12 ноември 2018 г.

”Pot de Crème” - френски шоколадов мус

Pot de Crème (по дьо креме лек, френски десерт идващ при нас още от 17 век. В превод името му означава гърне с крем (или сметана) и традиционно се приготвя от яйца, мляко, сметана, ванилия и се пече както крем Карамел, на водна баня. Някога вероятно е правен в едно „гърне“, но днес се налива в малки порцеланови чашки с форма на гърненца като индивидуални порции. С времето, както с повечето рецепти се случва, и тази претърпява актуализации, по точно вариации на оригинала и днес може да се срещне като „пиян“, „цветен“(флорален), шоколадов, ядков и какъв ли още не. В интернет пространството ще намерите много рецепти за него и ви гарантирам, че която и да изберете, ще останете очаровани.  Може би най-популярен е станал шоколадовият и причината е обяснима. Аз също заложих на шоколад, но след първата проба се изкуших да импровизирам с вкуса. Добавих мъничко кафе, лъжичка фино фъстъчено масло и една идея соев сос (категорично не заради играта на Кикоман и Блоговодител, но вие може да я проучите - има и награди). Получи се вълшебен мус, толкова нежен, лек и ефирен, че колкото и бавно, с наслада, да го яде човек, изненадващо бързо вижда дъното на чашката. И още един плюс -  приготвя се само за има няма 5-6 минути. Имате ли съставките у дома, няма да се почувствате неловкo, ако ви изненадат неочаквани гости. При това, поднесете ли им го, ефектът категорично ще е  „Уау!“.
Препоръчвам да го опитате!

А сега рецептата:

Продукти
/за 3 порции/

за крема
100 гр. тъмен шоколад (поне 70% какаово съдържание)
100 гр. млечен шоколад
1 яйце
1 ч.л. фъстъчено масло
1 с.л. кафява захар (според горчивината на тъмния шоколад или на вкус, дори може да се пропусне)
1 к.л. соев сос
(може да се замести със щедра щипка морска сол)
1 ч.л. (равна) нес кафе
1 ч.л. ванилов вкстракт (или 1 пликче ванилена захар)
150 мл. млечна сметана (30-36% масленост)

за гарниране
бита сметана
какао

Приготвяне

Няма по-лесно нещо от това, да си приготвите Pot de Crème. Направите ли го веднъж, редовно ще прегрешавате с него.
За целта използваме блендер с висока кана. Не е необходимо да е специален, моят е купен от Лидл, достатъчно мощен е и върши чудесна работа, дори и за топли супи.
Ако имате шоколад на чипсове/копчета/, ползвайте него. Не за друго, ами ще си спестите една минута да настържете такъв, който е на блокчета. Шоколадът, държан за няколко часа на стайна температура се стърже изключително лесно, само с нож.

Сложете цялото количество шоколад в блендера, след него яйцето, захарта, кафето, соевият сос, фъстъченото масло, ванилията и захарта (ако ползвате). Похлупете каната и пуснете за около 15-20 секунди да се смесят съставките. Изключете и налейте сметаната в дълбока касеролка, сложете я на котлона и изчакайте да заври. За още по-бързо може да ползвате и микровълнова фурна, на максимална мошност за около минутка, но внимавайте да не изкипи – сипете я в дълбок съд и наблюдавайте през прозорчето на фурната.
Следва да налеем горещата сметана в блендера при другите съставки. Затова махаме малкото капаче на капака, слагаме една фуния в отвора, пускаме блендера на ниска скорост и след 5-6 секунди започваме да наливаме бавно, на тънка струя горещата сметана. След като сме я наляли, похлупваме отново отвора и засилваме скоростта на блендера. Миксираме около минута.
Накрая бързо наливаме топлата смес в предварително подготвени чашки и оставяме да се охлади и стегне.

 Стяга бързо дори без хладилник, но ако сте нетърпеливи и все пак предпочитате напълно изстинал крем, поставете чашките за половин-един час в хладилника.

Преди поднасяне гарнираме с бита сметана и поръсваме нежно с какао на прах.


1 ноември 2018 г.

Сарми от фини, точени кори с плънка от мусака с тиква

Малко по малко, неусетно дори, както ѝ става навик в последните години, есента се промъкна, настани се удобно и обсеби всичко наоколо – от пейзажа, през облеклото и настроенията ни, та до ароматите и вкусът ни. А какво е есен, без тиква на масите ни? Няма такава, поне не и при нас. Дали ще е печена, задушена, сготвена или замаскирана в някой сладкиш, няма значение, защото се научихме да я харесваме всякак, а аз дори си я похапвам с апетит и сурова. Докато рендосвам парчетата за тиквеника, си я гризкам както заек морков и в един момент се налага да допълвам количествата за плънката с още. :) Чуден плод е тиквата!
Няма да се впускам в изреждане на ползите и приложенията ѝ, ами направо ще ви запозная с последната ми хрумка с нейно участие. За нея ме запали дъщеря ми като похвали ястие, което опитала, наподобяващо вкуса на нашата мусака, но постно и с тиква. Умувахме и предположихме, че може да се заменят картофите в мусаката с тиква, като това ще придаде нотка сладост и свежест в ястието. Речено-сторено. А какво ще кажете да завием всяка порция в кори за баница? Като сармички. Супер, нали? Е, няма да забравим и заливката, която тук трансформираме в нежен сос, позлатен с тиквено масло и от който поливаме щедро в чинията.

Ако вече съм ви впечатлила, може да продължите да четете надолу, за да се запознаете с рецептата, която може също да откриете и на страниците на кулинарният блог на Белла –
 La Vita è Bella.

Продукти
/за 3–6 порции/
1 пакет фини точени кори Bella
1 яйце
2 с.л. олио
½ ч.ч. пълномаслено пресно мляко

за плънката
3-4 с.л. олио
1 глава лук
1-2 скилидки чесън, според едрината им
400 гр. телешка кайма
1 червена чушка, надробена на ситно
1 ч.л. червен пипер
1 к.л. смлян черен пипер
600 гр. смлени домати
сол на вкус
2 равни с.л. листенца от свежа мащерка
1 малка или половин по-едра тиква Хокайдо
60 гр. масло+2 с.л. олио

за соса
2 с.л. олио
30 гр. масло
1 с.л. брашно
½ ч.ч. пресно мляко
1 яйце
300 гр. квасена сметана
сол на вкус 





Приготвяне

В дълбок тиган наливаме олиото, добавяме към него наситнените лук и чесън и задушаваме на среден огън до омекването им.
Междувременно в купа поставяме каймата, добавяме ѝ 1 к.ч. вода и с помощта на вилица я раздробваме добре. Добавяме я към омекналия лук, разбъркваме и бъркаме, докато се изпари течността, а тя се запържи леко. Отвеждаме настрана от огъня, добавяме наситнената червена чушка, червения и черен пипер, доматите, разбъркваме всичко да се смеси добре, връщаме на котлона, намаляваме огъня до слаб и похлупваме тигана. Малко преди всичката течност да се изпари, махаме капака и бъркаме непрекъснато, докато плънката остане на мазнина. Отвеждаме настрана да се охлажда.
През това време си почистваме, обелваме и надробяваме тиквата на дребно, както картофи за мусака. Поставяме тиган на среден огън и в него разтопяваме маслото с две с.л. олио, добавяме кубчетата тиква и ги пържим, разбърквайки от време на време с дървена лопатка, докато леко омекнат. Трябва да са леко хрупкави! Отцеждаме ги от мазнината, а нея запазваме.

Оформяне на сармите

Застиламе с хартия за печене дъното и стените на форма с диаметър 24 см. и падащи стени (ако е с дупка в средата добре, ако нямате такава, похлупете в центъра ѝ малка купичка). Намасляваме добре хартията с олио (и купичката също, ако ползваме такава).
За всяка сарма взимаме по две кори и леко ги напръскваме със сместа от разбитото с олиото и пресното мляко яйце.
С първите два листа застиламе дъното на формата, като оставяме краищата им леко да висят отвън – накрая ще ги приберем вътре.
 
Следващите листи поставяме с широката страна към нас, сгъваме един-два пъти отсрещната страна навътре, за да се получи ръбче, широко 1 см. По почти цялата дължина на дългия край, който е откъм нас поставяме от месната плънка, отгоре нахвърляме малко от запържената в масло тиква...


навиваме напред, до средата на кората хлабаво руло, след което започваме да навиваме странично. Горната половина на така оформеното рулце/сарма/ трябва да остане празна. 



Поставяме рулото в тавата право, а до него и следващите, оформени по същия начин. Леко надипляме надолу празните горни части на сармите като внимаваме да запазим рехави отворите им. Висящите части на долната кора прибираме внимателно навътре, около сармите. Намазваме всичко нежно от същата смес, с която пръскахме корите, а ако ни е останало малко от тиквата я разпределяме в центъра на рулата, в диплите им.
Печем в предварително загрята на 230
° фурна до златиста коричка – около 15 минути. Изваждаме, покриваме с кърпа и оставяме да се охлади за 15-20 минути.

Соса си приготвяме като в касерола на среден огън разтопяваме маслото и олиото. Добавяме брашното и го запържваме леко, до порозовяване. Дръпваме касеролата настрани от огъня и разреждаме сместа с разбитото с пресното мляко яйце като го наливаме на тънка струйка, при непрекъснато разбиване с телта. Връщаме на котлона и варим 2-3 минути без да спираме разбиването.
Охлаждаме сместа и внимателно я добавяме на порции към разбитата сметана, за да получим фин и гладък сос.

Сервираме сармите леко охладени, поляти с малко сос и струйка от мазнината, отделена от пържената тиква.