22 януари 2013 г.

Αυγολέμονο (Авголемоно)

или гръцка лимоново-яйчна супа




Започвам днешната публикация с уговорката да не се подвеждате по летните, слънчеви снимки на островна Гърция, те са само връзката с това, за което ще ви говоря днес. А какво е то? – сега ще ви разкажа.

В петък вечер, сгушила се в дебело одеяло, все още леко подсмърчаща след грипния вирус, се бях захласнала за пореден път по репортажните снимки на Мария от ваканцията й на Санторини (в Цветно с Пепеляшка). Преглъщах по глътка вино, за да се сгрея разбира се, иначе рядко близвам – само по повод, понякога  два пръста за компания на милото, а понякога когато съм сама и опитвам някое ново ястие, ей така, от келешлък. Та, в компанията на сладкото и тръпчиво вино, премятах бавно кадър след кадър, взирайки се във всеки детайл, опитвайки се да се шмугна едва ли не през екрана и да вдъхна от морския въздух, да усетя мириса на бугенвилиите, под които Марийчето ненаситно се гушеше на всеки ъгъл. И така ми се искаше да мога, да си 'крадна от слънцето, потопило целия остров в светлина, сякаш само заради него и хората там изгрява. Направо се сгрях по едно време. От виното ли, от емоциите, които провокираха снимките в мен ли, не знам, но се отпуснах, стана ми едно хубаво, мило, разтупка ми се сърчицето, че и спомени ме налегнаха. Вярвам всички сте попадали на снимки от това неземно кътче, някои от вас може би са го и посетили вече, та знаете за характерната архитектура в снежно бяло, съчетано с прекрасните нюанси на небесното синьо и онова, по-наситеното като самото Егейско море. Море и небе се сливат в едно, слънцето огрява къщи, вили и безброй хотели, всички снежно бели, накацали един връз друг, кой от кой по-красиви и по-луксозни, малки улички-пътечки се вият стръмно нагоре-надолу и навсякъде цветя – красиви и ароматни храсти от чийто мирис само си представям как ще се омагьосам. Аз се омагьосвам само от снимки и видео, а какво остава да съм там... колкото и да съм словоохотлива знам, че ще замлъкна и ще съзерцавам като в хипноза...
Та, потопена в картини, колорит, лукс, съчетан  с толкова земна простота, мислите ми леко и неусетно ме отнесоха в миналото, в старата ни къща, в която раснах до осем годишна. Родът на татко е от Гърция, от Беломорска Тракия. Дошли в България с петте си деца, изоставили роден край, дом - цял палат, близки и приятели, натоварени на талигата, с малко покъщина и надежда за по-добър живот. Но коренът си е корен и трудно се хваща на нова почва. Дядо беше подредил  целият двор по гръцки тертип, сякаш за да се почувства наистина у дома си – къщата варосана, с цветни, зелени прозорци и врати, двора покрил с асма, под която оформил пътечки, насипани със ситни камъчета и пясък, очертани с по-големи и бели, сякаш и те варосани. От двете  им страни равно подстриган шпалир от чимшир, в единият край до къщата даже и оформен на огромна топка. Баба отглеждаше много и все големи храсти, отрупани  целите със ситни, ароматни рози в разни цветове. Лятото цъфтеше и една лиана с орлови нокти – и до днес този мирис ми е един от любимите. Имаше няколко делви с лимони и зокуми – тях ги прибираха зимата вътре. И смокиня имахме! За къде без смокиня, а? :-) Като дойдеха гости от Гърция, носеха подаръци и задължително критараки, леща, ядки, зехтин, зрънца мастикс и много портокали, на които казвах порто-Гали. Чудно детство имах – с часове следях мравките накъде вървят и сякаш ставах още по-малка, колкото тях, следвах ги неотлъчно из целия двор, сякаш живеех в техния свят. Постоянно се вкарвах в някаква приказка :-)
........

Та, след като разгледах снимките на Марийчето, се заиграх с чичко Гугъл – питах го за гръцката кухня и в един момент попадам на супа, наречена Αυγολέμονο (Авголемоно) - яйчно-лимонова, това означава и името й. Ама тя като на баба, същата, гъста и само с малко магданоз поръсена. Боже, баба си е готвела точно нея, а мама си мислеше, че само нейното е супа! „Е, каква е тая супа, бяла, гъста като сутляш, без морков и каквито и да било подправки?” Ама пък много се обичаха с нея. Де на всяка снаха такава свекърва – тиха, мила и добричка. Мама винаги плачеше за нея, когато си я спомняше. Беше една нисичка, сигурно  метър и петдесет. Ама, с голямо сърце. Златка се казваше и златна беше.
Не помня много от гозбите на тая ми баба, но това което няма да забравя е нейната баница с грис, другата със спанак, доматените кюфтета и бялата супа, с врящ в нея цял лимон.


Веднага преведох рецептата и побързах да я приготвя. Сега ми се услади повече от тогава. :-)  Явно с годините съм забравила вкусът й.



Αυγολέμονο (Авголемоно)


В оригинал това е яйчно-лимонов сос, а супата с него е постна, само с ориз (някъде с орзо/ критараки), но баба си я готвеше и с пиле – нещо като фрикасе с ориз, но още по-вкусно. Сосът се получава гладък и плътен като мус, като кадифе. С невероятен лимонов вкус и аромат. Може да се ползва при поднасяне на риба и морски продукти, пиле, кюфтенца, лозови сармички и такива с листа от прясно зеле, тиквички, дори и за паста. Според предназначението варират и пресните, зелени подправки, които му се прибавят накрая.





За да не ви мъча повече, веднага ви казвам как да си я приготвите. Мисля, че ще е много подходяща и за деца – лека и апетитовъзбуждаща с този лимонов вкус.

Продукти
за 4-5 порции

2 л. пилешки бульон(подсолен) или същото количество вода с 4 кубчета пилешки бульон
½ ч.ч. ориз
2 малки лимона или 1 голям (най-добре био)
4 яйца
малко магданоз

Приготвяне

Ако нямате пилешки бульон, заделен от варенето на някое пиленце, то тогава сложете 1 пиле да се полусвари в подсолена вода, като може да добавите в тенджерата и зеленчуци за супа – морков, пащарнак, скилидка чесън, глава лук, няколко зърна черен пипер, едно малко добре узряло доматче и цяла връзка магданз. Мисля, че баба вареше само пилето. Може и без пиле, а с 4 кубчета пилешки бульон - пак ще се получи, но по-добре е с истински.
Отделете месото настрана, а бульонът прецедете.

  • Ако сте решили супата да ви е постна, с пилето можете да сготвите някакво ястие, но пък може да накъсате малко от гърдите и да  добавите накрая, в готовата супа.

Измийте много добре лимоните и отцедете сока им.
Сложете буьона отново да заври и когато това стане, добавете измитият ориз и едната половинка отцеден лимон (това по бабиният метод). Намалете огъня до среден и оставете тихо да ври, докато оризът омекне.
Междувременно разбийте много добре яйцата с лимоновият сок.
Когато оризът се е сварил, отведете тенджерата настрана и добавяйте на тънка струя от бульона в яйчната смес, при постоянно бъркане. Добавете толкова бульон, че да уеднаквите почти температурата на супата и яйчната застройка. Тогава, пак на тънка струя и при постоянно бъркане, върнете яйчния сос в супата. Пак сложете на котлона, да кипне за около минутка-две и отведете окончателно. Поръсете с прясно накълцан магданоз.



По желание сега добавете и месото, или го разпределете в порционните чинии и залейте със супа.

  • Внимание! Бързо се сгъстява и ако не я изконсумирате всичката, после само претоплете и разредете до желаната гъстота с бульон.


Вкусна е както топла, така и студена. Студена ще е отличен избор за лятото - лека, засищаща и освежаваща.




За да направите само сос, към разбитите с лимоновият сок яйца, добавете на тънка струя и при постоянно бъркане около 1/2 ч.ч. прецеден бульон. Прехвърлете сместа в касеролка и върнете на котлона, на среден огън, като бъркате енергично с тел или дървена лъжица, докато се посгъсти. Може да поръсите едва, едва с черен пипер, но и натюр сосчето си е много добре. 
При изстиване стяга още!



Остава да ви пожелая добър апетит! Или казано по гръцки Кали Орекси!
  

35 коментара:

  1. Предизвикваш ме и ще я направя! :)
    Сосчето ми е познато - нещо подобно правя за фрикасе с добавка на задушени моркови и много го харесвам. Сега ще пробвам супата!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  2. За първи път чувам(чета) това име, но рецепатта е прекрасна!Снимките и описанието са прелестни!Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. Ирма, толкова сладкодумно разказваш, че се пренесох в дворчето ви и се насладих на красотата и ароматите!
    За авголемоно съм чела, но досега не съм опитвала!
    Плени ме с аромата си.
    Едно уточнение - изцеденият лимон слагаш в тенджерата, а със сока разбиваш яйцата.
    Правило ли съм разбрала?
    Прегръдки, мила и хубав ден!

    ОтговорИзтриване
  4. Ина, предизвиквам, да! :) Много е вкусно и си струва да се опита най-малкото. Знам, че ще останеш доволна.
    Сонче, благодаря! Приличаме си по едно в случая: и аз за първи път прочетох за тоя сос, съответно вариации с него, но вече бях опитвала супата. :) Сега я преоткрих и не мисля пак да забравям.
    Дани, драго ми е, че съм те заредила рано сутрин с приятни емоции, мила! Благодаря ти за оценката!
    За технологията на супата: да, правилно си разбрала - кухата, изцедена половинка лимон бухаш в тенджерката да ври заедно с ориза или когато е полусварен, за да не е много кисело. Кората засилва аромата, а и самото лимонче пуска още сок. В такъв случай, ако мислиш, че няма да ти допадне многото киселина, можеш да редуцираш сока в яйцата, но не лишавай супата от парчето лимон. Е, разбира се, че зависи и от едрината му, така че опитай супата на вкус, преди да добавиш лимоновият сок в яйцата.
    Сърдечни поздрави и прегръдки за вас, момичета!

    ОтговорИзтриване
  5. Непозната ми бе досега, тази супа, ще я пробвам някой ден, моите момчета не обичат твърде киселия вкус, но аз обожавам супа с лимон!
    Сърдечни поздрави:)

    ОтговорИзтриване
  6. Ирма, ако знаеш колко приятно ми беше да се принеса в твоето цветно дворче, със слънчева къща и нацъфтяли зокуми и рози! Тези, детските спомени наистина са ни много скъпи...
    По описанието на супата, си представям нещо с вкуса на фрикасето, което приготвям, само ориз няма...Много красиви снимки!

    ОтговорИзтриване
  7. Много свежа супа и красиви снимки, Ирма! Прегръдки! ;)

    ОтговорИзтриване
  8. Изглежда невероятно вкусна! ще я пробвам непременно!

    ОтговорИзтриване
  9. Ирма, как ме разнежи скъпа, как ме върна и мен в детството....И моите деди са бежанци от Беломорска Тракия, прабаба ми обаче си беше гъркиня, която така и не научи езика, нищо че живя до 90 години.Та дядо ми и на смъртното ложе, пак за лимонови градини бълнуваше....
    И супата готвя най-редовно, както се е правела у дома от поколения, с малко накъсано пилешко обаче.Обичам я много и аз.И винаги ми напомня за миналото и дедите ми.За сетен път се уверявам, че с теб имаме доста сходни неща.
    С усмивка
    Мария

    ОтговорИзтриване
  10. Иве, направи си половин доза само, пък ако я харесат случайно, ще готвиш пак. :)
    Бети, благодаря ти, мила! Това дворче го няма вече от 1974 година. Бутнаха и къщата и всички около нея, и на тяхно място сега има едни поляни, нещо като парк. Когато минавам от там, нарочно забавям ход и се влача нарочно, сякаш ще чуя някой да ме вика. Тъжно, но и приятно! Супата наистина има нещо от фрикасето, но пак е по-различно. Не знам ти как го правиш, но с моето се усеща разлика. Опитай!
    Еви, пак ме ласкаеш! Комплиментите от професионален стилист и фотограф ме греят особено! Но истината е, че нямам никакъв опит и снимки рядко ми се получават що-годе приемливи, сори и тези сигурно 100 кусура имат. :)
    Траянче, ако обичаш киселка супа, с някак млечен вкус, непременно си я направи, но внимавай с лимоните - все пак има по-големи, по-малки, някои по-сочни! Опитвай!
    Мария, прегръщам те, миличка! Моят род са от Плевня, днешна Петруса, Драмска околия, току под Доспат. Но не съм ходила там от 2004г. Дядо си отиде с отворени очи за тая Гърция. Били са земеделци хора, гледал е голямо лозе, ниви с просо, памук, отделно животни - стадо овце, коне, и друг добитък. Тук асмата ни покриваше целият двор. Отдолу мама като простираше ония бели чаршафи, по 4-5 реда, колко пъти се завирах под тях да се крия и колко пъти на косъм ми се разминаваше пердаха... Добре, че беше баба да ме крие, милата - навсякъде бях с нея, като кантарова тропка :)) На нейното дЯте никой да не посяга! :)

    Хубава, спокойна и уютна вечер, момичета! Поздрави на всички!

    ОтговорИзтриване
  11. Прелест! Ирма, чудесна рецепта :) непременно ще направя и аз :)
    Прегръдка от мен и хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
  12. Зори, надявам се да ти се услади, мила! Аз съм приготвила едно пиленце за утре, пак с този сос ще го пробвам :)
    Много целувки!

    ОтговорИзтриване
  13. Ирма, супата я помня от детските години, но разказът за съдбата на бежанците ме разтърси. Знаеш ли, преди дни се върнах от проучване в тези драмски села, миналата година бях в Петруса, а тази главно в Каливриси, че времето не стигаше и трябваше бързо да се върна. Ще взема да пусна тези дни снимки от тези села.Лека нощ!

    ОтговорИзтриване
  14. Много си мила, Иглика! Непременно ще погледна при теб, ще ми е особено приятно! Колкото до случилото се с хората от онзи край, това е било истинска трагедия. Не е им е бил никак лесен живота, за да им го вгорчават допълнително. И тогава, и днес. Вярвам трудно си накарала някой да се осмели да говори, но пък и колко ли са останали живите свидетели. Семейства са се деляли - по-смелите и обнадеждени бягат, по-плахите и смирени остават. Ако момичето е омъжено и трябва да остане там, майката остава с него, бащата бяга с другите деца насам, търсейки спасение и надежда за хубав живот. И представи си не са се видели някои никога повече! И нашата история е от тези.
    А супата е уникално проста и вкусна, нали? :)
    Лека нощ и от мен, мила и ведро утро!

    ОтговорИзтриване
  15. Ирма,много красиво си презентирала,идеята да напълниш лимоните е суперска!Супата ми харесва,правя подобна,но и с грах и само едно яйце,но твоята ще е още по-плътна и наситена,просто разкош!И с кюфтенцата е много апетитно,чудна порция!Прекрасен ден ти пожелавам!

    ОтговорИзтриване
  16. Роси, благодаря!
    Всъщност, аз съм доста пестелива, макар понякога с кеф да хфърлям в кофата за боклук, та това е една от причините да ползвам лимоновите половинки като чашки за соса. Иначе бих им остъргала кората преди да си заминат. :) Идеята ми дойде, докато надничах в блога на Ева Тонева и се кефех на сладоледа й с Бейлис и така се сетих за миналото лято, когато правих лимонов сладолед и го бях сервирала в изцедените лимони. Още ме подсеща една приятелка за него :)) Супата я бях готвила веднъж, в малка доза за проба и сега, при повторението лимончетата станаха сосиери. Nice, a?
    Ти опитай непременно твоята супа в гръцки вариант, ще ти хареса ако си любител на профирният вкус!
    Прекрасен да е и твоят ден, скъпа! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  17. Ех, че красиво и вкусно е при теб, Ирме!
    Чудесни рецепти, снимки и презентации,
    а тази супа е страхотна и ми навява хубави гръцки спомени.
    Благодаря за удоволствието!
    Бързо възстановяване,
    сърдечни поздрави и хубави почивни дни, Диана

    ОтговорИзтриване
  18. Ирма, много интересна рецепта! Снимките са толкова свежи!

    ОтговорИзтриване
  19. Дианка, златният цвят на лимоните дава всичката красота, а че е вкусно няма съмнение, щом си опитвала, знаеш!
    Аз ти благодаря, мила за приятелството и вниманието! Няма да забравя, че ти ми беше най-голямата подстрекателка да стартирам собствен блог и въпреки неувереността ми, не ти омръзна да "ме ръчкаш" толкова пъти :)
    Прегръщам те силно и ти желая спокоен уикенд, с много настроение!
    Да, Зори, рецептата е наистина интересна, но не по малко вкусна, лесна и бърза. Хайде, и тебе провокирам, мила да я опиташ някой ден!
    Лека нощ от мен и хубави почивни дни! Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  20. Първо - името ме телепортира директно тук, знаех си, че ще е вкусно и красиво и приятно, второ, да ти кажа ще си се захласвам по снимката, защото не ми пука зима ли е лято ли е:) и за супата да ти кажа, че много ме заинтригува, обожавам гръцка кухня. Изобщо тази публикация ми подейства доста ободряващо! Благодаря ти! С пожелания за прекрасна неделя!

    ОтговорИзтриване
  21. Много си мила, Кате! Трогваш ме! Сега в това вече наистина зимно време си е по-скоро за гореща шкембе чорба, отколкото за авголемоното, но непременно го опитай в някой по-приятен, слънчев ден!
    Поздрави, мила и топла прегръдка!

    ОтговорИзтриване
  22. Изглежда много вкусно и си струва да се опита!
    Страшно апетитни снимки Ирма, в един миг докато ги разглеждах ми се стори че до нослето ми дойде аромата на супичката:)
    Ставам да приготвям вечерята:)

    ОтговорИзтриване
  23. Слънчо, благодаря, че се отбиваш, както и за милите думи!
    При нас, след пролетното време (посред зима), стана вече навсякъде бяло и студено, та Авголемоното не е подходящ избор за сега, но за тебе се надявам да е, предвид климата. Щом и зюмбюлите ти цъфтят и грее слънце, не се оставяй само на представата за аромата му, ами запрятай ръкави и го опитай! :)
    Прегръдки и много усмивки имаш от мен, мила!

    ОтговорИзтриване
  24. Аз съм проспала тази публикация, защото блогър не ме е уведомил, че я има. Сега влязох профилактично съм много благодарна, защото зад хубавата история, седи една интересна супа и няма начин да не я направя скоро;)
    Благодаря , Ирма, за хубавото настроение, което ми донесе;)

    ОтговорИзтриване
  25. Марте, непременно я опитай! Аз пробвах сосчето на една ципура - ами, чудесно се върза и на всички ни хареса. Вярно много яйца, но пак е лекичко, заради лимона явно.
    Благодаря ти за профилактиката, мила! Приятно ми е да ме ревизираш! :)
    Спорна, нова седмица ти желая, с много усмивки и прекрасно насроение!

    ОтговорИзтриване
  26. След толкова мили думи няма как да не ти върна жеста. На мен ми е още по-приятно да се запознаем! А и благодарение на коментара ти открих твоето местенце.
    Ах, че е хубаво тук... Все едно съм си вкъщи, такъв уют и топлина витаят.
    Определено ще минавам често, а сега доволно ще разгледам интересните ти рецепти, придружени от много оригинални снимки - и като идея, и като авторство.
    Поздрави и приятна вечер, Ирма!

    ОтговорИзтриване
  27. Благодаря ти, Гергана, много си мила!
    Добре си ми дошала! Ще ми е приятно присъствието ти, така че ще се радвам да ми гостуваш! Настанявай се удобно и се чувствай като у дома!
    Поздрави, мила и хубави почивни дни!

    ОтговорИзтриване
  28. Ирма, приготвих супата ти, с пилешко филе - какво да ти кажа - фантастична, съвсем искрена съм - една от най-вкусните супи, които съм яла! Не очаквах, че с толкова малко и познати продукти ще стане нещо толкова необичайно, но вкусно. Мъжа ми беше в шок, като видя да плуват в супата половинките лимони /още повече, че не обича лимони под никаква форма/, но после също много я хареса!
    Чудесно е представянето ти, много романтично...Целувка!

    ОтговорИзтриване
  29. Ехе, как ме разсмя, Весе! :) И моят любим не обича кисело, камо ли супа, но пък интересното е, че яде лимони и то много ги обича, ОБАЧЕ: заровени във захар :)))
    Много ме зарадва, мила! Хубаво е, че не съм те подвела, че после как щях да спя! Сега идва ред на Γιουβαρλάκια Αυγολέμονο (Гюварлакя -кюфтенцата със сос Авголемоно). По-различно е от познатите ни кюфтета бял сос, соса е с по осезаема кадифена консистенция, защото е по-гъст и няма ориз. Надявам се също да ви се услади!
    Целувка и за тебе, миличка!

    ОтговорИзтриване
  30. И аз да кажа, че приготвих тази вкусотия и останахме много приятно изненнадани с Главния дегустатор!Благодаря за тази рецепта, ще я сложа и в моя блог!Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  31. Така, така :) добра щафета се получава с тази супа!
    Благодаря ти, че ми се довери, мила! Сега, както казах и на Весето е ред на соса, Сонче! Преди два дни го пробвахме и върху зелеви сарми и се получи изключително сполучлива комбинация и следва проба с бяла риба!
    Приятна петъчна вечер с много усмивки ти желая!

    ОтговорИзтриване
  32. О, и моите предшественици са дошли от Беломорска Тракия, даже селото, в което са се заселили тук се казва Беломорци. Те се наричаха един друг беломорчани. И моята пра-баба казваше дЯте, дЯца. Даже има такава история: тя направила курабии с маджун, тъй като захарта била кът. На всичкото отгоре ги загорила при печенето. Не стига че били черни от маджуна, ами и горчали. Но тя не признавала провала си викала: "Яжте, дЯца, пак ке направя". Ударението на първато "а". Същата тази баба правеше едни печени чушки със сос от прясно мляко. Вече няма кого да попитам как точно ги е правила...

    ОтговорИзтриване
  33. Мисля, че се сещам за какъв сос говориш, Анонимен: Известно количество прясно мляко (според порциите) се слага да тих огън да поври докато се редуцира почти наполовина, след което, се отвежда настрана да се поохлади и му се добавя при непрекъснато бъркане сока на половин лимон. Поръсва се и с щипка червен пипер, като след пипера не се бърка, за да остане по повърхността. От соса се налива малко в чинията и отгоре се слагат печените, белени пиперки (баба не им махаше дръжките). Но, ако не е тази рецепта, значи определено родите са ни от различни краища на Беломорието. Моята баба спрягаше дЯте в мн.ч. като дЯтета, а дяца си казват тукашните хора. Спомням си как ме кандардисваше да ям: "Да ти клаам, баба, да Ядеш, а? Аде, баба, аде! МакЯ ти ста доходье и ста гЪрми!" :))
    Поздрави и хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
  34. И у нас е на почит тая супа! :) Прави се супер лесно и е много вкусна! Май не съм срещала някой дето да не я харесва.
    В Кипър винаги я правят с пилешки бульон, но не добавяме месо в самата супа, въпреки че с тези топчета изглежда страхотно и мъжете у нас биха одобрили с две ръце. :)

    ОтговорИзтриване
  35. Преглът, преглът... Направо огладнях. Толкова вкусно изглежда, Ирме!

    ОтговорИзтриване