18 октомври 2018 г.

Шоколадов Рикота кейк с фъстъчено масло и мед


Чудя се как да започна днешната публикация...
Казват, че шестото ни чувство никога не ни подвежда и ни подсказва най-точно какво трябва да направим. А защо ли често на нас, жените, то ни вменява едни такива, греховни, мисли... за шоколад? Ами, защото сме жени, затова!

За шоколада е говорено, говорено толкова много, че каквото и да кажа, може да се повторя или да повторя вече казано от другите. И въпреки това, много ми се иска да ви припомня някои мисли, които са се запечатали трайно в съзнанието ми
, често изникват на преден план една по друга, ей така, дори и да не виждам пред себе си парченце от това вълшебство и с които оправдавам нестихващият си апетит към него.

„ За жените е всеизвестно, че изпадат в различи настроения. Шоколадът е подходящ за всяко едно от тях. Защото той не е слабост, той е доказателство за изискан вкус.“ Да се знае! А и „
когато работата стигне до шоколад, е безсмислено да се съпротивляваш.“ Някой беше казал, че всичко, от което се нуждаем е любов, но и малко шоколад не вреди. А шоколадът е любов, която сами си подаряваме. Той е и утеха, без думи. Да, защото и мъничкото сладост, която приемаме с едно парченце шоколад, може да изтрие насъбралата се горчилка в душата. И ни обзема една радост, една еуфория, поникват ангелски криле и... само за обичане сме!
Затова нека му се наслаждаваме тук и сега, докато ни има!

Та, в тоя ред на мисли, след дълъг период на въздържание, си казах „Стига вече! Я, да направя нещо шоколадено!“ Имах продукти в хладилника, които застояваха и бе добре да се оползотворят навреме (още едно добро оправдание), та започнах да ги смесвам едно по едно, без ясна представа какво правя. Тестото бе готово - леко и пухкаво като мус. Опитах го на два пъти и преди да се отнеса в сериозно хапване (защото явно доста се бях „изпостила“), го прехвърлих, без да му мисля повече, в първата форма, която видях в шкафа. Резултатът – много шоколадов, сочен и пристрастяващо вкусен кейк. 

Продукти

3 яйца
1 ч.ч. пудра захар
2 пликчета ванилена захар
250 гр. Рикота
200 гр. натурално фъстъчено масло
40 гр. кокосово масло
60 гр. краве масло
200 гр. черен шоколад с висок процент какаово съдържание (или кувертюр с не по-малко от 55% какао)
2 препълнени с.л. полутвърд мед (или 5 с.л., ако е течен) 
100-120 гр. брашно (според едрината на яйцата)
1 бакпулвер

за карамеленият сос
2 с.л. студено масло (около 50-60 гр.)
100 гр. кафява захар (при мен Мусковадо)
щедра щипка морска сол (мляна) 
150 мл. млечна сметана (минимум 30% масленост)

Приготвяне


Разделяме яйцата на жълтъци и белтъци.
Разтопяваме кокосовото и краве масло и оставяме да се охлади.
В по-голяма купа разбиваме до побеляване жълтъците, пудрата захар и ванилията.
Добавяме Рикотата и фъстъченото масло и продължаваме разбиването на бавна скорост, до изглаждане на сместа.
Наливаме на тънка струя охладената мазнина в сместа.
Разтопяваме шоколада на водна баня (или за няколко секунди в микровълнова фурна), леко охлаждаме и също наливаме в горната смес. След него прибавяме и меда лъжица по лъжица, продължавайки разбиването на ниска скорост.    
В отделна купа разбиваме белтъците до твърд сняг и на порции ги добавяме към тестото като внимаваме да не излезе въздухът от тях.
Последно добавяме пресятото с бакпулвера брашно, пак на порции.
Хомогенизираме и прехвърляме сместа във форма за кейк. Печем в предварително загрята на 200
° фурна за около 30-40 минути.

Ако формата ни е силиконова, не я мажем с нищо – директно наливаме тестото в нея и печем.
Ако ползваме метална, дори и да е с не залепващо покритие, е добре да я намаслим със студено масло и леко да поръсим с брашно, като излишното изтупваме и чак тогава наливаме тестото в нея.

Времето за печене може да варира според големината/дълбочината на формата. Кейкът не бива да се препича! Пробата с клечка не помага, предвид шоколада в кейка – тестото ще е все мокро. За да се ориентираме по-лесно, най-добре е да следим какво става във фурната – когато кейкът леко се отдръпне от стените на формата, отваряме вратичката и проверяваме с лек натиск твърдостта на повърхността му. Готовият кейк трябва да е стегнат и в същото време еластичен. Такъв ли е, вадим го! Оставяме да се охлади във формата и след около 20-30 минути, когато и шоколадът в него ще е стегнал,  го изваждаме от нея, обръщаме върху скара и оставяме така до пълното му изстиване. Не го покриваме, защото ще се навлажни кората му.

Охладеният кейк поставяме върху поднос и преди сервиране поливаме с карамелен сос.

За соса слагаме маслото в касеролка и го поставяме на среден огън да се разтопи. Щом това стане, добавяме захарта, солта и сметаната. Разбъркваме и оставяме да заври. Веднага след това намаляваме огъня до слаб и за около 2-3 минути бъркаме сместа, докато потъмнее и се сгъсти леко. Отстраняваме от огъня и оставяме да се охлади, прехвърляме в сосиера и сервираме.
Към всяко парче, за още повече разкош, може да добавим по лъжица квасена сметана или крем-фреш – вкусовете идеално се допълват. Синът ми не пропуска да комбинира така почти всеки шоколадов сладкиш.




Това е. Ако обичате шоколадови сладкиши, опитайте и моят Шоколадов Рикота кейк с фъстъчено масло и мед.
Пристрастяващо вкусен е, повярвайте!


4 октомври 2018 г.

Пиле с подлучен ориз


Това е едно лесно и непретенциозно ястие, но както обикновено се случва, точно такива „простички рецепти“ се оказват, че са и много вкусни. Пиле с ориз, но не какво да е. С него свързвам мил, детски спомен, който винаги разказвам, сервирайки го.

 Преди доста години, когато бях още малко момиче, моята стринка (ако някой не знае какво е стринка, пояснявам веднага – това е жената на чичото, той пък е брат на бащата, в  случая на моя)
, която скоро бе родила сладката ми братовчедка, ме заведе в село Мало Конаре, в родния си дом. А в Мало Конаре къщите са големи, градините още по-големи, стопаните съответно - гиганти. Е, може и да не са гиганти, но тогава на такива ми приличаха. Къщата, до тогава не бях виждала такава, бе с голяма, дървена тераса отпред, ширнала се над ниския, широк вход през който се влизаше в тъмен, хладен и особено ароматен, приземен етаж. Там се намираше кухнята, в която се готвеше през студените месеци, а ароматът от вкусните гозби на стопанката се бяха впили във всяко кьоше, тухла, шкаф, във всяка гънка на белите, хасени перденца и дори във всяко възелче на ръчно тъкните от нея пъстри, селски черги. Баба Цеца, така се казваше майката на моята стринка, ни посрещна отдалече. И тя бе от гигантите. Едра, здрава, загоряла от слънцето жена, облечена в някога черна, но вече избеляла и доста дълга пола, с натъпкана в нея блуза, отново в същата сиво-черна разцветка и тревисто зелен, собственоръчно плетен елек. Не си спомням, но сигурно е била обута в галоши – в онова далечно време, почти всички на село се обуваха в черни, гумени галоши. Косата ѝ бе сплетена на плитка, а едрото ѝ лице, както по-късно забелязах, бе разтегнато в редовната ѝ широка усмивка. И гласът ѝ бе запомнящ се - гръмък и звънлив. Беше късна пролет, вече почти лято. Дворът бе покрит с голяма асма, в центъра на която се издигаше плодно дърво (може би череша, не помня вече), чиито клони се провираха грациозно през нея и се устремяваха свободни към небето. Отдолу, под асмата, бе курдисана лятната маса, на която се хранеха всички в топлия сезон. Какво сме правили там цял ден не помня, но още помня вкусният обяд, който баба Цеца ни сервира. Аз от малка обожавам ориз, независимо дали е сготвен с месо или без. Мама се салавеше като отлична кулинарка и до тогава съм виждала какви ли не оризи, но такъв, като на баба Цеца, не бях виждала. Още щом достигна ароматът му до носа ми, изгарях от нетърпение да го опитам. Хем бе снежно бял (любимият ми), хем полят с нещо огнено червено. Попита ме каква мръвка от пилето да ми сложи в чинията и аз веднага предпочетох чомак. J В средата на масата имаше голяма , ама наистина голяма като за истински гиганти, чиния със салата от градински домати, краставици, чушки... селска салата, ухаеща не по зле от гозбата на стопанката. Хлябът бе напудрен целият с брашно, какъвто моя милост също не бе виждала до тогава. Бял и пухкав, нарязан на дебели филии. Че и покривката бродирана – бяла с червени рози. Още помня, че разучавах всяка извивка на красивите цветя и като се прибрах у нас вечерта, ги рисувах, рисувах...

Но за ястието ми бе мисълта. Рецептата за него научих години по-късно и бях много щастлива, че мога да сервирам на моята маса, на моите хора оня чуден, малоконарски ориз.
Простичка и лесна за изпълнение рецепта с отличен вкус.

Продукти

/за 4-5 порции/

1 не голямо пиле (около 1 кг.)
300 гр. ориз (1 и 
½ ч.ч.)
1 пакетче краве масло (125 гр.)
2-3 средни глави лук (200 гр.)
сол, черен пипер, червен пипер, чесън и оцет на вкус


Приготвяне
  

Пилето се нарязва на парчета и се сварява, като се посолява след кипването на водата.
Ситно нарязаният лук се задушава до омекване в 2/3 от маслото, залива се с прецедения бульон от пилето (ако не достига, се долива топла вода) и се кипва. Добавя се оризът, разбърква се и се оставя да вари 2-3 минути. След това се прехвърля в тавичка, поръсва се с черен пипер на вкус, разпределя се месото и се слага в предварително загрята на 230° фурна да се запече. Всъщност, запича се леко месото, а оризът остава сочен, защото следва да се извади тавичката от фурната, когато той не е поел напълно всичката течност. Вече извън фурната, тавичката се покрива с хартия, а отгоре ѝ с кърпа, така че ястието да се задуши.

Преди сервиране се поръсва със счукан в хаванче чесън (за цялото ястие 4-5 средни по големина скилидки), разреден с малко оцет (на вкус, при мен 2-3 с.л.) и 2-3 с.л. бульон. След това се полива и с останалото масло, разтопено и леко запържено.

Друг вариант на сервиране е ястието да се гарнира, директно в чиниите. Точно така го бе приготвила и баба Цеца.
За целта във всяка чиния, върху ориза, посипваме наситнен чесън в количество по вкус (обикновено по 1 скилидка). В малко тиганче наливаме 2 с.л. олио и добавяме останалото масло (може и малко повече, ако предпочитате), поставяме на среден огън да се разтопи и леко запържи маслото. Дръпваме тигана настрана от огъня и веднага добавяме мъничко сладък, червен пипер (1 к.л. за всичките 5 порции). Разбъркваме го бързо, бързо гасим с малко оцет или лимонов сок и поливаме с него всяка порция.

За финал поръсваме с наситнена, свежа мащерка и сервираме.
Салатата може да е всякаква, оставям на вас да я изберете.
Да ви е сладко!







8 юни 2018 г.

Сладка пица "Капрезе" с череши


Поредната вкусна рецепта за пица. Но сладка. Кой е казал, че пицата трябва да е само солена? Както има постна и блажна, така може да има и сладка. И понеже черешките са ми напоследък все в ума и пред очите, не се стърпях и се подадох на вдъхновението.  Да знаете само колко е вкусна – представете си пухкавото тесто покрито с ядки, деликатно сирене, моцарела, черешки, бадем... разкош! Дори, за да е по-голям разкош, е полята и с невероятен, балсамов сос. Хайде сега кажете, не ви ли се прииска поне едно парченце?  ;)
Сладостта ѝ е деликатна, за да се усетят максимално всички вкусове, заложени в нея, но по желание може да се засили – на всекиго според желанието. На нас особено ни се услади и след няколкото опита, всеки с леко донагаждане на вкуса, се получи точната рецепта. Пиша я тук, но може да я видите и в блога
La vita e Bella 


Продукти
/за 2 малки пици/

1 пакет тесто за пици
BELLA 
100 гр. млени бадеми
300 гр. сирене Котидж
4 с.л. кафява захар
4 с л. ментово песто*
4 с.л. орехово масло
окло 600 гр. череши
250 гр. мини Моцарела
200 гр. черешов конфитюр

за намазване

1 яйце
1 с.л. орехово олио
1 ч.л. захар

за гарниране
шепа филирани бадеми
балсамов сос*
свежи листа мента


*за ментовото песто
1 връзка свежа мента
¼ ч.ч. орехово олио

*за балсамовия сос
1 ч.ч. тъмен балсамов оцет

2
с.л. орехово олио
1 к.ч. пчелен мед
1-2 капки бадемова есенция




Приготвяне
Измиваме и почистваме черешите от костилките.
Загряваме леко конфитюра и отливаме в купичка соса (отделяме от плодовете).
Приготвяме си ментовото песто като пасираме заедно измитата мента с ореховото олио.
Приготвяме си и балсамовият сос като редуцираме балсамовият оцет на половина в касерола на среден огън, след което добавяме към него ореховото олио, меда и бъркаме постоянно, докато се получи гъст и гладък сос. Ароматизираме го с бадемова есенция на вкус (1 или 2 капки).

Заемаме се с направата на пицата:
От готовият цял лист тесто изрязваме 2 кръга, всеки с диаметър 24 см., които поставяме върху застлана с хартия за печене и леко поръсена с брашно тава.
На 2 см. от края на всеки кръг редим като наниз черешки и разполовени топчета Моцарела, след което загъваме края на тестото над тях и притискаме, така че да се получи красиво ръбче.


Поръсваме вътрешността на всеки така оформен кръг с млените бадеми, над тях разпределяме равномерно сиренето Котидж, поръсваме с кафявата захар и тук-там от ментовото песто. Подреждаме половината от останалата Моцарела и по 5-6 разполовени черешки.
Намазваме ръбчето на пиците с разбитото с орехово олио яйце и печем до полуготовност (до леко порозовяване на ръбчето).



Изваждаме от фурната, бързо накапваме на няколко места плодовете от конфитюра, нахвърляме останалата моцарела и поръсваме с филираните бадеми. Връщаме във фурната и допичаме до готовност.

Преди поднасяне топваме цели, обезкостени черешки в соса от конфитюра и ги подреждаме върху топлата пица. Гарнираме с листенца свежа мента и поръсваме с балсамов сос.
Сервираме на масата по желание и купичка с цедено мляко, полято с течен, пчелен мед.
Бутилка хубаво розе е препоръчителна.



16 май 2018 г.

Бяла Рустик багета

/White Rustic Baguette/


Вярвам, сме на едно мнение, че няма по-вкусен от домашно изпеченият хляб, независимо от рецептата. Съобразен с вкуса на любимите хора, с повода или настроението ни, резултатът винаги е отличен, щом сме вложили сърцето и цялата си любов. А уханието, което се носи от фурната... божествено!
Казвала съм вече, че да меся хляб е голямо удоволствие за мен, носещо ми неописуемо удовлетворение. Най-често действам по основната рецепта (брашно, сол, вода и мая), но понякога, според моментните ми идеи, желание и наличности, променям крайния продукт. Понякога обогатявам тестото с мляко, сметана, масло, яйце, глезим се и с вложени в него пълнежи от месо или зеленчуци, маслинки, ядки или семена. Понякога, когато бързам, го форсирам, но най-обичам предвидливо да оставя тестото да зрее бавно, за поне денонощие, да развие в себе си онези ухания и вкусове, които му придават онези неоспоримо отлични качества, които всеки цени -  тънка, златиста и хрупкава коричка, мека и шуплеста средичка, дъх на блажено детство и доволно засищане, дори с една филия. Е, една никога не стига, но това е оправдано. J


Едни от най-харесваните хлебчета у нас са багетите – къси или дълги, тънки или по-дебелички, но винаги златисти, хрупкави и меки, напудрени нежно с брашно и в повечето случаи разчупени почти веднага, щом поемат малко въздух след излизане от фурната. Да потопиш къшей от тях в ароматен, чеснов зехтин или да добавиш бучица масло, топящо се на мига, да гарнираш с резен сушен домат или просто да поръсиш с домашна шарена сол – няма такова блаженство! За пълно разглезване пък предлагам и домашна Нутела.

Рецептата и как ги правя аз:


Продукти
/за 3 багети/


500 гр. брашно (тип 480-500), с висок процент протеин (12% и повече)
300 гр. хладка вода
5 гр. суха мая
1 ч.л. захар
10 гр. сол
3 с.л. зехтин Екстра Върджин


Приготвяне

Разтвaряме маята и захарта в хладката вода и я добавяме в купата с пресятото, заедно със солта, брашно. Поливаме със зехтина и омесваме гладко тесто. 
Покриваме го с чиста кърпа и оставяме да почива 20 минути, след което го преомесваме като загъваме навътре с три-четири движения.
Отново го оставяме за 20 минути, после пак загъваме. Повтаряме стъпките за почивка и сгъване още веднъж.
Следва да оставим тестото в хладилника за най-малко 24 часа, покрито със стреч фолио.

Ако нямаме време и искаме да ускорим ферментацията, за да печем в деня на омесване на тестото, то тогава увеличаваме количеството на сухата мая до цяло пликче (7-8 гр.), а времето за втасване на студено, в хладилника, можем да намалим до 6-8 часа.

Оформяне и печене:


Загряваме фурната до 250°.
Ако имаме каменна плоча за печене на хляб, поставяме и нея във фурната (на средно ниво, върху телената скара) да се напече.

Посипваме с брашно плота и внимателно обръщаме бухналото тесто върху него. 
Разплескваме го внимателно във форма на квадрат с приблизителни размери 25x20 см. Разделяме го по дължина на три ленти с ширина 6-7 см. 
Всяка една багетка внимателно разтягаме по дължина и едновременно с това усукваме с 3-4 движения. Поставяме я върху кърпа, предварително нагъната на дипли (улеи), които сме напудрили с брашно.
Почиват пак около 10 минутки и печем върху нагрятата във фурната каменна плоча като с помощта на кърпата претълкулваме багетките върху нея.
Тук внимаваме да не се изгорим на горещата плоча!


Ако нямаме плоча, печем върху тава, застлана предварително с хартия за печене, която, подобно на кърпата, сме нагънали и оформили на улеи, напудрили сме ги леко с брашно и в тях сме поместили оформените багети (преди последната почивка от 10 минути). Още по-добре е да ползваме специалните, къдрави форми за багети – вече се намират свободно в някои магазини.

Печем за около 25-30 минути като на два-три пъти напарваме фурната с вода (с шише с пулверизатор), но не директно върху багетите, а във пространството над тях.

Изпечените багетки завиваме за десетина минути с чиста кърпа, за да им омекне коричката и ако не можем да чакаме да се охладят напълно, нападаме смело!
J








29 април 2018 г.

Сладки „Шоколадки“


/сладките на баба/


По оригиналната рецепта на баба сладките се слепват по две с нежен шоколадов крем, доста наподобяващ мус. Но днес реших да ги олекотя малко и за пълнеж ползвах извара – фина, деликатно подсладена и ароматизирана с ванилия.

за тестото
400 гр. масло
220 гр. пудра захар
2 жълтъка
230 гр. млени фъстъци или орехи / в моя случай с орехи
400-450 гр. брашно

за шоколадовия крем
300 гр. масло
300 гр. пудра захар
300 гр. тъмен шоколад (кувертюр)
2 яйца + 2та белтъка
1 ампула ромова есенция

за крема с извара*
500 гр. фина извара
1 к.ч. пудра захар (или 2 с.л. пчелен мед)
семенцата от пръчка бурбонска ванилия (или 1 пликче ванилова захар)


за глазурата
100 гр. тъмен шоколад (кувертюр)
150 гр. млечен шоколад
30 мл. олио

Приготвяне

на тестото
Разбийте мекото масло със захарта на пухкав крем и добавете един по един жълтъците. Добре хомогенизирайте след всеки.
Добавете млените ядки, а след тях и брашното. Замесете гладко тесто, което оставете да почива в хладилника за около половин час. Разточете на лист с дебелина 0,5 см. и изрежете четен брой сладки с формички. Наредете върху застлана с хартия за печене тава и печете за около 12-15 минути, в предварително нагрята до 180
° фурна. Охладете върху телена скара до пълното им изстиване.

на крема
Разбийте жълтъците със захарта на водна баня, докато удвоят обема си и сместа побелее. Охладте я и ароматизирайте с есенцията.
В отделен съд разбийте мекото масло на пухкав крем, към който при постоянно бъркане добавете лъжица по лъжица яйчния, а след него и разтопения и охладен кувертюр. Бъркайте до пълното му поемане.
Накрая добавете и разбитите на твърд сняг белтъци и хомогенизирайте внимателно сместа вече с лопатка или дървена лъжица.
Напълнете крема в пош и шприцовайте от него върху половината от сладките. Подредете в поднос.

*Крема с извара става значително по-бързо, направо светкавично.
Просто разбийте с миксера изварата със захарта или меда за 1 минутка и накрая ароматизирайте с ванилията. Само това. Много нежно и ефирно кремче, от което няма да успеете да се удържите да не загребете с лъжичка и да му се насладите и самостоятелно. 

на глазурата
Отделете настрана 50 гр. от млечният шоколад.

Разтопете на водна баня (без да завира водата) двата вида шоколад, като добавите и олиото (за блясък).
В така получената глазура потопете останалата половина от сладките и поставете върху телена скара да се отцедят, след което, за да се втвърди глазурата по-бързо, приберете за кратко в хладилник.
Щом се стегне глазурата, поставете капачета върху всяка сладка с крем.

В отделен съд разтопете отделеният шоколад.
Прехвърлете го в малко найлоново пликче (в едното ъгълче), завийте добре свободната част на пликчето за да излезе излишният въздух и леко пробийте връхчето му.
Бързо и енергично напръскайте охладените сладки, след което отново ги приберете за кратко в хладилника (5 минути).

Готовите сладки приберете в кутия с добре затварящ се капак. Ако времето е топло, приберете цялата кутия в хладилника!
Можете да съхранявате до 1 седмица. 



Да ви е сладко!