Ябълков пай с извара и бадеми

Есен и Пролет - две сестри, орисани така, че никога да не се срещнат. Природа, няма по могъща от нея! Но... било писано магьосницата в мен да намери начин им осигури една кратка среща. :)) Докато пълня дома си с цветовете и уханията на пролетта, се сетих, че с последните останали от миналото лято ябълки, които за мое учудване бяха здрави, макар вече леко сбръчкани, мога да направя сладкиш – типичен есенен и много вкусен при това. В последно време наблягаме изключително много на сурови плодове, дотолкова, че май взе да ни омръзва и едва ли някой би посегнал към тези мъничета сега. Жал ме бе да ги хвърля и ги оползотворих  така. Оказа се сполучлив експеримент и реших да ви го споделя.
В тестото няма мазнина, но пък за сметка на това добавих прилично количество извара, която придава една кадифеност на готовото изделие. Ябълките са много дребнички, много сладки и ароматни и макар леко завехнали, имаха своята плътност на месото, което плюс желанието ми да ги оставя цели в сладкиша, ме накара да ги обработя предварително. Сосът, който се получи от обработката им, наподобяващ карамел (даже си беше точно карамелен сос) вложих в сладкиша, което го обогати още и без който не би имал този разкошен, завладяваш вкус. Всъщност, той е богат на масло, така че май ви излъгах по-горе – има мазнина в тестото. Но нека ви обясня вече подробностите и особеностите по приготвянето.

Продукти
/за форма с диаметър 26 см./

за тестото
4 яйца
1 ч.ч кафява захар (тръстикова)
2 ч.ч. фина извара
2 пликчета ванилова захар
½ к.ч. тъмен ром
1+1/3 ч.ч. брашно
1 бакпулвер

за ябълките
8-10 бр. дребни ябълки, с големината на топка за пинг-понг
70-80 гр. масло + 1 с.л. олио
½ ч.ч. кафява захар (тръстикова)
2/3 ч.ч. бяло вино

допълнително
1 шепа сурови, цели бадеми
1 шепа филирани бадеми
пудра захар за поръсване

Приготвяне

За да подготвим ябълките поставяме дълбок тиган на среден огън и в него разтопяваме маслото с олиото, добавяме захарта, бъркаме, докато се разтопи и наливаме внимателно виното. Бъркаме още малко, за да се разтопят образувалите се бучки твърд карамел, добавяме ябълките (почистени само от сърцевината), похлупваме с капак, намаляваме огъня до много слаб и оставяме така за около 15-20 минути. За всеки случай проверяваме какво става под капака, за да няма неприятни изненади.
Ябълките ще омекнат леко, а сосът ще наподобява рядко желе с неописум аромат. Вкусът му... оставям на вас да се убедите.
Отвеждаме настрана да се охладят.

В съд с трислойно дъно и на много слаб огън (или на водна баня) разбиваме до пухкав крем с миксер яйцата и захарта. Ароматизираме с ванилията и рома, след което наливаме на порции и при постоянно бъркане към предварително леко разбита до хомогенност извара. Изглаждаме сместа и към нея добавяме на няколко порции пресятото заедно с бакпулвера брашно.
Прехвърляме го в намазана със студено масло и поръсена с брашно форма за пай и наливаме соса, отделен от обработването на ябълките. Внимателно разбъркваме с лъжица, колкото да оформим някакви шарки. Следва да подредим ябълките отгоре като преди това, при добро желание, може да ги обелим – ципата лесно пада. В дупките им набиждаме по една-две бадемови ядки, а около тях поръсваме с филираните ядки.
Печем в предварително загрята на 200° фурна за приблизително 30 минути.
Охлаждаме напълно и поръсваме с пудра захар.

Съвет:
Не притискайте ябълките в тестото, те не бива да потъват! Ако добре сте го разбили, ябълките ще се държат почти напълно на повърхността му. Това не бива да ви притеснява, защото бухвайки, тестото ще ги обгърне и те ще „потънат“ колкото трябва - до половината в него. Иначе рискуваме да се скрият съвсем. 

Наситено жълтият цвят на пая е в следствие на страхотните домашни яйца, които ползвах. Прекрасен е, нали? :))

Бутер торта (милфьой) с червени боровинки и чийз крем

Милфьой (mille-feuille, което в превод от френски означава „хиляда слоя“) е известен френски десерт, който се появява в готварските книги в средата на 18-и век. В началото е бил с пълнеж от конфитюр, мармалад, а по-късно с баварски крем. Днес във Франция най-често се приготвя от три платки бутер тесто, слепени с крем патисери, поръсен най-отгоре с пудра захар или гарниран със свежи плодове.
Всяка страна, всеки регион, всеки сладкар си има своя рецепта за милфьой, често именуван с друго име, подчертаващо или разликата от класическият, или носещ името на създателя си. 
Предлагам ви вариант на милфьой, оформен като торта с визия подходяща за всеки празник и всяка трапеза. Рецептата също може да откриете и на страницата на кулинарния блог на Белла - La vita è bella

Продукти:

1 опаковка от 800 гр. бутер тесто Bella
6 с.л. кристална захар
300 гр. конфитюр от червени боровинки
500 гр. млечна сметана за разбиване (минимум 30 % масленост)
250 гр. Маскарпоне
8 с.л. пудра захар
1 с.л. внилов екстракт (или 2 пликчета ванилена захар)

още 2-3 с.л. пудра захар за поръсване

Приготвяне:

Включваме фурната да се загрява на 200°.
От вече размразеното тесто изрязваме 3 кръга с диаметър 22-23 см.
Поставяме два от кръговете в застлана с хартия за печене тавичка, намазваме ги с четка съвсем леко и нежно с малко вода и отгоре им поръсваме по 2 с.л. кристална захар.

Печем ги за около 10 минути без вентилатор или до красив, златист загар. След изваждане ги поставяме на телена скара да се охладят.
Третият кръг, след като сме поставили върху хартията в тавата, нарязваме радиално на 12 триъгълника. Намазваме ги леко с вода, поръсваме ги с кристална захар, както направихме преди това с целите кръгове, изпичаме ги до златисто и ги преместваме заедно с хартията върху телена скара да се охладят.

За да направим крема, наливаме сметаната в дълбока купа, добавяме при нея 6 с.л. пудра захар плюс ванилията и разбиваме с миксер до стегнат крем.
В друга купа разбиваме маскарпонето с останалите 2 с.л. пудра захар, след което на порции добавяме при него пухкавия сметанов крем и внимателно хомогенизираме сместа.
Върху тортен поднос поставяме един от целите кръгове, намазваме го с половината конфитюр от червени боровинки и с помощта на пош шприцоваме отгоре половината крем.
Поставяме втория кръг намазваме с останалия конфитюр и шприцоваме в красиви форми останалата половина от крема.
Най-отгоре подреждаме изпечените триъгълници и поръсваме с пудра или канелена захар.

Охлаждаме за кратко в хладилник и сервираме.
Тортата е много лека, свежа и с балансирана сладост.
Най-добре е да се сервира до два-три часа след приготвянето.

Сладък хляб с орехи, мед и сушени плодове

Малките удоволствия на живота

Знам, знам, че ще кажете всички „Ама, какъв хляб? Това си е точно кекс.“ И може би, ще сте прави. Но (винаги има едно НО), има нещо различно от кекс тук. Добавила съм две супени лъжици мед, колкото за аромат и цвят и щедро количество сушени плодове. И въпреки това сладостта е слаба, деликатна – точно толкова, колкото на мен особено да ми хареса, защото прекалено благите  десерти не са за моята кръвна група. Рехав, но и сочен в същото време, с интензивен аромат на плодове и ядки, на алкохол, нищо, че няма и капка такъв, на домашна фурна, на баба и на семеен празник.
Разглеждах си аз едно списание с дървени къщи, пък в страниците му един уют, едно топло и красиво, снежно и бяло, после камина и огън, пък то кожи, пухкави одеяла, бели перденца, че и медни съдове, точилка и брашно, кошница с ябълки, торба орехи...  Охооо! И като ми се завихри фантазията, като литна и къде, къде... пак до брашното и тестото се спря. Надникна в шкафа и намери орехите, две пликчета поизостанали сушени плодове, мед на дъното на буркана и бучката масло с прясна следа от шоколад по нея. Е, и какво като съм казала, че тесто няма да видят моите до Коледа, да не съм чак толкова лоша, я! Веднага преосмислих поведението си и реших на мига да стана пак бяла и добра.
А резултатът накрая така изкусително да ми намигаше, че едва се удържах, докато направя една-две снимки. Крайното парченце е винаги за мен, но честно да ви кажа, не се удържах да остана само с него. С кафето си паснаха като баничка с айрян или мекица с топло мляко.
Честна дума, няма лъжа! :)))

Продукти
/за хлебна форма с размери 30х12 см./

1 ч.ч. сушени череши
1 ч.ч. сушени червени боровинки
2 ч.ч. гореща вода
80 гр. масло
2 с.л. мед (захаросан и лъжиците препълнени)
2 ч.л. (равни) сода бикарбонат
2 яйца
2 ч.ч. бяло брашно
1 ч.ч. по-грубо брашно (или фин пшеничен грис)
щипка мляна морска сол
2 ч.ч едро надробени орехови ядки
5 с.л. маково семе (не мляно, но ако желаете, може да ползвате и мляно)


Приготвяне

В дълбока касерола или малка тенджерка (но по-дълбока) поставяме сушените плодове, добавяме маслото, меда и заливаме с горещата вода. Разбъркваме и поставяме на среден огън. Бъркаме от време на време, докато заври. Веднага намаляваме огъня до слаб и оставяме всичко за 8-10 минути да къкри едва. След това изключваме котлона, отвеждаме тенджерката настрани и добавяме содата. Ще кипи, затова е важно съдът да е дълбок. Изчакваме леко да се укроти пяната, похлупваме и оставяме сместа да кисне още 10-на минути.

През това време включваме фурната да загрява на 180°.
Намазваме с бучка меко масло формата, напудряме я обилно с брашно и изтупваме излишното.

В голяма купа смесваме добре двата вида брашно, солта, маковото семе и орехите.
Правим кладенче в сухата смес и в него чукваме яйцата, а след тях добавяме и топлата, плодова смес. Разбъркваме енергично с дървена лъжица, докато всичко добре се хомогенизира и изсипваме готовото тесто в подготвената форма.
Печем на средно ниво (без вентилатор) за около 45-50 минути.
Това време засякох аз при форма с дълбочина 7 см. Тестото бухва добре и при тест-проверка със суха клечка установих, че в средата имаше още влага, докато в краищата, където бе бухнало по-малко, е вече изпечено.
Затова, ако ще се пече в по-ниска форма или тавичка, времето за изпичане със сигурност ще се намали с около 5-10 минути.
След изпичане оставих във формата за около 10 минути и чак след това извадих върху телена скара да се охлажда.

 Ако искате да имате именно кекс, то може да добавите още малко мед или 1/3 ч.ч. захар в тестото. Или пък за финал да напудрите с пудра захар, с канелена, да полеете с течен мед или да залеете с някаква глазура.
Аз се отказах да подслаждам допълнително и си го хапвахме натурален, точно като хляб - леко сладък хляб, няколко филийки от който перфектно се вързаха с пастет от гъши дроб и малко каймак отгоре му, за разкош.

Много, много вкусно!

Шоколадов Рикота кейк с фъстъчено масло и мед

Чудя се как да започна днешната публикация...
Казват, че шестото ни чувство никога не ни подвежда и ни подсказва най-точно какво трябва да направим. А защо ли често на нас, жените, то ни вменява едни такива, греховни, мисли... за шоколад? Ами, защото сме жени, затова!

За шоколада е говорено, говорено толкова много, че каквото и да кажа, може да се повторя или да повторя вече казано от другите. И въпреки това, много ми се иска да ви припомня някои мисли, които са се запечатали трайно в съзнанието ми, често изникват на преден план една по друга, ей така, дори и да не виждам пред себе си парченце от това вълшебство и с които оправдавам нестихващият си апетит към него.

„ За жените е всеизвестно, че изпадат в различи настроения. Шоколадът е подходящ за всяко едно от тях. Защото той не е слабост, той е доказателство за изискан вкус.“ Да се знае! А и „когато работата стигне до шоколад, е безсмислено да се съпротивляваш.“ Някой беше казал, че всичко, от което се нуждаем е любов, но и малко шоколад не вреди. А шоколадът е любов, която сами си подаряваме. Той е и утеха, без думи. Да, защото и мъничкото сладост, която приемаме с едно парченце шоколад, може да изтрие насъбралата се горчилка в душата. И ни обзема една радост, една еуфория, поникват ангелски криле и... само за обичане сме!
Затова нека му се наслаждаваме тук и сега, докато ни има!

Та, в тоя ред на мисли, след дълъг период на въздържание, си казах „Стига вече! Я, да направя нещо шоколадено!“ Имах продукти в хладилника, които застояваха и бе добре да се оползотворят навреме (още едно добро оправдание), та започнах да ги смесвам едно по едно, без ясна представа какво правя. Тестото бе готово - леко и пухкаво като мус. Опитах го на два пъти и преди да се отнеса в сериозно хапване (защото явно доста се бях „изпостила“) го прехвърлих, без да му мисля повече, в първата форма, която видях в шкафа. Резултатът – много шоколадов, сочен и пристрастяващо вкусен кейк.

Продукти

3 яйца
1 ч.ч. пудра захар
2 пликчета ванилена захар
250 гр. Рикота
200 гр. натурално фъстъчено масло
40 гр. кокосово масло
60 гр. краве масло
200 гр. черен шоколад с висок процент какаово съдържание (или кувертюр с не по-малко от 55% какао)
2 препълнени с.л. полутвърд мед (или 5 с.л., ако е течен) 
100-120 гр. брашно (според едрината на яйцата)
1 бакпулвер

за карамеленият сос
2 с.л. студено масло (около 50-60 гр.)
100 гр. кафява захар (при мен Мусковадо)
щедра щипка морска сол (мляна) 
150 мл. млечна сметана (минимум 30% масленост)

Приготвяне

Разделяме яйцата на жълтъци и белтъци.
Разтопяваме кокосовото и краве масло и оставяме да се охлади.
В по-голяма купа разбиваме до побеляване жълтъците, пудрата захар и ванилията.
Добавяме Рикотата и фъстъченото масло и продължаваме разбиването на бавна скорост, до изглаждане на сместа.
Наливаме на тънка струя охладената мазнина в сместа.
Разтопяваме шоколада на водна баня (или за няколко секунди в микровълнова фурна), леко охлаждаме и също наливаме в горната смес. След него прибавяме и меда лъжица по лъжица, продължавайки разбиването на ниска скорост.   
В отделна купа разбиваме белтъците до твърд сняг и на порции ги добавяме към тестото като внимаваме да не излезе въздухът от тях.
Последно добавяме пресятото с бакпулвера брашно, пак на порции.
Хомогенизираме и прехвърляме сместа във форма за кейк. Печем в предварително загрята на 200° фурна за около 30-40 минути.

Ако формата ни е силиконова, не я мажем с нищо – директно наливаме тестото в нея и печем.
Ако ползваме метална, дори и да е с не залепващо покритие, е добре да я намаслим със студено масло и леко да поръсим с брашно, като излишното изтупваме и чак тогава наливаме тестото в нея.

Времето за печене може да варира според големината/дълбочината на формата. Кейкът не бива да се препича! Пробата с клечка не помага, предвид шоколада в кейка – тестото ще е все мокро. За да се ориентираме по-лесно, най-добре е да следим какво става във фурната – когато кейкът леко се отдръпне от стените на формата, отваряме вратичката и проверяваме с лек натиск твърдостта на повърхността му. Готовият кейк трябва да е стегнат и в същото време еластичен. Такъв ли е, вадим го! Оставяме да се охлади във формата и след около 20-30 минути, когато и шоколадът в него ще е стегнал,  го изваждаме от нея, обръщаме върху скара и оставяме така до пълното му изстиване. Не го покриваме, защото ще се навлажни кората му.

Охладеният кейк поставяме върху поднос и преди сервиране поливаме с карамелен сос.

За соса слагаме маслото в касеролка и го поставяме на среден огън да се разтопи. Щом това стане, добавяме захарта, солта и сметаната. Разбъркваме и оставяме да заври. Веднага след това намаляваме огъня до слаб и за около 2-3 минути бъркаме сместа, докато потъмнее и се сгъсти леко. Отстраняваме от огъня и оставяме да се охлади, прехвърляме в сосиера и сервираме.
Към всяко парче, за още повече разкош, може да добавим по лъжица квасена сметана или крем-фреш – вкусовете идеално се допълват. Синът ми не пропуска да комбинира така почти всеки шоколадов сладкиш.

Това е. Ако обичате шоколадови сладкиши, опитайте и моят Шоколадов Рикота кейк с фъстъчено масло и мед.
Пристрастяващо вкусен е, повярвайте!

Цветна торта с манго крем и мус от ягоди

„Мими с цветята”
/Vanilla Sponge Cake with mango cream and strawberry mousse/

На Цветница моята дъщеря има имен ден, а с нея тогава празнуват и нашите две малки цветенца – Йола и Ясен, моето щастие и моето утре. :)
Тази торта направих специално за тях. По техен вкус трябваше да е с череши и зелена ябълка – това си избраха, но за черешки е още рано и се наложи да ги заместя с друг пролетен плод. Аз за по-добър и вкусен от ягодите не се сещам. Ябълката заместих с манго, понеже някак не ми се връзваше вкусово с цялостната идея. По черешово време ще се явя на поправителен, макар че този изпит мисля, е взет. J И цветята за декорацията са избрани съобразно любимите им – незабравки и карамфил. Да, ама карамфилът не бил точно такъв, а някакъв какъвто не съм виждала, та тепърва ще се търсим и запознаваме с него.

Продукти
/за торта с диаметър 22 см./

за основата
250 гр. меко масло
250 гр. пудра захар
250 гр. брашно + 1 ч.л. бакпулвер (½ пликче от 15 гр.)

4 яйца

1 с.л. ванилова есенция (или 2 пликчета ванилова захар)
настърганата кора на 1 лимон

за крема с манго
250 гр. пюре от манго (2 бр. манго)
50 гр. кристална захар ( или на вкус)
250 мл. млечна сметана (30% масленост)
1 пликче желатин

за ягодовия мус
400 мл. млечна сметана (30% масленост)
10-15 ягоди
2 с.л. захар
1 пликче ванилова захар
100 гр. бял шоколад
1 пликче желатин

+ 5-6 нарязани на дребно ягоди

за покритието от маслен крем
210 гр. меко масло
400 гр. пудра захар
40-50 мл. пресно мляко или сметана
1 с.л. ванилова есенция (или 2 пликчета ванилова захар)


Приготвяне

НА ОСНОВАТА
Малко информация за тестото:
Този тип тесто е приготвено основно от масло, захар, яйца и брашно - в най-добрия случай с идеално равни пропорции. Меко, влажно и най-важното - с пореста и доста въздушна структура, наподобяваща сюнгер. По тази причина е познато още с английското наименование "спондж кейк" (sponge cake), което в превод на български означава гъба. С добавянето и на набухвател (бакпулвер), то бухва повече и става още по-въздушно. Затова във Великобритания е популярно главно под името Foam(пяна) Cake, oснова за всеизвестния Victoria Sponge Cake, любим сладкиш на кралица Виктория. 

Разбиваме с миксер маслото с пудрата захар до пухкав крем за около 5-6 минути.
Добавяме 1х1 яйцата, като след всяко продължаваме да разбиваме около минута сместа, докато го поеме напълно.
Смесваме и пресяваме заедно брашното с бакпулвера. Добавяме го на порции към горната смес и ароматизираме с ванилията и лимоновата кора. Получава се доста гъсто, маслено тесто.
Разпределяме го в две тортени форми, всяка диаметър 20-22 см., предварително намазани обилно със студено масло и застлани на дъното с хартия за печене.
Заравняваме повърхността и печем в предварително нагрята до 190° фурна на средно ниво за около 20-25 минути. Правим тест за суха клечка, изваждаме от фурната и оставяме във формите за около 5 минути, да се отдръпнат блатовете от стените. Изваждаме ги внимателно и обръщаме върху телена скара да се охладят напълно. След това ги завиваме в стреч фолио и прибираме в хладилника за поне 3-4 часа. Това ще ги остави меки и в същото време ще им даде повече влага, дотолкова, че ако не харесвате подгизнали от сироп основи, може спокойно да ги оставите така и да не поливате с нищо, преди сглобяването им с крем.

От посочените продукти излизат два блата, но аз в случая ползвах само единия, разполовен хоризонтално на две части. Ако обичате по-високи торти, спокойно можете да си ползвате и двата, но ако ги разполовявате, преценете дали ще ви е нужно двойно количество от кремчетата.

НА КРЕМА С МАНГО
Разбиваме сметаната до меки връхчета и я оставяме настрана.
Почистваме и разполовяваме мангото като внимателно взимаме максимално количество от месото му. Поставяме го в дълбок съд и го пасираме заедно със захарта. Ако ви пречат няколкото останали власинки, можете и да прекарате пюрето през цедка. След това прехвърляме половината в касеролка и загряваме на среден огън. Добавяме към горещото пюре разтопения желатин, подготвен по указанието от пликчето, разбъркваме и наливаме на тънка струя към останалата половина от пюрето. Оставяме да се охлади за малко и добавяме на порции  към сметаната като внимателно хомогенизираме сместа  със шпатула.

НА ЯГОДОВИЯ МУС
Разбиваме сметаната до меки връхчета.
Ягодите почистваме и пасираме заедно със захарта и ванилията.
Разтопяваме на водна баня шоколада и го добавяме на в сметаната при непрекъснато разбиване с миксера. Добавяме и пасираните ягоди и накрая желираме сместа с разтопения желатин (пак по указанието от пликчето).

НА МАСЛЕНИЯ КРЕМ ЗА ПОКРИТИЕТО
Разбиваме с миксер маслото, докато стане много, много меко и пухкаво.
Добавяме половината пудра захар и продължаваме да разбиваме, докато се стопи и последното кристалче от нея.
Ароматизираме с ванилията и наливаме 1-2 с.л. мляко или сметана. Разбърквайки добавяме малко по малко и останалата захар и разбиваме до пълното ѝ стопяване.
Ако се налага, за да е по мек и пухкав крема, добавяме внимателно още мляко - лъжичка по лъжичка, но не повече от 2-3.


Сглобяваме тортата в следния ред:

- Фиксираме тортен ринг върху поднос, поставяме на дъното му една платка и леко я поливаме с 7-8 с.л. хладко, пресно мляко.
- На този етап си приготвяме крема от манго и веднага щом е готов го наливаме върху блата. Прибираме в хладилника за около 20 минути, докато стегне.
- През това време се заемаме с ягодовия мус и когато е готов, го наливаме върху манговия крем, заравняваме и подреждаме на повърхността му парченцата свежи ягоди. Връщаме отново в хладилника, докато и мусът се стегне.
-Накрая поставяме втората платка, поливаме с малко пресно мляко и отново прибираме на студено в хладилника.

Така сглобената торта е добре да поседи на студено за няколко часа, а най-добре за една нощ.

Следва да я измажем с масления крем и декорираме според повода и въображението си.

Торта Брауни с Маскарпоне мус

/BROWNIE MASCARPONE CAKE/

Обикновено започвам публикацията на рецепта с някаква история за нея или впечатление, което е оставила у нас, но днес музата ми е в почивка, каквато всъщност си е дала от доста време и нямам ни желание, ни настроение за творчески напъни и словесни излияния. Затова директно пристъпвам към рецептата на тази чудно вкусна торта, че като нищо мога да я забравя, както се случи с една сладоледена от миналата година и която най-вероятно ще си остане само вкусен спомен. J

Продукти
/за форма с диаметър 20 см/

за брауни основата

50 гр. натрошени лешници

50 гр. натрошени орехови ядки

100 гр. черен шоколад (85% какао)

80 гр. качествен, плътен, шоколадов нуга крем (в случая домашна Нутела)
125 гр. меко масло
3 яйца

70 гр. кристална захар

130 гр. кафява захар Мусковадо

60 мл. течна сметана (минимум 30 % масленост)
100 гр. маскарпоне

120 гр. брашно

½ пакетче бакпулвер

2 с.л. мини шоколадови капки (копчета)

за маскарпоне мус

500 гр. маскарпоне

140 гр. подсладено кондензирано мляко (1/3 от 410 гр. опаковка)

3 бр. натрошени на дребно обикновени вафли по ваш вкус (при мен Ная)

за шоколадовия ганаш

60 гр. тъмен шоколад

100 гр. млечен шоколад

150 мл. млечна сметана (минимум 30 % масленост)

за гарниране

обикновени вафли
лешници в шоколад
1 с.л. какао за поръсване

Приготвяне

На браунито

За начало запичаме леко ядките във фурната и оставяме настрани да се охладят.
Разтопяваме черния шоколад на водна баня или в микровълнова фурна.
Разбиваме маслото с шоколадовия нуга крем до гладка, пухкава смес и продължавайки разбиването наливаме разтопения шоколад.
В отделна, по-голяма, купа разбиваме с миксер яйцата и двата вида захар, докато и последното кристалче захар се стопи. Към тази смес добавяме шоколадовият крем, сметаната и маскарпонето. Обединяваме всичко в гладка маса и я сгъстяваме с пресятото, заедно с бакпулвера, брашно.
За финал добавяме ядките и шоколадовите капки. Разбъркваме всичко с лъжица и наливаме сместа в намаслена и поръсена с брашно тортена форма с падащи стени.
Печем в предварително загрята до 180° фурна за 20-25 минути.
Изваждаме браунито от фурната и го оставяме да се охлади за 10-15 минути във формата, след което го освобождаваме от нея и прехвърляме на телена скара до пълното му изстиване.

На маскарпоне муса

В купа разбиваме с миксер на ниска скорост маскарпонето и кондензираното мляко до гладкост, но без да прекаляваме с разбиването, за да не се втечни кремът. Добавяме начупените на дребни парченца вафли и внимателно разбъркваме с лъжица.
Не слагайте вафлите в блендер – начупете ги с ръце!

Поставяме браунито върху поднос, стягаме го с тортен пръстен, наливаме муса отгоре му и го заравняваме. Прибираме в хладилник за поне 3 часа, след което го освобождаваме от пръстена и заливаме с шоколадовия ганаш.

За ганаша
наливаме сметаната в касеролка и я довеждаме до кипене, веднага отвеждаме от огъня и добавяме в нея натрошения на дребно шоколад. Оставяме за 2-3 минутки да омекне и после бъркаме интензивно всичко, докато шоколадът се разтопи, а сместа се изглади и заблести. Изчакваме леко да се охлади и заливаме тортата.
Декорираме с шоколадови ядки, нарязани вафлички и финално поръсваме нежно с какао.

Направите ли я, ще откриете разкошен, нежен и в същото време дълбок вкус – комбинация от шоколадово, сочно брауни с дъхави и крехки ядки, нежен мус с деликатни хрупки в него, всичко загърнато нежно в кадифено, шоколадово одеяло.
В тортата плодове няма, малинките са леко намигване към моята прекрасна дъщеря, а тортата, както се досещате, направих в нейна чест. 

Тигрово руло

Един позабравен у нас сладкиш, който преди години често приготвях и за който получих няколко напомняния този месец, та реших да си го припомним. Много е лесен и бърз за направа, както и много вкусен. Основата е от пандишпан, маслен крем, ядки и аромати. Търпи импровизации както във вкуса, така и във визията, което го превръща в идеална основа за множество десерти. Не знам защо е такова името му, след като тигровите шарки по този метод няма как да се получат, може би "леопардов" би му подхождало повече, но не ми се иска да го преименувам.

Това е оригиналният му вариант, а в следващата публикация ще ви покажа една симпатична негова вариация.

Продукти

за пандишпана

8 яйца

150 гр. пудра захар

2 пликчета ванилена захар

60 гр. брашно

40 гр. какао

отделно

200 мл. горещо пресно мляко

за пълнеж

250 гр. млени орехови ядки (или бадеми, лешници)

2 с.л. нес кафе

2 с.л. какао

50-100 мл. тъмен ром

крем за спояване

250 гр. меко масло

200 гр. пудра захар

настърганата кора на 1 лимон

за декорация

500 гр. млечна сметана (мин. 30% масленост)

2 пликчета стабилизатор за сметана
50 гр. шоколад (тъмен или млечен) + 1 к.л. кокосово масло (или олио)

Приготвяне

Разделяме яйцата на жълтъци и белтъци в две отделни купи.

Разбиваме белтъците на твърд сняг със щипка сол.

Жълтъците бием със захарта и ванилията до побеляване и удвояване на обема. Внимателно прибавяме, на порции, разбитите белтъци, а след тях и пресятото брашно.
Отделяме от тестото 1/3 и в него добавяме пресятото какао.
Печем в две отделни тави, намаслени и напудрени с брашно, в предварително нагрята до 180° фурна до суха клечка.

Съвет: Двата вида теста можем да изпечем едновременно като ги насипем едно до друго в прилежащата към фурната тава, застлана с хартия за печене. Така ще спестим и от консумирана електроенергия, и от миене на съдове.

Изпечените и изстинали блатове накъсваме на едри парчета (приблизително колкото 1/3 от филия хляб) и в голяма купа ги попарваме с горещото мляко. Похлупваме купата и ги оставяме да омекнат, а след като изстинат напълно, добавяме рома, ядките, кафето, какаото и масленият крем, с помощта на който спояваме всичко в една компактна маса. Прибираме във фризера, за да стегне по-бързо.
През това време си разбиваме сметаната на крем, който стягаме със фиксатора (стабилизатора за сметана). По желание и на вкус можем да я подсладим с малко пресята пудра захар.

Добре охладената и стегнала се маса изваждаме от фризера, оформяме директно върху подноса в каквато форма си изберем – в случая на руло – и с помощта на пош покриваме с разбитата сметана. Отгоре напръскваме с разтопеният на водна баня или в микровълнова фурна шоколад.
Можем да заместим шоколада с натрошени ядки или пък крокан, който придава на рулото огнен вид.
Готовото руло прибираме в хладилник за ден или поне 6 часа, да отлежи и се обогати вкусът му.

По начина на изработка напомня сладък салам, но ви уверявам, че вкусово двата сладкиша се различават доста. Структурата му е нежна и пухкава, позволява и замразяване, което автоматично може да го превърне в основа за една страхотна, сладоледена торта. Опитайте го!

Милфьой с крем “Патисери“ и ягоди

Продукти

/за 5 порции/

800 гр. бутер тесто

2 с.л. пудра захар

за крем Патисери

400 мл. млечна сметана (с минимум 30% масленост)

3 жълтъка

1 к.ч. захар

1 шушулка бурбонска ванилия (или 1 пликче ванилова захар)

50 гр. натурално пшенично нишесте
½ ч.ч. разбита сметана

60 гр. масло

за гарниране
250 мл. млечна сметана (с минимум 30% масленост) + 1-2 с.л. пудра захар +1 пликче фиксатор за сметана

1 ч.л. маково семе (не мляно)

пресни ягодки

още 1-2 с.л. пудра захар

Приготвяне

Най-напред си приготвяме крема като за целта наливаме сметаната в касеролка и я поставяме на среден огън да се загрее.
Междувременно в друга касеролка разбиваме на пяна жълтъците със захарта. Наливаме малко от хладката сметана и добавяме нишестето. Хомогенизираме сместа и я ароматизираме със семенцата на бурбонската ванилия. Самата шушулка пускаме в останалата сметана, за да ароматизира и нея.
След като сметаната в касеролката се сгорещи (не я чакаме да завира), я наливаме на тънка струя в яйчната смес при постоянно бъркане с телта. Преди това сме извадили шушулката. Връщаме сместа на котлона и продължаваме да бъркаме енергично, докато се сгъсти.
Отвеждаме от огъня и добавяме маслото. Разбиваме за да се стопи по-бързо, покриваме със стреч фолио и оставяме крема настрана да се охлади напълно.

Докато той се охлажда си разбиваме сметаната на плътен крем с помощта на фиксатора, а накрая по жлание я подслаждаме с пудра захар.
За да се получи добре, винаги преди това поставям за около 15 минути смтаната и купата, в която ще я разбивам във фризера. Млечната сметана се сгъстява по-трудно, дори не толкова добре, както би се получило с растителна, затова се подсигурявам с фиксатор за сметана. Обикновено концентрацията му е такава, че едно пликче е достатъчно, за 250 мл. сметана.

Съхраняваме я в хладилник до момента на поднасяне.

Последни си изпичаме корите за нашия милфьой.
Тук е моментът да ви изненадам. Корите се пекат не във фурната както обикновено, а в грил преса (тостер). Ако нямате такава, печете върху застлана с хартия за печене тава във фурната, на 220°, като преди това напудряте леко всяка кора с малко пудра захар.

Иначе по план разточваме тестото на кора с дебелина 4-5 мм. и от него изрязваме плочки с размера на плочата на грил пресата. След като сме я нагорещили достатъчно, поставяме една кора върху плочата и похлупваме. Време за печене не мога да дам, защото това ще зависи от мощността на вашата преса, така че от време на време поглеждайте какво става под капака. Когато хубаво порозовее повърхността на кората, я обърнете и продължете да печете още малко, докато ви удовлетвори цвета ѝ. При печене корите ще се надуят и ребрата на плочите ще се отпечатат по повърхността им като им придадат интересен, къдрав релеф. Колкото са по-дълбоки ребрата на пресата, толкова по изразен ще е релефът върху корите.

От така изпечените кори изрязваме ленти с каквато дължина преценим като се водим по релефните линии. За 5 пастички ще са ни нужни 15 ленти – по 3 за всяка една.

Преди да сглобим нашите пасти милфьой, взимаме ½ ч.ч. от разбитата сметана и я добавяме в охладения крем Патисери. С лопатка внимателно размесваме до гладкост и полученият пухкав крем прехвърляме в пош с объл накрайник. Шприцоваме от него върху 10 от лентите, поставяме ги 2х2 една върху друга и накрая покриваме с останалите 5. Леко и нежно ги притискаме и ги поставяме в поднос като ги обръщаме настрани.

Охладената сметана поставяме в пош с къдрав накрайник и с нея гарнираме пастите. Поръсваме фино с маковото семе и украсяваме с пресни ягодки.
За финал, преди да поднесем, поръсваме всичко с малко пудра захар.