3 януари 2019 г.

Бадемови Еспресо кантучини


Казах вече, че в първите дни на новата година обичам да мързелувам и да се глезя. За жалост, много ми липсва бялата, снежна пелена навън и сериозно се замислям в скоро време да се вдигна някъде на по-високо, при истинската зима. За сега компенсирам с белотата на дома и коледната декорация. Ами какво пък, обичам около мен да е много бяло, дори в слънчевото лято, когато всичко е плувнало в цветове, аз пак залагам на белотата. Сигурна съм, че ако завали сняг и натрупа, ще запея от щастие. :)))
А на вас предлагам рецептата за моите любими сладки от отминалите празници. Срам ме е да си призная, но ден не мина без да закуся с тях и чаша топло мляко. Не стига това, ами си подслаждах всеки ден и кафето с една-две, че и с чаша вино ги тествах. Страхотни!


Продукти

1 ч.ч. белени бадеми (200 гр.)
100 гр. пудра захар
200 гр. брашно
щ. сол
1 с.л. какао
1 пликче бакпулвер
100 гр. настърган бадемов марципан
½ к.ч. тъмен ром
3 с.л. нес кафе
2 яйца
80 гр. меко масло
1 ампула ванилова есенция
кората на 1 био портокал (в краен случай 2 ампули портокалова есенция)



Приготвяне

Първо си запичаме бадемите с 2 равни с.л. пудра захар в тиган с незалепващо покритие на слаб огън като разбъркваме от време на време. Внимаваме да не изгорят все пак. Прехвърляме в чиния и оставяме настрана да се охладят.

В дълбока купа добавяме брашното, солта, захарта, какаото, бакпулвера, портокаловата кора, ванилията, охладените бадеми и рендосания бадемов марципан.

В малка купичка разбиваме яйцата с рома и нес кафето до гладка смес, която наливаме в купата със сухите продукти и добавяме мекото масло. Омесваме бързо тестото, завиваме го в стреч фолио и го прибираме в хладилника за 1 час.

Включваме фурната на 180
°.
Застиламе тава с хартия за печене.
Изваждаме тестото от хладилника, намазваме леко ръцете си с олио, за да работим по-лесно и разделяме тестото на две равни части.
Оформяме ги на рула с дебелината на щафета салам (за по-дребни бишкоти – кантучини) или на едно по-дебело руло (за кантучи), поставяме ги на разстояние едно от друго в тавата и печем около 20-25 минути.
Изваждаме ги и ги оставяме да се охладят, след което внимателно ги нарязваме на филийки с дебелина 1см. (за кантучини) или 1,5 см (за по-едрите кантучи).
Нареждаме филийките полегнали в тавата и запичаме отново за около 10 минути.
Охлаждаме ги и ги прибираме за съхранение в добре затваряща се кутия или буркан. Така затворени имат трайност повече от месец, стига да ги забравите там, което е малко вероятно.
Много са вкусни, много!  Потопите ли ги в чаша с кафе, горещ шоколад или топло мляко, ще ви накарат да се почувствате специални.  



Рецептата е взаимствана от тук, с малки мои изменения в пропорциите и продуктите.



1 януари 2019 г.

Честита и щастлива 2019-а година!



За много години, приятели!

Нова година дойде... отново. Както винаги очаквана и шумно приветствана, заредена с нови надежди и оптимизъм, с нови мечти и ентусиазъм. Повеселихме се, попяхме, танцувахме, лудувахме и се постарахме да пристъпим в нея с много настроение и правилна стъпка.



За мен е традиция в първите дни на всяка нова година, след като се съвзема от бурните емоции на новогодишната нощ, да помързелувам, наслаждавайки се на новогодишния концерт на Виенската филхармония или в компанията на нов или любим, стар коледен филм. Изключения почти няма. До сега не съм имала щастието да присъствам на живо във Виенската опера, концертите гледам само на запис и утре ще изнамеря тазгодишният, ще си налея чаша хубаво вино, може и парче сладкиш да си отрежа, ще се изтегна като домашно коте до камината, ще се отдам на удоволствието и насладата от красивата музика и ще наблюдавам тихо суетнята на момчетата у дома.
Но понеже филмът ( 
New Year's Eve (2011))  току-що свърши и аз, завладяна от емоциите и провокирана от героите, ще ви споделя последните реплики от него. Думи, които идват сякаш точно от моето сърце и са точно на място в днешната ми публикация.
„ Преди да се впуснем в нова надпревара с времето и амбициите си, нека спрем за малко и да помислим за изминалата година. Да си спомним своите победи и провали; обещанията, които си дадохме и не спазихме; моментите, когато приехме големи предизвикателства, или ги отхвърлихме, за да избегнем разочарования и да не бъдем наранени...  
Всъщност става дума за нова година. Получаваме нов шанс. Всички ние. Шанс да простим, да бъдем по-добри, да постигнем повече, да даваме и обичаме повече, да живеем по-добре. Да не се тревожим толкова какво би било „Ако“, дали е бил правилен изборът ни, а да приемем последиците му. Да не забравяме да сме добри един към друг. Да бъдем човечни. Не само в новогодишната нощ и не само в първите дни на новата година, повлияни от еуфорията на празника, а през цялата година. "
Защото, за да пожънеш добро, трябва първо да посееш семето му!


Честита да ни е новата 2019-а година!
Нека е здрава и мирна! Нека е богата и щастлива! Нека е вдъхновяваща и успешна! За нас, за вас и за всички добри хора по земята!

 

29 декември 2018 г.

Бутер торта (милфьой) с червени боровинки и чийз крем



Милфьой (
mille-feuille, което в превод от френски означава „хиляда слоя“
) е известен френски десерт, който се появява в готварските книги в средата на 18-и век. В началото е бил с пълнеж от конфитюр, мармалад, а по-късно с баварски крем. Днес във Франция най-често се приготвя от три платки бутер тесто, слепени с крем патисери, поръсен най-отгоре с пудра захар или гарниран със свежи плодове.
Всяка страна, всеки регион, всеки сладкар си има своя рецепта за милфьой, често именуван с друго име, подчертаващо или разликата от класическият, или носещ името на създателя си. 
Предлагам ви вариант на милфьой, оформен като торта с визия подходяща за всеки празник и всяка трапеза. Рецептата също може да откриете и на страницата на кулинарния блог на Белла -
La vita è bella

Продукти:

1 опаковка от 800 гр. бутер тесто
Bella

6 с.л. кристална захар
300 гр. конфитюр от червени боровинки
500 гр. млечна сметана за разбиване (минимум 30 % масленост)
250 гр. Маскарпоне
8 с.л. пудра захар
1 с.л. внилов екстракт (или 2 пликчета ванилена захар)

още 2-3 с.л. пудра захар за поръсване





Приготвяне:

Включваме фурната да се загрява на 200
°.
От вече размразеното тесто изрязваме 3 кръга с диаметър 22-23 см.
Поставяме два от кръговете в застлана с хартия за печене тавичка, намазваме ги с четка съвсем леко и нежно с малко вода и отгоре им поръсваме по 2 с.л. кристална захар.







Печем ги за около 10 минути без вентилатор или до красив, златист загар. След изваждане ги поставяме на телена скара да се охладят.
Третият кръг, след като сме поставили върху хартията в тавата, нарязваме радиално на 12 триъгълника. Намазваме ги леко с вода, поръсваме ги с кристална захар, както направихме преди това с целите кръгове, изпичаме ги до златисто и ги преместваме заедно с хартията върху телена скара да се охладят.



За да направим крема, наливаме сметаната в дълбока купа, добавяме при нея 6 с.л. пудра захар плюс ванилията и разбиваме с миксер до стегнат крем.
В друга купа разбиваме маскарпонето с останалите 2 с.л. пудра захар, след което на порции добавяме при него пухкавия сметанов крем и внимателно хомогенизираме сместа.
Върху тортен поднос поставяме един от целите кръгове, намазваме го с половината конфитюр от червени боровинки и с помощта на пош шприцоваме отгоре половината крем.
Поставяме втория кръг намазваме с останалия конфитюр и шприцоваме в красиви форми останалата половина от крема.

Най-отгоре подреждаме изпечените триъгълници и поръсваме с пудра или канелена захар.














Охлаждаме за кратко в хладилник и сервираме.
Тортата е много лека, свежа и с балансирана сладост.
Най-добре е да се сервира до два-три часа след приготвянето.




9 декември 2018 г.

Сладък хляб с орехи, мед и сушени плодове




Малките удоволствия на живота



Знам, знам, че ще кажете всички „Ама, какъв хляб? Това си е точно кекс.“ И може би, ще сте прави. Но (винаги има едно НО), има нещо различно от кекс тук. Добавила съм две супени лъжици мед, колкото за аромат и цвят и щедро количество сушени плодове. И въпреки това сладостта е слаба, деликатна – точно толкова, колкото на мен особено да ми хареса, защото прекалено благите  десерти не са за моята кръвна група. Рехав, но и сочен в същото време, с интензивен аромат на плодове и ядки, на алкохол, нищо, че няма и капка такъв, на домашна фурна, на баба и на семеен празник.
Разглеждах си аз едно списание с дървени къщи, пък в страниците му един уют, едно топло и красиво, снежно и бяло, после камина и огън, пък то кожи, пухкави одеяла, бели перденца, че и медни съдове, точилка и брашно, кошница с ябълки, торба орехи...  Охооо! И като ми се завихри фантазията, като литна и къде, къде... пак до брашното и тестото се спря. Надникна в шкафа и намери орехите, две пликчета поизостанали сушени плодове, мед на дъното на буркана и бучката масло с прясна следа от шоколад по нея. Е, и какво като съм казала, че тесто няма да видят моите до Коледа, да не съм чак толкова лоша, я! Веднага преосмислих поведението си и реших на мига да стана пак бяла и добра.
А резултатът накрая така изкусително да ми намигаше, че едва се удържах, докато направя една-две снимки. Крайното парченце е винаги за мен, но честно да ви кажа, не се удържах да остана само с него. С кафето си паснаха като баничка с айрян или мекица с топло мляко.
Честна дума, няма лъжа! :)))


Продукти
/за хлебна форма с размери 30х12 см./

1 ч.ч. сушени череши
1 ч.ч. сушени червени боровинки
2 ч.ч. гореща вода
80 гр. масло
2 с.л. мед (захаросан и лъжиците препълнени)
2 ч.л. (равни) сода бикарбонат
2 яйца
2 ч.ч. бяло брашно
1 ч.ч. по-грубо брашно (или фин пшеничен грис)
щипка мляна морска сол
2 ч.ч едро надробени орехови ядки
5 с.л. маково семе (не мляно, но ако желаете, може да ползвате и мляно)


Приготвяне

В дълбока касерола или малка тенджерка (но по-дълбока) поставяме сушените плодове, добавяме маслото, меда и заливаме с горещата вода. Разбъркваме и поставяме на среден огън. Бъркаме от време на време, докато заври. Веднага намаляваме огъня до слаб и оставяме всичко за 8-10 минути да къкри едва. След това изключваме котлона, отвеждаме тенджерката настрани и добавяме содата. Ще кипи, затова е важно съдът да е дълбок. Изчакваме леко да се укроти пяната, похлупваме и оставяме сместа да кисне още 10-на минути.

През това време включваме фурната да загрява на 180
°
.
Намазваме с бучка меко масло формата, напудряме я обилно с брашно и изтупваме излишното.

В голяма купа смесваме добре двата вида брашно, солта, маковото семе и орехите.
Правим кладенче в сухата смес и в него чукваме яйцата, а след тях добавяме и топлата, плодова смес. Разбъркваме енергично с дървена лъжица, докато всичко добре се хомогенизира и изсипваме готовото тесто в подготвената форма.
Печем на средно ниво (без вентилатор) за около 45-50 минути.
Това време засякох аз при форма с дълбочина 7 см. Тестото бухва добре и при тест-проверка със суха клечка установих, че в средата имаше още влага, докато в краищата, където бе бухнало по-малко, е вече изпечено.
Затова, ако ще се пече в по-ниска форма или тавичка, времето за изпичане със сигурност ще се намали с около 5-10 минути.
След изпичане оставих във формата за около 10 минути и чак след това извадих върху телена скара да се охлажда.

 Ако искате да имате именно кекс, то може да добавите още малко мед или 1/3 ч.ч. захар в тестото. Или пък за финал да напудрите с пудра захар, с канелена, да полеете с течен мед или да залеете с някаква глазура.
Аз се отказах да подслаждам допълнително и си го хапвахме натурален, точно като хляб - леко сладък хляб, няколко филийки от който перфектно се вързаха с пастет от гъши дроб и малко каймак отгоре му, за разкош.

Много, много вкусно!







12 ноември 2018 г.

”Pot de Crème” - френски шоколадов мус

Pot de Crème (по дьо креме лек, френски десерт идващ при нас още от 17 век. В превод името му означава гърне с крем (или сметана) и традиционно се приготвя от яйца, мляко, сметана, ванилия и се пече както крем Карамел, на водна баня. Някога вероятно е правен в едно „гърне“, но днес се налива в малки порцеланови чашки с форма на гърненца като индивидуални порции. С времето, както с повечето рецепти се случва, и тази претърпява актуализации, по точно вариации на оригинала и днес може да се срещне като „пиян“, „цветен“(флорален), шоколадов, ядков и какъв ли още не. В интернет пространството ще намерите много рецепти за него и ви гарантирам, че която и да изберете, ще останете очаровани.  Може би най-популярен е станал шоколадовият и причината е обяснима. Аз също заложих на шоколад, но след първата проба се изкуших да импровизирам с вкуса. Добавих мъничко кафе, лъжичка фино фъстъчено масло и една идея соев сос (категорично не заради играта на Кикоман и Блоговодител, но вие може да я проучите - има и награди). Получи се вълшебен мус, толкова нежен, лек и ефирен, че колкото и бавно, с наслада, да го яде човек, изненадващо бързо вижда дъното на чашката. И още един плюс -  приготвя се само за има няма 5-6 минути. Имате ли съставките у дома, няма да се почувствате неловкo, ако ви изненадат неочаквани гости. При това, поднесете ли им го, ефектът категорично ще е  „Уау!“.
Препоръчвам да го опитате!

А сега рецептата:

Продукти
/за 3 порции/

за крема
100 гр. тъмен шоколад (поне 70% какаово съдържание)
100 гр. млечен шоколад
1 яйце
1 ч.л. фъстъчено масло
1 с.л. кафява захар (според горчивината на тъмния шоколад или на вкус, дори може да се пропусне)
1 к.л. соев сос
(може да се замести със щедра щипка морска сол)
1 ч.л. (равна) нес кафе
1 ч.л. ванилов вкстракт (или 1 пликче ванилена захар)
150 мл. млечна сметана (30-36% масленост)

за гарниране
бита сметана
какао

Приготвяне

Няма по-лесно нещо от това, да си приготвите Pot de Crème. Направите ли го веднъж, редовно ще прегрешавате с него.
За целта използваме блендер с висока кана. Не е необходимо да е специален, моят е купен от Лидл, достатъчно мощен е и върши чудесна работа, дори и за топли супи.
Ако имате шоколад на чипсове/копчета/, ползвайте него. Не за друго, ами ще си спестите една минута да настържете такъв, който е на блокчета. Шоколадът, държан за няколко часа на стайна температура се стърже изключително лесно, само с нож.

Сложете цялото количество шоколад в блендера, след него яйцето, захарта, кафето, соевият сос, фъстъченото масло, ванилията и захарта (ако ползвате). Похлупете каната и пуснете за около 15-20 секунди да се смесят съставките. Изключете и налейте сметаната в дълбока касеролка, сложете я на котлона и изчакайте да заври. За още по-бързо може да ползвате и микровълнова фурна, на максимална мошност за около минутка, но внимавайте да не изкипи – сипете я в дълбок съд и наблюдавайте през прозорчето на фурната.
Следва да налеем горещата сметана в блендера при другите съставки. Затова махаме малкото капаче на капака, слагаме една фуния в отвора, пускаме блендера на ниска скорост и след 5-6 секунди започваме да наливаме бавно, на тънка струя горещата сметана. След като сме я наляли, похлупваме отново отвора и засилваме скоростта на блендера. Миксираме около минута.
Накрая бързо наливаме топлата смес в предварително подготвени чашки и оставяме да се охлади и стегне.

 Стяга бързо дори без хладилник, но ако сте нетърпеливи и все пак предпочитате напълно изстинал крем, поставете чашките за половин-един час в хладилника.

Преди поднасяне гарнираме с бита сметана и поръсваме нежно с какао на прах.