Днешното меню, което предлагам е
провокирано отново от меланхоличното ми настроение, което е често срещано явление
при мен в този сезон. Облаци, мъгли и оголени клони, ветрове, сиво небе и пусти
улици, студ и тишина, без птичи песни, дъждовни капки ритмично потропващи по
стъклата – в някаква степен всичко това ме кара да се чувствам унесена. В
такива дни храната, която приготвям, сякаш избирам нарочно да е с ярки, типично
есенни цветове. Получава се съвсем несъзнателно и нямаше да го забележа, ако не
бях погледнала назад в записките ми и снимките, какви съм ги вършила. Оказва
се, че миналата година, точно на същата дата съм готвила абсолютно същото
ястие. И пак, след като бях скитала в планината да събирам шипки. Много странно
съвпадение. 30 ноември 2011 и 30 ноември 2012 се припокриват почти идеално. Не
знам как да го нарека това, но не вярвам да е случайност. Определено има
някаква необяснима намеса, не може да е иначе. Излязохме късно сутринта и се
разочаровах от мъглата, която ме свари горе. Не вярвах да я има и на високото.
Но сякаш усетила разочарованието ми, след
около час природата надигна воала, отърси се от сивото, за да разкрие всичките
си багри – от тъмнозеленият мъх, през последните поизсветлели зелени листа,
минавайки през жълто, оранжево, охра, червено, кафяво до ръждивото чак. И
слънце изгря, едно ми ти весело и птици се обадиха, радостно усетили топлинката
идваща отгоре. :-)
Посиня и небето, та още по-хубаво ми стана.
Набрах си почти 5 кг. шипки – все още ги има. Все още някои дървета и храсти
са запазили малко зеленина, не са попарени и съсухрени. И плодчетата по тях са
здрави, чакащи да бъдат обрани от сръчни ръчички. Никога не съм правила
мармалад от шипки, макар много да го обичам, защото ако трябва да събирам и за него,
няма да ми стигне седмица може би. Ние си ги варим на чай - леко киселичък и
много вкусен. С мед. Много са полезни шипките, пълни с витамин С, с пектин,
минерали , отводняват и подсилват имунитета. Няма да навлизам в подробности.
Който желае може да намери информация за тях, важното е да се знае, че е добре да
присъстват в менюто на всички.
Та, зарадвана от промяната на времето,
малко поодрана, направих и няколко снимки, че как иначе ще спя спокойна ;-)
Тръгнах си поокаляна, но бодра и ухилена
до ушите. В къщи вече, сготвих една бърза гозба. Но както знаете, по тъмно и на
изкуствено осветление качествени снимки не стават, та манджичката показвам от
минала фотосесия – разлика няма, защото винаги си я готвя по този начин.
Пикантно пържено прясно
зеле с унгарска паприкована наденица
Продукти
за 3 порции
1 малка бяла зелка (до 1 кг.), може и китайско зеле
2 големи червени пиперки (или 3-4 по-малки)
1 голяма, люта, червена чушка (наситнена)
1 к.ч. олио
1 глава лук
сол и черен пипер
2 големи паприковани наденици (около 500 гр.), купувам ги от Лидл
Приготвяне
Почистете и нарежете лука на лунички, а зелето на едри ивици.
Почистете и нарежете лука на лунички, а зелето на едри ивици.
Загрейте мазнината на среден огън, в широк, дълбок тиган, с дебело
дъно и добавете наведнъж зелето и лука. Пържете, като постоянно бъркате с
дървена лопатка, за да не загори. Когато зелето леко покафенее, добавете
надробените на тънки ивици пиперки и накълцаната люта чушка. Разбъркайте.
Посолете леко и подправете с черен пипер (аз ръся сериозно). Прибавете сега
нарязаната на едри късове наденица и продължете пърженето, като вече
разбърквате от време навреме. Нека наденицата е на дъното на тигана, за да има
възможност да се запържи и пусне мазнината си. След около 10 минути, зелето
вече е намалило обема си наполовина, пиперките са само леко омекнали,
наденицата има страхотна, хрупкава коричка и цялата кухня ухае приятно.
Опитайте как е на вкус и ако е нужно, добавете още малко сол и отведете от
огъня.
За любителите на лютото, и ако са със здрави стомаси, при
поднасяне отново поръсете едва, едва с черен пипер всяка порция.
Поднесете с добро червено вино и по възможност с пресен домашен
хляб.
Това ястие е наистина огнено и по тази причина много подходящо за
студените, зимни месеци. Единствената уговорка е да обичате люта храна и да
имате достатъчно салфетки на масата. :-)
И за да не се чудите защо в заглавието присъстват някакви ванилени
цветя, веднага казвам и за тях! :-)
На сутринта станах рано-рано. Не ми се спеше
повече, навън няколко лъча се опитваха да пробият тънките облаци, което пък
обещаваше да не допусне меланхолията пак да ме навести, та отидох в кухнята и
извадих брашното. Въртеше ми се в главата още сънят с баба, с която пак
обсъждахме шипковото вино и коледните, козуначни рула. Винаги, когато си мисля
за нея, я сънувам после.
Та, не ми излизаше от ума „козунак, руло, козунак, руло...” и това
бе определящо какво ще закусват момчетата.
Ванилени
розички с извара
Продукти
600-700 гр. брашно
300 мл. пресно мляко
1 кубче прясна мая
150 гр. кристална захар (3/4 ч.ч.)
2 ампули ванилова есенция
250 гр. фина извара
80 гр. масло
2 яйца
щ. сол
отделно
1 яйце
1 к.ч. захар
1 ванилова захар
½ к.л. прах от изсушена и смляна портокалова кора
Приготвяне
Загрейте млякото да е приятно топло, добавете захарта и
разбъркайте да се стопи. Добавете маята, разтрошете я и оставете 10 минути на
топло, да се разтвори и тя.
Пресейте брашното със солта и го сложете в дълбока купа. Направете
му кладенче, в което сипете разтворената
мая, ванилията и изварата. Замесете тесто, към което добавете едно по
едно яйцата. Когато и те са усвоени, налейте на тънка струя разтопеното масло,
при постоянно месене. Поръсете плота
с брашно и омесите средно меко тесто.
Върнете го в купата, като преди това сте я леко напудрили с брашно. Напудрете и
топката тесто. Покрийте и сложете на топло за 1 час, да втаса.
Когато тестото е удвоило обема си, че даже и повече, го разделете
на 2 части.
Вземете едната и върху набрашнена повърхност я разточете на кръгла
кора, с диаметър около 35 см.
Срежете я на кръст, а после и по диагоналите, за да се получат 8
триъгълника.
На всеки триъгълник направете вертикални прорези, почти по цялата
дължина, на равни разстояния един от друг (около 4-5 среза). Внимавайте ножа да
не среже краищата – те трябва да останат цели.
Сега навийте на хлабаво руло всеки триъгълник, като започнете от
основата, към върха и леко разтегляте настрани, за да се отворят цепките, които
направихте с ножа. Не навивайте до
края, като кифла, а оставете около 2-3 см. свободно връхче!
Хванете левия и десния край на рулцето и ги завийте напред, едно
към друго, под връхчето, така че да се образува кръг.
Самото връхче, оставащо по този начин в средата, похлупете над
свръзката и подвийте надолу, за да я запечата и прикрие.
Така оформете всички триъгълници, както и другата половина от
тестото.
Подредете оформените рози върху застлана с хартия за печене
тава, на разстояние 2-3 пръста една от друга. Завийте ги със стреч фолио и ги
оставете на топло, за около 15-20 минути, да втасат повторно. Бухват много!
Загрейте фурната на 180°.
Разбийте яйцето и намажете розичките.
Поръсете ги обилно със захарта, смесена с ванилията и
портокаловата прах.
Печете на средна скара, за около 25 минути или докато добият
красив, кафяв загар. Проверете дъната им и ако те не са още готови, покрийте с
алуминиево фолио и продължете печенето още малко, до готовност.
Извадете ги и ги оставете да се охладят малко, след което може да
поднесете с топло мляко, капучино, кафе, чай или каквото ви хрумне.
Не забравяйте и меда! :-)
Получават се ефектни, пухкави, с големи конци и много ароматни
козуначета.
Не пренебрегвайте портокаловата прах! Ако нямате такава, ползвайте
кората на един портокал, настъргана на най-ситното ренде. Разстелете я на
хартия и сложете на топло. Докато приготвите тестото, докато втаса и го
оформите, стърготините ще са поизсъхнали, за да можете да ги смесите със
захарта.
Пожелавам на всички един прекрасен и вкусен декември, изпълнен с
много трепети, много усмивки и задоволство от успешно приключена година!
А сега е време да се отдадем на предколедни страсти! :-)
