23 април 2017 г.

Когато ви остане козунак, направете си сандвичи


Минаха Великденските празници и в почти всеки дом има останал някой и друг козунак, след като сме омесили или купили повече, отколкото можем да хапнем. Плюс това има вероятност и някой близък да ни е подарил още един-два, което увеличава количествата дотолкова, че да се чудим вече какво да ги правим. Стоят си и съхнат малко по малко, а изсъхнат ли напълно освен да ги превърнем в сладка галета или да нахраним с тях кокошките, какво друго можем да ги правим? Затова е добре да ги спасим малко по-навреме. У дома вече всеки се мръщи само като чуе думата козунак, сладко не ни се яде, но това, в което ги преобразих ни възхити с простотата си и завладя с вкус, аромат и визия. Сервирах за закуска, но без съмнение можем да се насладим с тази вкусотия по всяко време.

Рецептата е проста, а продуктите, с които да нахраните 4 човека са следните:

1 козунак
60 – 80 гр. меко масло
250 гр, Маскарпоне
2-3 равни с.л. пудра захар
1 ванилена захар
250 гр. ягоди
свежа мента
пчелен мед


Приготвяне

Нарязваме козунака на средно дебели филии. Добре е формата му да е малко по-правилна за по-удобно сервиране.

Намазваме всяка филия с масло от двете ѝ страни и ги изпържваме в сух и нагорещен на среден огън тиган с не залепващо покритие.


Маскарпонето разбиваме за кратко с пудрата захар и ванилията, колкото да се смесят добре компонентите.
На масата всеки си намазва обилно хрупкава филийка козунак с крем Маскарпоне, гарнира с разполовени ягодки и листенца мента. За финал поръсваме с течен мед или поръсваме с пудра захар.


Сервираме с любимата си топла напитка и се наслаждаваме на споделената вълшебна закуска.



Опитайте!



12 април 2017 г.

Шоколадов сладкиш с крема сирене и шифонена заливка с дулсе де лече


Новият исторически сладкиш от моята кухня. Рецепта създадена като на магия, заради не работещите ми рецептори за вкус и обоняние, които в процеса на работа взеха да се събуждат сякаш и помогнаха до известна степен. Сега, ако си зададете въпроса как ще ви убедя във вкусовите му качества, след като в описания случай едва ли някой би ми имал доверие, ще ви призная, че трохичка не остана. Сладкишът изчезна само за час – половината на закуска с кафето, другата половина след обяд и до там му беше.
Получих само една забележка: следващият път да направя повече крем и да го сервирам в голяма купа на масата, че да си допълвали с лъжичка. J Изобщо не ме изненадаха с предложението си - все пак той е приготвен от едни 400 гр. дулсе де лече в съчетание с нежна сметана. Получава се гладък, лъскав и ефирен. А на вкус само си представете!
Тестото е маслено, с добавен разтопен шоколад и крема сирене. Когато го прехвърлях в тавичката изпитах силно желание да си напълня една чашка и да си хапвам като крем, но ме спряха суровите яйца в него. Текстурата преди печене наподобява нежен мус, а готовият сладкиш е лек, въздушен и все пак сочен.
За ароматите оставям на вас да прецените. J


Продукти
/за форма с размери 25 х 25 см.)

200 гр. меко масло
200 гр. пудра захар
1 ванилова захар
125 гр. крема сирене
100 гр. тъмен шоколад (или кувертюр с над 50% какаова маса)
5 яйца
½ к.ч. тъмен ром
100 гр. брашно
1 бакпулвер
щ. сол
смес от 2 с.л. какао +3 с.л. Nesquick *
-------------

*   Имах готова сместа от какао и Nesquick и реших да я вложа в тестото, за да свърши, но може да се замести със само 4 с.л. какао.

за шифонената заливка
1 консерва от 400 гр. Дулсе де Лече
200 мл. млечна сметана (с минимум 36% масленост)

Приготвяне

В дълбока купа разбиваме с помощта на миксер мекото масло със захарта и ванилията докато се разтопи и последното кристалче захар. Добавяме последователно кремата сирене и разтопеният шоколад, продължавайки да разбиваме. След като се поемат, без да спираме миксера, добавяме и едно по едно целите яйца, а след това и рома.
В купа пресяваме брашното заедно със бакпулвера, солта и какаовата смес.
Миксирайки, насипваме сухата смес на няколко порции, докато напълно се поеме от тестото.

Както ви казах вече, накрая получаваме нежен, шоколадов мус.



Прехвърляме го в намазана с масло и поръсена с брашно тавичка, заравняваме и печем в предварително загрята до 180° за около 40 минути. Тест „суха клечка“ е задължителен. Не препичайте!
Изпеченият сладкиш изваждаме от фурната и оставяме във формата за 5-10 минути да се охлади леко, след което го освобождаваме от нея и поставяме на скара до пълното му изстиване.
През това време си разбиваме с миксера сметаната (студена сметана в студена купа). В отделна купичка разбиваме за кратко и Дулсе де лечето, за да се смеси след това по-лесно със сметаната – добавяме го към нея лъжица по лъжица, разбърквайки с дървена лъжица или шпатула. Прибираме в хладилник на студено.

Когато сладкишът се охлади напълно, го поставяме върху поднос и покриваме с шифонената заливка с Дулсе де лече.

Това е! Лесен и вкусен сладкиш като за шампиони. J



Светли и щастливи великденски празници пожелавам на всички от сърце!



21 март 2017 г.

Чешка супа Копровка


В традиционната чешка кухня супата има специално място. Тя е задължителна за едно тристепенно меню, а вкусово се характеризира като богата и питателна. Разнообразието е голямо -  постна със задушени зеленчуци, телешка или пилешка, с добавка на черен дроб или кнедли, бекон, варени яйца, кисело зеле, гъби... каквото се сетите. Отличителна черта за една чешка супа често е и уплътняването ѝ със сметана. Такава е и копровката – лека, нежна, плътна, със свеж вкус и аромат на пресен копър. Може да я поднесете топла в по-хладно време и студена в летните жеги. Отделно от това може да се ползва и като топъл или студен сос за пилешко месо или риба.

Продукти
/за 3 порции/

40 гр. масло
2 с.л. брашно
1 л. студен пилешки или зеленчуков бульон
500 гр. квасена сметана
1 връзка наситнен пресен копър (около ½ ч.ч.)
сол и черен пипер на вкус
малко лимонов сок (оцет) и захар за коригиране на киселинността

отделно
3 яйца (поширани)
6 малки картофа (по желание)

Приготвяне

Първо стопяваме маслото в тенджерка, добавяме брашното и разбъркваме добре. Оставяме бавно да се запържва като бъркаме постоянно, за да не загори. 
След две минути, настрана от огъня, прибавяме едната трета от студеният бульон и веднага разбъркваме добре, докато се усвои и сместа стане гладка. Добавяме на два пъти в бърза последователност останалия бульон. Посоляваме на вкус, подправяме с малко черен пипер и оставяме на слаб огън да се готви бавно в продължение на 20 минути като от време на време разбъркваме.
Когато брашното достатъчно поври, отвеждаме тенджерката настрана и наливаме сметаната, разбита с два-три черпака от соса. Накрая добавяме и наситнения копър.
Разбъркваме, пробваме вкуса и при необходимост коригираме киселинността с малко лимонов сок (оцет) или захар.
Гъстотата на супата е малко по-рядка от тази на сос Бешамел.


Сервираме в затоплени чинии и гарнираме с поширано яйце и едно или две малки сварени картофчета. Крутоните са също добро допълнение.
Аз пропуснах картофите, но сервирах и вкусни бутер пръчици с Чедър, чиято хрупкавост идеално се върза с кадифената структура на супата.








6 март 2017 г.

Торта Наполеон


Продукти

500 гр. бутер тесто
1 яйце
2-3 с.л. кристална захар

за крема
800 мл. пресно мляко
1,5 ч.ч. захар
3 яйца
100 гр. (10 с.л.) брашно
2 пликчета ванилова захар
60 гр. масло
500 гр. Маскарпоне

Приготвяне

Ако ползваме замразено бутер тесто е нужно да го поставим от вечерта в хладилника, за да се размрази до другия ден. От там нататък действаме така:

Ако е на плочка (за предпочитане, но не задължително), трябва да го разточим на правоъгълна кора с дебелина до и не повече от 5 мм. и страни -  45 х 35 см.
Нарязваме го на правоъгълници с размери 15 х 7 см.  (получават се 15 броя).
Всеки един навиваме хлабаво на рулце по дългата страна.
Нареждаме рулцата в застлана с хартия за печене тава и прибираме за 20 минути в хладилника.
Междувременно пускаме фурната да се загрее на 200
°.
Разбиваме яйцето и с него намазваме рулцата. Поръсваме ги нежно с кристална захар и печем до красив, златист загар. Без да препичаме!
Изваждаме и оставяме да се охладят.

Ако не ни се занимава с оформяне на рулца или ако бързаме, можем да нарежем кората на по-големи правоъгълници, които после да слепим с крем по традиционния за този сладкиш метод. Или пък, както аз често правя, да разточим тестото на по-дебела кора, около 1 см., да нарежем на 15 см. правоъгълници, но по-тесни - около 3 см, които бухват страхотно при печене и са добра алтернатива на рулцата. 

През това време си приготвяме крема

Загряваме пресното мляко до кипене с 2 с.л. от захарта.
Междувременно разбиваме яйцата с останалата захар, а след това и с брашното. Получава се гъста паста. При постоянно бъркане с телта наливаме в нея горещото мляко на тънка струя. Намаляваме огъня на среден и варим крема, разбърквайки непрекъснато, за да не загори.
Щом се посгъсти, изключваме котлона и продължаваме с бъркането още около минута докато се сгъсти съвсем, след което отвеждаме настрана, ароматизираме с ванилията и пускаме маслото отгоре да се разтопи. Полученият маслен филм няма да позволи на крема да образува коричка, докато се охлажда.

След като се охлади достатъчно (излишно е да чакаме да стане леден) го смесваме с предварително разбитото Маскарпоне.
Готовият крем е пухкав, гъст, с балансирана сладост и аромат. По желание в този момент можем да го обогатим по вкус
:
-      с 20-30 мл. ром
-      с разтопен шоколад
-      с някакъв плодов сироп или конфитюр
-      с еспресо и Марсала, за вкус Тирамису...
В случая аз оставих натюр, защото искахме накрая да гарнираме с мед.

Сглобяваме тортата така:

На подноса намазваме малко количество от крема, подреждаме първият ред рулца – 4 на брой - и мажем обилно отгоре им с крем, който трябва да потъне и по между им, така че да ги слепи добре.
Отгоре редим втори ред с четири рулца (може да ги скъсим малко на дължина, за да се образува накрая сладкиш с пирамидална структура) и пак ги покриваме с крем. Нататък процедираме по същия начин като рулцата са вече по три.
Трябва да ни е останало едно рулце, което после ще натрошим на ситно и ще ползваме за посипване на тортата.
Измазваме цялата торта отвън с крем и поставяме до сервирането ѝ в хладилник. Най-добре е да отлежи за поне 24 часа, за да могат рулцата да поемат от влагата на крема и да омекнат.


Преди сервиране я поръсваме/облепваме с предварително запечените за кратко на сух тиган (или под грил) до златист загар трохи от останалото едно рулце.


И финално, за разкош, допълваме вкуса на Наполеона с няколко пръски течен мед.


Пригответе си го и да ви е сладко! 

22 февруари 2017 г.

Соленки с Чедър


Колкото и рядко да се сещам за сладки, дори да имам фаворити и измежду тях, толкова по-често ми се дояждат соленки . Като дете съвсем пък отказвах на сладко, освен от време на време малко шоколад или бабината торта за някой празник. Но за соленките ѝ умирам.
Днешните са точно по нейната стара рецепта, с мас, но и малко променени от мен, заради добавеният Чедър в тестото. Откакто видях в нета соленки с Чедър и тествах идеята, станаха любими на всеки, който ги е опитал. Студената мас, претрита с брашното, ги прави много крехки и в същото време меки като пух. Харесвам ги повече топли, но и студени напълно запазват качествата си. Чедърът пък им придава характерен, неповторим вкус, а за нотка пикантност понякога ги поръсвам и със стрито сухо чили, нашенска си люта чушка.
Идеална компания са за чаша вино в студена вечер край огъня или под топлото одеяло. Непременно ги направете и си доставете удоволствие за небцето и душата!

Продукти
/за около 25 бр./

300 гр. бяло брашно + още малко за доомесване и разточване
½ до 1 ч.л. сол (в зависимост от солеността на Чедара и вшият вкус)
1 бакпулвер
200 гр. настърган оранжев Чедър
200 гр.студена свинска мас (може и масло или смес от двете)
2 яйца
2/3 ч.ч. кисело мляко

допълнително
1 жълтък за намазване
1 стрито чили, по желание




Приготвяне

В дълбока купа пресяваме брашното с бакпулвера и солта. Добавяме настъргания чедър, разбъркваме  и поставяме в хладилника за половин час.
След това пускаме фурната да се загрява на 220
°.
В купата, при сухите съставки, добавяме маста, нарязана на кубчета и бързо претриваме между ръцете си, до получаването на дребни трохи. Следва да прибавим яйцата и киселото мляко. Замесваме меко, лепнещо тесто, което преомесваме леко върху добре набрашнен плот, където веднага се стяга и спира да лепне.
Разточваме го на кора с дебелина 1,5 – 2 см. и изрязваме кръгове с диаметър от 5-6 см.
Подреждаме ги върху застлана с хартия за печене тава и ги намазваме с разбития жълтък. По желание ги поръсваме нежно със сухо чили.


Печем около 20-25 минути, или до златиста коричка.
Соленките бухват доста и се нацепват хоризонтално, така че се виждат слоевете пухкаво тесто, разделено от мазнината и чедъра.
Изваждаме ги, изчакваме леко да се охладят и поднасяме.


Подходящи са както за закуска - самостоятелно или гарнирани с конфитюр, така и за компания на чаша хубаво вино – топли с червено, студени с бяло.