23 април 2017 г.

Когато ви остане козунак, направете си сандвичи


Минаха Великденските празници и в почти всеки дом има останал някой и друг козунак, след като сме омесили или купили повече, отколкото можем да хапнем. Плюс това има вероятност и някой близък да ни е подарил още един-два, което увеличава количествата дотолкова, че да се чудим вече какво да ги правим. Стоят си и съхнат малко по малко, а изсъхнат ли напълно освен да ги превърнем в сладка галета или да нахраним с тях кокошките, какво друго можем да ги правим? Затова е добре да ги спасим малко по-навреме. У дома вече всеки се мръщи само като чуе думата козунак, сладко не ни се яде, но това, в което ги преобразих ни възхити с простотата си и завладя с вкус, аромат и визия. Сервирах за закуска, но без съмнение можем да се насладим с тази вкусотия по всяко време.

Рецептата е проста, а продуктите, с които да нахраните 4 човека са следните:

1 козунак
60 – 80 гр. меко масло
250 гр, Маскарпоне
2-3 равни с.л. пудра захар
1 ванилена захар
250 гр. ягоди
свежа мента
пчелен мед


Приготвяне

Нарязваме козунака на средно дебели филии. Добре е формата му да е малко по-правилна за по-удобно сервиране.

Намазваме всяка филия с масло от двете ѝ страни и ги изпържваме в сух и нагорещен на среден огън тиган с не залепващо покритие.


Маскарпонето разбиваме за кратко с пудрата захар и ванилията, колкото да се смесят добре компонентите.
На масата всеки си намазва обилно хрупкава филийка козунак с крем Маскарпоне, гарнира с разполовени ягодки и листенца мента. За финал поръсваме с течен мед или поръсваме с пудра захар.


Сервираме с любимата си топла напитка и се наслаждаваме на споделената вълшебна закуска.



Опитайте!



12 април 2017 г.

Шоколадов сладкиш с крема сирене и шифонена заливка с дулсе де лече


Новият исторически сладкиш от моята кухня. Рецепта създадена като на магия, заради не работещите ми рецептори за вкус и обоняние, които в процеса на работа взеха да се събуждат сякаш и помогнаха до известна степен. Сега, ако си зададете въпроса как ще ви убедя във вкусовите му качества, след като в описания случай едва ли някой би ми имал доверие, ще ви призная, че трохичка не остана. Сладкишът изчезна само за час – половината на закуска с кафето, другата половина след обяд и до там му беше.
Получих само една забележка: следващият път да направя повече крем и да го сервирам в голяма купа на масата, че да си допълвали с лъжичка. J Изобщо не ме изненадаха с предложението си - все пак той е приготвен от едни 400 гр. дулсе де лече в съчетание с нежна сметана. Получава се гладък, лъскав и ефирен. А на вкус само си представете!
Тестото е маслено, с добавен разтопен шоколад и крема сирене. Когато го прехвърлях в тавичката изпитах силно желание да си напълня една чашка и да си хапвам като крем, но ме спряха суровите яйца в него. Текстурата преди печене наподобява нежен мус, а готовият сладкиш е лек, въздушен и все пак сочен.
За ароматите оставям на вас да прецените. J


Продукти
/за форма с размери 25 х 25 см.)

200 гр. меко масло
200 гр. пудра захар
1 ванилова захар
125 гр. крема сирене
100 гр. тъмен шоколад (или кувертюр с над 50% какаова маса)
5 яйца
½ к.ч. тъмен ром
100 гр. брашно
1 бакпулвер
щ. сол
смес от 2 с.л. какао +3 с.л. Nesquick *
-------------

*   Имах готова сместа от какао и Nesquick и реших да я вложа в тестото, за да свърши, но може да се замести със само 4 с.л. какао.

за шифонената заливка
1 консерва от 400 гр. Дулсе де Лече
200 мл. млечна сметана (с минимум 36% масленост)

Приготвяне

В дълбока купа разбиваме с помощта на миксер мекото масло със захарта и ванилията докато се разтопи и последното кристалче захар. Добавяме последователно кремата сирене и разтопеният шоколад, продължавайки да разбиваме. След като се поемат, без да спираме миксера, добавяме и едно по едно целите яйца, а след това и рома.
В купа пресяваме брашното заедно със бакпулвера, солта и какаовата смес.
Миксирайки, насипваме сухата смес на няколко порции, докато напълно се поеме от тестото.

Както ви казах вече, накрая получаваме нежен, шоколадов мус.



Прехвърляме го в намазана с масло и поръсена с брашно тавичка, заравняваме и печем в предварително загрята до 180° за около 40 минути. Тест „суха клечка“ е задължителен. Не препичайте!
Изпеченият сладкиш изваждаме от фурната и оставяме във формата за 5-10 минути да се охлади леко, след което го освобождаваме от нея и поставяме на скара до пълното му изстиване.
През това време си разбиваме с миксера сметаната (студена сметана в студена купа). В отделна купичка разбиваме за кратко и Дулсе де лечето, за да се смеси след това по-лесно със сметаната – добавяме го към нея лъжица по лъжица, разбърквайки с дървена лъжица или шпатула. Прибираме в хладилник на студено.

Когато сладкишът се охлади напълно, го поставяме върху поднос и покриваме с шифонената заливка с Дулсе де лече.

Това е! Лесен и вкусен сладкиш като за шампиони. J



Светли и щастливи великденски празници пожелавам на всички от сърце!



21 март 2017 г.

Чешка супа Копровка


В традиционната чешка кухня супата има специално място. Тя е задължителна за едно тристепенно меню, а вкусово се характеризира като богата и питателна. Разнообразието е голямо -  постна със задушени зеленчуци, телешка или пилешка, с добавка на черен дроб или кнедли, бекон, варени яйца, кисело зеле, гъби... каквото се сетите. Отличителна черта за една чешка супа често е и уплътняването ѝ със сметана. Такава е и копровката – лека, нежна, плътна, със свеж вкус и аромат на пресен копър. Може да я поднесете топла в по-хладно време и студена в летните жеги. Отделно от това може да се ползва и като топъл или студен сос за пилешко месо или риба.

Продукти
/за 3 порции/

40 гр. масло
2 с.л. брашно
1 л. студен пилешки или зеленчуков бульон
500 гр. квасена сметана
1 връзка наситнен пресен копър (около ½ ч.ч.)
сол и черен пипер на вкус
малко лимонов сок (оцет) и захар за коригиране на киселинността

отделно
3 яйца (поширани)
6 малки картофа (по желание)

Приготвяне

Първо стопяваме маслото в тенджерка, добавяме брашното и разбъркваме добре. Оставяме бавно да се запържва като бъркаме постоянно, за да не загори. 
След две минути, настрана от огъня, прибавяме едната трета от студеният бульон и веднага разбъркваме добре, докато се усвои и сместа стане гладка. Добавяме на два пъти в бърза последователност останалия бульон. Посоляваме на вкус, подправяме с малко черен пипер и оставяме на слаб огън да се готви бавно в продължение на 20 минути като от време на време разбъркваме.
Когато брашното достатъчно поври, отвеждаме тенджерката настрана и наливаме сметаната, разбита с два-три черпака от соса. Накрая добавяме и наситнения копър.
Разбъркваме, пробваме вкуса и при необходимост коригираме киселинността с малко лимонов сок (оцет) или захар.
Гъстотата на супата е малко по-рядка от тази на сос Бешамел.


Сервираме в затоплени чинии и гарнираме с поширано яйце и едно или две малки сварени картофчета. Крутоните са също добро допълнение.
Аз пропуснах картофите, но сервирах и вкусни бутер пръчици с Чедър, чиято хрупкавост идеално се върза с кадифената структура на супата.








6 март 2017 г.

Торта Наполеон


Продукти

500 гр. бутер тесто
1 яйце
2-3 с.л. кристална захар

за крема
800 мл. пресно мляко
1,5 ч.ч. захар
3 яйца
100 гр. (10 с.л.) брашно
2 пликчета ванилова захар
60 гр. масло
500 гр. Маскарпоне

Приготвяне

Ако ползваме замразено бутер тесто е нужно да го поставим от вечерта в хладилника, за да се размрази до другия ден. От там нататък действаме така:

Ако е на плочка (за предпочитане, но не задължително), трябва да го разточим на правоъгълна кора с дебелина до и не повече от 5 мм. и страни -  45 х 35 см.
Нарязваме го на правоъгълници с размери 15 х 7 см.  (получават се 15 броя).
Всеки един навиваме хлабаво на рулце по дългата страна.
Нареждаме рулцата в застлана с хартия за печене тава и прибираме за 20 минути в хладилника.
Междувременно пускаме фурната да се загрее на 200
°.
Разбиваме яйцето и с него намазваме рулцата. Поръсваме ги нежно с кристална захар и печем до красив, златист загар. Без да препичаме!
Изваждаме и оставяме да се охладят.

Ако не ни се занимава с оформяне на рулца или ако бързаме, можем да нарежем кората на по-големи правоъгълници, които после да слепим с крем по традиционния за този сладкиш метод. Или пък, както аз често правя, да разточим тестото на по-дебела кора, около 1 см., да нарежем на 15 см. правоъгълници, но по-тесни - около 3 см, които бухват страхотно при печене и са добра алтернатива на рулцата. 

През това време си приготвяме крема

Загряваме пресното мляко до кипене с 2 с.л. от захарта.
Междувременно разбиваме яйцата с останалата захар, а след това и с брашното. Получава се гъста паста. При постоянно бъркане с телта наливаме в нея горещото мляко на тънка струя. Намаляваме огъня на среден и варим крема, разбърквайки непрекъснато, за да не загори.
Щом се посгъсти, изключваме котлона и продължаваме с бъркането още около минута докато се сгъсти съвсем, след което отвеждаме настрана, ароматизираме с ванилията и пускаме маслото отгоре да се разтопи. Полученият маслен филм няма да позволи на крема да образува коричка, докато се охлажда.

След като се охлади достатъчно (излишно е да чакаме да стане леден) го смесваме с предварително разбитото Маскарпоне.
Готовият крем е пухкав, гъст, с балансирана сладост и аромат. По желание в този момент можем да го обогатим по вкус
:
-      с 20-30 мл. ром
-      с разтопен шоколад
-      с някакъв плодов сироп или конфитюр
-      с еспресо и Марсала, за вкус Тирамису...
В случая аз оставих натюр, защото искахме накрая да гарнираме с мед.

Сглобяваме тортата така:

На подноса намазваме малко количество от крема, подреждаме първият ред рулца – 4 на брой - и мажем обилно отгоре им с крем, който трябва да потъне и по между им, така че да ги слепи добре.
Отгоре редим втори ред с четири рулца (може да ги скъсим малко на дължина, за да се образува накрая сладкиш с пирамидална структура) и пак ги покриваме с крем. Нататък процедираме по същия начин като рулцата са вече по три.
Трябва да ни е останало едно рулце, което после ще натрошим на ситно и ще ползваме за посипване на тортата.
Измазваме цялата торта отвън с крем и поставяме до сервирането ѝ в хладилник. Най-добре е да отлежи за поне 24 часа, за да могат рулцата да поемат от влагата на крема и да омекнат.


Преди сервиране я поръсваме/облепваме с предварително запечените за кратко на сух тиган (или под грил) до златист загар трохи от останалото едно рулце.


И финално, за разкош, допълваме вкуса на Наполеона с няколко пръски течен мед.


Пригответе си го и да ви е сладко! 

22 февруари 2017 г.

Соленки с Чедър


Колкото и рядко да се сещам за сладки, дори да имам фаворити и измежду тях, толкова по-често ми се дояждат соленки . Като дете съвсем пък отказвах на сладко, освен от време на време малко шоколад или бабината торта за някой празник. Но за соленките ѝ умирам.
Днешните са точно по нейната стара рецепта, с мас, но и малко променени от мен, заради добавеният Чедър в тестото. Откакто видях в нета соленки с Чедър и тествах идеята, станаха любими на всеки, който ги е опитал. Студената мас, претрита с брашното, ги прави много крехки и в същото време меки като пух. Харесвам ги повече топли, но и студени напълно запазват качествата си. Чедърът пък им придава характерен, неповторим вкус, а за нотка пикантност понякога ги поръсвам и със стрито сухо чили, нашенска си люта чушка.
Идеална компания са за чаша вино в студена вечер край огъня или под топлото одеяло. Непременно ги направете и си доставете удоволствие за небцето и душата!

Продукти
/за около 25 бр./

300 гр. бяло брашно + още малко за доомесване и разточване
½ до 1 ч.л. сол (в зависимост от солеността на Чедара и вшият вкус)
1 бакпулвер
200 гр. настърган оранжев Чедър
200 гр.студена свинска мас (може и масло или смес от двете)
2 яйца
2/3 ч.ч. кисело мляко

допълнително
1 жълтък за намазване
1 стрито чили, по желание




Приготвяне

В дълбока купа пресяваме брашното с бакпулвера и солта. Добавяме настъргания чедър, разбъркваме  и поставяме в хладилника за половин час.
След това пускаме фурната да се загрява на 220
°.
В купата, при сухите съставки, добавяме маста, нарязана на кубчета и бързо претриваме между ръцете си, до получаването на дребни трохи. Следва да прибавим яйцата и киселото мляко. Замесваме меко, лепнещо тесто, което преомесваме леко върху добре набрашнен плот, където веднага се стяга и спира да лепне.
Разточваме го на кора с дебелина 1,5 – 2 см. и изрязваме кръгове с диаметър от 5-6 см.
Подреждаме ги върху застлана с хартия за печене тава и ги намазваме с разбития жълтък. По желание ги поръсваме нежно със сухо чили.


Печем около 20-25 минути, или до златиста коричка.
Соленките бухват доста и се нацепват хоризонтално, така че се виждат слоевете пухкаво тесто, разделено от мазнината и чедъра.
Изваждаме ги, изчакваме леко да се охладят и поднасяме.


Подходящи са както за закуска - самостоятелно или гарнирани с конфитюр, така и за компания на чаша хубаво вино – топли с червено, студени с бяло.





21 февруари 2017 г.

Бананов Нутела кейк


Все бях прекалявала с шоколад в десертите като например тази торта, и тази също, някои други десерти, които не са дефилирали тук, но и днешният не им отстъпва в това отношение. 600 гр. Нутела в един кейк, как ви се струва? На мен ми се видя множко, но си струваше.
Показаха ми снимка, на която трябваше да издиря рецептата, а тя не се показваше н
икъде в нета. Така ровейки се за нея, стигнах до решението за популярният Nutella Banana Cake. Естествено, рецепти за него бол - коя веган, коя не, една с яйца, друга без, с какао, с цели ядки, с различни брашна, с кокосово масло и какви ли още не. Аз сглобих моята според нашите вкусови предпочитания. Трябваше да се получи сочен, но не чак мокър сладкиш, с осезаем и дълбок вкус на шоколад, който в същото време да не убива този на вложените банани. Експериментирах и останах много доволна от резултата – толкова сочен, мек и еластичен, че ако беше приготвен в по-дълга форма, бих могла да го свия на венец без да се пречупи или спука. Текстурата донякъде наподобява тази на торта Сахер, но тук бананите ни отвеждат в друго измерение. Комбинацята от Нутела, сметана и банани в едно цяло е достатъчно обещаваща, за да ми повярвате, нали? J

Продукти

600 гр. Нутела (или друг шоколадов нуга крем)
2 яйца
щипка сол
3 добре узряли банана (здрави, без размекнати и потъмнели участъци по тях)
2 препълнени с.л. квасена сметана (около 200 гр.)
40 гр. натурално царевично нишесте
180 гр. брашно (1 ½ ч.ч.)
1 бакпулвер
малка бучка масло за намазване на формата


Приготвяне

Намасляваме с маслото форма за кейк или хляб
Включваме фурната да се загрява на 180
°.
Загряваме леко Нутелата, за да се размекне и я изсипваме в дълбока купа.
Може да оставим малко от нея за декорация накрая.
Добавяме яйцата и солта. С помощта на тел за разбиване разбъркваме всичко добре, докато напълно се усвоят яйцата и сместа стане гладка.
Намачкваме грубо с вилица бананите и също ги добавяме при шоколада, а след тях и сметаната.
Разбиваме отново до хомогенност и сгъстяваме с нишестето и пресятото заедно с бакпулвера брашно.

Това е.

Полученото тесто е лъскаво, пухкаво и изкушава да вземем лъжицата  да си хапнем хубаво от него още на този етап. J  Сдържаме апетита си, прехвърляме го в намаслената форма, а след това веднага в горещата фурна
Печем 30 минути, след което, макар да ни се вижда твърде меко и недопечено, спокойно го изваждаме и го оставяме да се охлади напълно във формата.
Едва тогава го освобождаваме от нея, поставяме го в поднос и декорираме с няколко пръски топъл шоколад.



Обзалагам се, че няма да се стърпите пред такава гледка на масата ви и разнасящият се от нея, блазнещ аромат! :))



Патешко магре с пюре от кореноплоди и задушено, мариновано червено зеле с кестени


Не се сетих за по-кратко име на рецептата, но поне ви става отначало ясно какво точно ви показвам сервирано в чинията. ;)  А преди да пристъпя към нея, нека малко ви поговоря за патешкото месо!

Месото на патицата, макар да е червено, се смята за бяло месо, защото е птиче, все пак. Богато е на желязо, цинк и витамини, особено на тези от групата В. Особено вкусно, с богат аромат, позволяващ и добре кореспондиращ си със силни подправки и плодове. Всичко това го прави предпочитано за специални менюта и за посрещане на скъпи гости.
Преди да посегнем към него е добре и да знаем, че то е мазно месо, кожата и подкожието му съдържат много мазнина и преди консумация се отстранява. Но само 27% от мазнините му са наситени – тези, които покачват нивото на
LDL, или така нареченият лош холестерол. То съдържа и пурини, което е знак за внимание от страна на страдащите от подагра хора.
Специалистите по здравословно хранене ни уверяват, че
макар и патешкото месо да съдържа холестерол и наситени мазнини, докато се консумира в разумни количества, е добре да присъства в списъците на здравословните храни и се препоръчва като една от храните за здраво сърце. Ако се консумират само патешки гърди и изобщо месо от патицата без кожа, това може да помогне за снижаване нивото на холестерола и наситените (лоши) мазнини. Независимо по кой метод на готвене се приготвя, то винаги е с отличен вкус.

У дома харесваме патешко месо, най-вече печено, и понякога разнообразяваме менюто си с него. За това ястие се спрях на патешки гърди с кожа, които в магазините ще намерите наименовани като патешко магре.

Продукти
/за 3 порции/

3 бр. патешки гърди с кожа
сол и черен пипер, на вкус

за пюрето от кореноплоди
4-5 средни картофа
1 батат
сол на вкус
60 гр. масло

за задушеното зеле
1 малка червена зелка (може и консервирано от буркан, но не кисело)
1 глава червен лук
3 с.л. олио
сол и черен пипер, на вкус
5 с.л. тъмен балсамов оцет
1 с.л. мед
1 равна к.л. смлян кимион
4-5 смляни карамфилчета
шепа сварени кестени, без обвивката (7-8 бр.)


Приготвяне

Нарязваме зелето на тънки и дълги ивици, посоляваме го, намачкваме го с ръце и го сваряваме до полу готовност в литър вода. Отцеждаме го добре от нея, охлаждаме го, поливаме го с марината, приготвена от разбития с оцета мед, подправен с кимиона, карамфила и малко черен пипер и го оставяме да се маринова за около час-час и половина, преди задушаването му. (Ако ползваме консервирано зеле, пропускаме варенето.)

Половин час преди сервиране, поставяме почистените и обелени картофи да се сварят в подсолена вода, на тих огън.

През това време поставяме зелето да се задушава в олиото на тих огън, заедно с нарязаният на тънки лунички лук и надробените на кубчета кестени.  Бъркаме от време на време като внимаваме да не омекне прекалено. Накрая отвеждаме, опитваме как е на вкус и по необходимост овкусяваме с още сол. За финал поръсваме отново с прясно смлян черен пипер.

Междувременно сме почистили патешките гърди, подсушили сме ги добре, набраздили сме внимателно кожата им с по няколко кръстовидни нареза, без да достигаме червеното месо под нея. Натрили сме ги леко със сол и черен пипер, след което ги поставяме за 5-6 минути с кожата отдолу в сух и нагорещен на среден огън чугунен тиган (или друг с не залепващо покритие). От горещината мазнината под кожата бързо ще се стопи и  отдели. Отцеждаме я и обръщаме гърдите да се запечатат и от другата страна за 3-4 минути, след което ги поставяме в предварително нагрятата на 100° фурна за точно 15 минути. НЕ ПОВЕЧЕ!  

Времето и точната температура за сготвянето на месото са от особено значение, за да получим крехко и сочно месо. Прекалим ли с тях, ще имаме твърде стегнато и жилаво месо, което не става за ядене. По желание можем да ги ароматизираме допълнително като добавим 1-2 листенца салвия, клонче розмарин, мащерка или портокалова кора в тигана до тях, докато са във фурната. Избираме тревичките така, че да си подхождат вкусово с гарнитурата. Този път аз избрах да ги оставя с натурален аромат.

Изваждаме гърдите от фурната  ги оставяме за 5 минути на дъска, да се отпуснат.
Използваме това време да пюрираме сварените картофи в две отделни купи, като им добавяме по бучка масло и малко от водата, в която са се варили.

Порционираме приготвеното ястие в затоплени чинии и сервираме с добро, червено вино.




15 февруари 2017 г.

Сладък венец с локум


Напоследък все солени питки у нас и беше време за някаква по-различна. Локумена питка скоро не съм правила, а в случаите, в които съм влагала от него в тесто е било или в кекс, или в локумки (малки маслени или големи с маено тесто).
Вчерашният празник повеляваше да има питка на масата, а аз реших да е сладка, че и с пълнеж при това. Две кутийки локум стояха отдавна в шкафа и чакаха ред, та това определи избора ми. Оформлението видях в руските блогове, много ми хареса и нарочих за проба при първа възможност. Тестото в общи линии е като на тази питка
но с малки промени в количествата на някои от съставките и ароматизирано с ванилия - много сполучливо, лесно за обработка и с копринена структура след изпичане.

Продукти
/за венец с диаметър 25-28 см., според големината на дупката в средата/


600 гр. бяло брашно Тип 500
1 ч.л. сол
5 с.л. захар
1 пликче ванилова захар
1 пликче суха мая (7 гр.)
400 мл. хладко пресно мляко
2 яйца
100 гр. кокосово масло (може и краве)
още малко брашно за доомесване

за пълнежа
150 -200 гр. локум с любим вкус (ползвах обикновен)

Приготвяне

Пресяваме брашното със солта и го прехвърляме в голяма купа.
Правим кладенче в средата му и там изсипваме маята.
Загряваме млякото до хладко и в него разтопяваме захарта и ванилията, а след като се разтопят го наливаме в кладенчето. Забъркваме кашица с малко от брашното и оставяме купата за десетина минути на топло, да се активира маята, докато сместа бухне.
След това добавяме яйцата и замесваме тестото като на порции добавяме и разтопеното кокосово масло.
Оставяме тестото на топло за час, или докато удвои обема си.
След това разделяме на 12 равни части, които преомесваме до гладки топки. Оставяме ги да починат 10 минути.
Всяка топка разточваме на кръг с диаметър 15 см. Правим им по четири разреза на кръст, от външния край навътре, но не до центъра – там оставяме кръг около 4 см., в който ще поставим плънката.
В средата слагаме по 1-2 локума, според едрината им, а около тях загъваме като розова пъпка, последователно и в една посока, четирите „листенца“ образувани след срязването на кръга. Внимаваме отгоре да остане отвор през който да излиза парата при печене от нагорещения локум.
Застиламе кръгла тава с хартия за печене, в средата ѝ поставяме добре намаслена, метална или огнеупорна чаша/купичка и около нея редим оформените розички.
Покриваме с кърпа и оставяме половин час да бухнат, след което ги намзваме с разбито яйце.
През това време сме включили фурната да се загрява на 200
°.
Печем венеца за около 25 минути, като след първите 10 минути намаляваме градусите на до 180°.
Изпеченият венец оставяме да се охлади почти напълно, след което поръсваме с пудра захар и сервираме.



6 февруари 2017 г.

Какаови банички



Малко като баклавички, но без орехи и без сироп, с какаова плънка и приятен дъх на портокал.

Продукти
/за 8-10 бр.)

1 пакет фини кори за баница
60 гр. масло
60 мл. олио
1 пълна с.л. какао
5 с.л. захар
1 ванилова захар
кората на 1 портокал
малко пудра захар за поръсване


Приготвяне

Застиламе тавичка с хартия за печене.
Включваме фурната да е загрява на 220°.
В чаша наливаме олиото, добавяме маслото и поставяме в микровълнова фурна да се разтопи.
В малка купичка сипваме какаото, захарта, ванилията, портокаловата кора и разбъркваме сместа.
Корите за баница разполовяваме на половина по дължината им (всички наведнъж)
За всяка баничка редим по три половинки една върху друга. Между първите две напръскваме само със мазнина, втората напръскваме с мазнина, после наръсваме равномерно с 1 с.л. от какаовата смес и покриваме с третата кора. Намазваме и нея с малко мазнина и навиваме на руло по дългата страна. Усукваме го спираловидно като плитка, навиваме го като охлюв и нареждаме в тавата. По този начин приготвяме банички от останалите кори. Вече подредени в тавата ги намазваме леко с масло и печем до златиста коричка.
Изваждаме ги върху кухненска хартия, за да попие излишната мазнина и вече поизстинали ги поръсваме с пудра захар.


Сервираме по желание с топло мляко, фреш или друга напитка по вкус.

Да ви е сладко!