2 март 2016 г.

Хрупкави гевречета с Ементал и розмарин



Рано е да се каже, че зимата си е отишла, въпреки че стъпихме в март и градусите вън са +20. Баба Марта ни се усмихна от първия ден, но ние си я знаем Бабата, знаем ѝ променливите настроения, буйната емоционалност и внезапните ѝ пориви. Знаем, че може да бъде и ласкава, и страшна, така че по традиция трябва да я посрещнем с топла питка или малки гевречета, с което да омилостивим трудният ѝ характер. Пък дано се поддаде на манипулацията! ;)
За тези гевречета ме подсетиха Йоли и Евас техните маслинени гризини. Сетих се, че някога в миналото, когато бях още малко момиче баба ме гиздеше с такъв гердан – нанизани на червен конец малки хрупкави гевречета с розмарин и маслини. Съвсем простички, грубо навити, но невероятно вкусни. Спомням си, че ги правеше за някакъв празник, времето бе студено, но не помня кой точно. Може и за Коледа да е било. Рецептата никой не е записал и не знам други подробности, освен че слагаше в тестото черен пипер, мачкано сирене и маслини. И със сигурност са били с розмарин, защото имаше голям храст в двора и понякога ѝ помагах, да му събирам игличките. Така че днес, с тези гевречета, успях да върна за малко времето назад.

Продукти

120 гр. масло (на стайна температура)
150 гр. настъргано сирене (саламурено краве, овче)
150 гр. настърган кашкавал (ползвах Ементал)
200 гр. квасена сметана
½ ч.л. сол (може и без, в зависимост от солеността на сиренето)
½ ч.л. черен пипер
2 ½ ч.ч. брашно
2 с.л. наситнен пресен розмарин

Приготвяне

Поставете в голяма купа маслото, сиренето, кашкавала, сметаната и розмарина.
Подправете с черния пипер и при необходимост със сол.
Разбъркайте добре всичко с миксера, а после добавете брашното и омесете тестото с ръце.
Ако след като тестото поеме всичкото брашно пак лепне по ръцете ви, добавете още малко брашно, но без да прекалявате. То трябва да е меко, стегнато, но не лепнещо.

Застелете тави с хартия за печене.
Включете фурната да се загрее на 200°.
Разделете тестото на 2 или три топки, а всяка една оформете на фитил с дебелина на точилка (от тези дългите и тънки). После нарежете фитила на малки късчета (около 3 см.), изтънете ги на тънки въженца, които завийте на гевречета.
Наредете ги в тавите на разстояние 2 см. едно от друго. Ще забележите, че накрая, когато сте оформили и подредили и последното геврече, всички са се стегнали. Това говори, че тестото е добре замесено.
Намажете ги с разбито яйце и печете на средно ниво на фурната до златист загар.
Охладете и поднесете.

Обзалагам се, че няма да ги дочакате да изстинат и ще ги нападнете веднага, щом могат да се сложат в уста без да ви изгорят. J

От тази доза излизат около 40 малки гевречета.


Може да разнообразите тестото като му добавите накълцани на ситно маслини, сушени домати, запържен бекон или сух колбас, някакви семена, да поръсите отгоре със сусам или ким. Можете да оформите от него гризини, да разточите и изрежете фигурки или да изтъните тестото съвсем и да го нарежете на малки крекери. Възможностите са много, да не говорим какво страхотно мезе са за студена бира или бяло вино през лятото.

Непременно си ги пригответе!


12 коментара:

  1. Ех, че вкусно! Представям си аромата им :)Честита Баба Марта! Бъди здрава и щастлива!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Светле!
      Честита Баба Марта и от мен!

      Изтриване
  2. Честит Празник, Ирме! Еха какви са красиви! Ако можеше да ми търкулнеш няколко... Прегръдка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Търкулвам ти, Павлинче, дано не сбъркат посоката само! :)
      Прегръдка и от мен!

      Изтриване
  3. Снимката, точно снимката с гердана ме впечатли, захласнах се! Честит празник, Ирме!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Кате! Честита Баба Марта!

      Изтриване
  4. Ирме, добре си посрещнала Баба Марта!
    Аз, като не го направих и ей го, на - студено си е в София, и макар да грее слънце има един проклет студен ветрец...
    Снимката ти с гевречетата, нанизани на конец че върна много далеч в детството, в някакъв спомен, който не успях съвсем да върна...имаше по панаирите някакви герданчета, с гевречета, които се ядяха, помня бегло, че бяха сладки и май розови...помниш ли нещо такова?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ето, това ще да е - не си се подмазала на Бабата, Весе! Направи и ти гевречета, отвори бутилка червено вино и я покани на по чашка. Да видиш после как ветрецът ще те гали нежно, вместо да бръсне. :)
      Не си спомням такива "розови гердани", Весе! Може и да ги е имало, пък аз да не съм ги запомнила - в онова време не обичах много сладки неща и е много вероятно да не са ме впечатлявали. Но помня оня невероятен сладолед, който сервираха по терасите на големите ресторанти, в метални шоли. :)
      Хубава вечер, мила!

      Изтриване
    2. Аааа, сладоледа не беше хубав, помня. Тогава не обичах сладолед, беше си заледена водица, едва след демокрацията проядох сладолед:)), вносен:))

      Изтриване
    3. Хм, какъв ще да е бил този калпав сладолед, за който ти говориш? И за кое време в миналото?
      Аз си спомням, че бях не по-голяма от 5-6 годишна, когато мама и татко ме водеха навсякъде с тях и винаги хапвах страхотен, сметанов сладолед - не в пластмасови или вафлени кофички, не по пътищата, парковете и т.н., а в метални шоли, в ресторантите и казината (тогава казината не бяха като днешните) :))) Беше истински, качествен, с кадифена структура и невероятен аромат. Само няколко години по-късно осъзнах и се оплаквах вече, че го няма. И наистина в днешно време може да се намери такъв, но в годините от ... да кажем 1975-та до към 2000-та, бе късмет да хапнеш сладолед, а не някакво негово подобие.

      Изтриване
  5. Както винаги много изкушаващо предложение! Чак ароматът им се усеща! :)
    Прегръдка, Ирма!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Ина! :)
      Прегръдки и от мен!

      Изтриване