Малинова лимонада

/Raspberry Lemonade/

Поредното лято отмина и настъпи за пореден път есента - леко, кротко и на пръсти. Не, че ги броя, но признавам, че времето, в което се срещат и здрависват, ми е особено приятно. Пък и да отдам заслужена почит на малиновата лимонада, която ме спасяваше това лято от жегата и стреса от неспирния ремонт, който за жалост все още продължава. Не е лесно да живееш на строеж! Но това е друга тема.  

Веднага споделям как си я права аз, пък ако на някой му се допие, да тича към пазара, че все още се намират пресни малинки тук-там.

Продукти

/ориентировъчни и на вкус/

500 гр. пресни малини (може и замразени, но не са така дъхави)

5 с.л. захар

5 с.л. вода

3 с.л. мед

1 лимон

1 шепа свежи листа от Маточина

лед

газирана вода

Почистваме малините и ги посипваме със захар и 5 с.л. вода.

Поставяме ги за една нощ в хладилника и на следващия ден разбъркваме и изстискваме през марля.

Полученият сок наливаме в голяма кана, добавяме меда и разбъркваме, докато се разтопи.

Добавяме старателно измитият и нарязан (на шайби или на кубчета) лимон, маточината и разбъркваме. Допълваме каната до 2/3 от обема ѝ с кубчета лед и наливаме газираната вода (за деца обикновена) и готово – имаме си разкошна, истинска, малиново-медена лимонада за чудо и приказ! 

Ако каната е с вградена цедка, изобщо не си играем да цедим малиновия сок, ами слагаме всичко в нея. Като я изпразним, може да допълним още веднъж с мед, лед и вода. По бързата процедура изстискваме малините на момента и за 5 минути лимонадата е готова. Само да имате плантация от малини наблизо. ;) 

Конфитюр от горски малини с мед и ванилия

Ах, тези малини! Обожавам ги, във всякаква форма и не знам дали бих отказала някаква храна, в която присъстват. Едва ли!

Няма спор, че в прясно състояние са за предпочитане, но както всеки стяга зимнина и прибира храна за студените и безплодни дни, така и ние. Дето се казва „да затворим лятото в буркани“. Плодовете отдавна превръщам само в сладка, конфитюри и мармалади. Рядко замразявам и то по някоя и друга кутийка червени и черни боровинки. Компоти почти не правя, с изключение на десетина-петнадесет буркана вишнев, на който ползваме само течната част. И понеже наблюдавам, че в последните няколко години като че ли все към малиновият конфитюр посягаме, тази година се презапасих. Обичаме го не много сладък, с преобладаващ плодов вкус. Затова ползвам фиксовете на Д-р Йоткер – с тях не се налага да висиш с часове над огъня, да бъркаш непрекъснато и да рискуваш някоя гореща капка да се пльосне на ръката ти и да те изгори. Освен това се запазва плодовия аромат, което е още един плюс. Цялото време за приготвяне на доза конфитюр е нищожно малко и ако не се изсилваме с количествата, за половин-един час ще имаме готов, насипан в бурканите, прекрасен конфитюр. 

Днес няма да се правя на учител и да ви обяснявам  как се ползва гелфикса, нито как с негова помощ да си приготвите стандартния конфитюр от малини. Ще ви споделя как отделих малко плодове и направих една доза с мед и ванилия. Резултатът е отличен, а вкусът – възхитителен! И понеже не ми се искаше да убивам всичките полезни вещества в меда, го добавих на по-късен етап, когато температурата на плодовата част бе леко паднала. То и затова този конфитюр не е така траен, както ако бе приготвен с друг подсладител (захар, сироп от агаве, кленов...) и дори мед, добавен в процеса на варене. Но предполагам, ще издържи в хладилника до месец. Ще споделя по-нататък, ако не забравя.

Текстурата му е слабо до средно желирана, не е нито много гъст, нито рядък. Преобладаващото количество на плодовете не позволява разливане. Е, разбира се, че ако нямате търпение да изстине съвсем и си намажете филия с още топличък конфитюр, рискувате хубаво да се омацате,  това и децата го знаят. Но какво пък, ароматът, който се носи при направата на малинов конфитюр е невероятен и освен, че предизвиква обилно слюноотделяне, оправдава всякакви петна по блузката, появили се в резултат на слаба воля и добър апетит, нали?  :))

Продукти

/за 8-10 бурканчета по 250-300 мл./

2 кг. пресни, горски малини

3 пликчета гелфикс Екстра 2:1

4 с.л. захар (за гелфикса)
1 буркан (580 мл.) втечнен, пчелен мед (на стайна температура)

2 шушулки бурбонска ванилия

2 с.л. пресен лимонов сок

Приготвяне

Най-напред си приготвяме бурканчетата – измиваме ги, подсушаваме ги и ги слагаме във фурната на 50°, да се загреят и да чакат в готовност момента на наливане на конфитюра.

През това време си почистваме малините – ползваме само напълно узрели и здрави плодове. Поставяме ги в подходяща по големина тенджера (добре е да е с дебело дъно), добавяме семенцата ванилия и шушулките, посипваме отгоре им гелфикса, разбъркваме и поставяме на среден огън. Бъркаме непрекъснато, докато заврат като отстраняваме образуващата се пяна. След завирането, намаляваме огъня до слаб, засичаме 3 минути и веднага след тях отвеждаме настрана. Оставяме горещите малини да се охладят малко (пръст потопен в тях да търпи, без да се изгори) и добавяме втечненият мед. Разбъркваме добре, докато се стопи напълно и се усвои като в същото време поливаме с лимоновия сок.
Отстраняваме ванилените шушулки и веднага наливаме в подготвените, топли бурканчета. Завиваме добре с винтови капачки и обръщаме надолу с капачките до пълното изстиване на конфитюра.

Все пак, ако не държим да запазим напълно полезните свойства на меда, можем да го добавим веднага след завирането на плодовете, както се процедира със захарта в предложената рецепта, на гърба на пликчето с гелфикс. В този случай трайността му е гарантирана за по-дълъг период.

Това е моят конфитюр! Толкова рубинено червен, толкова нежен, с балансирана сладост, с дъх на малини, ванилия и мед.

Божествен е, опитайте го!

Бананов пай с ягоди

Трябваше днес да пусна публикация за едни мои любими масленки, от които тези дни направих солидно количество, за да обогатя Великденската трапеза от към сладичко, както и да помогна на приятелка, която има две прекрасни дечица, но малко време за предпразнична подготовка. Но, не ми остана време да проверя и редактирам снимките, затова ще остане за следващите дни.

А днес ще ви покажа друга любима сладост у дома - Бананов пай - едно от най-вкусните изкушения според моят син.  Но, за да му засиля удоволствието от него, го гарнирах с пресни ягоди за свежест и шоколад за повече разкош. Едно леко кремче от Маскарпоне направи цялата тази прелест неустоима. Десерта е много нежен като мус и ти се иска още и още... :-)  

Понеже сега е сезона на ягодите, а тях обичаме безкрайно много, не пропуснах да сервирам допълнително от тях, но във вариант  на смути, обогатено с по топка сладолед от Маскарпоне. 

В края на краищата бананите в пая останаха сякаш на заден план, като придаваха лек привкус на десерта като цяло. Но нямаше да е същият без всяка една от съставките, а ви уверявам, че беше съвършен. Да, беше, защото вече няма и помен от него!  :-)

Бананов пай с ягоди

Продукти

за основата

300 гр. шоколадови/ какаови бисквити

200 гр. меко масло

1 ч.ч. овесени ядки / орехи

семената на 3 шушулки Кардамон

за бнановия крем

4 банана

500 гр. крем сирене Филаделфия/ квасена сметана

5-6 пълни с.л. пудра захар (на вкус)

2 пликчета ванилова захар

1 пликче желатин

за гарниране

250 гр. Маскарпоне

1  с.л. пудра захар

1 ванилова захар

.......

250 гр. пресни ягоди

50 гр. настърган млечен или черен шоколад

Няколко листенца свежа мента

Приготвяне

Смиламе в блендер бисквитите.

Слагаме ги в купа, добавяме маслото, смлените зърна Кардамон, и овесените ядки (орехи) и добре смесваме всички продукти, след което готовата маса прехвърляме в тортена форма с падащи стени (Ø 26 см.). Разпределяме я равномерно по цялото дъно, като добре притискаме с дъното на лъжица, за да извадим всичкия въздух.

Печем в предварително загрята на 200° фурна за 5 минути. Оставяме да се охлади напълно.

Междувременно накисваме желатина по описанието на пликчето.

Обелените банани пасираме и прехвърляме пюрето в дълбока купа. Добавяме кремата сирене (квасената сметана), пудрата захар и ванилията и разбиваме с миксер на ниска скорост за кратко, колкото сместа да стане на гладък крем. Загряваме желатина да се стопи и го добавяме в крема, разбъркваме и заливаме основата на пая. Заравняваме повърхността и прибираме в хладилник за поне 2 часа.

Малко преди сервиране, разбиваме Маскарпонето с пудрата захар и ванилията на крем, прехвърляме в пош и украсяваме пая. Декорираме с разполовените ягоди и поръсваме с настърганият шоколад. Бодваме тук-там няколко листенца свежа мента и пая блесва с цялата си прелест. 

Сервираме като по желание поднасяме смути от ягоди, банан или пък смесено от двата плода. Всяко едно си заслужава, а вкусът им допълва чудесно този, на пая.

Да ви е сладко!

Ябълков сладкиш

/Apple pie/

Честно казано изобщо не бях планирала да правя сладкиш, още повече ябълков, но му се нахвърлих почти веднага, щом го видях при Нели. Знаех, че ще се хареса от всички у дома.

Не обичам да ям сурови ябълки, но пък обратно на това, не знам има ли нещо приготвено от тях, което да не ми харесва – това сокове,  щрудели, кремове и мусове, сладкиши и пити и какво ли не, всичко ми допада. А комбинацията им с ядки е неустоима за мен.

Ако имах нужното количество ябълки бих го приготвила още на часа, но се наложи да изчакам до другият ден. 

Прибрах се от пазара с натежали торби, след като пак се заплеснах, както винаги по сергиите :-)  Ех, да знаех и сушени сливи да купя, ама кой да ми каже, че у дома няма – някой си ги беше хапнал сладко, но не признава. И последният буркан с мляко си беше заминал – намерих го в мивката, пълен с вода. Новата доза млекце пък оставих да се кваси преди да изляза. Уфф!...

Карай! Няма да се отказвам, имам квасена сметана и стафиди, кайсии, череши, все ще свършат работа! Избрах черешите. Накиснах ги, както Нели казва в гореща вода за около половин час и се заех с орехите. Не обичам да ги троша, и да ги чистя също – все се набождам по пръстите. Но обичам да си ги хапвам, и то много :-)  Де да имаше сега кой да ме замести, но... повиках Неволята, пък тя веднага взе, че се отзова.  Двайсетина ореха все някак стиснах с орехотрошачката и набързо извадих разкошните ядки, две-три в устата, другите настрана, да чакат!

И се почна!

Става бързо – забъркваме млякото/квасената сметана с чаена лъжичка сода бикарбонат, изчакваме да кипне и добавяме захарта; миксираме докато се стопи;  добавяме брашното и мазнинката (при мен разтопено масло), а след като се поемат ароматизираме с лимонова кора (аз добавих и  2 пликчета ванилова захар).

Продуктите с моите изменения са:

1 пълна ч.ч. квасена сметана

1 равна ч.л. сода бикарбонат

1 ч.ч. захар (тръстикова, нерафинирана)

2 ч.ч. брашно

60 - 70 гр. разтопено масло (повече от половин пакетче от 125 гр.)

1 ч.л. лимонова прах като тази

2 пликчета ванилова захар

Ползвах също:

3 големи ябълки

2/3  ч.ч. сушени череши

20 едри ореха

2/3  ч.ч. филирани бадеми

квасена сметана за сервиране (с 1 ванилова захар в нея)

След като тестото е готово, го разпределяме в намаслена и напудрена с брашно тавичка с каквато форма си изберете (моята е с падащи стени – 26 x 26 см.) и подреждаме отгоре обелените и нарязани на кубчета или лунички ябълки. Аз избрах форма на лунички. По между им разпръсваме отцедените плодове (в оригинал е със сушени сини сливи, но може да ги замените със стафиди, боровинки, череши и т.н. – каквито имате или предпочитате), а след тях посипваме ореховите ядки. Ядките нарязани на средно или едро. Избрах да са по-едрички, а някои дори оставих на половинки. Отгоре поръсваме обилно с филирани бадеми и веднага вкарваме в предварително загрятата фурна да се пече.

Нели е пекла с обдухване на 170°, а аз на 180° без вентилатор. Печем до готовност, като времето за това е ориентировъчно около час ± 10 минутки. Проверяваме с клечка за зъби – може да излиза леко влажна, но да няма по нея следи от тесто!

Изваждаме, охлаждаме напълно и поръсваме нежно с пудра захар. 

Сервирах с леко подсладена квасена сметана и налях орехово вино или ликьор, както го нарича половинката. Гъст и черен, леко стипчив и леко горчив – идеално допълва сладостта на сладкиша и аромата на ябълки. И... много ни се услади!  :-)  

Изобщо не съм се подвела в преценката и усещането си - сладкиша си струва и съм изключително  доволна, че го приготвих!  

Нели, благодаря ти, мила, за споделената рецепта!

Ако и вие сте вече заразени, колкото мен, точната рецепта взех от тук

Пригответе го и да ви е сладко!

Френски десерт с карамелизирани ябълки

След наситено шоколадовата торта пак десерт, но този път нещо леко и плодово.

Днешният сладкиш, много любим у дома, приготвих с актуални плодове, съчетани с характерния мек и кадифен вкус на канела и джинджифил. Едно есенно вълшебство от топли цветове, дълбоки аромати, фин крем и хрупкащи бисквити.

Може да го направите в индивидуални формички или в по-голям съд с диаметър 18-20 см.  С плодовете също може да се импровизира (круши, дюли, нектарини... според сезона)

Продукти:

за 4-5 порции

100 гр джинджифилово-канелени бисквити 
ако не намерите или не ви се приготвят домашни бисквити, ползвайте: 
канелени с добавка на 1 к.л. джинджифил на прах   или   
ореховки + 1 ч.л. какао и също толкова джинджифил на прах

50 гр. млени орехи (или други ядки по ваш вкус)

2 средно големи ябълки (около 300 гр)

4-5 с.л. течен карамел (може и топинг „Карамел”)

400 мл. пресно мляко

50 гр. пудра захар

60 гр. брашно

1 ванилова захар или ампула ванилова есенция

2 яйца

30 мл. (2 с.л.) ром или друг алкохол, според ползваните плодове

1 малака бучица масло (колкото орехче)

Приготвяне:

Смелете бисквитите на ситно (като галета) и смесете с млените ядки. Отделете 2 пълни с.л. настрана за украсата.

Покрийте дъната на чаени чаши или такива за крем карамел с прозрачното фолио (стреч-фолио), за да се улесни след това отделянето. Налейте по една кафена лъжичка от поохладеният  карамел.

В тенджерка смесете брашното, захарта и ванилията. Налейте пресното мляко, хомогенизирайте сместа и я оставете да заври, като непрекъснато бъркате с телта. Нека ври около минута, след което свалете тенджерката от огъня. Добавете едно по едно целите яйца и рома и добре разбийте, за да се усвоят напълно яйцата. Накрая идва ред на маслото, което ще се стопи и обогати вкуса на крема.

Обелете ябълките и ги  почистете от семето. Без да ги разполовявате, нарежете на много тънки и фини шайби.

Във всяка чаша, върху карамела, подредете застъпени по пет парченца ябълка. Останалите крайчета или недобре изрязани кръгчета наситнете и добавете към крема и разбъркайте.

Разпределете една трета от крема върху ябълките, покрийте с половината от смлените бисквити, заравнете слоя и сипете втората част от крема, след тях втората половина от смлените бисквити. Завършвате с третата част от крема.

Чашите се поставят за 30 мин., в съд за варене на пара след което се оставят да изстинат на стайна температура и накрая  се слагат на хладно за няколко часа.

Ако нямате такъв съд може да ползвате по-широка тенджера с похлупено в нея сито (или някаква скара на крачета). Наливате  вода, но така че като поставите чашките върху ситото да не се опират дъната им във врящата вода. Похлупвате с капак и варите на слаб до среден огън.  

Добре охладеният десерт преди сервиране обърнете върху чинийка и гарнирайте с оставените настрана стрити бисквити.

Навън е топла есен и макар вечерите да са хладни, можете да се настаните в двора, да наблюдавате в захлас сенките на  вечерното слънце и да похапвате блажено уханния десерт. Ако имате за компания и чаша добро, плодово вино идилията ще е перфектна :)

Сладка, нежно розова фантазия

Имам малък грях пред моите мъже у дома и по-специално, пред по-младия. От седмица ме моли да направя нещо сладко, ама тортено ако може. Че и шоколадено, защото видите ли, не съм правила торта не помнел от кога. И аз не помня, трябва да прегледам записките за да съм точна, което иде да покаже, че детето може и да е право. Обаче, след няколко дни е рождения ден на половинката и съм обещала най-отговорно, че тортата ще е мнооого шоколадова. И няма как да е другояче – таткото харесва единствено шоколадови торти и то с маслен крем. Компромис може да направи само за декорацията, която можело да е сметанова. Ами сега?! Да правя ли торта три дни преди празника или да карам млкия-голям човек да почака още малко...да ми мрънка всеки ден и час...? Ооо, няма начин!  Нито мога да търпя  молбите му, нито жалния поглед, а и ако мама не му угоди, кой тогава! И отново обещах. И направих торта, само че не шоколадена. За нея наистина ще почакат.

А днешната е, както ви подсказва заглавието, много нежна – едно малиново парфе.

Малинките са най-нежните, ароматни и вкусни плодчета. Освен това са прекрасни като визия – малки червени рубини. И за капак, дъщеря ми носи тяхното име. Моята малка Малина, вече пораснала и отлетяла, свила свое гнезденце,  с две невероятни малки слънчица в него. Как ми се искаше сега да са тук, да разперя ръце и да ги гушна в купом... моите живи малинки!

Тортата направих  без да следвам каквато и да е рецепта, само с налични продукти и капчица въображение.

Продукти

Ø  на формата 24 см.

за основата

 6 бр. ореховки по 42 гр. (ползвах на марката Cake Mania)  или опаковка орехови, маслени, сметанови бисквити

125 гр. меко масло

за белия крем

500 гр. Маскарпоне

400 гр.  сметана (аз ползвах млечна)

1 ч.ч пудра захар (по-малко или повече според вкусът ви)

1 пликче ванилова захар

настърганата кората на 2 лайма

15 листенца босилек, наситнени

2 пликчета желатин

за малиновото желе

300 гр. малини

около ½ ч.ч. захар (или на вкус)

1 пликче желатин

за малиновия крем

400 гр. сметана

200 гр. малини

1 желатин

за декорацията

шепа пресни малинки

200 гр. бял шоколад

Приготвяне

Блиндирайте ореховките и ги разбъркайте добре с маслото, до еднородна смес.

Разстелете я с притискане по дъното на тортена форма, като се старете да извадите всичкия въздух. Приберете в хладилника докато приготвяте крема.

За белият крем разбийте Маскарпонето с пудрата захар и ванилията до гладка смес. Отделно разбийте сметаната и я добавете към горния крем, заедно с кората от лайм и наситнените листенца босилек.

Разтворете желатина по описанието на опаковката и добавете в крема. Внимателно хомогенизирайте сместа и я излейте върху охладената основа. Приберете във фризера и се заемете с приготвянето на малиновото желе.

Сложете в касеролка малините и захарта и ги загрейте на среден огън. Бъркайте докато захарта се разтопи. Претрийте през сито и в полученият гладък сок, добавете разтвореното пликче желатин. Извадете формата и излейте все още течнното желе върху крема. Пак върнете във фризера.

Сега направете малиновият крем. Става много бързо. Разбийте сметаната с миксер и когато е готова добавете малините. Разбийте още няколко секунди, докато крема порозовее и го желирайте с разтворено пликче желатин (по познатия начин) Крема налейте върху стегналото малиново желе и пак приберете във фризера.

Следете полученото парфе, и когато е почти стегнал и последният слой наредете свежи малинки отгоре. Приберете за поне още 2 часа във фризера, а после освободете от формата и прехвърлете в тортен поднос. Декорирайте допълнително с рендосаният на едро бял шоколад.

Бърза и лесна се оказа тортичката. Плюс това е страшно ароматна, много лека и вкусна. 

Много ни допадна и като вкус и като текстура, а малкият-голям мъж беше толкова доволен, че усмивката му не падна от лицето поне час. Даже ме гушка и разнасяше из дома като чувал с картофи  :-)

Колко малко трябва за да накараш някого да се усмихне,  да е доволен и щастлив!  А след няколко дни пиесата ще се повтори!  Вярвам тогава не ще получа само усмивки и прегръдки  :-)

Летни страсти и един Леден десерт с диня

Това лято се чуствам особено ограбена откъм вкуса на дините, не са ми достатъчно сладки. И предните лета не е било по-различно положението, но тази година за мен е много ”плодова” и желанието ми да консумирам плодове е като че ли най-голямо, откакто се помня. А да гледаш на почти всеки ъгъл разпънати шатри с купища дини е не само изкушение, ами и престъпление ако не си вземеш. Този най-сочен плод, с неустоим вкус и невероятен аромат, аромат на лято и слънце, на море, младост, безгрижие и палавост, така се е вселил в мислите ми от няколко месеца, че стига да мога бих заменила любимите си домати с дини, до края на лятото. 

Е, къде по дяволите има хубави, сочни, много сладки и миришещи през кората дини? Като онези, дето сме яли в детството. Неустоими бяха и как само се окапвахме целите докато лакомо ги нагъвахме, до лактите бяхме в сок.  Ех....

снимката е от нета

И понеже толкова ми се яде диня, та ми се плаче, ми донесоха от Турция. Били много захарни, точно каквито искам. Бях резервирана относно вероятността да ми се узмихне щастието с червена и сладка усмивка, но то дойде наистина. Дойде в един кашон с не една, а две големи, зелени и много силно миришещи топки. Не топки, цели гюлета бяха. Не мога да ви опиша с какво нетърпение им направих задължителният разрез с форма на равнобедрен триъгълник и с каква надежда издърпах пирамидката за да установя, че вътре е целият рай. Аха! Не се занасям, нито преувеличавам – вътре се разкри такова червено, сякаш гледах в недрата на Земята. Няма да ви блазня повече, като описвам мирис, сладост и т.н. Само мога да си призная, че ми легна сърцето на място,  както казваше мама.

Едната диня се изяде за има-няма 2 часа. Заболя ме корема, толкова се бях надула, че още малко и да се пръсна. Ако имах място бих продължила с нея и на вечеря и на закуска  :-)

От другата даже успях да направя и нещо като сладолед. Видях го преди време тук и си обещах лятото да изпробвам рецептата. За малко да му се размине, но имах късмет и ето днес се разхладихме и подсладихме с невероятно вкусният

Леден десерт от диня и крем с босилек и лайм

ПРОДУКТИ

за сорбето от диня

около 1 кг. месо от диня (почистена от семките)

½ ч.ч. захар

сока на 1 лимон

1 с.л. текила (аз сложих бял ром)

за крема

1 кутийка (400 мл.)  подсладено кондензирано мляко

кората на 1 лайм

листата на 2 клончета босилек (ситно накълцани - 3 с.л.)

сока на 2 лайма

½ ч.ч. сметана (аз разбих 200 мл.)

ПРИГОТВЯНЕ

Първо застелете със стреч фолио една форма с падащи стени (20 х 20 см.) и я вкарайте да чака във фризера.

В дълбока купа или кана сложете почистената от семките и нарязана на парчета диня, захарта, полейте със лимоновият сок и текилата и пасирайте добре всичко. Приберете във фризера за половин- един час, извадете и разбийте за кратко с миксера или с тел за яйца, колкото да вкарате въздух и пак върнете във фризера. Повторете процедурата на няколко пъти, през равни интервали от време, докато започне да стяга цялата смес (в началото ще се заскрежава само повърхността). Тогава я разстелете в застланата форма и върнете във фризера.

Заемете се с крема.

В тенджерка на среден огън загрейте кондензираното мляко, докато се втечни и стане гладко. Нека не завира. Добавете кората и сока от лайм, похлупете и оставете настрана да се охлади отново. За по-бързо, може след като му падне достатъчно температурата, да го вкарате в хладилника. Разбийте сметаната, а листата босилек наситнете добре. Извадете млякото от хладилника и го съберете внимателно с разбитата сметана и босилека, Внимавайте да не спадне много сместа!

Налейте крема върху заледеното динено сорбе, загладете повърхността и приберете пак във фризера. Нвка постои там 6-7 часа или една нощ.

Преди сервиране вкарайте чинийките за около половин час във фризера, да се охладят и те, за да не се топи после бързо десерта.

Извадете го и го нарежете на квадрати, правоъгълници, ромбоиди или други форми и сервирайте в студени чинийки. Отгоре посипете с малко натрошени ядки шам фъстък.

Заедно с десерта поднесете и малки купички с гореща вода в които топете лъжичките преди да отчупите от десерта. Това е с цел, да не се плъзне цялото ледено парче или части от него и да ви накапят и нашарят наоколо, а горещата лъжичка да се вреже лесно в леда и гребне от него.

Може да нарежете и на малки кубчета и да поднесете по този начин – много е удобно и ефектно.

Вкусът е невероятен!  Отдолу, приятно хрускав сняг от диня, покрит с кадифен сметанов крем с дъх на лайм и едва доловимо ухание на на свеж босилек. Много различно от всички сладоледи, които съм яла до сега и страшно ободряващо. Абсолютна експлозия за сетивата!

Единственото , което ми липсваше беше един тоник, но това разбира се бе само моя приумица, която си остана неразбрана.  :-) 

Десерта може да се приготви и с желатин, без да се замразява, а само да се охлади, в тортена форма, което непременно ще изпробвам.

Втори опит
Замених кондензираното мляко с фина извара в белия слой. Резултата е вкусово по-различен крем, но много приятен. 
Изводът: не мога да преценя кой вариант ми се хареса повече, защото и двата придават своя характер на десерта, но като че ли изварата добавя една нотка изненада, допълнена с изтънченост.

Ето и малко полезна информация за самия плод:

Динята е източник на пектинови вещества, растителни влакна (фибри), витамин – А, В1, В2, В9, С, РР, както и на манган, никел, желязо, магнезий и калий. Тя подобрява процеса на смилане и усвояване на храната. Фолиевата киселина, която се съдържа в нея,  има важна роля при профилактиката на сърдечносъдовите заболявания. Тя участва в синтеза на аминокиселините и в процеса на кръвообразуване, като регулира обмяната на течности в организма. Затова динята е прекрасно диуретично средство и помага при заболяване на бъбреците и черния дроб. При камъни в бъбреците, цистит и нефрит трябва да се приема с храната до 2-2,5 кг. на ден. Под влияние на веществата, съдържащи се в плода, солите преминават в урината и се изхвърлят от организма.

Консумацията на диня спомага за премахването на холестерина от организма, следователно динята е много полезна при хипертония и атеросклероза. Сокът от диня помага при висока температура. Динята е полезна при анемия, защото фолиевата киселина съдържа соли на желязото. При ангина гаргарата с динен сок облекчава възпаленото гърло.

Консумацията на диня се препоръчва срещу отоци при сърдечна недостатъчност и тонизиране на сърдечната мускулатура. Диненият сок облекчава и лекува при изгаряния на кожата. Динята е много полезна особено, след прекарано дълго и продължително заболяване. В този случай се препоръчва консумацията на динен мед.

На 3 август се чества Световният ден на динята. Празникът се празнува най-вече в Съединените щати. Сред най-популярните състезания по време на този празник са замерване с дини и надплюване със семки. Егати! Това е май любимият празник на всички деца. Любопитно е, че има над 1200 разновидности на сочния плод в над 96 държави по света. Смята се, че произлиза от Южна Африка, където видът има най-голямо генетично разнообразие. Наскоро видях, че в Европа се продават и дини с жълта, като кората на лимон вътрешност, но не съм попадала у нас на тях. Е, няма сега и за тях да приритам, нали ми легна на място сърцето. А, съседката каза, че ще ме води до един търговец наблизо с уникално вкусни дини, сам си ги произвеждал. Потривам ръце само като си помисля, каво ли ще им се случи като си взема поне 3 наведнъж. :-)

Отивам за още една порция от червеното вълшебство, а вас оставям с пожеланието да го опитате непременно!

Да ви е сладко и ледено!

Мармалад от жълти сливи

Тази седмица беше посветена на сливите у дома. Знаете от предната публикация, че преоткривам плодовете. Някои, де. И, че новата ми любов сред тях е слънчево-жълтата Ренглота (позната иначе и като Renklod, Reines-Claudes plums, Mirabelle, greengage plums, a в Гърция позната под името Green Vanilla). Дали не е причината в страхотният и цвят. Може би!

Според проучвания правени в областта на психологията и храненето, жълто оцветените храни въздействат на здравето, на апетита и настроението. Оказва се, че освен богати на минерали и витамини – особено витамин  C, жълтите плодове и зеленчуци засилват метаболизма, карат ни да се чустваме жизнерадостни и щастливи. И за капак, засилвали умствените ни способности. Бреййй! А, дано! Но пък наред с тези си прекрасни свойства, притежават и още едно, много важно – ЗАСИЛВАТ АПЕТИТА!  :)  Ха, сега де!

Ето, това ще е! Освен че е толкоз ароматна, свежа, с приятен сладникаво-киселичък вкус, тази слива има и прекрасен цвят. В началото бледо жълто-зелен, а в последствие засилено жълт, до оранжев. И блестящ. Е, как да не ти възбуди сетивата и да не предизвика обилно слюноотделяне. Иска ти се без много да се бавиш, да грабнеш първата и веднага да я нагризеш. Отдадеш ли се на изкушението, няма спиране!

И така, след като се изкушихме с два сладкиша приготвени с тези съблазнителки, ми дойде идеята, че мога и да затворя някое и друго бурканче, за черни дни. Дали да е мармалад, сладко или желе? Хм, каквото и да е, я по-добре да внимавам със захарта! Така че, решението дойде в процеса на творението.

И така, ето какво се получи от:

5 кг. здрави жълти сливи (да не са презрели!)

2 кг. захар

4 пликчета “Gel Fix 2:1”

Както виждате не са много продуктите, но за сметка на това резултата е повече от отличен. Гарантирам!

Значи, измиваме и почистваме плодовете, както си му е редът. Махаме листенцата, ако има някоя „некрасива” наглед – също, и ги подлагаме на гореща баня. :)

За целта, наливаме в по-голяма тенджера до 2/3 от обема й вода, която трябва да заври. Намаляваме огъня до среден и пускаме, на порции красивите сливи да се бланшират за 1-2 минути. От топлината те леко омекват, почти неусетно, но променят цвета си до още по-красиво жълто, истинско  злато. Веднага ги прехвърляме в съд със студена вода за 2 минути, за да запазят цвета си и да се поохладят. После отцеждаме.

ВНИМАНИЕ!  Ползвайте ПЛАСТМАСОВА решетъчна лъжица или гевгир, защото от допира с метала се променят – потъмняват до кафяво! А ние искаме да запазим красивият им златно-жълт цвят. Ще кажете:  ами тенджерата нали е матална? Да, но престоят им вътре е кратък, има много вода, а и моята е емайлирана. Абе, не мога да ви го обясня логично, нямам такива познания, но когато правих сладкиша и реших да пасирам плодовете, ми се случи точно това. Щом ги завъртях с пасатора, веднага потъмняха. Е, хич не ми хареса резултата, та направих втора доза. Затова, сега се застраховах и нямах никакъв проблем. Естествено, и останалите съдове, които ползвах бяха подходящи – в случая стъклени.

Да продължим:

След като сме бланширали, изстудили и отцедили сливите, трябва да ги обелим. Става много, много лесно. След горещата баня, им приложихме шоково изстудяване и кожицата им веднага се отдели. Дори при някои това стана още в тенджерата, с горещата вода. Белим ги и отстраняваме костилките.

БЕЗ НОЖ – не забравяйте: никакъв допир до метал! Всичко само с ръце.

Следва да направим вече мармалада или желето, кой както реши. Затова и количеството на желиращият продукт малко варира. Ако искате да направите стегнато желе, трябва да сложите повече пликчета Gel Fix.

При мен се получи точно мармалад.   

Нататък:

Според указанието на Gel Fix-а,  смесваме прахчетата желиращо вещество с по 2 с.л. захар за всяко пликче и добавяме към плодовете. Разбъркваме добре, слагаме на котлона, на среден огън, и когато се позагрее всичко добавяме останалата захар. Разбъркваме отново.

При постоянно бъркане (с ДЪРВЕНА ЛОПАТКА) довеждаме до кипене, намаляваме огъня до слаб и отстраняваме получилата се по повърхността пяна. Такаа, захарта трябва да се е вече стопила, и сега плодовете трябва да поврат още около 5 минутки, не повече. Отвеждаме от котлона и продължаваме интензивно да бъркаме. От това те ще се смачкат дотолкова, че няма да е нужно пасиране. Сливите са много нежен плод и мармалада става напълно гладък. Ако сместа се е поохладила, връщаме отново на котлона, само да кипне и веднага насипваме в чисти и сухи бурканчета. Няма нужда да ги загрявате предварително – те ще се нагорещят достатъчно от мармалада. Затваряме плътно с винтови капачки и обръщаме бурканчетата „надолу с главата” до пълното им изстиване.

Това е! Малко работа, с много обяснения! :)  Но си струва да се знае всичко, ако решите да си направите и вие това бижу. Не забравяйте – без метал!

Направих и втора доза, като оставих мармалада да поври 15 минути. Ето как изглежда бурканче от първата и втората доза

                     1 доза – 5 минути                                       2 доза – 15 минути

 Вижадте, че е по-тъмен. Във вкусът му обаче няма абсолютно никаква разлика.

 Ароматен, достатъчно сладък и с балансирана киселинност.

Забравих да отбележа, че от една доза излизат точно 12 бурканчета по 450 гр

После, когато отворите бурканче от мармалада, може да го миксирате с меко масло и получавате невероятно вкусен и ароматен крем за сладкиши.

Ако пък искате да е още по-здравословен може да го направите с мед. Пробвах с малко сливи, преди да направя мармалада. Резултата може да си представите сами какъв беше – Уникален!

„Е, хайде народе на сливитееее!” :)