Ябълков пай с извара и бадеми

Есен и Пролет - две сестри, орисани така, че никога да не се срещнат. Природа, няма по могъща от нея! Но... било писано магьосницата в мен да намери начин им осигури една кратка среща. :)) Докато пълня дома си с цветовете и уханията на пролетта, се сетих, че с последните останали от миналото лято ябълки, които за мое учудване бяха здрави, макар вече леко сбръчкани, мога да направя сладкиш – типичен есенен и много вкусен при това. В последно време наблягаме изключително много на сурови плодове, дотолкова, че май взе да ни омръзва и едва ли някой би посегнал към тези мъничета сега. Жал ме бе да ги хвърля и ги оползотворих  така. Оказа се сполучлив експеримент и реших да ви го споделя.
В тестото няма мазнина, но пък за сметка на това добавих прилично количество извара, която придава една кадифеност на готовото изделие. Ябълките са много дребнички, много сладки и ароматни и макар леко завехнали, имаха своята плътност на месото, което плюс желанието ми да ги оставя цели в сладкиша, ме накара да ги обработя предварително. Сосът, който се получи от обработката им, наподобяващ карамел (даже си беше точно карамелен сос) вложих в сладкиша, което го обогати още и без който не би имал този разкошен, завладяваш вкус. Всъщност, той е богат на масло, така че май ви излъгах по-горе – има мазнина в тестото. Но нека ви обясня вече подробностите и особеностите по приготвянето.

Продукти
/за форма с диаметър 26 см./

за тестото
4 яйца
1 ч.ч кафява захар (тръстикова)
2 ч.ч. фина извара
2 пликчета ванилова захар
½ к.ч. тъмен ром
1+1/3 ч.ч. брашно
1 бакпулвер

за ябълките
8-10 бр. дребни ябълки, с големината на топка за пинг-понг
70-80 гр. масло + 1 с.л. олио
½ ч.ч. кафява захар (тръстикова)
2/3 ч.ч. бяло вино

допълнително
1 шепа сурови, цели бадеми
1 шепа филирани бадеми
пудра захар за поръсване

Приготвяне

За да подготвим ябълките поставяме дълбок тиган на среден огън и в него разтопяваме маслото с олиото, добавяме захарта, бъркаме, докато се разтопи и наливаме внимателно виното. Бъркаме още малко, за да се разтопят образувалите се бучки твърд карамел, добавяме ябълките (почистени само от сърцевината), похлупваме с капак, намаляваме огъня до много слаб и оставяме така за около 15-20 минути. За всеки случай проверяваме какво става под капака, за да няма неприятни изненади.
Ябълките ще омекнат леко, а сосът ще наподобява рядко желе с неописум аромат. Вкусът му... оставям на вас да се убедите.
Отвеждаме настрана да се охладят.

В съд с трислойно дъно и на много слаб огън (или на водна баня) разбиваме до пухкав крем с миксер яйцата и захарта. Ароматизираме с ванилията и рома, след което наливаме на порции и при постоянно бъркане към предварително леко разбита до хомогенност извара. Изглаждаме сместа и към нея добавяме на няколко порции пресятото заедно с бакпулвера брашно.
Прехвърляме го в намазана със студено масло и поръсена с брашно форма за пай и наливаме соса, отделен от обработването на ябълките. Внимателно разбъркваме с лъжица, колкото да оформим някакви шарки. Следва да подредим ябълките отгоре като преди това, при добро желание, може да ги обелим – ципата лесно пада. В дупките им набиждаме по една-две бадемови ядки, а около тях поръсваме с филираните ядки.
Печем в предварително загрята на 200° фурна за приблизително 30 минути.
Охлаждаме напълно и поръсваме с пудра захар.

Съвет:
Не притискайте ябълките в тестото, те не бива да потъват! Ако добре сте го разбили, ябълките ще се държат почти напълно на повърхността му. Това не бива да ви притеснява, защото бухвайки, тестото ще ги обгърне и те ще „потънат“ колкото трябва - до половината в него. Иначе рискуваме да се скрият съвсем. 

Наситено жълтият цвят на пая е в следствие на страхотните домашни яйца, които ползвах. Прекрасен е, нали? :))

Шоколад, мед, ябълки и моркови – неочаквано добра комбинация

Съвсем в края на лятото, както винаги ме обзема тъга и носталгия – усещането ми е за загуба, категорична, безвъзвратна, ограбваща. Някак си вътрешният ми часовник е настроен да отброява отминалите години точно в този период на годината, когато буйното, диво, щуро, нахално, красиво и безразсъдно лято си отива. А толкова да го обичам! Обичам безгрижието му, яркото слънце, мириса на топлия въздух, особено след внезапно плиснал летен дъжд, жуженето и веселото писукане на рояците щастливи птици, потопените ми крака в бистрите, лъкатушещи ручeйчета, вечерните серенади на щурците и ревнивият отговор на жабките, мириса от огъня под яркото звездно небе, волните и гръмки компании и цялото богатство от всички останали благинки, които сезонът ни предлага. Рай за душата и тялото. И за стомаха, разбира се – няма нещо, което да ни се дояде и да го няма, да не можеш да намериш по магазините и пазарите или да трябва да чакаш цял сезон, че да се позиционира на масата ни.  J 
Като споменах рая, не мога да подмина ябълките. Но тях някак си свързвам с есента и едва чакам първите да назреят, за да допълня усещанията с още едно – вкусно, ароматно, свежо и хрупкаво съкровище.

Не знам защо, но преди септември не посягам към греховния плод. Такива вносни или съхранявани още от изминалия сезон не са ми сладки. Първият, най-ранен сорт са петровките – приятно сладки,с умерена киселост, дребнички и ако са дивачки, истинско БИО, може и с наематели да са - категорична гаранция за чистият им произход. На село имаме едно такова дръвче и никога не пропускам да се скрия под него и да хрупам като не видяла - странно и за самата мен, защото ябълки харесвам в сладкиши, но в суров вид повече от една ми е трудно да поема. Като се замисля, май само петровките не ме засищат.

Дори се сещам, че помня поне 5-6 места, където през годините редовно съм брала от тях и то не само в торба, и всичките балканки. Откъснеш, забършиш небрежно в блузката и загризеш лакомо. И с дивите круши съм така ненаситна... Ще кажете, то си е в реда на нещата – не са третирани, не са хибридизирани, расли са на чисто място, с чист въздух и вкусът и ароматът им са в пъти по-силни. Така е, дори наемателите им ме усмихват. J

Та, лятото е благодат, а това късното особено богат.

Този сладкиш приготвих именно с ябълки. Един друг сорт, ранно есенни, сладки, сочни и греховно зачервени. У дома често си цедим сок от тях. Понякога, както и този път, смесен с морковен. Дожаля ми да изхвърлям отделената пулпа, която си бе много този път, та я замразих като отделих малко за сладкиш. Искаше ми се да е шоколадов, да е сочен и ето какво сътворих: 

Шоколадово меден кейк с ябълки и моркови

Продукти

3 яйца

щ. сол

½ ч.ч. мед

½ к.л. канела

½ к.ч. тъмен ром

100 гр. меко масло

1 ч.ч. рендосани и добре изцедени ябълки (2-3 бр., според едрината им)

1 ч.ч. рендосани моркови (2-3 бр.)

1 ванилова захар

1 ч.ч. царевично брашно

200 гр. разтопен черен шоколад (50 гр. какао)

200 гр. квасена сметана

¾ ч.ч. бяло, пшенично брашно (или малко повече, според степента на сочност в рендосаните плодове)

1 бакпулвер

отделно

250 гр. крема сирене

2-3 с.л. мед

1 ябълка

шепа орехови ядки (запечени леко на сух тиган)

Приготвяне

Ако имате заделена пулпа от изцеждането на ябълков и морковен сок, спокойно може да ползвате нея. В противен случай рендосайте ябълките и морковите, поръсете ги с малко захар и след 15 минути ги изцедете.

Разтопяваме шоколада на водна баня.

Включваме фурната да се загрява на 200°.

Разделяме яйцата на жълтъци и белтъци.

Разбиваме белтъците на твърд сняг с щипка сол.

Жълтъците разбиваме заедно с меда и ванилията. Към тях добавяме сметаната, разбъркваме да се поеме, добавяме на порции царевичното брашно, канелата и шоколада/какаото, а след тях и мекото масло. Ароматизираме с рома, хомогенизираме и прибавяме рендосаните ябълки и моркови, а после бялото брашно, предварително пресято с бакпулвера. Накрая разбъркваме в тестото и белтъчния сняг, внимателно и на порции.

Намасляваме кексова форма и ако е нужно я напудряме и с брашно. Насипваме вътре тестото и печем за около 45 минути. Правим тест за суха клечка и ако се наложи допичаме още малко.

Предвид съставките, тестото е приятно сочно, така че не препичаме, за да не се окаже кейкът сух.

Изваждаме го и изчакваме да се охлади леко във формата, а после прехвърляме върху скара до пълното му изстиване.

Пренасяме на поднос, гарнираме с разбитото с меда крема сирене и декорираме с карамелизираните резенчета ябълка и начупените, орехови ядки.

За ябълковите резени ползвах идеята на Дона Хей за карамелизираните круши, които видях наскоро при Катето тук – бързо се приготвят, ужасно вкусни са и да не ви казвам какво ухание се разнася от тях в кухнята.

Ябълков сладкиш

/Apple pie/

Честно казано изобщо не бях планирала да правя сладкиш, още повече ябълков, но му се нахвърлих почти веднага, щом го видях при Нели. Знаех, че ще се хареса от всички у дома.

Не обичам да ям сурови ябълки, но пък обратно на това, не знам има ли нещо приготвено от тях, което да не ми харесва – това сокове,  щрудели, кремове и мусове, сладкиши и пити и какво ли не, всичко ми допада. А комбинацията им с ядки е неустоима за мен.

Ако имах нужното количество ябълки бих го приготвила още на часа, но се наложи да изчакам до другият ден. 

Прибрах се от пазара с натежали торби, след като пак се заплеснах, както винаги по сергиите :-)  Ех, да знаех и сушени сливи да купя, ама кой да ми каже, че у дома няма – някой си ги беше хапнал сладко, но не признава. И последният буркан с мляко си беше заминал – намерих го в мивката, пълен с вода. Новата доза млекце пък оставих да се кваси преди да изляза. Уфф!...

Карай! Няма да се отказвам, имам квасена сметана и стафиди, кайсии, череши, все ще свършат работа! Избрах черешите. Накиснах ги, както Нели казва в гореща вода за около половин час и се заех с орехите. Не обичам да ги троша, и да ги чистя също – все се набождам по пръстите. Но обичам да си ги хапвам, и то много :-)  Де да имаше сега кой да ме замести, но... повиках Неволята, пък тя веднага взе, че се отзова.  Двайсетина ореха все някак стиснах с орехотрошачката и набързо извадих разкошните ядки, две-три в устата, другите настрана, да чакат!

И се почна!

Става бързо – забъркваме млякото/квасената сметана с чаена лъжичка сода бикарбонат, изчакваме да кипне и добавяме захарта; миксираме докато се стопи;  добавяме брашното и мазнинката (при мен разтопено масло), а след като се поемат ароматизираме с лимонова кора (аз добавих и  2 пликчета ванилова захар).

Продуктите с моите изменения са:

1 пълна ч.ч. квасена сметана

1 равна ч.л. сода бикарбонат

1 ч.ч. захар (тръстикова, нерафинирана)

2 ч.ч. брашно

60 - 70 гр. разтопено масло (повече от половин пакетче от 125 гр.)

1 ч.л. лимонова прах като тази

2 пликчета ванилова захар

Ползвах също:

3 големи ябълки

2/3  ч.ч. сушени череши

20 едри ореха

2/3  ч.ч. филирани бадеми

квасена сметана за сервиране (с 1 ванилова захар в нея)

След като тестото е готово, го разпределяме в намаслена и напудрена с брашно тавичка с каквато форма си изберете (моята е с падащи стени – 26 x 26 см.) и подреждаме отгоре обелените и нарязани на кубчета или лунички ябълки. Аз избрах форма на лунички. По между им разпръсваме отцедените плодове (в оригинал е със сушени сини сливи, но може да ги замените със стафиди, боровинки, череши и т.н. – каквито имате или предпочитате), а след тях посипваме ореховите ядки. Ядките нарязани на средно или едро. Избрах да са по-едрички, а някои дори оставих на половинки. Отгоре поръсваме обилно с филирани бадеми и веднага вкарваме в предварително загрятата фурна да се пече.

Нели е пекла с обдухване на 170°, а аз на 180° без вентилатор. Печем до готовност, като времето за това е ориентировъчно около час ± 10 минутки. Проверяваме с клечка за зъби – може да излиза леко влажна, но да няма по нея следи от тесто!

Изваждаме, охлаждаме напълно и поръсваме нежно с пудра захар. 

Сервирах с леко подсладена квасена сметана и налях орехово вино или ликьор, както го нарича половинката. Гъст и черен, леко стипчив и леко горчив – идеално допълва сладостта на сладкиша и аромата на ябълки. И... много ни се услади!  :-)  

Изобщо не съм се подвела в преценката и усещането си - сладкиша си струва и съм изключително  доволна, че го приготвих!  

Нели, благодаря ти, мила, за споделената рецепта!

Ако и вие сте вече заразени, колкото мен, точната рецепта взех от тук

Пригответе го и да ви е сладко!

Френски десерт с карамелизирани ябълки

След наситено шоколадовата торта пак десерт, но този път нещо леко и плодово.

Днешният сладкиш, много любим у дома, приготвих с актуални плодове, съчетани с характерния мек и кадифен вкус на канела и джинджифил. Едно есенно вълшебство от топли цветове, дълбоки аромати, фин крем и хрупкащи бисквити.

Може да го направите в индивидуални формички или в по-голям съд с диаметър 18-20 см.  С плодовете също може да се импровизира (круши, дюли, нектарини... според сезона)

Продукти:

за 4-5 порции

100 гр джинджифилово-канелени бисквити 
ако не намерите или не ви се приготвят домашни бисквити, ползвайте: 
канелени с добавка на 1 к.л. джинджифил на прах   или   
ореховки + 1 ч.л. какао и също толкова джинджифил на прах

50 гр. млени орехи (или други ядки по ваш вкус)

2 средно големи ябълки (около 300 гр)

4-5 с.л. течен карамел (може и топинг „Карамел”)

400 мл. пресно мляко

50 гр. пудра захар

60 гр. брашно

1 ванилова захар или ампула ванилова есенция

2 яйца

30 мл. (2 с.л.) ром или друг алкохол, според ползваните плодове

1 малака бучица масло (колкото орехче)

Приготвяне:

Смелете бисквитите на ситно (като галета) и смесете с млените ядки. Отделете 2 пълни с.л. настрана за украсата.

Покрийте дъната на чаени чаши или такива за крем карамел с прозрачното фолио (стреч-фолио), за да се улесни след това отделянето. Налейте по една кафена лъжичка от поохладеният  карамел.

В тенджерка смесете брашното, захарта и ванилията. Налейте пресното мляко, хомогенизирайте сместа и я оставете да заври, като непрекъснато бъркате с телта. Нека ври около минута, след което свалете тенджерката от огъня. Добавете едно по едно целите яйца и рома и добре разбийте, за да се усвоят напълно яйцата. Накрая идва ред на маслото, което ще се стопи и обогати вкуса на крема.

Обелете ябълките и ги  почистете от семето. Без да ги разполовявате, нарежете на много тънки и фини шайби.

Във всяка чаша, върху карамела, подредете застъпени по пет парченца ябълка. Останалите крайчета или недобре изрязани кръгчета наситнете и добавете към крема и разбъркайте.

Разпределете една трета от крема върху ябълките, покрийте с половината от смлените бисквити, заравнете слоя и сипете втората част от крема, след тях втората половина от смлените бисквити. Завършвате с третата част от крема.

Чашите се поставят за 30 мин., в съд за варене на пара след което се оставят да изстинат на стайна температура и накрая  се слагат на хладно за няколко часа.

Ако нямате такъв съд може да ползвате по-широка тенджера с похлупено в нея сито (или някаква скара на крачета). Наливате  вода, но така че като поставите чашките върху ситото да не се опират дъната им във врящата вода. Похлупвате с капак и варите на слаб до среден огън.  

Добре охладеният десерт преди сервиране обърнете върху чинийка и гарнирайте с оставените настрана стрити бисквити.

Навън е топла есен и макар вечерите да са хладни, можете да се настаните в двора, да наблюдавате в захлас сенките на  вечерното слънце и да похапвате блажено уханния десерт. Ако имате за компания и чаша добро, плодово вино идилията ще е перфектна :)