16 ноември 2013 г.

Простите неща

Млечен дип със суджук


Есен, тихи вечери, мирис на смола, любов, наслада и още нещо...    





Пак е ноември и пак налазиха студове. Денят стана много кратък, сив и скучен, не блести в злато есенната премяна, а потъмня като стар месинг. Вече за по-дълго се заседяваме в домовете си на топло, някои дори успяват да уловят първите вируси, носните кърпички и кихавиците все по-често се чуват и виждат, а чаят завзема все по-големи позиции в ежедневието ни. Ставаме някак по-мудни, сякаш замрели в едно такова безвремие, потопило всичко в мъгла и умора, голяма умора като след голямо състезание. Състезавахме се цяло лято с времето и топлото слънце, но пак изостанахме, а те заминаха и отмъкнаха със себе си още една доза от блясъка в очите, смеха и лудата ни жизнерадост. Дали всичко това са причините да търсим оня уют, характерен за зимните месеци, в които всички дружно сядаме на масата в тихи вечери сред мириса на изгоряло дърво, сред палавите сенки на игриви пламъци, спокойни и уравновесени, без много претенции, с по-простичка, но вкусна храна, пред кана вино и топъл, дъхав, домашен хляб, в очакване на най-светлите празници, разтърсващи сивите делници?




Такива вечери често раждат златни спомени, кътани в най-тайните кътчета на душата и пазени като скъпоценности. В такива вечери щастието се измерва с друг аршин и се раздава на големи дози.


Един такъв спомен се роди наскоро у дома, кулинарен и вкусен спомен, който обаче не мисля да крия на дълбоко, а ще подредя по-напред, защото ми се иска да му се наслаждаваме по-често. То, когато стане дума за вкусна храна, вниманието ни се задържа лесно на темата, но за тази ще се подсигуря и с рецепта. За какво става дума ли? За нещо просто, лесо и вкусно.

Млечен дип със суджук



Направих го и много ни хареса. На другия ден повторихме, но за да не потретям, приготвих по-голямо количество. Остана разбира се, ‘щото забърках количество като за лами, но се получи добре - в резултат се роди ново ястие. И за него ще кажа, но по-после. :) Сега за дипа:


Продукти
Всичко е на вкус и на око, но ориентировъчно:

300 гр. пълномаслена извара
1 глава червен лук
150 гр. суджук
1 зелена люта чушка
магданоз и стръкче прясна мента /джоджен
2 стръка пресен лук
6 с.л. зехтин Екстра Върджин
сол и черен пипер

допълнително
лют червен пипер и още зехтин

Приготвяне

Почистете и нарежете суджука и зеленчуците на ситно. Добавете ги към изварата, полейте с малко зехтин, поръсете с накълцания магданоз, подправете със сол и черен пипер и разбъркайте всичко добре.
Поднесете с пресен хляб или върху препечени филии, поръсете с лют червен пипер и полейте цялото удоволствие със струйка зехтин. Червеното вино и подковата суджук са задължителни :)



Ястието, което сътворих с останалото количество дип не е нещо сложно или гениално, но ако го направите, гарантирам насладата, която ще изпитате още с първа хапка. 

Запечени, пълнени картофи с млечен дип със суджук


Вземете четен брой едри картофи според броя порции (по 2 на порция)
Почистете ги, измийте ги и ги сложете в студена и леко подсолена вода да се сварят до полуготовност.
Отведете от котлона, отцедете и залейте картофите със студена вода. Нека постоят в нея, докато се охладят, след което ги извадете да изстинат напълно.
Ако нямате готов дип, това е времето да го приготвите, като вместо извара може да ползвате Котидж сирене или Фета (изпробвани са). Количеството дадено горе в рецептата е достатъчно да напълните 8 картофа, т.е. за 4 порции. В сместа добавете 1 яйце и около шепа настърган кашкавал .
Включете фурната да се загрява на 220°
Отрежете малко и тънко резенче от дъното на картофите (като дебела обелка), за да могат да стоят стабилно. После отрежете и едно по-голямо от горната страна, нещо като капаче, а самият картоф издълбайте с малка лъжичка като заформите панички със дебелина на стените 5-6 мм. Внимавайте да не пробиете дъната!
Сложете по малка бучица масло на дъното на всяка картофена паничка и напълнете с млечен дип. Подредете картофите в тавичка, застлана с хартия за печене и сложете в загрятата фурна, на средно ниво да се запекат за около 30 минути. По желание преди да ги извадите, може да поръсите с малко настърган кашкавал и да върнете във фурната да се разтопи.

Докато се пекат картофите, сложете в купа вътрешността им, която сте изгребали с лъжичката, намачкайте я на пюре и разбийте с малко горчица и майонеза до гъст сос. Преди сервиране разстелете от него по дъното на всяка порционна чиния (или в общо плато), а отгоре подредете пълнените картофи.
Поднесете веднага с прясна зелена салата.

Да ви е сладко!


Наслаждавайте се на простите неща, обичайте се, създавайте и кътайте повече златни моменти и щастието неминуемо ще се спре при вас!




11 ноември 2013 г.

Карфиол и броколи в сметанов сос


Отново бърза и лесна рецепта. Днес ви предлагам основно ястие с броколи и карфиол, много полезни и вкусни зеленчуци. 

Броколито е богато на витамини (С, В5, В9, Е  и про-витамин А), антиоксиданта бета-каротин, фолиева киселина и минерали (желязо, фосфор, магнезий,калий).  Изследователи от Франция и САЩ намериха обяснение на лечебните свойства на броколите. Те съдържат голямо количество сулфоран - вещество, притежаващо антимикробен ефект. Новите експерименти свидетелстват, че сулфоранът унищожава бактерията Helicobacter pylori – основен причинител на повечето стомашно-чревни инфекции. Доказано е, че именно този патогенен микроорганизъм е основната причина за появата на язва на стомаха и гастрити, а също има роля за образуването на злокачествени образувания.

Карфиолът също не отстъпва с качества и ползи за организма ни – богат е на провитамин А, витамини от групата В, никотинова киселина, витамин С (средно 70 мг%), пантотенова киселина, витамин К, фолиева киселина.  Това е перфектната храна за хора, които имат проблеми с теглото и искат да свалят килограми, тъй като не съдържа мазнини, а в 100 гр. карфиол има едва 20 калории. Съдържанието на въглехидрати също е ниско. Целулозата на карфиола е с по-нежна структура, по-лесно се усвоява от организма и не предизвиква газове.  
Добре е да се помни, че хора, които имат проблеми с щитовидната жлеза, не трябва да консумират суров карфиол. Зеленчукът съдържа специфична субстанция, която може да повлияе отрицателно на функциите на щитовидната жлеза. Но, като мине през термична обработка, този проблем се решава.
Също така е важно да знаете, че карфиолът може да реагира на метал, затова избягвайте да го оставяте в метални купи, иначе рискувате да придобие кафеникав оттенък.

Ястието е вкусно както в постен вариант, така и с месце – обикновено пилешко, но е изпробвано и с кренвирши. Понякога съм заменяла квасената сметана в соса с течна готварска, понякога добавям морковчета или други налични и подходящи по вкус зеленчуци. Идеята е важна, както и основните съставки  броколи и карфиол, а добавките са само въпрос на вкус и наличност.

Вариант 1


Карфиол с броколи и пушена извара в сметанов сос



Продукти
/за 4 порции/

1 малка глава карфиол (около 500 гр.)
1 малка глава броколи (500 гр) или половинка от по-голяма
2 големи гъби
250 гр. пушена извара
черен пипер на вкус

за сметановият сос
2 яйца
500 гр. квасена сметана
1 ч.ч. прясно мляко
1/4 ч.ч. брашно
1/4 ч.ч. пшеничен грис
½ ч.л. сол

допълнително
150 гр. настърган кашкавал
1 ч.л. сушена мащерка  (стрита)

Приготвяне

Включете фурната на 220°
Почистете зеленчуците. Карфиола и броколито накъсайте на малки розички, а гъбите нарежете на средни по големина парченца.
Сипете всичките зеленчуци в огнеупорна тавичка, поръсете с натрошената извара и черният пипер и разбъркайте всичко. 
В купа разбийте яйцата, добавете квасената сметана, разбъркайте и посипете с брашното. С лъжица хомогенизирайте сместа и прибавете гриса. Отново разбъркайте и разредете с прясното мляко, опитайте и подправете със сол на вкус.
Залейте зеленчуците със соса и печете до зачервяване.
Изключете фурната и извадете ястието, поръсете го с настърганият кашкавал и мащерката.
Върнете във фурната само докато се разтопи кашкавала и поднесете веднага.




Вариант 2

Броколи с пушено пиле в сметанов сос


Продукти
/за 4 порции/

2 пушени пилешки бутчета
180 гр. топено сирене
1 малка глава броколи (около 400 гр.)
2 моркова
3-4 едри гъби
черен пипер и сол на вкус

за соса
2 яйца
500 мл. квасена сметана
1 ч.ч. пресно мляко
1/4 ч.ч. брашно
1/4 ч.ч. пшеничен грис
½ ч.л. сол

допълнително
150 гр. кашкавал


Приготвяне

Процедира се както в горната рецепта, като броколито може да бъде замразено, а морковите са полусварени.
Пилешките бутчета се почистват от кости, по желание и от кожата - взима се само месцето, а топеното сирене се нарязва на колелца, гъбките по-на едро. Поръсва се със сол и черен пипер и всичко се разбърква заедно. Полива се със соса и се пече по същият начин, на същите градуси, като накрая се поръсва с рендосания кашкавал и се връща в изключена фурна, само да се разтопи.

Поднесете с прясна, зелена салата. Пресните домати също идеално допълват вкуса на ястието. А за диетуващите най-хубавото освен страхотния вкус е, че върви без хляб :)


Добър апетит!


Днес се чества денят на свети Мина - закрилник на сираците, жените, дома и семейството. Светецът помага за намиране на изгубено, закриля и войните. 

Честит празник на всички именници! Бъдете живи, здрави и винаги сплотени!


8 ноември 2013 г.

Плодова салата с нар и ананас

Една много лесна и бърза рецепта за вкусна, плодова салата, която би зарадвала всички у дома, а гостите ви би накарала да ахнат от възторг. Претенциозно звучи, знам, но наистина е така. Опитайте я и няма да съжалявате!


Плодовете съм подбрала според това, което имах в хладилника, но вие можете да импровизирате на воля. Може да ползвате сезонни такива като круша, дюля, ябълки, както и други, намиращи се в търговската мрежа (с не голямо водно съдържание), но е хубаво да ги съчетаете с екзотични, които ще допринесат за още повече вкус и аромат. Киселостта на нара и прекрасният му рубинен цвят са кулминацията в експлозията от вкусове при този десерт.

Продукти
/за 2 порции/

1 зелена ябълка
1 банан
3 дебели шайби ананас
зърната на половин голям нар

за сметановият крем
1 ч.ч. (с връх) разбита сметана
100 гр, фино смлени кокосови стърготини (може и да не ги смилате)
200 гр. квасена сметана
1 голяма с.л. пчелен мед
1/4 ч.ч. (около 50 гр.) фино смлени ядки на вкус (орехи, лешници, бадеми)

допълнително
сока на половин лимон
смес от 100 гр. маслени бисквити и 100 гр. орехи (смлени)
1/3 ч.ч. пчелен мед
5-6 едро начупени орехи

Приготвяне

Смелете и бисквитите.
Заделете 5-6 орехови ядки за гарниране. Останалите смелете на ситно. От смлените ядки отделете 1/4 ч.ч. за крема, а останалите съберете със смлените бисквити.

на крема
В купа поставете разбитата сметана, посипете с кокосовите стърготини (смлени или не) и добавете разбитата с меда квасена сметана. Хомогенизирайте всичко добре и оставете полученият крем настрана.

Почистете и нарежете на ситни парченца ябълката, банана и ананаса, залейте ги с лимоновия сок, за да не потъмняват и разбъркайте.
Леко разтъркайте между дланите си нара и го разполовете. Похлупете едната половинка в дланта си и потупайте с обратната страна на супена лъжица по кората над купичка. Така зърната ще се отделят лесно от ципата, без да се спукат и опръскат всичко наоколо.

В подходящи, дълбоки чаши с широк отвор, например шолички за сладолед, сложете на дъното малко от орехово-бисквитената смес, отгоре насипете част от крема, поръсете с едро натрошени ядки, добавете 2 с.л. от надробените плодове, поръсете със зърна нар и полейте с малко мед. Повторете процедурата докато запълните обема на чашите, като най-отгоре завършите всичко с крем. Него може и да шприцовате в красива форма с помощта на пош с по-широк накрайник (сместа не е гладка). Гарнирайте цялото това удоволствие с орехови ядки, зрънца нар, а непосредствено преди поднасяне полейте с течен, пчелен мед. Сервирайте плодовата салата леко охладена.


 Да ви е сладко! :)


6 ноември 2013 г.

Церевичен галет с камамбер, ананас и чери домати


След Царевичният галет с череши и Бри, ви предлагам и вариант с ананас и чери домати. Рецептата видях преди време тук, при Емили, но промених сиренето – вместо Бри, ползвах Камамбер и понеже не харесвам риган, освен на чай, поръсих всичко с мащерка и малко розмарин. Тестото е маслено, без яйца, без сол или захар, вкусно, хрупкаво и ухае страхотно. Разтопеното сирене чудесно се комбинира с малките черита, а ананаса придава екзотичен и приятно сладникав вкус на всяка хапка.

Продукти

за тестото
150 гр. бяло брашно
150 гр. царевично брашно
150 гр. студено масло
1/3 ч.ч. студена вода

отделно:
1 яйце разбито с 1 с.л. прясно мляко

за плънката
1/4 ананас (или плода на 1 консерва от 400 гр)
10-12 чери доматчета
200 гр. Камамбер
малко прясно смлян черен пипер
билки на вкус (риган, мащерка, розмарин)

Приготвяне

В оригиналната рецепта първоначално тестото се замесва в блендер, за да не поема от топлината на ръцете, но понеже на мен ми доставя удоволствие да се пудря с брашно :) го замесих изцяло на ръка.

В купа сипваме двата вида брашно и нарязаното на малки парченца масло. С ръце бързо намачкваме всичко, докато се образуват трохи (или в блендер), след което добавяме по малко студена вода и месим докато всичко се събере в компактна, не лепнеща по ръцете маса, която дооформяме на гладка топка. Завиваме в стреч фолио и прибираме в хладилника за около час.


Междувременно си приготвяме продуктите за плънката. Измиваме и разполовяваме черитата, сиренето нарязваме на тънки филийки, а ананаса на едри кубчета (ако ползвате от консерва, изцедете плода предварително) Билките наситнете максимално.


Включете фурната да се загрява на 200°.
Извадете тестото от хладилника и върху хартия за печене го разточете на кора с дебелина 3-4 мм. и диаметър около 35 см.
Наредете най-отдолу сиренето, като оставите свободен от плънката борд с ширина 5-6 см. Следват кубчетата ананас, а последни добавете половинките чери доматчета. Поръсете с черен пипер и билки на вкус.


Загърнете борда навътре, над плънката и го намажете с разбитото с прясно мляко яйце.
Печете за около 20-25 минути или до красив златист загар на тестото.


Извадете и оставете за около 5 минутки да се охлади и леко да стегне разтопеното по дъното сирене и поднесете.



Галета е вкусен и напълно изстинал, а по мой вкус, колкото повече сирене има, толкова е по-хубав.

Опитайте и да ви е сладко!









1 ноември 2013 г.

Шоколадова торта с ром и кокос



Това е първата рецепта на торта измислена лично от мен.
Преди много години, в началото на демокрацията, при посещенията ни в София с половинката и децата никога не подминавахме ЦУМ, имахме си ритуал преди да потеглим назад да се отбием там, за да се повозят малчуганите на ескалаторите, а мама да си купи хубав парфюм. :)
Днес ми изглежда малко смешно, но тогава ни беше забавно. Та при всяко посещение на комунистическият МОЛ, се качвахме и на последният етаж да се подсладим. Предлагаха страхотни торти и пасти, а мъничетата си умираха за такива почерпки. Не си спомням другите изкушения, но веднъж опитах една торта, която толкова да ми хареса, че милото отиде да ми вземе второ парченце. Но нямаше. Вкусът й бе лек, нежно шоколадов, с осезаем дъх на кокос и ром. Не разбрах каква е рецептата – тогава не съм имала смелост да ходя и разпитвам кое и как се прави, но имах богат опит в сладкарството благодарение на милата ми баба, така че на връщане вече я сглобявах в съзнанието си. При първа възможност (някой семеен празник, рожден ден може би, не помня вече чий) идеята ми бе реализирана и толкова да ни хареса, че си стана редовната тортичка на повечето празници. Любимата ми бабина орехова, вече бе позабравена, а новата, шоколадова с ром и кокос печелеше аплодисменти и фенове. Правила съм я и за подаръци, и по поръчка, до един момент, в който незнайно как и за самата мен я забравих. За нея ме подсети синът ми преди няколко дни, когато попитах каква торта да направя за двойния празник на мен и милото. Тогава младежът ме изненада сериозно, като каза, че по-вкусна торта от оная, неговата за осмият му рожден ден, не съм била правила??? Боже, ами като не помня толкова назад! Коя торта? „Ами, имаше на нея изрисувана една огромна осмица, шоколадова торта, помниш ли? Има ме на снимка как духам свещичките, посред лято, гол до кръста...”
А, при такива обяснения как да не се сетя! Даже извадихме албума и доста се посмяхме. Набързо се сетих кое, как и колко и за празника ни тази година тортичката беше отново на масата, по-нежна и красива от всякога. :)))

Шоколадова торта с ром и кокос



Продукти
/за форма с ø 24 см./

за блата
8 яйца
1 щ. сол
160 гр. пудра захар
1 пликче ванилова захар
кората на 1/2 лимон
40 гр. брашно(1/3 ч.ч.)
60 гр. натурално нишесте (пшенично или царевично)

за сиропиране
250 мл. вода
½ ч.ч. захар
50 мл. тъмен ром

за крем-пълнежа
400 гр. сметана (може и растителна)
1 пликче сметана FIX
50 мл. тъмен  ром
150 гр тъмен шоколад (70% какао)
200 гр. масло
100 гр. фино смлени лешници

Отделно около 2/3 ч.ч. топъл, кайсиев мармалад (може да го замените с ягодов, малинов или друг подходящ)

за шоколадовата глазура
300 гр. шоколад (по избор - тъмен или млечен)
100 гр. масло

за декорацията
200 гр. сметана (ако не стяга сложете 1 пликче сметана FIX)
150 гр. кокосови стърготини
няколко печени, белени лешника


Приготвяне

на блата
Включете фурната да се загрява на 180°
Разделете яйцата на жълтъци и белтъци.
В купа сложете жълтъците, пудрата захар, лимоновата кора и ванилията и с помощта на миксер разбийте на пухкав крем, като следите сместа да си удвои обема и да избелее.
В друга купа разбийте белтъците с щипка сол до твърд сняг, след което на порции ги прибавете към жълтъчната смес и внимателно хомогенизирайте, като се стараете да вкарате повече въздух докато ги смесвате
Пресейте заедно брашното и нишестето и също на порции го добавете към горната смес.
Намаслете формата с масло и поръсете с малко брашно. Изсипете в нея тестото и печете около 40 минутки, като проверявате клечка за готовността. Готовият блат оставете да се охлади напълно и тогава чак разрежете хоризонтално на три части.
Ако се затруднявате с разрязването на блата, може да опечете последователно три блата. Тогава времето за печене ще се намали поради малкото количество на тестото и за всяка част ще отнеме по около 10-12 минутки.

за крема
Разбийте сметаната на сняг, като към края на биенето добавите пликчето с фикса за сгъстяване.
Разтопете на водна баня шоколада, отведете настрана и добавете нарязаното на малки парченца масло. Бъркайте докато се разтопи и поеме от шоколада.
При постоянно бъркане добавете шоколадовата смес в сметаната, като междувременно добавяте по малко от рома. Добре хомогенизирайте крема и накрая му прибавете смлените лешници. Разбъркайте го отново добре и пристъпете към сглобяване на тортата.

Сглобяване
Сипете захарта в малка касеролка, залейте я с водата и поставете на котлона да заври. Намалете огъня и оставете да ври около 5 минутки, след което отведете настрана и добавете рома.
На изключеният котлон, в малка купичка сложете да се посгрее малко мармаладът, при постоянно бъркане
Отделете от крема ¼ част. С останалата ще сглобите блатовете.
Поставете първият блат върху подноса, леко го сиропирайте с горещ сироп, намажете с топъл мармалад и покрийте с половината от крема.
Отгоре поставете вторият блат, пак сиропирайте, намажете с мармалад и разпределете останалият крем. Поставете и последният блат, леко сиропирайте и със заделената ¼ част крем, намажете леко цялата повърхност и стените на тортичката, като загладите всички неравности.
Приберете я в хладилника да чака.

за глазурата 
Разтопете шоколада на водна баня и му добавете маслото. Разбъркайте да се стопи. Получената глазура ще е доста течна, което е добре за работа, затова я отведете настрани и извадете тортата от хладилника. Бързо сипете 2/3 от глазурата отгоре й и с въртеливи движения я разпределете да потече навсякъде. От допира до студената торта, шоколада ще стегне бързо, затова и вие действайте бързичко. С останалата глазура и с помощта на широк нож намажете навсякъде, където не е попаднал шоколад. Постарайте се добре да покриете цялата повърхност.
Вкарайте тортата в хладилника да се охлажда и направете декорацията.

Разбийте сметаната на твърд сняг, като към края на разбиването добавете пликчето с фикса за стягане.
От кокосовите стърготини отделете 2 с.л., а останалото количество прехвърлете в блендер и смелете на фин прах. Него добавете към сметаната и отново разбийте, за да се разнесе равномерно навсякъде.

Прехвърлете кокосовата сметана в пош с къдрав накрайник и декорирайте тортичката. Набодете белените лешници отгоре и поръсете със заделените кокосови стърготини.
Приберете в хладилника да се охлади за поне 24 часа и поднесете.


Ако я приготвите в малко по-голяма форма, примерно с ø 26 см., може да я нарежете спокойно поне на 16 парченца. Да, тънички ще са, но е добро решение за по-голямо парти, защото е по-добре да сервирате второ на някой, който може да понесе толкова сладост и шоколад, отколкото да рискувате да ви каже  „Ох, искам още да ям, ама не мога!”

Аз получих такава молба:
„Не ми хвърляй парченцето, сложи ми го за в къщи, моля те! Даже може и още едно да ми добавиш, ако има!”