6 април 2013 г.

Пролет моя, моя „Бяла” пролет...

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна ....

Прочетено в буквалният смисъл, до тук стихотворението на Вапцаров идеално описва настроението и надеждите, обзели ме преди десетина дни. Макар че официално пролетта настъпи, Баба Марта бе решила да покаже злият си нрав и ни даде да разберем! Е, някои се разминаха с гневът й, но моя милост попадна точно на място – в центърът на урагана. И как иначе – където съм аз, все се случва нещо запомнящо се! То не бяха мъгли, после  бури, снегове, ледове... кучи студ и абсолютна зимна приказка. Така де, няма само пролетта да рисува омайни картини, и бабата си я бива още!  ;-)

В няколко снимки ще ви покажа как от една дълго чакана екскурзия, планирана специално за тези дни, се оказах в съвсем нежелана ситуация, уплашена и премръзнала до кости – зима, ама каква! Действието се развива в Унгария и вместо кулинарен фестивал, видях бели ангели. Шестнайсет часа блокирани на едно място, ПТП, ремонт насред пътя и стрес, който избивам още. Слава Богу, навсякъде се намират добри хора, милосърдни и чистосърдечни – отвориха вратите на дома си за нас, непознатите, сгряха премръзналите ни тела и души и съвсем естествено предложиха помощта си. „Само кажете с какво да ви помогнем!” – бяха простичките и топли думи с които ни засипваха почти ежеминутно. Благият поглед и препирнята с която сновяха насам-натам, за да поднесат с цялото си усърдие, всичко което би ни помогнало да се почувстваме живи и облекчени, ни караха да се чувстваме неловко, но и искрено щастливи сред тях. Благодаря от все сърце на Ищван и Габи – прекрасно, слънчево семейство от малко селце, в покрайнините на Унгария! 

Drága Gaby és István, köszönöm szívélyesen!

А всичко започна с кротък снеговалеж,




който засилвайки се покри всичко наоколо за няколко часа.







На другия ден всичко изглеждаше така:











Красиво, нали? :-) 
Но после дойде бурята-ураган, затвори небето над нас, събра го напълно със Земята и на места не се виждаше напред на повече от 10 метра.





Белята беше голяма и повсеместна – катастрофи на почти всеки 10 км, че и на по-често на места. Да се чудиш да продължаваш ли или да се паркираш някъде, но пък рискът от тотално затрупване беше голям. Затвориха магистралите и доста главни пътища, паркингите и бензиностанциите бяха претъпкани с паркирали коли, камиони и всякакви други автомобили от всякакъв калибър. Всички чакат да се разчисти пътят, но преспи от по три метра на всеки завой как се премахват като вятърът не спира да навява отгоре нов сняг?







В Румъния малко се поуспокои, но снегът валеше ли, валеше... Кръшнахме към Сърбия,  но и там се сипеше от небето бял пух... Минахме я по тъч линията и за късмет накрая, преди да влезем в българско, се сетих, да си търся вафлени кори. Питах тук-там и в Неготин ми се усмихна щастието. Милото като ме видя как съм се награбила с онези ми големи пакети се опули: "Това всичкото на вафли ли ще го правиш? Все едно в България няма вафли!" :-) 
Е, има вафли, но ще видиш аз какви ще ти направя! 
Оказа се, че колкото и да се разбираме с братята сърби едва се разбрахме какво търся. Казвам им вафлени кори - не се сещат, кОре за вафли - пак ме гледат умно, листи за вафла - пак не вдяват! Брей, как да им го Обясня! Предлагат ми кори за баница, замразено тесто за пица, бутер тесто, някакви замразени нарязани парчета тесто, дебели като бутер тестото, ама вафлени кори нямаа. Накрая ми светна нещо, та взех от рафта една вафла и им показах от какво е направена: "тОва  ми требе, драга!" а тя: "Аа, обланде!" И като ми заизважда едни ми ти големи опаковки, най-различни - да се чудя докато нямаше, сега какви да си избера. Напук на лошото време си тръгнах ухилена до уши.





А в България положението не беше по-розово. В Монтана ми казаха, че за 2-3 часа е натрупало 20 см. покривка. За капак и дръвчетата измръзнаха и кой знае колко и какъв плод ще дадат! Нацъфтелите кайсии бяха побелели. Колко жалко е всичко! Нивята бяха позеленели когато тръгвахме, а ги заварихме с дебела бяла пелена. Дали ще издържат?! Ще има ли добиви или всичко отиде на вятъра?! Природата сериозно се бунтува и ме е страх да си помисля какво още ще ни изсипе на главите!
Все пак пролетта настъпва, плахо, но упорито, след нея иде лято и дано не ни накажат и те, я с порои, я с пожари!

Но стига вече песимизъм, нека си замине заедно със студа, а аз предлагам на вниманието ви една салатка, която съвсем скоро научих от Пеполина. Подходяща е и за зимно време и за пролетните дни, още повече, че иде Великден и вероятно и при вас, както и при нас остават след празника доста сварени яйца, които се чудим как да оползотворим. Много е вкусна и позволява интерпретации!

Яйчена салата с рулца от раци



                     Продукти
                
                  250 гр. рулца от раци
                  1 консерва варена царевица (300 гр) -  при мен половината + 2 сварени картофа
                  100 гр. майонеза
                  200 гр. гъсто кисело мляко  - аз ползвах квасена сметана
                  5 твърдо сварени яйца – при мен 7
                  черен пипер и сол на вкус
                  лимонов сок по желание

                  Аз добавих и:
                  малко пресен копър
                  2-3 стръкчета шнитлаух


               Приготвяне


Сварете яйцата и картофите (ако решите да ползвате).
Нарежете на кубчета рулцата от раци, картофките и яйцата, като оставите едно яйце настрана.
Добавете царевицата и подправете на вкус с черен пипер и сол.
Поръсете с малко пресен копър.
Добавете млякото и майонезата и разбъркайте добре. Ако прецените, полейте и с малко лимонов сок.
Прехвърлете в салатиера и рендосайте отгоре отделеното яйце.
Накрая поръсете със ситно накълцаният шнитлаух.


Да ви е сладко!

Пепи, благодаря, мила за хубавата рецепта! Вече влиза в раздел "Любими салати"  :-)

А навън е вече слънчево и зелено, и настроението ми е на 6. Вярвам, ще се задържи вече за дълго такова, така че обещавам следващата публикация да е доста по-цветна и оптимистична! 

На вас пожелавам ведра пролет, изпълнена с много позитивизъм и усмивки! 







20 коментара:

  1. Ирма, снимките от снежната буря са изумителни!
    Да не дава Господ да попаднеш в такава обстановка!
    Радвам се, че сте срещнали добри хора!
    И за вафлените кори се радвам :)
    А салатката е чудесна!
    Прегръдка и хубав ден!

    ОтговорИзтриване
  2. Имала си перипетии, но нали така се раждат спомените. Важното е, че сте се прибрали живи и здрави, Салатката е много добре предложение, от което ще се възползвам. Усмихнат уикенд.

    ОтговорИзтриване
  3. Природата е велико нещо и пред нея човекът усеща, че не всичко в този живот е по негова воля. Добре, че всичко е завършило добре и сте здрави. А салатката определено е впечатляваща.
    Ще чакам с нетърпение да видя какви вафлички ще спретнеш.
    Слънчеви поздрави!

    ОтговорИзтриване
  4. Ирма, всеки добър край е повод за оптимизъм. Много интересно ми беше да прочета цялата публикация, много реално си пресъздала всичко и потръпнах от бурята. Добри хора винаги ще има, но лошото е, че все по-малко си вярваме и се затваряме в себе си.За вафлените кори така ме разсмя. Аз вчера се върнах от Сърбия и много се чудех да си взема ли обланде :)), но се отказах. Чакам да видя какви вафли ще сглобиш на любимия и се надявам и нас да почерпиш. За сега само салатката ще опитам :)(току що се информирах какво е това шнитлаух, но никога не съм ползвала). Поздрави, мила и хубав, слънчев ден!

    ОтговорИзтриване
  5. Ирма, въпреки неприятната ситуация, благополучно си преодоляла всичко!
    Хубаво е, че сте срещнали добри хора, които да ви помогнат в трудното положение!
    Чудесни снимки, отразяващи интересни моменти!
    А салата направо е разкошна!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  6. Леле, каква зима! А салатката много ми хареса!

    ОтговорИзтриване
  7. Мило мое,Ирме ти си прекрасен репортер:)чудесни фотоси,браво!А салатата ще я опитаме и ние:)

    ОтговорИзтриване
  8. Добре си се завърнала, Ирма,
    с перипетии, емоции и спомени - прекрасни снимки /от монитора :)/
    и чудесна идея за салата, рецептите на Пеполина са страхотни /зная от опит!/.
    Сърдечни поздрави, хубав и усмихнат ден, Диана

    ОтговорИзтриване
  9. Попадала съм в подобна ситуация …и никога няма да я забравя.Добре че и ние случихме на добри хора и бяхме спасени.С природните стихии шега няма!
    Салатката е чудесна!Сигурна съм че ще ни хареса :)
    Поздрави Ирма и слънчеви дни!

    ОтговорИзтриване
  10. Дани,
    Таня,
    Гери,
    Снежи,
    Ина,
    Траянка,
    Миленка,
    Слънчо,
    Дианка

    благодаря ви за коментарите, момичета! Оказа се, че съм могла и такова нещо да преодолея, макар да се е случвало да коментираме, и категорично да съм изказвала мнение, че аз такъв напън не бих могла да изтърпя. Добре, че беше "малкият дявол", та се прибрахме здрави и читави. А салатката на Пепи е повече от хубава! Ако обичате рачешки ролца, трябва да я опитате! :)
    Хубава съботна вечер ви желая! Бъдете здрави!

    Дианка, не разбирам какво искаш да кажеш... стъписваш ме! Моля те обясни ми, че сега няма да мога да спя - направо ми подпали ушите!

    ОтговорИзтриване
  11. Добре дошла, Ирма! Тъкмо се зачудих къде зачезна;) А ти си борила преспите на Европа!!! На път и в проблем посред зима е доста неприятна ситуация. И аз имам своя гаден спомен, когато веднъж изкарахме 12 часа под една слива в една зима. бях загубила желание за всичко. Сега като пътуваме по онзи път, хич не искам и да я погледна-противна ми е още;) Но хубаво е, когато всичко свършва добре. Гледам сипала си по ракийка, сервирала си салатка, времето е хубаво!!! Пожелавам ти да е все такова в душата ти!

    ОтговорИзтриване
  12. Ирме,както казваш добре ,че е малкият дявол.Страшнички си е било.Но вече всичко е зад гърба ви.Салатката я правих и аз-хареса ми.
    Успешна нова седмица-макар и дъждовна!

    ОтговорИзтриване
  13. Започваш с едно от любимите ми стихотворения на Вапцаров,после много страховити картини и накрая една слънчева салата!Градация!Но,важното е,че всичко е свършило благополучно!И тук се чу за закъсали българи в Унгария.С природата шега не бива.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  14. Марта, точно така реагирам и аз - има една улица в града ни по която избягвам да минавам, заради лош спомен. Но, не мисля, че така ще ми се отрази това пътуване. Макар времето да бушуваше още почти от началото, неприятностите бяха накрая, а и се оказаха преодолими. Благодаря ти за сърдечността и хубавото пожелание, мила!
    Живе, Пеполина е голям подстрекател, нали? ;) И рецептата е отлична!
    Успешна да е и твоята седмица, а дъждът нека вали, само пакости да не стават! Целувки!
    Таня, винаги съм смятала природата за най-могъщата сила и се съобразявам с нея, но когато има да мине, се случва и само силата на духа е в състояние да ни помогне в първият момент. Добрите хора са нещо рядко вече, но наистина, когато Бог е решил да ни срещне с тях, усещането е за доволство, благодарност и щастие!
    Доволна и усмихната седмица ти пожелавам! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  15. Хубавото е, че историята е с положителен край :) а в случая даже и с рецепта :)
    Какво ли сте преживели по пътищата, Ирма...
    Прегръдка от мен... и чакам рецепта с вафлените кори :*

    ОтговорИзтриване
  16. Леле, Ирма, какво преживяване само! Най-хубавото е, че всичко е минало благополучно и резултата са наистина уникални снимки! Тази салатка изглежда е много вкусна и ще взема да я направя и аз! Пожелавам ти прекрасна нова седмица и едни хубави пролетни и летни и есенни снимки на тези красиви места!

    ОтговорИзтриване
  17. Тц,тц,тц...Ирма,какви патила патиш ти,страшна картина е било!Добре,че все пак сте се измъкнали живи и здрави!Тя зимата тази година посред пролет се развилня да й се не види!
    Че и с кори се върна,бравос,чакам да черпиш по една вафла сега през монитора :)) .Салатката е много вкусна със сигурност!Прегръдка от мен и все така остани в настроение!

    ОтговорИзтриване
  18. Ирма, смрази ме с тези кадри и с разказа си! На мен студа ми действа парализиращо, включително и мозъка....Хубаво е, че винаги се намират добри хора...
    Радвам се, че всичко се е разминало по благоприятен начин за теб. Пожелавам ти само слънчеви и ведри преживявания от тук на сетне!
    И накрая с тази салатка ми върна уюта в душата!

    ОтговорИзтриване
  19. Ех гледайки ги тези снежни снимки се сещам какво ни чака сега.Дали отново ще е толкова снежна зимата, дано да е по топличка и да има сняг само по край коледните празници,когато ще бъде по романтично и семейно. Поздравления за красивото стихотворение...." Пролет моя, моя бяла пролет,още неживяна, непразнувана, само в зрачни сънища сънувана, как минуваш ниско над тополите, но не спираш тука своя полет.Пролет моя, моя бяла пролет –знам, ще дойдеш с дъжд и урагани, бурна ........" да както си отиде лятото и пролетта си ги искаме обратно хаххаха

    ОтговорИзтриване
  20. Радвам се че започвате статията си с такива стихотворения,които определено ни повдигнаха настроението .Идването на пролетта е страхотен момент, да не говорим и за щъркелите,които прелитат по край селата.Много е неприятно когато си планирал една екскурзия много дълго време и изведнъж от независещи от тем обстоятелства всичко се променя и се обръща на обраният полюс.Може би заради това не бива предварително да сме толкова щастливи понеже ние имаме качеството предварително да преживяваме нещата и след това вече ако нещо се промени дори и малък детайл да се разстроим, нека просто да изчакаме момента.

    ОтговорИзтриване