Дойде
септември, температурите сутрин и вечер вече паднаха и се диша по-спокойно. Иде
есен, а след нея категорично ще се настани и зимата. Затова, сега е точното
време да се подсигурим, да затворим лятото в бурканите или да го замразим във фризера.
Във всеки дом
си има традиция за приготвянето на консерви, в някои по-малко, в други повече.
Във всеки дом има и изпитани рецепти, които се пазят и предават по
наследство, защото домашно приготвеното,
особено нашето си е най-хубаво и вкусно.
Сега е времето, когато навсякъде се стеле невероятния аромат на
печени, червени пиперки, примесен с дима от огъня и с мириса на мезета, хвърлени
в жарта. Тъй де, няма да се хабят дървата само за едните зеленчуци ;-)
До скоро всеки
се беше отнесъл нанякъде – или в гори тилилейски, или по лазурни морски брегове
да разпуска, да дири прохлада и да събира сили за остатъка от работната година. Но сега семействата се сбират около огъня и става мило и весело. Децата търчат
с оцапани лица и намазани с домашна лютеничка филии от бял пухкав хляб в ръцете. Или с пресен, още топъл мармалад от сливи,
ябълки, дюли, смокини и ред други плодове, с които края на лятото е толкова
богат.
Ние също не правим
изключение от тази еуфория Вече
прибрахме във фризерите млечна царевичка, пликове с цели и надробени пиперки
във всякакъв цвят, тиквички и морковчета, малко плодове, за да имаме пресни
през зимата, а вчера беше денят на пиперките. Тази година печени няма да правя,
защото миналата се поулях с количествата, но пък лютите свършиха и трябва да се
подновят запасите в избата. Доматите затворих още миналият месец, кьопоолуто е
готово, но пък реших за първи път да изпробвам едно сосче за пици, та и с това
се занимавах наред с чушчиците.
„Чушки и
домати, който не яде, той голям не ще да порасте...” :-)
Така де, много
правилно се пее в песничката, а аз явно много съм я харесвала като малка,
защото именно това са любимите ми зеленчуци. Затова и гледам да прибера в
шишета и буркани колкото мога повече от тях. Междувременно, при всяко ходене до
пазара, в торбите присъстват в сериозни количества и от двата зеленчука. А като
се въртя между сергиите очите ми все в тях гледат. Често се прибирам, забравила
в залисията да купя я магданоз, я нещо друго набелязано, само защото пак са ме
привлекли някои жълти чушки или големи, розови домати.
Имаме си на село
голяма градина, в която садим и плодове и зеленчуци, но не мога всеки ден да се
мъкна до там. Е, бабчето (свекървата) ги гледа, ние само помагаме, макар че
преди време беше обратното.
Та, онзи ден се
засилихме ний и право на село – там правим консервите. Белихме,
дробихме, мляхме пекохме, пържихме и накрая резултата беше 20 бурканчета с
пържени чорбаджийски чушки, 18 с мариновани сибирки, 40 с доматен сос за пици,
малко сладко от малинки и малко от сини сливи. Смокини имам от миналата година,
та тазгодишните ги изконсумирахме в сурово състояние – най са ми вкусни на
маслени бисквитки, с прясно, домашно сиренце и мащерка., поляти леко с мед :-)
Ментата цъфти сега
и е пълно с пчелички, та едва си
навързах една връзка. Нанизахме си и
по една низа люти чушлета да съхнат, че за къде без тях, когато времето засъска
и пухкав сняг запръска.
Ще споделя моите рецепти за тези, на
снимките.
Пържени чорбаджийски чушки с чесън и магданоз
ПРОДУКТИ
за 20 бурканчета по 400 мл.
10 кг.
чорбаджийски чушки
3 л. олио, за
пърженето
750 мл. винен оцет
200 гр. захар
5 връзки
магданоз
15 глави чесън
сол на вкус
ПРИГОТВЯНЕ
Измийте и
почистете чушките от листата и по-големите дръжки. Оставете ги да изсъхнат.
После в голяма, дълбока тенджера сипете олиото и го загрейте на среден
огън, докато замирише приятно. Пускайте подсушените чушки на порции да се пържат,
като ги обръщате с решетъчна лъжица, за да се зачервят равномерно от всички
страни. Внимавайте, защото пукат и пръскат горещо олио! Пригответе си един
капак за всеки случай. Така, по този начин трябва да се справите с всички
останали.
Готовите, изпържени не покривайте с капак да се задушават,
защото ще им се отлепи тънката кожица и няма да е приятно за консумиране.
Почистете и
надробете на едро чесъна и магданоза, след което ги добавете към чушките.
В останалата от
пърженето мазнина сипете оцета и захарта и възварете маринатата. Нека поври 5
минутки. Гореща я излейте върху чушките. Внимателно разбъркайте и веднага
посолете на вкус.
Аз оставям
солта за накрая, за да не сбъркам с количеството, защото всеки оцет ми е в
различна степен кисел и солта ми варира според него.
Напълнете
подготвените, измити бурканчета малко под горното ръбче, като добре притиснете
чушките за да няма луфтове. Когато напълните всички бурканчета ще видите, че
маринатата е останала – кипнете я отново, разпределете я по бурканите и
затворете добре с капачките. Обърнете ги „надолу с главата” до пълното им
изстиване.
Маринованите сибирки нареждам сурови в бурканчетата, пускам
тук там по някое зърно черен пипер и заливам със същата гореща марината, като
на чорбаджийските чушки. Затварям добре с капачките и варя бурканите 5-10
минутки (според едрината на чушките).
Доматеният сос за пици пък, правя от обелени и наситнени домати, които
слагам да заврят заедно със захар, сол, черен пипер, кимион, сладък и лют
червен пипер, малко лимонов сок и смлян бахар. Накрая, когато е почти извряла
водата пасирам и сгъстявам с царевично нишесте.
Продуктите са за 10 бурканчета по 400 мл.
4 кг. домати „Консерва”
1 ч.ч. захар
сол на вкус
2 ч.л. черен пипер, равни
1 с.л. кимион, равна
4 с.л. сладък червен пипер, равни
2 ч.л. лют червен пипер, равни
20 зърна бахар, смлени
сока на 2 лимона
Количеството на царевичното нишесте е в зависимост от гъстотата
на соса, в момента в който ви омръзне да го изварявате. Съобразете се с написаното
указание на пликчето, като имате предвид, че то отговаря за гъст нишестен крем
– т.е. трябва да слагате по-малко. Аз спрях да изварявам, когато соса ми беше с
гъстотата на течен кетчуп, разредих нишестето и сипвах на порции, докато се
получи сос с гъстотата на лютеничка.
Сезона на консервите още не е свършил. Тепърва предстоят дюлите
и ябълките, тиквите и туршиите, а малко по-късно и месните деликатеси, за
радост на болшинството, най-вече мъжката половина от нацията :-)
Абе, хубаво време настава!
