9 май 2019 г.

Дунапренки с крем



Една рецепта с история. 

За тези, които обичат да четат споделени мисли и трепети са следващите няколко реда, останалите могат да преминат надолу, към конкретната част за приготвянето на тези страхотни, въздушни топки.

Всичко започна от любимите на моят съпруг панирани цветове от акация. Преди доста години, в една разкошна майска пролет, в едно от пътуванията ни зад граница се случи така, че след дълго и уморително шофиране спряхме да отпочинем в крайпътна, планинска отбивка – тиха, чиста и опияняващо ароматна. Наоколо бе пълно с цъфнали акации. Раздвижвайки скованите си тела по близката пътечка, навлязохме малко навътре в гората и попаднахме в истински рай – акация до акация
, отзад и нагоре още и още. Целият баир бе отрупан с нацъфтели акации, с едни едри, гъсти цветове, а колко пчели усърдно събираха прашец в тях, не можете да си представите. На един цвят броихме по 7-8 работливки. Такова нещо не се забравя. Докато ги гледах влюбено и нежно и плахо ги галех по пухените им дупета, се сетих, че акацията се панира в тесто за палачинки и се получава страхотен десерт. Казах на милото, а той обяви идеята ми за луда.

- Е, как ще е луда, бре човек? Нали ти си ми казвал, че някога като дете, дядо ти те е учил да си хапваш цветчета салкъм. Сладки били. Ами това е същото, даже е сготвено. Ти нали обичаш сладко?
-
И как ще ги направиш тук? - бе въпросът му, а аз само това и чаках.
- Ей сега ще видиш!

Ако сега не опитах, с тези прекрасни и чисти цветове, кога? И ги направих. Имах бутилка прясно мляко в хладилника, две останали сурови яйца, бях си купила брашно и подправки, както винаги правя, когато съм в Европа и за късмет имахме останали няколко пликчета захар за кафето. То беше такова вкусно щастие, каквото друг път едва ли би се повторило.
От тогава, всяка година едва чака да цъфнат акациите и ми носи цели торби с цвят, а моя милост се зарежда в кухнята да панира. Аз панирам – той яде, аз панирам – той продължава с кеф да си хапва и спиране няма. И преди няколко дни акациевата одисея се повтаря. Похапна си Атанасов-старши десетина хрупкави цвята и хоп - звъннаха ни и се наложи веднага да тръгнем. Времето бе хладно, хладилникът ми пълен със зелении и точно за купата със сместа място нямаше в него. Прехвърлих я в тенджерка за по-сигурно, похлупих и оставих на терасата. Мислех си, че мога да изпържа палачинки като се приберем и затова даже го разредих малко с още мляко. За беля това стана на другия ден късно и тестото се бе надигнало леко. Пробвах го и слава Богу бе наред – само тръгнало да ферментира. Казах си ОК, късно е, нощта ще е по-студена, да си стои там, утре ще реша какво да го правя. На другия ден бе станало на квас. Опитах го - леко киселееше, не миришеше на развалено, дожаля ми да го хвърля и реших, че сега е моментът да се пробвам да замеся нещо с квас. Не ми се щеше да е просто хляб. Мина ми през ума да направя козунак, но и козунаците по празниците ни бяха втръснали. Почнах го, пък да видим. И така, добавих това-онова, омесих тестото, втаса прекрасно и решението само си дойде – малки питки, като за бургери ще са. Тестото не е нито сладко, нито солено. Може да си ги хапваме и със шунка и кашкавал, може и с конфитюр. Получиха се истински душички. Няколко заминаха на вечеря, а останалите на сутринта претворих в тези дунапренено меки топки с крем от маскарпоне, квасена сметана и ягоди. Нищо повече. Наглед като балони, на вкус като за шампиони!
J
 




Продукти
/за 12 топки/

Тестото може да приготвите и без фермент, а с мая, което ще ви спести време. Яйцата ми се оказаха по случайност във фермента и ако пак приготвям това тесто, ще ги добавя със сигурност на по-късен етап, при самото замесване, за по-сигурно. Ако решите да ги приготвите, сами решете кой метод да използвате. Аз ще опиша рецептата така, както се случи при мен.

за фермента

2 едри яйца (може да се пропуснат, дори е желателно)
1 с.л. захар
1 щ. сол
250 мл. пресно мляко + още малко
*
брашно, колкото за гъсто кексово тесто
*
допълнително 2 с.л. захар *

Брашното и млякото не съм мерила, на око действах, но горе долу мерките са такива. След като приготвих тесто с гъстота като за кекс, разредих с още малко пресно мляко, до получаване на палачинково тесто. В този момент похлупих купата и оставих на студено за 28 - 36 часа. Най-добре в хладилник. Използвайте по-дълбок съд, защото бухва доста. Разбъркайте го на два-три пъти, както добавяте всеки път по 1 с.л. захар.

за самото тесто

500 гр. брашно
1 с.л. сол
100 гр. разтопено кокосово масло

за намазване
1 жълтък + 1 с.л. олио


В дълбока купа поставяме брашното, пресято заедно със солта. Правим кладенче и в него добавяме фермента. На този етап е най-добре да се добавят онези 2 яйца, описани в списъка с продуктите за фермента.

Ако не се решавате да си направите и ползвате фермент, добавете в купата още 1 ч.ч. брашно, а в кладенчето захарта, 1 пликче суха мая от 7 гр. и 300 мл. хладко пресно мляко. Забъркайте в кладенчето каша (само с част от брашното в купата) и я оставете да се надигне, след което замесвате тестото.

Замесваме меко тесто като в процеса на месене наливаме по малко, на порции, разтопеното кокосово масло. Ако тестото е много лепнещо, добавяме по малко брашно. Много лепнещо, означава, да е толкова влажно, че да не се офрмя на топка. Месим продължително, с разтягане на тестото. Може да направите това с робот, а ако имате сили и желание, става и на ръка и отнема не повече от 15 минути. Тестото е меко и месенето не е уморително. Не прекалявайте обаче с добавка на брашно. Нормално е в началото да ви лепне по ръцете. С месенето това се оправя и ръцете сами се изчистват. Тестото остава меко, но вече еластично и гладко, което изобщо не лепне. В този момент то е готово. Връщаме го в купата, предварително леко намаслена, завиваме го със стреч фолио и го оставяме на топло, докато утрои обема си.
Аз меся на ръка и ползвам за целта една голяма 5 литрова тенджера. Много е удобно в нея, защото при такова месене с една ръка я държа за дръжката, с другата тегля яко. И за отпочиването му е добре – покривам с фолио, отгоре затварям с капака и го забравям. В по-хладно време загрявам фурната до 50
°, изключвам я и поставям тенджерата с тестото вътре за около 1-2 часа. Така направих и с това тесто. Бухна за 2 часа.

След това го извадих на едва намаслена повърхност, леко преомесих, оставих завито да се отпусне за около 5-10 минутки и разделих на 12 равни части. Всяка част окръглих на гладка топка и подредих в засталана с хартия за печене тавичка на разстояние от около 2 см. една от друга.
Намазах ги с разбитият с олиото жълтък и оставих да бухнат отново, докато се загрее фурната.
Пекох на 200
° до хубаво поруменяване, след което намалих градусите на 180 и допекох до готовност. Извадих от фурната и завих с мека кърпа, да се задушат леко, за около 20-30 минути.
Изпечените питки са с красив загар както отгоре, така и по дънцата им. Леки са като перце и при почукване по долната кора издават кух звук.
Напълно изстинали ги разполовяваме и пълним с крем, а при поднасяне пудрим нежно с пудра захар.

за крема
500 гр. маскарпоне
250 гр. квасена сметана
3-4 с.л. пудра захар (или повече, на вкус)
200 гр. леко пасирани ягоди (или друг плод)
1 пликче ванилена захар
3 с.л. пудра захар за поръсване


Разбива се леко маскарпонето със захарта и ванилията, добавя се квасената сметана и пасираните ягоди (не прекалявайте с пасатора, нека има по-едри парченца плод), хомогенизира се сместа и се поставя в пош с кръгъл накрайник.
Всяка топка се разполовява, шприцова се обилно с крем върху долната половинка, похлупва се и се поръсва нежно с пудра захар.

Сервирайте с още пресни ягоди и с удоволствие си ги хапнете!





5 май 2019 г.

Телешко фрикасе с гъби и масло с куркума


Фрикасе у дома се готви много рядко. Не го харесват моите хора, не е тяхната храна за разлика от мен. Много го обичам, но трябва да е перфектно сготвено – да е леко, нежно, гладко и след изстиване да не се стяга. То не е като гювечът, в който бухаш каквото имаш, на едро, на дребно нарязано, бъркаш веднъж,  похлупваш, печеш и накрая ядеш. Тук се иска и мерак, и старание. Точно по тази причина не всеки може да ме подмами с фрикасе, а да си сготвя само за мен... не бях го правила от много, много време. До скоро, когато мисълта за него, която се бе загнездила в ума ми от няколко седмици и си стоеше там кротко,  изкочи и ми докара в един момент дори ароматът му. Е, сготвих го. И през цялото време се обвинявах какъв съм егоист и чревоугодник, че да стигна до там, да готвя една порция. Сервирах го и едва се удържах да не го нападна, докато направя няколко снимки – толкова вкусно и ароматно бе, нежно и със сочно месце, че преглъщах през цялото време. Не си играх много с фотоапарата, едва една снимка подбрах накрая, но точно, когато приключих, се прибра синът ми и виждайки порцията ми на масата, реагира първосигнално и истински изненадващо в случая: „Това за ядене ли е? Мм, изглежда много вкусно! Може ли да го изям?“ Е как да не може?! При мама всичко може.
Ей така се простих с вкусното си фрикасе.
J Но само за малко. Сготвих пак. В един ден два пъти, по една порция. Но си струваше - вече двама ядем фрикасе. И ми легна сърцето на място. :)))


Продукти
/за 3 порции/

600 гр. младо телешко месо (най-добре филе)
сол и черен пипер на вкус
½ ч.ч. брашно (за напудряне на месото)
1 к.ч. олио
1 клонче салвия
3 с.л. масло (60 гр.) + още 1 с.л. при необходимост (или общо около 100 гр.)
12-15 бр. гъби печурки (по-дребнички)

за фрикасето
3 пълни с.л. брашно
800-900 мл. пресно мляко
3-4 щедри с.л. квасена сметана
1 едра червена чушка (капия, надробена на ситно)
сол и черен пипер на вкус
2 жълтъка
сока на 1 лимон
щипка куркума


Приготвяне


Моята рецепта не е за класическо фрикасе -  за него се ползва бульона от свареното месо. Аз предпочитам пресно мялко, с което моето наподобява сос бешамел. Затова, ако държите на класиката, сварете нарязаното на хапки месо, прецедете бульона и с него заменете пресното мляко в моята рецепта.
Нарязаната червена чушка също е мое си допълнение, от което вкусът се обогати допълнително.


И така...
Месото се нарязва на тънки плочки. Ама много тънки - около 5 мм. Гъбките ако може да са най-дребните, колкото лукче, ако не - се разполовяват. Почистват се добре, а за по-сигурно аз ги и беля.
В дълбок тиган или плитка, широка тенджера загряваме олиото и изпържваме на среден огън посолените, леко поръсени с черен пипер, напудрени в брашно и изтупани от него месца. От двете страни - до зачервяване, но без да прекаляваме. Трябва да се сготвят и да останат сочни. Заедно с тях в тигана пускаме и салвията.
Готови ли са, изваждаме ги в чиния, мазнината си заделяме, салвията изхвърляме или изяждаме, а в тигана пускаме маслото и гъбките. Пържим и тях за кратко, до зачервяване. Ако са глътнали мазната, добавяме още малко масло (аз добавих), изчакваме да се разтопи и добавям брашното. Разбъркваме с телта, изчакваме 30-40 секунди да се запържи и разреждаме с млякото – настрани от огъня, бавно, на тънка струя и при постоянно бъркане. Добавяме квасената сметана, надробената червена чушка (свежа), подправяме на вкус със сол и черен пипер. Бъркаме постоянно докато се уплътни сосът. След това разбиваме жълтъците с лимоновия сок и на тънка струя, отново настрани от огъня, го добавяме в тигана. За мен ястието е още плътно и затова разреждам с още малко пресно мляко. Затова сами преценете дали да добавите още мляко. Връщаме на котлона да заври и оставяме около 2 минути на тих огън като накрая връщаме и телешкото месо вътре. Преди сервиране загряваме заделената мазнина и ѝ пускаме щипка куркума. Веднага прецеждаме и от нея капваме върху порциите.

Това е. Бързо се готви и е много, много вкусно.


30 март 2019 г.

Ябълков пай с извара и бадеми

Есен и Пролет - две сестри, орисани така, че никога да не се срещнат. Природа, няма по могъща от нея! Но... било писано магьосницата в мен да намери начин им осигури една кратка среща. :)) Докато пълня дома си с цветовете и уханията на пролетта, се сетих, че с последните останали от миналото лято ябълки, които за мое учудване бяха здрави, макар вече леко сбръчкани, мога да направя сладкиш – типичен есенен и много вкусен при това. В последно време наблягаме изключително много на сурови плодове, дотолкова, че май взе да ни омръзва и едва ли някой би посегнал към тези мъничета сега. Жал ме бе да ги хвърля и ги оползотворих  така. Оказа се сполучлив експеримент и реших да ви го споделя.
В тестото няма мазнина, но пък за сметка на това добавих прилично количество извара, която придава една кадифеност на готовото изделие. Ябълките са много дребнички, много сладки и ароматни и макар леко завехнали, имаха своята плътност на месото, което плюс желанието ми да ги оставя цели в сладкиша, ме накара да ги обработя предварително. Сосът, който се получи от обработката им, наподобяващ карамел (даже си беше точно карамелен сос) вложих в сладкиша, което го обогати още и без който не би имал този разкошен, завладяваш вкус. Всъщност, той е богат на масло, така че май ви излъгах по-горе – има мазнина в тестото. Но нека ви обясня вече подробностите и особеностите по приготвянето.

Продукти
/за форма с диаметър 26 см./

за тестото
4 яйца
1 ч.ч кафява захар (тръстикова)
2 ч.ч. фина извара
2 пликчета ванилова захар
½ к.ч. тъмен ром
1+1/3 ч.ч. брашно
1 бакпулвер

за ябълките
8-10 бр. дребни ябълки, с големината на топка за пинг-понг
70-80 гр. масло + 1 с.л. олио
½ ч.ч. кафява захар (тръстикова)
2/3 ч.ч. бяло вино

допълнително
1 шепа сурови, цели бадеми
1 шепа филирани бадеми
пудра захар за поръсване


Приготвяне

За да подготвим ябълките поставяме дълбок тиган на среден огън и в него разтопяваме маслото с олиото, добавяме захарта, бъркаме, докато се разтопи и наливаме внимателно виното. Бъркаме още малко, за да се разтопят образувалите се бучки твърд карамел, добавяме ябълките (почистени само от сърцевината), похлупваме с капак, намаляваме огъня до много слаб и оставяме така за около 15-20 минути. За всеки случай проверяваме какво става под капака, за да няма неприятни изненади.
Ябълките ще омекнат леко, а сосът ще наподобява рядко желе с неописум аромат. Вкусът му... оставям на вас да се убедите.

Отвеждаме настрана да се охладят.

В съд с трислойно дъно и на много слаб огън (или на водна баня) разбиваме до пухкав крем с миксер яйцата и захарта. Ароматизираме с ванилията и рома, след което наливаме на порции и при постоянно бъркане към предварително леко разбита до хомогенност извара. Изглаждаме сместа и към нея добавяме на няколко порции пресятото заедно с бакпулвера брашно.
Прехвърляме го в намазана със студено масло и поръсена с брашно форма за пай и наливаме соса, отделен от обработването на ябълките. Внимателно разбъркваме с лъжица, колкото да оформим някакви шарки. Следва да подредим ябълките отгоре като преди това, при добро желание, може да ги обелим – ципата лесно пада. В дупките им набиждаме по една-две бадемови ядки, а около тях поръсваме с филираните ядки.
Печем в предварително загрята на 200
° фурна 
за приблизително 30 минути.
Охлаждаме напълно и поръсваме с пудра захар.




Съвет:
Не притискайте ябълките в тестото, те не бива да потъват! Ако добре сте го разбили, ябълките ще се държат почти напълно на повърхността му. Това не бива да ви притеснява, защото бухвайки, тестото ще ги обгърне и те ще „потънат“ колкото трябва - до половината в него. Иначе рискуваме да се скрият съвсем. 





Наситено жълтият цвят на пая е в следствие на страхотните домашни яйца, които ползвах. Прекрасен е, нали? :))

21 март 2019 г.

Крем супа със стебла от броколи


Отдавна не съм споделяла рецепта на супа тук. Не знам защо, но общият брой на публикациите ми за супи е малък, предвид, че супа у нас се яде и то каква ли не. Обичаме супи, а съпругът ми понякога обича и да закусва с купичка топла супа. Аз понякога, вдетинявайки се, дори си правя попара с нея и ми е много вкусно, като по този начин и печеля – редуцирам количеството на хляба ми за едно ядене, защото, знаете, че попарите са доста засищащи. Ще кажете защо тогава ядеш със супата хляб? Супата не предполага неговата компания. Ами, аз без хляб не мога да се храня, това е. И салатата с хляб консумирам, дори и тараторче да си сипя, пак към филията с хляб посягам. Не ми се смейте, аз обожавам не само да меся хляб, ами и да си го хапвам, така че все се старая да го огранича в менюто си. Но трудно ми се удава. Затова, гледам да имам препечени филийки или крутони, които добавени в някои ястия ме залъгват и засищат окото и апетитът ми за тесто. ;)

Днешната супичка е много фина – крем супа с добавка на останали ми стебла от броколи. Така казано не е нещо особено, но ви уверявам, че зачетете  ли се надолу, ще разберете какво имам предвид.
За салати и запеканки с този зеленчук винаги ползвам само горната му част, накъсана на розички, и после все се чудя какво да правя с дръжките, защото понякога са малко и не стигат за нищо. Тогава замразявам. Но когато са повечко, като днес, не се колебая да ги претворя веднага, докато са пресни, именно в тази супа. Ако знаете колко е ароматна, нежна и с фин вкус, ще се захванете да я приготвите на мига. Но с думи само мога да ви блазня, няма как да ви я сервирам, затова вижте рецептата и ако ми се доверите, не пропускайте да си я приготвите и да ѝ се насладите!

Продукти
/за 4 порции/

стеблата на 2 едри глави броколи (не съм ги мерила, но предполагам са някъде около 300-350 гр.)
100 гр. масло
¾ ч.ч. брашно (8 с.л.)
2 с.л. настърган на ситно пармезан (или краве сирене и оставено да изсъхне)
2 ч.л. смлени на прах сушени гъби
2 с.л. фино смлени изсушени подправки за супа (лук, морков, целина, чесън, магданоз, пащърнак)
щ. лимонтузу
100 мл. млечна сметана
сол и черен пипер на вкус
1 с.л. наситнен пресен шнитлаух
квасена сметана и крутони за сервиране


Приготвяне


Първо искам да направя едно уточнение с препоръка:

Смесете си предварително сухите съставки, без солта и черният пипер. Това ще рече, да си сложите в блендера брашното, смлените на прах сухи гъби (или начупени на дребно), сушените зеленчуци (или готов микс от такива), настърганият пармезан (или настърганото и изсушено сирене) и пулсирайте всичко това на няколко пъти. Ще имате страхотна и богата на вкус смес за крем супа. Ако ползвате готов микс от сушени зеленчуци, проверете в съдържанието дали има в него чесън. Ако няма или не го усещате като аромат, добавете в сместа ½ к.л. чесън на прах – важно е за вкуса на супата!

След това измиваме, обелваме внимателно стеблата на броколите и ги нарязваме на тънки и къси жулиени.
Поставяме маслото в тенджерка на среден огън да се разтопи и в него запържваме за кратко жулиените от броколи.
Следва да добавим около 300 мл. топла вода, леко посоляваме, захлупваме и задушаваме до омекването им.
Когато са добре омекнали може да ги пасирате или да ги оставите така - тънките жулиени на които ги нарязахме са омекнали и едва се усещат. Та, в този момент поръсваме отгоре им сухата смес от брашно и подправки, разбъркваме за минута и на порции, при постоянно бъркане, доливаме сметаната и още топла вода в количество, разреждащо супата до желана от нас гъстота. Аз налях някъде към 750-800 мл. Намаляваме огъня до слаб и оставяме супата да заври.
Разбъркваме периодично и след около 4-5 минутки отвеждаме от огъня.
Ако желаем да е по-рядка, доливаме в този момент още мъничко вода, изчакваме отново само да заври и веднага отвеждаме настрана.
Опитваме как е на вкус и посоляваме с нужното количество сол и черен пипер.
При сервиране гарнираме порциите с крутони, квасена сметана и поръсваме с наситнен пресен шнитлаух.



Крутоните запържвам в разтопено масло. Без сол, без подправки, просто така – да са по-натурални и да се усеща главно вкусът на пържен в масло хляб.
На решилите да я опитат да ви е сладко!




И честита първа пролет! Да ви е светло, слънчево и топло в сърцето и душата!



8 март 2019 г.

Колекция трюфели

 /Truffle Collection/



Позакъсняла публикация и все пак навреме за тазгодишния осмомартенски празник. Миналата година си поиграх доста и приготвих доволно количество трюфели за този ден, много от тях подарих, една малка част похапнахме у дома. През годината правих още няколко пъти, но все в малки дози, които изобщо не се вредиха за фотосесия, че да публикувам рецептите им. Днес намерих малко време и се реших да ви ги споделя.
В бонбониерата има по три вида с кафяв шоколад и по три с бял.
Нямам отделни снимки на всеки вид, но ще ви напиша рецептите за всички по-долу, по ред.

1.Трюфели с домашна веган Нутела и черен шоколад
(поръсените с какао)

Продукти
(за 12-15 бр.)

200 гр. тъмен шоколад (75 % съдържание на какао)
½ ч.ч. (100 мл.) млечна сметана (с минимум 30 % масленост)
1/3 ч.ч. домашна веган Нутела


отделно за поръсване

1 купа качествено какао (около 120 гр.)

Приготвяне
Рендосваме тъмния шоколад и го заливаме с гореща (до точката на кипене) сметана. Оставяме за 2-3 минути така и тогава разбъркваме, докато шоколадът се разтопи. Добавяме Нутелата и изглаждаме сместа. Охлаждаме до толкова, че да може да се оформят топчета, които да държат форма. За по-бързо може да поставим във фризер като честичко наблюдаваме и разбъркваме. След това (много е удобно с ръкавици за еднократна употреба) оформяме трюфелите и веднага пускаме в купата с какаото да се напудрят добре отвсякъде.
Подреждаме в хартиени капсули и съхраняваме в добре затворена кутия, на сухо и студено.

По същата рецепта приготвих и

2. трюфели с тъмна глазура

– просто заместих напудрянето с какао с потапяне в глазура от разтопен тъмен шоколад и след засъхването му, напръсках леко с разтопен млечен шоколад (около 50 гр.).
Отново получих около 15 броя.

3.Трюфели с черен шоколад, фъстъчено масло и ядки

Продукти
(за 12-15 бр.)

200 гр. тъмен шоколад (75% съдържание на какао)
½ ч.ч. (100 мл.) млечна сметана (с минимум 30 % масленост)
2 с.л. фъстъчено масло (подсладено)

отделно:
300 гр. запечени и смлени на едро ядки (орехи, лешници, бадеми, шам фъстък) На снимката горе съм ползвала орехи.

Общо за глазурата на трюфелите от рецепта 2 и 3:
300 гр. тъмен шоколад
2 с.л. олио

Приготвяне
Отново рендосваме шоколада, предвиден за трюфелите. Заливаме го с гореща (до точката на кипене) сметана, изчакваме 2-3 минути и разбъркваме, докато се разтопи. Добавяме фъстъченото масло, изглаждаме сместа и я поставяме на студено като наблюдаваме често и разбъркваме.
Когато е стегнала добре, така че лесно да оформяме бонбони с устойчива форма, се заемаме с тази приятна работа. Както казах по-горе, с гумени/найлонови ръкавици за еднократна употреба е по-лесно.
Охлаждаме ги, след което пристъпваме към глазирането им като за целта си
разтопяваме шоколада на водна баня (или в микровълнова фурна) и му наливаме малко олио за блясък.
В купа поставяме предварително запечените и смлени ядки.
Оформените трюфели потапяме в разтопения тъмен шоколад, след което ги оваляме със смлените ядки. Поставяме в книжни капсули и съхраняваме в добре затворена кутия, на сухо и студено.

4.Розови трюфели с бял шоколад

Продукти
(за 12-15 бр.)

200 гр. бял шоколад
100 мл. млечна сметана (с минимум 30$ масленост)
30 гр. меко масло
1 ч.л. желатин на прах
3 с.л. стрити сушени розови листа
1 капка розово масло – по желание, но внимавайте, защото ароматът на маслото е много силен

глазура за потапяне
300 гр. бял шоколад

Приготвяне
Настъргайте шоколада и го залейте с горещата (до точката на кипене) сметана.
Оставете за 1-2 минути да се разтопи, разбъркайте и добавете мекото масло, желатина на прах, стритите розови листенца и по желание капката розово масло. Хомогенизирайте сместа и я поставете на студено като на няколко пъти разбърквайте. Когато е стегнала добре, оформете трюфелите и отново поставете в хладилник, на студено. Тази смес е малко по-капризна, затова я дръжте на студено до момента, в който ще глазирате бонбоните.
За целта разтопете шоколада на водна баня или в микровълнова фурна, всяко бонбонче за по-лесно набодете с клечка за зъби и бързо потопете с леко и фино завъртане в бялата глазура.
Поставете ги да съхнат върху хартия за печене или в най-добрия случай забодете клечките в дебел дунапрен или стиропор, така че бонбона да стърчи нагоре като близалка – така ще засъхне добре, без следи от какъвто и да е допир. Бялата глазура засъхва по-бавно, така че поставете бонбоните в хладилник (най-добре за една нощ), а после напръскайте с разтопен бял, тъмен или млечен шоколад (около 50 гр.).
Съхранявайте в добре затворена кутия, на сухо и студено.

5.Трюфели с бял шоколад и сушени боровинки
(напудрените със захар)

Продукти
(за 12-15 бр.)

250 гр. бял шоколад
50 гр. меко  масло
3 с.л. млечна сметана
30-40 гр. смлени на прах сушени и замразени червени боровинки


отделно
½ ч.ч. пудра захар

Приготвяне
В касеролка налейте сметаната, загрейте я, добавете при нея маслото и разбъркайте, за да се разтопи. Добавете боровинките на прах и отново разбъркайте.
Разтопете белия шоколад на водна баня или в микровълнова фурна и оставете да се охлади до температурата на тялото.
Ако междувременно боровинковата смес е поизстинала, загрейте я леко. Двете смеси трябва да са с еднаква температура, за да се смесят добре.Това е много важно!
След смесването на шоколада с боровинковото масло, разбъркайде старателно до изглаждане на сместа и поставете в хладилник да се охлажда.
По-нататък действаме както при предишните трюфели – оформяме, охлаждаме и овалваме в пудра захар.
Поставяме в хартиени капсули и съхраняваме в добре затворена кутия, на сухо и студено.

6.Кокосови трюфели с бял шоколад 

Продукти
 
(за 12-15 бр.)


200 мл. кондензирано подсладено мляко
50 гр. масло
120 гр. кокосови стърготини

отделно
1 купа кокосови стърготини за овалване

Приготвяне
В касерола смесваме кондензираното мляко + маслото и ги загряваме на слаб огън за около 18-20 минути. Получава се един вид „дулсе де лече“.
Към гстия крем добавяме кокосовите стърготини, разбъркваме, охлаждаме и оформяме трюфелите, които се овалват допълнително в още кокос. (Ако решите може да ги потопите и в шоколадова глазура – бяла или кафява). Вкусът им е като на Баунти.
Готовите трюфели отново поставяме в хартиени капсули и съхраняваме в добре затворена кутия, на сухо и студено.


Да ви кажа ли кои са ми фаворит?
Всички са разкошни, с много различен вкус и усещане, макар четейки рецептите им да изглежда, че са почти еднакви. Истината е друга – малко нещо да добавиш в основата от шоколад и сметана и веднага се изстрелваш на друга планета. Примерно така:

Земя - Трюфели с домашна веган Нутела, черен шоколад и тъмна глазура
Марс - Трюфели с домашна веган Нутела, черен шоколад и какао
Юпитер - Трюфели с черен шоколад, фъстъчено масло и ядки
Венера - Розови трюфели с бял шоколад
Меркурий - Трюфели с бял шоколад и сушени боровинки
Плутон - Кокосови трюфели с бял шоколад

Ако можеше да пътувам толкова лесно в междузвездното пространство посредством един трюфел, може би нямаше да се спирам и като че ли по-често бих наминавала към Марс. ;) 




Честит празник, мили дами!
Бъдете красиви, вдъхновени, обичани и много щастливи!