21 юни 2017 г.

Шоколадови трюфел пасти



Както ви споменах в предната публикация, от сместа за тигровото рулоотделих една част и оформих индивидуални порции. Чудни бонбони и пастички се получиха. Имаме ли готовата смес, можем светкавично да си спретнем някакво вкусно удоволствие. Сместа можем да съхраняваме и във фризер, предварително добре опакована в стреч фолио и когато решим да я ползваме, изваждаме я да се отпусне за няколко часа на стайна температура или за една нощ в хладилник. После всичко става бързо.

Разтопяваме:
100 гр. черен шоколад
и докато е още горещ, добавяме
3 пълни с.л. Нутела (около 150 гр.) 
1 с.л. студено кокосово масло.

Разбъркваме всичко до гладък сос, оставяме го настрана за няколко минути, да се охлади и в него потапяме (или поливаме с него) оформените и охлаждани за няколко часа в хладилник форми – квадратни пасти, кръгли, сферични, конусовидни...
Ако шоколадът е по-топъл, ще се образува тънка глазура и ще се наложи след изстиването и втвърдяването ѝ, да повторим процедурата с поливането. Ще се получат два слоя, но резултатът ще е плътна шоколадова коричка.
Ако изчакаме малко повече шоколадът да поизстине и да се уплътни леко, можем да минем с едно поливане.
Когато глазурата върху пастите се втвърди, ги напръскваме леко с топъл шоколад – разтопен черен или от същата шоколадова глазура, с която поливахме. Преди поднасяне напудряме с какао и по избор гарнираме с плод, ядки, семена, крокан - всичко, което ни се стори подходящо за допълване на вкуса.


Сместа е чудесна за моделиране, масленият крем, с който е споена стяга добре всичко и дава възможност да замразите дори и по-големи топчета, топки дори, да оформите с лекота къдрава форма, дори и по-сложни фигури. За тях обаче ще е по-добре да бъдат замразени и дори при поднасяне - т.е. можем да ползваме за основа на сладоледена торта или друг леден десерт.


20 юни 2017 г.

Тигрово руло



Един позабравен у нас сладкиш, който преди години често приготвях и за който получих няколко напомняния този месец, та реших да си го припомним. Много е лесен и бърз за направа, както и много вкусен. Основата е от пандишпан, маслен крем, ядки и аромати. Търпи импровизации както във вкуса, така и във визията, което го превръща в идеална основа за множество десерти. Не знам защо е такова името му, след като тигровите шарки по този метод няма как да се получат, може би "леопардов" би му подхождало повече, но не ми се иска да го преименувам.
Това е оригиналният му вариант, а в следващата публикация ще ви покажа една симпатична негова вариация.

Продукти

за пандишпана
8 яйца
150 гр. пудра захар
2 пликчета ванилена захар
60 гр. брашно
40 гр. какао

отделно
200 мл. горещо пресно мляко

за пълнеж
250 гр. млени орехови ядки (или бадеми, лешници)
2 с.л. нес кафе
2 с.л. какао
50-100 мл. тъмен ром

крем за спояване
250 гр. меко масло
200 гр. пудра захар
настърганата кора на 1 лимон

за декорация
500 гр. млечна сметана (мин. 30% масленост)
2 пликчета стабилизатор за сметана
50 гр. шоколад (тъмен или млечен) + 1 к.л. кокосово масло (или олио)

Приготвяне

Разделяме яйцата на жълтъци и белтъци в две отделни купи.
Разбиваме белтъците на твърд сняг със щипка сол.
Жълтъците бием със захарта и ванилията до побеляване и удвояване на обема. Внимателно прибавяме, на порции, разбитите белтъци, а след тях и пресятото брашно.
Отделяме от тестото 1/3 и в него добавяме пресятото какао.
Печем в две отделни тави, намаслени и напудрени с брашно, в предварително нагрята до 180
° фурна до суха клечка.

Съвет: Двата вида теста можем да изпечем едновременно като ги насипем едно до друго в прилежащата към фурната тава, застлана с хартия за печене. Така ще спестим и от консумирана електроенергия, и от миене на съдове.

Изпечените и изстинали блатове накъсваме на едри парчета (приблизително колкото 1/3 от филия хляб) и в голяма купа ги попарваме с горещото мляко. Похлупваме купата и ги оставяме да омекнат, а след като изстинат напълно, добавяме рома, ядките, кафето, какаото и масленият крем, с помощта на който спояваме всичко в една компактна маса. Прибираме във фризера, за да стегне по-бързо.
През това време си разбиваме сметаната на крем, който стягаме със фиксатора (стабилизатора за сметана). По желание и на вкус можем да я подсладим с малко пресята пудра захар.

Добре охладената и стегнала се маса изваждаме от фризера, оформяме директно върху подноса в каквато форма си изберем – в случая на руло – и с помощта на пош покриваме с разбитата сметана. Отгоре напръскваме с разтопеният на водна баня или в микровълнова фурна шоколад.
Можем да заместим шоколада с натрошени ядки или пък крокан, който придава на рулото огнен вид.
Готовото руло прибираме в хладилник за ден или поне 6 часа, да отлежи и се обогати вкусът му.



По начина на изработка напомня сладък салам, но ви уверявам, че вкусово двата сладкиша се различават доста. Структурата му е нежна и пухкава, позволява и замразяване, което автоматично може да го превърне в основа за една страхотна, сладоледена торта. Опитайте го!

14 юни 2017 г.

Грилован ананас с ванилов сладолед




Наближава летния сезон, но като че ли вече нямаме търпение това да се случи, защото тук сме свикнали да приемаме, че той е дошъл с настъпването на юни. Дори с последната седмица на май. Вечерите са приятно хладни вече ни се иска да оставаме по-дълго навън, напук на пролетните внезапни душове, с които щем, не щем, сме се уредили. Идеално време за плаж, протяжни приказки под звездното небе на по чаша любимо питие или около барбекюто. И докато жарта в него не е угаснала, можем да приготвим и десерта. За къде сме без десерт?! За него си мислих аз от седмица време, откакто видях една апетитна снимка на сладолед в нета, та побързах да реализирам идеята, докато не се е скрила някъде на дълбоко в съзнанието, за да изскочи от там в най-неподходящият момент (зимата примерно) J. Ползвах оригиналната рецепта само за мариноването на ананаса, а сладоледа забърках по наш вкус.


Продукти

1 средно голям ананас

за марината
½ ч.ч. тъмен ром (може и светъл)
½ ч.ч. кафява захар
1 ч.л. канела на прах

за ваниловия сладолед
2 жълтъка
3 пълни с.л. пудра захар
400 мл. млечна сметана (мин. 30% масленост)
250 гр. Маскарпоне
2 пликчета ванилена захар


Приготвяне

Най-напред си приготвяме сладоледа като първоначално разбиваме жълтъците със захарта и половината сметана в касеролка и сгъстяваме на водна баня (или директно на котлона, на много слаб огън) при непрекъснато бъркане с телта.
Отвеждаме настрана и оставяме напълно да се охлади.
Разбиваме останалата сметана до пухкав крем и я прибавяме към леко разбитото маскарпоне. Обединяваме двете смеси в една обща гладка маса и на порции добавяме в нея охладения, яйчен крем. Ароматизираме с ванилията и замразяваме с помощта на машина за сладолед или по традиционния начин – във фризер с неколкократни изваждания и разбивания с миксер на кристализиралия слой .
Сладоледът ще е готов за консумация след няколко часа.

Разбира се може да ползваме и готов, от магазина, но няма да знаем какво съдържа. Така че, по-добрият вариант е да заложим на домашен, плюс това и вкусът му ще е на светлинни години далеч по-добър от който и да е купен.

Най-малко 1 час преди сервиране си обелваме ананаса, нарязваме го на шайби с дебелина 1 см., отстраняваме на всяка една сърцевината (по-лесно е да го направим, след като сме го нарязали), подреждаме ги в плитка и широка тавичка и ги заливаме с предварително разбитата марината. Прибираме в хладилник за най-малко половин час. Моите кръгчета се мариноваха цял ден и бяха с доста интензивен вкус и аромат.
10 минути преди сервиране отцедете маринатата в касеролка или дълбок тиган и поставете на силен огън да се редуцира до средно гъст карамелен сос.
Междувременно метнете ананасовите кръгчета да се запекат върху предварително нагрят на среден огън и леко намаслен грил-тиган, за по 2-3 минути от всяка страна или докато добият онези красиви райета, на които всеки се радва.
Извадете ги леко да се охладят и сервирайте всяко кръгче с по топка сладолед, полейте нежно с малко от карамеленият сос и готово.
Резултатът е прекрасен десерт, разхлаждащ и със запомнящ се вкус.

По желание може да гарнирате порциите и с някоя препечена ядка, аз не пропуснах. J






26 май 2017 г.

Македонска баница със спанак и ориз


Една по-различна, не толкова популярна у нас, колкото е баницата със сирене, със зелетиква, праз, лапад и дори обикновеният спаначник, но много вкусна и запомняща се. Незнайно защо рядко я правя като всеки път бързо свършва...  Една от любимите ми баници, с които свързвам детството. Баба я правеше от време на време и бях особено доволна да си хапна от нея.

Продукти

за тестото
½  доза от тестото по ТАЗИ РЕЦЕПТА или 1 пакет фини кори за баница
60 гр. разтопено масло
1 к.ч. олио

за плънката
½ кг. пресен спанак, измит, почистен и нарязан на тънко
3 стръка пресен лук, почистен и надробен на ситно
1 стрък пресен чесън, почистен и надробен на ситно
5-6 клончета пресен джоджен, само листата, наситнени
1 ч.ч. сварен ориз
1 яйце
3 пълни с.л. кисело мляко
150-200 гр. сирене
3-4 с.л. олио
сол на вкус

за намазване
1 яйце+ 1 с.л. олио/зехтин/разтопено масло


Приготвяне

Ако сме замесили тесто за корите, докато то се отпуска в рамките на 15 минутки, си приготвяме плънката:

В тиган наливаме олиото и го поставяме на среден огън да се загрее. Добавяме лука, чесъна и спанака, разбъркваме и задушаваме до лекото им омекване. Отвеждаме настрана, посоляваме на вкус и добавяме наситнения джоджен.
В купичка разтопяваме маслото с олиото, а в друга разбиваме яйцето с киселото мляко (може леко да посолим и тук).
Разточените кори най-напред напръскваме със мазнината, след това поръсваме със задушения спанак, отгоре му нахвърляме от сварения ориз, малко натрошено сирене и поливаме с 1-2 с.л. от яйчно-млечната смес. Навиваме на руло и редим в намаслена тавичка. Така оформяме всички кори до изчерпване на продуктите.

*Ако ползваме готови кори за баница, взимаме по две наведнъж, редим плънка в същия ред, след което или навиваме на рула, или редуваме пластове, каквато е наложената баница (в този случай я и нарязваме, преди да намажем отгоре).

Оформена вече, намазваме баницата с разбитото с мазнина яйце и веднага вкарваме да се пече в предварително загрята на 240° фурна, за около 15-20 минути.


След изваждане от фурната я напръскваме леко със студена вода и веднага покриваме с кърпа, да се задуши.


Ако харесвате подобни “зелени“ баници, опитайте и тази. Чудесна е!


Още баници, приготвени от мен може да разгледате ТУК



20 май 2017 г.

Десерт с ягоди и квасена сметана с бял шоколад


Отново ягоди. J
Е, това е! Искате, не искате, те са на линия. Когато дойде сезонът на ягодите, у дома този десерт присъства почти всеки ден на масата ни. Докато могат да се намерят някъде, не пропускаме да се насладим на нежният им вкус, който пък в тази комбинация е още по-неустоим. В основата на десерта стоят ягоди и квасена сметана, а останалите продукти често варират според наличностите и количествата в шкафа. Освен разкошният му вкус, хубавото му е, че не се вари, не се желира, всичко е сурово и се приготвя светкавично – идеален за голяма компания, за изненадали ни гости или просто така, когато ненадейно ви се дохапва нещо сладичко и нямате време за по-дълги занимания в кухнята.
С една дума – приказка! Ягодова! J

Продукти
/за 3 порции/



750 гр. квасена сметана
5 с.л. пудра захар (на вкус)
20 едри, ароматни и  добре узрели ягоди
3 с.л. едро нарязани бадеми
6 с.л. млени орехи (+1 ч.л. кристална захар в тях)
150 гр. настърган бял шоколад
3 с.л. кокосови стърготини


Разбиваме леко сметаната с пудрата захар. Не прекаляваме с разбиването, за да не я втечним.
Почистваме, измиваме и разполовяваме ягодките като заделяме няколко за декорация.
В подходящи купички/чаши/бурканчета насипваме на слоеве продуктите или:
- 1/3 от  сметана, наръсваме с 2 с.л. орехи и нареждаме ½  от ягодките
- следва вторият слой сметана, пак орехи, бадемите и останалите ягодки
Завършваме със останалата сметана, обилно наръсваме с кокоса и настърганият шоколад (при мен LZ , че много го обичам и винаги имам) и бодваме по една ягодка. 



Добре е да ползваме добре охладени сметана и ягоди. В противен случай и ако разполагаме с време до сервирането, поставяме полученото изкушение за 1-2 часа в хладилник, да се изстуди добре. После е ясно – на всеки по лъжичка и се отнасяте в наслада. J



Да ви е сладко!


14 май 2017 г.

Милфьой с крем “Патисери“ и ягоди




Продукти
/за 5 порции/

800 гр. бутер тесто
2 с.л. пудра захар

за крем Патисери
400 мл. млечна сметана (с минимум 30% масленост)
3 жълтъка
1 к.ч. захар
1 шушулка бурбонска ванилия (или 1 пликче ванилова захар)
50 гр. натурално пшенично нишесте
½ ч.ч. разбита сметана
60 гр. масло

за гарниране
250 мл. млечна сметана (с минимум 30% масленост) + 1-2 с.л. пудра захар +1 пликче фиксатор за сметана
1 ч.л. маково семе (не мляно)
пресни ягодки
още 1-2 с.л. пудра захар

Приготвяне

Най-напред си приготвяме крема като за целта наливаме сметаната в касеролка и я поставяме на среден огън да се загрее.
Междувременно в друга касеролка разбиваме на пяна жълтъците със захарта. Наливаме малко от хладката сметана и добавяме нишестето. Хомогенизираме сместа и я ароматизираме със семенцата на бурбонската ванилия. Самата шушулка пускаме в останалата сметана, за да ароматизира и нея.
След като сметаната в касеролката се сгорещи (не я чакаме да завира), я наливаме на тънка струя в яйчната смес при постоянно бъркане с телта. Преди това сме извадили шушулката. Връщаме сместа на котлона и продължаваме да бъркаме енергично, докато се сгъсти.
Отвеждаме от огъня и добавяме маслото. Разбиваме за да се стопи по-бързо, покриваме със стреч фолио и оставяме крема настрана да се охлади напълно.

Докато той се охлажда си разбиваме сметаната на плътен крем с помощта на фиксатора, а накрая по жлание я подслаждаме с пудра захар.
За да се получи добре, винаги преди това поставям за около 15 минути смтаната и купата, в която ще я разбивам във фризера. Млечната сметана се сгъстява по-трудно, дори не толкова добре, както би се получило с растителна, затова се подсигурявам с фиксатор за сметана. Обикновено концентрацията му е такава, че едно пликче е достатъчно, за 250 мл. сметана.
Съхраняваме я в хладилник до момента на поднасяне.

Последни си изпичаме корите за нашия милфьой.
Тук е моментът да ви изненадам. Корите се пекат не във фурната както обикновено, а в грил преса (тостер). Ако нямате
такава, печете върху застлана с хартия за печене тава във фурната, на 220°, като преди това напудряте леко всяка кора с малко пудра захар.

Иначе по план разточваме тестото на кора с дебелина 4-5 мм. и от него изрязваме плочки с размера на плочата на грил пресата. След като сме я нагорещили достатъчно, поставяме една кора върху плочата и похлупваме. Време за печене не мога да дам, защото това ще зависи от мощността на вашата преса, така че от време на време поглеждайте какво става под капака. Когато хубаво порозовее повърхността на кората, я обърнете и продължете да печете още малко, докато ви удовлетвори цвета ѝ. При печене корите ще се надуят и ребрата на плочите ще се отпечатат по повърхността им като им придадат интересен, къдрав релеф. Колкото са по-дълбоки ребрата на пресата, толкова по изразен ще е релефът върху корите.

От така изпечените кори изрязваме ленти с каквато дължина преценим като се водим по релефните линии. За 5 пастички ще са ни нужни 15 ленти – по 3 за всяка една.

Преди да сглобим нашите пасти милфьой, взимаме ½ ч.ч. от разбитата сметана и я добавяме в охладения крем Патисери. С лопатка внимателно размесваме до гладкост и полученият пухкав крем прехвърляме в пош с объл накрайник. Шприцоваме от него върху 10 от лентите, поставяме ги 2х2 една върху друга и накрая покриваме с останалите 5. Леко и нежно ги притискаме и ги поставяме в поднос като ги обръщаме настрани.
Охладената сметана поставяме в пош с къдрав накрайник и с нея гарнираме пастите. Поръсваме фино с маковото семе и украсяваме с пресни ягодки.
За финал, преди да поднесем, поръсваме всичко с малко пудра захар.




5 май 2017 г.

Печено свинско бон филе с мексикански привкус


Наскоро получих запитване от Spicentice с предложение да опитам продуктите им като сготвя ястие, овкусено с техните подправки. Разглеждайки виртуалният им магазин бях привлечена от няколко, в чийто състав влизаха съставки, които не бях опитвала до сега и до които нямам достъп. И понеже у нас си падаме по пикантна храна, веднага ме привлякоха тези, с подчертано лютив вкус. Една от тях е Chipotle Rub - наименование на пушеното халапеньо – люти чушлета, които се използват във всякакви ястия, черпещи вдъхновение от Мексико и отглеждани главно в щата с очарователното име Чихуахуа. Тяхната лютивина и отличителен аромат придават непогрешим мексикански нюанс на маринованите меса или риби. Нямах търпение да чакам, че да подправя ястие с нея и както би направил всеки уважаващ себе си кулинар, след като зарових за няколко мига нос в нея, поднесох малко и на езика си. Противно на очакваното подпушване от лютивина, усещането бе за нежен и приятно пиперлив вкус, комбиниран и добре балансиран с останалите ароматни подправки в състава си и напомнящ в голяма степен нашата домашно приготвена, люта, шарена сол. Все пак имаше нещо различно тук, нещо което обаче не открих в списъка сред съставките. 

Избрах да приготвя с нея месо съвсем по мексикански - мариновано , пикантно и внимателно изпечено на ниски градуси. Добре би било да е телешко, но след като не намерих в момента такова с удовлетворяващо ме качество, избрах да ползвам свинско бон филе. Сервирах в компания на нежно картофено пюре със селъри, чътни от смокини и свежа зелена салата.


Продукти
/за 3 порции/

за месото
3 бр. свинско бон филе (всяко по около 400 гр.)
едра морска сол
прясно смлян черен пипер
1 с.л. течен пчелен мед
3 с.л. зехтин Extra Virgin
3 пълни ч.л. смес Chipotle Rub  на Spicentice
2 с.л. олио

за картофеното пюре
5-6 едри картофа
1 ч.л. сол
60 гр. масло
1 голяма с.л. квасена сметана
1 малък стрък пресен чесън, наситнен
малко парче от стрък селъри (около 10 см.), наситнено
3-4 клончета пресен копър (или магданоз), наситнен

за чътнито от смокини
10 пресни смокини (100 гр. сладко от смокини)

6 с.л. кафява захар
3 с.л. бренди
2 с.л. редукция от малинов оцет
1 к.л. прясно смлян черен пипер
1 стрита суха люта чушка


Приготвяне


Почистваме филетата от евентуални неравности, подсушаваме ги много добре, поръсваме с мляна морска сол и черен пипер на вкус, натриваме с марината, приготвена от меда, зехтина и чипотлето, затваряме в плик и прибираме в хладилника за минимум 6 часа.
След това запържваме филетата бързо от всички страни за по минутка в нагорещен тиган с 2 с.л. олио, с цел да  запечатим соковете в тях. Оставяме ги за 5 минутки настрана, а после ги поръсваме със суха смес от
Chipotle Rub и поставяме в предварително загрята на 160°
фурна за 30-35 минути.
След като ги извадим, оставяме да се отпуснат за десетина минутки, преди да ги нарежем и поднесем.



За картофеното пюре сваряваме предварително обелените картофи в малко подсолена вода на тих огън. След това ги намачкваме като за целта ползваме ½ ч.ч. от водата, в която са се варили, добавяме маслото, а когато сместа стане гладка подправяме с квасената сметана и наситнените зелении.

За чътнито
Ако ползваме пресни смокини ги почистваме и разполовяваме. Поставяме ги в касеролка, поръсваме с 6 с.л. кафява захар и 2-3 с.л. вода. Загряваме всичко на среден огън, а когато сместа заври го намаляваме до слаб. Бъркаме от време на време и така варим до сгъстяване. Отвеждаме настрана, наливаме 3 с.л. бренди и връщаме на котлона за 1-2 минутки, да се изпари алкохола.
Ако ползваме смокиново сладко, само го загряваме и добавяме брендито.
След като се изпари алкохола, дръпваме настрана и оставяме да е охлади, после подправяме на вкус с прясно смлян черен пипер, редуцираният малинов оцет и стритото сухо чили.
Можем да си го приготвим предварително и да ползваме за други меса – панирано или печено пилешко, гъше и свинско.



Благодаря на Михаела и екипа на 
Spicentice за предоставената възможност и страхотни продукти!



23 април 2017 г.

Когато ви остане козунак, направете си сандвичи


Минаха Великденските празници и в почти всеки дом има останал някой и друг козунак, след като сме омесили или купили повече, отколкото можем да хапнем. Плюс това има вероятност и някой близък да ни е подарил още един-два, което увеличава количествата дотолкова, че да се чудим вече какво да ги правим. Стоят си и съхнат малко по малко, а изсъхнат ли напълно освен да ги превърнем в сладка галета или да нахраним с тях кокошките, какво друго можем да ги правим? Затова е добре да ги спасим малко по-навреме. У дома вече всеки се мръщи само като чуе думата козунак, сладко не ни се яде, но това, в което ги преобразих ни възхити с простотата си и завладя с вкус, аромат и визия. Сервирах за закуска, но без съмнение можем да се насладим с тази вкусотия по всяко време.

Рецептата е проста, а продуктите, с които да нахраните 4 човека са следните:

1 козунак
60 – 80 гр. меко масло
250 гр, Маскарпоне
2-3 равни с.л. пудра захар
1 ванилена захар
250 гр. ягоди
свежа мента
пчелен мед


Приготвяне

Нарязваме козунака на средно дебели филии. Добре е формата му да е малко по-правилна за по-удобно сервиране.

Намазваме всяка филия с масло от двете ѝ страни и ги изпържваме в сух и нагорещен на среден огън тиган с не залепващо покритие.


Маскарпонето разбиваме за кратко с пудрата захар и ванилията, колкото да се смесят добре компонентите.
На масата всеки си намазва обилно хрупкава филийка козунак с крем Маскарпоне, гарнира с разполовени ягодки и листенца мента. За финал поръсваме с течен мед или поръсваме с пудра захар.


Сервираме с любимата си топла напитка и се наслаждаваме на споделената вълшебна закуска.



Опитайте!



12 април 2017 г.

Шоколадов сладкиш с крема сирене и шифонена заливка с дулсе де лече


Новият исторически сладкиш от моята кухня. Рецепта създадена като на магия, заради не работещите ми рецептори за вкус и обоняние, които в процеса на работа взеха да се събуждат сякаш и помогнаха до известна степен. Сега, ако си зададете въпроса как ще ви убедя във вкусовите му качества, след като в описания случай едва ли някой би ми имал доверие, ще ви призная, че трохичка не остана. Сладкишът изчезна само за час – половината на закуска с кафето, другата половина след обяд и до там му беше.
Получих само една забележка: следващият път да направя повече крем и да го сервирам в голяма купа на масата, че да си допълвали с лъжичка. J Изобщо не ме изненадаха с предложението си - все пак той е приготвен от едни 400 гр. дулсе де лече в съчетание с нежна сметана. Получава се гладък, лъскав и ефирен. А на вкус само си представете!
Тестото е маслено, с добавен разтопен шоколад и крема сирене. Когато го прехвърлях в тавичката изпитах силно желание да си напълня една чашка и да си хапвам като крем, но ме спряха суровите яйца в него. Текстурата преди печене наподобява нежен мус, а готовият сладкиш е лек, въздушен и все пак сочен.
За ароматите оставям на вас да прецените. J


Продукти
/за форма с размери 25 х 25 см.)

200 гр. меко масло
200 гр. пудра захар
1 ванилова захар
125 гр. крема сирене
100 гр. тъмен шоколад (или кувертюр с над 50% какаова маса)
5 яйца
½ к.ч. тъмен ром
100 гр. брашно
1 бакпулвер
щ. сол
смес от 2 с.л. какао +3 с.л. Nesquick *
-------------

*   Имах готова сместа от какао и Nesquick и реших да я вложа в тестото, за да свърши, но може да се замести със само 4 с.л. какао.

за шифонената заливка
1 консерва от 400 гр. Дулсе де Лече
200 мл. млечна сметана (с минимум 36% масленост)

Приготвяне

В дълбока купа разбиваме с помощта на миксер мекото масло със захарта и ванилията докато се разтопи и последното кристалче захар. Добавяме последователно кремата сирене и разтопеният шоколад, продължавайки да разбиваме. След като се поемат, без да спираме миксера, добавяме и едно по едно целите яйца, а след това и рома.
В купа пресяваме брашното заедно със бакпулвера, солта и какаовата смес.
Миксирайки, насипваме сухата смес на няколко порции, докато напълно се поеме от тестото.

Както ви казах вече, накрая получаваме нежен, шоколадов мус.



Прехвърляме го в намазана с масло и поръсена с брашно тавичка, заравняваме и печем в предварително загрята до 180° за около 40 минути. Тест „суха клечка“ е задължителен. Не препичайте!
Изпеченият сладкиш изваждаме от фурната и оставяме във формата за 5-10 минути да се охлади леко, след което го освобождаваме от нея и поставяме на скара до пълното му изстиване.
През това време си разбиваме с миксера сметаната (студена сметана в студена купа). В отделна купичка разбиваме за кратко и Дулсе де лечето, за да се смеси след това по-лесно със сметаната – добавяме го към нея лъжица по лъжица, разбърквайки с дървена лъжица или шпатула. Прибираме в хладилник на студено.

Когато сладкишът се охлади напълно, го поставяме върху поднос и покриваме с шифонената заливка с Дулсе де лече.

Това е! Лесен и вкусен сладкиш като за шампиони. J



Светли и щастливи великденски празници пожелавам на всички от сърце!



21 март 2017 г.

Чешка супа Копровка


В традиционната чешка кухня супата има специално място. Тя е задължителна за едно тристепенно меню, а вкусово се характеризира като богата и питателна. Разнообразието е голямо -  постна със задушени зеленчуци, телешка или пилешка, с добавка на черен дроб или кнедли, бекон, варени яйца, кисело зеле, гъби... каквото се сетите. Отличителна черта за една чешка супа често е и уплътняването ѝ със сметана. Такава е и копровката – лека, нежна, плътна, със свеж вкус и аромат на пресен копър. Може да я поднесете топла в по-хладно време и студена в летните жеги. Отделно от това може да се ползва и като топъл или студен сос за пилешко месо или риба.

Продукти
/за 3 порции/

40 гр. масло
2 с.л. брашно
1 л. студен пилешки или зеленчуков бульон
500 гр. квасена сметана
1 връзка наситнен пресен копър (около ½ ч.ч.)
сол и черен пипер на вкус
малко лимонов сок (оцет) и захар за коригиране на киселинността

отделно
3 яйца (поширани)
6 малки картофа (по желание)

Приготвяне

Първо стопяваме маслото в тенджерка, добавяме брашното и разбъркваме добре. Оставяме бавно да се запържва като бъркаме постоянно, за да не загори. 
След две минути, настрана от огъня, прибавяме едната трета от студеният бульон и веднага разбъркваме добре, докато се усвои и сместа стане гладка. Добавяме на два пъти в бърза последователност останалия бульон. Посоляваме на вкус, подправяме с малко черен пипер и оставяме на слаб огън да се готви бавно в продължение на 20 минути като от време на време разбъркваме.
Когато брашното достатъчно поври, отвеждаме тенджерката настрана и наливаме сметаната, разбита с два-три черпака от соса. Накрая добавяме и наситнения копър.
Разбъркваме, пробваме вкуса и при необходимост коригираме киселинността с малко лимонов сок (оцет) или захар.
Гъстотата на супата е малко по-рядка от тази на сос Бешамел.


Сервираме в затоплени чинии и гарнираме с поширано яйце и едно или две малки сварени картофчета. Крутоните са също добро допълнение.
Аз пропуснах картофите, но сервирах и вкусни бутер пръчици с Чедър, чиято хрупкавост идеално се върза с кадифената структура на супата.