7 март 2016 г.

Любов и революции в кухнята

Ако си мислите, че сега ще ви разкажа някоя пикантна история за ножове, крясъци, счупени съдове и накрая бурен и помиряващ секс, се лъжете. Революциите могат да бъдат и тихи, тайни, подмолни, дори и културни. А когато действието се развива в кухнята, когато всеки се бори сам за себе си и няма дори един поддръжник, настава кулинарен хаос, който само любовта може да победи. Това, че един от всички не приема друга, освен традиционна кухня, друг обича да експериментира с всевъзможни вкусове, трети решава, че ще става веган, а четвърти не се сеща и една ябълка да изяде е проблем, и то голям. Но щом има любов, всичко се намества лека полека и на масата е весело.
Макар и трудно приемам странности в кулинарията (освен  буболечки, насекоми и разни карантии), харесвам да смесвам напълно различни вкусове на храни, понякога напълно противоречиви като шоколад и лют пипер, като диня поръсена със сол или кашкавал със захар. Тази ми страст се събуди преди много години – спомням си какво изумление се изписа на лицето на мама, когато ме видя да греба кисело мляко с лъжица пълна до половината с мед. За някои е нещо нормално, но има хора, които и днес не познават този разтапящ вкус, нежен и плътен, разхлаждащ и отнасящ те някъде високо, сред облаците.
Твърдо вярвам, че няма точно правило, съотношение, а още по-малко рецепта по които да се водим при комбинирането на каквито и да било подправки, аромати и вкусове. Ако някой ми заяви, че еди кое си не бива да се добавя към друго еди кое си, защото видите ли, онова второто щяло да развали вкуса на първото, че нещо си там не вървяло като вкусово усещане с друго такова или че въобще е кощунство да стоят на една маса едновременно, бих им казала, че ... Не, бих ги помолила поне веднъж да се абстрахират от „разума си“, да му направят напук един вид и да прелюбодействат за малко с подобни „несъвместими“ храни. Убедена съм, че опитвайки това онова, ще открият баланса в хаоса от вкусове и ще намерят, за своя изненада, някоя нова сладко-солено-горчиво-кисело-люта любов. Единственото условие е да сме смели, но и да комбинираме внимателно, малко по малко, напасвайки собственият си вкус и удовлетворявайки собственото си небце и настроение.


Знаете ли какъв нежен и вълшебен аромат се носи от чаша топло пресно мляко, към което са добавени цветове от лавандула и няколко прашинки стрита сушена кора от мандарина? А към кафе?

 

Когато пък стане дума за сладко-кисело съчетание, предполагам всеки първосигнално го асоциира с прословутият сладко-кисел сос. Предполага се, че произходът му е китайски, а използването му е толкова разнообразно, че погледнато отстрани китайците сякаш го добавят във всичко. Да си призная, аз лично го открих късно и все още се опознаваме плахо и внимателно, но синът ми е тотално влюбен в него и си мисля, че може би ще хареса всичко, което е овкусено с него.
Днес, не знам за кой пореден път сготвих класическото пиле със зеленчуци в сладко-кисел сос, но за първи път се сетих да го снимам и да запиша рецептата, по която го правя аз. Не целя да ви изненадам с нея, просто споделям моят вариант, а и както ние блогърите казваме – да я запиша за когато остарея и започна да забравям. J


Пиле със зеленчуци в сладко-кисел сос



Продукти
/за 3 порции/

700 гр. пилешко филе (гърди)
1 к.ч. олио (разделена на две)
1 глава лук
1 малка скилидка чесън
1 зелена чушка
1 червена чушка
1 шепа надробен на ситно ананас (може и от консерва)
1 шепа наситнени гъби
сол и черен пипер на вкус
1 ч.л. изсушена лимонова трева
сусам за поръсване
2 стръка наситнен пресен лук за поръсване

за гарнитура ориз
1 пълна ч.ч. дългозърнест ориз
½ ч.л. сол
3 ч.ч. вода
40 гр. масло


за сладко-кисел сос
100 мл. винен оцет
200 гр. захар (3 пълни с.л. мед)
1 с.л. сол
100 гр. доматено пюре ( в краен случай кетчуп)
½ с.л. нишесте (по-малко или по необходимост)


Приготвяне

Ястието приготвяме по обратния ред на списъка с продукти.

Най напред си правим соса като в тиган на среден огън слагаме оцета и захарта (с мед е по-вкусно) и бъркаме докато се разтопи захарта. Добавяме доматеното пюре, овкусяваме със сол и продължаваме да бъркаме интензивно, докато ни хареса гъстотата му. Ако бързаме, скъсяваме времето за приготвяне като добавяме нишестето разтворено в малко вода и сгъстяваме при постоянно бъркане. Отвеждаме настрана и на топло.

За гарнитурата наливаме в касерола водата и я поставяме на среден огън да заври. След като кипне, посоляваме и изсипваме вътре почистеният, измит и подсушен ориз. Разбъркваме и намаляваме огъня до слаб. Оставяме да ври като само от време на време разбъркваме по веднъж.

Междувременно загряваме чугунен тиган на силен огън, след което намаляваме огъня и наливаме половината олио. Хвърляме вътре пилешкото филе, предварително нарязано на хапки и пържим от всички страни до готовност. Без сол!
Отвеждаме настрана, а на огъня поставяме друг тиган. Наливаме в него останалото олио и след като се загрее, добавяме смачканата скилидка чесън, лука, нарязан на лунички и гъбите. Пържим за кратко и при постоянно бъркане, докато добият златист загар. Добавяме нарязаните на тънки жулиени чушки, овкусяваме много леко със сол и черен пипер и продължаваме да пържим разбърквайки. Не чакаме зеленчуците да омекнат много, а когато са все още хрупкави добавяме парченцата ананас. Разбъркваме още няколко пъти и прехвърляме в тигана при месото.
Смесваме всичко заедно, проверяваме как е на вкус и ако е необходимо поръсваме с още малко черен пипер. Последна добавяме лимоновата трева. Сол или не добавяме изобщо или трябва да сме много пестеливи с нея, защото следва да овкусим ястието и със сладко-киселия сос.




Има два варианта на добавянето му:
- изливаме всичкия сос в ястието и поръсваме със сусам и наситнен, зелен лук.
- наливаме половината сос в тигана и поръсваме със сусам и наситнен зелен лук, а другата половина сервираме отделно на масата, за да може всеки да си добави допълнително по вкус.

Докато сготвим ястието, оризът за гарнитурата ще се е сварил. Трябва да го отведем настрана от огъня, когато на дъното на касеролата има съвсем малко гъст сос. Добавяме маслото, похлупваме съда и поставяме някъде около печката, на топло.
Преди сервиране, само го разбъркваме и сервираме отделно в индивидуален панички, или го оформяме като канапе във всяка чиния, върху което разпределяме месото със зеленчуците.



Това е. Да ви е сладко!



17 коментара:

  1. Ирме, за мен всяко съчетаване на продукти е въпрос
    на вкус и вътрешно усещане за харесване.
    И се радвам, че не съм заклет традиционалист, защото
    така се наслаждавам на прекрасен вкус и аромат!
    Чудесно е твоето предложение.
    И аз скоро правих едно пиле терияки с добавен ананас и стана чудесно!
    Прегръдки,мила!

    ОтговорИзтриване
  2. Ти си смела, модерна и мъдра жена, Дани. Харесвам хора като теб и искрено им се възхищавам!
    Иначе, пилешкото месо е нежно и добре се съчетава с някои плодове. За мен май най-добрата компания за него е... хм, май-не мога да изтъкна само един плод, но особено ми е вкусно запечено филе с праскови. Ето, размечтахсе! :)
    Прегръдка и за теб, Дани!

    ОтговорИзтриване
  3. Ирме ... сладкодумнице :) всичко бих яла приготвено от твоите ръце!
    И аз от скоро се впускам в смесването на различни вкусове и много ми харесва. Особено пилешко с плодове ... много си тичат ;)
    А палачинки със сирене и мед са ми любими :)
    Това пилешко със зеленчуци обаче не съм ... благодаря за рецептата!
    Удоволствие беше за мен да надникна за каква любов иде реч от твоите уста и в твоята кухня ;)
    Прегръщам те мила!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хехе! Изненада! :))
      Благодаря ти, Дани!
      Като спомена палачинки, да ти кажа какво пък аз научих от майката на моя съученичка. Жената работеше в заведение за бързо хранене, в което освен разните там пици, средногорки и т.п. правеха и палачинки. А ние, както си му е реда влизахме през задния вход, направо в кухнята. И да знаеш с какво ни черпеше леля Ваня - току що изпържена дебела палачинка, пареща, пареща. Намазана с горещ конфитюр от ягоди или малини, а върху него ръсеше обилно, ама много обилно с рендосан кашкавал. Навие ни е по една, а ние хем ги мятаме от ръка в ръка, че парят, хем лакомо нагъваме. Това колко е вкусно, няма смисъл да те уверявам повече, нали? :)
      Хайде, хубава вечер и сладки сънища от мен!
      Прегръщам те, Слънце!

      Изтриване
    2. Ето ... като казах всичко, и това което ми подсказваш също влиза в това число :)
      и не ... не съм яла дебела палачинка с конфитюр и кашкавал :) но ще ядем и ти ще разбереш миличка :)
      Хубаво нещо са хубавите спомени от хубави хора! Най-стойностното нещо в този живот!
      Хайде хубава вечер и от мен и пак те прегръщам да знаеш :)

      Изтриване
    3. Да ви е сладко, Дани! :)

      Изтриване
  4. Никога не съм яла месо в комбинация с плодове и много ми е интересен вкуса му. Трябва да пробвам и, Ирме, благодаря ти за рецептата. Хубаво е човек да опита по-нестандартни неща.
    Поздрави и прекрасни пролетни дни! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Някои меса особено се спогаждат с плодове, Хриси. Струва си да опиташ, пък колко му е и да откриеш някой нов за теб вкус, който да се класира между любимите ти. :)
      Вълнуваща пролет и за теб, Хриси! Прегръдки!

      Изтриване
  5. Честит празник, мила!Харесвам твоето свободолюбие, не само в кулинарен план.Ако не си готов да опиташ някаква странна храна,не ще си способен да се гмурнеш и в авантюрата ЖИВОТ.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Честит празник и от мен, Вили! Отдавна не си се отбивала тук, радвам се, че не си ме забравила, мила! :)
      Да, съгласна съм с теб - животът е толкова красив, цветен и разнообразен, че си струва всяка малка стъпка встрани от правия път. Там е истинското забавление! :)
      Топла прегръдка за теб, Вили!

      Изтриване
    2. О, не коментирам , но следя блоговете и любимите групи с интерес.

      Изтриване
  6. Ирма, това за смесване на различни вкусове го приемам с двете си ръце. Моя мъж не може да проумее, как мога да ям кисело мляко с мед или със сладко и тем подобни.:))) Предложението ти е невероятно апетитно! Направо изкушаващо е да си дръпна тиганчето.
    Честит празник мила, дори и на малка патерица. Нека да е празник всеки ден!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аля, и моят понякога прави подобни изявления, но гледа поредицата на Антъни Бурдейн и го засичам да преглъща пред кадри с нетрадиционна за нашата кухня храна. :) Трябва да им спретнем на тях една кулинарна фиеста на тъмно, че да им "просветне" малко! :)))
      Прекрасен март ти пожелавам аз, изпълнен с приятни изненади!
      Гушкам те силно!

      Изтриване
  7. А, така. това е и моята религия- да карам по усет и да смесвам неща, неразбираеми за някои хора. Но както казваше една позната: "Слава Богу, всички сме различни".
    Затова и не харесвам достатъчно разните там формати, където ти казват, че това с това не върви и това не е онова, а съсипана рецепта. има класики, но има и поле за експеримент винаги. Чудни неща показваш, ирма. А пък снимките ти са просто превъзходни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, форматите, в които готвенето е по правила - искрено ме дразнят и мен! Да, има и от тях какво да се научи, но предпочитам да се уча от по-либерални учители, онези които освен, че готвят като на магия, го правят с истинска страст, без съображения и претенции.
      Благодаря за милите думи, Марте!
      Усмихнат и вкусен петък от мен!

      Изтриване
  8. Аз май стигам до извода, че хората, които приготвят храна, обичат и да експериментират с хапването на различна такава, а тези, които само хапват, не опитват нещо различно, знам ли. Аз също се нареждам в твоята група, но у дома всички останали са в другата:))Е, такова пиле хапват, просто защото са го яли по заведенията и са го възприели. Но ще опитам и твоята рецепта, с тези снимки ме привлича още на мига да скоча...Да, ама съм уморенаааа и само ще преглъщам сега:)
    И какво е това кривване от правия път и в живота, че не разрах:))Аааа, не така, бе женО, че се стреснах!:))
    Поздрави у дома!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Правия път е пътя, по който се предполага, че трябва да вървим, за да имаме сигурен, спокоен и безоблачен живот, Весе. А за да вървиш по него трябва да спазваш правила - всякакви, не само морални. :) Та и в кулинарията някои се опитват да наложат строги правила, които пък аз не обичам да спазвам. За тях говоря. А и погледнато глобално, понякога правилата правят живота твърде скучен, така че е забавно да ги нарушаваме. В границите на разумното/безвредното, де. :)))
      А ястието си го бива и ако не си готвила такова, тествай домашните! Внимавай само с ананаса - традиционалистите, мисля, биха го побутнали настрана в чинията. :)
      Поздрави и от нас!

      Изтриване