13 юли 2015 г.

Селско лято и черници

Ще започна днес с една  „Приказка за селото“ – попаднах на нея съвсем случайно тук.

Аз съм на 7 години. Ура!!! Най-накрая заминаваме на село при баба!
На 14 години: Омръзна ми това село и тъпата градина!
Вече съм на 20. Имам чувството, че баба се е побъркала, по цял ден скубе трева, аз разбирам да е в градината, ама тревата покрай оградата на кого пречи?
На 25.  Селото е хубаво само за барбекю.
На 35. Що пък да не посадя малко репички?
На 45. Засях цялата градина.
На 60. Сякаш оградата е обрасла с трева, трябва да оплевя малко.
Все още съм жива на 78. Мъкна тежка раница към село, децата и внуците не помагат, казват – нищо недей да сееш, всичко ще си купим. И само правнука се радва, той е на 7 години и е щастлив, че отново е лято, и ние отиваме на село.
Животът продължава.

И моят вариант:

Малка съм, на ръст до масата. Село си нямаме – градско чедо съм. Иначе баба и дядо са били селски хора, но станали граждани още преди мама да тръгне на училище, така че и идея си нямам за селския живот.
На 7 ме водиха на село  – беше интересно, играехме на криеница в избуелите житни поля, но като за градско чедо ми се видя много мръсно в онази къща и навсякъде из нея миришеше на сминдух.  До тогава харесвах чубрицата с него. Продаваха я в хлебарниците и когато ги зареждаха с току-що изпечен, топъл хляб, парата от него, минаваща край пликчетата с чубрица се завихряше, стелеше се навсякъде и разнасяше неописуемо вкусен аромат. Винаги ми се искаше да си купя пликче, че да ръся начупения самун по пътя до дома, от който пък оцеляваше само половинката. Но споменът за мръсотията на село се загнезди в съзнанието ми дълбоко, дълбоко, заедно с аромата на сминдух. От тогава да не ми замирише на него.
Някъде около 14-15 годишна: баба и дядо си купиха къща в родното село на дядо. Беше малка, но накипрена и чиста. Всяко лято оставах при тях - кога за седмица, кога за месец, НО не си намерих другарчета от местните. Не ми се нравеше идеята по цял ден да стоя на пейката пред къщи и да одумвам всеки и всичко. Това не бе моето виждане за добре прекарано време. Нямах късмета като на другите гражданчета,  да случа на интересни и забавни съседчета на село. Затова следвах баба и дядо навсякъде. С баба за чаладинки, за охлюви, за шипки, в градината сред лехите и цветята, в кухнята, следобеди край грамофона (тогава се слушаше музика или от радиото или от грамофона – колекцията ѝ бе ограничена с унгарска музика и класика) или с книга в ръка, седнала на стълбите пред прага... Дядо имаше мотор и ме возеше на задната седалка, учеше ме какво е захарно цвекло, кое копаня за прасета и кое нощтви, как да правим домашна шарена сол, как се мачка гроздето за вино, как се рони царевица, как да му измервам кръвното, дресирахме котарака и зайците и милион неща още. А каква лютеница бъркахме с баба на огнището, какъв кайсиев мармалад и нектар правехме... Няма такава вкусотия! А пък комат от топъл, селски, напудрен с брашно и ухаещ на фурна хляб, бучка меко, домашно сирене и домат откъснат от градината – червен и пукащ се от зрялост и сладост – няма и такава вкусотия! Напролет вместо домат – стрък пресен чесън. Идилия! Абе, дете да си – морето ти е до колене и всичко е забавно и интересно!
На около 20, селото определено не бе вече привлекателно – под лъжичката ми трептяха пеперуди, страните ми все изгаряха и интересът ми бе насочен в друга насока. Да плевя селската градина ми бе едно от най-досадните неща. По-интересно бе да си стегна багажа за един час и да дръпна към морето.
После животът ни завъртя, създадох семейство, деца, приоритетите се смениха и рядко оставаше време за лични предпочитания. Красивата, селска идилия избледняваше като я заместваше блянът за онова синьо море, горски пътеки и чужди страни, занимания по интериорен дизайн, екзотично озеленяване, домакинстване, учене на азбука, сричане, смятане, понякога рисуване ... А всичко, което селото предлагаше някога, сега набързо набавяхме от пазара. На другото село (милото е селско чедо) ходех по задължение, а на моето, при баба и дядо се отбивахме пътьом. Все бяхме в движение, все забързани нанякъде и носещи по 5 дини под една мишница. На моменти копнеех за спокойствие и тишина, която можех да намеря единствено за 4-5 часа в леглото. Ако трябваше да се заровя в селска градина, това означаваше да се откажа от живота.
На 45 – децата пораснали, самостоятелни, а аз вече въздигната в позиция на баба, нови интереси, хобита и неусетно земята взе „да ме тегли“, както казваше мама. В тези години се зароди интересът ми да садя всякакви семена, да редя градина, да бера плодовете ѝ. До вкусът ми към екзотичното се притъкми и приседна и този към рустикалното. 




Впечатляват ме все повече дребни неща, които до този момент ми изглеждаха незначителни, всякакви тревички, пчелички и заобичах много плодове, на които не бях фен.









Промени се вкусът ми към храната, както и виждането ми за нея. Изрових от плевнята и килера на село скътана на дълбоко, в прахоляка стара посуда, излъсках я и ѝ вдъхнах нов живот. Изнамерих и стара печка на дърва, във фурната на която прекрасно се пече хляб, докато отгоре и се пържи в голяма тава, домашната лютеница.
И бях забравила колко е приятно да се настаниш под сенките на смокинята, да похапваш пресни плодове и да се отнесеш с някоя интересна книга. 



Даа, хубаво е да имаш подобен пристан, на който да акостираш обрулената си от стреса в градската джунгла душа. А докато дойде времето, в което може би ще ми се прииска и да се закотвя там (за сега е малко вероятно), ще крадем късчета мир, спокойствие и наслада от всяка минута, прекарана в зелената ни, селска лагуна.

И за да не е публикацията само едно душевно излияние, ще споделя последната сладка вкусотия, която спретнах набързо от останала кутийка Маскарпоне, малко Савоярди и паничка вкусни черници. 

Парфе с манго и черници



Продукти
/за форма с Ø 22 см./

½ голям пакет бишкоти Савоярди (вътре са 4 пликчета с по 12 бишкоти, така че 24 бройки стигат)

за манго крема
500 гр. Маскарпоне
1 узряло манго
2 с.л. пудра захар (или на вкус)
1 ванилова захар
100 гр. разтопен бял шоколад
1 пликче желатин

за крема с черници
400 гр. квасена сметана
2-3 с.л. пудра захар
2 бр. ванилова захар
200 мл. млечна сметана (30%)
1 шепа черни черници
2 пликчета желатин

за конфитюра
1  ч.ч. черни черници
1  ч.ч. малини
1 ч.ч. захар
½  пликче Gelfix Extra 2:1
______
Ако не ви се приготвя този конфитюр, можете спокойно да ползвате някакъв друг от горски плодове (къпини, малини, боровинки, касис)

за декорация
200 мл. млечна сметана (30%)
100 гр. разтопен бял шоколад
янколко пресни черници и свежи листенца мента

Приготвяне


Започваме с конфитюра.
Приготвяме го по описанието на пликчето с Gelfix като накрая прецеждаме през сито, за да премахнем семките. Ако ни домързи, минаваме без тази процедура. Оставяме настрана да се охлади, докато приготвим кремчетата.

За крема с черници най-напред пасираме плода.
Отделно разбиваме за кратко квасената сметана с пудрата захар и ванилията.
Разбиваме и млечната сметана и внимателно я събираме лъжица по лъжица с квасената. Накрая добавяме и плодовото пюре. Хомогенизираме сместа и я желираме с пликчетата желатин. На всяко пликче има описание за употреба, но все пак – разтваряме прахчетата със студена вода ( по 2 с.л. на всяко прахче), изчакваме желатинът да набъбне и го слагаме на водна баня да се стопи до прозрачна течност. Не бъркаме, за да не се разпени. Щом се стопи го добавяме към кремчето и разбъркваме добре.

В тортен поднос центрираме коригиращият се ринг за торти, предварително стегнат на 22 см.
Наливаме 1 ч.ч. пресно мляко в купа и потапяйки бишкотите от двете страни за по 1-2 секунди ги редим в ринга за основа на парфето. Тук ще влязат около 12 бишкоти.
Отгоре им наливаме крема с черници и прибираме в хладилника да стегне.
Понеже следващото кремче ще се приготви също много бързо, препоръчвам да ползвате на този етап фризер, вместо хладилник.

За манго крема трябва да извадим месестата част на мангото, да я пасираме, след което я събираме с помощта на миксер с вече разбитото със захарта и ванилията Маскарпоне. Доливаме разтопения бял шоколад, хомогенизираме сместа и я желираме, както при предишното кремче.

Изваждаме подноса от фризера, нанасяме върху стегналия се вече черничев крем конфитюра и насипваме отгоре манго крема. Заравняваме повърхността и тръскаме 3-4 пъти леко в масата целия поднос, за да може, ако има някъде в крема въздух да излезе.
Прибираме отново в хладилника/фризера и си приготвяме междувременно сместа за декорацията.
Разбиваме сметаната, разтопяваме шоколада и събираме двете смеси в малка купа. Разбъркваме и прехвърляме в пош.

Когато парфето е окончателно стегнало (най-рано след поне 6 часа, а най-добре след 12), разкопчаваме ринга и с помощта на мокър нож с широко острие внимателно го отлепяме и освобождаваме парфето от него. Облепваме страните му с разполовени бишкоти Савоярди и декорираме с кремчето в поша, листенца мента и свежи черници.



Тортичката е семпла, лека и със свеж вкус. Може да поднесете както с някакъв подходящ, летен коктейл, така и с млечно-плодова напитка.
Ето една идеална за случая – много вкусна, ароматна и разхлаждаща с участието на все още зреещите черници. 


За нея няма специална рецепта. Слагаме в голям буркан шепа черници, 1-2 сл. захар (или мед за по-здравословен вариант), доливаме с  кафена чашка пресно мляко и пасираме. Прецеждаме и разреждаме с още мляко, в количество по ваше желание. Може да замените половината или цялото количество пресно мляко с някакво растително – кокосово или ядково. Може да смесите черниците с някакъв друг плод, както в случая съм ги комбинирала с малини и да ароматизирате с ванилия.
Развихрете въображението си и се насладете максимално на този този страхотен, сочен плод! Удоволствието е гарантирано!  J


И ако още не съм ви омръзнала, ето и малко полезна информация за черницата:



Зрели черници може да берете от края на юни, а дотогава може да си купите сушени или замразени плодове. Те са нежни, сочни и много сладки на вкус. Свежите черници са нетрайни и е добре да се ядат веднага след набиране.
Черниците съдържат цитрусова и ябълчна киселина, пектин, танин, витамините С и В2. Богати са на минерали: желязо, магнезий и калций. В народната медицина са използвани срещу инфекции на пикочните пътища, епилепсия, безсъние, диабет, чревни парази.
Отвара от листата на черница понижава и контролира кръвната захар и се препоръчва като чай за хора със захарен диабет.
Черните черници притежават разнообразие от лечебни свойства.
Експертите ги причисляват към супер храните, заради голямата им роля в битката с остаряването и профилактиката на много болести.
Неузрелите плодове се използват срещу диария.
Зрелите черници имат лек лаксативен ефект.
Ако се консумират и от двата вида черници, ще си осигурите много здравословни ползи:
Подмладяване
Противопаразитно действие
Регулиране на кръвната захар
По-малък риск от дегенеративни заболявания
Укрепване на бъбреците
Засилване на детоксикацията в черния дроб
Лек лаксативен ефект
За добро зрение
Белите черници се прилагат широко в козметиката за приготвяне на кремове с избелващ ефект за премахване на петна върху кожата, както и за лечение на артрит, при нервно пренапрежение, умора и обща отпадналост.
Оказва се също, че черничевите листа са новата супер храна и билка .

Е, след всичко споделено по-горе не си мислете, че лудата глава е улегнала – като нищо мога да стегна багажа за час и да отлепя внезапно на някъде. Лятото зове за приключения. J


28 коментара:

  1. Леле, страхотна си! :)
    Така увлекателно разказваш, с такива красоти ме засипа, а накрая и този невероятен десерт!
    И аз съм градско чедо, но не знам защо, земята ме тегли. Обичам да се "ровя" из нея. Дъщерята все ми се чудеше, пък гледам като стана на години и нея вече я тегли и там намира отмора! :)
    Приятна нова седмица, Ирме!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хм, старите хора казват, Ина, че от там сме дошли, затова и по някое време натам ни тегли. Опитвам се да не го вярвам, но е почти закономерност. :) Отделно от тази донякъде тъжна констатация, се радвам, че публикацията ми ти е допаднала и си намерила себе си между редовете ѝ. Драго ми е, че и парфето ти е по вкуса, мила и благодаря за комплиментите!
      Прегръщам те и ти желая красиво, незабравимо лято!

      Изтриване
  2. Ирме, такъв е кръговратът на живота:)
    И аз съм градско чедо и досега няма село,
    където да отида!
    Тортата е перфектна, макар че по твоето обяснение
    е 'спретната набързо" :)
    Прегръдки и хубаво лято!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, те обясненията ми са винаги подробни, Дани - така няма после недоразбрали. ;) Но тортичката наистина се приготвя бързо, макар да ѝ трябва време за отлежаване. Да ти призная, не мислех да я облепвам с бишкоти отстрани, но гаф на всеки може да се случи - малко я деформирах от едната страна. докато отлепях пръстена и идеята дойде навреме, че чак и на мен ми хареса резултата. Така, че перфектна е малко условно казано. Ето изложих се! ;)) А на теб благодаря от сърце за високата оценка! Гушкам те!

      Изтриване
  3. Ирме, напълни ми душата! Ама с всичко! И за да не остане празен стомахът, ще се подсладя и с десерта - какви снимки само! :)
    Поздрави и нека ти е волно винаги!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Гери, много си мила! Благодаря ти, слънце! А ти се наслади на парфето като го направиш - какви са тези виртуални почерпки?
      Голяма прегръдка от мен!

      Изтриване
  4. Фотографиите ти са толкова ефирни и свежи,Ирма,че сякаш усетих вкуса на черницата в поелите сок бишкоти......
    Поздравления за цялата публикация!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Миленка! Ама как позна за бишкотите :))
      Хубаво лято от мен! Прегръдка!

      Изтриване
  5. Много вълнуваща публикация, Ирма!
    За миг си представих моите баба и дядо и тяхната къщичка, и селото им. Много ми липсват. Лятото прекарвахме там със сестра ми. Това беше най-прекрасното време. Благодаря за сладките спомени, които породи в душата ми, твоята красота. А рецептата..ти си знаеш. Нямаш равна..Прегръдки горещи!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аля, прегръщам те, мила и те чакам да долетиш тук, че да те почерпя както си трябва за безбройните комплименти, с които ме засипваш!
      Много целувки от мен, хубавице! :) И се пази през август!

      Изтриване
  6. Перфектно парфе, Ирме! Изумително изглежда! Толкова е свежо и елегантно. Благодаря ти за удоволствието!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодарностите за теб, мила Йоли! Пак ме хвалиш, а толкова кусури си има и това парфе - я, му вих накъдрената повърхност! Но беше наистина много вкусно.
      Целувки и прекрасно лято от мен!

      Изтриване
  7. Ирма, много се забавлявах, когато ми попадна началния текст, намерих си доста прилики, а после и при теб....толкова общи неща, за кой ли път....Тази работа с децата и при мен не се получаваше, въртях се около баба и дядо, а после не стоях толкова дълго при тях, други ветрове ме завяха, вече с моите приятелки се мотаех.....Сега и мен ме привлича тайната и мистикат ана засетите семена, обожавам да ровя из разни стари килери...
    А десертът е фантастичен, така ми се дощя да хапна черници!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Игличе, не е случайна тая работа, нали? Трябва да се организирам (аз, че вече сигурно ти изглеждам кръшкач) и да се срещнем ... що пък не и на по парче торта, нали? В момента искам само да си пожелаем да достигнем финала на тази приказка, дори и да го продължим, па макар и заседнали в някое китно селце - с лаптопа на скута, котарак в краката, с нашите дядовци наоколо и дечурлигата в черниците ;)))
      Ех, живот! Хубаво лято ти пожелавам, усмихнато и незабравимо!

      Изтриване
    2. Игличето е чудесен събеседник :)
      Имахме удоволствието да си побъбрим на кафе :)

      Изтриване
    3. Благодаря и на двете, момичета! Трябва да вземем да си спретнем една среща на някое местенце! Живот и здраве, забавна картинка като баби в бъдещето ни рисуваш, Ирма, усмихна деня ми! Прегръдки!

      Изтриване
  8. Десертът е много вкусен! Хареса ми много комбинацията от аромати, вкусове и цветове! Благодаря ти за интригуващия и увлекателен разказ! Пренесе ме в детството си и много ми хареса там...с твоята баба и дядо, в горите, на двора и в градината.......
    Прегръдки!
    Хубави летни дни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хубаво е да разбереш, че написаното от теб не е отишло на вятъра, че е достигнало до душата и на друг човек, че му е въздействало и му е харесало. Тъкмо напоследък се замислях дали не прекалявам с емоционалните излияния и се въздържах от тях. Ето че пак се отпуснах и се радвам, че не съм сгрешила! Благодаря ти, Бети и пак заповядай! :)
      Нека и твоето лято е най-малкото такова, на какво се надяваш! Прегръдка!

      Изтриване
  9. Само ще кажа, БЛАГОДАРЯ!, разплака ме от умиления. Виждам в теб, Ирма, себе си...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Светът е голям и малък едновременно, Вили, а ние и двете сме деца на една малка България и дори далечни и непознати, си приличаме по едно - закърмени сме с българско мляко и сме дишали един въздух... може би по едно и също време . Кой знае, може и да сме се срещали и разминавали по прашните пътища някога някъде... :)
      Прегръдки от мен и хубаво лято!

      Изтриване
  10. И мен ме подсети, Ирме, като бяхме малки със сестра ми, как се катерихме на една черница в градината на село. По нашият край им викаме барабонки :), и си ги хапвахме направо от дървото. Бяхме весели и безгрижни. Ех, какви времена...:)
    Поздравления за стилната и красива торта!
    Весело и слънчево лято! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Черниците си имат много имена, много различни, макар и в селища отдалечени само по на десетина километра едно от друго. Понякога не можеш да схванеш за какво ти говори човекът отсреща и можеш да се обидиш. При нас барабонки казваме на друго, Хриси и ако тук предложиш на някой да го почерпиш с барабонки, като нищо можеш и бой да си отнесеш :))) Но животът нямаше да е толкова цветен и весел без подобни украшения. :)
      Хубаво, цветно и вкусно лято ти пожелавам! Прегръдки!

      Изтриване
  11. Много хубави спомени имам от ходене на село,когато бяхме малки.Само че аз ходех в едно по-голямо село,т.е. град,но пак при баба,и пак аромата на селски хляб ми е познат-много обичах да го започна още от магазина.Обожавам аромата на сминдух :)) .Но...всичко и всички с времето си.Благодаря,че ме върна за миг към топли спомени,които ми изникнаха в съзнанието,а парфето знаеш е от моята любима десертна категория-чудно е,много ми харесва!Хубава вечер,Ирме!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Добре го каза, Роси - всичко и всички с времето си! Дано имаме много време, да сбъднем повечко мечти и да създадем добри спомени! :)
      Поздрави сърдечни!

      Изтриване
  12. гледам всички са се върнали в онова време, та и аз да си кажа: имах късмета да наричам село едно махала в една дива част зад Витоша, където до ден днешен няма ток, път и вода;) Цялата махала беше от роднини и не, приятелчета там нямах, но братовчеди колкото искаш- изкарвах незабравими лета, помагах на баба ми само ако ми се помагаше, иначе луди игри. И понеже съм отраснала в къщ, макар и в големия град, след краткия си апаратментски живот, създадохме точно онова, което е най-близо до всичко- селски живот близо до града. Кеф ми да варя лютеница на двора, кеф ми да пийна коктейл с лаптопа сред цветята. Все още скромно бучкам семенца, но и в това ще напреднем с годините;)
    Прекрасно и нежно парфе, Ирма. Хайде, хубаво лято на лудата глава;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, както си почнала със семенцата, макар и скромно, ще стигнеш и до плевенето. :) Няма обаче да те жаля - имаш страхотни помощници и тежко им на бурените ;))
      Иначе, средата определя в голяма степен и характера на човека, и възгледите му. И това, на което е свикнал и което му харесва, вечно ще търси и ще преследва. Ти, Марте си волна птичка - нищо чудно, че си направила такъв "модерен" избор. Аз още се помайвам, но... :)
      Пожелавам ти щастие и време да му се наслаждаваш, мила! Прегръдка голяма!

      Изтриване
  13. Ирме, много ми беше интересно да прочета за детството ти...Вярно е това с приказката, май така се оказва - децата и възрастните обичат селото:)
    Колкото до черницата - един от любимите ми плодове е, пред нея са крушите и смокините. Десерта ти е просто фантастичен, за снимките няма да казвам - много са ми любими! Хайде, хуквай на някъде, луда лудетино, па макар и баба:))

    ОтговорИзтриване
  14. Хе хе, благодаря, Весе! :)
    Виж, лудетината хукна, но не издържа на горещините - оказа се, че грешна посока съм избрала, макар и с много вода, та сега реанимирам под климатик и карам само на вода. В това време само на Мусала ще ми е добре ;))) Ти да не би да си вече моряче? :)


    ОтговорИзтриване