Зелено, зелено, зелено ...

Някои хора асоциират случки, настроения, музика, лица, числа, букви... или общо казано определени впечатления, с цветовете. Аз съм една от тези хора. Например, всеки път когато слушам Болеро (Boléro, Maurice Ravel) , усещането ми е за цвят тъмна череша и винаги се сещам за тъмни, сладки, едри череши.

Днес съм в зелено настроение. Зеленото е пролет, зеленото е свежест, зеленото е живот, вдъхновение, сила и надежда. То е с вкус на мента, с мирис  на лимонов цвят, на трева, на бор, то е горски мъх. 
Ето го виновника за това ми усещане днес

Зеленото, което виждам веднага щом погледна през прозореца ме зарежда с енергия от сутринта. 

Тази тучна поляна се е разстлала под терасата ми, големите дървета вече са накичили зелената си одежда и са приютили цяло ято птички, които така мелодично ми чуруликат от ранни зори до късна вечер, че ми иде да запея с тях. Не знам какви са, но съм убедена, че преди време нямаше такова разнообразие от птици в града. Имахме си врабчета и гургулици,  лястовици и щъркели, питомни гълъби и това бяха. Пойни и екзотични само на някой в кафеза. А сега са по дърветата. От гората и полето са дошли явно, за храна ли, за какво ли? Едва ли  си умират да са край нас, в градската лудница, но ... Чудно! Гледам по жиците, освен обичайните заподозрени и едни сини, жълти, пъстри, черни, по-едри, по-дребни. И всички пеят, по цял ден. На три, четири, пет гласа.  Страхотно е!

Става ми зелено и душата ми пее с тях.  Е, не разбира се оная прословута песен за парите - от нея би ми причерняло :-) 

А как обичам сутрин рано да посрещам слънцето на терасата! С чаша топло, ароматно кафе. Градът още спи,  въздухът е чист и хладен, мирише на роса, тишината е навсякъде. От време навреме изчуруликва някое птиче, още сънено и замлъква. С първите лъчи започва и живота, с онова, съненото, което се е разбудило и вдига останалите с настроението си. Започва се една невероятна симфония...  Каква симфония! Това е нещо като поникването на тревата, ако сте го виждали по телевизията на забързан кадър,  в някой научно-популярен филм. Първо една тревичка, след нея две, после четири, осем и изведнъж всички кълнове се надпреварват кое по-бързо и по-високо да вдигне глава, да се източи и да достигне слънцето. Така правят и птиците сутрин, така посрещат слънцето и новият ден. Започва онова, съненото. Притихва. След малко усетило първият лъч съобщава на това до него, то на другото, събужда се едно гнездо, подвикват и на съседното, на онова от другото дърво, оттам се разбуждат и останалите....  като верижна реакция. Различни звуци, различни песни, но в някаква хармония. Започват ритуалния поздрав за „Добро утро”. И аз присъствам, и аз поздравявам утрото, но по мой си, човешки начин -  притихнала, отпусната, с блясък и наслада в очите.  С усмивка. Абсолютен релакс. Отпивам останалите глътки уханно кафе и денят започва. Невероятно е усещането. Но, (все има едно „но”) не всеки ден успявам да се събудя за шоуто. Както днес. Ама пък зелено ми е на душата. Цветята на терасата са станали и чакат баня и закуска. Обходих ги поред,  дадох им водичка, окъпах ги и ги целунах. Аз понякога си целувам цветята. Така де, те ми дават красотата си, аромата си и настроение ми дават, пълнят ми сърцето и душата. Засужават по една целувка, нали? :-)

   

И понже ми е зелена сутринта, да ми стане и зелен деня, а?  

Една голяма торба  спанак ми донесе вчера мойта половинка. И той обича да му е зелено. Тази година пролетта е много топла, сякаш е лято. И спанака, и другите подобни зелении много бързо отминаха, не можахме да им се порадваме и насладим както друг път. Е, има марули и лук още, но изпуснахме почти  лефурдата (мечият лук), лапада застаря, спанака също, а киселеца  не го и видях. А е още началото на май. Та, днес се заех с голямата торба спанак. Мия го под течаща вода, листо по листо, за по-сигурно. Отделих за чорбица (без нея не се минава) за ризото, за салата и той свърши. До сега винаги изхвърлях коренчетата му. Днес реших да пробвам да сготвя нещо с тях и аз. Толкова съм слушала и чела за какво ли не от спаначени коренчета, но все не се решавах да опитам. Е, за всичко си има време и място, нали? Дойде ред и у нас да се ядат коренчета от спанак. Мама би казала "Е, няма ли какво да ядете, 'ми корени?! Да вземем малко овчи пържоли да наложим..." 
Ха-ха-ха-ха 

Попрегледах в нета кой, как и с какво ги готви и накрая си измислих една супичка. Получи се много, ама много вкусна, ароматна и лека. Веднага показвам и давам рецепта. Ще се радвам да ви допадне, да я пробвате и да ви се услади. Поне колкото на мен.  :-)

Млечна супа от спаначени коренчета

 Продукти

коренчета от спанак (от 1 кг. спанак)

2 стръка пресен, зелен лук

50 гр. масло

2 с.л. олио

2 пълни с.л. брашно

2 л. вода

½  с.л. сол (или на вкус)

1 кофичка кисело мляко

2-3 стръкчета пресен джоджен

Приготвяне

Почистете спаначените коренчета (аз оставих малко дръжки и най младите листенца по тях) и ги измийте старателно.

В тенджерка, на среден огън разтопете маслото и олиото. Добавете брашното и запържете за 2-3 минутки, като разбърквате постоянно с тел, за да не загори. Отведете настрана и на тънка струя, при постоянно бъркане добавете на порции водата. Внимавайте да не се получат бучици!

Върнете на котлона, посолете и оставете да заври. Следете тенджерата защото може да кипне и в такъв случай добавяйте на няколко пъти по малко (1/2 к.ч.) студена вода. Така ще предотвратите изкипяване, дължащо се на брашното. Поради тази причина някои предпочитат да го добавят накрая на ястията, но по-вкусно е когато в началото се е запържило в маслото.

Нека поври така за около 5 минутки и добавете нарязаният зелен лук и спаначените коренчета. Оставете супата да къкри на тих огън докато омекнат напълно зеленчуците.

Отведете настрана да се охлади за около 5-10 минути и пасирайте всичко. Не е нужно да прцеждате.

Разбийте в купа киселото мляко до гладкост и разбивайки,  по малко добавяйте от пасираната супа докато температурата на двете смеси се почти уравновеси. Тогава сипете млечната смес на тънка струя в тенджерката, разбъркайте и върнете на котлона за още 5 минути.

Отведете настрана.

Сервирайте както топла, така и охладена като добавите по лъжица квасена сметана и подправите със ситно, ситно накълцан джоджен.

Супата е много походяща за малки деца, които не харесват вида на много зелените ястия. Вкусът е невероятен, млечен и приятно киселичък.

Можете също да я приготвите и със листа спанак вместо коренчета, като количеството им трябва да е около 300-400 гр. Но пък, по ваш вкус може да импровизирате и с количеството и с вида на спанака (например замразен спанак в кутии - пасиран или на листа). Можете да прибавите ориз или картоф в супата, също ще се получи добре. Аз лично, мисля следващият път да добавя оризче и пак да пасирам.

И нали денят е зелен,  и салатката е зелена. С  гъбки, запържени в масло, яйца, кашкавал, естествено спанак и разни зелении за още аромат. Полята с лек дресинг от лимонов сок и масло. Накрая малко черен пипер, да подсилим вкуса и ... Voilà! Простичко и вкусно!

Знам че ми предстоят още много зелени дни, в почти всичките им отенъци, с любими вкусове и аромати и с нетърпение очаквам новият цвят.

В какъв цвят е вашият ден днес?