Простите неща

Пастички с грис и карамелизирани ябълки  

Започвам проект „ПРОСТИТЕ НЕЩА”.

Тук ще включвам ястия, десерти, аламинути, закуски.... всичко, което не изисква много време и кой знае какви умения за да си приготвите едно вкусно блюдо, с малко и достъпни продукти. За такива наслади понякога дори няма да се налага същинско готвене, а резултатът ще ви накара да искате още и още. :-)  Иначе казано „Така и баба знае!”

В проекта освен храна, ще намерят място и други, позабравени или преоткрити неща, неща за които сякаш сме останали слепи, които припомняйки си, внезапно и по детински ни карат да се усмихнем, да се отпуснем и насладим на живота, такъв, какъвто забързаното и натоварено ежедневие пречат да бъде. Простите неща, които го подслаждат и правят по-цветен и красив.

Всяка публикация от този проект ще бъде подпечатана с щемпел, означаващ я като една от поредицата.

И като за начало, а и защото името на блога така предполага, ви представям първото предложение, което удобно би се настанило на всяка маса. Надявам се, би се усладило на всеки! Е, поне на повечето, поне на тези, които обичат грис! :-)

Пастички с грис и карамелизирани ябълки

Много лесен, с малко продукти и много вкусен десерт!

Грисът е много уважаван в кухнята ми. Всички го обичаме, приготвям го в различни варианти, но все сладки. Децата ми пораснаха с него - варен на пухкаво кремче с масло, понякога залят с гъст, домашен, плодов сироп или гарниран с парченца шоколад. Грис халвата също се приема радушно на трапезата ни,  леко подсладена, с какао, канела или ядки.

Преди няколко дни се сетих, че отдавна не съм правила нищо с грис, май от лятото. Подсети ме младежът – искал нещо сладко, нещо като крем, ама не точно... по-така... накрая реши -  грис. А аз реших да е нещо различно от до сега приготвяното и постепенно, в процеса на работа се оформиха малки пастички, гарнирани с ябълка и ядки. Хем леко и нежно кремче, хем сочно, пухкаво, дъхаво и хем приятно хрускащо накрая.

В общи линии ви трябват 5 неща - литър мляко, чаша грис, две ябълки, масло и малко ядки. А ето и подробностите:

Продукти

за 6 порции

1 л. пресно мляко

1 ч.ч. пшеничен грис (малко под върха) 

5 с.л. кристална захар (ползвах тръстикова, нерафинирана)

1 пликче ванилова захар

50 гр. масло

за гарниране

2 големи сладки ябълки

40 гр. масло

сока на 1 портокал

по желание 1 с.л. захар

1 ч.ч. начупени ядки (аз комбинирах орехи с лешници)

Приготвяне

Почистете, обелете и нарежете ябълките на малки кубчета като за супа или мусака.

В тиган с незалепващо покритие, на среден огън разтопете 40 гр. масло и добавете ябълките. Полейте с портокаловия сок и по желание подсладете с малко захар (аз пропуснах) Разбъркайте и пържете докато се поизпари течността. Междувременно разбъркайте само 2-3 пъти, внимателно, тъй като ябълките са нежни и меки, и може да се намачкат и да станат на пюре, а целта е да запазят формата си.

Отделно кипваме млякото със захарта, след което намаляваме огъня, а настрани от него и на тънка струя, при постоянно бъркане с телта насипваме гриса. Връщаме на котлона и варим докато сместа се посгъсти и гриса се свари. Отвеждаме настрана, ароматизираме с ванилията и добавяме маслото да се разтопи.

Внимавайте да не сгъстите много гриса!

В подготвени за целта купички, насипваме грис на пластове, които разделяме с карамелизирани ябълки и натрошени ядки, като не изразходваме всички, за да има за гарниране. Последно завършваме с пласт грис.

След като пастичките се охладят, ги обръщаме в десертни чинийки и декорираме повърхността им със заделените ябълки и ядки. 

Обикновено където се ползват ябълки в десерт, винаги са в компанията на канела. Аз не сложих, защото половинката не я долюбва, но който обича, може да си поръси малко и от нея. Обаче аз като обичаща канелата, в този десерт не я препоръчвам, тъй като ще доминира над останалите вкусове, дори да е само щипка. Хубавото тук е, че пастичките са много леки и вкусовете не се смесват до неузнаваемост, а приятно се допълват. Колкото по-просто, толкова по-вкусно, нали!

Това е! Опитайте!

„Сливи за смет”... и за два десерта

Помните ли приказката на Елин Пелин за сливите и сметта? Е, имате ли смет у вас? Колко сливи ще получите за нея?

Ето как се снабдих аз с тях:

В неделя реших да си почистя и подредя зимника, да прегледам старите запаси и да направя място за нови. Резултата бе доволството ми от реда, който въдворих, след бъркотията която оставя едно другарче (е, реди човека, но по негов си начин и логика) :) Констатацията: запасите са намалели до минимум и това лято ще има доста занимавка, за да се попълнят дупките.

А в понеделник вечерта, милото другарче ми донесе една кофичка жълти сливи -  Ренглота. За толкова ми била стигнала едната лопата смет, която съм изхвърлила от зимника. „ О, така кажи бе, мило!  Веднага се връщам да събера още нещо за боклука, че колко ненужни неща намерих... Ама, само да не ме питаш после кое къде ти е! ”   :)  Тез мъже всичко събират, да им се чуди човек за какво са им толкова „непотребни” джунджурии!

Та, от  тази кофичка златни сливи отделих малко за сладкиш. Получи се невероятно лек, с приятно киселичък вкус и страхотен аромат. 

Сладкиш с извара и жълти сливи

Продукти

за тортена форма с Ø 23 см.

за  основата

2 яйца

50 гр. меко масло

300 гр. фина извара

2 с.л. какао

150-200 гр. пудра захар (на вкус)

1 к.ч. пресно мляко

2 пликчета ванилова захар

¾ - 1 ч.ч. брашно (в зависимост от едрината на яйцата и влагата в изварата)

1 бакпулвер

за  сметановият крем

125 гр. крема сирене

1 пликче ванилова захар

1 к.ч. пудра захар

100 гр. бял шоколад

500 мл. сметана

1 пликче желатин

за  желето от сливи

20 бр. добре узрели жълти сливи

60 гр. масло

1 ч.ч. кристална захар

1 пликче желатин

Приготвяне

В купа разбийте изварата със захарта до пухкав крем. Добавете маслото, какаото и ванилията и продължете да разбивате, като добавяте и яйцата едно по едно. Идва ред на пресното мляко и брашното, пресято с бакпулвера. Хомогенизирайте добре сместа и я насипете в намаслена тортена форма с откопчаващи се стени. Заравнете повърхността и печете в предварително загрята на 160° фурна за около 20-30 минути. Готовият блат е със стегната структура, но еластичен при натиск и влажен.

Извадете от фурната да се охлади за 10-15 минути във формата. Трябва да се е отлепил от страни. Тогава разкопчайте ринга и освободете блата. Прехвърлете го на телена скара да изстине напълно, след което го поставете в тортен поднос и пристегнете с пръстен.

Междувременно, докато се пече блата и изстива, направете крема. За целта разбийте крема сиренето с пудрата захар и ванилията на пухкав крем. Разтопете шоколада и го добавете. Отделно разбийте сметаната до полуготовност и я съберете с горната смес. Хомогенизирайте крема и му добавете желатина, приготвен по указанието на пликчето. Разбъркайте добре и налейте полученият крем върху охладената основа. Приберете в хладилник за 1 час, да стегне. 

Докато тече този час почистете сливите, разполовете ги и премахнете костилките им. В дълбок тиган, на среден огън сложете маслото и захарта, да се разтопят. Добавете разполовените сливи и намалете огъня до слаб. След като заврат, оставете 5 – 8 минутки без да бъркате и отведете настрана, да се охладят. По желание може леко да намачкате сливите, но в никакъв случай не ползвайте метален прибор, защото веднага ще потъмнеят и ще им се изгуби красивият, жълт цвят. По тая причина аз ползвах тиган с тефлоново покритие и дървена лъжица.

За да желирате плодовете, накиснете желатина в 4 с.л. вода и след като набъбне, го загрейте да се разтопи. Добавете го към сливите, разбъркайте всичко добре и насипете върху стегналият вече крем. Отново приберете в хладилника за минимум 1 час.

Преди поднасяне декорирайте по ваш вкус.

След като години наред подминавах сливите като плод, сега може да се каже че ги преоткривам. И вече знам, че обичам златната Ренглота.

На следващият ден нямаше и следа от сладкиша, а момчетата ми потърсиха пак сладичко. Затова направих едно кремче с грис, овкусено със същите сливи. Оказа се истинско изкушение. Нежно, ароматно и ободряващо, с богат вкус на плодове. Ех, ако не се пълнееше от тази захар! :)

Плодов десерт с пухкав крем от грис

Продукти

за 4 порции

за  желето от червени боровинки

1 ч.ч. червени боровинки (може и замразени)

1 ч.ч. вода

½ ч.ч. захар

1 пликче ванилова захар

1 пликче желатин

за  крема

600 мл. пресно мляко
2 с.л. захар

8 с.л. грис

2 пликчета ванилова захар

60 гр. масло

1 яйце

отделно

15 бр. добре узрели жълти сливи

1 с.л. червени боровинки

клончета свежа мента

Приготвяне

Сложете боровинките с водата и захарта на среден огън и след като кипнат ги оставете да къкрят за 3 – 5 минутки, колкото да се разтопи захарта. Боровинките омекват веднага. Отведете настрана да се охладят леко и ароматизирайте с ванилията. Пасирайте полученият компот и желирайте с 1 пликче желатин, по начина описан на опаковката му. Веднага разпределете в чашките за сервиране и приберете в хладилника да се стегне.  Когато това стане, направете крема:

Сложете в касерола, на среден огън млякото и захарта да кипнат. При постоянно бъркане с телта, добавете на тънка струя гриса. Продължете да бъркате докато се посгъсти. Отведете настрана  и добавете ванилията и маслото.

Разделете яйцето на жълтък и белтък. Разбийте белтъка на твърд сняг, а жълтъка добавете в гриса. Върнете на котлона за още минутка, при постоянно бъркане. Отведете и охладете леко. Добавете внимателно разбития белтък и комбинирайте добре всичко.

Сложете в купа вода да заври и в нея бланширайте за 1 - 2 минути 10 жълти сливи. Отведете, отцедете ги и веднага ги залейте с ледена вода. Отстранете люспите и костилките им, а тях накъсайте на парченца.

Не ги режете с нож и не ползвайте метален прибор, за да не потъмнеят!

В чашите, върху стегналото желе сипете по 2 с.л. от крема, капнете тук-там,  с чаена лъжичка от бланшираните сливи. Отгоре разпределете останалия крем.

Охладете десерта в хладилник до поднасянето.

Преди сервиране декорирайте чашите с пресни жълти сливи, няколко зърна червени боровинки и клонче свежа мента.

По желание, може да поръсите цялото това изкушение с карамелизирани бадеми. 

Таз Ренглота се оказа много сполучлива за десерти. Явно, ще се ползва вече редовно. Мисля дори да сложа малко желе и в бурканчета.

Е, аз събрах малко смет, затова и получих малко сливи. Но, ако сте такива големи чистници като девойката от приказката, обичате сливи, но си нямате ваше дърво, ако ви е допаднал поне един от моите десерти и ви се иска да го опитате, не ви остава друго, освен да търчите към пазара. Няма да ви напълнят кошницата зарад  едната чистота и ще трябва да си платите, но пък ви уверявам ще останете доволни и очаровани от вкуса.

На нас ни беше сладко.  Сладко да е и на всеки, който се довери и опита!

Бугаца - гръцка баница с грис

„  - Бабо, баница ли има?

   - Бугаца, баба, бугаца. Щеш ли? ...  Бонча! Тури на дятето, мари! „

В последните няколко дни разлиствам стария, дебел тефтер с рецепти, записвани с десетилетия, в търсене на една определена. И представете си, вътре няма ни една рецепта за баница. Брей, казвам си, толкова баници съм яла, коя на едната баба, коя на другата, мамини разни разнообразни, коя от коя по-хубава, а да не съм записала ни една?!  Колко пък аз съм извъртяла, охо... точени, теглени, мятани и пак не съм писала. Започнах да си припомням коя баница на кой е била специалитет, коя е само по повод точена, коя за всеки ден, коя гръцка, коя българска или унгарска. Едната ми баба (по майчина линия, унгарката) първо точеше корите, а после ги теглеше, теглеше...  като покривки ставаха.  Правеше ги толкова тънки, че наистина, вестник се четеше през тях. Пробвала съм! Правеше баница с кисело зеле, баница с тиква и орехи, баница със сирене и много яйца, с праз, с месо, штрудели разни...  Нямах фаворит от нейните, всички харесвах. О, страхотна майсторка беше! Мама се опитваше да я стигне, но като видя, че няма да станат тънки корите й като бабините, се справяше само с точилката. Е, пак стваха бниците й, и то вкусни, ама бабините... 

Другата ми баба (Златка, гъркинята) не можеше да точи. Правеше ги с готови кори и най-вкусната баница, със спанак е излизала от нейните ръце.  Добавяше ориз в плънката, при спанака и ставаше една мека, копринена. Докато пораснах гледах, опитвах от всичко  и се научих да точа, да тегля, че след време да въртя даже корите над главата си. Синът ми беше много впечатлен като малък от това ми действие и все искаше да опитва,  но винаги успяваше само да  оцапа кухнята и главата си.

Та днес се сетих, че баба ми Златка правеше бугаца, сладка баница. Ама, каква само беше...  сочна и много ароматна. За жалост, това ставаше само когато някой роднина или познат ни дойдеше на гости от Гърция, и донесеше специалната подправка – мастика. Мастика, ама не тая дето се налива в чашки, мирише на анасон и прави страхотни кристали във фризера. Мастиката, дето баба слагаше в бугацата беше на малки камъчета. Досетихте се, че става въпрос за смолата мастикс, добивана от мастиковото дърво  (Pistacia lentiscus), нали? С нея бабината бугаца миришеше вълшебно. Обаче, въпреки че помня наизуст всички рецепти за баници, точно за бугацата не помня друго, освен че беше сочна и пухкава и се правеше с мастикс. Потърсих в Google и излязоха толкова различни рецепти, повечето придружени с разгорещени спорове около названието, продуктите  и изпълнението, че тотално се обърках. Остана да се доверя на "оригинала", от някой гръцки сайт. Не говоря езика, но пък технологиите са толкоз напреднали днес, че не е никакъв проблем да чета публикации на него. И се започна едно търсене, едно срявняване... дълга работа. Оказа се, че да се намери оригиналната  рецепта изобщо няма как да стане. Е, то е ясно, че колкото домакинства, толкова и вариации, но все пак се надявах да е в общи линии една рецепта. А то, едни слагат яйца в пълнежа, други не. Едни я сиропират, други я пудрят. Някои ароматизират с розова вода, други казват, че с портокалова е незаменима. 

Брей, никъде обаче нямаше с мастикс!

Но бях решила. Днес ще се прави БУГАЦА!

Е, направих я и да ви кажа май стана като бабината. Щом аромата и ме върна в детството, значи съм успяла. Много съм доволна от резултата!

Получи се точно каквато исках - мека, ароматна, с хрупкави кори и сочна плънка. Даже съседката каза, че яла такава баница в Солун. :)

БУГАЦА

Продукти

За тавичка с размери 30 x 25 см.

450 гр. (1 пакет) кори за баница

150 гр. разтопено масло

за крем - пълнежа

1 л. прясно мляко

200 гр. грис

200 гр. захар

щипка сол

2 пликчета ванилова захар

5 зърна мастикс (счукан на прах) или ½  к.л. готов на прах

2 с.л. масло

за поръсване

канела

пудра захар

Приготвяне

Поставете в тенджера млякото, захарта и мастикса  да се затоплят.

Малко преди завирането им добавете солта, ванилията и посипете на тънка струя гриса.

Бъркайте с тел, докато се сгъсти крема. Премахнете от котлона, добавете маслото и бъркайте докато се стопи напълно. Оставете крема да се охлади и стегне леко.

Намаслете правоъгълна форма(30-25см.) 

Застелете с 9 листа кори, като поръсвате помежду им с разтопено масло. Те ще са по-големи от тавата и ще остават да висят извън нея. 

Отгоре разстелете полуизстиналия  крем и загладете повърхността.

Свийте навътре, над крема стърчащите краища от корите.

Покрийте с останалите кори, като отново намаслявате всяка. Останалото масло посипете отгоре.

За да бухне и се разлисти баницата НЕ НАТИСКАЙТЕ КОРИТЕ!

Печете бугацата в предварително загрята на 200° фурна за 30-35 минути, или до златист загар. Завийте я, за да се задуши леко, след което я оставете да изстине напълно.

Нарежете я на парчета, поръсете с канела и пудра захар и поднесете.

Аз не я изчаках да се охлади напълно, когато я напудрих и поднесох. Във вътрешността си беше все още леко топличка, но ни допадна много. Даже май повече. И не пудрих с канела, защото ще ме изселят от дома. :)

Както вече казах, бугацата става сочна и по тая причина е удачно да се хапва с вилица, макар че ние си взехме направо лъжичките. И да знаете, че много засища.

Едно парче си хапнах и вече ми беше тежко, въпреки че на устата й се искаше още. 

„... Е, бабо, много сладка бугаца! Дай  едно флидзанче водичка!”