23 май 2012 г.

Бобена салата с репички и пушена скумрия пребори стреса

Миналата нощ имаше земетресение. В 3 часа след полунощ се разбудихме в нестабилното си легло, което се люлееше като хамак, стените, прозорците и всичко в стаята скърцаше и се тресеше. Виеше ми се свят и едва се надигнах. Веднага осъзнахме какво става, а също че е и доста сериозно. Определено се уплаших много, но си наложих да запазя спокойствие доколкото е възможно. Застанах в рамката на вратата, вкопчих се в нея и единственото което помня като емоция, беше дългото очакване ужасът да спре, за да излезем навън. А навън бяха всички, уплашени, пребледнели, с децата, с кучето, едни по пижами, други наметнати я с яке или направо със завивките. Ние сме сами. Дъщерята е в Германия със семейството си и слава Богу, а синът ми учи в София. За него се уплаших. Подсъзнателно знаех, че е по-близо до епицентъра, за който пък бях сигурна, че е в България. Преди време попаднах на предаване по телевизията в което се обсъждаше, че София е сеизмична зона и в близките 10 години се очаква именно там унищожително земетресение. Сега това изскочи в съзнанието ми и не ми даваше мира. Адреналинът ми е бил на максимум, защото се усетих, че треперя, но не от студ. Дилемата беше дали да звъня посред нощ на детето или по-късно. Можеше да спи, да не е усетил нищо, а аз само да го разтревожа... но ако се повтори труса?... Звъннах. Веднага ми отговори, бодър и спокоен. Отдъхнах си за момент, но тревогата ми не мина. Каза, че е усетил всичко, но не се е уплашил, добре е и не мисли да излиза навън. На 15-тата минута след труса се разбра, че шестото ми чувство за пореден път не ме е излъгало. Епицентърът не само е бил в България, ами на 25-30 км. от столицата. Много е страшно в такъв момент да си далеч от децата си и да не можеш да направиш нищо. Можем само да се молим Бог да ни пази, всички да сме добре и най-вече те.
Поуспокоени се прибрахме, но до сутринта е люляло още няколко пъти. Аз не усетих последвалите трусове, но повечето хора са. През целия ден единствената тема по радиа, телевизии и на улицата беше нощният кошмар. 

По тая причина цял ден не съм се сещала за храна. Вечерта и съпругът ми каза, че не е много гладен, но все пак направихме една салата и това беше всичко на масата. Тя пък се оказа че била много вкусна, макар да беше пълна импровизация, направена като в унес. Затова ще ви я напиша, а ако ви допадне я опитайте.

Бобена салата с репички и пушена скумрия


Продукти

400 гр. червен боб Kidney от консерва
филето на 1 топло пушена скумрия
1 малка глава червен лук, нарязан на тънки лунички
1 стрък пресен чесън, наситнен
1 морков, сварен и нарязан на шайби
10 репички, разполовени или нарязани на шайби
1/2 връзка магданоз, накълцан на ситно  
1 клонче пресен джоджен, накълцан на ситно 

за дресинга
сока на 1/2 лимон
3 с.л. зехтин екстра върджин
1 равна ч.л. горчица
черен пипер на вкус


За да направите салатата е необходимо само да отделите филето на рибата, като обелите преди това кожата й и премахнете внимателно всички костици. После я съберете в купа със зеленчуците и тревите. Залейте с предварително направеният сос - дресинг. 

За соса разбийте всички продукти с тел или вилица и хомогенизирайте добре сместа.
Сол не се полага - и рибата, и боба от консервата съдържат в себе си достатъчно.

Салатката е готова. Сервирайте с ракийка или бяло вино. 



Добър апетит! :)

Ето, вече се усмихвам!  Усмихвайте се и вие, защото усмивките са най-доброто лекарство!

2 коментара:

  1. Това земетресение ще го запомня и аз-за първи път го усещам толкова силно.Бях с децата ми в къщи-е,те са големи ,но се поизплашиха.Страшничко си беше в София наистина.Дано не се повтаря...
    Но салатката си струва-харесва ми.Интересна и вкусна.
    Приятен уикенд!

    ОтговорИзтриване
  2. Всички се надяваме да не се повтаря, но ето днес, седмица по-късно пак ни люшна. Колкото и да казват, че са затихващи, трусовете са си сериозни. И аз не помня толкова силно земетресение, а не съм малка. И уж съм куражлийка, пък ми трепери под лъжичката. Бог да е с нас!
    Хубаво утре на тебе, Зои!

    ОтговорИзтриване