30 октомври 2012 г.

Есен, празници и сладкиш за двама


Есента е богат откъм празници сезон, гарантиращи всеобщо веселие – национални, църковни, самобитни, много цветни, магически, свързани с поверия и култове, повечето представляващи жертвоприношения за благодарност или предизвикващи плодородие и благополучие. 



За мен те започват още с Кръстовден, последван от Вяра, Надежда и Любов, Петковден, Димитровден, Деня на народните будители, Арахангелов ден, и от там вече влизаме в зимните - Въведение богородично или познат още и с названието Ден на християнското семейство, света Екатерина, Андреевден, Никулден, света Ана, Игнажден и стигнем до най-светлите дни, в края на годината – Бъдни вечер, Коледа- Христовден, Стефановден. И въпреки студеното време, няма опасност да се скучае - все някой някъде ще запали камина, ще нареди трапеза и ще събере компания по хубав повод, с пълни кани вино, с много песни и наздравици, зачервени лица и приятелски шеги.
През есента са събрани и повечето тържества в нашето семейство, като започнем с рожденият ден на половинката, следван от моят, от неговият имен ден и после на младежа. 
Много от именните дни на най-близките ни приятели и роднини са пак, горе долу в тази част на годината, което пък я прави богата на купони, с богати трапези, гарантиращи сериозно преяждане. Затова, знаейки какво ни очаква, винаги събирам в една вечер моят рожден ден с именния на съпруга, които са само през два дни.

Тази година вместо торта имаше сладкиш, даже два - за всеки от главните виновници по един. Много лек и сочен, с богат аромат. За основа ползвах рецептата за кейка от предната публикация, но изпечен като блат. После начупих на едри залци и залях с два вида крем, като в единият добавих пюре от ябълки, а в другият бял шоколад.  Гаранция за вкуса бяха овациите и празните чинийки. Гостите останаха изненадани, защото очакваха както обикновено торта, но пък бяха доволни. Естествено, най-доволната бях аз. Знаете, всяка домакиня се радва храната, която е приготвила да се изяде до троха. :-)
Та, ето го и него:

Сладкиш с ябълково-сметанов крем и бял шоколад


Продукти
за 1 сладкиш, като на снимката, по-долу

за основата
4 яйца
2 с.л. тъмна кафява захар Мусковадо (или 50 гр. мед)
80-100 гр. пудра захар (според вкуса)
100 гр. фино смлени бадеми (може орехи или лешници)
1 ½ - 2 ч.ч. фино царевично брашно + 1 бакпулвер
2 пълни с.л. гранулирано кафе от Цикория (Инка)
  50 гр. разтопено масло
100 гр. квасена сметана
100 гр. разтопен тъмен шоколад 70%
30 мл. тъмен ром

около 200 мл. плодов сироп

за ябълковият крем
500 гр. квасена сметана
120 гр. пудра захар
400 гр. ябълково пюре
2 пликчета ванилова захар
2 пликчета желатин

за шоколадовият крем
400 мл. животинска сметана (30 %)
3 с.л. пудра захар
200 гр. бял шоколад
3 с.л. пресно мляко
1 желатин

за декорация
2 с.л. какао

Приготвяне
на основата

Включете фурната на 160°

Разбийте яйцата със захарта, докато сместа се разпени добре и удвои обема си.
Отделете няколко по-едри ядки. Останалите смелете фино и ги добавете, плюс кафето и пресятото с бакпулвера брашно. Разбийте до хомогенизиране и прибавете разтопеното масло, разбито на крем с квасената сметана. Пак разбийте добре и накрая добавете рома, разтопеният шоколад и едрите ядки.
Насипете тестото в намаслена и напудрена с царевично брашно тавичка.
Печете за около 30-35 минути, до готовност. 
Не го препичайте! Направете тест със суха клечка, която трябва да излиза чиста, но леко лепкава, което ще ви гарантира, че не сте го пресушили. 
Извадете от фурната и оставете да се поохлади във формата, след което извадете от нея и поставете на телена скара, до пълното му изстиване

на ябълковият крем

Разбийте квасената сметана с пудрата захар, докато се стопи, след което добавете ябълковото пюре и ванилията. Разбийте до еднородна смес, в която последен добавете разтвореният по описанието на пликчето желатин.

Начупете блата на едри залци и го подредете равномерно в тортена форма с падащи стени (кръгла или правоъгълна). Ако някъде има дупки, запълнете ги с малки парченца, но не бива да ви притеснява, че повърхността не е абсолютно равна - това накрая се превръща в ефект. Сиропирайте с плодов сироп. Аз ползвах кайсиев ликьор, разреден със захарен сироп (1:1)
Отгоре му изсипете ябълковият крем и сложете във фризера да се стегне.

Междувременно пригответе крема с бял шоколад.

Разбийте сметаната на пухкав крем, като постепенно  подсладите със захарта.
Разтопете шоколада с прясното мляко и го добавете към сметаната.
Разтворете желатина и също добавете в крема.
Отделете една част от него и я прехвърлете в пош, с къдрав накрайник.
Останалият крем насипете върху вече стегналият се ябълков, и върнете за 5 минути във фризера. Толкова ще е достатъчно за да се стегне достатъчно. Извадете и украсете със заделеният крем, след което приберете в хладилника за поне 4 часа.

Преди сервиране извадете от хладилника и освободете от формата. Напудрете с какао и нарежете на пасти с желан от вас размер и форма.


Тук е сниман вечерта, точно преди да го поднеса и затова снимката не дава точна представа, но ми е единствена на цял сладкиш. Затова пък, за сутринта останаха две парченца, с които закусихме и слава Богу имаше слънчице, за да успея все пак да направя няколко снимки. 




На гостите поднесох с кафе и орехов  ликьор. Тръпчивият им вкус още повече подчертава плодовият на десерта. В същото време идеално се напасват ароматите на ябълка, шоколад, какао и ядки, а квасената сметана създава усещане за лекота и свежест.

Напоследък често експериментирам с направата на десерти и някак, все се получават сполучливи :-) Този веднага отбелязвам със звездичка, което естествено го класифицира като предпочитан, защото е не само много вкусен, ами и бърз за приготвяне - няма рязане на блатове, мазане със заглаждане на повърхности и кой знае колко усърдие за декорация. Лесно, простичко и вкусно!








25 октомври 2012 г.

Шоколадов кейк с круши и кафе от Цикория

Идеята за този кейк се роди съвсем спонтанно. Имах няколко леко завехнали и неугледни круши, които се застояха два-три дни на масата и никой не поглеждаше. За да не се похабят, за което винаги ме обвинява половинката (все купувам плодове и зеленчуци в по-големи от необходимите ни количества), трябваше да ги вкарам в употреба. Не съм правила кейк отдавна, май от лятото, когато пекох тези бананови кексчета с кокос. През деня попаднах на рецепта за кейк с круши на Еми от The secret - with love и малко ме изкуши да го направя, защото предусещах колко ароматен и вкусен ще стане. Обаче, познавайки вкусовете у дома, реших да бъде шоколадов. Това ми гарантираше абсолютна наслада. Започнах без рецепта, както в повечето случаи на внезапно вдъхновение. Малко преди това обаче,  бях замесила тесто за хляб и съм забравила, че брашното ми свърши. Ами сега? Бях разбила вече яйцата със захарта, смляла бях и ядки.... Хм, имах останали само два пакета -  пълнозърнеста спелта, която си има вече предназначение и царевично брашно. Решението дойде от само себе си - избрах царевичното. Много е финно, скърца като нишесте и ще се получи хубаво печиво. Другите продукти слагах по усет. Ами, стана невероятно сочен уханен и пухкав кейк, много шоколадов и с приятно усещащи се парченца плод.  И понеже няма нищо идеално, и тук има какво още да се желае, но поне знам този път какво е  :-)  - малко ми идват плодовете. Докато  белех крушите, които стояха изоставени два дни в пълно безразличие, ми дойде апетит и си хапнах 2, а една оставих не знам и аз защо. Можех спокойно да сложа 4, но две ми се видяха достатъчни. Следващият път обезателно ще завиша количеството им!



Продукти

4 яйца
2 с.л.тъмна  кафява захар Мусковадо (или 50 гр. мед)
80-100 гр. пудра захар (според вкуса ви)
100 гр. фино смлени бадеми (може орехи или лешници)
1 ½ - 2 ч.ч. фино царевично брашно + 1 бакпулвер
2 пълни с.л. гранулирано кафе от Цикория (Инка)
  50 гр. разтопено масло
150 гр. квасена сметана
100 гр. разтопен тъмен шоколад 70%
30 мл. тъмен ром
2 круши, но препоръчвам да са поне 3, или дори 4

за глазурата:
100 гр. тъмен шоколад
1 с.л. меко масло
1 с.л. какао на прах


Приготвяне

Включете фурната да се загрява на 160°

Разбийте яйцата със захарта, докато сместа се разпени добре и удвои обема си.
Добавете ядките, кафето и пресятото с бакпулвера брашно. Разбийте добре и прибавете разтопеното масло, разбито на крем с квасената сметана. Пак разбийте и накрая добавете рома и разтопения шоколад. Хомогенизирайте сместа и насипете 2/3 от нея в намаслена и поръсена с царевично брашно форма за кейк.

Крушите почистете, обелете и нарежете на средни по големина парчета. Панирайте ги обилно в царевично брашно и ги подредете по повърхността на тестото. Залейте отгоре с останалото тесто.

Печете за около 40-45 минути.
Извадете от фурната и оставете да се поохлади във формата, след което извадете от нея и поставете на телена скара, до пълното му изстиване. 
Кейка ще изглежда леко мокър, но това е от шоколада в него. Когато се охлади ще се стегне  и ще остане само сочен. За да не се объркате при печенето,  проверете с дървено шишче готовността му - трябва да излиза сухо, без тестени остатъци по него, макар и леко лепкаво.


Тогава разтопете на водна баня шоколада и разбъркайте с маслото. Получава се полутечен крем, с който намажете кейка отгоре и отстрани. Оставете на хладно да се втвърди и напудрете обилно с какао.



Препоръчвам да сложите 4 круши, които само да разполовите, за да има във всеки резен кейк по голямо парче плод. 







Кавърма с пилешки воденички

Пак воденички, но това е защото много ги обичаме у нас, особено моя милост и гледам винаги да имам във фризера от тях. Готвя ги по няколко начина и по установени от години рецепти. Понякога на шишчета с бекон, друг път с паста Карбонара, с ориз на фурна, готвя ги и на супа, с картофи на яхния и на винен кебап. Една от рецептите вече съм показвала ТУК , която се различава съвсем малко от днешната. Разликата е само в пиперките и виното, но вкусово се усеща като различно ястие. Бързо се приготвя и никога не остава и хапка неизядена! :-)



  
Продукти
за 2 порции

500 гр. пилешки воденички
200 гр. гъби печурки
1 голяма глава лук
2 червени чушки (едната може да е люта)
1 к.ч. червено вино
сол
черен пипер
няколко клончета прясна мащерка

Приготвяне

Почистете и измийте воденичките.
Лука нарежете на едри луни, чушките на колелца, а гъбките разполовете.
Сложете всичко в малка тавичка , подправете със сол и черен пипер на вкус. Полейте с виното и добавете маслото. Разбъркайте, поставете едно клонче мащерка отгоре, похлупете и сложете да се пече във фурната, на 180° докато всичката течност се изпари и се запече леко. Малко преди края, разбъркайте и допечете без капак, за 3 минутки.
По желание може в този момент да поръсите с настърган кашкавал.
Ястието може да приготвите и в индивидуални порции, в гювечета.
Поднесете с гарнитура от сварен ориз, картофено пюре или пържени ньоки. Непосредствено преди сервиране поръсете порциите с прясна мащерка. 


Много лесно и същевременно адски вкусно ястие!  И не на последно място здравословно, тъй като всичко се слага сурово и се готви под капак, във собствените си сосове.

Дали ще изберете да го приготвите в един или в индивидуални съдове, дали ще поръсите с кашкавал или ще оставите да се запече до хрупкава коричка, решението е ваше и няма да сбъркате в нито единия случай. И не забравяйте да отворите бутилка хубаво вино! :-)
Наздраве и да ви е сладко!

23 октомври 2012 г.

Когато боба срещна рибата


 Историята за една салата


Преди да ви разкажа, да  си изясним нещата:
Обичате ли боб? А червен? С  рибата на „ти” ли сте? А какво ще кажете за риба тон?

Ако отговорите на всички въпроси с ”ДА”, то тогава може би ще ви е интересно да научите и историята за тази салата!  И така:

Един ден, преди доста време, в младите ми години, виждам в магазина червен боб. До този момент не бях опитвала, макар по думите на мама, той да не е кой знае колко дефицитна стока. Но защо не беше ни готвила от него не знам. Може би ѝ се е отщял въобще боба, защото е израсла с него –       „... един ден бял, на другият червен, на третият шарен, после бакла, зелен фасул и пак по ред.” Това ми е разказвала. Но ние обичахме белият и него редовно ни готвеше, кога бистър, кога на яхния, на фурна или чорба – все беше вкусен. И никога не ми е омръзвал, и няма да се случи.
Та, купувам аз червен боб и се прибирам. Не знам обаче как се готви, по-различно ли от белият, бързо ли увира, има ли специфична рецепта за него, нищо! И мама я няма да ми каже. Погледнах в няколко готварски книги, но за червеният нищо не се споменаваше. Интернет, форуми, блогове тогава не познавах. И не ми остана друго, освен да импровизирам. Реших да го готвя по традиционният, за боб яхния начин. Накиснах го вечерта и на другият ден го сложих в тенджерата, да ври. Вря 2 часа и пак дрънкаше! Ужас! Сетих се, че свекърва ми слага по 1 ч. л. сода за хляб във всичко, което увира бавно, дори и на домашно поотрасло пиле, кокошка с две думи. Не ми харесва после вкусът, но този път и аз  бухнах сода в боба. След половин час беше готов. Нататък както си знам, запръжка, много магданоз и малко пресен джоджен. Опитах и ми хареса. Брей, защо мама не щеше да чуе за боб?! Прибира се вечерта любимият и гладен, гладен надига капака на тенджерата. Каква мислите беше реакцията му?
„ - А, ама червен боб на яхния ли? Та това е боб за салата, не знаеш ли?
  - Ами, не знам. Мама казваше, че на манджа са го яли, значи се готви в тенджера за основно! А бобена салата знаеш, правя с едър бял боб!”
 Изяде се, но следващият път го сварих натюр и направих на салата, както милото ме научи – с много лук, печена, червена чушка, кисела краставичка, царевица и не помня какво още. Не помня , защото всеки път когато правим бобена салата слагаме каквото има в хладилника, че и мръФки  понякога :-) И винаги е мнооого вкусна и засищаща!
 Преди една-две години, в един летен ден се сещам аз за бобена салатка. Имах консерва червен боб, и всякакви зеленчуци. Набързо я забърках, с консервата става като аламинут. Опитвам как е на сол и нещо ми липсва. Не е солта. Пак опитвам и пак нещо не е както ми се иска. Хм. Да я подправя с нещо още? Щипка черен пипер! – той оправя вкуса на много ястия. Готово! Ама не, пак нещо ми бяга.... Оглеждам подправките, отварям хладилника, шкафа... и очите ми се приковаха на консерва с риба тон. Фокусирам я 5-10 секунди и решавам, че ще пробвам. Комбинацията ѝ  с прясно зеле е отлична, защо да не опитам и с боб?!  И се получи. Точно вкусът, който ми липсваше се намери. Невероятно сполучлива идея! Боб, зеленчуци и крехка, розова и нежна рибка. Разкошотия!
Ей това е първата среща на боба с рибата в моята кухня. От тогава редовно им устройвам рандеву.  С каквато рибка имам. И след като им се полюбувам няколко минутки отстрани, колкото да се видят, помиришат и гушнат, да слеят устни в целувка, ги нападам!  Фронтално :-) Колкото и сладка картинка да са, на мен ми е три пъти по-сладко да ги атакувам!  Не им оставям време за повече ласки, да не втасат. Така де, вече се опознаха, редно е и аз да се включа в срещата, нали?

Предлагам ви съвсем чистосърдечно да се присъедините към нашето парти и да се запознаете с главното действащо лице днес – 

Салатката с червен боб и риба тон


Продукти
за 2 порции

1 консерва (400 гр.) червен боб Kidney
1 червена чушка (сурова, а зимата може и маринована)
1 малка глава лук
1 консерва риба тон (180-200 гр.) – в моя случай беше „в олио”
150 гр. кашкавал
3-4 краставички корнишони (според едрината)
няколко листенца пресен джоджен и мащерка (може и едното)
сол и черен пипер на вкус
2 с. л. лимонов сок
малко зехтин за поръсване

Първо отцеждаме боба от сока му (не го мием) и го поставяме в подходяща по големина купа.
Почистваме лука (може и червен) и го нарязваме на тънки лунички.
 Чушката и кашкавала на кубчета, а краставичките на тънки шайби.
Наситняваме джоджена и го добавяме, заедно с мащерката. Подправяме леко със лимоновият сок, сол и черен пипер и разбъркваме. Последна слагаме рибката - натрошаваме я леко, с едно завъртане на виличката, както си е в консервната кутия и я добавяме към салатката. Капваме и малко зехтинче накрая, но малко, че рибката е била в олио. Ако ползвате риба тон в собствен сос, може да полеете салатата с повечко зехтин (3-4 с. л.)

Това е! Лесна и бърза салатка, витаминозна и много полезна, със страхотен вкус и аромат. И най-вече засищаща. Можете спокойно да минете с една салата за обяд, без да претоварвате стомаха си и все пак да се чуствате сити и доволни. Можете да импровизирате с добавките по ваш вкус, разбира се. Аз показвам просто днешният й вариант..
Опитайте я!






20 октомври 2012 г.

Чийз пастички с Камамбер


Отдавна се каня да ви покажа един много вкусен десерт, станал особено любим на мъжката ми половинка. Откакто го опита за първи път се влюби в него, и по-точно в сиренето Камамбер. Десертът е и причината той да познава този вид сирене, сред всички останали в магазина. А допреди това си знаеше само бялото саламурено, кашкавал, извара, крема... ., т.е.  тези с които е израсъл. Сега често се случва да го пратя да пазарува със списък продукти и в последствие да се окаже, че освен тях е решил да ме снабди и с Камамбер, „за ония пасти”  :-)  Ония пасти не се харесаха на младежа у нас (заради вида на сиренето), но почерпих с тях две приятелки, на които също се усладиха. И така, чийз пастичките с Камабер вече прескочиха прага ни и се приеха радушно и в техните семейства. Опитах да ги приготвя и с Бри, и се получи. Вкусът е обаче по-мек и не толкова пикантен, което пък си е един плюс, особено за хора на които по-ароматните и пикантни сирена не са по вкуса, защото сиренето Бри има сладникав и някак орехов вкус (поне това е моето усещане)
Вчера десерта приготвих само за мен и любимият. Поднесох го с добре охладен, домашен, малинов сироп. След почти цял ден път и една отпускаща баня,  се оказа идеален финал. Няма да ви мъча повече, ами веднага ви казвам как да си го приготвите в случай, че ви е заинтересувал.

Чийз пастички с Камамбер


Продукти
за 2 порции

·        1/3  ч.ч.  орехи (лешници), нарязани ситно
·        1/3  ч.ч.  джинджифилови бисквитки, натрошени
·        3  с. л. кафява захар
·        4  с. л. ягодов/малинов конфитюр (или друг по ваш избор)
·        2 диска ( по 125 гр.)  сирене Камамбер, охладено


Приготвяне

В купа,  комбинирайте ядките, бисквитените  трохи  и  захарта. 

С  остър  нож  отстранете  кожата от  горната  част на сиренето. 

Разполовете дисковете  хоризонтално, на два равни слоя. 

В чинийките, в които ще поднасяте десерта сипете по 1 с.л. от бисквитената смес, поставете  отгоре им долните  половинки  сирене, с кожата   надолу.  Посипете отгоре 1/3 от останалата бисквитена смес,  като купол. Малко ще се посипе отвън, но не е никакъв проблем. Направете кладенче в средата, като кратер на вулкан и поставете  конфитюра  в средата. Похлупете с останалите (горни) половинки от сиренето и леко притиснете с длан. Поръсете с останалите ядки и пак леко притиснете сместа в сиренето. 

Поставете чинийките в микровълновата фурна и пуснете на средна мощност за около 1 минута.
Понеже се убедих, че всички фурни, и микровълновите дори имат различна сила на печене, за по-сигурно следете какво става вътре – не трябва да допуснете разтичане  на сиренето и обезформяне на десерта.  

Е, на някой му харесва разтечен и затова понякога го оставям за няколко секунди в повече. Но пък и когато сиренето се е заседяло по-дълго в хладилника и е узряло, по-удачно е да се остави да потече, да се смеси добре с останалите съставки.

Сервирайте веднага като поръсите в чинийките, около десерта с още малко от бисквитено ореховата смес, или с допълнително конфитюр. Може и от двете :-)
И не забравяйте лъжичките! Не вилички, а точно лъжички. :-)


Обикновено поднасям голяма чаша капучино за този десерт, но както ви казах вече, този път сервирах с малинов сироп. Конфитюрът също беше малинов, а понеже нямах в наличност джинджифилови бисквитки, ползвах маслени с 1 щипка джинджифил на прах в сместа.

Ами, това е. Да ви е сладко!





Имам и две по-стари снимки на десерта, приготвен с ягодов конфитюр и „по-младо” сирене, което съм приготвяла за точното време в микровълновата – запазена цялост на горния слой и леко потекла основа.



12 октомври 2012 г.

Меки овесени сладки с лешници и халва


Soft oatmeal cookies with hazelnuts and halva

Вече е есен, макар слънцето да ни грее през деня сякаш е май. Но, по всичко друго личи, че скоро и това ще остане в сладките ни, летни спомени. Запасихме зимата с каквото успяхме - насушихме билки, плодове и пипер, сложихме в бурканите и сладко и солено, събрахме гроздето и направихме вино, ябълките и крушите са обрани, орехите отдавна обрулени и вече изсъхнали, закърпихме дупките на старите чувалчета, пробити от изгладнелите ни мишки на село и прибрахме всички ядки. Имаме си и лешници и бадеми.  


С лешници и овесени ядки днес направих едни сладки за да облажа момчетата, че откакто минах на диета сладко не са видели, освен мед в чая и млякото. Опитвам и тях да „прочистя”, но без особен успех. А милият ми съпруг, вече взе до толкова да усеща липсата на благо, че от няколко дни, всяка вечер преди да заспи ходи да тършува в кухнята. И като не намира нищо подходящо (подходящо е нещо, направено от мен) си прави едни измислени смеси от кисело мляко, мед или сладко, какао...  абе, каквото му попадне най-отпред.  А снощи вече, направо ме помоли да му сваря „едно” кремче  :-)
Едно кремче как се вари? Ами вари се! С половин пликче пудинг на Йоткер, малко масло и гарнирано с много малиново сладко, за да е по-вкусно и веднага да изстине, че не може да се чака. Очите се затварят, ама устата не дава, иска си нейното. :-)

Сладките са много лесни и бързи, мекички и с приятен аромат.
Рецептата - измислих ги в движение, но не е кой знае колко по-различна от познатите ви за овесени сладки, освен че трябваше да са меки, т.е. НЕ бисквити. Отворих шкафа и вадих всичко, което ми се стори подходящо. Дори намерих едни обикновени бисквитки, останали само 5 бр. в пликчето (явно много са му дошли в попарата с млякото) и оползотворих и тях, да не се подмятат. Имах една кутийка с някаква подправка, която  преди една година ми донесе дъщерята, с надеждата да ме научи да я ползвам и да правя арабски сладки (дето са много сладки), но аз „вяра и бит български не предавам” и кутийката така си и остана неразпечатана. До днес. Сетих се, че „онез” правят някаква смес от подправки, за която съм чела, че съдържа все неща, които ползвам накуп в коледните сладкиши. Погледнах кутийката, а тя изографисана цялата с чертички, с йероглифи, де. Обърнах и... ааа, германците са сложили упътване за хора като нас, дето ченгели не четем. Та по тяхно уверение се оказва, че мога да опитам да сложа малко от прахчето в сладките. Ама, нали съм си една такава, неверница (като Тома), опитах с пръст първо как е на вкус. Докато извадя още това-онова, вкусът се бе уталожил по небцето ми и решението бе взето: може да се сложи, ама малко.  

И така, ето какво в крайна сметка сложих в слдките:



Продукти
за около 20-25 бр.

1 и 1/3 ч.ч. фини овесени ядки
5 обикновени бисквити  (някогашните на ЗК „Кристал” - Пловдив)
3 с.л. кафява захар (тъмна)*
1 ванилова захар
1 ч.л. портокалова прах (изсушени и смлени корички от портокал)
1 шепа натрошени на едро сурови лешници**
1 кубче обикновена халва (4x4 см.), в случая на „Арина”, но може и „Златея”
1 ч.л. китайска подправка***
300 мл. бурканче ябълково пюре****
1 к.ч. олио
1 к.ч. шоколадов чипс


    * Захарта може да варира, според вкуса ви. Аз предпочетох сладките да не са твърде захарни, но ако държите да ви благнеят повече, добавете още 1 с.л. кафява захар.

  * * За да не цапате блендера, лешниците може лесно да натрошите като ги покриете с кърпа и минете няколко пъти върху тях с мердене или със стъклена бутилка.

*** Китайската подправка е смес от анасон, копър, джинджифил, канела, индийско орехче, бял и сечуански пипер и някакви други неща в нея, дето не мога да ги преведа. Може да си ги комбинирате сами, по ваш вкус.

**** Бурканчето с ябълково пюре, което съм показала на снимката е 260 мл., но ми се наложи да добавя още малко, затова пиша 300 мл. Но пък в зависимост от това колко е гъсто, може и по-малко да поеме. Моето е домашно и е с гъстотата на мек мармалад. Тестото също трябва да е гъсто, но меко – като кайма за кюфтета. Ама как го определих само -  показвам сладки, а говоря за кюфтета  :-)   Не, не ми се ядат сега кюфтенца, просто това е точната гъстота :-)

Приготвяне

Сипете в купа всички продукти, без шоколадовия чипс и пюрето от ябълки.
Замесете тестото като първо добавите половината пюре, и после в процеса на замесване по малко от останалото, докато получите желаната гъстота. Тогава прибавете шоколада и омесете, за да се разпредели равномерно навсякъде.
Включете фурната да се загрява на 180°
Застелете тавичка с восъчна хартия.
Намаслете добре ръцете си с олио, за да не лепне тестото и оформете от него топчета, с големината на пинг-понг. Наредете ги на разстояние 2 пръста едно от друго...


...  и леко ги сплеснете с длан, да станат като дебели, малки питки. 


Почти не се отпускат при печене, затова не ги изтънявайте много, за да останат по-меки и пухкави. Ако пък искате да са със хрускаща структура, тогава нека са по-тънки.
Печете на средна скара, около 20 минути,. Толкова отне на моята фурна, но вие проверявайте все пак и не ги чакайте много да потъмнеят. Ориентирайте се с пипане – трябва да са стегнати. А също да е изчезнал блясъка/влагата от повърхността им. И следете дънцата им – трябва да имат загар все пак.

После извадете, изчакайте да се охладят и стегнат и тогава прехвърлете в поднос.


Чудесно се вързаха поднесени с млечен, черен чай с кардамон



Чай с кардамон и кондензирано мляко

Много вкусен и ароматен чай. Ако сте привърженици на млечните напитки, определено ще ви допадне. 


Продукти
за 2 чаши

1 шушулка кардамон
1 ч.ч. гореща вода
1 с.л. листа качествен черен чай  (или 2 пликчета такъв)
1 ½ ч.ч. пресно мляко
4 с.л. подсладено кондензирано мляко
щ. ванилия

Приготвяне

Счукайте шушулката кардамон така, че да се спука и да се виждат семенцата. Сложете я в касеролка и залейте с горещата вода. Преместете на котлона и оставете да покъкри на тих огън, докато се разнесе ароматът на кардамона с парата. Тогава добавете чая и изчакайте водата да потъмнее, да добие цвят на тъмен карамел. Налейте пресното мляко, намалете огъня до слаб и от време навреме разбърквайте, за да не загори млякото. Когато сместа клокне и започне да се надига, отведете настрана и добавете кондензираното мляко и щипка ванилия. Върнете на котлона и когато пак се надигне, отведете окончателно.
Прецеждайки, налейте готовият чай в чаши и веднага поднесете.

  • Ако ползвате НЕ подсладено кондензирано мляко, подсладете чая с малко кафява захар, която добавете още в началото, с водата или прясното мляко, да се стопи.
  • Ако нямате кондензирано мляко, може да ползвате и сметана.
  • Не прекалявайте с кардамона – имайте предвид, че има много силен аромат! Все пак е въпрос на вкус. :-)



















10 октомври 2012 г.

Бургенланд - поля, вино и... кюфтенца



Искам да ви запозная с една много вкусна рецепта, която научих от приятелка, живееща в Бургенланд, Австрия. И понеже често съм обикаляла региона, впечатлена от пъстротата, спокойствието и гостоприемството му, се поинтересувах малко и от историята му. Ще споделя някои интересни факти за него, малко събрани снимки, а после ще напиша и рецептата. :-)

И така, Бургенланд е една от деветте провинции на Австрия, една от най-красивите, най-източната, граничаща със Словакия, Унгария и Словения. Там, на  границата с Унгария, поделено между двете съседни страни е най-голямото в Австрия, и третото по големина в Централна Европа езеро Neusiedler (на унгарски – Fertő) - 315 km².
Характерно за него е, че е плитководно (средно 50-60 см. и най-много 180 см.), обградено с множество природни паркове и резервати, защитено от ЮНЕСКО, с богата флора и фауна. Любимо място за орнитолози, ботаници, ветроходци, уиндсърфисти и всякакви туристи.


Старото име на провинцията е било Vierburgenland  (земя на четири замъка) наречена така през 1919 г. от Odo Rötig - тогавашният виенски представител в Шопрон (административен център на областта по онова време). Името било продиктувано от факта, че провинцията била съставена от четири области с главни градове Posony (Pressburg), Moson (Wieselburg) , Sopron и Vas (Eisenburg). По-късно Posony бил даден на Чехословакия (това е днешната Братислава), а Sopron остава в унгарска територия. Това наложило отпадането на представката Vier- (четири) от названието на областта. Така, тя днес ни е позната като Burgenland. Преди 1921 г. регионът не е имал териториална цялост и затова, до онзи момент не е имал и официално название. До края на Втората световна война немско говорящата, западна част на Кралство Унгария е била понякога наричана Deutsch-Westungarn (немска западна Унгария)

Днес Бургенланд е известен като модерна туристическа дестинация, с множество балнео и спа курорти, голф игрища, исторически забележителности. Уникалната природа и климат, богатите лозови масиви и прекрасното вино привличат гости от цял свят.
Има маршрут наречен „Бургенланд - пътя на виното”, който ви води през най-китните и уютни селца в региона, отдадени на магията на винопроизводството. Тръгнете ли по него наесен, когато дейността кипи в разгара си, ще останете удивени и омагьосани от Бургенланд.



Всяка година, в края на август в Айзенщат се провежда винен и гурме фестивал. В продължение на 5 дни лозаро винарските производители представят своите вина, от които може да опитвате и закупите. Освен това, има продукти и специалитети от цял Бургенланд – био масла, ядки, сирена, месни деликатеси, консерви, ликьори, дори козметика. По цялата главна, пешеходна улица са сглобени импровизирани гостилници, капанчета, пицарии, бирарии, щандове със стоки. Навсякъде е пълно с весели, усмихнати хора, носят се ухания на току-що приготвените ястия, музика звучи непрекъснато за поддържане на настроението, повечето хора са облечени в традиционни носии и... всички пият вино. :-)


Днешните бургенладци са хора с мултикултурни бит и ценности, наследени от предците си хървати, словенци, унгарци, австрийци, германци, евреи и роми дори. И кухнята им е смесица от всички тях, макар все още да се водят спорове около произхода на някои ястия.
Но да оставим споровете на тях, а ние да се насладим на самите гозби! 
Предлагам ви да опитате с мен характерните...

Пикантни бургенландски кюфтенца


Имам достоверна информация-подсказка, че тези кюфтенцата били едни от любимите на граф Естерхази (не знам точно кой по ред, но явно този, живял след 1920 г.), чийто главен замък се намира точно в провинция Бургенланд, в Айзенщат. Също така се знаело, че графа обичал да ги полива само с вино от собствените си лозя. 

Моето изпълнение съвсем малко поизмени оригиналната рецепта, като замених с кетчуп доматения сок, за соса. И така, за да си приготвим сами кюфтенца по бургенландски, ето какви са необходимите продукти:

за кюфтетата
500 гр  телешка кайма (може и смес)
2 филии хляб
1 глава лук
2 яйца
2 скилидки чесън
1 ч.л. лют червен пипер
черен пипер и кимион на вкус
1 с.л. горчица
магданоз

за соса
4-5 с.л. пикантен кетчуп
малко сос Табаско
сол
олио+масло
малко телешки бульон
галета/брашно за сгъстяване на соса

за зелевата гарнитура
200 гр. зелено зеле
1 малка глава лук
30 гр. масло
30 гр. бекон
1 с.л. брашно
250 мл. телешки бульон
2 с.л. готварска сметана
малко олио, сол, черен пипер и кимион

Проготвяне:

Омесваме каймата с останалите продукти за кюфтетата, оформяме малки топки ( по 8 за порция) и ги пържим в много мазнина, примерно във фритюрник.

Нарязваме зелето на тънко и го бланшираме за кратко във вряща и солена вода,
След което го вадим и изстискваме. Смесваме в тиган олиото, маслото, нарязания на тънки луни лук и бекона (може и сланинка на много ситни кубчета) и пържим докато месцето захрупка. Добавяме брашното, запържваме малко и разреждаме с бульона.
Варим малко и отвеждаме настрана. Добавяме зелето, подправяме със сол, пипер и кимьон. Разбъркваме още 1 минутка на огъня и окончателно отвеждаме.

Подреждаме кюфтенцата в топла чиния, гарнираме ги със зелето и заливаме със
соса, като за целта :
             
Загряваме олиото с маслото и запържваме галетата/ брашното. Добавяме кетчупа, табаското и бульона. Варим на слаб огън 8-10 мин.
Ако сте ползвали галета, може да прецедите за да е глатък соса.
Допълнително гарнирах и с варен ориз, с много масло и няколко пържени гъбки.

Сервирах с хубаво, червено вино.



В близост до Айзенщат и прочутият замък Естерхази...


... в земите на графството, се намира винарска изба Domaine Pöttelsdorf, за която се твърди, че прави виното си по много стара, римска рецепта. Също се говори, и че винопроизводството в този край е с традиции от преди 2500 години, от времето на келтите и Древен Рим, и лозови масиви е имало още тогава. Нищо чудно, защото географията и релефа на областта са формирани в резултат от вулканична дейност, което означава много богата почва, подходяща за лозя, а мекият климат подпомага дейността.

Почерпиха ме с вино Baronesse от избата. Страхотно ес тъмен рубинено червен цвят, отлежало в дъбови бъчви, с вкус на касис. На тръгване даже получих подарък – сандъче с бутилка от него. Откровено бих казала, че не съм любител на алкохола, но обичам да си пийвам понякога хубаво вино, с някои храни, особено с шоколад или за настроение ;-)
И сега така се зарадвах, като малко момиченце на нова кукла. Ами да, рядко харесвам нещо толкова много, а това вино ще помня дълго, защото е превъзходно – тъмно като кръвта, дъхаво, плътно и силно!