Бабинден

Много обичам българските празници и обичаи. Интересни са ми до толкова, че сякаш празнувайки ги, попадам в приказка. И като на малко дете ми е тъжно, когато дойде края на историята. Никак не ми се иска да свършва, а до следващата има време да мине. Кога беше Коледа, кога дойде и новата година, кога играха кукерите, къпаха се юначни мъже в Йордановските ледени води на реките, мина и Среди зима с честването на Антонов(Лелинден) и Атанасов ден. На единият се мързелува и нищо не се работи, защото е чумав ден – пази се от чума. На вторият се берат кокичета в зори, пекат се питки, мажат се с мед и се коли черна кокошка, като жертвена за баба Чума.

А днес е Бабин ден – по старият календар. Необяснимо и за самата мен съм приела тази дата за честването му. Докато бях млада майка, правех по 5 тави баница и носех на баба, на мама и на свекървата. Тя, свекърва ми, спазва всички традиции и обреди, на всеки празник. Та, на този ден ни посрещаше с менче с вода, закичено с китка здравец и червен конец. Поливахме и да си измие ръцете, дарявахме я с кърпа и сапун, а тя с китката ни благославяше за здраве. Децата преварвайки се, търчаха да се подсушават - не разбираха защо баба им ги мокри посред зима. Беше весело.

А днес аз съм баба. Само дето никой не ми изми ръцете, не напръсках дъщерята и децата с водица. Обаче не мога да подмина по тая причина този толкова мил празник. На село, при свекървата не ходим за Бабинден откакто пораснаха и станаха тийнейджъри, но никак не ми се иска да  забравяме традициите. А обредите за мен са украсата на празника – без тях няма да е толкова приказно и колоритно. Какво като сме наготвили специални блюда и сме се събрали с близки и приятели да празнуваме. То, всеки ден можем да си направим купон, но когато се изпълняват обредни ритуали се усеща, че е наистина празник.

И така, днес у дома има празнична обредна пита за здраве и късмет на децата и внуците.  Сладка, с тъмни и светли стафиди, за да са им шарени дните и полята с мед, за да им е сладък живота. И печено пиле направих, пак по традиция, пълнено с ориз, гъби и орехи. Обреда е съкратен, до обичайна трапеза, но за мен си е празник. С приятелка седнахме, почерпихме се, благословихме и нарекохме здраве, късмет и много  успехи за дечицата. Дано всички пожелания се сбъднат, а орисията да им е хубава и щастлива. Отворихме албумите със снимки, посмяхме се на гордо изпъчените малчугани, на нацапаните муцунки, хванати в точният момент от камерата, на желанието им бързо да порастат като мама и тате, стъпвайки в техните обувки (както и ние сме правили) или облекли големите им пуловери и рокли, влачещи се на метър след тях ....

 Сладури! Нека сте ми здрави и честити, весели и засмени, с бузки винаги червени, с ожулени коленца, с пръчка в едната ръка и моливче в другата!  Да имате късмета , който е подминал наш’те рамена и щастие, каквото пожелаете! Вървете смело напред и успявайте , за да са спокойни и доволни старините ни!

Диплена питка със стафиди и мед

Продукти

700-800 гр. брашно

2 яйца

400 мл. прясно мляко

1 кубче мая (42 гр.)

1 ч.л. сол

3 с.л. бяла, кристална захар

2 ванилии

100 гр. масло, разтопено

50 гр. меко масло

1 шепа смесени тъмни и светли стафиди

5-6 с.л .тръстикова захар

2 с.л. тъмна кафява захар Мусковадо

отделно

1 яйце

1 пликче ванилова захар

Приготвяне

В малка купичка сипете прясното мляко и го загрейте в микровълновата до приятно топло. Сложете в него бялата захар, разбъркайте и добавете кубчето мая да се стопи.

В дълбока купа пресейте брашното със солта и добавете ванилията. Направете кладенче и в него сипете разбитите яйца. Налейте и маената смес и замесете тестото, като добавяте по малко, на порции разтопеното масло. Омесете гладко и меко тесто, което поставете в набрашнен, дълбок съд и покрийте с кърпа. Поставете в топла стая, за около час, докато тестото си утрои обема.

На поръсена с брашно плоскост извадете втасалото тесто, поръсете го леко и отгоре с брашно и разточете на голяма, правоъгълна кора с дебелина около 5-6 мм. Намажете я обилно с мекото масло, поръсете с двата вида захар и стафидите.

Ако сте разточили правоъгълник, а не квадрат, започнете да навивате от широката страна на руло, за да се получи колкото може по-дълго.

Сега, с нож разрежете рулото на половина по дължината му. Така то ще се „отвори” и получените две ленти усукайте на хлабава плитка.

Прехвърлете плитката върху тава, застлана с хартия за печене, намажете отгоре с разбито яйце и поръсете с ванилова захар.

Оставете питката отново да бухне.

През това време загрейте фурната на 220°.

Печете в загрятата фурна за около 5-10 минутки, докато леко се позлати, след което намалете фурната на 180°  и печете още около 15-20 минутки, докато добие златист загар отгоре и хубава кафява коричка отдолу. Ако все още ви се вижда малко недопечена в средата, както стана при мен, покрийте питката с лист хартия за печене и я задръжте още малко във фурната, докато се уверите, че е напълно готова.

Извадете питата, завийте я с хартия и й метнете отгоре една кърпа, да се задуши леко и да остане с мека, макар и хрупкава кора.

Ако я оставите да изстине непокрита, рискувате коричката и да изпръхне.

Все пак това е въпрос на вкус и личен избор. Ние обичаме кората да е крехка, но мека.

Сервирайте все още малко топла и поднесете купички с мед. В нашето семейство с подобни сладкиши се консумира задължително прясно мляко – студено или топло, приготвено като Капучино или с мед и канела.