Бадемови Еспресо кантучини

Казах вече, че в първите дни на новата година обичам да мързелувам и да се глезя. За жалост, много ми липсва бялата, снежна пелена навън и сериозно се замислям в скоро време да се вдигна някъде на по-високо, при истинската зима. За сега компенсирам с белотата на дома и коледната декорация. Ами какво пък, обичам около мен да е много бяло, дори в слънчевото лято, когато всичко е плувнало в цветове, аз пак залагам на белотата. Сигурна съм, че ако завали сняг и натрупа, ще запея от щастие. :)))
А на вас предлагам рецептата за моите любими сладки от отминалите празници. Срам ме е да си призная, но ден не мина без да закуся с тях и чаша топло мляко. Не стига това, ами си подслаждах всеки ден и кафето с една-две, че и с чаша вино ги тествах. Страхотни!

Продукти

1 ч.ч. белени бадеми (200 гр.)
100 гр. пудра захар
200 гр. брашно
щ. сол
1 с.л. какао
1 пликче бакпулвер
100 гр. настърган бадемов марципан
½ к.ч. тъмен ром
3 с.л. нес кафе
2 яйца
80 гр. меко масло
1 ампула ванилова есенция
кората на 1 био портокал (в краен случай 2 ампули портокалова есенция)



Приготвяне

Първо си запичаме бадемите с 2 равни с.л. пудра захар в тиган с незалепващо покритие на слаб огън като разбъркваме от време на време. Внимаваме да не изгорят все пак. Прехвърляме в чиния и оставяме настрана да се охладят.

В дълбока купа добавяме брашното, солта, захарта, какаото, бакпулвера, портокаловата кора, ванилията, охладените бадеми и рендосания бадемов марципан.

В малка купичка разбиваме яйцата с рома и нес кафето до гладка смес, която наливаме в купата със сухите продукти и добавяме мекото масло. Омесваме бързо тестото, завиваме го в стреч фолио и го прибираме в хладилника за 1 час.

Включваме фурната на 180°.
Застиламе тава с хартия за печене.
Изваждаме тестото от хладилника, намазваме леко ръцете си с олио, за да работим по-лесно и разделяме тестото на две равни части.
Оформяме ги на рула с дебелината на щафета салам (за по-дребни бишкоти – кантучини) или на едно по-дебело руло (за кантучи), поставяме ги на разстояние едно от друго в тавата и печем около 20-25 минути.
Изваждаме ги и ги оставяме да се охладят, след което внимателно ги нарязваме на филийки с дебелина 1см. (за кантучини) или 1,5 см (за по-едрите кантучи).
Нареждаме филийките полегнали в тавата и запичаме отново за около 10 минути.
Охлаждаме ги и ги прибираме за съхранение в добре затваряща се кутия или буркан. Така затворени имат трайност повече от месец, стига да ги забравите там, което е малко вероятно. Много са вкусни, много!  Потопите ли ги в чаша с кафе, горещ шоколад или топло мляко, ще ви накарат да се почувствате специални.  

Рецептата е взаимствана от тук, с малки мои изменения в пропорциите и продуктите.

Сладки „Шоколадки“

/сладките на баба/

По оригиналната рецепта на баба сладките се слепват по две с нежен шоколадов крем, доста наподобяващ мус. Но днес реших да ги олекотя малко и за пълнеж ползвах извара – фина, деликатно подсладена и ароматизирана с ванилия.

за тестото

400 гр. масло

220 гр. пудра захар

2 жълтъка

230 гр. млени фъстъци или орехи / в моя случай с орехи

400-450 гр. брашно

за шоколадовия крем

300 гр. масло

300 гр. пудра захар

300 гр. тъмен шоколад (кувертюр)

2 яйца + 2та белтъка

1 ампула ромова есенция

за крема с извара*
500 гр. фина извара
1 к.ч. пудра захар (или 2 с.л. пчелен мед)
семенцата от пръчка бурбонска ванилия (или 1 пликче ванилова захар)

за глазурата

100 гр. тъмен шоколад (кувертюр)

150 гр. млечен шоколад

30 мл. олио

Приготвяне

на тестото

Разбийте мекото масло със захарта на пухкав крем и добавете един по един жълтъците. Добре хомогенизирайте след всеки.
Добавете млените ядки, а след тях и брашното. Замесете гладко тесто, което оставете да почива в хладилника за около половин час. Разточете на лист с дебелина 0,5 см. и изрежете четен брой сладки с формички. Наредете върху застлана с хартия за печене тава и печете за около 12-15 минути, в предварително нагрята до 180° фурна. Охладете върху телена скара до пълното им изстиване.

на крема

Разбийте жълтъците със захарта на водна баня, докато удвоят обема си и сместа побелее. Охладте я и ароматизирайте с есенцията.
В отделен съд разбийте мекото масло на пухкав крем, към който при постоянно бъркане добавете лъжица по лъжица яйчния, а след него и разтопения и охладен кувертюр. Бъркайте до пълното му поемане.
Накрая добавете и разбитите на твърд сняг белтъци и хомогенизирайте внимателно сместа вече с лопатка или дървена лъжица.

Напълнете крема в пош и шприцовайте от него върху половината от сладките. Подредете в поднос.

*Крема с извара става значително по-бързо, направо светкавично.
Просто разбийте с миксера изварата със захарта или меда за 1 минутка и накрая ароматизирайте с ванилията. Само това. Много нежно и ефирно кремче, от което няма да успеете да се удържите да не загребете с лъжичка и да му се насладите и самостоятелно. 

на глазурата

Отделете настрана 50 гр. от млечният шоколад.

Разтопете на водна баня (без да завира водата) двата вида шоколад, като добавите и олиото (за блясък).

В така получената глазура потопете останалата половина от сладките и поставете върху телена скара да се отцедят, след което, за да се втвърди глазурата по-бързо, приберете за кратко в хладилник.
Щом се стегне глазурата, поставете капачета върху всяка сладка с крем.

В отделен съд разтопете отделеният шоколад.

Прехвърлете го в малко найлоново пликче (в едното ъгълче), завийте добре свободната част на пликчето за да излезе излишният въздух и леко пробийте връхчето му.

Бързо и енергично напръскайте охладените сладки, след което отново ги приберете за кратко в хладилника (5 минути).

Готовите сладки приберете в кутия с добре затварящ се капак. Ако времето е топло, приберете цялата кутия в хладилника!
Можете да съхранявате до 1 седмица. 

Да ви е сладко!

Фини коледни бисквити

Ще кажете, че нещо съм се объркала, а? Не! Не смогнах да публикувам рецептата за тези бисквитки преди коледно-новогодишните празници. От еуфория и разтакаване не ми остана време за писане в блога. То вече взе да ми става и навик, но... Но по-добре късно от колкото никога, както се казва. Ето ги, докато все още е зима и снимките са актуални!

Иначе бисквитките са толкова вкусни, крехки и дъхави, че за да им се насладим, няма значение какъв е сезонът, има ли повод или не. С тях на масата всеки делник би се превърнал в красив празник.
Рецептата за тях е от една малка и много стара, мамина книжка за сладкиши, която вече не намирам (явно си е намерила нов собственик), но добре, че съм я записала в моята тетрадка с изпитани рецепти. Много отдавна не ги бях правила.
Сетих се за едно новогодишно посрещане с наши приятели преди години. Изпекох бисквитките буквално в последните часове, преди да излезем от нас. Бях забравила тестото в хладилника и ми светна за него едва, след като се бяхме стегнали да излизаме. Закъсняхме малко, но пък аз цялата ухаех на ванилия и канела за празника. :)  А те бяха още топлички, когато пристигнахме в дома на приятелите. Нощта беше весела, каквато е всяка новогодишна нощ - танци, наздравици, много смях, много храна и напитки, лудории... По едно време се сетихме за десертите и когато потърсихме бисквитките, се оказа, че няма нито една. Децата ги бяха излапали като бонбони. Дори се оплакваха сладурите, че били малко. После у дома, дъщерята дълго говореше за тях. Бяха ѝ станали май любими за един период от време, но не знам по каква причина ги направих може би само още един –два пъти. Разлиствайки тетрадката преди Коледа, се спрях на тях. Искаше ми се да направя нещо по-различно от редовните сладости. Е, пак се оказаха малко. И не че дозата е такава, а са ужасно вкусни и не можеш да се спреш да бъркаш в буркана с бисквитки.

Продукти

за тестото

125 гр. + 1 с.л. меко масло

1½ ч.ч. брашно (180 гр.)

1 к.ч. пудра захар

4 жълтъка

за глазурата

1 ч.ч. млени орехи

4 белтъка

4 с.л. захар

½ ч.л. канела

2 пликчета ванилена захар

кората и сока на половин лимон

Приготвяне

Разбива се маслото със захарта до пухкав крем.
Един по един се добавят жълтъците като сместа се бие до пълното им поемане.

Сипва се брашното наведнъж и се омесва меко тесто. Оставя се да почине на студено за около 15 минути, след което се разточва на кора с дебелина до 1 см. Изрязват се бисквитки с формички според настроението, в случая звездички, и се подреждат в тава, застлана с хартия за печене. По оригинална рецепта се намазват с глазура, но аз реших в този случай малко да променя външният им вид. Затова направих с малка капачка (от шише с минерална вода) вдлъбнатина в средата им, която напълних с глазура.

За глазурата най-напред се разбиват белтъците на сняг.  Щом се сгъстят им се добавя лимоновия сок и захарта. Бият се, докато захарта се стопи. Ароматизират се с ванилията и канелата, а накрая се добавят и млените орехи.

С нея се покриват бисквитките и се пекат на 180° до леко порозовяване.
Следят се ръбчетата на долната кора – щом те се зачервят, значи бисквитките са готови.
Охлаждат се върху решетка и се съхраняват в добре затворен съд. Най добре да се затваря с вакуум.

Не мога да кажа колко бройки се получават от тази доза, но не са по-малко от 35-40. Ако разточите тестото по-тънко, ще имате повече и по-хрупкави бисквитки. Ако е със сантиметър дебелина, те ще по-скоро меки и крехки, повече ще наподобяват сладки, ако ме разбирате какво искам да кажа. За мен бисквитки и сладки са две различни неща. Във всеки случай много ще ви харесат.

Веган бисквитени сандвичи с фъстъчен крем /Vegan sandwich cookies with peanut butter cream filling

Ако не броим лимоновите трюфели, в които няма животински продукти, това е първата веган рецепта от мен. Не робувам на определен хранителен режим, но често диетувам. Не съм върл месояд и често с удоволствие оставам за дълго на вегетарианско меню, но понякога с охота си похапвам апетитно месце. Привърженик съм на разнообразното и здравословно хранене. Малко са лакомствата, които могат силно да ме изкушат, най-вече простички и истински храни – топъл, ръчно омесен хляб с прясно домашно сиренце и хубав, зрял, градински домат; бърканите яйца на татко със стрък пресен чесън на пролет; сочна, димяща пържола, печена на огън в планината с все още полепнала тук-там пепел; купа свежи ягоди или малини, посипани леко само със захар; голяма, златна попска круша, обещаваща експлозия от аромат и вкус... и палачинките на мама. Скромна съм, нали? J

Да, обаче към малкото изброени вкусотии вече добавих и тези неустоими, разтапящи се в устата сандвичи от меки бисквити и кадифен, фъстъчен крем. Неочаквано и за мен самата се оказа, че вегански  сладкиш, може да ми хареса толкова много – та в него няма яйца, няма масло, няма сметана. На всичкото отгоре не си падам много по сладки и бисквитки. И още една изненада – харесаха се много и на момчетата у дома. Идеята за тези сладки взаимствах от нета, където е пълно с подобни сандвичи, но тази рецепта създадох лично. Приготвих една доза за моите малки слънчица, които дъщеря ми учи от малки да се хранят разумно, но сладките така вкусно ухаеха, че мъниците бяха глобени с две бройки – една за вуйчо и една за дядо. Сигурна съм, че и на тях ще се харесат и ако може, мамо, не ги ограничавай в бройките, молим?

И разбира се, на следващия ден отново пекох сладки и лепих с крем, нямаше къде да мърдам.  J

А на вас, за да не ви дразня повече, предлагам рецептата, за да си ги приготвите, ако ви допадат.

Продукти

/за 16-18 броя/

2 с.л. ленено брашно + 5 с.л. вода (може да заместите с 2 яйца)

250 гр. смлени, свежи фурми (обезкостени и не озахарени)

2-3 с.л. разтопено кокосово масло

1/3 ч.ч. нерафинирана тръстикова захар

1 ч.л. ванилов екстракт

200 гр. кокосово мляко

½ ч.ч. царевично брашно

½ ч.ч. бяло брашно от лимец

½ ч.ч. овесено брашно (може да смелите овесени ядки до фина структура)

½ ч.ч. цели овесени ядки

1ч.ч. млени орехови ядки

½ ч.л. хималайска сол

½ ч.л. сода бикарбонат

½ ч.л. бакпулвер

2 ч.л. канела

за крема

100 гр. меко кокосово масло

2-3 с.л. (на вкус) нерафинирана тръстикова захар (или мед)

3 пълни с.л. студено фъстъчено масло (не подсладено)

Приготвяне

Включваме фурната да се загрява на 160°.

В голяма купа сипваме лененото брашно, заливаме го с водата, разбъркваме и оставяме настрана за около минутка, докато се стегне. Следва да добавим към него смлените фурми, разтопеното кокосово масло, захарта, ванилията и кокосовото мляко. Разбъркваме и оставяме настрана.

В друга голяма купа смесваме всички сухи съставки плюс ореховите ядки и на порции и при постоянно бъркане добавяме мократа смес. Получава се меко, но плътно тесто. Опитайте го как е на сладост и ако ви се стори малко, добавете още мъничко захар, макар че по мое мнение няма да се наложи, тъй като кремът, с който накрая ще слепим бисквитките ще ги подслади допълнително.

Готовото тесто прибираме за 5-10 минутки в хладилника да се охлади и стегне още.

Следва да оформим бисквитките, като с намаслени в олио длани окръгляме топчета с размер колкото пинг-понг или малко по-мънички. Леко ги разплескваме в длани, до питки с дебелина не повече от 5 мм. Редим ги в тава, застлана с хартия за печене на разстояние от около 2 см. една от друга.
Печем за 18-20 минути. Оставяме ги в тавата да се охладят за кратко, след което прехвърляме на скара до окончателното им изстиване.

През това време от изброените съставки разбъркваме крема и го прибираме за 10-на минути в хладилника, за да стегне леко.

Лепим бисквитите по две с по 1 с.л. крем между тях.

Подреждаме в добре затваряща се кутия, в която можем да съхраняваме до седмица на сухо и хладно място.

Крема за сладките, които изпекох за нас, подсладих с мед и стана по-дъхав, но избяга една идея от веганското. Ако решите да се възползвате от рецептата и не сте заклети вегани, a консумирате спокойно мед, препоръчвам да използвате именно него в кремчето.

Весели, вкусни и щастливи коледни празници!

Кайсиеви мидички с лавандула

Звъни ми телефонът и отсреща един мил глас се представя като приятелка на моя приятелка и малко сковано ми прави комплимент за нещо си, дето опитала при въпросната ми приятелка, нещо, което съм ѝ била подарила и било с „божествен вкус“. Естествено веднага се сетих за какво става дума и схванах как ще протече нататък разговорът – ще ме помоли за рецептата или за линк към страницата на блога. Но изненадата бе, че въпросната дама на база на само една дегустация бе решила да ми поръча голяма доза „някакви сладки, леки и плодови... абе с вкус на лято да са “. Ама и ако може да са за след ден. Извини се за ненавременното си обаждане, помоли да не се сърдя, че е изнудила приятелката си за телефонният ми номер, но искала да посрещне мили гости от чужбина с нещо вкусно и запомнящо се. Предстояха почивни дни, при това ненормално горещи и тъкмо си мислехме къде на по-високо да се спасяваме. Отказах под претекст, че имам ангажимент. Дамата бе много учтива, разбрана и се извини няколко пъти. Гласът ѝ звучеше задавено. Пожелахме си приятен уикенд и затворих. Но не ми излизаше от главата поне час, свидно ми стана, че отказах. И аз имам деца надалече, липсата им много тежи и знам какво изпитва една майка, когато очаква милото ѝ птиче да долети. Ядосах се на себе си, досрамя ме от мен си и звъннах на жената. Разбрахме се да се срещнем след час и да уточним поръчката. Та така, в неделя рано, още по тъмни доби се накиприх в кухнята, задрънках с посудата и в 11 часа всичко бе готово, изстинало и пакетирано. Не мога да ви опиша колко прегръдки получих като награда. Неделята изкарах у дома и бях щастлива, въпреки стремежът на живака в термометъра да целеше през целия ден да пробие стъклото. 

А сладките станаха превъзходни. Тъкмо бях изпробвала една идея и резултатът много ми допадна, та реших, че след като все още се намират по пазарите вкусни, истински кайсии, ще заложа на тях. Не познавам човек, който да не обича този плод - малки, златни топчета, зачервени като срамежливо девойче и ухаещи на страст. Опиташ ли ги, няма спиране. Другото, което избрах да комбинирам с тях бе лавандула – опияняващ аромат, лек и нашепващ ти за пурпурни поля в златни рамки, за разрошени коси и нежно лято. Кайсия и лавандула – съблазън докарай! Какъв по-летен, по-ароматен и запомнящ се вкус от комбинацията на тези двете?

Тестото, което избрах да ги загърне бе нежно като самите тях – меко, бишкотено тeсто. Формичките – за мадлени, но понеже все още не знам по каква причина не съм се снабдила с тях, ползвах едни за по-едри мидички и сладките станаха досущ като емблемата на бензиностанции ШЕЛ. Веднага ми дойде нова идея, но нея ще покажа в някоя друга публикация.

А сега рецептата (почти като за мадлени).

Продукти

/за малка , семейна доза – 10-12 бр./

2 големи яйца

1 пакетче ванилова захар

120 гр. пудра захар

80 гр. брашно

40 гр. натурално царевично нишесте

30 гр. бадемово брашно

½ пликче бакпулвер

щипка сол

100 гр. разтопено масло

допълнително

1 пълна с.л. лавандулови цветлета

6 кайсии

+ още малко масло и брашно за формичките

пудра захар за поръсване

Приготвяне

Рецептата е много лесна и сладките се приготвят бързо.

Най-напред си пригответе лавандуловите цветлета. Те са събрани в малки съцветия, и в основата на всяко има малка чашка, която ги държи. Ако ползвате свежа лавандула, лесно ще ороните сините листенца, но ако имате само суха, то тогава внимавайте да не попаднат и сухите чашки при листенцата – внимателно ги разделете.

Включете фурната да се загрява на 180°.

Сега в купа разбийте яйцата с пудрата захар и ванилията до пухкав крем.

Добавете пресятото със солта и бакпулвера брашно, както и нишестето и хубаво разбъркайте всичко с миксер на бавни обороти.

Налейте разтопеното масло на тънка струя като не спирате миксера, а след това прибавете и листенцата лавандула.

Намаслете старателно навсякъде формичките с масло и ги напудрете също така навсякъде с брашно. Изтупайте излишното и налейте тестото в тях до ¾ от обема им.

Нарежете кайсиите и ги разпределете отгоре им.

С повече кайсии е по-вкусно, не ги жалете!
Печете за около 15-20 минути, в зависимост от големината на формичките, които имате.

Готовите сладки са със светло златист загар. Не ги чакайте много да се препичат, но ако ползвате по-едри форми, каквито са моите, се водете по плътността на тестото – трябва да се е стегнало, но и да е меко. За всеки случай не пречи да направите тест „суха клечка“

Щом решите, че са готови ги извадете и оставете да се охладят.

Преди поднасяне поръсете нежно с пудра захар.

Толкова са вкусни, че тук законът на истинската дама „Една мадленка с чаша горчиво кафе е идеална за гурме закуска.“ не важи.  Хм, ама как да минеш само с една като си твърде страстна натура – я, още една за повече блясък в очите! Обаче, ако са големи Шелчета като моите, трябва да си дама и половина, че да не ти пука от това. Особено, ако джогингът или продължителното ходене ти е любимо занимание. J

С дъх на Коледа

Ето ни отново на прага на Коледа, след още една изтърколила се година, след още някой побелял косъм, още сътворени спомени, завършени и не съвсем задачки, забързани и въодушевени, изпращащи, посрещащи, запретнали ръкави и напудрили кухнята, от която се носят аромати чак... до небето. И обратно на реда в листа с менюто, започваме подготовката му от края, с десертите. У дома наред с баниците има и няколко редовни за този празник сладкиша. Започвам с най-вкусните сладки от моето детство, най-лесните, бързи и ароматни, с дъх на мед, канела и портокал. За повод и без повод, за празник и делник, винаги внасящи чувство на топлина, уют и наслада. 

Меденки

Продукти

500 гр. брашно

1 к.л. сода бикарбонат

сока на 1 портокал

2 с.л. мед

2 к.ч. захар

1 с.л. канела

1 с.л. какао
2 яйца

2 к.ч. олио

орехови ядки за гарниране

Приготвяне

Пресяваме брашното и го поставяме в дълбока купа, правим кладенче и в него слагаме захарта, какаото, канелата, яйцата и наливаме портокаловият сок с разтворената в него сода. Размесваме с ръце като постепенно наливаме и олиото. Замесваме средно меко тесто от което късаме по малко и оформяме топчета с големината на орех. Редим ги върху застлана с хартия за печене тава и печем в предварително загрята на 180° фурна докато повърхността им спре да лъщи и отдолу леко покафенеят. 

Не ги препичайте много, за да не останат твърди!

По желание може да замените по-голяма част от захарта с мед (2 пълни с.л. мед = 1 к.ч. захар).

От тази доза се получават 40-50 бройки, в зависимост от едрината.

Сладките са с балансирана сладост, но ако обичате повечко да ви благнеят увеличете леко захарта или меда. Имат стегната външност и мека вътрешност, а дъхът на печена орехова ядка в комбинация с останалите аромати ги прави вълшебни. J

Опитайте!

Шоколадови елхички с пълнеж

Сладки (не сладкиши) не се правят често у дома, но за големите християнски празници задължително има по няколко вида. Разбира се, понякога се случват изключения, но традиция ни е да ги похапваме на Коледа и Великден. Като се замисля най-любими са ни шоколадовите, крехки и топящи се в устата маслени сладки. Почти винаги оформени със шприц, понякога тунквани с допълнително шоколад, понякога слепени с някакъв крем, а често и натюр. За тази Коледа бяха нагънати като елхички, посипани със сняг и за по-богат вкус слепени по две с невероятно вкусен крем. Искаше ми се да ги опазя до празника, но пак не успях и колкото и да се заканвах, че няма втори път да си играя със сладки, пак ми се наложи. Едно мишле, надушило скривалището всеки ден го наобикаляло, че и по няколко пъти и накрая се оказа, че ако не отстъпя от думата си и не запретна ръкави, рискувам за Коледа да останем без тях. Е, на мен никак не ми се щеше да липсват от празничната трапеза, нали затова се нарича празнична – да е богата и да не липсва нещо. :)

Ето ги нашите шоколадови елхички:

И рецептата:

Продукти

за тестото

300 гр. меко масло

1 ч.ч.  пудра захар

2 пликчета ванилова захар

1 щ. сол

30 мл. тъмен ром

2 ½  ч.ч. брашно

50 гр. качествено какао

1/3  до ½ ч.ч. прясно мляко

------------

1 ч.ч. = 200 мл.

за крем пълнежа

125 гр. меко масло

100 гр. бял шоколад

1 с.л. мед

настъргана кора на 1 портокал (1 равна с.л. портокалова прах)

2 с.л. фъстъчено масло (неподсладено)

за глазурата

100 гр. бял шоколад

1 ч.л. олио

Приготвяне

Застелете тавичка с хартия за печене като преди това на няколко местенца под хартията, лекичко намажете с малко мазнина – това се налага, за да не се размества тя, когато шприцовате сладките върху нея.

Включете фурната да се загрява на 180°

В голяма купа сложете маслото и с помощта на миксер го разбийте на пухкав крем като постепенно добавяте пудрата захар, солта, ванилията и рома.

Пресейте брашното с какаото и го добавете на порции в купата, продължавайки миксирането, но на по-ниска скорост като редувате с порции прясно мляко (лъжица по лъжица) Количеството мляко преценете според гъстотата на тестото – трябва да е меко като крем, за да може с лекота да се шприцова през пош.

Прехвърлете веднага тестото в пош със звездовиден накрайник (с отвор  Ø 6-7 мм ) и шприцовайте върху застланата тавичка малки, плътни зигзагообразни формички, като постепенно увеличавате дължините на всеки ред, така че накрая да заприличат на елхички. Добре е да не прекъсвате линията на рисунъка, но и да се случи не е фатално – по невзрачните ще ползвате за долна част на готовите сладки.

Печете на средна скара за около 10 минути. Тестото е тъмно и може да ви подведе, затова внимавайте с времето! Нека останат във фурната най-много 12 минутки и веднага вадете!

Охладете ги добре и ги слепете с крем:

За целта настържете шоколада и го разтопете на водна баня или в микровълновата фурна на максимална мощност като на всеки 20-30 секунди прекъсвате процеса, за да разбъркате. Не чакайте напълно да се разтопи, а когато е една идея преди течна консистенция го извадете и бъркайте енергично докато и най-малките частички се разтопят и шоколада заблести. Тогава му добавете мекото масло, меда, портокаловата кора и фъстъченото масло. Разбийте всичко на пухкав крем с миксер. Прехвърлете в пош и приберете в хладилника за около 30 минути да се охлади и леко да се стегне, за да може да го шприцовате лесно и да не се разтича.

След това на половината елхички сложете по малко крем и притиснете отгоре леко с останалите. Подредете ги и ги приберете отново в хладилника, докато направите глазурата за декорацията.

В купичка разтопете по описаният вече начин останалия шоколад като накрая му добавите чаена лъжичка олио, за блясък.

Извадете сладките и топвайте върха на всяка една в глазурата, след което ги поставете на скара да се втвърди шоколада. Ако нямате подходяща скаричка, ги поставете внимателно върху восъчна хартия. По желание докато още не се е втвърдила глазурата може да посипете с кокос или едри захарни кристали (не кристална захар). Може да ползвате също и шоколадови пръчици или цветна захарна поръска, както и да променяте формата им според настроението си. Всичко е въпрос на лична преценка и фантазия. Каквото и да изберете съм сигурна, че ще останете предоволни :)

Сладките са невероятно крехки, дъхави, с наситен шоколадов вкус и вълшебен крем. И да искате не можете да минете с една ;)

Поднесете с горещ шоколад или нежно капучино и се оставете на удоволствието от насладата.

Опитайте!

Великденски приготовления 3

Първи май и Маслени сладки

Изтърколи се зимата, мека и красива, и бяла, и не чак толкова, къде с дъжд, къде с пухкави къдели, дойде пролетта, посрещнахме я нетърпеливи с радост, с надежди и нови мечти, нови любови и стари такива. Ето и Великден е на прага ни, току след първи май....

Хм, първи май  ще остане завинаги в спомените ми с онова чисто детско, пъстро, празнично чувство, развяло знамена, балони, цветя, много цветя... повсеместни тържества, глъч, еуфория, музика...  Ден на труда, който отбелязвахме подобаващо – почивахме. И празнувахме. Празнувахме, че цяла година сме се трудили, кой повече, кой по-малко, някои по-умни изобщо :-)  Спомням си, че във всяко семейство се отбелязваше – я с богата трапеза, я с пикник. У дома мама винаги се стараеше да ни зарадва, да направи деня ни истински празник. Постилаше празнична покривка, приготвяше любимо ястие, имаше торта – е, домашна с варен крем, но много вкусна. Всичко беше хубаво, денят продължаваше някъде навън, на кино, в балкана... Едно само не ми харесваше на тези празници – трябваше да се прибираме рано, преди още да се е развалила всеобщата, градска веселба на площада. Имаше правило – щом ни освободят от училището, веднага у дома! После може пак да излезем, но с татко. А с другарчетата беше къде по-весело – събирахме се на тайфи, момчетата си имаха скобарки, цял джоб скобички и купона беше гарантиран. Един балон не оставяхме да се вее на воля. Най-гадните учителки бяха жестоко „ужилвани” и чорапогащниците им пускаха бримки, да не говорим за кефа, че сме им го върнали. Брат ми ме караше понякога да му сгъвам по една кибритена кутийка скобички – първо заминаха на мама топозлийките, после подхванахме някакви жички на татко.... Ех, времена!

А днес? Празник е, почивен ден е, но някак си обикновен. А може би не му е вече времето.

Но пък е време за предвеликденски приготовления, нали?   :-)

Утре ще е Велики Четвъртък и се боядисват яйца, месят се козунаци и курабии. Аз ще съм много заета до самия празник, та едва ли ще мога да влизам тук за повече от 5 минути на ден, но пък ще ви оставя още една наслада вместо мен. :-)

Вече ви показах моите курабии и козунаци, а днес ще ви предложа от любимите ми масленки – шоколадови  :-)  Преди няколко дни изпекох няколко тави - вкусни, много шоколадови и пръхкави. Малко за нас и малко за приятелка. Много са издръжливи и спокойно могат да откарат и след Великден. Но за беда повечето снимки са с отвратително качество и затова пускам и от старите, на същите масленки.  Ще ги познаете - подписани са с bluemoon  - името, с което се подвизавам във форума на Гответе с мен.

Та, тези старите са правени миналата година, за един абитуриентски празник. Сладките обраха овациите. Имаше и много други, някои много красиви, като за изложба, но аз бях изключително поласкана, защото моите масленки се оказаха най-предпочитани и първи свършиха. Раздадох рецептата на поне 3-4 дами и кажи-речи през цялото тържество (след изпращането на красивата абитуриентка, разбира се) диктувах продукти и грамажи  :-)

После имах поръчки за още две тържества и отзивите бяха същите. Ей, каква съм фукла! :))))

Ето ги:

Рецептата имам отдавна, от една малка, стара, мамина книжка за десерти. Обаче преди две години попаднах на друга, в която част от брашното беше заместено от прахчета пудинг (нишесте). Изпробвах новата идея и се оказа изключително сполучливо попадение. Така че вече в тефтера, до старата рецепта за масленки е отбелязано с червено: с добавка на ванилов пудинг!

Затова, а и понеже мисля, че на празник е хубаво да има разнообразие на масите ни, я споделям тук. Ако на някой му допадне и реши да си врътне едни шоколадови масленки, няма да съжалява!

Продукти

/за около 100-120 единични масленки, в зависимост от големината им /

600 гр. брашно

350 гр. меко масло

250 гр. пудра захар

50 гр. какао

100 гр. горчив шоколад / или 1 с.л. нес-кафе, за кафеени масленки/

1 бакпулвер

2 пликчета ванилова захар

4 яйца

200 гр. ванилов пудинг на прах (или 5 пликчета по 40 гр.)

Приготвяне

В купа разбиваме на пухкав крем маслото с ванилията и пудрата захар. Кремът трябва да е много пухкав, въздушен и побелял. Добавяме яйцата едно по едно, след тях разтопеният шоколад, прахчетата ванилов пудинг и какаото, разбъркваме да се поемат и доомесваме тестото с пресятото заедно с бакпулвера брашно.

Получава се меко тесто. В зависимост от едрината на яйцата количеството брашно може малко да варира, така че ако е необходимо добавяме още малко за доомесване на тестото., но не бива да прекаляваме – тестото да може с лекота да се шприцова, почти като декорация за торта.

Включваме фурната да се загрее на 200°.

Взимаме по малко от тестото и с помощта на назъбена метална фуния (от тези за машинките за месо) шприцоваме розички (може и други форми) в плитка, не намаслена тава ( може и върху хартия за печене, но трябва да се фиксира стабилно, за да не мърда)

Печем около 10  минутки, като внимаваме да не прегорят. Не повече! Нужно е само да хванат загар отдолу, а отгоре да се стегнат. Тъмното, шоколадово тесто подлъгва, че още не са готови, затова внимавайте да не ги оставите във фурната повече от необходимото.

Понеже аз имам тренинг и бързо пълня две тави, слагам първата на по-ниско ниво (не на дъното) и докато извъртя следващата тава с розички, първите са се запекли достатъчно отдолу и ги вдигам на средно ниво, като на тяхно място поставям втората тава. На първата вече са и нужни едва 3-4 минутки и я вадя, а на нейно място повдигам долната, щом е готова.

Ако решите да ги направите без какао и шоколад (бели), лесно се познава кога са готови за повдигане – долните ръбчета околовръст са станали леко зачервени. Не ги чакайте да се зачервят повече, а бързо вдигайте на средно ниво, защото докато се жарне повърхността им, дъната също се допичат. Вадете ги едва порозовели, не повече!

Сладките оставям за около 10 -15 минутки да се охладят в тавата и тогава чак изваждам. 

Преди изпичането може да боднете отгоре по няколко зъбчета кедрови ядки – съчетанието им с шоколада и маслото в тестото е чудесно!

Може да поръсите и с пудра захар.

Половина сладки оформих в други форми със шприц (от тези с буталото) като уплътних още малко тестото с допълнително брашно. После слепих с крем от разтопен бял шоколад, смесен с маслен крем. По една чаена лъжичка от крема между две сладки и готово! Отлежават така поне една нощ, за да се слепят добре и да не мърдат, след което тунквам в разтопен кувертюр и гарнирам с шоколадови пръчици, кокос или орехи. Много ефектни се получават, когато топнете сладките в смес от кокосови стърготини с шоколадови пръчици – като далматинци са   :-)  

За около 40 гарнирани сладки ви е необходим крем от:

250 гр. меко масло

120 гр. пудра захар (или на вкус)

2 разтопени бели шоколада (общо 200 гр.)

малко лимонова или портокалова кора за аромат

за гарниране

400 гр. тъмен или млечен кувертюр, разтопен на водна баня + 2 с.л. олио

около  100 гр. кокосови стърготини

около  100 гр. шоколадови пръчици

около  1 ч.ч. млени орехи 

Сладките са много нежни на вкус и топящи се в устата и силно напомнят гръцките, слепени сладки на Федон. Плюс това са много лесни за приготвяне.

Много усмивки и шарено настроение ви пожелавам през следващите празнични дни!