Богородична питка

8 септември – празник, голям при това. Днес по християнска традиция се чества рождеството на Дева Мария. Малка Богородица го наричат, но моето вътрешно усещане винаги е било за особено важен и голям ден.
Библията разказва, че родителите на Пресветата Дева – Йоаким и Ана, били кротки, добри и работливи хора. Той – потомък на Давид, а тя на Аарон. Живеели в Назарет - разумно, пестеливо и раздавали голяма част от заработеното на нуждаещи се. Обичани хора били. Да, ама нещастни – за беда си нямали деца. Дълги години ги терзаела тази зла участ, но не и не. За един празник, Йоаким отишъл в Йеросалим като имал намерение да принесе жертва на Бог и да изпроси милосърдие, но бил прокуден от свещеника, който изтълкувал нещастието му като божие наказание. А щом Бог те е наказал, не си достоен да се молиш и да принасяш жертва. Отчаян Йоаким си тръгнал, но сърце му не давало да се прибере у дома и вместо към Ана, се запътил към пустинята, където изкарал 40 дни в пости и молитви. Всичко това пробождало сърцето на Ана и тя изпаднала в дълбока тъга, намирайки себе си за виновна. Всеки от тях тъгувал по отделно, мъката ги разделила. Той реве и се моли в пустинята, тя у дома рони сълзи и моли Бог да им прости грешките и да се смили над тях. И бог ги съжалил – изпратил им ангелска вест, че и те като всички хора заслужават щастие и ще се сдобият с чедо – момиче, което да нарекат Мария. Мария, чиято мисия щяла да бъде да донесе спасение за хората и света. Същата вест получил и Йоаким. Щастливи двамата се срещнали в Йерусалим където принесли жертва на Бог и му обещали бъдещата Мария.

Красива история, която дава кураж на много семейства. В известна степен това е празник на жените - на този ден едни се прекланят пред Богородица и я молят за деца, други за здраве и закрила на чедата си. Месят се Богородични питки, вари се жито, раздават се курбани и се бере богородично цвете. Бабите казват, че китка от него цери всякакви женски болести.
Обредите в този ден са много, обичаите разнообразни, но всички те се отбелязват с голяма тържественост.

Почти в края на самият празничен ден успях да омеся питка и малко преди да се скрие съвсем слънцето, да я щракна в един-два кадъра.
Позакъсняла публикация, но пък за една мека като пух, нежна като коприна и дъхава питка винаги е време.

И нека Богородица бди над децата ни, да ги закриля и пази от беди и болести и да измоли заедно с нас тяхното щастие от Бог!

Продукти

800 гр. бяло брашно

1 равна с.л. сол

1 с.л. захар

2 пакетчета суха мая (или кубче прясна – 40 гр.)

500 мл. топло пресно мляко

2 яйца

80 гр. разтопено масло (ползвах кокосово)

допълнително

брашно за доомесване и оформяне

100 гр. разтопено масло

1 с.л. сусам за поръсване

1 яйце + 2 с.л. пресно мляко за намазване

Приготвяне

Пресяваме брашното и солта в дълбока купа.

Правим кладенче, в което сипваме захарта и маята, доливаме с топлото прясно мляко и омесваме кашица в кладенчето, загребвайки по малко от брашното. Оставяме на топло да се развие и бухне маята, след което замесваме тестото. В процеса на месене добавяме по малко и разтопеното масло. Доомесваме на плота до гладка топка, която връщаме в същата купа като сме я позачистили от полепналото тесто и сме я напудрили обилно навсякъде с брашно.

Тестото почива на топло докато удвои обема си. Аз го прибирам в микровълновата фурна – пространството в нея е малко, тя се затваря херметически и не дава на топлината да бяга.

Когато тестото е готово, поръсваме обилно плота с брашно, обръщаме върху него тестото и го загъваме с 3-4 движения, колкото да го съберем на топка. То е меко и лесно за работа. С ръце го разплескваме нежно на плоска питка, която разточваме на кора с дебелина на 1 пръст.

Намазваме не много дълбока, емайлирана тенджера с олио (може и с масло).

От кората изрязваме кръгчета с диаметър приблизително 6-7 см. и ги редим в тенджерата в кръг, под наклон, застъпвайки се едно друго като всяко едно обилно мажем с разтопено масло. За вътрешния кръг кръгчетата са малко по-малки, може би само със сантиметър. Така пълним цялото дъно на тенджерата и прибираме така оформената питка на топло, докато бухне добре.

Мажем я със смес от 1 разбито яйце + 2 с.л. мляко и я ръсим по желание със сусам.

Печем на 200° за около 30 минутки като слагаме заедно с питката и купичка с вода на дъното на фурната, която да се изпарява, че да е мека коричката.

Готовата, изпечена питка изваждаме и намазваме леко кората ѝ с парче масло.

Обзалагам се, че няма да изтърпите да се охлади и ще я начупите веднага!
Да ви е сладко!

Сметанова пита

Преполовихме и февруари, а точно по средата му в календара се е наместил още един хубав обичай, който и тази година не подминахме. Миналата година по това време ви поговорих в подробности за Трифон Зарезан, а тази само ще ви покажа питката, която омесих за празника.

  

Продукти

(за голяма питка с диаметър около 30 см.)

1 кг. бяло брашно

1 с.л. сол

6 с.л. зехтин

2 яйца + 1 белтък

250 гр. квасена сметана

300 мл. топло пресно мляко

1 кубче пресна мая

1 с.л. захар

1 жълтък + 1 с.л. пресно мляко за намазване

Приготвяне

Час преди да започнем, изваждаме всички продукти на стайна температура.

Загряваме леко пресното мляко и натрошаваме в него маята, добавяме захарта и оставяме настрана да се активират дрождите.

В дълбока купа пресяваме брашното. Правим в средата му кладенче, в което добавяме солта, зехтина, сметаната и яйцата. Започваме да месим като наливаме и маената смес. Омесваме меко тесто, за което ако е необходимо добавяме още малко топло мляко.

Прехвърляме го на набрашнения плот и доомесваме, докато спре да лепне по ръцете. Не добавяме много брашно, за да не се втвърди. Връщаме тестото обратно в купата като преди това хубаво сме я напудрили навсякъде с брашно. Пудрим с него и тестото леко отгоре. Покриваме и оставяме на топло, докато удвои обема си.

После оформяме питката според фантазията си и прехвърляме в намаслена тавичка. Намазваме повърхността ѝ с разбития с млякото жълтък и оставяме на топло да бухне окончателно, преди да влезе във фурната.

Печем в предварително загрята фурна на 200° за 10-12 минути, след което допичаме до готовност на 180°.

Изпечената питка намазваме леко с масло и покриваме с чиста кърпа да се задуши.  Не чакаме много и я начупваме, за да се насладим на вкусното и ароматно пухче, скрило се под хрупкавата коричка.

Да е добра годината, да са плодовити лозята, че да е здраво и пивко виното!

Наздраве!

14 февруари - вино и любов

Днес традициите повеляват да се празнуват два празника: християнският свети Трифон или Трифон Зарезан - ден на виното, лозаря и винаря и католическият свети Валентин - празник на любовта и влюбените. 

По християнска традиция днес жените месят питка, пекат пиле и заедно с бъклица вино ги слагат в торбичка, закичват я със здравец и с нея изпровождат мъжете на лозето да го зарежат. Там с виното се полива мястото на първите три подрязани клона. После празникът продължава с избирането на цар на лозята, закичен с лозова корона, с песни, хора и угощения. Вярва се, че колкото на по-големи залци се начупи питката, толкова по-едро ще е гроздето на есен. 

С католическата традиция не съм много запозната, освен с факта, че днес всички влюбени си разменят любовни послания и подаръци, затова празнуваме Трифон Зарезан. Е, не сме подрязвали лозето днес, направихме го няколко дни по-рано, но ми харесва да почета празника именно на днешна дата. Пилето е опечено и изядено, поляхме го прилично с вино, а питката направих с форма на сърце - лека закачка с другия празник. :)

Трифонска питка

Продукти

1 кг. бяло брашно

500 мл. топло пресно мляко

1 с.л. захар

1 с.л. сол

1 кубче (42 гр.) пресна мая

2 яйца 

50 мл. зехтин

за намазване

1 яйце + 1 с.л. зехтин

1 с.л. масло

Приготвяне

В голяма купа пресейте брашното със солта и в средата направете кладенче, в което добавете 2 разбити яйца.

В друга купа сгрейте млякото, добавете захарта и натрошената мая, разбъркайте докато се стопи и добавете в кладенчето. Налейте зехтина и омесете меко тесто, което завийте с чиста кърпа и оставете да втаса, докато утрои обема си.

После го прехвърлете на набрашнена повърхност, разделете на 4 части, две от които оформете на фитили, а другите две разточете на тънки правоъгълни кори с дължина колкото тази на фитилите и с ширина 25 см. Сложете всеки фитил в средата на всяка кора. 
Нарежете двете страни на корите под лек ъгъл на лентички с ширина 1 см. - наглед заприличва на стоножка :)) Разрезите да достигат почти до фитилите.
Оплетете лентите на плитка над фитилите. 
Получават се две красиви плитки, които поставете в тава, застлана с хартия за печене като ги съедините под форма на сърце. 
Намажете с разбитото с лъжица зехтин яйце, покрийте и оставете на топло да удвои обема си.

През това време загрейте фурната на 220°. 
Печете първоначално на тези градуси, докато питката се зачерви, след което намалете фурната до 180° и допечете до готовност.

Извадете красавицата от фурната, намажете я с маслото и я завийте с дебела кърпа да се задуши и омекне. 

След 15-20 минути можете да я начупите и да й се насладите.

Питката е много пухкава и дъхава и предразполага към преяждане :)

На всички пожелавам весела празнична вечер, независимо кой празник ще решите да отбележите! Наздраве и нека любов и берекет да ни спохождат през цялата година, та до година! :)

Млечна пита с изварено тесто

Една много сполучлива рецепта, за пита с изварено тесто и плънка от меко сирене. Отлежава отдавна в архива с рецепти, многократно е изпробвана и затвърдена като една от любимите ни пити с пълнеж. Самият той търпи вариации (прясно домашно сирене, Фета, Бри, Моцарела, дори кашкавал), но е важното да бъде подправен с малко чесън, а по желание и зелени мерудии. Вкусът е осезаемо млечен, мек и в същото време приятно закачлив. Питата може да сервирате като закуска, в компанията на хубаво червено вино и мезета или да поднесете с топла супа (например лучена). 

Продукти

• за тестото

1 яйце
250 гр. извара
150 гр. меко масло
250 гр. брашно
1 ч. л. бакпулвер
1/2 ч. л. захар
1/2 ч. л. сол

за плънката 
150-200 гр. сирене
1-2 скилидки чесън
1 с. л. (голяма) квасена сметана

отделно
1 жълтък за намазване
сусам за поръсване

Приготвяне

Загрейте фурната до 190°
Смесете изварата и маслото, добавете яйцето и се разбъркайте добре.
Сипете брашното, пресято с бакпулвера и овкусено със солта и захарта.
Замесете тесто средно меко тесто.
Оставете тестото да престои 10 минути.
Направете плънката, като рендосате сиренето, добавете чесъна и сметаната и разбъркате.
На набрашнена маса, разточете тестото на два кръга с дебелина 1 пръст, като единия е малко по-голям. За удобство, премерете с дъното на тавата.
Малкия кръг, поставете на дъното на застланата с восъчна хартия тава, като по края намажете с вода.
Разпределете пълнежа върху кръга, като оставите около 1,5 см. празен кант околовръст (това, което сте намазали с вода).
Покрийте с втория кръг, като добре подпъхнете и притиснете краищата под първия, за да се слепят добре и да не изтича плънката.
Намажете повърхността с жълтък, поръсете със сусам и печете за около 20 – 30 минути на средно ниво. Опечената пита покрийте с кърпа да се охлади леко, след което веднага поднесете. 

Внимавайте, при нарязване плънката е още топла и потича! :)

Да ви е сладко!

Пълнена селска погача

Рядко се случва да видя нещо вкусно и веднага да го опитам или да го приготвя. Обикновено, ако съм била впечатлена мога да връщам лентата на прекрасният образ по няколко пъти на ден или на седмица, като оставям да ми отлежи едно хубаво в съзнанието и чак тогава се захващам с него. Да ми узрее като вкус и като мерак!

Днес обаче ще ви покажа, че и аз не мога да си владея апетита понякога, защото друго си е само да харесваш нещо, да се сещаш от време на време за него и да ти минава, но съвсем различно е да те гъделичка по небцето, нали? :-)

Та, ето за какво иде дума:

В неделя Илианка показа една много симпатична питка, че и с пълнеж дори. Рецептата е от много уважаван от мен блог, в който често поглеждам и съм си набелязала още няколко неща за проба. Та въпросната питка не ми излизаше от ума и за четири дни я правих два пъти. Хареса се на всички у дома и затова си позволявам също да я публикувам. Е няма да съм аз, ако не я изменя, но отклоненията от оригинала са малки (в скобите са моите изменения) и мисля, че не повлияват зле на вкуса:

Продукти

300 гр. брашно                  (400 гр)

½ кубче прясна мая

100 гр. кисело мляко         (200 мл. прясно мляко – имах останала 1 чаша, та затова)

1 яйце

1 жълтък

1 ч.л. сол

малко захар                      (1/2 ч.л.)

100 мл. хладка вода          (не)

за плънка

200 гр. квасена сметана    (250 гр.)

100 гр. шунка                   (200 гр)

100 гр. сирене Трапист     (200 гр. кашкавал)

70 гр. масло

Вторият път в плънката замених кашкавала със сирене Качота, а шунката с шпек. Грамажите им и в двата случая са удвоени, да е по-сочно и по-богато. Младежът даже предложи при следващото месене да сложа в плънката и нещо зеленко, за гарнитура, та се замислям за резени краставичка или листа спанак

Приготвяне

Разтворете маята и захарта в хладката вода (при мен прясно мляко) и оставете 10-на минутки да шупне.

Пресейте брашното със солта и добавете маената смес, яйцето и киселото мляко (аз пропуснах киселото мляко, за сметка на повечко прясно)

Замесете меко тесто, което оставете да втаса  за около 45 минутки или докато удвои обема си.

На набрашнена повърхност разточете тестото на кръгла кора, с дебелина около 5 мм. Навийте на точилката и така прехвърлете върху застлана с хартия за печене тава. Разгънете отново кората и намажете средата й с квасената сметана (2/3 от нея). Нека остане широк не намазан борд, който после ще свием навътре. Върху сметаната поръсете рендосаният кашкавал, а над него нарязаната на парченца шунка. Загънете краищата навътре, като не достигате центъра. Нека остане отворен, за да „диша” плънката.

Намажете цялата погача с разбит жълтък и оставете да бухне отново.

Междувременно включете фурната да се загрее на 200°.

Преди да сложите погачата да се пече, разпределете върху й нарязаното на парченца масло.

Печете докато се зачерви добре и добие красива златиста коричка.

Извадете и завийте за около 15 минутки, да се задуши и омекне коричката.

И нападайте! :-)

И накрая да ви пожелая Честита баба Марта! 

Да сте здрави, весели, засмени, силни, бели и червени!

Бабинден

Много обичам българските празници и обичаи. Интересни са ми до толкова, че сякаш празнувайки ги, попадам в приказка. И като на малко дете ми е тъжно, когато дойде края на историята. Никак не ми се иска да свършва, а до следващата има време да мине. Кога беше Коледа, кога дойде и новата година, кога играха кукерите, къпаха се юначни мъже в Йордановските ледени води на реките, мина и Среди зима с честването на Антонов(Лелинден) и Атанасов ден. На единият се мързелува и нищо не се работи, защото е чумав ден – пази се от чума. На вторият се берат кокичета в зори, пекат се питки, мажат се с мед и се коли черна кокошка, като жертвена за баба Чума.

А днес е Бабин ден – по старият календар. Необяснимо и за самата мен съм приела тази дата за честването му. Докато бях млада майка, правех по 5 тави баница и носех на баба, на мама и на свекървата. Тя, свекърва ми, спазва всички традиции и обреди, на всеки празник. Та, на този ден ни посрещаше с менче с вода, закичено с китка здравец и червен конец. Поливахме и да си измие ръцете, дарявахме я с кърпа и сапун, а тя с китката ни благославяше за здраве. Децата преварвайки се, търчаха да се подсушават - не разбираха защо баба им ги мокри посред зима. Беше весело.

А днес аз съм баба. Само дето никой не ми изми ръцете, не напръсках дъщерята и децата с водица. Обаче не мога да подмина по тая причина този толкова мил празник. На село, при свекървата не ходим за Бабинден откакто пораснаха и станаха тийнейджъри, но никак не ми се иска да  забравяме традициите. А обредите за мен са украсата на празника – без тях няма да е толкова приказно и колоритно. Какво като сме наготвили специални блюда и сме се събрали с близки и приятели да празнуваме. То, всеки ден можем да си направим купон, но когато се изпълняват обредни ритуали се усеща, че е наистина празник.

И така, днес у дома има празнична обредна пита за здраве и късмет на децата и внуците.  Сладка, с тъмни и светли стафиди, за да са им шарени дните и полята с мед, за да им е сладък живота. И печено пиле направих, пак по традиция, пълнено с ориз, гъби и орехи. Обреда е съкратен, до обичайна трапеза, но за мен си е празник. С приятелка седнахме, почерпихме се, благословихме и нарекохме здраве, късмет и много  успехи за дечицата. Дано всички пожелания се сбъднат, а орисията да им е хубава и щастлива. Отворихме албумите със снимки, посмяхме се на гордо изпъчените малчугани, на нацапаните муцунки, хванати в точният момент от камерата, на желанието им бързо да порастат като мама и тате, стъпвайки в техните обувки (както и ние сме правили) или облекли големите им пуловери и рокли, влачещи се на метър след тях ....

 Сладури! Нека сте ми здрави и честити, весели и засмени, с бузки винаги червени, с ожулени коленца, с пръчка в едната ръка и моливче в другата!  Да имате късмета , който е подминал наш’те рамена и щастие, каквото пожелаете! Вървете смело напред и успявайте , за да са спокойни и доволни старините ни!

Диплена питка със стафиди и мед

Продукти

700-800 гр. брашно

2 яйца

400 мл. прясно мляко

1 кубче мая (42 гр.)

1 ч.л. сол

3 с.л. бяла, кристална захар

2 ванилии

100 гр. масло, разтопено

50 гр. меко масло

1 шепа смесени тъмни и светли стафиди

5-6 с.л .тръстикова захар

2 с.л. тъмна кафява захар Мусковадо

отделно

1 яйце

1 пликче ванилова захар

Приготвяне

В малка купичка сипете прясното мляко и го загрейте в микровълновата до приятно топло. Сложете в него бялата захар, разбъркайте и добавете кубчето мая да се стопи.

В дълбока купа пресейте брашното със солта и добавете ванилията. Направете кладенче и в него сипете разбитите яйца. Налейте и маената смес и замесете тестото, като добавяте по малко, на порции разтопеното масло. Омесете гладко и меко тесто, което поставете в набрашнен, дълбок съд и покрийте с кърпа. Поставете в топла стая, за около час, докато тестото си утрои обема.

На поръсена с брашно плоскост извадете втасалото тесто, поръсете го леко и отгоре с брашно и разточете на голяма, правоъгълна кора с дебелина около 5-6 мм. Намажете я обилно с мекото масло, поръсете с двата вида захар и стафидите.

Ако сте разточили правоъгълник, а не квадрат, започнете да навивате от широката страна на руло, за да се получи колкото може по-дълго.

Сега, с нож разрежете рулото на половина по дължината му. Така то ще се „отвори” и получените две ленти усукайте на хлабава плитка.

Прехвърлете плитката върху тава, застлана с хартия за печене, намажете отгоре с разбито яйце и поръсете с ванилова захар.

Оставете питката отново да бухне.

През това време загрейте фурната на 220°.

Печете в загрятата фурна за около 5-10 минутки, докато леко се позлати, след което намалете фурната на 180°  и печете още около 15-20 минутки, докато добие златист загар отгоре и хубава кафява коричка отдолу. Ако все още ви се вижда малко недопечена в средата, както стана при мен, покрийте питката с лист хартия за печене и я задръжте още малко във фурната, докато се уверите, че е напълно готова.

Извадете питата, завийте я с хартия и й метнете отгоре една кърпа, да се задуши леко и да остане с мека, макар и хрупкава кора.

Ако я оставите да изстине непокрита, рискувате коричката и да изпръхне.

Все пак това е въпрос на вкус и личен избор. Ние обичаме кората да е крехка, но мека.

Сервирайте все още малко топла и поднесете купички с мед. В нашето семейство с подобни сладкиши се консумира задължително прясно мляко – студено или топло, приготвено като Капучино или с мед и канела.