21 декември 2015 г.

Веган бисквитени сандвичи с фъстъчен крем /Vegan sandwich cookies with peanut butter cream filling



Ако не броим лимоновите трюфели, в които няма животински продукти, това е първата веган рецепта от мен. Не робувам на определен хранителен режим, но често диетувам. Не съм върл месояд и често с удоволствие оставам за дълго на вегетарианско меню, но понякога с охота си похапвам апетитно месце. Привърженик съм на разнообразното и здравословно хранене. Малко са лакомствата, които могат силно да ме изкушат, най-вече простички и истински храни – топъл, ръчно омесен хляб с прясно домашно сиренце и хубав, зрял, градински домат; бърканите яйца на татко със стрък пресен чесън на пролет; сочна, димяща пържола, печена на огън в планината с все още полепнала тук-там пепел; купа свежи ягоди или малини, посипани леко само със захар; голяма, златна попска круша, обещаваща експлозия от аромат и вкус... и палачинките на мама. Скромна съм, нали? J
Да, обаче към малкото изброени вкусотии вече добавих и тези неустоими, разтапящи се в устата сандвичи от меки бисквити и кадифен, фъстъчен крем. Неочаквано и за мен самата се оказа, че вегански  сладкиш, може да ми хареса толкова много – та в него няма яйца, няма масло, няма сметана. На всичкото отгоре не си падам много по сладки и бисквитки. И още една изненада – харесаха се много и на момчетата у дома. Идеята за тези сладки взаимствах от нета, където е пълно с подобни сандвичи, но тази рецепта създадох лично. Приготвих една доза за моите малки слънчица, които дъщеря ми учи от малки да се хранят разумно, но сладките така вкусно ухаеха, че мъниците бяха глобени с две бройки – една за вуйчо и една за дядо. Сигурна съм, че и на тях ще се харесат и ако може, мамо, не ги ограничавай в бройките, молим?

И разбира се, на следващия ден отново пекох сладки и лепих с крем, нямаше къде да мърдам.  J


А на вас, за да не ви дразня повече, предлагам рецептата, за да си ги приготвите, ако ви допадат.

Продукти
/за 16-18 броя/

2 с.л. ленено брашно + 5 с.л. вода (може да заместите с 2 яйца)
250 гр. смлени, свежи фурми (обезкостени и не озахарени)
2-3 с.л. разтопено кокосово масло
1/3 ч.ч. нерафинирана тръстикова захар
1 ч.л. ванилов екстракт
200 гр. кокосово мляко
½ ч.ч. царевично брашно
½ ч.ч. бяло брашно от лимец
½ ч.ч. овесено брашно (може да смелите овесени ядки до фина структура)
½ ч.ч. цели овесени ядки
1ч.ч. млени орехови ядки
½ ч.л. хималайска сол
½ ч.л. сода бикарбонат
½ ч.л. бакпулвер
2 ч.л. канела


за крема
100 гр. меко кокосово масло
2-3 с.л. (на вкус) нерафинирана тръстикова захар (или мед)
3 пълни с.л. студено фъстъчено масло (не подсладено)


Приготвяне


Включваме фурната да се загрява на 160°.

В голяма купа сипваме лененото брашно, заливаме го с водата, разбъркваме и оставяме настрана за около минутка, докато се стегне. Следва да добавим към него смлените фурми, разтопеното кокосово масло, захарта, ванилията и кокосовото мляко. Разбъркваме и оставяме настрана.
В друга голяма купа смесваме всички сухи съставки плюс ореховите ядки и на порции и при постоянно бъркане добавяме мократа смес. Получава се меко, но плътно тесто. Опитайте го как е на сладост и ако ви се стори малко, добавете още мъничко захар, макар че по мое мнение няма да се наложи, тъй като кремът, с който накрая ще слепим бисквитките ще ги подслади допълнително.
Готовото тесто прибираме за 5-10 минутки в хладилника да се охлади и стегне още.
Следва да оформим бисквитките, като с намаслени в олио длани окръгляме топчета с размер колкото пинг-понг или малко по-мънички. Леко ги разплескваме в длани, до питки с дебелина не повече от 5 мм. Редим ги в тава, застлана с хартия за печене на разстояние от около 2 см. една от друга.
Печем за
18-20 минути. Оставяме ги в тавата да се охладят за кратко, след което прехвърляме на скара до окончателното им изстиване.

През това време от изброените съставки разбъркваме крема и го прибираме за 10-на минути в хладилника, за да стегне леко.
Лепим бисквитите по две с по 1 с.л. крем между тях.
Подреждаме в добре затваряща се кутия, в която можем да съхраняваме до седмица на сухо и хладно място.



Крема за сладките, които изпекох за нас, подсладих с мед и стана по-дъхав, но избяга една идея от веганското. Ако решите да се възползвате от рецептата и не сте заклети вегани, a консумирате спокойно мед, препоръчвам да използвате именно него в кремчето.



Весели, вкусни и щастливи коледни празници!



15 декември 2015 г.

Ангелска чийз торта /Angel cheesecake/


Една от многото торти, които направих тази есен и която също, както трюфелите от предната публикация споделих с читателите на SO into FOOD в стартовото му издание. Макар с коледна визия, тортичката бе за именния ден на сина ми, а името ѝ и ангелските крилца, с които я декорирах са намек за него и тематично послание-благопожелание, каквото има изписано на гръбчетата на всяко едно крилце – здраве, сила, смелост, късмет, воля, успехи, благополучие, верни приятели, истинска любов и щастие.
Една идея много подходяща за украса на празничните, коледни или новогодишни десерти.


Продукти
за форма с 24 см.

за основата
300 гр. маслени бисквити, смлени
2 с.л. кристална захар
100 гр. разтопено масло

за чийзкрема
300 гр. крема сирене
1 ч.ч. кристална захар
4 яйца
300 гр. квасена сметана
100 мл. млечна сметана (36% масленост)
семенцата на 2 шушулки бурбонска ванилия

за шоколадовия мус
250 гр. бял шоколад, рендосан
500 мл. млечна сметана (36% масленост)
250 гр. крема сирене
2 с.л. кристална захар
семенцата на 1 шушулка бурбонска ванилия

за сметановия топинг
250 мл. млечна сметана (36% масленост)
2 с.л. кристална захар
семенцата на 1 шушулка бурбонска ванилия

за декорация
1 ч.ч. кокосови стърготини
шоколадови ангелски криле




Приготвяне

на основата
Загряваме фурната на 180°.

Обвиваме добре с алуминиево фолио тортена форма с падащи стени и диаметър 24 см., а дъното ѝ застиламе с хартия за печене.
В купа изсипваме млените бисквити и захарта и добре ги размесваме. Към тях добавяме разтопеното масло и намачкваме с вилица, докато равномерно се навлажни цялата смес.
Изсипваме я във формата, разпределяме я по цялата ѝ повърхност и добре притискаме, за да излезе въздухът от нея.
Печем за 10 минути, след което изваждаме и оставяме настрана да се охлади.

на чийзкрема
Намаляваме фурната на 160°.

В дълбока купа разбиваме крема сиренето, заедно със захарта и ваниловите семенца до гладък крем.
Добавяме едно по едно яйцата, след тях квасената сметана и разбъркваме, за да се смеси всичко добре. Наливаме млечната сметана и хомогенизираме крема.
Изливаме го върху изпечената основа, тръсвамв формата няколко пъти в плота, за да извадим евентуални въздушни мехурчета и поставяме във фурната.
Печем за около час – час и 15 минути, докато чийзкремът се стегне добре, а при лек натиск в центъра да се усеща еластичен и леко да пружинира.
Изключваме фурната и оставяме формата в нея за още 10 минути, след което я изваждаме и оставяме да се охлади за половин час. Охладен вече, покриваме чийзкейка със стреч фолио и го прибираме в хладилника за поне 6 часа (или една нощ), да се стегне и охлади. 

на муса
Разтопяваме шоколада в микровълнова фурна или на водна баня и го оставяме настрана да се охлади леко.
В отделна купа разбиваме сметаната до меки връхчета и без да спираме разбиването добавяме захарта и бием още малко, докато се стегне добре и заблести.
В друга, по-голяма купа разбиваме кремата сирене и ваниловоте семенца до гладкост. Към тях наливаме разтопения шоколад и добре размесваме.
Добавяме половината бита сметана и хомогенизираме сместа, след което с помощта на шпатула събираме с останалата сметана.
Заливаме с този крем охладения чийзкейк и старателно заравняваме повърхността му.
Покриваме със стреч фолио и прибираме в хладилник за 2 часа.

на топинга
В купа разбиваме сметаната и ваниловите семенца до меки връхчета.
Подслаждаме със захарта и доразбиваме до пълно сгъстяване.

Отделяме с нож тортата от стените на формата и я прехвърляме върху поднос. Намазваме я със сметановия топинг само отгоре и заравняваме с нож цялата ѝ повърхност.
Прибираме за още 2 часа в хладилник, след което я поръсваме цялата с кокосови стърготини.
Гарнираме с лимоновите трюфели и няколко шоколадови крилца.





12 декември 2015 г.

Лимонови трюфели с бял шоколад / Lemon truffles with white chocolate

Някои от вас, тези които са успели да се запознаят с първи брой на новото електронно списание на българските блогъри SO into FOOD , вече са ги виждали. Мога да ви уверя, че това са едни много свежи, с приятен цитрусов привкус трюфели, изключително лесни и бързи за приготвяне. С тях можете да почерпите гостите си или да ползвате за декорация на торта, каквато ще ви покажа в следващата публикация.  





Продукти
/за около 20-25 броя/

за бонбоните
200 гр. бадемов марципан
1 ч.ч. кокосови стърготини
½ ч.ч. разтопено кокосово масло
3-4 с.л. пчелен мед (на вкус, но не повече)
½ ч.л. морска сол
сока на два лимона
кората на 1 лимон (по желание)

В зависимост от това, колко сок ще пуснат лимоните, може да се завиши количеството на кокосовите стърготини. Готовата смес трябва да е гъста, но все още мека за оформяне.

за пълнежа
20-25 ядки по ваш вкус (бадем, лешник, фъстък, кашу, орехче)
3-4 пълни с.л. шоколадов нуга крем /лешников нугат


за покритието
200 гр. бял шоколад
200 гр. кокосови стърготини (или захарни гранули)

Приготвяне

Всички продукти за бонбоните се поставят в блендер и се смилат до гладкост. Сместа се поставя за около 15 минути във фризер и от нея с намаслени длани се оформят топчета като във всяко завиваме по една ядка и по желание по мъничко (около 1/2 к.л.) студен шоколадов нуга крем.
Подреждат се върху табла, застлана с хартия за печене и пак се прибират във фризера.

През това време разтопяваме в купа шоколада на водна баня или в микровълнова фурна.
В друга купа насипваме кокоса.
Потапяме бонбоните един по един в шоколада, отцеждаме леко и веднага пускаме и отъркаляме в кокоса. Подреждаме ги отново върху таблата и прибираме във фризера за още 15 минутки.
Готовите бонбони подреждаме в подходяща кутия и съхраняваме в хладилник.



Вместо с лимонов сок, бонбоните може да се приготвят с портокалов, с розова вода, ром, кафе или течност с друг любим вкус и аромат. Може да се замени белия шоколад с кафяв, да се напудрят с какао или пудра захар – изборът е ваш, експериментирайте! 

SO into FOOD - Влюбени в храната

Ако още не сте разбрали за какво става дума, побързайте да последвате линка, за да попаднете на страниците на първото издание на SO into FOOD - първото в България електронно списание на кулинарните блогъри, събрало в себе си страхотни рецепти от близо и далече, подкрепени с невероятни снимки, запознаващо отблизо читателите с интересни и талантливи личности, споделящо идеи и полезни съвети и още много, и много.



И както казва Гери - едната половинка на създателите му:

  •  това е "една смела идея на Мария, пълен джоб ентусиазъм от мен, половин година взаимен труд и подкрепата на много добри хора."
  • "трепет, безброй емоции и още мечти"
  • "SOintoFOOD е рецептата ни за щастие! Дълго премисляна и с подбрани съставки. "
  • "SOintoFOOD се списва от блогъри и е за всички, които споделят – вкусна храна, позитивни емоции и смели мечти."
  • "SOintoFOOD е изцяло електронно списание, но с възможност за индивидуален печат. "

И в добавка от мен SO into FOOD е списание за хората, които са влюбени в храната.

Поздравления за смелите идеи, креативността, таланта и положения труд, момичета! 

За мен е чест и удоволствие да съм част от първия му брой! 

Благодаря!


 SO into FOOD - във Фейсбук

Списанието може да разгледате и свалите безплатно ТУК


5 декември 2015 г.

В навечерието на Никулден не шаран, а ципура



Най-вкусната ципура на грил. Е, по мой и на близките ми вкус, но истината е, че приготвена по този лесен и бърз начин, ще ви накара да си оближете пръстите, обещавам! J
И понеже утре е Никулден и традицията повелява да се блажи с шаран, а ние не си падаме по неговият вкус, няма да пропуснем празника и ще го отбележим не по-малко вкусно.


Ципура на грил тиган

Продукти
/за 2 порции/

2 пресни ципури, средни по големина
смляна морска сол
черен пипер
50 гр. масло
1 лимон
зехтин
клонче розмарин

за гарниране

няколко сварени дребни картофчета
няколко дребни доматчета - Чери или Рома
1 връзка магданоз
сока на 1 лимон
малко зехтин
4-5 скилидки чесън
сол на вкус

Приготвяне

Почистваме и подсушаваме добре рибките отвън и отвътре.
Набраздяваме с остър нож кожата им от двете страни – само 2-3 плитки, хирургически разреза.
Натриваме ги нежно със сол и черен пипер навсякъде.
Във вътрешността им слагаме по малка бучица масло и тънко резенче лимон и забождаме отвора с клечка за зъби. Намазваме ги отвън добре със зехтин.
Включваме котлона на среден огън, поставяме тигана отгоре и след като се нагорещи добре, намасляваме и него със зехтин. Подреждаме рибките и печем ги от всяка страна по около 6-7 минути (според едрината им) или докато добият страхотна, златиста коричка – препечена според вашия вкус.

По желание, докато се пекат рибките може да сложите до тях и някое малко доматче в тигана, както и клонче розмарин, за повече аромат.




Сервираме рибките в плато, заедно с дребни, варени картофки и грилованите доматчета. Преди да им се нахвърлим, поливаме всичко със смес от зехтин, лимонов сок, наситнен чесън, сол и много магданоз.



Опитайте и да ви е сладко!


Още мои рецепти за приготвяне на рибка може да видите ТУК

Весел празник утре и много късмет!



31 октомври 2015 г.

Млечни питки с Моцарела и мащерка

/Milk buns stuffed with Mozzarella and thyme/






Сега се замислям, че май трябва да започна да снимам кратки видео клипчета, за да мога да ви показвам в подобни случаи точно с какви пухчета ви блазня. На снимка все още не мога да придам всичката им мекота и нежност, но ви уверявам, че ако сте наблизо, ще ми отмъкнете цялата кошничка. J
Тестото, което ползвах е като на тази питка 


Продукти

800 гр. брашно
1 с.л. сол
1 с.л. захар
1 кубче свежа мая (42 гр.) или 2 пликчета суха
500 мл. топло пресно мляко
2 яйца
80 гр. разтопено кокосово масло

за плънката
250 гр. Моцарела
1 връзка свежа мащерка(само листенцата)
сол на вкус

допълнително
1 яйце за намазване
100 гр. кашкавал за поръсване

Приготвяне

Замесваме меко тесто от посочените продукти и го оставяме да втасва, докато удвои обема си.
След това го разделяме на две равни части, от които усукваме равномерни фитили, които пък нарязваме на равни по големина късове – при мен общо 18 броя. Оставяме ги върху на леко набрашнен плот, покрити с кърпа за около 15 минутки, да се отпуснат. После леко ги разплескваме до дебели питки и във всяка поставяме по парченце Моцарела, малко мащерка и сол на вкус. Затваряме старателно питките като внимаваме да не се отворят и окръгляме до хубави топчета. Нареждаме ги върху застлана с хартия за печене тава и отново оставяме да бухнат, докато се загрее фурната.
Фурната пускаме на 220°.
Когато питките се надуят ги намазваме с разбитото яйце и поръсваме с настърган кашкавал. Печем ги за около 20 минутки или докато добре се зачервят и добият красива, златиста долна коричка, която при почукване да издава кух звук.

Изваждаме ги да се охладят леко и веднага поднасяме. Хубаво е когато ги разчупим, Моцарелата да потече отвътре. 



Това е! Непременно ги опитайте! J



27 октомври 2015 г.

Торта „Лешниково паве“

На гости при една вълшебница



Есен е и е време за торти.  J

Да, не се шегувам. Редовните ми читатели знаят вече, че у дома този сезон е тортеният. Плюс това е и идеалното време за гости – да отидеш и да посрещнеш. Есента е мека, имаме си циганско лято, сбирките могат да се организират както навън под галещото слънце, така и вечер пред игривите пламъчета в огнището. Заменяме пивото с вино, студените ястия с горещи, леките дипове с пикантни мезета, душата се отпуска, отваря и ти става едно леко, лежерно... не ти се ще да свършва.
След няколкото вече празнични дни у дома, след ролята ми на домакиня, получих покана и за първото си есенно гостуване за тази година. Поканата дойде внезапно, съвсем неочаквана за мен и както ме зарадва, така и за кратко ме извади от равновесие. И как няма да е така като моя домакиня щеше да е не кой да е, а страхотната и неповторима Ева Тонева – изтънчен естет, прекрасен кулинар, фууд стилист и фотограф, в чиито произведения човек се влюбва от пръв поглед, завладяват го и предизвикват въодушевление , внезапен и нестихващ глад, който почти винаги те отвежда най-малкото до хладилника. Плюс това Ева е много мила, чувствителна и интелигентна жена, с уникално чувство за деликатност и такт. Истинско съкровище, което имам честта да познавам и имам за приятел, макар за сега виртуален.

Искрено ти благодаря за поканата , Еви! За мен бе удоволствие да бъда твой гост и се надявам в близко време да прехвърлим виртуалната граница!

Мислих каква да е моята изненада, но задачата се оказа по-трудна , отколкото предполагах. Не мога да се меря с нейния талант, но пък това с което ще почерпя виртуално нея и гостите ѝ, трябва да заслужи мястото си в един толкова вълнуващ и завладяващ кулинарен сайт, какъвто е нейниятЗаложих на торта, разкошна торта със запомнящ се вкус. Приготвена от пухкав пандишпан с домашни яйца, обилно напоен с кайсиев ликьор и ром, погален нежно с истински кайсиев мармалад, върху който е напластен маслен, лешников крем с приятен дъх на лимони. За капак е отрупана с печени, горски лешници, поляти обилно с шоколадов ганаш с лек мока привкус. Само се опитайте да доловите всичкото това вълшебство!
И да не забравяме размера – 30x15 см. и височина 12 см., истински гигант!


Продукти

за блата
10 големи яйца (най-добре домашни)
щипка сол
80 гр. пудра захар
80 гр. кафява пудра захар
1 пликче ванилова захар
кората на 1 лимон
1 ч.ч. (120 гр.) пресято брашно

за сиропа
50 мл. тъмен ром
50 мл. кайсиев ликьор
200 мл. хладко пресно мляко + 1 с.л. захар

за лешниковият крем
2 ч.ч. фино смлени лешници
200 мл. горещо прясно мляко
250 гр. меко масло
200 гр. пудра захар
кората и сока на 2 лимона
2 пликчета ванилова захар

за шоколадовият ганаш
200 гр. тъмен кувертюр
200 гр. фин млечен шоколад
400 мл. млечна сметана

за гарниране
1 ½ ч.ч. леко запечени лешници (моите бяха горски)

Приготвяне

Включваме фурната да се загрява на 180°.
Разделяме яйцата на жълтъци и белтъци.
Жълтъците, пудрата захар, лимоновата кора и ванилията разбиваме докато утроят обема си, побелеят и се превърнат в пухкав крем.
Белтъците и солта бием до твърд сняг.
С дървена лъжица събираме двете смеси бавно и на порции, след което пак на порции добавяме и пресятото брашно и разбъркваме до хомогенност.
Разделяме го на две равни части, които печем за около 12-15 минутки в застлана с хартия за печене правоъгълна тавичка, с приблизителни размери 32x28 см.
Изваждаме блатовете и обръщаме върху скара да се охладят напълно.

През това време си приготвяме крема.
В купа попарваме с горещото прясно мляко смлените ядки и похлупваме, за да се задушат и поемат цялата течност.
Междувременно разбиваме мекото масло със захарта и ванилията до пухкав крем. Важно е той да утрои обема си и да не се усеща и кристалче от захарта. Добавяме му лимоновата кора и отново разбъркваме. От този крем заделяме половин чаена чаша за измазване на тортата отвън.
Към попарените и охладени вече лешници наливаме лимоновия сок, разбъркваме и ги добавяме в останалия масления крем. Добре миксираме всичко и прибираме за кратко в хладилника да се стегне леко.

Сега е време да си нарежем платките за павето.
Подрязваме тънко отвсякъде блатовете за да ги изравним.
Според ширината на тавичката може да изкараме и 4 блата, но тортата ще стане много висока и трудна за рязане, така че препоръчвам да е триетажна, затова изрязваме три ленти с ширина 15, 14 и 13 см.
Настаняваме най-широката в подходящ поднос и добре я сиропираме с предварително подготвения за целта сироп. Леко я глазираме с кайсиевия мармалад (предварително разбит с вилица, за по-лесно разнасяне) и намазваме с половината крем. Отгоре редим в същата последователност следващата по размер платка, сиропираме, глазираме с мармалад и мажем с останалия крем. Покриваме с най-малката платка, сиропираме я, заглаждаме неравностите и прибираме в хладилника за поне 2 часа да се споят добре пластовете и да се стегнат. След това измазваме повърхността ѝ със заделения маслен крем и отново връщаме в хладилника.

Идва момента да си приготвим ганаша. Става на два пъти – първо с тъмния кувертюр, а после с млечния шоколад.
За целта в касеролка слагаме да се загрее почти до завиране половината сметана. Отвеждаме настрана и добавяме в нея натрошения на ситно или рендосан кувертюр. Разбъркваме докато се стопи и се превърне в лъскав шоколадов крем. Веднага слагаме касеролката в купа с ледена вода и бъркаме интензивно, докато започне леко да стяга. Тогава изваждаме тортата от хладилника и я намазваме с него навсякъде. Отгоре насипваме запечените лешници (цели или нарязани) като внимаваме да се закрепят добре и прибираме в хладилника.
Повтаряме упражнението по приготвяне на ганаша, но вече с млечния шоколад. Когато и той заблести му добавяме нес кафето, разбъркваме да се стопи и поеме и го оставяме настрана на стайна температура само за около 2-3 минутки. Изливаме го върху лешниците, така че  да ги покрие добре и потече свободно надолу. 


Готовото лешниково паве охлаждаме в хладилник поне за едно денонощие, преди да поднесем.


Да ви е сладко!





21 октомври 2015 г.

Пълнени пилешки гърди в панировка от бретцели

/Stuffed chicken breast in Pretzel-crust /




Без предисловия пристъпвам веднага към рецептата, но само да спомена, че са много, много вкусни, със страхотна хрупкава коричка и разрежеш ли ги, плънката потича и те провокира да им се нахвърлиш като звяр, забравил принципите на културното хранене. Да удържиш инстинктите си в този случай е геройство. J


Продукти
/за 4 порции/

2 големи пилешки филета пеперуда
8 тънки филийки кашкавал от краве мляко
4 тънки филийки оранжево сирене Чедар
сол и черен пипер на вкус

за панировката
брашно за овалване на месото
2 разбити яйца + ½ к.л. куркума
200 гр. мини бретцели (солети)
2 пълни с.л. кокосови стърготини
½ к.л. лют червен пипер (по желание)

олио за пържене


Приготвяне

Разделяме филетата на половина, за да получим 4 бройки.
Ако има някъде по тях мазнинки, жилки и неравности ги отстраняваме.
Внимателно правим на всяко парче разрез (джобче), който да е достатъчно дълбок, широк и здрав – стараем се да няма друг пробив, освен отвора, който нека не е много широк, за да не потича плънката (аз предпочитам отвора да е в горната, широка част на филето).
Посоляваме ги и ги поръсваме с черен пипер отвътре и отвън.
Ако филийките кашкавал и сирене Чедар са по-широки от джобчетата на филетата, ги подрязваме до нужните размери. В джобчето редим по две филийки кашкавал и една Чедар, между тях.
За панировката смиламе бретцелите в блендер като не прекаляваме – нека има и дребни парченца от тях. Сипваме ги в дълбока купа и добавяме при тях кокоса и лютия пипер. В други два съда сипваме брашното и разбитите яйца с куркумата.

В дълбок тиган наливаме олио – точно количество няма, но нека е поне 1 пръст дълбочина, за да може месото да се изпържи добре във вътрешността си. Пържим на среден до слаб огън, в добре нагрятата мазнина до красива, златна коричка. Изваждаме да се отцедят върху кухненска хартия и поднасяме топли.


За гарнитура ползвах картофено пюре с наситнен пресен шнитлаух (див лук, сибирски лук) в него и поръсено със синапено семе.
Синапеното семе понякога запържвам  за няколко секунди в горещо масло. 


Една кисела краставичка и малко едрозърнеста дижонска горчица пасват идеално на вкуса. 

Наздраве и да ви е сладко!