Сарми от фини, точени кори с плънка от мусака с тиква

Малко по малко, неусетно дори, както ѝ става навик в последните години, есента се промъкна, настани се удобно и обсеби всичко наоколо – от пейзажа, през облеклото и настроенията ни, та до ароматите и вкусът ни. А какво е есен, без тиква на масите ни? Няма такава, поне не и при нас. Дали ще е печена, задушена, сготвена или замаскирана в някой сладкиш, няма значение, защото се научихме да я харесваме всякак, а аз дори си я похапвам с апетит и сурова. Докато рендосвам парчетата за тиквеника, си я гризкам както заек морков и в един момент се налага да допълвам количествата за плънката с още. :) Чуден плод е тиквата!
Няма да се впускам в изреждане на ползите и приложенията ѝ, ами направо ще ви запозная с последната ми хрумка с нейно участие. За нея ме запали дъщеря ми като похвали ястие, което опитала, наподобяващо вкуса на нашата мусака, но постно и с тиква. Умувахме и предположихме, че може да се заменят картофите в мусаката с тиква, като това ще придаде нотка сладост и свежест в ястието. Речено-сторено. А какво ще кажете да завием всяка порция в кори за баница? Като сармички. Супер, нали? Е, няма да забравим и заливката, която тук трансформираме в нежен сос, позлатен с тиквено масло и от който поливаме щедро в чинията.
Ако вече съм ви впечатлила, може да продължите да четете надолу, за да се запознаете с рецептата, която може също да откриете и на страниците на кулинарният блог на Белла –  La Vita è Bella.

Продукти
/за 3–6 порции/

1 пакет фини точени кори Bella
1 яйце
2 с.л. олио
½ ч.ч. пълномаслено пресно мляко

за плънката
3-4 с.л. олио
1 глава лук
1-2 скилидки чесън, според едрината им
400 гр. телешка кайма
1 червена чушка, надробена на ситно
1 ч.л. червен пипер
1 к.л. смлян черен пипер
600 гр. смлени домати
сол на вкус
2 равни с.л. листенца от свежа мащерка
1 малка или половин по-едра тиква Хокайдо
60 гр. масло+2 с.л. олио

за соса
2 с.л. олио
30 гр. масло
1 с.л. брашно
½ ч.ч. пресно мляко
1 яйце
300 гр. квасена сметана
сол на вкус 

Приготвяне

В дълбок тиган наливаме олиото, добавяме към него наситнените лук и чесън и задушаваме на среден огън до омекването им.
Междувременно в купа поставяме каймата, добавяме ѝ 1 к.ч. вода и с помощта на вилица я раздробваме добре. Добавяме я към омекналия лук, разбъркваме и бъркаме, докато се изпари течността, а тя се запържи леко. Отвеждаме настрана от огъня, добавяме наситнената червена чушка, червения и черен пипер, доматите, разбъркваме всичко да се смеси добре, връщаме на котлона, намаляваме огъня до слаб и похлупваме тигана. Малко преди всичката течност да се изпари, махаме капака и бъркаме непрекъснато, докато плънката остане на мазнина. Отвеждаме настрана да се охлажда.
През това време си почистваме, обелваме и надробяваме тиквата на дребно, както картофи за мусака. Поставяме тиган на среден огън и в него разтопяваме маслото с две с.л. олио, добавяме кубчетата тиква и ги пържим, разбърквайки от време на време с дървена лопатка, докато леко омекнат. Трябва да са леко хрупкави! Отцеждаме ги от мазнината, а нея запазваме.

Оформяне на сармите

Застиламе с хартия за печене дъното и стените на форма с диаметър 24 см. и падащи стени (ако е с дупка в средата добре, ако нямате такава, похлупете в центъра ѝ малка купичка). Намасляваме добре хартията с олио (и купичката също, ако ползваме такава).
За всяка сарма взимаме по две кори и леко ги напръскваме със сместа от разбитото с олиото и пресното мляко яйце.
С първите два листа застиламе дъното на формата, като оставяме краищата им леко да висят отвън – накрая ще ги приберем вътре.  Следващите листи поставяме с широката страна към нас, сгъваме един-два пъти отсрещната страна навътре, за да се получи ръбче, широко 1 см. По почти цялата дължина на дългия край, който е откъм нас поставяме от месната плънка, отгоре нахвърляме малко от запържената в масло тиква...

навиваме напред, до средата на кората хлабаво руло, след което започваме да навиваме странично. Горната половина на така оформеното рулце/сарма/ трябва да остане празна. 

Поставяме рулото в тавата право, а до него и следващите, оформени по същия начин. Леко надипляме надолу празните горни части на сармите като внимаваме да запазим рехави отворите им. Висящите части на долната кора прибираме внимателно навътре, около сармите. Намазваме всичко нежно от същата смес, с която пръскахме корите, а ако ни е останало малко от тиквата я разпределяме в центъра на рулата, в диплите им.
Печем в предварително загрята на 230° фурна до златиста коричка – около 15 минути. Изваждаме, покриваме с кърпа и оставяме да се охлади за 15-20 минути.

Соса си приготвяме като в касерола на среден огън разтопяваме маслото и олиото. Добавяме брашното и го запържваме леко, до порозовяване. Дръпваме касеролата настрани от огъня и разреждаме сместа с разбитото с пресното мляко яйце като го наливаме на тънка струйка, при непрекъснато разбиване с телта. Връщаме на котлона и варим 2-3 минути без да спираме разбиването.

Охлаждаме сместа и внимателно я добавяме на порции към разбитата сметана, за да получим фин и гладък сос.

Сервираме сармите леко охладени, поляти с малко сос и струйка от мазнината, отделена от пържената тиква. 

Леща с пържена тиква и квасена сметана

Продължавам със сезонните предложения, а днешното е с тиква. Много вкусен и полезен плод. Като се замисля май само листата и корените ѝ не се консумират, но колко му е да греша!

Сега е сезона на тиквите и почти всеки гледа да се снабди с поне няколко за зимата, а до тогава ще ги е и опитал вече, приготвени поне по няколко начина. Дали ще е печена натюр или напълнена с всякакви намиращи ни се ядки, стафиди, семена и мед, дали ще е сварена на вкусна супа или ще е навита в баницата, все е вкусно. А в домовете ни се  носи мирис на есен – примамливо ухание, каращо ни обилно да слюноотделяме.

До преди няколко години у дома тиква се ядеше само печена, посипана с прилично количество захар или полята с мед. После, карамелизираната ѝ повърхност често биваше огребана от най-лакомият и безследно изчезваше, за изненада и съжаление на останалите. Мина време и Ирма се научи да прави крем супа от тиква, понякога с моркови, понякога с домати или с много сметана. На някой се харесваше, на някой не, но определено обогатяваше масата в студените зимни дни. И сякаш влизаше лятното слънце у нас. J

От известно време насам срещам рецепти със странни комбинации на тиква с какво ли не. Може да е много вкусно, но за мен е нещо необичайно. Трябваше ми време за да се реша, да изпробвам някоя от многото идеи.

Преди седмица някъде Зори предложи също такова ястие. А след два дни, в поредният брой на Frisch Gekocht (списанието на австрийската Била) попаднах на рецепта, доста доближаваща се до нейната. Моментът беше решаващ за стартирането на експеримента, в моята кухня. Да, експеримент, защото никак не можех да си представя какъв ще е вкусът на готовото ястие  и дали резултатът би се харесал на някого. Но, дяволчето бе превзело мислите ми и действаше на своя глава...

И така, оставям за малко сладкишите и ще ви покажа една лесна, вкусна и питателна супа. 

Рецептата, която ви предлагам е „кавър версия” на няколко подобни, приготвена по по-удачен за нашият вкус начин, но категорично вкусна. И макар наглед да е пълно подобие на тази от списанието, приготвянето не е същото. Аз предпочетох да запържа тиквата и морковите в масло, а не да пека, както там пише.

Продукти

за 3 порции

за лещата

1 ч.ч. кафява леща (за мен е най-вкусната)

1 глава лук, наситнен

3 скилидки чесън

1 малък морков, на малки кубчета

1 малък домат, разцепен леко при дръжката

1 к.л. червен пипер

1 с.л. сол

3-4 с.л. олио

1 клонче чубрица или мащерка

1 с.л. брашно

отделно

300 гр. обелена и почистена тиква

1 голям морков

3 с.л. зехтин

1 с.л. масло

1 люта червена чушка

1 с.л. ситно накълцан шнитлаух

1 клонче мащерка

по 1 голяма с.л. квасена сметана

по 1 голяма с.л. квасена сметана, на порция

Приготвяне

Почистете и измийте лещата. Сложете я в тенджера и добавете останалите продукти. Залейте с около 2 л. вода и сложете на среден огън да заври. След завирането, ако е необходимо намалете още огъня и оставете да къкри до пълното сваряване на лещата. Извадете домата и клончето чубрица и сгъстете чорбата с разбитото на каша брашно. Отведете настрана.

Сега обелете и почистете парчето тиква и го нарежете на кубчета с размери, приблизително 2x2 см. Моркова нарежете на дебели кръгчета. 

Загрейте зехтина и маслото в тиган с тефлоново покритие и запържете моркова на среден огън, до омекване, а след него и тиквата.

В купички сипете от лещата, отгоре добавете по 1 с.л. квасена сметана, разпределете тиквата и моркова, поръсете с наситнената люта чушка, накълцаният шнитлаух и прясна мащерка.

Много вкусно е да полеете цялата порция с малко от мазнината, в която сте изпържили тиквата.

Лично на мен ми хареса с повече сметана  :-)

Преди два дни пробвах да приготвя същото ястие вместо с леща, с червен боб. Не мога да кажа коя версия по-ми допада. И двете са много вкусни и вече често ще ги приготвям.

Може да ползвате и консервиран боб или леща за да съкратите максимално времето на приготвяне и да получите един бърз обяд или вечеря.

и порцията с боба