Клафути с малини и рози от палачинки

Продукти

6-8 палачинки, приготвени от:

½ ч.ч. брашно

½ ч.л. сол

½ ч.л. захар

2 яйца

2-3 с.л. масло, разтопено

⅔ -1 ч.ч. пълномаслено пресно мляко

за клафути

5 яйца

180 гр. кристална захар

2 пликчета ванилова захар

6 с.л. брашно

200 гр. квасена сметана

600 мл. пълномаслено пресно мляко

рендосана кора от ½ лимон

2 с.л. лимонов сок

200 гр. малини

Приготвяне

на палачинките

Пресейте брашното, солта и захарта.

Разбийте яйцето, добавете маслото и на порции млякото и брашното като ги редувате.

Изпържете палачинките в не залепващ тиган на среден огън и ги оставете настрана да се охладят напълно.

След това с ножче (много удобно е с ролера за пица) нарежете всяка палачинка на лента с ширина около 3-3,5 см. Лентите, получени при спираловидно нарязване на палачинката се получават по-дълги и съответно са по-удобни за навиване. Та, от лентите навийте розички, подравнете с ножче основите им, за да стоят добре изправени и ги заделете настрана да чакат.

на клафути

В касеролка сипете захарта и я залейте с млякото. Поставете на среден огън и бъркайки постоянно загрейте, докато захарта се разтопи. Не прегрявайте млякото!
В голяма купа разбийте яйцата с квасената сметана, брашното и ванилията. Разредете с топлото мляко, подправете с лимоновия сок и кора и разпределете в индивидуални купички или подходяща тавичка. Подредете вътре подготвените розички (може да им забодете в основата по една клечка за зъби, за да не се рабиват) и нахвърляйте по между им част от малинките.
Сложете клафутито да се пече в предварително нагрята на 200° за 10 минути, след което намалете градусите до 180° и печете още около 25 минути.
Извадете и оставете да се поохлади.

При изваждане от фурната сладкишът ще е доста бухнал (дори повече от това, което се вижда на снимката), но много бързо след това обемът му стремително ще спадне. Не се притеснявайте, това е нормално! Превъзходният вкус компенсира „смачкания“ му фасон. J

Преди поднасяне гарнирайте с останалите малинки, листенца свежа мента и поръсете с малко пудра захар.

Десерт с ягоди и квасена сметана с бял шоколад

Отново ягоди. J
Е, това е! Искате, не искате, те са на линия. Когато дойде сезонът на ягодите, у дома този десерт присъства почти всеки ден на масата ни. Докато могат да се намерят някъде, не пропускаме да се насладим на нежният им вкус, който пък в тази комбинация е още по-неустоим. В основата на десерта стоят ягоди и квасена сметана, а останалите продукти често варират според наличностите и количествата в шкафа. Освен разкошният му вкус, хубавото му е, че не се вари, не се желира, всичко е сурово и се приготвя светкавично – идеален за голяма компания, за изненадали ни гости или просто така, когато ненадейно ви се дохапва нещо сладичко и нямате време за по-дълги занимания в кухнята.

С една дума – приказка! Ягодова! J

Продукти

/за 3 порции/

750 гр. квасена сметана

5 с.л. пудра захар (на вкус)

20 едри, ароматни и  добре узрели ягоди

3 с.л. едро нарязани бадеми

6 с.л. млени орехи (+1 ч.л. кристална захар в тях)

150 гр. настърган бял шоколад

3 с.л. кокосови стърготини

Разбиваме леко сметаната с пудрата захар. Не прекаляваме с разбиването, за да не я втечним.

Почистваме, измиваме и разполовяваме ягодките като заделяме няколко за декорация.

В подходящи купички/чаши/бурканчета насипваме на слоеве продуктите или:
- 1/3 от  сметана, наръсваме с 2 с.л. орехи и нареждаме ½  от ягодките

- следва вторият слой сметана, пак орехи, бадемите и останалите ягодки

Завършваме със останалата сметана, обилно наръсваме с кокоса и настърганият шоколад (при мен LZ , че много го обичам и винаги имам) и бодваме по една ягодка. 

Добре е да ползваме добре охладени сметана и ягоди. В противен случай и ако разполагаме с време до сервирането, поставяме полученото изкушение за 1-2 часа в хладилник, да се изстуди добре. После е ясно – на всеки по лъжичка и се отнасяте в наслада. J

Да ви е сладко!

Ябълкови бутер кошнички с чийзкрем и една приятна изненада за мен

Преди няколко дни излезе поредното, есенно издание на списанието на българските, кулинарни блогъри SO into FOOD, в което бях поканена да участвам с няколко рецепти и да споделя моето усещане за есента в рубриката „Сладки приказки“. 

За голяма моя изненада екипът е решил да ползва една от снимките ми за корицата, за което съм им признателна и се чувствам приятно поласкана!
Много ви благодаря, момичета!

Броят е изключително интересен, вълнуващ и пълен с вкусни рецепти, които ще ви вдъхновят за кулинарни приключения в кухнята. Уверявам ви, че ще се почувствате повече от уютно между страниците му, ще се потопите в романтика, вкус  и пленителни есенни аромати, ще се запознаете с интересни, креативни и успяващи млади хора и ще пътешествате  из една от най- предпочитаните туристически дестинации на Европа с нашият гид, който и този път ще ви води по приказни пътища. Списанието можете да разгледате ТУК или да го свалите безплатно от ТУК.

Разбира се, ще споделя рецептите и в блога като започвам от

Ябълкови бутер кошнички с чийзкрем

Продукти

за кошничките

1 пакет бутер тесто от 450 гр.

малко брашно за разточването му

1 яйце

3 с.л. тръстикова захар за поръсване

1 с.л. меко масло за намазване на формичките

за крема

250 мл. пресно мляко

150 гр. захар

1 яйце

40 гр. (4 равни с.л.) брашно

1 пликче ванилена захар

1 с.л. масло

1 пакетче от 125 гр. сирене Крема

отделно

6 пълни с.л. смлени орехи + 1 равна кафена лъжичка канела + 1 с.л. захар

2 ябълки , нарязани на средно тънки лунички

2 с.л. пудра захар + 1 пликче ванилена захар, за поръсване

Приготвяне

на крема

Сваряваме млякото в подходящ съд с половината захар.
В малка касеролка разбиваме яйцето с останалата захар, след което добавяме брашното, разбъркваме добре, докато всичко стане на гладка каша и наливаме на тънка струя горещото мляко.
Поставяме касеролката на среден огън и при постоянно бъркане довеждаме до кипене. Бъркаме, докато се сгъсти, изключваме котлона  и отвеждаме настрана крема. Добавяме му маслото и ванилията, разбъркваме и покриваме със стреч фолио, за да не се образува по повърхността му коричка.
Оставяме настрана до пълно охлаждане, след което му добавяме сиренето Крема и с миксер хомогенизираме до гладка и еднородна смес.

на кошничките

Намасляваме обилно 6 индивидуални формички за мъфини (или за крем карамел). В тях поставяме квадрати от хартия за печене, изрязани с подходящи размери, така че да излизат извън формичките.

Поръсваме плота с брашно и върху него разточваме бутер тестото на лист с размери 30 х 40 см. и дебелина 4-5 мм. Нарязваме го на 12 квадрата с размери 10 х 10 см.. Поставяме по две квадратчета едно върху друго, като разминаваме ъглите им, така че да се получи звезда с осем върха.
Звездите поставяме в подготвените формички и леко притискаме, за да оформим кошнички, на дъното на които насипваме по 1 с.л. от смлените, канелени орехи. Отгоре пълним до 2/3 от обема им с крем. Намазваме стърчащите върхове на кошничките с разбито яйце, върху крема набождаме по няколко резена от ябълките и всичко поръсваме обилно с тръстикова захар.

Печем в предварително нагрята до 200° фурна за 30 минути(+/- 5 мин.) или до златна коричка.
Изваждаме ги и когато се охладят, ги поръсваме с ароматизираната с ванилия пудра захар.

По желание, при сервиране поливаме с ванилов сос.

---

* Вместо ябълки може да се ползват други плодове – праскови, нектарини, круши, смокини.

* Количеството на захарта в крема е балансирано така, че да се усеща сиренето. Ако предпочитате по-сладък вкус, може да добавите още 1-2 лъжици захар.

Да ви е сладко!

Пай със сини сливи /Prune Plum Pie/

Сливите не са сред любимите ми за хапване плодове, рядко посягам към тях и то, ако не са в пълна зрялост. Но пък видът им винаги ме впечатлява и изкушава да ги наместя пред обектива. Именно впечатляващият им външен вид, особено на златно жълтите и напудрените със цианово син прах сини сливи, ме е карал да мъкна в къщи количества, които трудно можем да консумираме. 

И понеже са особено полезен плод, а плодовете са най-здравословни в сезона си, налагам си да ги хапвам, колкото мога повече в прясно състояние. Колкото мога, в случая означава да се курдисам, примерно, да гледам филм с купа сливи пред мен и на финалните надписи да има 5-6 костилки само, а купата пак е пълна със сливи. Намирам обаче, че вкусът им в изсушено състояние, както и в сладкиш се променя драстично – става по-дълбок, а ароматът им по-интензивен. Затова понякога решавам да спася няколкото останали пренебрегнати като ги наместя в някакво тесто, какъвто е и днешният случай.

Сладкишът наглед наподобява галет, но не е. Тестото е с мая, затова съм го нарекла и пай. Съвсем леко подсладено е, което едва се долавя. Плънката е със сирене Бри и сини сливи, което ѝ придава приятна, кисела нотка. Сега като се замисля, това Бри често го ползвам в подобни десерти, но пък ми харесва. На останалите също.

Продукти

за тестото

350 гр. брашно

1 ч.л. сол

1 с.л. захар

1 пликче суха мая

1 пликче ванилова захар

1 яйце

60 гр. масло (разтопено)

200 мл. топло пресно мляко

за плънката

3 пълни с.л. квасена сметана

100 гр. млени канелени бисквити

150 гр. сирене Бри
6-7 сини сливи (10, ако са по-дребни)
3-4-5 с.л. кафява захар (в зависимост от зрелостта на сливите)

дпълнително

1 яйце за намазване

2 с.л. бяла кристална захар, за поръсване

Приготвяне

В дълбока купа пресяваме брашното със солта. Правим кладенче и в него изсипваме останалите продукти. Замесваме гладко и меко тесто, което покриваме с кърпа или стреч фолио и оставяме на топло да втаса, докато бухне и удвои обема си. В това топло време 20-30 минути са му достатъчни.

Включваме фурната да се загрее на 200°.

Изваждаме тестото върху набрашнен плот и разточваме кръгла кора с дебелина 0,5 см.
Прехвърляме я в застлана с хартия за печене тава, като под кората леко поръсваме с брашно.

Намазваме кората със сметаната, като оставяме по края ѝ не намазан борд с ширина два пръста.
Върху сметаната поръсваме половината млени бисквити и нахвърляме равномерно накъсаното на парченца сирене Бри.
Отгоре подреждаме измитите и нарязаните на лунички сливи. Поръсваме с кафява захар и останалите бисквити..
Намазваме борда с разбито яйце  и го надипляме навътре, над плънката.

Намазваме и диплите с яйце и ги поръсваме с бялата захар.

Печем до златист загар на тестото. Проверяваме готовността му с почукване по кората – трябва да издава кух звук!

Охлаждаме и сервираме.
Тази седмица го приготвях два пъти, защото първият, по-малък пай се оказа съвсем недостатъчен. Вкусът и ароматът му са пленителни и запомнящи се.

Направете си го и да ви е сладко!

Освен със сливи, паят може да се приготви и с други плодове, само предвидете повечко млени бисквити, ако плодовете, които изберете са с по-високо водно съдържание, каквито, например, са горските плодове.

Слънчев, щастлив и вкусен август ви желая!

Време за безвремие с дъх на кайсии

В последните два месеца съм изложена на луда вихрушка от емоции, мисли, проблеми, дилеми и тем подобни натоварващи сърцето и душата ми състояния. Оставям настрана хамалогията и физическото натоварване – те са за добро и са от полза, но онова другото, невидимото за околните и обсебващо невидимият ми свят се оказва май в повече. Или може би остарявам и не съм способна както до сега да си живея мирно и в хармония в двата свята.  В стремежа да се усъвършенстваме, да успяваме, да градим, да събираме и да се крепим, май не остава време (или е твърде малко) за нас самите, да се погледнем, да се отпуснем, да сложим за момент таралежите в торбата и да останем насаме, само по гола душа, наметнати само с усмивка. Трудно е понякога, да, но е полезно и наложително да го правим, за да запазим чистото, човешкото и истинското ни Аз, да си припомним кои сме, защо сме и с кой сме. Не, не говоря за интимни моменти на влюбени, а за съвсем обикновени случаи, в които хората се събират просто така, за да са заедно, за да се забавляват, да споделят радостта от срещата и това, че ни има. Някой беше казал:  „Животът е твърде кратък за да пием лошо вино!“, та и аз сега да му отвърна „Прав си друже, толкова е кратък, че изобщо няма време за мислене. Отваряй бутилката и наливай да пием! Да пием за нас, за живота, за любовта и мечтите!“ .
Толкова е лесно, просто и хубаво! Време за сладки приказки и релакс, време за безвремие.

А където има сладки приказки за душата, не може и без нещо вкусно за небцето.

В сезона на летните плодове сме и у дома е пълно с кайсии – нежно кадифени, зрели, уханни, обагрени от златните лъчи на юлското слънце, така че каква да е линията на десерта е наполовина решено, остана да се избистри цялостната картинка и да пристъпя към действие. Не се колебах много – във фризера имам винаги замразено бутер тесто, а десертите с него са разкошни поднесени и студени. Е, не е като да заместим сладоледа, но пак става. Идеята ми бе за милфьой, но пък тестото нямаше да стигне за трети ред, та скалъпих нещо като сладки сандвичи, лек намек за френския десерт. J

Сладки кайсиеви сандвичи с бутер тесто

Продукти

/за 12 бр./

1 пакет бутер тесто (450 гр.)

3-4 с.л. пудра захар

15-20 кайсии (според едрината им)

3 с.л. кристална захар

няколко стръка свежа мента

1-2 стръкчета с цвят лавандула

за крем-мусът

500 гр. Маскарпоне

200 мл. млечна сметана (мин. 30% масленост)

2 с.л. пудра захар (или на вкус)

1 пликче ванилена захар

Приготвяне

на крема

Най-напред си разбиваме добре сметаната.
В отделна, по-голяма купа разбиваме леко и Маскарпонето. Към него на порции добавяме разбитата сметана, подслаждаме на вкус и ароматизираме с ванилията.
Прехвърляме крема в пош с какъвто накрайник преценим и прибираме на студено в хладилника.

на платките

Включваме фурната да се загрява на 220°.
Бутер тестото ни трябва да е размразено, разточваме го на тънка (не повече от 2-3 мм.) кора с размери 30x32 см., върху напудрена с пудра захар повърхност. После нарязваме на правоъгълници с размери 5x8 см. и ги надупчваме с вилица, за да не се надуят като балони при печенето. Поръсваме половината с пудра захар и подреждаме в застлана с хартия за печене тава.

Печем до красив, златист загар.

Изваждаме и оставяме настрана да се охладят.

През това време измиваме и подсушаваме кайсиите.

Разполовяваме ги (ако са по-едри, ги режем на четвъртинки), обезкостяваме ги и ги подреждаме с кората надолу в тавичка, застлана с хартия за печене. Поръсваме с кристалната захар (не прекаляваме обаче с нея) и ги пъхаме в още топлата фурна, под горен реотан. Градусите коригираме на 160° и запичаме за кратко, колкото да се разтопи захарта и ръбчетата им едва, едва да се зачервят. Трябва да са стегнати, с лек карамелен филм по тях.

Изваждаме ги и охлаждаме напълно.

Преди сервиране поставяме в поднос половината бутер платки (тези, които са неподсладени отгоре). Шприцоваме върху тях от муса, посипваме с няколко листенца лавандула, подреждаме по 2-3 карамелени кайсиеви половинки и похлупваме с останалите, захаросани бутер платки.
Поръсваме за финал нежно с пудра захар и гарнираме със свежа мента.

Получават се много нежни на вкус сладки сандвичи с крехка основа и деликатен вкус. Комбинацията от аромати и текстури е вълшебна! Контрастът от хрупкав блат с дъх на масло, нежният и ефирен крем с лек ванилов аромат, богатият и кадифен вкус на кайсията и деликатността на лавандулата и ментата, ще ви накарат да се влюбите в десерта от първата хапка. Струва си да опитате, въпреки калориите. ;)

Оставям ви с пожелание за слънчево и вълнуващо лято!

До скоро!

Шоколадово-бананов кейк с ягоди

 /Chocolate Banana and Strawberry Cake/

За да не ви подведа казвам само, че кейкът си е съвсем бананов, а ягодите са само отгоре, за по-голям разкош. 

Няма история, няма събитие, ей така за залъгване на страстите, че скоро сладичко у нас не е имало, изключая редовните плодове. Като казвам сладко, разбирайте шоколад! Та най-общо казано – време му беше. И пак му е време, защото много се хареса и троха няма вече от него, а в подобни случаи правим повторение, за да не се забрави рецептата. По тази причина намира място и тук, хем да е по-сигурно, хем да ви направя намек и препоръка да го опитате и вие.

А продуктите за този вкусен кейк сега:

200 гр. разтопен млечен шоколад (нямах черен в момента, та затова) 

100 гр. разтопено кокосово масло (може да ползвате и краве) 

400 гр. квасена сметана 

3 пълни с.л. мед (или 2/3 ч.ч. захар) 

3 банана, пасирани 

3 яйца 

3 пълни с.л. пшеничен грис 

3 пълни с.л. царевично брашно 

1 ч.ч. бяло брашно 

1 бакпулвер 

½ пликче суха мая 

2 пликчета ванилена захар 

50 мл. тъмен ром

за заливка и декорация

200 гр. бял шоколад

2 с.л. олио

100 гр. шам фъстък, печен

ягоди

Приготвяне

Включваме фурната да се загрява на 180°.

Смесваме заедно всички сухи съставки.

Слагаме в дълбока купа разтопените масло и кафяв шоколад, добавяме захарта, пасираните банани и квасената сметана. Комбинираме добре, след което добавяме яйцата и сухата смес. Забъркваме тестото и го ароматизираме допълнително с рома.

Намасляваме добре правоъгълна форма за кейк и изсипваме тестото в нея до 2/3 от обема ѝ. 

От това количество тесто остана малко и го прехвърлих в 3 малки формички за мъфини.

Печем на средно ниво в предварително нагрятата фурна за около 45 минути или до добре стегната консистенция.

Ако проверявате готовността с дървена клечка, имайте предвид, че от шоколада кейкът ще е малко влажен, затова не печете толкова дълго, че клечката да излезе напълно суха. Това няма как да стане и рискувате да прегорите кейка.

Отделно от това, продължителността на печене зависи от големината на формата ви. Ако е по-къса и дълбока, то времето ще е малко повече. В такъв случай след като добие хубава коричка отгоре, но въпреки това прецените, че му е нужно още малко време за печене, за да не прегори, свалете формата на едно ниво по-ниско, така че да отдалечите кейка от горните реотани на фурната.

Оставяме кейка да се охлади напълно, след което разтопяваме белия шоколад с олиото и заливаме кейка. Преди той да се е стегнал поръсваме отгоре му с натрошени ядки шам фъстък и декорираме с ягодите.

Препоръчвам при сервиране към всяка порция по лъжица бита сметана или Маскарпоне.

Кейка е с влажна, но пръхкава среда и ухае невероятно!

П.П. При печенето леко се пуква, затова когато се охлади, отрязах малко от повърхността му, колкото да я подравня и обърнах в платото за сервиране. Така равното му дъно се оказа горна повърхност, която стоеше по-добре за шоколадовата заливка. Отрязъците нароних на много ситно, почти на пудра и поръсих върху шоколада, под ядките.

Ами това е! По-дълго е описанието,  отколкото приготвянето.

Ако решите да го направите, да ви е сладко!

Сбогом лято! Привет златна есен!

Ето го моят месец. Златен, красив, вкусен и все още топъл. Ако може и без продължителни дъждове, най-ще ми хареса.
За окончателно сбогуване с това лято приготвих пухкав пандишпан с последните нектарини. Няколко лъжици сметана в добавка направиха тестото по-сочно и кадифено. Сложих и малко лавандулови семенца, спомен от рошавото лято и вкусът дойде почти като на онези кайсиеви мидички. Поднесен с черен чай, създаде усещане за топлина и любов. Чудни вкусове и аромати, преплетени като в последен танц на влюбени, танц на лятото със есента. 

Пандишпан с нектарини

Продукти

/за форма с ⌀ 24 см./

при мен малка – 22 см. + две индивидуални форми.

5 яйца

150 гр. пудра захар

1 ванилова захар

100 гр. масло

200 гр. квасена сметана

1 ч.ч. брашно

1 бакпулвер

5 нектарини

2 с.л. захарни зрънца за декорация

1 пълна с.л. лавандулови семенца

Приготвяне

Разделяме яйцата на белтъци и жълтъци.

При жълтъците добавяме захарта и ванилията. Разбиваме до побеляване. Добавяме и мекото масло и разбиваме добре, докато се поеме и сместа стане пухкава и креместа. Добавяме и квасената сметана, предварително разбита до гладкост и хомогенизираме с дървена лъжица.

Пресяваме брашното с бакпулвера и прибавяме половината му в тестото, разбъркваме и добавяме на порции белтъците, а след тях и останалото брашно.

Насипваме сместа в намаслена форма (ако не е с не залепващо покритие я пудрим и с малко брашно) и отгоре ѝ редим нектарините нарязани на тънки лунички като леко притискаме да потънат до половината в тестото.

Посипваме със захарните зрънца и лавандуловите семена и печем в предварително загрята до 200° фурна за около 25-30 минути. Времето варира според диаметъра на формата. Тези, малките сърчица, извадих някъде около 20-та минута.

Изпеченият сладкиш охлаждаме и едва тогава нарязваме.

Допълнение от лъжица квасена сметана към всяка порция е отлично решение, но и много добре се усеща полят с малко пчелен мед.

Прекрасен, слънчев и топъл месец октомври ви желая, с много усмивки и топли прегръдки!