16 май 2012 г.

Нещо като толумбички и спомен за кафявия, амбалажен плик


Харесвате ли толумбички?

Ние - много, макар да не ги правя често. Аз дори си хапвам от тях и преди сиропирането им. Не са никак сухи, както предположи една приятелка, когато и споделих това. Отделям няколко, за да ги потопя в мед или разполовявам и пълня със сладко, със сирене ... или комбинирам сладкото и соленото в едно.

Обичам ги от едно време, от детството още. Спомням си в началото на 70-те години, била съм около 4 - 5 годишна,  как татко се прибираше от работа вечер с кафяв, груб, амбалажен плик пълен с толумбички. Така са ги продавали тогава, в „еко” опаковки. Как не се късаха от сиропа им не мога да се сетя. Понякога носеше в плика друго сладичко, но него не помня. Обаче толумбичките са ми ясен спомен. Няма да забравя и песента, която влизайки у дома свирукаше, за да го познаем - една песничка на Щурците: „ Звън, звън, звън вятър по стъклата ни звъни....". Търчах да му отварям вратата, а той ми подаваше плика с усмивка.  О, веднага  отгатвах какво има вътре по избилите петна от сиропа! :-) Мама работеше на смени. Когато отиваше след обяд, гледаше преди това да отхвърли колкото може повече задължения в къщи и да сготви. А татко осигуряваше десерта.  
После, вече нямаше кафяви пликове с толумбички. Мама бе научила рецептата и си ги правеше у дома. Аз помагах с ножицата - режех ги, докато тя ги шприцова в горещото олио.  Живеехме в квартал с малки къщички, наредени по протежението на река Марица. Във всеки дом съжителстваха по три поколения. Никой не заключваше врати, познавахме се и си бяхме като едно семейство.  И ние децата бяхме като роднини. Не си спомням да сме се карали и били.  Да! Играехме по цял ден на улицата или в нечий двор.  Лятото целите в прах. Вечер мама ме къпеше на двора в едно голямо, метално корито и ме оставяше загърната да погледам звездите. Как не ми отмаляваше врата?! Все се пулех нагоре, показвах им самолетите, броях ги даже. По онова време се чуваха отдалече, че идат и се взирах в тъмното, да им видя сигналните лампички. Мигаха като звездите. Имахме такова щастливо детство! И до днес си спомням коя къща, по коя беше, в коя кой живееше, дори мебелировката им помня. До нас имаше една баба Вера, огромна и едва вървеше. Та тя имаше кокошарник, който граничеше с нашия двор. Да, ама кокошките ѝ си бяха направили дупка под оградата и идваха у нас. А аз използвах дупката и все бърках през нея да си взема някое яйце. Детска му работа. Защо са ми били тези яйца? Сега като се замисля колко са били евтини тогава ... но на едно дете едва ли му е била икономиката в главата. ;) Явно съм го възприемала като състезание с кокошките или самите тях като наши, щом всеки ден идваха в нашия двор.  Дори когато най-близкото яйце беше по-далечко и късата ми детска ръчичка не го достигаше, не се отказвах. Протягах се, протягах се и накрая отивах в къщи и без да ме видят взимах един черпак (с мнооого дълга дръжка) и с него придърпвах белязаното яйце. А баба Вера все се чудеше горката, де са и яйцата. Един ден три яйца, на другия ден нито едно. И решила да дебне. И ме хвана. Оплакала се на баба, че да не ям бой. Само ме навикваха, ама как ...  Повече не погледнах към кокошарника, ако че минавах на ден по сто пъти покрай него.  И хляб не им ронех вече. Научих си урока: има наше и ваше, а чуждото не се и поглежда!

Та днес, за закуска имахме толумбички.  По-точно казано - нещо като толумбички. По на мама рецептата, пазена в един дебел тефтер, в който записвах всичките ѝ сполучливи (според мен) майсторлъци от кухнята.  Само че сега са малко по-различни, като форма и като изпълнение.
Вече няколко пъти срещам рецепти за толумбички с крема сирене и реших да пробвам. Така и така  си ги пълня понякога със сиренце, защо да не го сложа в тестото? Нещо като бухтички, но с парено тесто. Нямах обаче достатъчно захар, а как не ми се търчеше сутринта рано до купувам... Започнах ги все пак, с идеята да пратя някой до магазина малко по-късно, за да направя и сироп. Докато бърках тестото умната ми главица роди идея – няма да са сиропирани, а слабо подсладени вътре и заскрежени със захар отвън. Имах малко останала захар в захарницата и щеше да стигне.  Продължих да действам нататък с облекчение. Да, ама главицата ми бе отпочинала добре през нощта и след едно силно кафе, сега работеше на пълни обороти, та и друго измисли. Няма и да шприцовам толумбичките както обикновено, ами да взема да разнообразя още рецептата.  Вместо с поша да изстисквам и да режа, оформих топчета с длани. Бързо и лесно - изпържих, отцедих и захаросах.

Ето го резултатът:


Златни и много ароматни топчета, хрупкави отвън и пухкави отвътре.  С деликатен вкус на сирене, леко подсладено и ухаещо на масло и ванилия.  Малко продукти, но достатъчно, за да е сполучлива рецептата. И бърза, което не е никак маловажно. Много ни харесаха. 


Ванилови топчета с крема сирене

Продукти
/за около 60-70 бр./

за тестото
6 яйца
1 к.ч. захар
125 гр. масло
½ л. вода
600 гр. брашно + още малко за доомесване
щ. сол
200 гр. крема сирене
1 ванилия

за пържене
½ л. олио

за поръсване
около 1 ч.ч. кристална захар
1 ванилия


Приготвяне

Сипете в тенджера водата, маслото, солта и захарта и сложете на котлона да заври. След това намалете огъня, добавете брашното наведнъж и с дървена лъжица бъркайте постоянно докато се сгъсти и тестото само започне да се отлепя от тенджерката. Не спирайте бъркането, за да не загори и да не стане на бучки.
Отведете съда настрана и оставете да се охлади. Тогава, добавете яйцата едно по едно и бъркайте докато се усвоят напълно от тестото.  Добавете и крема сиренето, предварително разбито с ванилията и ако е необходимо още малко брашно (в случай, че тестото се отпусне малко от сиренето), колкото да възвърне предишната консистенция. Не знам дали е от марката крема сирене, но при мен имаше малко отпускане на тестото и затова се наложи да добавям още брашно. Имайте предвид, че количеството на брашното може да варира с около 50 гр. в зависимост и от едрината на яйцата. Тестото е меко, гладко и много еластично. Покрийте го и го сложете за 30 минути във фризера. Това го направих с цел по-доброто оформяне на топчетата. Иначе ще лепне. А може и да го приготвите няколко часа по-рано (или от предната вечер) и да го съхранявате в хладилника до момента на ползването му.

За пърженето, няма нищо по-различно от това как се пържат толумбички.
Загряваме олиото на среден огън. Когато е готово, намаляваме котлона още малко и късаме с намаслени ръце от тестото, като оформяме топчета с големината на пъдпъдъче яйце или малка слива. Пускаме ги в горещата мазнина да се изпържат до златисто. Не е нужно да ги обръщате – те се надуват и сами се завъртат. Е, ако някое оказва съпротива, може да му помогнете да се обърне на другата страна.
Изпържените топчета извадете върху кухненска хартия да се отцедят и веднага прехвърлете в купичка с кристална захар, ароматизирана с ванилия, да се отъркалят.

И готово! Топли и мекички, дъхави, с хрупкава коричка. Можете веднага да седнете и да си ги хапнете с мляко, портокалов сок, айрян или който с каквото обича.


Моят съвет е да оформяте топчетата малки, защото при пържене се надуват. Ако ви домързи и започнете да ги окръгляте колкото орех, после няма да могат да ви влизат на една хапка в устата.  :-)  Шегувам се, разбира се. Можете да ги правите колкото искате големи, само времето за пържене ще се промени. 


Така изглеждат отвътре. Някои имат доста едри кухини - явно тези, които са пържени последни. Тестото бе „втасало” докато чака и накрая и започваше да лепне по ръцете. Трябва да се работи бързо или да имате помощник до себе си.  Който има дете в къщи, спокойно може да го включи в оформянето на топчетата. За вас ще е голяма помощ, а за децата забавно и занимателно. Те обичат да помагат в кухнята. И да се цапат. :-) 

Понеже излизат около 60-70 топчета (не ги броих точно колко са) и естествено не се изядоха всички на закуската, прибрах останалите в книжен плик, да не изпръхнат. Така са удобни и за навън, за пикник с приятели или за пътуване.


Винаги, когато правя толумбички се сещам за детството си, за татко и за кафявия, амбалажен плик, с мокри петна по него.

Топла, слънчева, много усмихната и ползотворна седмица ви желая! :-)
Бъдете щастливи и се обичайте! 








7 коментара:

  1. Ирма, чудесни топчета, чак им усетих аромата!
    С усмивка
    мария

    ОтговорИзтриване
  2. И аз го усетих този аромат...Детските вкусотии най се помнят.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ви, момичета!
    Наистина много спорни и вкусни се оказаха.
    А детските ни спомени са едни от най-милите. Ах, как ми се иска да има машина на времетоооо :))
    Поздрави и хубава вечер на вас!

    ОтговорИзтриване
  4. Едната ми баба ни носеше такива толумбички от сладкарницата на автогарата, когато ни гостуваше - в кафяв книжен плик. Незабравимо.

    Благодаря ти за спомена и хубавата рецепта.

    ОтговорИзтриване
  5. Ех, мили спомени! Ще се пробват, изглеждат много вкусно!

    ОтговорИзтриване
  6. Ех, Ирма..какво детство само сме имали..Толкова много ми липсва...Навън в момента вали нещо като сняг. Съпруга ми свири на пиано, а аз чета твоите думи и си спомням за моето детство. За комшиите и за онзи метален леген, който по онова врем за мен си беше едно огромно корито, в което и мен, също като теб, къпаха след дълъг ден тичане по улиците с останалата дечурлига. Ех, детство наше..
    Тези топчета си ги записах и ще има отчет. Много много вкусно изглеждат!
    Прегръдки от мен горещи горещи..

    ОтговорИзтриване
  7. Така ме сгря с тези твои нежни и топли прегръдки, Аля! Отвръщам ти с не по-малка топлина, мила и не само заради това, а защото си невероятен човек! Виж, топчетата са разкошни на вкус, струва си да ги опитате и приказката, дето сте започнали с половинката ще е пълна ;)
    Хубава съботна вечер с прекрасно настроение ти пожелавам, Слънце!

    ОтговорИзтриване