29 септември 2015 г.

Есенна баница със спанак и зеле





Няма смисъл да убеждавам който и да е, доколко е българска баницата като такава, че е едно от изкушенията, да не кажа и най-голямото, на българската традиционна кухня и че е любима на малки и големи, местни или гости. Искам днес обаче да ви представя и похваля вкуса на моята есенна баница със прясно зеле и спанак.
Когато я сервирах на масата и казах на насядалите с какво съм я напълнила, ме погледнаха учудено – зеле и спанак? Индивидуални зелеви и спаначени баници бяха опитвали, но двете плънки смесени в една баница виждаха за първи път. Хареса им след като опитаха, но за тяхно съжаление бях изпекла само една. Голяма беше, но пак не стигна. Дадох на дамите рецептата и вече две фамилии се радват на вкусна есенна баница със зеле и спанак, което много ме радва.
Идеята за нея ми дойде докато у дома умуваххме с какво да напълня корите на поредната баница. Любима на семейството ми е баницата със сирене, но на мен ми се искаше тази да е постна, с някаква зелена плънка. Не може все сирене, я! А и сладкиш скоро имахме. Единият предложи лук, другият – зеле, а на мен ми се въртеше спанак в главата. Знаех, че ако продължа да държа отворена темата, ще се стигне пак до спор, затова избягах в кухнята и тихо, необезпокоявана от никой направих две плънки, които редувах в корите. Така всички са доволни, а най-важното - аз спокойна. J


Продукти
/ за форма с 28 см./

1 пакет фини кори за баница
½ ч.ч. зехтин

за зелевата плънка
1 малка бяла зелка
1 глава лук
5-6 с.л. олио
щипка кимион
сол и черен пипер на вкус

за спаначената плънка
500 гр. пресен спанак (може и замразен)
2-3 с.л. зехтин
1 връзка зелен лук, надробен
1 стрък млад чесън (или 2 скилидки от глава чесън), надробен
сол и черен пипер на вкус
100 мл. млечна сметана (не подсладена)
150 гр. сирене (козе, краве, Фета)
1 яйце

отделно
1 яйце + 1 с.л. зехтин
малко масло, студено (около 1 пълна с.л.)

Приготвяне

на зелевата плънка
Нарязваме на ситно зелето.
В тиган с не залепващо покритие наливаме олиото и го загряваме на среден огън. Щом замирише, слагаме в него зелето наведнъж и с дървена лъжица го разбъркваме. Първоначално то ще пусне малко вода, от която зелето ще омекне, докато тя се изпари. Тогава започва да се запържва, а ние го бъркаме непрекъснато с дървената лъжица. Междувременно го подправяме със сол, черен пипер и кимион. Подправките се добавят на този етап, за да могат да пуснат повече от ароматите си, докато се пържи зелето. Бъркаме докато хубаво се позлати и отвеждаме настрана да изстива.

на спаначната плънка
Почистваме и измиваме спанака. Нарязваме го на дребно, като за салата. Ако ползваме замразен, пропускаме тази стъпка.
В тиган наливаме зехтина и го загряваме на среден огън. Добавяме надробените лук и чесън и задушаваме, докато омекнат.
Слагаме и спанака при тях и бъркаме.
Като омекне и той,  подправяме със сол и черен пипер, добавяме сметаната, изключваме котлона и разбъркваме за около 1 минута.
Отвеждаме настрана и добавяме натрошеното сирене и яйцето. Разбъркваме добре и оставяме настрана да се охлажда.

Включваме фурната да се загрява на 220°.
Намазваме си тавичката със зехтин.
Взимаме две от корите, поръсваме ги леко със зехтин като добре намазваме отсрещния край. Разпределяме равномерно по цялата кора от едната плънка и навиваме на руло. Притискаме двата му странични края към центъра, за да се нагъне леко като хармоника, завиваме като охлюв и поставяме в центъра на тавичката.
По същия начин приготвяме и останалите кори като редуваме двете плънки – една кора със зеле, една със спанак.
Накрая, преди да сложим баницата във фурната я поливаме  с разбитото със зехтина яйце и нахвърляме маслото на малки късчета отгоре ѝ.

Печем, докато хубаво се зачерви отгоре и отдолу. При мен около 30 минути.
Вадим я от фурната и я завиваме с тънък месал, докато се охлади и сервираме.

За разлика от баницата със сирене, която можем да ядем топла, тази е по-вкусна студена. 




Опитайте и да ви е сладко!





28 септември 2015 г.

Нектар от моркови и ябълки – дар от боговете



Думата нектар идва от гръцки (νέκταρ) и според гръцката митология е напитката на боговете.
„...Според поемата „Одисея“ на древногръцкия поет Омир, нектарът е напитката на боговете, а амброзията (Ambrosia) — храната на боговете. Нектарът е като червено вино. Както амброзията, той има сладък вкус и дарява вечна младост и безсмъртие на всеки, който отпие от него.
Според повечето версии на мита нектар налива Хеба - богинята на младостта, въпреки че по-късно по традиция тази роля изпълнява Ганимед. Понякога антични автори наричат ​​храната на боговете нектар, а напитката — амброзия.
Като дете обожавах нектар, днес не по-малко, но за първи път приготвих сама домашен нектар чак, когато родих дъщеря си. Детето наблягаше много на плодови пюрета, особено на шипковото и кайсиевото, които пък винаги бяха кът по магазините. Намерех ли някъде в наличност, купувах с кашончета и съвсем естествено ми дойде идеята да се пробвам сама с направата му. По онова време кайсиите, както и всичко на пазара, бе на нищожни цени и се купуваше на едро. Пробата беше успешна и това ми даде кураж да се заема и с нектар. Пак от кайсии. С праскови не ни хареса – имаше мирис на „вмирисан чорап“ ;)
В годините напред добих опит в направата на нектари, но като че ли най-любим си ни остана кайсиевият, докато не излязоха на пазара разните морковени. Добрият ни татко редовно носеше от чужбина стекове с нектар ACE – морковен в чист вариант или в комбинация с друг плод. После се появиха и у нас, а напоследък положението излезе от контрол. Свърши ли домашният, а това става само за месец-два, се започва едно неудържимо снабдяване от магазина. Зимата не стигат цитрусовите фрешове, та освен тях, винаги има една-две бутилки морковен сок в шкафа. Малкият следи за наличностите.
Тази година само изчаках да назреят първите ябълки и се захванах да пълня изпразнените вече бутилки с  една от най-харесваните комбинации ябълки с морков. Харесваме много и този, комбиниран с малинов сок, но тази година малините ми се видяха скъпи, че да ги влагам и в нектар. След няколко месеца ме чака зимно упражнение – моркови с портокал, също много вкусен.
Преди да напиша рецептата искам само да уточня, че всички мерки са приблизителни, тъй като от сорт до сорт има разлика, дори да говорим за един плод. Всеки сорт ябълки е различна сладост, някои са леко киселки, така че захарта, която се добавя е на вкус. Отделно от това и количеството на сока, който пускат различните сортове варира. При морковите положението е същото, така че мерките, които давам са базисни, но не задължителни.
А сега рецептата – само три продукта и никакви консерванти. 

Продукти
/за приблизително 8 л. нектар/

10 кг. ябълки
5 кг. моркови
600 гр. захар

Приготвяне
Измиваме и почистваме плодовете. Ябълките разполовяваме, махаме семенниците им, но не белим, а на морковите махаме само най-горната част, близо до дръжките.
Изцеждаме сока на всички плодове през сокоизтисквачка и прецеждаме през сито и марля. Ако не желаем никаква пулпа, съответно утайка, прецеждаме още веднъж през марля. На нас не ни пречи това, така че минах само с едно прецеждане и нектарът ни леко се утаява, но едно разклащане преди да отворим бутилка, поставя всичко на място.
Измиваме бутилките, изцеждаме ги добре и ги поставяме в загрята на 50° фурна да се подсушат и останат топли до момента в който ще са ни нужни.
Прецеденият сок наливаме в дълбока тенджера (най-добре с дебело, двойно дъно) и добавяме захарта. Разбъркваме и загряваме на среден огън до степен малко преди завиране. Щом се позагрее започваме да бъркаме непрекъснато, а щом достигне степента преди завиране (по учебник това са 95°) , отвеждаме и веднага наливаме в подготвените бутилки.
Не чакаме да заври, за да запазим максимално витамините и другите му полезности, но по желание може и да се изчака да кипне и тогава да се отведе.
Внимателно, бавно наливаме, за да не се спука някоя бутилка и да не се изгорим!
Напълнените бутилки добре запечатваме с винтови или други капачки (според вида на бутилките) и поставяме в легнало положение до пълното охлаждане на нектара. Така горещият нектар достига капачката и прави здрав вакум, което не налага допълнително консервиране (варене на бутилките в казан).



Приготвен без консерванти, от качествени плодове, нектарът има съвсем натурален вкус, което е и преимуществото му пред всеки друг от магазина.
Отворите ли бутилка, докато се обърнете, ще я намерите празна. :)
Не пропускаме и да се поглезим с айс-нектар – едно удоволствие, което на мен лично ми е спомен още от ученическите години и което почти не среща противници.



След пробата с 10кг. ябълки и 5кг моркови, приготвих още една, по-голяма доза с 25 кг. ябълки, 15 кг. моркови и само 1.200 гр. захар – резултатът бе 17л. нектар.
За първата доза ябълките бяха леко кисели, докато за втората са от сорт Гала, които са по-сладки. И в двата случая, резултатът е отличен, а доказателство е скоростното намаляване на наличностите в избата.


Ако сте от почитателите на нектарите, ако още не сте се осмелили по някаква причина да си приготвите домашен, поправете това! Набавете си  плодовете и опитайте този, ще ви хареса!

Топла, красива и вълшебна есен ви пожелавам! До скоро!



24 септември 2015 г.

Гратен с патладжан и Моцарела


Идеята за това изключително вкусно ястие взех от тук като направих леки промени по наш вкус. Неочаквано за мен, много се хареса на „опитните зайчета“, което ме радва – ще има още една вегетарианска рецепта, с която да разнообразявам  постните дни. Рецепта, отиваща веднага в графа „вкусотии с патладжан“ .
Характерно за мен е да попроменям рецептите като добавям случайно открити подходящи подправки или продукти и често така създавам нещо съвсем ново и различно. Понякога тези експерименти си остават сполучливи само за моя вкус, понякога се одобряват от всички, но понеже живеем във време, в което отвсякъде сме засипани с новости и разнообразие, има ястия, които никога не сме повтаряли, въпреки, че сме останали очаровани от тях. Това обаче няма как да попадне в тази категория, опитахме го вече два пъти и мисля скоро пак да го сервирам, дори си мисля да се осмеля да очаровам и един сериозен мръвкар с него. Да видим дали ще го отчетат като прекалено. J


Продукти
/за 2 порции/

1 едър патладжан 
1/3 ч.ч. смлени орехи
1 с.л. галета
250 гр. Моцарела
50 гр. настъргано сирене Чедар
2 скилидки чесън
2 яйца
1 клонче босилек (5-6 едри листа)
сол и черен пипер на вкус
2 с.л. зехтин (или 1 с.л. масло)
1 щипка лют червен пипер (счукани люти чушки), по желание


Приготвяне

Обелваме патладжана, нарязваме го на кръгчета с дебелина около 6-7 мм., посоляваме ги и ги оставяме да се отцедят (ако сортът го изисква).
В купа рендосваме Моцарелата, Чедара, добавяме яйцата, смачканите скилидки чесън, наситнените листа босилек, разбъркваме и подправяме сместа със сол, черен пипер и лют червен.
Намасляваме керамична или стъклена форма за гратен с масло или зехтин, поръсваме я отвътре старателно и навсякъде със смес от млените орехи и галета. Редим патладжанените колелца, а отгоре им разпределяме яйчно-моцарелената маса.
Печем в предварително загрята до 180° фурна за около 25-30 минути или докато ястието добие красива, златна коричка.

Поднасяме веднага с вкусна сезонна салата.


Доверете ми се, пригответе си това простичко, но вкусно ястие, отворете бутилка бяло вино и се насладете на вкусовете!
Да ви е сладко!








22 септември 2015 г.

Шоколад, мед, ябълки и моркови – неочаквано добра комбинация



Съвсем в края на лятото, както винаги ме обзема тъга и носталгия – усещането ми е за загуба, категорична, безвъзвратна, ограбваща. Някак си вътрешният ми часовник е настроен да отброява отминалите години точно в този период на годината, когато буйното, диво, щуро, нахално, красиво и безразсъдно лято си отива. А толкова да го обичам! Обичам безгрижието му, яркото слънце, мириса на топлия въздух, особено след внезапно плиснал летен дъжд, жуженето и веселото писукане на рояците щастливи птици, потопените ми крака в бистрите, лъкатушещи ручeйчета, вечерните серенади на щурците и ревнивият отговор на жабките, мириса от огъня под яркото звездно небе, волните и гръмки компании и цялото богатство от всички останали благинки, които сезонът ни предлага. Рай за душата и тялото. И за стомаха, разбира се – няма нещо, което да ни се дояде и да го няма, да не можеш да намериш по магазините и пазарите или да трябва да чакаш цял сезон, че да се позиционира на масата ни.  J 
Като споменах рая, не мога да подмина ябълките. Но тях някак си свързвам с есента и едва чакам първите да назреят, за да допълня усещанията с още едно – вкусно, ароматно, свежо и хрупкаво съкровище.
Не знам защо, но преди септември не посягам към греховния плод. Такива вносни или съхранявани още от изминалия сезон не са ми сладки. Първият, най-ранен сорт са петровките – приятно сладки,с умерена киселост, дребнички и ако са дивачки, истинско БИО, може и с наематели да са - категорична гаранция за чистият им произход. На село имаме едно такова дръвче и никога не пропускам да се скрия под него и да хрупам като не видяла - странно и за самата мен, защото ябълки харесвам в сладкиши, но в суров вид повече от една ми е трудно да поема. Като се замисля, май само петровките не ме засищат.


Дори се сещам, че помня поне 5-6 места, където през годините редовно съм брала от тях и то не само в торба, и всичките балканки. Откъснеш, забършиш небрежно в блузката и загризеш лакомо. И с дивите круши съм така ненаситна... Ще кажете, то си е в реда на нещата – не са третирани, не са хибридизирани, расли са на чисто място, с чист въздух и вкусът и ароматът им са в пъти по-силни. Така е, дори наемателите им ме усмихват. J

Та, лятото е благодат, а това късното особено богат.

Този сладкиш приготвих именно с ябълки. Един друг сорт, ранно есенни, сладки, сочни и греховно зачервени. У дома често си цедим сок от тях. Понякога, както и този път, смесен с морковен. Дожаля ми да изхвърлям отделената пулпа, която си бе много този път, та я замразих като отделих малко за сладкиш. Искаше ми се да е шоколадов, да е сочен и ето какво сътворих: 


Шоколадово меден кейк с ябълки и моркови



Продукти

3 яйца
щ. сол
½ ч.ч. мед
½ к.л. канела
½ к.ч. тъмен ром
100 гр. меко масло
1 ч.ч. рендосани и добре изцедени ябълки (2-3 бр., според едрината им)
1 ч.ч. рендосани моркови (2-3 бр.)
1 ванилова захар
1 ч.ч. царевично брашно
200 гр. разтопен черен шоколад (50 гр. какао)
200 гр. квасена сметана
¾ ч.ч. бяло, пшенично брашно (или малко повече, според степента на сочност в рендосаните плодове)
1 бакпулвер

отделно
250 гр. крема сирене
2-3 с.л. мед
1 ябълка
шепа орехови ядки (запечени леко на сух тиган)

Приготвяне

Ако имате заделена пулпа от изцеждането на ябълков и морковен сок, спокойно може да ползвате нея. В противен случай рендосайте ябълките и морковите, поръсете ги с малко захар и след 15 минути ги изцедете.

Разтопяваме шоколада на водна баня.
Включваме фурната да се загрява на 200°.
Разделяме яйцата на жълтъци и белтъци.
Разбиваме белтъците на твърд сняг с щипка сол.
Жълтъците разбиваме заедно с меда и ванилията. Към тях добавяме сметаната, разбъркваме да се поеме, добавяме на порции царевичното брашно, канелата и шоколада/какаото, а след тях и мекото масло. Ароматизираме с рома, хомогенизираме и прибавяме рендосаните ябълки и моркови, а после бялото брашно, предварително пресято с бакпулвера. Накрая разбъркваме в тестото и белтъчния сняг, внимателно и на порции.
Намасляваме кексова форма и ако е нужно я напудряме и с брашно. Насипваме вътре тестото и печем за около 45 минути. Правим тест за суха клечка и ако се наложи допичаме още малко.
Предвид съставките, тестото е приятно сочно, така че не препичаме, за да не се окаже кейкът сух.
Изваждаме го и изчакваме да се охлади леко във формата, а после прехвърляме върху скара до пълното му изстиване.
Пренасяме на поднос, гарнираме с разбитото с меда крема сирене и декорираме с карамелизираните резенчета ябълка и начупените, орехови ядки.



За ябълковите резени ползвах идеята на Дона Хей за карамелизираните круши, които видях наскоро при Катето тук – бързо се приготвят, ужасно вкусни са и да не ви казвам какво ухание се разнася от тях в кухнята.



21 септември 2015 г.

Нахално лято и салата с диня



Българското гостоприемство изисква от домакина да предразположи гостите си така, че да им е приятно, да се чувстват спокойно и удобно и да не им се тръгва. Посрещаме с фразата „Чувствай се като у дома си!“. Културата на гостуващият обаче би следвало да се съобрази и с друга закономерност, а именно че „и най-желаният гост след три дни омръзва“ – т.е. не прекалявайте с гостоприемството бе, хора! Нека си останем с приятните чувства, пък като си домилеем, пак заповядайте! J
Има обаче един гостенин, за когото съм сигурна, че на всеки домакин би му се искало времето да спре, за да се радва дълго на присъствието му. И тази година имаме късмета това отново да се случва. Лятото, макар жарко и изгарящо на моменти, винаги изпращаме  с нежелание, тъга и с усещане на безвъзвратна загуба. Да, догодина пак ще дойде, но ще е друго, не това, може би по-красиво и по-вълнуващо, но... все пак е раздяла. А и дълго трябва да чакаме! Така че нека е нахално, нека е невъзпитано и лудо, нека не си тръгва, на нас няма да ни омръзне! И докато то е тук, хич не ни се яхва есенната метла, нито ни се мисли за есента. Тя нека малко да почака!
Все още краката са ни боси, сламените шапки на главите ни, плажното масло е в чантата. На масата ни присъстват съвсем летни ястия, а и салатата ни е в тон с горещото време. След любимата за мен Капрезе, тази е на второ място:


Салата с диня, краставички, козе сирене и пикантен дресинг




Продукти
/за 4 порции/

2-3 големи резена диня (или 4 по-малки, по 1 на порция)
1 млада краставичка (ако са малки – 2)
около 150 гр. свежо козе сирене
1 шепа листенца от свежа мента (може също джоджен или босилек)
1 малка зелена люта чушка (по желание)

за дресинга
1 ч.л. ким
1 к.л. черен пипер на зърна
1 щ. лют червен пипер (по желание)
½ ч.л. смляна едра морска сол
сока на 2 лимета
2-3 с.л. зехтин

За дресинга първо начукваме в хаванче зърната черен пипер и ким.
Подправяме със солта и лютив червен пипер, доливаме отгоре зехтина и сока от лимети и разбъркваме.
Почистваме динята от семки (ако има), нарязваме я на средни по големина кубчета и слагаме в салатиера. Краставицата надробяваме на тънки кръгчета (ако не е домашна, дори я белим) и изсипваме при динята, натрошаваме при тях сиренето, добавяме измитите листенца мента и нарязваме лютата чушка на много тънки колелца.

Разбъркваме всичко внимателно и поливаме с готовия дресинг.




Ако сте решили да се сбогувате с лятото на морския бряг, не пропускайте да го направите с една вкусна динена салатка!
И внимавайте с пясъка! J



Ако пък ваканционното ви настроение се е вече изчерпало, ако сте у дома и сте се сетили навреме да приберете Узото в хладилника, вадете го, наливайте и да сядаме!

Наздраве и да ви е сладко!

19 септември 2015 г.

КЕБАП

Реден кебап (Dizme kebap) с кюфтета



Поредната рецепта за кебап. Рецепта от турската кухня, у нас, в България, позната и с краткото название „редено“, за което пък освен с кюфтета, има модификации и с късове месо (агнешко, шилешко, свинско, заешко). Редуват се със зеленчуци, нарязани на еднакви по големина парчета, най-често кръгове, сезонни и според вкуса на консумиращите. Обичайно това са картофи, тиквички, патладжан, лук, домати, гъби, пиперки... каквито имате или обичате. Може да ги смесвате или да заложите на по-семпло изпълнение - от месце и само един зеленчук, какъвто е "Патладжан кебапът".
А днес реден кебап - вкусно ястие, отново любимо у дома.

Продукти
/за 3 порции/

500 гр. кайма
1 главичка лук
1 равна ч.л. черен пипер
1 равна к.л. кимион
сол на вкус

отделно
1 патладжан (от по-тънките)
1 тиквичка
1 -2 глави лук
3 средни домата
сол и черен пипер на вкус
1 к.ч. зехтин
1 к.ч. сухо бяло вино
1-2 клончета пресен джоджен/мента/ и мащерка

Приготвяне

Най-напред си замесваме каймата с лука и подправките и оформяме от нея малки кюфтенца. Ако ги завъртим по-едри, ще е необходимо повече време за да се сготвят, което пък ще се окаже много за зеленчуците, които в долната си част ще станат на вкус като варени, а в горната ще прегорят.
Нарязваме зеленчуците на кръгчета с дебелина около сантиметър, не повече. Посоляваме патладжана и го оставяме за 15 минути да си пусне горчивия сок, ако сортът му го изисква, след което го отцеждаме.
Намазваме с половината зехтин подходяща тавичка и в нея редим последователно кръгчетата зеленчук и кюфтенцата. Ако формата ви е кръгла, се получава един пъстър охлюв, който поливаме отгоре с виното и с останалия зехтин, посоляваме леко и поръсваме с черен пипер на вкус. По желание може да мушнем тук-там по някое малко, лютиво чушле. 


Отгоре нахвърляме клончетата ароматни треви (може да ги нароним ако желаем) и вкарваме ястието да се пече в предварително загрята на 220°.
Следим готовността му и когато кюфтенцата са готови, вдигаме тавичката за малко под горния реотан, да се зачервят хубаво.




Поднасяме леко охладено с подходяща салата и охладено вино или бира.

Кебапът така приготвен е много вкусен  ароматен, но ако предпочитате да е по-сочен, може да го полеете преди печене и с един рендосан домат.

Да ви е сладко!




8 септември 2015 г.

Богородична питка



8 септември – празник, голям при това. Днес по християнска традиция се чества рождеството на Дева Мария. Малка Богородица го наричат, но моето вътрешно усещане винаги е било за особено важен и голям ден.
Библията разказва, че родителите на Пресветата Дева – Йоаким и Ана, били кротки, добри и работливи хора. Той – потомък на Давид, а тя на Аарон. Живеели в Назарет - разумно, пестеливо и раздавали голяма част от заработеното на нуждаещи се. Обичани хора били. Да, ама нещастни – за беда си нямали деца. Дълги години ги терзаела тази зла участ, но не и не. За един празник, Йоаким отишъл в Йеросалим като имал намерение да принесе жертва на Бог и да изпроси милосърдие
, но бил прокуден от свещеника, който изтълкувал нещастието му като божие наказание. А щом Бог те е наказал, не си достоен да се молиш и да принасяш жертва. Отчаян Йоаким си тръгнал, но сърце му не давало да се прибере у дома и вместо към Ана, се запътил към пустинята, където изкарал 40 дни в пости и молитви. Всичко това пробождало сърцето на Ана и тя изпаднала в дълбока тъга, намирайки себе си за виновна. Всеки от тях тъгувал по отделно, мъката ги разделила. Той реве и се моли в пустинята, тя у дома рони сълзи и моли Бог да им прости грешките и да се смили над тях. И бог ги съжалил – изпратил им ангелска вест, че и те като всички хора заслужават щастие и ще се сдобият с чедо – момиче, което да нарекат Мария. Мария, чиято мисия щяла да бъде да донесе спасение за хората и света. Същата вест получил и Йоаким. Щастливи двамата се срещнали в Йерусалим където принесли жертва на Бог и му обещали бъдещата Мария.
Красива история, която дава кураж на много семейства. В известна степен това е празник на жените - на този ден едни се прекланят пред Богородица и я молят за деца, други за здраве и закрила на чедата си. Месят се Богородични питки, вари се жито, раздават се курбани и се бере богородично цвете. Бабите казват, че китка от него цери всякакви женски болести.
Обредите в този ден са много, обичаите разнообразни, но всички те се отбелязват с голяма тържественост.

Почти в края на самият празничен ден успях да омеся питка и малко преди да се скрие съвсем слънцето, да я щракна в един-два кадъра.
Позакъсняла публикация, но пък за една мека като пух, нежна като коприна и дъхава питка винаги е време.
И нека Богородица бди над децата ни, да ги закриля и пази от беди и болести и да измоли заедно с нас тяхното щастие от Бог!


Продукти

800 гр. бяло брашно
1 равна с.л. сол
1 с.л. захар
2 пакетчета суха мая (или кубче прясна – 40 гр.)
500 мл. топло пресно мляко
2 яйца
80 гр. разтопено масло (ползвах кокосово)

допълнително
брашно за доомесване и оформяне
100 гр. разтопено масло
1 с.л. сусам за поръсване
1 яйце + 2 с.л. пресно мляко за намазване

Приготвяне

Пресяваме брашното и солта в дълбока купа.
Правим кладенче, в което сипваме захарта и маята, доливаме с топлото прясно мляко и омесваме кашица в кладенчето, загребвайки по малко от брашното. Оставяме на топло да се развие и бухне маята, след което замесваме тестото. В процеса на месене добавяме по малко и разтопеното масло. Доомесваме на плота до гладка топка, която връщаме в същата купа като сме я позачистили от полепналото тесто и сме я напудрили обилно навсякъде с брашно.
Тестото почива на топло докато удвои обема си. Аз го прибирам в микровълновата фурна – пространството в нея е малко, тя се затваря херметически и не дава на топлината да бяга.


Когато тестото е готово, поръсваме обилно плота с брашно, обръщаме върху него тестото и го загъваме с 3-4 движения, колкото да го съберем на топка. То е меко и лесно за работа. С ръце го разплескваме нежно на плоска питка, която разточваме на кора с дебелина на 1 пръст.
Намазваме не много дълбока, емайлирана тенджера с олио (може и с масло).
От кората изрязваме кръгчета с диаметър приблизително 6-7 см. и ги редим в тенджерата в кръг, под наклон, застъпвайки се едно друго като всяко едно обилно мажем с разтопено масло. За вътрешния кръг кръгчетата са малко по-малки, може би само със сантиметър. Така пълним цялото дъно на тенджерата и прибираме така оформената питка на топло, докато бухне добре.





Мажем я със смес от 1 разбито яйце + 2 с.л. мляко и я ръсим по желание със сусам.
Печем на 200° за около 30 минутки като слагаме заедно с питката и купичка с вода на дъното на фурната, която да се изпарява, че да е мека коричката.
Готовата, изпечена питка изваждаме и намазваме леко кората ѝ с парче масло.




Обзалагам се, че няма да изтърпите да се охлади и ще я начупите веднага!
Да ви е сладко!