29 декември 2018 г.

Бутер торта (милфьой) с червени боровинки и чийз крем



Милфьой (
mille-feuille, което в превод от френски означава „хиляда слоя“
) е известен френски десерт, който се появява в готварските книги в средата на 18-и век. В началото е бил с пълнеж от конфитюр, мармалад, а по-късно с баварски крем. Днес във Франция най-често се приготвя от три платки бутер тесто, слепени с крем патисери, поръсен най-отгоре с пудра захар или гарниран със свежи плодове.
Всяка страна, всеки регион, всеки сладкар си има своя рецепта за милфьой, често именуван с друго име, подчертаващо или разликата от класическият, или носещ името на създателя си. 
Предлагам ви вариант на милфьой, оформен като торта с визия подходяща за всеки празник и всяка трапеза. Рецептата също може да откриете и на страницата на кулинарния блог на Белла -
La vita è bella

Продукти:

1 опаковка от 800 гр. бутер тесто
Bella

6 с.л. кристална захар
300 гр. конфитюр от червени боровинки
500 гр. млечна сметана за разбиване (минимум 30 % масленост)
250 гр. Маскарпоне
8 с.л. пудра захар
1 с.л. внилов екстракт (или 2 пликчета ванилена захар)

още 2-3 с.л. пудра захар за поръсване





Приготвяне:

Включваме фурната да се загрява на 200
°.
От вече размразеното тесто изрязваме 3 кръга с диаметър 22-23 см.
Поставяме два от кръговете в застлана с хартия за печене тавичка, намазваме ги с четка съвсем леко и нежно с малко вода и отгоре им поръсваме по 2 с.л. кристална захар.







Печем ги за около 10 минути без вентилатор или до красив, златист загар. След изваждане ги поставяме на телена скара да се охладят.
Третият кръг, след като сме поставили върху хартията в тавата, нарязваме радиално на 12 триъгълника. Намазваме ги леко с вода, поръсваме ги с кристална захар, както направихме преди това с целите кръгове, изпичаме ги до златисто и ги преместваме заедно с хартията върху телена скара да се охладят.



За да направим крема, наливаме сметаната в дълбока купа, добавяме при нея 6 с.л. пудра захар плюс ванилията и разбиваме с миксер до стегнат крем.
В друга купа разбиваме маскарпонето с останалите 2 с.л. пудра захар, след което на порции добавяме при него пухкавия сметанов крем и внимателно хомогенизираме сместа.
Върху тортен поднос поставяме един от целите кръгове, намазваме го с половината конфитюр от червени боровинки и с помощта на пош шприцоваме отгоре половината крем.
Поставяме втория кръг намазваме с останалия конфитюр и шприцоваме в красиви форми останалата половина от крема.

Най-отгоре подреждаме изпечените триъгълници и поръсваме с пудра или канелена захар.














Охлаждаме за кратко в хладилник и сервираме.
Тортата е много лека, свежа и с балансирана сладост.
Най-добре е да се сервира до два-три часа след приготвянето.




9 декември 2018 г.

Сладък хляб с орехи, мед и сушени плодове




Малките удоволствия на живота



Знам, знам, че ще кажете всички „Ама, какъв хляб? Това си е точно кекс.“ И може би, ще сте прави. Но (винаги има едно НО), има нещо различно от кекс тук. Добавила съм две супени лъжици мед, колкото за аромат и цвят и щедро количество сушени плодове. И въпреки това сладостта е слаба, деликатна – точно толкова, колкото на мен особено да ми хареса, защото прекалено благите  десерти не са за моята кръвна група. Рехав, но и сочен в същото време, с интензивен аромат на плодове и ядки, на алкохол, нищо, че няма и капка такъв, на домашна фурна, на баба и на семеен празник.
Разглеждах си аз едно списание с дървени къщи, пък в страниците му един уют, едно топло и красиво, снежно и бяло, после камина и огън, пък то кожи, пухкави одеяла, бели перденца, че и медни съдове, точилка и брашно, кошница с ябълки, торба орехи...  Охооо! И като ми се завихри фантазията, като литна и къде, къде... пак до брашното и тестото се спря. Надникна в шкафа и намери орехите, две пликчета поизостанали сушени плодове, мед на дъното на буркана и бучката масло с прясна следа от шоколад по нея. Е, и какво като съм казала, че тесто няма да видят моите до Коледа, да не съм чак толкова лоша, я! Веднага преосмислих поведението си и реших на мига да стана пак бяла и добра.
А резултатът накрая така изкусително да ми намигаше, че едва се удържах, докато направя една-две снимки. Крайното парченце е винаги за мен, но честно да ви кажа, не се удържах да остана само с него. С кафето си паснаха като баничка с айрян или мекица с топло мляко.
Честна дума, няма лъжа! :)))


Продукти
/за хлебна форма с размери 30х12 см./

1 ч.ч. сушени череши
1 ч.ч. сушени червени боровинки
2 ч.ч. гореща вода
80 гр. масло
2 с.л. мед (захаросан и лъжиците препълнени)
2 ч.л. (равни) сода бикарбонат
2 яйца
2 ч.ч. бяло брашно
1 ч.ч. по-грубо брашно (или фин пшеничен грис)
щипка мляна морска сол
2 ч.ч едро надробени орехови ядки
5 с.л. маково семе (не мляно, но ако желаете, може да ползвате и мляно)


Приготвяне

В дълбока касерола или малка тенджерка (но по-дълбока) поставяме сушените плодове, добавяме маслото, меда и заливаме с горещата вода. Разбъркваме и поставяме на среден огън. Бъркаме от време на време, докато заври. Веднага намаляваме огъня до слаб и оставяме всичко за 8-10 минути да къкри едва. След това изключваме котлона, отвеждаме тенджерката настрани и добавяме содата. Ще кипи, затова е важно съдът да е дълбок. Изчакваме леко да се укроти пяната, похлупваме и оставяме сместа да кисне още 10-на минути.

През това време включваме фурната да загрява на 180
°
.
Намазваме с бучка меко масло формата, напудряме я обилно с брашно и изтупваме излишното.

В голяма купа смесваме добре двата вида брашно, солта, маковото семе и орехите.
Правим кладенче в сухата смес и в него чукваме яйцата, а след тях добавяме и топлата, плодова смес. Разбъркваме енергично с дървена лъжица, докато всичко добре се хомогенизира и изсипваме готовото тесто в подготвената форма.
Печем на средно ниво (без вентилатор) за около 45-50 минути.
Това време засякох аз при форма с дълбочина 7 см. Тестото бухва добре и при тест-проверка със суха клечка установих, че в средата имаше още влага, докато в краищата, където бе бухнало по-малко, е вече изпечено.
Затова, ако ще се пече в по-ниска форма или тавичка, времето за изпичане със сигурност ще се намали с около 5-10 минути.
След изпичане оставих във формата за около 10 минути и чак след това извадих върху телена скара да се охлажда.

 Ако искате да имате именно кекс, то може да добавите още малко мед или 1/3 ч.ч. захар в тестото. Или пък за финал да напудрите с пудра захар, с канелена, да полеете с течен мед или да залеете с някаква глазура.
Аз се отказах да подслаждам допълнително и си го хапвахме натурален, точно като хляб - леко сладък хляб, няколко филийки от който перфектно се вързаха с пастет от гъши дроб и малко каймак отгоре му, за разкош.

Много, много вкусно!