31 юли 2012 г.

Простите неща

Домашна шарена сол – елемтарно, Уотсън!


Наистина, полезна и вкусна е солта, не можем без нея, набавяме си полезни минерали с употребата й, но и много си вредим, прекалявайки с количествата. Замислям се, смятам и пресмятам, но пак не мога да преценя дали у дома има завишена консумация на сол. Но, на домашна шарена сол съм сигурна, че да. Вчера правих именно такава.  И пак се сетих, както всяка година  по това време, за онази приказка на Братя Грим, за най-скъпото нещо – солта. Помните я, нали? Домакинството ни към днешна дата е само от трима души, и на всеки от нас се падна по буркан ( 720 мл.) ароматна, пиперлива и много вкусна подправка. Миналата година бурканите бяха само два и сега, едва дочакахме чубрицата да цъфне, за да смелем за новата партида.

Тази шарена сол е специалитет на дядо. Като дете прекарвах доста време около него и баба.  Баба беше страхотен градинар – всичко каквото насееше се хващаше и даваше много и едри плодове. А цветната й градина беше истински рай. Имаше толкова цветя, красиви, ароматни, разноцветни. Берях букети и пълнех де каквото намерех - след вазите,  пълнех 3-литровите буркани от избата. Всяко подходящо място в къщата, всеки ъгъл украсявах с букет, малък или голям, с рози, астри, лилиуми, гладиоли, далии, невен, парички, слънчогледи....а градината пак си оставаше отрупана с тях.
На двора имаше страхотна асма с бяло, кехлибарено грозде. Лятото,  дядо сядаше под нея и забъркваше в едно дървено коритце шарена сол, да има за цяла година. Питах го: „ Дядо, това корито, за сол ли е? – Не, това е на прасето паницата.” - така ме занасяше той, сериозен до последно. А коритото се оказа, че са на баба нощтвите, които тя бе зарязала и заменила с модерни купи.  Хубава сол правеше дядо. Много беше люта, но пак я обичах много. Най-вече на циганска баница, с пресен и сладък домат от градината и задължително сиренце. Оттам явно е голямата ми страст за сирене и домати.
Дядо го няма вече да ми подава наготово сол, а аз от години се опитвам да постигна оня вкус и все не успявам. Сякаш тайната е в това, че смилаше лютите чушки, тиквените семки (заедно с люспите)  и печената царевица с ярмомелката  :-)  Лютеше въздухът чак на двора. Но после, добавеше ли чубрицата, вече замирисваше на  най-вкусното.  Как не запомних от кое по колко слагаше! Всеки път променям количествата  на това или онова с малко, колкото да доближа оригинала и все ми липсва нещо, макар и наглед да е същата, но... не са я правили неговите ръце. Е, получава се, става. Пак ми мирише на детството, на село и на дядо и веднага поръсвам филия, захапвам вкусен градински домат и хубаво, домашно козе сиренце.  Ммм, блаженство!  
От малките, прости неща по-хубаво няма – елементарно, Уотсън!



Домашната шарена сол на дядо




ПРОДУКТИ

10 големи корена (не тези в земята) изсушена на сянка чубрица (наронена или леко смляна)
5 шепи печена, суха царевица (смляна на ситно)
2 пликчета млян черен пипер ( по 20 гр.)
2 пликчета ( по 10 гр. ) ситно смлян кимион
5-6 шепички семена от копър ( смлени, но не на прах)
1 връзка ( около 30-40 на брой) люти чушлета, едро смлени/счукани
100 гр. сладък червен пипер
200 гр. тиквени семки (ситно смлени) – ако са ситни и млади, може и с люспите
сол на вкус

Това е всичко необходимо. Мелете на едрина според собственият ви вкус, смесвате старателно и Voila!

Спомням си, че дядо слагаше понякога орехови ядки вместо тиквени семки, натрошени на ситно. Аз обаче предпочитам с тиквени. И по- ми допада да е смляна на едро, но в къщи единият господин иска да може да се ръси със солница. Аз пък си щипвам с пръсти. После си ги облизвм сладко, сладко – никой не ме вижда  :-)



8 коментара:

  1. никой не вижда, ама вече ще знаем :)
    Вземам си от твоята шарена сол и ще поръся филия утре :)) на закуска. Че моите чавета ядат много и само изчистени -+ едното само самардала, другото мерудията на баба си - т.е. само сминдух с царевица и нищо друго.
    Ама каква апетитна филия с масълцето!

    ОтговорИзтриване
  2. Зповядай, Пепи! Да ти е сладко!
    Филийката не е с масло ;), със зехтин е. А за сминдуха у нас водим война. Забранила съм да ми го вкарват в къщи, че припадам от миризмата му (асоциира ми лош спомен), а и колко е трайна само... Лошото при мен е, че от него се слабее, а аз не мога да се възползвам :(
    А на баба и дядо всичко е по-хубаво! Знаят децата.

    ОтговорИзтриване
  3. Ирма,страшна си,как сладкодумно разказваш,чак се пренесох в детството ти мислено!
    Браво за шарената сол,много е богата!
    Поздрави и хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
  4. Е, Роси мило ми е много за детството и с годините, чувството все по-осезаемо става! Няма ги най-милите ми хора и явно, съзнанието ми неконтролируемо ги търси по един или друг начин. Много силна връзка имахме.
    А шарената сол на дядо си заслужава, ако не за друго, то поне знаем какво сме сложили в нея. И... гони вируси! ;-)
    Хубава да е твоята вечер, Роси!

    ОтговорИзтриване
  5. Шарената сол и при нас е на почит.Не слагам царевица и семки,защото в детските ми години не съм хапвал по този начин.Иначе и децата ми много я обичат.Другоа си е да поръсиш филия с нея....
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  6. Да, Живка, най-хубавите неща са ни спомен от детството! Може да е хляб и шарена сол, но понякога ни е по-вкусно и от шоколад :)
    Вкусна и шарена откъм емоции седмица ти желая!

    ОтговорИзтриване
  7. Интересно е къде съм бляла, че не съм видяла това уникално вкусно и просто нещо, което така обичам. Фен съм на циганската баница! Благодаря за споделеното, Ирма!

    ОтговорИзтриване
  8. Удоволствието е мое, Нели! :)
    Прегръдка за теб!

    ОтговорИзтриване