30 август 2016 г.

Конфитюр от горски малини с мед и ванилия


Ах, тези малини! Обожавам ги, във всякаква форма и не знам дали бих отказала някаква храна, в която присъстват. Едва ли!
Няма спор, че в прясно състояние са за предпочитане, но както всеки стяга зимнина и прибира храна за студените и безплодни дни, така и ние. Дето се казва „да затворим лятото в буркани“. Плодовете отдавна превръщам само в сладка, конфитюри и мармалади. Рядко замразявам и то по някоя и друга кутийка червени и черни боровинки. Компоти почти не правя, с изключение на десетина-петнадесет буркана вишнев, на който ползваме само течната част. И понеже наблюдавам, че в последните няколко години като че ли все към малиновият конфитюр посягаме, тази година се презапасих. Обичаме го не много сладък, с преобладаващ плодов вкус. Затова ползвам фиксовете на Д-р Йоткер – с тях не се налага да висиш с часове над огъня, да бъркаш непрекъснато и да рискуваш някоя гореща капка да се пльосне на ръката ти и да те изгори. Освен това се запазва плодовия аромат, което е още един плюс. Цялото време за приготвяне на доза конфитюр е нищожно малко и ако не се изсилваме с количествата, за половин-един час ще имаме готов, насипан в бурканите, прекрасен конфитюр. 


Днес няма да се правя на учител и да ви обяснявам  как се ползва гелфикса, нито как с негова помощ да си приготвите стандартния конфитюр от малини. Ще ви споделя как отделих малко плодове и направих една доза с мед и ванилия. Резултатът е отличен, а вкусът – възхитителен! И понеже не ми се искаше да убивам всичките полезни вещества в меда, го добавих на по-късен етап, когато температурата на плодовата част бе леко паднала. То и затова този конфитюр не е така траен, както ако бе приготвен с друг подсладител (захар, сироп от агаве, кленов...) и дори мед, добавен в процеса на варене. Но предполагам, ще издържи в хладилника до месец. Ще споделя по-нататък, ако не забравя.
Текстурата му е слабо до средно желирана, не е нито много гъст, нито рядък. Преобладаващото количество на плодовете не позволява разливане. Е, разбира се, че ако нямате търпение да изстине съвсем и си намажете филия с още топличък конфитюр, рискувате хубаво да се омацате,  това и децата го знаят. Но какво пък, ароматът, който се носи при направата на малинов конфитюр е невероятен и освен, че предизвиква обилно слюноотделяне, оправдава всякакви петна по блузката, появили се в резултат на слаба воля и добър апетит, нали?  :))


Продукти
/за 8-10 бурканчета по 250-300 мл./

2 кг. пресни, горски малини
3 пликчета гелфикс Екстра 2:1
4 с.л. захар (за гелфикса)
1 буркан (580 мл.) втечнен, пчелен мед (на стайна температура)
2 шушулки бурбонска ванилия
2 с.л. пресен лимонов сок

Приготвяне

Най-напред си приготвяме бурканчетата – измиваме ги, подсушаваме ги и ги слагаме във фурната на 50°, да се загреят и да чакат в готовност момента на наливане на конфитюра.

През това време си почистваме малините – ползваме само напълно узрели и здрави плодове. Поставяме ги в подходяща по големина тенджера (добре е да е с дебело дъно), добавяме семенцата ванилия и шушулките, посипваме отгоре им гелфикса, разбъркваме и поставяме на среден огън. Бъркаме непрекъснато, докато заврат като отстраняваме образуващата се пяна. След завирането, намаляваме огъня до слаб, засичаме 3 минути и веднага след тях отвеждаме настрана. Оставяме горещите малини да се охладят малко (пръст потопен в тях да търпи, без да се изгори) и добавяме втечненият мед. Разбъркваме добре, докато се стопи напълно и се усвои като в същото време поливаме с лимоновия сок.
Отстраняваме ванилените шушулки и веднага наливаме в подготвените, топли бурканчета. Завиваме добре с винтови капачки и обръщаме надолу с капачките до пълното изстиване на конфитюра.


Все пак, ако не държим да запазим напълно полезните свойства на меда, можем да го добавим веднага след завирането на плодовете, както се процедира със захарта в предложената рецепта, на гърба на пликчето с гелфикс. В този случай трайността му е гарантирана за по-дълъг период.



Това е моят конфитюр! Толкова рубинено червен, толкова нежен, с балансирана сладост, с дъх на малини, ванилия и мед.

Божествен е, опитайте го!




14 коментара:

  1. Наистина изглежда божествено, Ирма!
    Чуден цвят, а вкус - мечта!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Така е, Игличе, страхотен конфитюр се получи!
      Прегръдки и за теб, мила!

      Изтриване
  2. Направо е чудесно, Ирме, да му се прииска на човек да се накапе с тази прелест. :)
    И снимките са като картини, много ми харесва всичко!
    Да знаеш, че съм ти драснала и едно писъмце на пощата. ;)
    Усмивки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Имаш позволението ми да се капеш наволя! :)))
      Благодаря ти, Гери, мила и внимателна си, както винаги!
      Отивам да си чета пощата! :)
      Усмихнато да ти е и на теб!

      Изтриване
  3. Мен ме дразнят семчиците, но тази година правих къпинов:)
    Чудесно изглежда твоя, макар аз да не съм фен на фиксовете, не ги ползвам.
    Поздрави, Ирме!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И мен понякога ми правят здравословни проблеми семчиците, Весе, но на малинките нали не са толкова едри, колкото на къпините и не прецеждам конфитюра. Дори ми е приятно като ми хрупкат между зъбките, а и останалите не протестират. :)
      Поздрави сърдечни!

      Изтриване
  4. Оле, първата снимка с филийката, направо ме изкуши! Невероятни кадри, презентация и сладост! Поздрави, Ирме!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Бонбон! :)
      Поздрави и за теб!

      Изтриване
  5. Не божествен, а направо сърцераздирателен е твоя конфитюр Ирме. Обожавам малини, а снимките ти са направо страхотно живи :)) Прегръдки

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Ани! Радвам се, че ти харесва конфитюрчето ми! :)
      Прегръдки имаш и ти!

      Изтриване
  6. Вълшебство - аромат, цвят, ухание ...
    неустоимо представяне и много красиви снимки!
    Комплименти за теб!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Дианка! :)
      Поздрави и прегръдки от мен!

      Изтриване