Локумени пурички

Вкусни, лесни и светкавични за приготвяне, тези пурички често пека у дома. Хрупкави и с дъх на масло. Днес, понеже сме в пости, приготвих с растителна мазнина и без яйце. Всъщност липсата на яйце не се усеща много, че то е само едно, за намазване на повърхността им. Но са не една, а две идеи по-ароматни, когато ползвам масло. Е, както казва народът „Не всеки ден е Великден.“ J

Продукти

/за 12-15 бр./

1 пакет фини кори за баница

2-3 кутийки локум (според обема на плънката)

125 гр. разтопено масло (или ½ ч.ч. олио)

1 яйце (по желание)

2 пълни с.л. пудра захар

Приготвяне

Включваме фурната да се загрява на 200°.

Застиламе тава с подходящи размери с хартия за печене. Аз ползвам прилежащата към фурната.

Разстиламе си корите/листите за баница и ги покриваме с влажна кърпа.

Взимаме един лист и го прегъваме на две по дългата страна.

Намзваме леко с мазнина (която предпочетете) и в тесния му край поставяме 2 или 3 локумчета едно до друго (в зависимост от едрината им и според това, колко плънка искаме да имат готовите пурички). Загъваме листа от двете страни над плънката, отново леко намазваме с мазнина и навиваме на рулце.

Така оформяме всички листи. Подреждаме рулцата в подготвената тавичка, намазваме повърхността им с мазнина или разбито с 1 с.л. олио яйце ( ако ползваме).

Печем до красив, златист загар.

Охлаждаме, поръсваме с пудра захар и сервираме. 

Ако не бързате да ги поднесете, когато още не са напълно изстинали ги сложете в плик за няколко часа, за да омекне леко коричката им. Така тя ще стане мека и все пак хрупкава. Поръсете с пудра захар едва преди поднасяне.

Тук е момента да споделя за срещата си преди месеци с други кулинарни блогърки – Аурелия, от "Кулинарни пътешествия" и Весела от "От тука до Калисто и обратно". Срещата бе току след Коледа, дълго чакана и топла, напук на сковаващия мраз навън, а времето в тяхната компания мина съвсем неусетно. Една среща, изпълнена с много положителни емоции, смях и наздравици. Подарък от Аля ми е чашката за чай от азербайджанско рисувано стъкло, която виждате на снимката – много крехка, фина и с изящна изработка. Още щом я видях в съзнанието ми изплува картина с люляци до нея. Много ти благодаря, приятелче за красивия подарък! Откакто са цъфнали люляците, всеки ден пълня чашката по няколко пъти с дъхав чай и си мисля за теб.

Чакам те отново и ще съм щастлива този път да се насладя повечко време на чара и усмивката ти!