За споделените чувства и едни Бутер тарталети с ябълка

Коледно ми е! И за разлика от други години сравнително отрано започнах да стягам празника. Помотавам се по магазините по дълго от обикновено, приготвих някои от подаръците, менюто ми за почти целия месец е готово (това не се бе случвало от поне 10 години) и даже намерих време да се заиграя и с коледната декорация. Споделих с приятелка за особената ми енергия, придошла сякаш като пролетна река и получих предложение за бизнес. :)  А, не, това няма как да стане! Аз от такива неща не разбирам, а енергията както е дошла, така може и да заспи. При мен това никак не е изключено. Но желанието ми за даване и споделяне е толкова силно, че не мисля, че скоро ще ме остави. В тази посока на мисли, може би декември е месецът, в който най-много се споделя. Дали заради студените, къси дни, скучни в своята сивота, дали заради предпразничната еуфория подканяща ни отрано към приготовления, пазаруване и безделничене, дали просто заради онова характерно за времето пламъче в сърцата, търсим близки по душа, с които да уплътним някой свободен час на сладка приказка и чаша горещ шоколад, да се посмеем заедно, да споделим.

Такива мисли ме налегнаха днес, след като опитах нетърпеливо една бройка от десерта за деня. Нали всеки готвач или сладкар трябва да тества произведението си, преди да го предложи на публиката? ;) Та, така и аз – гризвам, примлясквам сладко и не усещам кога свърши! Не съм го глътнала лакомо на три залъка, просто изгубих представа за времето. Ей така, седя си сама в кухнята и се кефя. Егоистично, нали? Да, понякога сме големи егоисти, но пак се намират оправдателни причини, както в момента на моето въздигане в облаците с една невероятно вкусна тарталета в ръка. Но щом свърши, съвестта ми веднага проговори и ме навика, накара ме да си мисля ей такива неща и да поискам да ви ги споделя веднага. И така, само няколко часа след отлежаване на идеята, след като вече няма и следа от изкусителните въртележки, ги споделям и с вас. А вие опитайте и ми кажете егоистично ли е да им се наслаждавате, без да мислите за каквото и да било друго :)) 

Бутер  тарталети с ябълка

Продукти

/за 9 броя/

1 пакет бутер тесто (400 гр.)

3 сладки малки ябълки

1 с.л.(пълна) меко масло

½ ч.ч. ситно смлени орехи

1 с.л. пудра захар

за намазване

1 яйце

1 ч.л. (равна) пудра захар

отделно

квасена сметана или ванилов сладолед за гарниране

Приготвяне

Най-напред си смелете в блендер ядките със супената лъжица пудра захар. Добавете мекото масло и с няколко пулсации направете крем.

Сега разбийте яйцето с чаена лъжичка пудра захар.

Измийте и почистете ябълките от сърцевината им, след което ги разполовете и старателно нарежете на тънки лунички с дебелина около 2 мм.

Включете фурната да се загрява на 220°

Разточете бутер тестото върху набрашнена повърхност на кора с дебелина 5 мм и изрежете кръгове с диаметър 10 см.

Наредете ги в тава, застлана с хартия за печене. Леко ги намажете с рабитото яйце и върху всяко кръгче сложете по пълна чаена лъжичка от ореховият крем. Разстелете го равномерно по цялата повърхност. 

Отгоре наредете резенчетата ябълка. Намажете ги внимателно с разбито яйце и поръсете с кристална захар*

* Захарта може да е бяла, тръстикова, кафява Мусковадо, ванилова или смесена с канела – това е вече въпрос на лично предпочитание и вкус. Аз ползвах био тръстикова захар.

Печете тарталетките на средно ниво във фурната, за около 15 минутки или докато добре се зачервят отвсякъде.

Поднесете топли с топка квасена сметана или ванилов сладолед. 

Разрешено е да им се насладите бързо и егоистично, но... с близките си хора. Гарантирам ви, че най-малкото ще ви заобичат повече! ;)