Пиле с подлучен ориз

Това е едно лесно и непретенциозно ястие, но както обикновено се случва, точно такива „простички рецепти“ се оказват, че са и много вкусни. Пиле с ориз, но не какво да е. С него свързвам мил, детски спомен, който винаги разказвам, сервирайки го.

 Преди доста години, когато бях още малко момиче, моята стринка (ако някой не знае какво е стринка, пояснявам веднага – това е жената на чичото, той пък е брат на бащата, в  случая на моя), която скоро бе родила сладката ми братовчедка, ме заведе в село Мало Конаре, в родния си дом. А в Мало Конаре къщите са големи, градините още по-големи, стопаните съответно - гиганти. Е, може и да не са гиганти, но тогава на такива ми приличаха. Къщата, до тогава не бях виждала такава, бе с голяма, дървена тераса отпред, ширнала се над ниския, широк вход през който се влизаше в тъмен, хладен и особено ароматен, приземен етаж. Там се намираше кухнята, в която се готвеше през студените месеци, а ароматът от вкусните гозби на стопанката се бяха впили във всяко кьоше, тухла, шкаф, във всяка гънка на белите, хасени перденца и дори във всяко възелче на ръчно тъкните от нея пъстри, селски черги. Баба Цеца, така се казваше майката на моята стринка, ни посрещна отдалече. И тя бе от гигантите. Едра, здрава, загоряла от слънцето жена, облечена в някога черна, но вече избеляла и доста дълга пола, с натъпкана в нея блуза, отново в същата сиво-черна разцветка и тревисто зелен, собственоръчно плетен елек. Не си спомням, но сигурно е била обута в галоши – в онова далечно време, почти всички на село се обуваха в черни, гумени галоши. Косата ѝ бе сплетена на плитка, а едрото ѝ лице, както по-късно забелязах, бе разтегнато в редовната ѝ широка усмивка. И гласът ѝ бе запомнящ се - гръмък и звънлив. Беше късна пролет, вече почти лято. Дворът бе покрит с голяма асма, а в центърът му се издигаше плодно дърво (може би череша, не помня вече), чиито клони се провираха грациозно през нея и се устремяваха свободни към небето. Отдолу, под асмата, бе курдисана лятната маса, на която се хранеха всички в топлия сезон. Какво сме правили там цял ден не помня, но още помня вкусният обяд, който баба Цеца ни сервира. Аз от малка обожавам ориз, независимо дали е сготвен с месо или без. Мама се салавеше като отлична кулинарка и до тогава съм виждала какви ли не оризи, но такъв, като на баба Цеца, не бях виждала. Още щом достигна ароматът му до носа ми, изгарях от нетърпение да го опитам. Хем бе снежно бял (любимият ми), хем полят с нещо огнено червено. Попита ме каква мръвка от пилето да ми сложи в чинията и аз веднага предпочетох чомак. J В средата на масата имаше голяма , ама наистина голяма като за истински гиганти, чиния със салата от градински домати, краставици, чушки... селска салата, ухаеща не по зле от гозбата на стопанката. Хлябът бе напудрен целият с брашно, какъвто моя милост също не бе виждала до тогава. Бял и пухкав, нарязан на дебели филии. Че и покривката бродирана – бяла с червени рози. Още помня, че разучавах всяка извивка на красивите цветя и като се прибрах у нас вечерта, ги рисувах, рисувах...

Но за ястието ми бе мисълта. Рецептата за него научих години по-късно и бях много щастлива, че мога да сервирам на моята маса, на моите хора оня чуден, малоконарски ориз.
Простичка и лесна за изпълнение рецепта с отличен вкус.

Продукти
/за 4-5 порции/

1 не голямо пиле (около 1 кг.)
300 гр. ориз (1 и ½ ч.ч.)
1 пакетче краве масло (125 гр.)
2-3 средни глави лук (200 гр.)
сол, черен пипер, червен пипер, чесън и оцет на вкус


Приготвяне
  
Пилето се нарязва на парчета и се сварява, като се посолява след кипването на водата.
Ситно нарязаният лук се задушава до омекване в 2/3 от маслото, залива се с прецедения бульон от пилето (ако не достига, се долива топла вода) и се кипва. Добавя се оризът, разбърква се и се оставя да вари 2-3 минути. След това се прехвърля в тавичка, поръсва се с черен пипер на вкус, разпределя се месото и се слага в предварително загрята на 230° фурна да се запече. Всъщност, запича се леко месото, а оризът остава сочен, защото следва да се извади тавичката от фурната, когато той не е поел напълно всичката течност. Вече извън фурната, тавичката се покрива с хартия, а отгоре ѝ с кърпа, така че ястието да се задуши.

Преди сервиране се поръсва със счукан в хаванче чесън (за цялото ястие 4-5 средни по големина скилидки), разреден с малко оцет (на вкус, при мен 2-3 с.л.) и 2-3 с.л. бульон. След това се полива и с останалото масло, разтопено и леко запържено.

Друг вариант на сервиране е ястието да се гарнира, директно в чиниите. Точно така го бе приготвила и баба Цеца.
За целта във всяка чиния, върху ориза, посипваме наситнен чесън в количество по вкус (обикновено по 1 скилидка). В малко тиганче наливаме 2 с.л. олио и добавяме останалото масло (може и малко повече, ако предпочитате), поставяме на среден огън да се разтопи и леко запържи маслото. Дръпваме тигана настрана от огъня и веднага добавяме мъничко сладък, червен пипер (1 к.л. за всичките 5 порции). Разбъркваме го бързо, бързо гасим с малко оцет или лимонов сок и поливаме с него всяка порция.

За финал поръсваме с наситнена, свежа мащерка и сервираме.
Салатата може да е всякаква, оставям на вас да я изберете.
Да ви е сладко!

Пилешки рулади с Моцарела и варено яйце

Има хора, които дали поради недоверието си към месопроизводителите и невъзможността да си смелят сами кайма, дали поради някаква друга причина ненавиждат месни кюфтета под каквато и да е форма и само да чуят „кюфте“, най-малкото бърчат отвратено нос. Обратно на тях, ние у дома не отказваме на хубаво кюфте. Подчертавам „хубаво“, не какво да е. Лично аз не съм върл месояд, но кюфтета обичам. При това от най-ранна детска възраст. Мама ми е казвала, че още откогато съм ходела права под масата, съм била влюбена в тях. По-точно в кебапчетата.  Три годишна се наяжда с три кебапчета, как ви се струва? Естествено хляб и всичко друго е било старателно подреждано настрани и оставало недокоснато. :)   Когато вечер, след разходка сме се прибирали у дома (аз по средата им, хваната от двамата за ръка), щом отдалече съм фокусирала  ресторанта, в който понякога се отбивали, съм ги теглела неистово към входа му. Всеки път. И как няма като отвън се носел оня неустоим аромат на цвърчащи на скара кебапчета, дето опиташ ли ги веднъж, ставаш им верен фен до гроб, а през големите му витрини се виждали въртящите се на грил цели пилета. Спомням си го и до днес – входът беше ъглов, само с две стъпала, интериорът простичък, но чист и просторен, с много високи тавани (поне така си ги спомням, но то може да е било заради дребният ми ръст към оня момент), с големи дървени маси и столове, снежно бели покривки, а сервитьорките в униформи като на ученички – черна, къса пола, бяла блузка и престилка с къдрици. Годината ще да е била 1969-та или 70-та, когато имаше истински шоколад Крава, сладоледът беше от гъста сметана и го сервираха навсякъде в метални шоли. В по-късен етап ми правеше впечатление и сръчността им – носеха по 5-6 пълни чинии, подредени само върху едната ръка (без табла под тях), а с другата сервираха чевръсто. Опитвах се после у дома да жонглирам и аз с мамината посуда като тях, но не ми се удаде. Дали съм чупила чинии? Сигурно!

А кебапчетата... не бяха жилави и безвкусни като масово предлаганите днес. Онези бяха по-малки, колкото пръста на ръката, много сочни и с неповторим вкус.! Най-обикновената порция беше от тройка кебапчета с гарнитура краствици и домат, лук я имаше, я не – аз поне не помня. Редовните посетители със сигурност са поръчвали двойна порция още със сядането. Сядаш, поръчваш, ядеш с апетит и ако не ти стигне, поръчваш още и още, и... в компания бройките вече се губеха, както и питиетата, за радост на сервитьорите. Защото никога, ама никога и на никой не можеше да му стигнат едно-две. Такива вкусни кебапчета се правеха в цялата страна, а на морето бяха най-вкусни, по обясними причини. Ееех!

Та за кюфтетата ми беше думата днес. Правим ги и ги ядем всякакви – от почти всякакво месо; пържени, на скара, във фурна; с плънка или без, с гарнитура или само с по филия топъл хляб; в различна форма – кръгли и големи кюфтета, малки топчета, нанизани на шиш, вече и плескавици. Каймата може да е богато овкусена, подлютена понякога или когато става дума за кебапче  - само подправена с точното количество сол и черен пипер.

А рецепата, която ще ви предложа сега, я видях преди време в руски, кулинарен сайт и след като я опитахме, ни стана една от любимите за приготвяне на пилешки кюфтета. Приготвят се във форма на рулади и са с плънка от варено яйце и сирене/кашкавал.  Аз ползвам всеки път Моцарела.

Продукти

/за около 10-12 броя/

1 кг. пилешко месо от гърди

2 яйца

2-3 скилидки чесън (пресовани)

1 голяма глава лук (рендосана)

3 филии сух хляб (наронен на трохи)

сол и черен пипер на вкус

за плънката

3-4 варени яйца (надробени на ситни кубчета)

3 топки Моцарела по 120 гр. (надробени на ситни кубчета)

50 гр. меко масло

1 шепа наситнени, свежи зелени подправки по вкус (копър, магданоз, мащерка, джоджен, салвия, босилек – слагам всеки път каквото имам под ръка, а може и само от един вид)

сол на вкус

отделно

1 ч.ч. бяло брашно

1 ч.ч. царевично брашно

½  ч.л. сол

олио за пържене

Приготвяне

Почистваме пилешкото месо от евентуални мазнини и сухожилия, нарязваме го на дребно и го смиламе в блендер, но не съвсем като кайма, а до много дребни късчета. Може да направим това и с нож, на ръка, но ще ни отнеме повече време.

Получената „кайма“ омесваме с останалите продукти и оставяме да отлежи на студено поне 3 часа, а най-добре за една нощ.
Най-удобно за мен е да си нарежа лука на средни по големина парчета, чесъна също и да слагам в блендера на порции от надробеното месо и луците, меля заедно, събирам в голяма купа и после само чуквам яйцата и добавям наронения хляб. Омесвам каймата и охлаждам.

Час преди да пържим руладите си правим плънката набързо, като смесваме добре всички продукти за нея и леко посоляваме.

В голяма, дълбока чиния(купа) сипваме двата вида брашно и солта и добре  разбъркваме.

Вадим каймата от хладилника и от нея правим руладите като във всяка поставяме по малко от плънката, завиваме и оформяме във форма на дебело кебапче, овалваме нежно в брашното, леко сплескваме и подреждаме върху застлано с хартия за печене плато. Прибираме ги в хладилника за половин час.

После загряваме олиото в голям тиган на среден огън и пържим от двете страни до хрупкава, златна коричка. Изваждаме да се отцедят от мазнината върху кухненска хартия и сервираме със сезонна салата, докато са още топли.

Пилешкото месо се готви бързо, но предвид дебелината на руладите го пържим малко по-продължително, затова огънят не бива да е силен, за да не прегорят отвън, а вътре да останат сурови. Нека е слаб до среден!

Може да оформим и съвсем като кюфтета

... или да навием на руло с помощта на намазнено стреч фолио и да изпечем във фурната, като преди това намажем повърхността му с разбит белтък и посипем леко с галета. Вариантите за дообработка са много, основното е каймата и плънката.

Опитайте, много е вкусно!

Любов и революции в кухнята

Ако си мислите, че сега ще ви разкажа някоя пикантна история за ножове, крясъци, счупени съдове и накрая бурен и помиряващ секс, се лъжете. Революциите могат да бъдат и тихи, тайни, подмолни, дори и културни. А когато действието се развива в кухнята, когато всеки се бори сам за себе си и няма дори един поддръжник, настава кулинарен хаос, който само любовта може да победи. Това, че един от всички не приема друга, освен традиционна кухня, друг обича да експериментира с всевъзможни вкусове, трети решава, че ще става веган, а четвърти не се сеща и една ябълка да изяде е проблем, и то голям. Но щом има любов, всичко се намества лека полека и на масата е весело.

Макар и трудно приемам странности в кулинарията (освен  буболечки, насекоми и разни карантии), харесвам да смесвам напълно различни вкусове на храни, понякога напълно противоречиви като шоколад и лют пипер, като диня поръсена със сол или кашкавал със захар. Тази ми страст се събуди преди много години – спомням си какво изумление се изписа на лицето на мама, когато ме видя да греба кисело мляко с лъжица пълна до половината с мед. За някои е нещо нормално, но има хора, които и днес не познават този разтапящ вкус, нежен и плътен, разхлаждащ и отнасящ те някъде високо, сред облаците.

Твърдо вярвам, че няма точно правило, съотношение, а още по-малко рецепта по които да се водим при комбинирането на каквито и да било подправки, аромати и вкусове. Ако някой ми заяви, че еди кое си не бива да се добавя към друго еди кое си, защото видите ли, онова второто щяло да развали вкуса на първото, че нещо си там не вървяло като вкусово усещане с друго такова или че въобще е кощунство да стоят на една маса едновременно, бих им казала, че ... Не, бих ги помолила поне веднъж да се абстрахират от „разума си“, да му направят напук един вид и да прелюбодействат за малко с подобни „несъвместими“ храни. Убедена съм, че опитвайки това онова, ще открият баланса в хаоса от вкусове и ще намерят, за своя изненада, някоя нова сладко-солено-горчиво-кисело-люта любов. Единственото условие е да сме смели, но и да комбинираме внимателно, малко по малко, напасвайки собственият си вкус и удовлетворявайки собственото си небце и настроение.

Знаете ли какъв нежен и вълшебен аромат се носи от чаша топло пресно мляко, към което са добавени цветове от лавандула и няколко прашинки стрита сушена кора от мандарина? А към кафе?

 

Когато пък стане дума за сладко-кисело съчетание, предполагам всеки първосигнално го асоциира с прословутият сладко-кисел сос. Предполага се, че произходът му е китайски, а използването му е толкова разнообразно, че погледнато отстрани китайците сякаш го добавят във всичко. Да си призная, аз лично го открих късно и все още се опознаваме плахо и внимателно, но синът ми е тотално влюбен в него и си мисля, че може би ще хареса всичко, което е овкусено с него.

Днес, не знам за кой пореден път сготвих класическото пиле със зеленчуци в сладко-кисел сос, но за първи път се сетих да го снимам и да запиша рецептата, по която го правя аз. Не целя да ви изненадам с нея, просто споделям моят вариант, а и както ние блогърите казваме – да я запиша за когато остарея и започна да забравям. J

Пиле със зеленчуци в сладко-кисел сос

Продукти

/за 3 порции/

700 гр. пилешко филе (гърди)

1 к.ч. олио (разделена на две)

1 глава лук

1 малка скилидка чесън

1 зелена чушка

1 червена чушка

1 шепа надробен на ситно ананас (може и от консерва)

1 шепа наситнени гъби

сол и черен пипер на вкус

1 ч.л. изсушена лимонова трева

сусам за поръсване

2 стръка наситнен пресен лук за поръсване

за гарнитура ориз

1 пълна ч.ч. дългозърнест ориз

½ ч.л. сол

3 ч.ч. вода

40 гр. масло

за сладко-кисел сос

100 мл. винен оцет

200 гр. захар (3 пълни с.л. мед)

1 с.л. сол

100 гр. доматено пюре ( в краен случай кетчуп)

½ с.л. нишесте (по-малко или по необходимост)

Приготвяне

Ястието приготвяме по обратния ред на списъка с продукти.

Най напред си правим соса като в тиган на среден огън слагаме оцета и захарта (с мед е по-вкусно) и бъркаме докато се разтопи захарта. Добавяме доматеното пюре, овкусяваме със сол и продължаваме да бъркаме интензивно, докато ни хареса гъстотата му. Ако бързаме, скъсяваме времето за приготвяне като добавяме нишестето разтворено в малко вода и сгъстяваме при постоянно бъркане. Отвеждаме настрана и на топло.

За гарнитурата наливаме в касерола водата и я поставяме на среден огън да заври. След като кипне, посоляваме и изсипваме вътре почистеният, измит и подсушен ориз. Разбъркваме и намаляваме огъня до слаб. Оставяме да ври като само от време на време разбъркваме по веднъж.

Междувременно загряваме чугунен тиган на силен огън, след което намаляваме огъня и наливаме половината олио. Хвърляме вътре пилешкото филе, предварително нарязано на хапки и пържим от всички страни до готовност. Без сол!

Отвеждаме настрана, а на огъня поставяме друг тиган. Наливаме в него останалото олио и след като се загрее, добавяме смачканата скилидка чесън, лука, нарязан на лунички и гъбите. Пържим за кратко и при постоянно бъркане, докато добият златист загар. Добавяме нарязаните на тънки жулиени чушки, овкусяваме много леко със сол и черен пипер и продължаваме да пържим разбърквайки. Не чакаме зеленчуците да омекнат много, а когато са все още хрупкави добавяме парченцата ананас. Разбъркваме още няколко пъти и прехвърляме в тигана при месото.

Смесваме всичко заедно, проверяваме как е на вкус и ако е необходимо поръсваме с още малко черен пипер. Последна добавяме лимоновата трева. Сол или не добавяме изобщо или трябва да сме много пестеливи с нея, защото следва да овкусим ястието и със сладко-киселия сос.

Има два варианта на добавянето му:
- изливаме всичкия сос в ястието и поръсваме със сусам и наситнен, зелен лук.

- наливаме половината сос в тигана и поръсваме със сусам и наситнен зелен лук, а другата половина сервираме отделно на масата, за да може всеки да си добави допълнително по вкус.

Докато сготвим ястието, оризът за гарнитурата ще се е сварил. Трябва да го отведем настрана от огъня, когато на дъното на касеролата има съвсем малко гъст сос. Добавяме маслото, похлупваме съда и поставяме някъде около печката, на топло.

Преди сервиране, само го разбъркваме и сервираме отделно в индивидуален панички, или го оформяме като канапе във всяка чиния, върху което разпределяме месото със зеленчуците.

Това е. Да ви е сладко!

Пълнени пилешки гърди в панировка от бретцели

/Stuffed chicken breast in Pretzel-crust /

Без предисловия пристъпвам веднага към рецептата, но само да спомена, че са много, много вкусни, със страхотна хрупкава коричка и разрежеш ли ги, плънката потича и те провокира да им се нахвърлиш като звяр, забравил принципите на културното хранене. Да удържиш инстинктите си в този случай е геройство. J

Продукти

/за 4 порции/

2 големи пилешки филета пеперуда

8 тънки филийки кашкавал от краве мляко

4 тънки филийки оранжево сирене Чедар

сол и черен пипер на вкус

за панировката

брашно за овалване на месото

2 разбити яйца + ½ к.л. куркума

200 гр. мини бретцели (солети)

2 пълни с.л. кокосови стърготини

½ к.л. лют червен пипер (по желание)

олио за пържене

Приготвяне

Разделяме филетата на половина, за да получим 4 бройки.

Ако има някъде по тях мазнинки, жилки и неравности ги отстраняваме.

Внимателно правим на всяко парче разрез (джобче), който да е достатъчно дълбок, широк и здрав – стараем се да няма друг пробив, освен отвора, който нека не е много широк, за да не потича плънката (аз предпочитам отвора да е в горната, широка част на филето).

Посоляваме ги и ги поръсваме с черен пипер отвътре и отвън.

Ако филийките кашкавал и сирене Чедар са по-широки от джобчетата на филетата, ги подрязваме до нужните размери. В джобчето редим по две филийки кашкавал и една Чедар, между тях.

За панировката смиламе бретцелите в блендер като не прекаляваме – нека има и дребни парченца от тях. Сипваме ги в дълбока купа и добавяме при тях кокоса и лютия пипер. В други два съда сипваме брашното и разбитите яйца с куркумата.

В дълбок тиган наливаме олио – точно количество няма, но нека е поне 1 пръст дълбочина, за да може месото да се изпържи добре във вътрешността си. Пържим на среден до слаб огън, в добре нагрятата мазнина до красива, златна коричка. Изваждаме да се отцедят върху кухненска хартия и поднасяме топли.

За гарнитура ползвах картофено пюре с наситнен пресен шнитлаух (див лук, сибирски лук) в него и поръсено със синапено семе.

Синапеното семе понякога запържвам  за няколко секунди в горещо масло. 

Една кисела краставичка и малко едрозърнеста дижонска горчица пасват идеално на вкуса. 

Наздраве и да ви е сладко!

Печени пилешки бутчета с моркови и портокалова глазура

Обичаме пилешко. Разбира се предпочитаме домашно отгледано, търчащо на свобода в двора, ровещо в градината и хранено само със зърно. Но при липса на подобно прибягваме до магазинната мрежа. Тук вече се чудиш, искаш ли наистина да ядеш пиле или можеш да минеш и без него. Ако случиш на „сухо“ пиле DUC, защото вече и него го давят във вода, има вероятност да се насладиш на вкусна пилешка порция. Ако ли не, оставяш на будния ти или заспал разум да реши вместо теб.
Аз ще се опитам да ви подмамя да си сготвите пилешко по една много сполучлива рецепта, взаимствана от Марта Стюарт и леко променена от мен, а вие преценете до колко е по вкуса ви и дали ще ми се доверите. Продуктите не са много и ястието е семпло – моркови, портокал, пилешко и лимонов ориз, но съчетанието им в едно, обединени с мекият и нежен вкус на маслото, го прави сочно, с балансиран вкус и нежен аромат. 

Продукти

/за 3 порции/

6 пилешки бутчета или 3 бр. гърди с кожата
500 гр. млади моркови

3-4 с.л. зехтин

сол и черен пипер на вкус
1 с.л. масло

½ ч.ч. сухо бяло вино

½ к.ч. портокалов мармалад
1 портокал

за лимоновия ориз

2 ½ ч.ч. вода

1 ч.ч. ориз

½ ч.л. сол

1 ч.л. масло

черен пипер на вкус

сока и кората на 1 лайм

Приготвяне

Пускаме фурната да се загрее на 240°

Почистваме морковите и ги нарязваме на маки трупчета. Ако са по-едри ги и разполовяваме. Поставяме ги в малка тавичка, посоляваме ги, поръсваме ги и с малко черен пипер, поливаме със зехтина и ги разбъркваме. Отгоре им подреждаме пилешкото месо, предварително леко посолено, като разпределяме под кожата му бучката масло. Поливаме с виното, покриваме с алуминиево фолио тавичката, така че да не излиза парата и слагаме във фурната.

След 15 минути изваждаме, махаме внимателно фолиото и намазваме пилешкото с мармалада. Покриваме с фолиото и връщаме във фурната за още 15 минути. След като изтекат и те, отново го изваждаме, обръщаме месото, мажем го пак с мармалад, покриваме всяко едно парче с по тънка шайба портокал и ръсваме отново нежно с черен пипер. Връщаме тавичката във фурната, вече без фолио и допичаме окончателно за още около десетина минутки или докато се изпече и от тази страна и ни хареса наглед.

Междувременно в малка касеролка си сваряваме ориз за гарнитура, в съотношение 2,5 :1 вода/ориз. Слагаме ориза във врящата и подсолена вода на среден  огън и когато е полуготов, изключваме котлона, покриваме плътно с капак и отвеждаме настрана, но на топло, близо до все още топлия котлон. Когато поеме всичката влага и се подсуши, добавяме малка бучка масло, поръсваме с черен пипер и настъргана кора от лайм + сока на ½ лайм и разбъркваме с вилица.

Сервираме със листна салата и охладено вино - бяло или розе.

----------------

Ястието се получава също толкова вкусно и като замените портокала с праскова или кайсия (плод и мармалад)

Опитайте и да ви е сладко!

Ориз с пилешки дробчета, тъмни стафиди и кедрови ядки

За редовните посетители днешното заглавие може да се стори познато. Да, много обичаме у дома ориз и често го консумираме. Има го застъпен в блога като основно ястие, като гарнитура, като десерт дори. Показвала съм ориз с пилешки воденички, ориз със свинско по китайски, ризото с гъби, сладко суши, в разни супи и гарнитури. Ризотото обаче е един от най-предпочитаните му от нас варианти - сочно, със зеленчуци или с месце няма значение, винаги е добре прието. A сега на вниманието ви представям и един пилаф. С пилешки дробчета. Казвам пилаф не случайно – рецептата е турска,  много популярна. Характерно за нея е добавянето на сладки стафиди и ядки – за предпочитане кедрови или белен фъстък. С фъстък на мен повече ми хареса, на момчетата пък с кедровите ядки. Подправя се с джоджен и розмарин – две силно миризливи треви, чиито аромати някак се допълват, противно на съмнението ми, че ще се бият за доминация. За капак накрая не се сдържах и поръсих с малко свежа мащерка – не мога без нея и когато я имам, не пропускам да я набутвам кажи-речи във всичко. Казвала съм не веднъж, че тя е царицата на подправките в моята кухня. :)

А пилафа ето как да си приготвите, в случай, че ви допада идеята:

Продукти

/за 4 порции/

½ ч.ч. олио /или зехтин/

1 глава лук

30 гр. кедрови ядки /или печени, белени фъстъци/

500 гр. пилешки дробчета

2 ч.ч. ориз

3 ч.ч. гореща вода

1 дафинов лист

1 малко клонче розмарин

1 ч.л. сол

черен пипер на вкус

2 равни с.л.  стафиди (тъмните са за предпочитане)

няколко клончета магданоз

2 клончета пресен джоджен (само листата)

1 с.л. масло (по желание)

Приготвяне

Почистете ориза, измийте го и го оставете за 1 час да кисне в топла вода, след което го прецедете много добре и оставете настрана.

В дълбок тиган с не залепващо покритие сипете мазнината и загрейте на среден огън. Добавете почистеният и наситнен лук. Пържете докато леко пожълее и добавете кедровите или фъстъчени ядки. Продължете да запържвате за още около минутка, докато ядките се избистрят.

Идва ред да се добавят почистените и надробени на кубчета пилешки дробчета. Продължете да пържите докато ръбчетата им се позлатят и хванат коричка. Добавете ориза в тигана, дафиновият лист, клончето розмарин, стафидите, поръсете със сол и черен пипер, налейте водата и разбъркайте. Намалете огъня до слаб и похлупете с капак. Гответе до полуготовност.

Малко преди оризът да поеме всичката течност извадете дафиновия лист и розмарина. Опитайте ориза и ако е нужно добавете още малко вода. Разбъркайте и изчакайте ястието да се посгъсти. Тогава (трябва да е все още е сочно) изключете котлона и отведете тигана настрана. Поръсете с наситнен магданоз и джоджен, разбъркайте, похлупете отново и го оставете така за 30 минути на топло (на печката или във фурната).

От мен и една екстра - почти винаги преди да го захлупя да почива, добавям супена лъжица масло, което допълнително обогатява вкуса, а го и прави някак по-нежен.

Преди сервиране поръсвам порциите леко със сушен и стрит розмарин и няколко листенца мащерка. По желание и с много мъничко прясно смлян черен пипер.

Зелената салата е задължителна, както и чаша хубаво бяло вино. :) Наздраве!

А с последната снимка ви пожелавам красиви, слънчеви и изпълнени с добро настроение почивни дни! Плюс това тя е и една малка подсказка за това какво съм ви приготвила за следващия път ;) 

До скоро!

Паста с пушено пиле и Моцарела

Една сполучлива рецепта, плод на гладното ми въображение и нуждата от бърз обяд. Може да се импровизира и да се подмени месото с друго (например пържени мини кюфтенца) или да се приготви в постен вариант с налични продукти (печен карфиол, броколи и царевица е чудесна комбинация) и такива по вкус. Важното в случая е да имате малко дребна паста, яйца и прясно мляко, както и Моцарела, която прави коричката на тази запеканка така неустоима.

Продукти

/за 2 порции/

150 гр. дребна паста (в случая от Лидл на марка Combino)

300 гр. пушено пилешко месо (гърди или бутче)

200 гр. сирене Котидж

50 гр. масло

сол и черен пипер на вкус

няколко клончета свежа мащерка

за заливката

3 яйца

щ. сол

300 мл. пресно мляко

отделно

150 гр. Моцарела

щ. червен пипер

Приготвяне

Сварете и отцедете пастата.

Прехвърлете я в малка тавичка или индивидуални, керамични форми, добавете надробеното пилешко месо, сиренето, подправете със сол и черен пипер и поръсете с листенцата от мащерката. Разбъркайте , нахвърлете маслото тук-там на малки късчета и залейте със сместа от разбитите яйца и пресното мляко. Отгоре покрийте с накъсаната на тънки парченца Моцарела (ако искате може и да я настържете) и поръсете нежно с малко червен пипер..

Печете в предварително загрята на 200° фурна за около 15 -20 минутки или докато добие красива златиста коричка. 

Извадете и поднесете веднага.

Да ви е сладко!

Пиле в тесто или Квръгуша (Kvrguša)

Първо да кажа, че това ястие е много, много вкусно!

А сега и подробностите:

Споделих ви вече, че в края на миналият месец, прибирайки се от онази, паметна за мен екскурзия до Унгария и минавайки през Сърбия, се сдобих най-накрая и аз с вафлени кори. И седнала пред Гугъл, търся си аз рецепти за тях. Имам няколко запазени, но ми се искаше преди да направя първият си опит, да попрочета още, да почерпя нови идеи, да науча някои трикове – например как да огъна корите на руло, без да се начупят и т.н. Съвсем логично поглеждам съседските дами, тези зад западната ни граница какво умеят, какво правят с тези „обланде”. И така, блог след блог, рецепта по рецепта, попадам на една хърватска страничка, която много ми хареса. Хайде да я поразгледам още и ... пред мен се появява едно много апетитно ястие с пиле. Името нищо не ми говори. Разгледах рецептата, стори ми се интересна и забравих за вафлените кори. Я, казвам си, да видя други готвят ли го това или си е някоя семейна рецепта. Оказа се много популярно ястие. И така, линк след линк, ровейки се научавам, че ястието е национално, но: има спор дали е хърватско или босненско. И в Албанско го знаят и готвят, и в сръбско. Ехаа, попаднала съм на изключителна рецепта – щом толкова се карат чия е, и щом се готви в толкова земи, независимо от религия и принадлежност, значи си струва! И най-важното – с пиле е, не с някакво си конско, камилско или бизонско, с които или няма как да се снабдя или рискувам да не ми хареса.

Приготвих го и останах изключително доволна. Много сочно и вкусно, запечено или запържено пилешко, завито в меко и ароматно юрганче от тесто. Поднася се винаги със зелена салата в големи количества.

Вариантите са му много, но не се различават кой знае колко един от друг. Някои предварително варят месото, други го запържват, трети го поставят сурово в тавичката.  Едни го обезкостяват, други не. При едни тестото е само с прясно мляко, при други в комбинация със сметана, а при трети и двата варианта са заместени с кисело мляко. Подправят го с пипер, или Вегета, или зелении, че даже и го подлютяват някъде. Но технологията е една и името почти еднакво звучи навсякъде. 

Kljukuša, Kvrguša или просто Piletini u tijestu

Аз бих го нарекла Забулено Пиле или Пиле в тесто, тъй като при печенето тестото бухва и покрива почти изцяло месцето. Е, после спада (на снимките си личи), но по едно време се чудих защо моето изглежда по-различно от това, по снимките в нета. Приготвях го на два пъти, веднъж на село и там също се хареса. Моят вариант е  по наш вкус - една комбинация от всичко прочетено.

И така, рецептата:

Правя малка редакция, след трето приготвяне:
Намалете количеството на брашното с около 20 гр. Може би ще си помислите, че не е кой знае колко голяма разликата, но има смисъл. И двата предни пъти слагах по 200 гр., но не мерих с везна, а на око - 1 и 2/3 ч.ч. Явно мярката не ми е била съвсем точна, защото при третото изпълнение измерих брашното и умишлено намалих количеството му на 180 гр. и  стана много по-пухкаво. И точно с гъстотата на палачинково тесто. Сметаната за заливката също не ми беше точно 200 мл., но не се отрази намалението й. Важното е да се улучи точното количество брашно, мисля.

Продукти

за 3 порции

3 пилешки бутчета (по 1 на порция)

сол на вкус

1 к.ч. олио

за тестото:

3 яйца 

200 гр. брашно (с 180 гр. е по-добре)

400мл. пресно мляко

1 ½  ч.л. сол (в зависимост от това колко е солена)

черен пипер на вкус

10 клончета магданоз, наситнен (или друга зелена подправка по ваш вкус)

1 суха люта пиперчица (по желание), наситнена, без семето

отделно:

150- 200 мл. млечна сметана 

1 яйце 

щ. сол

Приготвяне

Измийте и почистете пилешките бутчета. Разполовете ги, подсушете ги и ги посолете леко. Ако желаете, може да ги оставите и цели, но ще ви е по-трудно да ги запържите – ще стане, но по-бавно.

В тиган с незалепващо дъно сипете олиото и сложете да се загрее на силен огън. Когато замирише наредете месото, с кожата надолу и похлупете с капак, за да не пръска. Нека не е напълно затворен, за да излиза парата – месото трябва добре да се запържи и да добие страхотна коричка. Намалете огъня до среден и оставете да се пържи. След известно време обърнете парчетата месо, да се запържат и от другата страна.

През това време включете фурната да загрява на 200° и си пригответе тестото:

В купа разбийте яйцата с половината мляко и солта. Добавете брашното и разбъркайте добре, за да се получи гладко тесто, което разредете с останалото мляко. Тестото е малко по-гъсто от това за палачинки. Така го обясняват навсякъде. Подправете с черният пипер и поръсете наситненият магданоз и люта чушка. Може да овкусите и с Вегета по желание, но я добавете преди солта, за да не се окаже, че е пресолено.

Месото трябва вече да е готово. Отстранете го от огъня.

В тавичка сипете няколко лъжички мазнина от тигана, в който се е пържило пилешкото и я пъхнете във фурната да се сгорещи.

Извадете тавичката и в горещата мазнина изсипете тестото, а върху него подредете парчетата месо.

Пъхнете обратно във фурната и печете около полвин час.

Когато времето изтече, извадете и полейте със сос от  разбитото яйце и сметаната, подправен с малко сол.

Върнете ястието обратно във фурната, но го вдигнете на горна скара, под реотана да се запече. Дори и да имате функция горно печене, пак ще е необходимо да доближите тавичката по близо до огъня. Целта е бързо да се запече и да получи златиста коричка, без да се подсушава допълнително основният слой тесто. Отнема 5-10 минутки.

Извадете окончателно от фурната, охладете леко и веднага поднесете, топло със богата зелена салата.

По време на печенето тестото се надува, но след като излезе от фурната, малко по-късно спада леко. Плюс това бързо стяга и това е причината да се сервира топло.

Липсваше ми само чаша хубаво бяло вино, но и с бистра водица става. :-)

Това е! Лесно и много вкусно!