Сладка пица "Капрезе" с череши

Поредната вкусна рецепта за пица. Но сладка. Кой е казал, че пицата трябва да е само солена? Както има постна и блажна, така може да има и сладка. И понеже черешките са ми напоследък все в ума и пред очите, не се стърпях и се подадох на вдъхновението.  Да знаете само колко е вкусна – представете си пухкавото тесто покрито с ядки, деликатно сирене, моцарела, черешки, бадем... разкош! Дори, за да е по-голям разкош, е полята и с невероятен, балсамов сос. Хайде сега кажете, не ви ли се прииска поне едно парченце?  ;)
Сладостта ѝ е деликатна, за да се усетят максимално всички вкусове, заложени в нея, но по желание може да се засили – на всекиго според желанието. На нас особено ни се услади и след няколкото опита, всеки с леко донагаждане на вкуса, се получи точната рецепта. Пиша я тук, но може да я видите и в блога La vita e Bella 

Продукти
/за 2 малки пици/

1 пакет тесто за пици BELLA 
100 гр. млени бадеми
300 гр. сирене Котидж
4 с.л. кафява захар
4 с л. ментово песто*
4 с.л. орехово масло
окло 600 гр. череши
250 гр. мини Моцарела
200 гр. черешов конфитюр

за намазване
1 яйце
1 с.л. орехово олио
1 ч.л. захар

за гарниране
шепа филирани бадеми
балсамов сос*
свежи листа мента

*за ментовото песто
1 връзка свежа мента
¼ ч.ч. орехово олио

*за балсамовия сос
1 ч.ч. тъмен балсамов оцет
2 с.л. орехово олио
1 к.ч. пчелен мед
1-2 капки бадемова есенция

Приготвяне
Измиваме и почистваме черешите от костилките.
Загряваме леко конфитюра и отливаме в купичка соса (отделяме от плодовете).
Приготвяме си ментовото песто като пасираме заедно измитата мента с ореховото олио.
Приготвяме си и балсамовият сос като редуцираме балсамовият оцет на половина в касерола на среден огън, след което добавяме към него ореховото олио, меда и бъркаме постоянно, докато се получи гъст и гладък сос. Ароматизираме го с бадемова есенция на вкус (1 или 2 капки).

Заемаме се с направата на пицата:
От готовият цял лист тесто изрязваме 2 кръга, всеки с диаметър 24 см., които поставяме върху застлана с хартия за печене и леко поръсена с брашно тава.
На 2 см. от края на всеки кръг редим като наниз черешки и разполовени топчета Моцарела, след което загъваме края на тестото над тях и притискаме, така че да се получи красиво ръбче.

Поръсваме вътрешността на всеки така оформен кръг с млените бадеми, над тях разпределяме равномерно сиренето Котидж, поръсваме с кафявата захар и тук-там от ментовото песто. Подреждаме половината от останалата Моцарела и по 5-6 разполовени черешки.
Намазваме ръбчето на пиците с разбитото с орехово олио яйце и печем до полуготовност (до леко порозовяване на ръбчето).

Изваждаме от фурната, бързо накапваме на няколко места плодовете от конфитюра, нахвърляме останалата моцарела и поръсваме с филираните бадеми. Връщаме във фурната и допичаме до готовност.

Преди поднасяне топваме цели, обезкостени черешки в соса от конфитюра и ги подреждаме върху топлата пица. Гарнираме с листенца свежа мента и поръсваме с балсамов сос. Сервираме на масата по желание и купичка с цедено мляко, полято с течен, пчелен мед.
Бутилка хубаво розе е препоръчителна.

Торта ”Седем воала”

Torta ”Setteveli”

Днешната публикация е за една популярна сицилианска торта, но преди това нека малко се спрем на сицилианската кухня като цяло.

Та тя, сицилианската кухня, въпреки че е подчертано италианска, в голяма степен е повлияна от испанската, френската, гръцката и арабската - обяснимо, поради географското си местоположение и историческо минало. През вековете е запазила тези белези и благодарение на тях приготвяното и днес меню в Сицилия се характеризира като най-автентичното средиземноморско и спокойно може да се каже, че сицилианската кухня е истинската средиземноморска кухня.
Интересен факт е, че древният гръцки готвач Митакос, живял в 5 в. пр. н. е. в тогава гръцко говорящата Сицилия, е донесъл познанията за тамошното готварство в Гърция. Той е и първият автор на готварски книги, познат в света.
Кухнята на Сицилия е богата на вкусове и разнообразие като различните региони на острова имат различни предпочитания към основното съдържание на менюто си. 
„В Катания, на източния бряг, първоначално заселен с гръцки колонисти се предпочитат риба, маслини, боб, шам фъстък и пресни зеленчуци. Голяма част от кухнята на острова насърчава използването на пресни зеленчуци като патладжан, чушки и домати, както и риба - риба тон, морска треска, морски костур, сепия и риба меч. В Трапани, в крайно-западния ъгъл на острова, се усещат северните африкански влияния в използването на кус-кус.“

Говорейки за храна, няма как да пропуснем и десертите. Сицилианските десерти. Популярни и разпознаваеми из цяла Италия. Примерите са много:

- Frutta martorana (традиционни марципанени сладки от области на Палермо и Месина, под формата на плодове и зеленчуци, реалистично оцветени със зеленчукови багрила)

-  Пиньолата (Pignolata) - меки сладки, поляти с лимонов сироп и покрити с шоколад

-  Buccellato - коледният кейк със смокини и ядки

-  небезизвестните  Cannoli

-  гранитата (Granita), полу замразен десерт, приготвен от захар, вода и различни аромати. Свърза се със сорбето и италианския сладолед,  но има по-груба, по-кристална текстура, която пък в различните части на острова е с различна плътност)

- Касàта Сичилиана (Cassata Siciliana) - торта с крем от извара, с плодове и покрита с марципан, оцветен в зелено или розово.

- Крочета (Crocetta di Caltanissetta) - бадемови сладки с лимонов или портокалов вкус

- сицилианските бонбони и захарни фигури - силно повлияни от арабските сладкари през IX век, тук те са запазили повече от това влияние, отколкото всяко друго място в Европа. 

Няма човек, който да е посетил Италия и да не е отнесъл вкусен, сладък спомен от тази слънчева земя със себе си. Но въпреки популярността на сицилианските десерти, не много хора извън Сицилия са запознати с типичната за Палермо торта Setteveli (Тортата на седемте воала), наречена на танца със същото име - танцът на Саломе към Ирод, предизвикващ желание и похот. Има много истории за създаването ѝ. Някои я приписват на Капело от Pasticceria Cappello  в Палермо, други  на Лука Манори от Прато  (Luca Mannori of Prato), чиято Torta Setteveli му помогнала да спечели през 1997 г. световната купа за сладкарство в Лион, Франция. Тортата може да се открие в цяла Сицилия, както и във всяка сладкарница в Палермо. Местните я смятат за финален десерт, на който се наслаждават на специални поводи като рождени дни и Свети Валентин. Тя е комбинация от редуващи се слоеве шоколадов блат, хрупкава пралина, лешников крем, шоколадов мус, покрити с огледална глазура. Всеки слой е кремообразен и богат, но също така нежен и ефирен - като светлина, преминаваща през завеса, от където  произлиза името ѝ.

Откакто съм я открила (преди доста години, даже не помня колко), съм я правила няколко пъти, но сега вече увеличих дозата, за по-голяма торта. И за да може да се държи добре, оставих блатовете цели (не ги срязах  хоризонтално на две), което в последствие отчетох като грешка. Спокойно могат да са по-тънки като увеличим броя на пластовете между тях. Но вече беше. Когато пак я направя и ако успее да стигне до снимки (защото до сега все изпусках тази възможност), ще покажа.

Торта “Седем воала“

Оригиналната рецепта.

В скобите съм поставила моите промени от последното приготвяне.

Продукти и приготвяне

/за торта с диаметър 24 см./

за блата

2 ч.ч.  брашно (+ ½ ч.ч.)

½  ч.ч.  неподсладено какао на прах ( ¾ ч.ч.)

¼  ч.л. бакпулвер

¼  ч.л. сода

6 големи яйца със стайна температура

1 ½  ч.ч. захар на пясък

Загряваме фурната до 190° и намаслявамее 24 см. тортена форма

Пресяваме два пъти брашното с какаото, бакпулвера, содата и оставяме настрани.

В съд с двойно дъно разбиваме  яйцата със захарта, докато сe стоплят (25-30°) и почти  удвоят обема си (на много слаб огън или без него, но по-продължително време. Трябва да се стопи и последното кристалче захар). С помощта на миксер продължаваме разбиването, докато сместа  утрои обема си (около 7 минути). Правим тест с усукване на осморка - преди да спадне, трябва за около 30 секунди да се задържи като панделка. Резултатът е лек, обемен, но и плътен крем.

На порции, бавно добавяме половината от брашното в яйчната смес, разбъркваме го да се поеме добре като внимаваме да не спадне обема (въздуха). Добавяме другата половина от брашното и разбъркваме пак внимателно.

Изсипваме сместа в подготвената тортена форма. Печем  за 20-25 минути. С клечка за зъби пробваме готовността. Вадим от фурната и охлаждаме за 15 минути. Освобождаваме  от формата и оставяме да се охлади напълно върху телена скара.

Трябва да направвим блата най-малко един час преди сглобяване на тортата!

ЗАБЕЛЕЖКА: Моят блат този път бе маслен - с добавка на 200 гр. масло, 100 мл. сметана (разбита с яйцата) и още половин ч.ч. брашно. Плюс това, общото количество на какаото ми бе ¾ ч.ч.

   

за сиропиране

75 гр. захар на пясък

75 мл. вода

Естествено и тук удвоих количествата.

В тенджера поставяме захарта и водата да заврат. Отвеждаме от котлона и охлаждаме. Съхраняваме в хладилник. Сиропа трябва да бъде студен, когато сглобяваме тортата.

Хрупкава пралина

65 гр. тъмен шоколад 64%

25 гр. масло

80 гр. лешникова паста **

40 гр. корнфлейкс, натрошен на ръка

Разтопяваме шоколада и маслото в съд с двойно дъно. Добавяме лешниковата паста и корнфлейкса. Оставяме настрана, похлупено, докато дойде време за сглобяването на тортата.

**  Лешниковата паста може да си я направите сами, ако не намерите по магазините.

Лешникова паста

250 гр. захар на пясък

75 мл. вода

3 ч.ч. белени лешници

1 до 1 ½  ч.л. лешниково или орехово масло (може да се замени с растително масло)

В тенджера карамелизирайте захарта с водата, докато тя добие светъл цвят на кехлибар. Не бива да чакате сместа да стане по-тъмна. След това добавите лешниците и разбъркайте, така че всяка ядка да се покрие с карамел. Изсипете ги върху силиконова платка или пергаментова хартия и охладете напълно.След като се охлади, натрошете захаросаните лешници на парчета, които ще смелите с кухненски робот (на 2 – 3 етапа), докато станат на гъста паста. Добавете цялата паста отново в блендера и заедно с маслото разбийте до кремообразна паста с текстура, подобна на фъстъчено масло.

Лешников  баварски крем        

(излиза около 1 л.)

250 мл. пълномаслено мляко

250 мл.  млечна сметана

230-250 гр. лешникова паста **

5 яйчни жълтъка

90 гр. захар на пясък

10 гр. желатин (аз ползвах 20 гр.)

500 гр. млечна сметана, разбита до меки връхчета

Приготвяме лед в една голяма купа.

В голяма тенджера, попарваме лешниковата паста с горещото мляко и сметаната. Сместа ще започне да бълбука около външните ръбове.

Докато млечно-лешниковата смес се нагрява, разбиваме жълтъците и захарта до побеляване.

Когато млякото вече е попарило лешниковата паста, наливаме малка порция от него в жълтъците, смесваме,  добавяме още една порция лешникова паста (добавяме по малко, така че яйцата бавно да се загряват и да не се пресекат) и така продължаваме да смесваме, докато всичката млечна смес се поеме от яйчната.

Изсипваме цялата смес обратно в тенджерата и бавно разбъркваме с лъжица на среден огън, докато сместа достигне 80°. Прецеждаме в купа, която е поставенa в приготвeната с лед.

В този момент имаме лешников крем Англез.

Добавяме подготвеният (разтопен) желатин към готовия крем Англез като  разбъркваме, докато се поеме добре. Разбъркваме над ледената баня, докато сместа се охлади. Смесваме 1/3  от разбитата сметана в лешниковата смес и разбъркваме внимателно, да се поеме добре. Добавяме и останалата разбита сметана на още два етапа. Покриваме с фолио получения баварски крем, докато дойде време да го използваме.

    

Шоколадов мус

Приготвя се непосредствено преди сглобяването на тортата!

150 мл. сметана (200 мл.)

150 гр. тъмен шоколад 64% (200 гр.)

250 мл. млечна сметана, разбита до меки върхове

Нарязваме шоколада на ситно и поставяме в купа.

В тенджера, загряваме 150 мл. сметана. Когато се формират балончета по външните ръбове, заливаме шоколада с нея и оставяме за 1 минута. Бавно разбъркваме сместа, докато се комбинира и се превърне в гладък и лъскав ганаш.

Оставяме да изстине до 40°. Смесваме разбитата сметана в шоколадовия ганаш на три етапа, както при баварския крем.

ЗАБЕЛЕЖКА:  Важно е температурата на ганаша да се поддържа до 40°, както и битата сметана да не е студена (нека е със стайна температура). Ако температурите на двете смеси са твърде различни, няма да имаме гладък мус.

Шоколадова глазура (аз удвоих дозата)

85 мл. вода

80 мл. сметана

40 гр. какао на прах

120 гр. захар на пясък

10 гр. желатин, накиснат във вода

Постаяме в тенджера да заври водата, сметаната, какаото  и захарта при постоянно бъркане. 

След като заври сместа, дръжим на огъня за още 4 минути без да спираме да бъркаме. Охлаждаме до 40°.  Тогава добавяме разтопения желатин към шоколадовата смес. Охлаждаме още малко (до 30°) преди да използваме.

Дръжим на топло или я приготвяме непосредствено преди употребата ѝ!

Сглобяване на тортата

Организацията е много важна за лесното приготвяне на тортата.  Трябва да имаме готов лешников крем, охладен блат за торта и студен сироп, преди да започнем.

1. След като по-горните компоненти са готови, започваме с блата.

Първо премахваме неравностите от него (ако има подутина я отстраняваме), така че да имаме плоска горна повърхност, а след това разполовяваме тортата на половина.

Поставяме едната част на дъното на тортената форма. Намазваме  я със сироп, да се напои добре. Прибираме в хладилник.

2. Междувременно си правим пралината.

Изваждаме тортата от хладилника, намазваме я с нея и пак я прибираме в хладилника.

3. Идва ред на лешниковия баварски крем.

Изваждаме тортата от хладилника, насипваме около 2 чаши баварски крем върху охладения пралинов слой и разстиламе крема до външните краища на тортата. В идеалния случай, слоя баварски крем, трябва да бъде със същата височина като блата. Вкарваме тортата във фризера за 15 минути, така че баварският крем да се стегне по-бързо.

4. Изваждаме я от фризера и поставяме втория блат над баварския крем. Сиропираме и прибираме във фризера за 10 минути.

5. Изваждаме тортата от фризера, насипваме отново 2 чаши баварски крем и го  разстиламе до външните ръбове на тортата. Следва отново изстудяване във фризера, но този път за 45 минути.

6. Следва шоколадовият мус.

След като баварският крем се е стегнал напълно, изваждаме тортата от фризера, освобождаваме я от формата и заравняваме страните.

Разстиламе муса върху повърхността и отстрани (при мен само хоризонтален слой). Муса трябва да бъде гладък и с еднакво дебел слой навсякъде и със същата височина като останалите пластове.

Поставяме във фризера за 45 минути.

7. Накрая заливаме със шоколадовата глазура.

Поставяме тортата върху телена скара и бавно поливаме шоколадовата глазура върху нея, като се започва от единия край и се движим до другия край (напр. от ляво на дясно). Работим бързо, преди желатина да  започне да стяга. 

Поставяме тортата обратно в хладилника, докато глазурата се охлади (най-малко един час, преди сервиране).

Добре е също преди сервиране тортата да постои извън хладилника за около половин час, за да се отпусне малко - така ще е по-кремообразна и вкусовете ще се усещат по-дълбоки.

Капрезе бутер тарт /Caprese puff pastry tart/

Капрезе е любимата ми салата и колкото и да е по-вкусна през лятото, с добре узрели, сладки, градински домати, не пропускам да ѝ се наслаждавам и през останалото време на годината. Освен това Капрезе е основа за много кулинарни идеи и разнообразни по своята техника на изпълнение специалитети. Отдавна бях запланувала да опитам тартата с бутер тесто, но поради някаква причина все не се случваше, докато тези дни натрапчивата мисъл за нея не ми излизаше от главата за дълго. И понеже винаги разполагам със замразено бутер тесто, а в хладилника ми се намираше едно пакетче моцарела, не се бавих и си угодих на каприза. J  Та, ето го и моя Капрезе бутер тарт – сочен и хрупкав, ароматен и с пленяващ вкус. Приготвя се много бързо.

Продукти

1 пакет бутер тесто (около 500 гр.)

1 яйце

10 домата Рома (или Консерва)

3 скилидки чесън

300 гр. Моцарела

сол и черен пипер на вкус

зехтин

пресен босилек

Приготвяне

·         Ако ползвате замразено бутер тесто го оставете за една нощ в хладилника да се размрази.

·         По-добре е ако ползвате тесто, което е на плочка, за да си го разточите сами, защото на някои марки е разточено много тънко.

Застиламе с хартия за печене избраната за тарта тавичка (моята е с размери 20 х 30 см.).

На набрашнен плот разточваме тестото на кора,  с размери малко по-големи от тези на тавичката (с 1,5 см. повече) и дебелина 7-8 мм..

От кората изрязваме правоъгълник с точните размери на тавата, който поставяме в нея. Намазваме с разбито яйце краищата му и отгоре поставяме като рамка останалото тесто. Надупчваме с вилица основата и вкарваме в хладилника да чака.

Измиваме, подсушаваме и нарязваме доматите на колелца с дебелина 1 см.
Застиламе с хартия за печене друга тавичка и подреждаме в нея доматените кръгчета, по между им хвърляме скилидките не обелен чесън, посоляваме със сол и черен пипер и напръскваме леко със зехтин.
Печем за 15 минути в предварително нагрята на 200° фурна.
Изваждаме и оставяме да се охладят.

През това време си нарязваме моцарелата на малки колелца, с размери горе-долу, колкото тези на доматите.

Редим доматите и моцарелата върху охладената основа като редуваме кръгче домат с кръгче моцарела. Отново поръсваме нежно със сол и пресно смлян черен пипер, напръскваме със зехтин, намазваме борда на тарта с разбитото яйце и печем до златиста коричка.

Сервираме го леко охладен и гарниран със свежите листенца босилек.

Сигурно е вкусен и студен, но няма кой да го чака, така че ако решите да опитате и имате воля и търпение, докато изстине съвсем, споделете!  J

Фокача с розмарин и морска сол

Фокачата е плосък италиански хляб, който преди изпичане се поръсва със сол и зехтин, зелени подправки, понякога  домати, лук, сирене или шунка.  Думата „фокача“ произлиза от древно римското  panis focacius, което е плосък хляб, печен в огнището - латинското focus означава именно огнище. Все пак се смята, че рецептата произлиза от етруските или древните гърци.
В различните региони на Италия фокачата също е различна. Например в Северозападна Италия може да попаднете на сладка фокача (focaccia dolce ), която е посипана със захар, вместо сол, и е гарнирана със стафиди, ядки и мед. Венецианската фокача (focaccia Veneta ) също е сладка. Колкото по-на юг се отправяте в Италия, толкова повече ще се доближавате до оригиналната фокача, ако може така да се нарече, със сол и зехтин - Месина, Бари, Лече, Бриндизи, като в Таранто тестото дори е от твърда пшеница, а отгоре се гарнира или с домати и маслини, или с тънки резени картофи, или се оставя съвсем гола – само със сол и розмарин. Във Франция фокачата се нарича „фугас“ (fougasse), като най-популярна е във Прованс. В Испания се среща „огаса“ (hogaza), а в Латинска Америка „фугасса“ (fugazza)

Фокачата много прилича на пица, но разлики все пак има. Тестото, например, при фокачата втасва по-дълго и се оформя не толкова тънко, както това за пица. Формата на фокачата обикновено е четвъртита. Освен това е прието преди печене да се надупчи (с пръсти или дръжка на лъжица), след което да се намаже/полее/напръска обилно със зехтин, който попадайки в дупките пропива в цялата фокача. Резултатът е невероятно пухкав и ароматен хляб, който поднесен топъл, ще ви откаже от всичко друго и на който не може да се наситите.  Най-добре е да се пече в пещ, но също толкова хубава става и на плоча във фурната, дори и в тавичка.
Ако ползвате тавичка, моят съвет е да я намаслите обилно със зехтин, за да може при печенето долната кора един вид да се изпържи в нея – така ще имате тънка и хрупкава коричка, като на нешенска милинка. Ще ви хареса много! J
Може да замените зехтинът със свинска мас, както го правят в някои части на северна Италия.

И понеже моята любима фокача е само със сол и розмарин и рецептата ще е за нея.

Продукти

/за 2 фокачи/

500 гр. бяло брашно

1 ч.л. сол

½ кубче пресна мая (или 1 пликче суха)
2 с.л. зехтин

300 мл. хладка вода

за гарниране

малко зехтин

малко морска сол на кристали

свежи листенцата от клонче-две розмарин

Приготвяне

В купа пресяваме брашното със солта.
Правим кладенче и в него наливаме зехтина и разтворената във водата мая (ако ползваме суха, я сипваме в кладенчето и наливаме водата).
Замесваме тестото. То е влажно и е необходимо да го месим известно време на леко набрашнен плот, докато спре да лепне

Посипваме купата с малко брашно, връщаме тестото вътре и го покриваме да втасва за около 40 минути.
Изваждаме го и го разделяме на две, за две фокачи.

Ако ще печем фокачата на плоча, следва да я напудрим плочата леко с брашно. Оформяме отгоре ѝ с ръце тестото на кръгла или четвъртита кора с дебелина 1.5 – 2 см. и я оставяме да бухне отново.

Ако нямаме плоча, вариантите са два:

-      на хартия, поръсена с брашно

-      в малка тавичка, намаслена обилно със зехтин (може и олио) 

Включваме фурната да се загрее на 200°.

Когато фокачата бухне, правим с пръст дълбоки дупки по повърхността ѝ, поливаме я навсякъде с тънка струйка зехтин като се стараем да попадне във всяка дупка от него. Поръсваме я леко с натрошена едра, морска сол и нахвърляме отгоре ѝ листенцата розмарин.
Печем в загрятата фурна до златиста коричка.

Изваждаме я, покриваме за около 10 минути, да се задуши и сервираме.

Виното е задължително, а мезетата са по вкус!
Наздраве!

Ньоки у дома

Споменавала съм вече, че у нас се приема радушно италианската кухня. Дори си имаме ястия фаворити, които задължително присъстват на трапезата ни всеки месец, а някои дори и всяка седмица.

Днешното ми предложение е за ньоки (Gnocchi). Първият път, когато ги сготвих се опасявах да не би да ми ги върнат, въпреки че изглеждаха и ухаеха страхотно, но знам ли аз, чуждите очи и нос какво виждат и надушват. Слава Богу, приеха се и от тогава редовно ги приготвям. Дори си правя ньоките сама. Понякога дори, когато съм стриктна, запазват симпатичните си райета и в чинията. Но, със или без тях винаги се радват на одобрението ни. Не остава и една буба  (какавида) - милото така ги нарече, когато ги видя за първи път :-)

Все още не съм пробвала да приготвя по-голямо количество и да заделя от тях във фризера. Не знам дали ще се получи, но мисля да опитам някой път. Когато не ме мързи. :-)

И така, днес си позволявам да ви изкуша с едни много вкусни

Ньоки със сметана, бекон и сушени домати

Продукти

/за 3 порции /

за ньоките

600 гр. сладки картофи

     сол

     1 яйце 

     160-180 гр. брашно

     отделно:

     1-2 с.л. олио

     100 гр. бекон или шунка

     6-7 средни гъбки 

     5-6 сушени доматчета

     200 мл. млечна сметана

     2-3 тънки пера зелен лук

     4-5 клончета свежа мащерка

     сол и черен пипер на вкус

     ½ ч.л. куркума

    

     Приготвяне

на ньоките

Измийте картофите и ги сварете в обилно количество вода за около 20 минути. Прецедете ги, изплакнете ги със студена вода и ги обелете.  Докато са все още топли ги минете през преса за картофи (или ги настържете на ситно ренде) и ги оставете на хладно за 10-15 минути. 

Подправете картофите с 1 ч.л. сол, поръсете с брашното и добавете яйцето. Омесете на тесто, което върху набрашнена повърхност оформете на продълговати рула (около 2 см. в диаметър). Нарежете на малки  парченца, които набраздете с вилица или отъркаляйте с лек натиск върху телчетата на форма за рязане на варени яйца. Получават се страхотни райета. Сварете ги в много подсолена вода, в голяма тенджера. 

Направете това на 2-3 пъти за по около 3-5 минути, докато изплуват на повърхността. Извадете ги с решетъчна лъжица и поставете върху  чиста кърпа, да се отцедят. 

на ястието

Сложете тиган да се загрява на среден огън и сипете в него олиото, малко след като замирише добавете нарязаният на парченца бекон. Пържете до златиста и хрупкава коричка. Извадете в чинийка.

В същата мазнина добавете нарязаните гъбки (ако са ситни, може и цели), сушените домати и посолете леко. Бъркайте непрекъснато с дървена лъжица докато гъбките пуснат малко вода, след което само от време на време, колкото да не загорят. Когато се запържат и те, върнете бекона в тигана, полейте със сметаната и намалете огъня. Подправете с куркума и още сол, ако е необходимо. Нека всичко поври около минута две, след което добавете и отцедените ньоки. Разбъркайте за да се смеси всичко и отведете. 

Сервирайте в затоплени чинии, като отгоре поръсите порциите със ситно накълцан зелен лук, малко свежа мащерка и прясно смлян черен пипер.

Поднесете с хубаво сухо бяло вино и...

Бон апетит!