Еньовден - един празник на природата и сетивата

Днес е Еньовден - ден, който бележи началото на летните празници.

Самият той се смята за тракийско наследство и се чества в деня на лятното слънцестоене, затова и е наречен още Ден на Слънцето, най-големият летен празник. На този ден слънцето се намира в зенита си и денят е най-дълъг. Народните предания казват, че при изгрева си то трепти, играе и който го погледне в този момент, ще е здрав и щастлив през цялата година.  Старите хора казват още, че „Слънцето на този ден се прекатурва и потегля към зимата, Еньо намята кожуха си, за да ходи за сняг”, а денят започва да намалява.

От този ден започват да се нижат летните празници - Петровден (29 юни),  Свети Врач – ден на билкарите и лечителите (1 юли – празник и на град Сандански), летния Атанасовден „среди лето” (5 юли), Света Неделя (7 юли) и летния ден на пчеларите Свети Прокопий (8 юли), Горещниците (15, 16 и 17 юли), Илинден, ден на летните бури (20 юли).

Обичаите и обредите, изпълнявани по време на летните празници, целят преди всичко предпазване на реколтата от природни бедствия (градушка, суша, огън), както и от злонамереното магическо „обиране/крадене”

На Еньовден се берат билки, които според преданията са най-силни и лековити, ако са набрани именно в този ден. Най-добре е това да става в ранни зори, за да са поели първите лъчи на слънцето и росата по тях да е еньовска, лековита. Берат се 77 билки и половина, които лекуват точно толкова болести. Половин болест била нелечима. Правят се големи венци от полски цветя, под които се провират всички за здраве.

В предната вечер, моми залагат под розов храст котлета, пълни с вода, накичени със здравец и червени конци.  В тях  пускат пръстени, а на заранта се правят гадания за женитба.

А в ноща преди празника, най-потайната и мистериозна нощ на годината, скитат магьосници, бродници които крадат от нивите и стадата най-хубавото, берат омайни билки и правят магии.

Еньовден е цяло събитие, един празник на единството между човека и вселената,  изпълнен с много колорит, магия и надежди.

Ето  моя ден в музика и снимки:

Утро,

тишина,

път,

прохлада!

Въздух,

свежест и ухания...

Вдишвам!

Земя, треви, природа...

Слънчев изгрев и

леки стъпки във роса.

Вода кристална

Изкушение

Треви и вятър, свобода

Цветя и багри...

нежност, трепет и целувка

Божествено!

Загадка

Гори и сенки, пътеки, бяг и смях 

И пак целувка

Високо!

Облаци, копринени

 ....

Уединени, влюбени и силни.

Дълбоки корени и семена. Устои.

Поля, жита, злато, хляб...

... оцелели

Тихи стъпки, сливане... 

и птичи песни.

Пак треви... и мирис на живот

Магия!  

Съвършенство!

Бяло, нежно, просто и вълшебно...

Мечтания...

и пчелици

и живот, любов...

Безкрайна прелест!

Надежди

Спирала 

Безкрай

Въздух , тихи стъпки,  две ръце до други две...

... омая

Бог,  Природа, Любов и Магия!

Това бе днешният Еньовден - вълшебен повече от повече, ден на забавление и равносметка, завършил с лятна буря, баня с Еньовски дъжд и стихове за десерт:

Еньова магия

Звездна нощ обгърнала земята,

наметната със тъмно син атлаз,

с прохладен дъх и мирис на трева

в омаен сън тя всичко прикова.

С трепет чакала тъмата,

завита само със любов,

грабвам бързичко торбата,

навън пристъпям с благослов.

Разпуснала коси, поглеждам към небето.

Луната, бяла топка от опал,

разпънала пътека от коприна,

ме води точно към целта.

С ръце треперещи посягам,

намирам клонче от елмаз,

думи страстно шепна в мрака

и превивам се в екстаз.

Огън във очите ми блещука,

засиявам цялата от страст...

ставам самодива, пощурявам,

и танцувам с огнени крила.

Търся те във сенките и моля,

с нежен глас за твоята любов,

във вечна вярност ти се вричам.

Опиташ ли, си най-щастливият ми роб!

Затуй, не бягай, страннико обречен!

Не поглеждай и за миг назад!

Аз съм  вещица, човече!

Изгори със мен във огнената жар! 

...

Нощта омайна е и сляпа,

нощ на тайнства и стихии.

Момиче съм от истина  и огън.

Изпий ме жадно - аз съм  Еньова магия!