Крем супа със стебла от броколи

Отдавна не съм споделяла рецепта на супа тук. Не знам защо, но общият брой на публикациите ми за супи е малък, предвид, че супа у нас се яде и то каква ли не. Обичаме супи, а съпругът ми понякога обича и да закусва с купичка топла супа. Аз понякога, вдетинявайки се, дори си правя попара с нея и ми е много вкусно, като по този начин и печеля – редуцирам количеството на хляба ми за едно ядене, защото, знаете, че попарите са доста засищащи. Ще кажете защо тогава ядеш със супата хляб? Супата не предполага неговата компания. Ами, аз без хляб не мога да се храня, това е. И салатата с хляб консумирам, дори и тараторче да си сипя, пак към филията с хляб посягам. Не ми се смейте, аз обожавам не само да меся хляб, ами и да си го хапвам, така че все се старая да го огранича в менюто си. Но трудно ми се удава. Затова, гледам да имам препечени филийки или крутони, които добавени в някои ястия ме залъгват и засищат окото и апетитът ми за тесто. ;)

Днешната супичка е много фина – крем супа с добавка на останали ми стебла от броколи. Така казано не е нещо особено, но ви уверявам, че зачетете  ли се надолу, ще разберете какво имам предвид.
За салати и запеканки с този зеленчук винаги ползвам само горната му част, накъсана на розички, и после все се чудя какво да правя с дръжките, защото понякога са малко и не стигат за нищо. Тогава замразявам. Но когато са повечко, като днес, не се колебая да ги претворя веднага, докато са пресни, именно в тази супа. Ако знаете колко е ароматна, нежна и с фин вкус, ще се захванете да я приготвите на мига. Но с думи само мога да ви блазня, няма как да ви я сервирам, затова вижте рецептата и ако ми се доверите, не пропускайте да си я приготвите и да ѝ се насладите!

Продукти
/за 4 порции/

стеблата на 2 едри глави броколи (не съм ги мерила, но предполагам са някъде около 300-350 гр.)
100 гр. масло
¾ ч.ч. брашно (8 с.л.)
2 с.л. настърган на ситно пармезан (или краве сирене и оставено да изсъхне)
2 ч.л. смлени на прах сушени гъби
2 с.л. фино смлени изсушени подправки за супа (лук, морков, целина, чесън, магданоз, пащърнак)
щ. лимонтузу
100 мл. млечна сметана
сол и черен пипер на вкус
1 с.л. наситнен пресен шнитлаух
квасена сметана и крутони за сервиране


Приготвяне

Първо искам да направя едно уточнение с препоръка:

Смесете си предварително сухите съставки, без солта и черният пипер. Това ще рече, да си сложите в блендера брашното, смлените на прах сухи гъби (или начупени на дребно), сушените зеленчуци (или готов микс от такива), настърганият пармезан (или настърганото и изсушено сирене) и пулсирайте всичко това на няколко пъти. Ще имате страхотна и богата на вкус смес за крем супа. Ако ползвате готов микс от сушени зеленчуци, проверете в съдържанието дали има в него чесън. Ако няма или не го усещате като аромат, добавете в сместа ½ к.л. чесън на прах – важно е за вкуса на супата!

След това измиваме, обелваме внимателно стеблата на броколите и ги нарязваме на тънки и къси жулиени.
Поставяме маслото в тенджерка на среден огън да се разтопи и в него запържваме за кратко жулиените от броколи.
Следва да добавим около 300 мл. топла вода, леко посоляваме, захлупваме и задушаваме до омекването им.
Когато са добре омекнали може да ги пасирате или да ги оставите така - тънките жулиени на които ги нарязахме са омекнали и едва се усещат. Та, в този момент поръсваме отгоре им сухата смес от брашно и подправки, разбъркваме за минута и на порции, при постоянно бъркане, доливаме сметаната и още топла вода в количество, разреждащо супата до желана от нас гъстота. Аз налях някъде към 750-800 мл. Намаляваме огъня до слаб и оставяме супата да заври.
Разбъркваме периодично и след около 4-5 минутки отвеждаме от огъня.
Ако желаем да е по-рядка, доливаме в този момент още мъничко вода, изчакваме отново само да заври и веднага отвеждаме настрана.
Опитваме как е на вкус и посоляваме с нужното количество сол и черен пипер.
При сервиране гарнираме порциите с крутони, квасена сметана и поръсваме с наситнен пресен шнитлаух.

Крутоните запържвам в разтопено масло. Без сол, без подправки, просто така – да са по-натурални и да се усеща главно вкусът на пържен в масло хляб.На решилите да я опитат да ви е сладко!

И честита първа пролет! Да ви е светло, слънчево и топло в сърцето и душата!

Чешка супа Копровка

В традиционната чешка кухня супата има специално място. Тя е задължителна за едно тристепенно меню, а вкусово се характеризира като богата и питателна. Разнообразието е голямо -  постна със задушени зеленчуци, телешка или пилешка, с добавка на черен дроб или кнедли, бекон, варени яйца, кисело зеле, гъби... каквото се сетите. Отличителна черта за една чешка супа често е и уплътняването ѝ със сметана. Такава е и копровката – лека, нежна, плътна, със свеж вкус и аромат на пресен копър. Може да я поднесете топла в по-хладно време и студена в летните жеги. Отделно от това може да се ползва и като топъл или студен сос за пилешко месо или риба.

Продукти

/за 3 порции/

40 гр. масло

2 с.л. брашно

1 л. студен пилешки или зеленчуков бульон

500 гр. квасена сметана

1 връзка наситнен пресен копър (около ½ ч.ч.)

сол и черен пипер на вкус

малко лимонов сок (оцет) и захар за коригиране на киселинността

отделно

3 яйца (поширани)

6 малки картофа (по желание)

Приготвяне

Първо стопяваме маслото в тенджерка, добавяме брашното и разбъркваме добре. Оставяме бавно да се запържва като бъркаме постоянно, за да не загори. 

След две минути, настрана от огъня, прибавяме едната трета от студеният бульон и веднага разбъркваме добре, докато се усвои и сместа стане гладка. Добавяме на два пъти в бърза последователност останалия бульон. Посоляваме на вкус, подправяме с малко черен пипер и оставяме на слаб огън да се готви бавно в продължение на 20 минути като от време на време разбъркваме.
Когато брашното достатъчно поври, отвеждаме тенджерката настрана и наливаме сметаната, разбита с два-три черпака от соса. Накрая добавяме и наситнения копър.
Разбъркваме, пробваме вкуса и при необходимост коригираме киселинността с малко лимонов сок (оцет) или захар.
Гъстотата на супата е малко по-рядка от тази на сос Бешамел.

Сервираме в затоплени чинии и гарнираме с поширано яйце и едно или две малки сварени картофчета. Крутоните са също добро допълнение.

Аз пропуснах картофите, но сервирах и вкусни бутер пръчици с Чедър, чиято хрупкавост идеално се върза с кадифената структура на супата.

Гъбено велуте

/Mushroom Velouté/

Не е нещо невиждано, но ви уверявам, че е толкова вкусно, че опитате ли го, няма да можете да спрете да кусате, докато не си изпразните купичката!

Да си призная, много рядко поглеждам към кулинарните, телевизионни предавания. В последната година я има два-три пъти, я не. Но за сметка на това моят мъж редовно прещраква на тези канали. Гледа и преглъща. Не, че е умрял от глад, не че не му готвя разнообразна храна, но все там му е очето. Както в хранителните магазини, все около месарският щанд се върти. Боже мой, мисля си, този човек как може да е все гладен?! Казват, че това било страст. Може, но за мен все още е неразбираемо, дори и да се водя кулинарен блогър. Та преди няколко вечери пак го засичам пред телевизора, в компанията на Жак Пепен. Тъкмо бях приключила с последните задължения за деня и буквално се проснах на дивана до него. Мълча си, гледам в екрана, но умът ми блуждае някъде, докато не ме сепна репликата: Ето го, и той като теб и Йоли, пак хвана пасатора! (Йоли, ако четеш, знай, шега е това - никой не ползва повече от теб този уред. „Всичко с пасатора готвиш“ :) ). А Жак Пепен правеше някаква гъбена супа, в която сложи и дафинов лист. Хм, не бях се сещала до сега да сложа и аз. В други супи, в някои ястия – да, но точно в гъбена супа не. Загледах се нататък какви ще ги свърши, но ми звънна телефона. Когато приключих разговора, дядо Пепен сервираше крем супа. А милото, понеже не е любител на пасирани супи я нарече „валат“. Веднага ми светна – велуте с гъби е било. И като ми влезе в ума, та ей я днес у дома за обяд. Не съм търсила рецептата на Жак Пепен, но сложих дафинов лист. Много ми допадна вкусът ѝ с него. И противно на правилото да се ползва течна, готварска сметана, аз ползвах заквасена. Страхотна гъбена крем супа, но някак по-различна, по-мека и с един деликатен вкус. Ако изчакам да изври всичката течност и смеся с гъстата, квасена сметана, ще се получи страхотен пастет. Ето още една идея!
Та, супата.

Продукти

/за 3 порции/

3 с.л. олио

40 гр. масло

1 малка глава лук

1 скилидка чесън

1 с.л. брашно, равна

10 - 15 пресни гъбки, според едрината им (ползвах кафявите, кралски печурки)

3 средни картофа

1 връхче от клонче розмарин или свежа мащерка (по желание)

1 дафинов лист (не много голям)

1 ч.л. сол ( или на вкус)

½ ч.л. прясно смлян черен пипер (или на вкус)

100 мл. вино розе

3 пълни с.л. с връх заквасена сметана (или на вкус)

за гарниране
шепа запечени и нарязани орехови ядки

Приготвяне

Поставяме малка тенджерка на среден огън, наливаме зехтина и добавяме маслото. Когато се стопи, прибавяме почистения и нарязан на тънки шайби лук и пресованата скилидка чесън. Бъркаме с дървена лъжица, докато се карамелизират, след което ги поръсваме с брашното и запържваме при непрекъснато бъркане не повече от минута-две. Дърпаме тенджерката настрана от огъня и добавяме гъбите, нарязани на едро, обелените картофи, също нарязани на едро, розмарина и дафиновия лист. Посоляваме, поръсваме с черен пипер и поливаме с виното. Връщаме на котлона и щом заври, наливаме около 600 мл. гореща вода, разбъркваме всичко, намаляваме огъня до слаб и похлупваме тенджерата с капак.
Оставяме ястието да къкри до пълното омекване на зеленчуците, след което изваждаме розмарина и дафиновия лист, а супата пасираме до гладкост.

Разбиваме в купичка квасената сметана и разреждаме с един-два черпака от супата. Връщаме сместа в тенджерата, разбъркваме и отвеждаме настрана.

Орехите за гарниране запичаме в сух тиган на среден огън и при постоянно бъркане, докато се подсушат и си пуснат аромата. Изсипваме ги на дъска и ги нарязваме с остър нож.

Сервираме супата приятно топла и гарнирана с по 1 с.л. орехови ядки.

Количеството на квасената сметана може да варира според личното предпочитание. Ако е в повече, вкусът ще е по-млечен, цветът по-светъл, а текстурата по-креместа. 

Крем супа от карфиол и целина

След като приготвих салатата за зимата, ми остана известно количество карфиол и целина. Докато умувах в какво да ги вложа, се сетих че някога баба правеше супа от печен карфиол, но никога не съм я питала за рецептата. Спомням си, че първо запичаше в тава розичките с чесън, после ги прекарваше през пресата за картофи и нататък... помня само купичката с уханна и нежна крем супа, поръсена с рендосано овче сирене. Потърсих рецептата в готварската ѝ книга, но не я намерих. В нета попаднах на нещо много подобно, та се водих от там, добавих някои неща от мен, пропуснах други и резултатът е повече от сполучлив.

Продукти

/за 8 порции/

1 глава карфиол

1 средна глава целина

2 глави лук

3 скилидки чесън

3-4 с.л. зехтин

2 щ. сол

отделно

60 гр. масло

2 пълни с.л. брашно

1 л. пилешки бульон

1 ч.л. чили сос

1-2 щ. индийско орехче

300 мл. топло пресно мляко

250 мл. млечна сметана (30% масленост)

1 ч.ч. настъргано овче сирене

1 ч.ч. настърган кашкавал

няколко стръкчета шнитлаух или зелен лук

Приготвяне

Включете фурната на 200°.

Застелете тавичка с хартия за печене.

Почистете карфиола от листата, измийте го и го накъсайте на розички.

Целината обелете и надробете на кубчета, както и лука. 

Сложете всичко, заедно със скилидките чесън в тавичката, поръсете със зехтина и солта, разбъркайте и сложете във фурната за около 45 минути. Разбъркайте на няколко пъти и когато зеленчуците добият златисти връхчета, извадете от фурната.

Загрейте бульона до завиране и отведете настрана от огъня.

Намалете огъня до слаб и в тенджера с дебело дъно разтопете маслото, в което запържете за минутка-две брашното. При постоянно бъркане с тел, добавете на тънка струя горещия бульон. 

Добавете и печените зеленчуци, разбъркайте и гответе до пълното им омекване. Отведете настрана.

Ако няма да поднасяте веднага супата, може на този етап да прекъснете готвенето и след като се охлади всичко, да приберете за съхранение в хладилник, но не повече от 24 часа. Преди сервиране загрейте на слаб огън и продължете нататък.

Пасирайте всичко до идеална гладкост и разредете с топлото мляко и сметаната. 

Добавете настърганите сирене и кашкавал и върнете на огъня. Бъркайте непрекъснато до пълно хомогенизиране на супата.

Сервирайте в затоплена чиния. 

По желание поръсете порциите с малко индийско орехче и наситнени, свежи стръкчета шнитлаух.

Да ви е сладко!

Селска зеленчукова супа с бекон

Супата е храна, необходима за всеки човек и напоследък, особено след големите празници съпроводени с тежки маси, е предпочитана у нас. Дори милото като върл месояд си търси порцията супа ежедневно, а моя милост дни наред си изкарва само на това.

Днешната рецепта е имeнно за една топла, гъста и сгряваща, гонеща всякакви вируси селска чорбица. Селска, защото е богата на зеленчуци, а плюс това има и паста. Но не е само това. :) Понеже за да преборим грипа е необходима силна, питателна храна и супата ми е подсилена. Няколко пъти съм я готвила все с бекон, но понеже в момента нямах, ползвах колбас, полушпек. Получи се отново вкусна, нежна и засищаща, пълна с витамини.

Горещо препоръчвам!

Продукти

/за 6 порции/

2 с.л. олио

4 с.л. зехтин

250 гр. бекон (полушпек колбас)

1 голяма глава лук

2 скилидки чесън
парченце джинджифил (около 3 см)

1 голям морков

2 стръка селъри

1 малка червена чушка

1 малък дафинов лист (по възможност свеж)

6 средни карофа

1 шепа замразен млад грах

2 малки шепи ситна паста (охлювчета, орзо, кокуилети...)

сол и черен пипер на вкус

няколко клончета пресен магданоз

1 стрък млад, зелен лук

3-4 с.л. квасена сметана или кисело мляко

100 гр. настърган Пармезан*

Приготвяне

Почистете, обелете и надробете на малки кубчета картофите и морковите. 

Селърито и чушката надробете също на малки кубчета, скилидките чесън обелете и разполовете.

Бекона/колбаса нарежете на ситно, лука на средни към едри кубчета, а джинджифила обелете и наситнете.

В малка тенджерка сипете олиото и зехтина и я сложете на среден котлон да се загрее. Когато мазнината замирише сложете в нея месото и разбърквайки постоянно леко запържете до приятен, златист загар. Извадете в чиния с решетъчна лъжица и оставете настрана.

В същата мазнина пуснете лука и запържете леко, след което добавете морковите, джинджифила, селърито и чесъна. Налейте ½ ч.ч. топла вода, похлупете и намалете ако е необходимо още малко огъня. Задушавайте докато се изпари течността и зеленчуците омекнат. Тогава добавете картофите, граха, дафиновият лист и наситнената чушка. Долейте с топла вода като внимавате тя да залее всичко, но не повече от 2 см. Похлупете и оставете да къкри докато картофите се сварят.

Междувременно сложете в друга, малка тенджерка или касеролка пастата да се свари, след което я прецедете (запазете водата в която се е варила) и я добавете в супата. Разбъркайте и долейте със заделената  вода от пастата в такова количество, че да разредите супата до желаната от вас гъстота. Разбийте сметаната и я сипете в тенджерата. Посолете, поръсете с малко прясно смлян черен пипер и добавете по-голямата част от изпърженият бекон/колбас.

Поднесете супата гореща, като преди сервиране поръсите с малко Пармезан, накълцан зелен лук и магданоз. Останалият бекон/колбас сервирайте отделно.

* Пармезана може да заместите с кашкавал, но имайте предвид, че той ще се разтопи и ще се точи. На мен това ми харесва, но на някои не им допада. :)

Това е! Бъдете здрави и да ви е сладко!

Морковена супа с ябълки и френска горчица

Студено е и ни се хапва топла супа. В такова време най-ме сгрява една гореща и подлютена шкембе чорба, но в хладилника ми се намираха зеленчуци за оползотворяване, та това определи изборът ми на рецепта. Досега в морковената ми супа се подвизаваха единствено и картофи, та това се явява нещо ново у нас. 

Продукти

/за 6 порции/

7-8 моркова

1 малка тиквичка (или съразмерно с нея парче тиква)

2 малки кисели ябълки

3 картофа

½ глава целина

¼ стрък праз

1 червена чушка

2 скилидки чесън

сол и десетина зърна черен пипер

1 пълна с.л. едрозърнеста дижонска горчица

200 гр. квасена сметана

няколко стръка магданоз

100 гр. сирене

Приготвяне

Почистете зеленчуците. Чушката и праза наситнете, а останалите нарежете на едро.

Налейте в тенджера 3 л. вода и сложете на котлона да заври.

Когато заври водата, сипете 1 с.л. сол и всички зеленчуци, намалете огъня, похлупете леко и варете до пълното им омекване.

Извадете в купа по няколко резена само от картофите и морковите, а останалите пасирайте добре, до гладкост. 

В пасираната супа добавете 1 пълна с.л. масло, квасената сметана и горчицата. Отново пасирайте за няколко секунди, колкото всичко да се смеси добре. Опитайте как е на вкус и ако нещо липсва, добавете. На мен ми бе малко солта, но не смях да посолявам още.

Сервирайте, като във всяка порция добавите по малко от заделените зеленчуци, поръсете с рендосано сирене, малко прясно смлян черен пипер и накълцан магданоз. 

С крутончета или препечен хляб е особено вкусно.

Супата, макар да е от смесени зеленчуци има силен дъх на моркови и масло, сметаната я прави много нежна на вкус, а горчицата придава лека пикантна нотка.

Опитайте!

П.С.
След като днес за пореден път я готвих, реших да си обогатя порцията с малко млени орехи - бяха останали около 1/3 ч.ч. и за да не им търся бурканче реших да си ги сложа в супата. Много сполучливо решение - пасват идеално на останалите вкусове в чинията! Сега си мисля следващият път да ги заменя с белени, тиквени семки :) 

Αυγολέμονο (Авголемоно)

или гръцка лимоново-яйчна супа

Започвам днешната публикация с уговорката да не се подвеждате по летните, слънчеви снимки на островна Гърция, те са само връзката с това, за което ще ви говоря днес. А какво е то? – сега ще ви разкажа.

В петък вечер, сгушила се в дебело одеяло, все още леко подсмърчаща след грипния вирус, се бях захласнала за пореден път по репортажните снимки на Мария от ваканцията й на Санторини (в Цветно с Пепеляшка). Преглъщах по глътка вино, за да се сгрея разбира се, иначе рядко близвам – само по повод, понякога  два пръста за компания на милото, а понякога когато съм сама и опитвам някое ново ястие, ей така, от келешлък. Та, в компанията на сладкото и тръпчиво вино, премятах бавно кадър след кадър, взирайки се във всеки детайл, опитвайки се да се шмугна едва ли не през екрана и да вдъхна от морския въздух, да усетя мириса на бугенвилиите, под които Марийчето ненаситно се гушеше на всеки ъгъл. И така ми се искаше да мога, да си 'крадна от слънцето, потопило целия остров в светлина, сякаш само заради него и хората там изгрява. Направо се сгрях по едно време. От виното ли, от емоциите, които провокираха снимките в мен ли, не знам, но се отпуснах, стана ми едно хубаво, мило, разтупка ми се сърчицето, че и спомени ме налегнаха. Вярвам всички сте попадали на снимки от това неземно кътче, някои от вас може би са го и посетили вече, та знаете за характерната архитектура в снежно бяло, съчетано с прекрасните нюанси на небесното синьо и онова, по-наситеното като самото Егейско море. Море и небе се сливат в едно, слънцето огрява къщи, вили и безброй хотели, всички снежно бели, накацали един връз друг, кой от кой по-красиви и по-луксозни, малки улички-пътечки се вият стръмно нагоре-надолу и навсякъде цветя – красиви и ароматни храсти от чийто мирис само си представям как ще се омагьосам. Аз се омагьосвам само от снимки и видео, а какво остава да съм там... колкото и да съм словоохотлива знам, че ще замлъкна и ще съзерцавам като в хипноза...

Та, потопена в картини, колорит, лукс, съчетан  с толкова земна простота, мислите ми леко и неусетно ме отнесоха в миналото, в старата ни къща, в която раснах до осем годишна. Родът на татко е от Гърция, от Беломорска Тракия. Дошли в България с петте си деца, изоставили роден край, дом - цял палат, близки и приятели, натоварени на талигата, с малко покъщина и надежда за по-добър живот. Но коренът си е корен и трудно се хваща на нова почва. Дядо беше подредил  целият двор по гръцки тертип, сякаш за да се почувства наистина у дома си – къщата варосана, с цветни, зелени прозорци и врати, двора покрил с асма, под която оформил пътечки, насипани със ситни камъчета и пясък, очертани с по-големи и бели, сякаш и те варосани. От двете  им страни равно подстриган шпалир от чимшир, в единият край до къщата даже и оформен на огромна топка. Баба отглеждаше много и все големи храсти, отрупани  целите със ситни, ароматни рози в разни цветове. Лятото цъфтеше и една лиана с орлови нокти – и до днес този мирис ми е един от любимите. Имаше няколко делви с лимони и зокуми – тях ги прибираха зимата вътре. И смокиня имахме! За къде без смокиня, а? :-) Като дойдеха гости от Гърция, носеха подаръци и задължително критараки, леща, ядки, зехтин, зрънца мастикс и много портокали, на които казвах порто-Гали. Чудно детство имах – с часове следях мравките накъде вървят и сякаш ставах още по-малка, колкото тях, следвах ги неотлъчно из целия двор, сякаш живеех в техния свят. Постоянно се вкарвах в някаква приказка :-)

........

Та, след като разгледах снимките на Марийчето, се заиграх с чичко Гугъл – питах го за гръцката кухня и в един момент попадам на супа, наречена Αυγολέμονο (Авголемоно) - яйчно-лимонова, това означава и името й. Ама тя като на баба, същата, гъста и само с малко магданоз поръсена. Боже, баба си е готвела точно нея, а мама си мислеше, че само нейното е супа! „Е, каква е тая супа, бяла, гъста като сутляш, без морков и каквито и да било подправки?” Ама пък много се обичаха с нея. Де на всяка снаха такава свекърва – тиха, мила и добричка. Мама винаги плачеше за нея, когато си я спомняше. Беше една нисичка, сигурно  метър и петдесет. Ама, с голямо сърце. Златка се казваше и златна беше.

Не помня много от гозбите на тая ми баба, но това което няма да забравя е нейната баница с грис, другата със спанак, доматените кюфтета и бялата супа, с врящ в нея цял лимон.

Веднага преведох рецептата и побързах да я приготвя. Сега ми се услади повече от тогава. :-)  Явно с годините съм забравила вкусът й.

Αυγολέμονο (Авголемоно)

В оригинал това е яйчно-лимонов сос, а супата с него е постна, само с ориз (някъде с орзо/ критараки), но баба си я готвеше и с пиле – нещо като фрикасе с ориз, но още по-вкусно. Сосът се получава гладък и плътен като мус, като кадифе. С невероятен лимонов вкус и аромат. Може да се ползва при поднасяне на риба и морски продукти, пиле, кюфтенца, лозови сармички и такива с листа от прясно зеле, тиквички, дори и за паста. Според предназначението варират и пресните, зелени подправки, които му се прибавят накрая.

За да не ви мъча повече, веднага ви казвам как да си я приготвите. Мисля, че ще е много подходяща и за деца – лека и апетитовъзбуждаща с този лимонов вкус.

Продукти

за 4-5 порции

2 л. пилешки бульон(подсолен) или същото количество вода с 4 кубчета пилешки бульон

½ ч.ч. ориз

2 малки лимона или 1 голям (най-добре био)

4 яйца

малко магданоз

Приготвяне

Ако нямате пилешки бульон, заделен от варенето на някое пиленце, то тогава сложете 1 пиле да се полусвари в подсолена вода, като може да добавите в тенджерата и зеленчуци за супа – морков, пащарнак, скилидка чесън, глава лук, няколко зърна черен пипер, едно малко добре узряло доматче и цяла връзка магданз. Мисля, че баба вареше само пилето. Може и без пиле, а с 4 кубчета пилешки бульон - пак ще се получи, но по-добре е с истински.

Отделете месото настрана, а бульонът прецедете.

• Ако сте решили супата да ви е постна, с пилето можете да сготвите някакво ястие, но пък може да накъсате малко от гърдите и да  добавите накрая, в готовата супа.

Измийте много добре лимоните и отцедете сока им.

Сложете буьона отново да заври и когато това стане, добавете измитият ориз и едната половинка отцеден лимон (това по бабиният метод). Намалете огъня до среден и оставете тихо да ври, докато оризът омекне.

Междувременно разбийте много добре яйцата с лимоновият сок.

Когато оризът се е сварил, отведете тенджерата настрана и добавяйте на тънка струя от бульона в яйчната смес, при постоянно бъркане. Добавете толкова бульон, че да уеднаквите почти температурата на супата и яйчната застройка. Тогава, пак на тънка струя и при постоянно бъркане, върнете яйчния сос в супата. Пак сложете на котлона, да кипне за около минутка-две и отведете окончателно. Поръсете с прясно накълцан магданоз.

По желание сега добавете и месото, или го разпределете в порционните чинии и залейте със супа.

• Внимание! Бързо се сгъстява и ако не я изконсумирате всичката, после само претоплете и разредете до желаната гъстота с бульон.

Вкусна е както топла, така и студена. Студена ще е отличен избор за лятото - лека, засищаща и освежаваща.

За да направите само сос, към разбитите с лимоновият сок яйца, добавете на тънка струя и при постоянно бъркане около 1/2 ч.ч. прецеден бульон. Прехвърлете сместа в касеролка и върнете на котлона, на среден огън, като бъркате енергично с тел или дървена лъжица, докато се посгъсти. Може да поръсите едва, едва с черен пипер, но и натюр сосчето си е много добре. 

При изстиване стяга още!

Остава да ви пожелая добър апетит! Или казано по гръцки Кали Орекси!

  

Високо, високо... до облаците чак!

Вече съм споменавала, че за мен най-качественият релакс е високо в планината, там ‘дето човешки крак не е стъпвал или поне, скоро не е стъпвал. Там, където тишината сякаш те гали, където жуженето и на една пчеличка е рядкост и се чува отдалече. Където внезапния, кратък повей на вятъра е като тих и невидим приятел, появил се само като че ли да ти пошепне, че е с теб и не си напълно сам, дори и тук горе, където можеш да докоснеш облаците. Там, където всяка крачка ти дарява здраве, всяко вдишване пречиства дробовете и ума, а всяка капка вода е целебна. Тялото и духът ми се нуждаеха осезателно от точно такива интимни отношения с природата, за да се събудят и настроят отново в режим на ефективност.

Задържах се аз в планината няколко дни, раздвижих скованата си напоследък снага, поскитах по пътеки и без, отпуснах му края и не усетих кога е дошло времето да се прибираме надолу, у дома. Но пък заредени с емоции и енергия за поне месец напред.

Друга, голяма, моя страст е водата.

 „ Където и да е, но да е много. И ако може бистра и синя!  Готово! И да е годна за пиене! Ок!...”

Съществуват наистина много такива кътчета в България и едно от тях е близо до нас. Има-няма 80 км. Казва се Белмекен. Връх и язовир с едно име. Височина: 2626 м на върха (Срамота! Толкова пъти съм била на метри под него, а още не съм го покорила!) и 1910 м. на язовира (най-високият  с насипна стена на Балканският полуостров). Там е останала частица от сърцето ми, частица която винаги ме приканва да отида пак, и пак, и пак. И в пек и в мраз. Мястото е уникално красиво и енергийно зареждащо. Някак магично. Когато имам нужда да се отпусна, да презаредя батериите, съзнанието ми все чертае път натам.

Това е моето място.

До там се стига лесно от две места:

Единия маршрут е от с. Сестримо, нагоре към каскадата „Белмекен-Сестримо”.  След селото пътят се вие покрай дълбока 100м. пропаст, по дъното на която тече Сестримска река (Рила планина). Завоите са опасни и много живописни. След пропастта пътят води до местността Чаира, където е построена водно-електрическата централа. Завивате надясно и рязко дръпвате нагоре. Следват завой, след завой, смесени гори, поляни пълни с билки, горски плодове, гъби и много диви животни. Често току пред нас са изскачали зайци, или пък на косъм да минем през някой ежко Бежко. Понякога през два три завоя ни чака по един екземпляр. Ако пък тръгнете пеша по пътеките е много вероятно да мернете група сърни или лисица. Дори може и на баба Меца да случите. Зимно време вълчият вой е нещо нормално и се чува всяка нощ. Аз лично съм виждала всички изброени, с изключение на страшните Меца и Вълчо. Но ако се заприказвате с някой местен и разпитате за фауната, ще чуете какви ли не истории -  и чудновати и такива, дето могат косата ви да изправят. Пресна случка: в началото на месеца някъде, ловци са гръмнали стар вълк единак. Много едър - казаха 80 килограмов бил! Изял кончетата, дето ги отглеждат горе. А те не са никак малко.

Изкачвайки се нагоре, постепенно смесената гора става само борова, а малко преди да стигнете язовира се оголват едни поляни, целите в гъст клек. Тук няма много туристи, може да се разхождате с часове и никой да не мине. Сами. Вие и чиста природа На моменти усещането е за спряло време. Успокояващо, нали?  J

Небето е ярко синьо и точно над вас. Оглежда се във дълбоките води на язовира, сякаш е картина рисувана с бои. Ако мине някое облаче наблизо, може и да го докоснете, да пъхнете ръката си в него   J

Ако пък сте там през юни-юли навсякъде около вас ще има цветя във всички цветове. Тогава земята сякаш е застлана с най-красивият килим, такъв какъвто и въображението ви не може да рисува. А за аромата носещ се навсякъде и попиващ се в самите вас, не намирам думи да опиша. Това е рай!

Другият маршрут е или откъм Велинград или откъм Якоруда, но все през Юндола (също прекрасно място, което непременно трябва да се посети) и от там  нагоре към Националната спортна база. Пътят отново е стръмен, но с по-малко завои и по-населен. Минава се покрай много вилички, през местностите Куртово и Вълчи поляни, покрай хижа „Христо Смирненски” и нагоре до контра стената на язовира. Малко преди нея е клиниката за наркомани. Веднага след стената е  разклона за спортната база, където се отбиваме винаги, я за по едно кафе и чай или продължаваме след нея, по пътя за х. Трещеник и Семково. През зимата, ако се случи и да вали сняг непременно се застоявам в просторното кафене (макар все още със соц. излъчване, но чисто и много приятно, спокойно). Места винаги има, сядам до прозореца и загледана в падащият сняг, времето сякаш спира. Вън е снежно бяло, снегът вали почти винаги на парцали, а вътре е приятно топло и уютно. А и кафето е вкусно! Персонала е любезен и си като у дома. Трябва някоя зима да поостана тук за няколко дни пак! В спортната база има и хотелска част, в която на съвсем прилична цена можете да се настаните. Резервация обаче, само по телефон!

Разхождайки се в този район, ще срещате много спортисти, наши и чужди, плъзнали навсякъде из околността. Правят си тренировките и лете и зиме. Кой тича, кой със стикове и едни дъъълги ролери напъва по стръмния път, кой гребе във язовира... но са навсякъде. Упорити и устремени! Така се печелят медали, с труд и пот!

А ние този път се качихме откъм Сестримо, минахме през Юндола

и Велинград и от там завихме за Цигов Чарк, на язовир Батак. И тук е много красиво, много приятно, въздухът е чист, но прохладата не е гарантирана. В такива горещи лета, за да се почустваме добре в планината, трябва да е по-нависоко. През 1985г. си спомням, че язовир Батак беше напълно пресъхнал и с кола се минаваше по дъното, от единия до другия бряг.

Сега обаче, въпреки адския пек, вода имаше и то в изобилие. Моторниците сновяха и чертаеха тегели по водната повърхност, а по бреговете навсякъде бяха накацали коли, палатки, каравани и кемпери.

Семейства, големи компании, рибари и всякакви туристи са плъзнали като мравки и са превзели де каквото местенце има в целият курорт.

Много навалица, много шум,  както винаги в последните години. Умишлено бягахме от такива места, в търсене на спокойствие и уединение с природата, та едва намерихме местенце, което да не е завладяно изцяло от почиващите. Макар, че не бяха малко и тук, де. Мястото се казва Дъното (единият край на язовир Батак, откъм местността Свети Константин и Елена)

Тук можете да си наемете лодка за разходка.

Някои чувстваха жегата и тук, та успяха да изгорят стабилно  J

За жалост ми падаше батерията на апарата в най-неподходящият момент и не направих много снимки, както ми се искаше. Т.е. изкарах доста, но при сортирането се оказа, че половината са за триене. Явно трябва да си купя една резервна батерия, за да не се ядосвам когато нямам възможност за зареждане.

А с това мъничкото другарче се гонихме  из шубраците, докато разбере горкото, че само фото сесия ще му правя, а не дисекция. 

Имаше престрашили се да опитат от гъбите, набрани лично от нас, но аз не бях сред тях. Не ги познавам и само един засечен, съмнителен поглед от страна на половинката ме отказа тотално. Обожавам гъби, горските най-много, но има една поговорка "Страх лозе пази"  Е, моят страх ме лиши от една вкусна гозба, защото се оказаха здрави и читави, а за мен остана миризмата и спомена. Поне като Хитър Петър да си бях нагряла хлебчето над парата, ами и това пропуснах. Но, здраве да е! Друг път!

Тази пък само я снимах, че доста зачервена ми се видя.

Но пък, напълних куп торби с билки – мащерка, котешка стъпка, бял равнец, риган (тоз не го обичам, но е полезен) на високото дори имаше още кантарион. А на Батак се сдобих с цяла торба млада коприва. 

Ама как пари само...Казват, било полезно да се поотъркаш в нея, но кой смее?  J

Момчетата ми направо ме обявиха за луда, докато внимателно, с пъхната в една найлонова торбичка ръка късах младите клонки. Защото  „Копривата я ядат само мисирките !” но, после си хапнаха супа и даже питаха за още.  Да, ама няма! Поне скоро няма да има. А тя е много полезна, че и вкусна. Колкото и да не го вярваха, се наложи да си го признаят. Ето как я приготвих:  

Супа от коприва

ПРИГОТВЯНЕ

Сложете си ръкавици и измийте под течаща вода копривата, отцедете я и с помощта на ножичка отрежете само листата (без никакви дръжчици). 

В тенджерка сложете да се стопи маслото, прибавете зехтина и наситнените лук и чесън. Задушете на слаб огън до омекването им. Тогава добавете нарязаният на кубчета, като за супа, картоф и натрошете кубчето бульон. Долейте 1 литър топла вода и оставете да заври. Когато се свари напълно картофа отведете настрана и пасирайте до гладкост. Върнете на котлона и добавете копривата плюс нарязаните магданоз и калоферче и долейте още топла вода, така че общото количество течност да е около 1,5 – 2 литра. Нека всичко ври около 5-6 минути. Отведете настрана и отново пасирайте всичко. Подправете с лимоновата кора и сол на вкус.

Насипете супата в купички и добавете по щедра лъжица квасена сметана. Ако нямате квасена, ползвайте  готварска или добре разбитото кисело мляко.

Поднесете с препечен хляб, натрит с чесън и намазан обилно с масло.

Лека  и неустоимо вкусна е! Особено освежаващо действа поднесена привечер, когато слънцето залязва в огнено червено сияние, наоколо ухае на бор, смола и жарта приканващо и палаво намига. Абе, полезна храна си е, няма съмнение!

Оказа се, че супа от коприва се яде в цяла Европа, в Азия, че и зад океана. Индийците я подправят с къри и джинджифил, в Швеция я правят със сос бешамел и варено яйце, французите и добавят настъргано сирене, а във Великобритания си имат странна традиция -   в югозападна Великобритания, в селцето Chideock (област Дорсет) ежегодно се устройва състезание за ядене на пресна, сурова коприва. Състезателите имат на разположение един час за да докажат, че не се плашат от парливата тревица. Нямат право да ползват обезболяващи средства, баня, както и да носят от вкъщи копривата. Тя се предоставя от местни фермери и е екологично чиста. Единствено е позволено да се облекчават с местна бира. Кандидатите са много, а таксата за участие е 5 лири, като цялата събрана сума отива за благотворителност.  Победителят се определя по дължината на оголеното стебло. Трябва да няма ни едно останало листенце. Наградата е статуетка-трофей и парична награда от 100 лири. Събитието е много популярно и специално за него идват туристи от близо и далече. Някои са само зрители, но има много смелчаци, които се решават да тестват издръжливостта си. На последното състезание голото клонче на победителя е било измерено на 25 см. Колко ли листа е излапал? А колко ли е била изпитата бира?  J

Ха! Като казах бира се сещам, че горе, в планината, не сме изпили нито една за разлика от тук долу, в града, където пивото много върви. Единственото, с което заменяхме водата беше бяло вино – с много риба. Да не си помислите, че само на скари сме я карали (ако, че имахме двама върли месоядни с нас) Имахме си и месена закуска, на полеви условия. С едни чудни пържени панделки посрещахме прохладните утрини. Идеално ги допълват пресни горски плодове, особено малинки.  И топло мляко, току що издоено от балканска кравичка J

Рецепта за тях ще пусна в следващата публикация, че и с тази много се отплеснах и затова спирам до тук. Но само за сега. J

В публикацията има няколко фотоса, любезно предоставени от един млад приятел. Благодаря, Додо! Прекрасен фотограф си!