Омлет със запечени/гриловани зеленчуци

Познавам много хора, които могат да погълнат над десет яйца на едно хранене, независимо от начина им на приготвяне, а в почти всеки случай към тях е добавена и салата, дори гарнитура. И всеки път не спирам да се чудя как така не им става зле от толкова холестерин?! Когато се омъжих, моят благоверен съпруг ми показа нагледно как могат да се изядат осем яйца, при това пържени. Няма да излъжа като кажа, че след тях поиска още, но тук опря на моите, разум, грижа и не на последно място – търпение и воля. Трябваха ми години, за да го отуча от тази му слабост. Не, не си мислете, че е на диета и му ограничавам общата консумация на яйца! Но в рамките на един ден мисля, че стигат четири яйца, дори и за гигант, какъвто той не е, пък било той и гладен като вълк. Макар, че погледнато отблизо, се е случвало да прекаляваме всички с количествата им, при това съзнателно, дори и аз. По Великден всички се борим и в прекия, и в преносния смисъл с боядисаните яйца – ядем ги самостоятелно, отделно от това и в салатите ги вкарваме, в майонезата и майонезените сосове. В козунаците също има не малко количество, а един малък, топъл и уханен козунак всеки може да изяде, без да се замисля колко яйца и калории поглъща. Накрая в организма ни е влязъл толкова много холестерин, че едномесечно въздържание от тях си е напълно в реда на нещата.

Отплеснах се. Исках да кажа, че колкото и да са полезни, могат да навредят, а колкото и да могат да навредят, толкова са ни и вкусни и неустоими. У нас всеки има своя любима рецепта за яйца. Съпругът ми не би заменил за никое друго, пърженото на око, леко рохко и с хрупкава долна коричка, посипано с щипка червен пипер яйце. Дъщеря ми е е веган от близо седем години и сега би се ядосала да прочете, че я вкарвам в списъка с яйцеядите (ама, че дума), но някога обичаше много варени яйца. Синът ми е влюбен в бърканите със сирене и масло, леко рохки яйца, а аз като добро момиче май всякакви харесвам.   А, да -  никой у дома не обича повече от мен яйца по панагюрски! То май тях все ги отказват.

Днес реших да оползотворя едни ситни патладжанчета от градината, които не искаха да растат повече. Мястото ли не им допадна, семката ли им бе калпава, не знам, но два корена раждаха само миниатюри. Та, заедно с тях и няколко дребни домата от сорт Консерва – винаги гледам да се намират от тях в хладилника, че Чери не излязоха тази година (май сбъркахме разсада), пък в магазините са на безбожни цени. 

Патладжаните нарязах на тънки колелца, доматите и на по-дебели от тях, подредих ги на застлана с хартия за печене тавичка, пуснах между тях тук-там по някоя малка скилидка небелен чесън, някое стръкче розмарин, мащерка и две-три листенца салвия, поръсих ги със сол, черен пипер и зехтин и пекох в продължение на 15-20 минути в предварително нагорещена на 180° фурна. По средата на времето обърнах всички парченца да се запекат и от другата страна.

Приготвяла съм тази рецепта и с гриловани зеленчуци (тиквички, домати, моркови, понякога и царевица), само че те се мажат с предварително приготвена марината от олио, балсамов оцет, сол, мед и същите билки, но наситнени.

След като извадих зеленчуците от фурната, прехвърлих половината от тях в нагорещен на среден до слаб огън тиган и намаслен с олио и малко зехтин. Първо тиквички/патладжани, а отгоре и по дупките около тях - домати.

Отгоре полях със смес от разбити яйца, малко квасена сметана, настъргано козе сирене, настърган кашкавал, начупена една малка топка Моцарела, 1 с.л. наситнена мащерка, сол и черен пипер на вкус.

Веднага наредих останалите зеленчуци, малко по-прилежно и равномерно и оставих на огъня, докато омлетът се стегне. На два или три пъти повдигах краищата му, за да потече под него останалото на повърхността му сурово яйце.

Преди сервиране рендосах малко козе сирене отгоре му и поръсих със свежа мащерка и наситнен млад лук. 

Продукти

/за 3 порции/

зеленчуци по избор

1 малка, млада тиквичка

1 малък, тънък патладжан

5 -6 домата (Рома, Консерва или едри коктейлни) или 10-12, ако са дребно Чери

7-8 скилидки чесън

3-4 малки клончета розмарин

1 шепа свежа мащерка

2-3 до 5-6 листенца свежа салвия

сол и черен пипер на вкус

5-6 с.л. зехтин

за яйчната смес

9 яйца

3 пълни с.л. квасена сметана

1 с.л. твърдо масло

2 с.л. зехтин

1 ч.ч. настъргано козе сирене и кашкавал (в пропорции по ваш вкус)

125 гр. Моцарела, накъсана на дребно

сол и черен пипер на вкус

1-2 с.л. наситнена свежа мащерка (половината за поръсване на порциите)

1 малък стрък зелен лук

Приготвяне

Днес всичко карам отзад напред (закусихме супа и обядвахме сладкиш), та и приготвянето описах вече по-горе.

Само още веднъж ще отбележа: ако се гриловат зеленчуците, да се намажат със смес от зехтина, солта, черния пипер, свежите треви, пресования чесън, както и 1 ч.л. мед и 1 с.л. тъмен балсамов оцет. Потапят се в маринатата за 5-10 минути като преди гриловане хубаво се отцеждат. По време на печене се мажат от всяка страна само по веднъж. 

Много вкусен омлет - категорични сме всички и обединени в едно мнение!

Гратен с патладжан и Моцарела

Идеята за това изключително вкусно ястие взех от тук като направих леки промени по наш вкус. Неочаквано за мен, много се хареса на „опитните зайчета“, което ме радва – ще има още една вегетарианска рецепта, с която да разнообразявам  постните дни. Рецепта, отиваща веднага в графа „вкусотии с патладжан“ .

Характерно за мен е да попроменям рецептите като добавям случайно открити подходящи подправки или продукти и често така създавам нещо съвсем ново и различно. Понякога тези експерименти си остават сполучливи само за моя вкус, понякога се одобряват от всички, но понеже живеем във време, в което отвсякъде сме засипани с новости и разнообразие, има ястия, които никога не сме повтаряли, въпреки, че сме останали очаровани от тях. Това обаче няма как да попадне в тази категория, опитахме го вече два пъти и мисля скоро пак да го сервирам, дори си мисля да се осмеля да очаровам и един сериозен мръвкар с него. Да видим дали ще го отчетат като прекалено. J

Продукти

/за 2 порции/

1 едър патладжан 

1/3 ч.ч. смлени орехи

1 с.л. галета

250 гр. Моцарела

50 гр. настъргано сирене Чедар

2 скилидки чесън

2 яйца

1 клонче босилек (5-6 едри листа)

сол и черен пипер на вкус

2 с.л. зехтин (или 1 с.л. масло)

1 щипка лют червен пипер (счукани люти чушки), по желание

Приготвяне

Обелваме патладжана, нарязваме го на кръгчета с дебелина около 6-7 мм., посоляваме ги и ги оставяме да се отцедят (ако сортът го изисква).

В купа рендосваме Моцарелата, Чедара, добавяме яйцата, смачканите скилидки чесън, наситнените листа босилек, разбъркваме и подправяме сместа със сол, черен пипер и лют червен.
Намасляваме керамична или стъклена форма за гратен с масло или зехтин, поръсваме я отвътре старателно и навсякъде със смес от млените орехи и галета. Редим патладжанените колелца, а отгоре им разпределяме яйчно-моцарелената маса.

Печем в предварително загрята до 180° фурна за около 25-30 минути или докато ястието добие красива, златна коричка.

Поднасяме веднага с вкусна сезонна салата.

Доверете ми се, пригответе си това простичко, но вкусно ястие, отворете бутилка бяло вино и се насладете на вкусовете!

Да ви е сладко!

Лозови сармички по гръцки

Дали са по гръцки, по турски или по средиземноморски е все едно, защото спор за произхода на сармите е имало открай време и все още няма общо мнение по въпроса. Сармите като цяло се срещат и на Балканите и по-на изток – през Турция, нагоре към Каспийските страни, по-на юг, в арабските и още по-навътре в Азия. Навсякъде основата е една - плънка (постна или с месо), завита в подходящо за ядене листо. Обикновено се ползват лозови или зелеви листи, в зависимост от сезона, но са популярни и сарми, завити и в листа от лапад, левурда, липа и може би още други растения.

Лозовите сарми са по-широко разпространени и може би това е така, поради факта, че лозата се е отглеждала от хората още в Античността и почти всеки е отглеждал по някой корен – дали за прехрана, дали от култ към божествената напитка, но лозата в двора на човек се е смятала за богатство. Отглеждането на културно грозде започва преди около 6000-8000 години в Близкия Изток. А първите следи от червено вино водят към древна Армения, където, очевидно, е открита и най-старата изба в света, датирана около 4000 години преди новата ера. Всичко това навежда на мисълта, че може би някъде там е родината на лозовите сарми, но колкото и да е логична и тази теория е относителна. Все пак едно е ясно - рецептата е произлязла някъде из този край на земята, а и в много региони на страните от него се приготвят точно така.

Днес вкусните лозови сарми са известни и се предлагат в цял свят, но за мен са по гръцки, защото баба ми Златка  така ги правеше, а нейната кухня бе силно повлияна от гръцката. Моите в случая са постни, но могат да се приготвят и с добавка на някакво месце – кълцано пилешко, агнешко, телешко. Много леки и нежни, каквито могат да бъдат само лозовите сармички, но и много ароматни, благодарение на обилното им подправяне със свежи подправки и треви. Поляти със сос Авголемоно и поднесени с вкусна салата са една чудесна сезонна храна, която ако сервирате в градината на чист въздух, под асмата, сред ароматите на лятото и жуженето на пчелите, ще ви се услади три пъти повече. J  

Продукти

/за 5-6 порции/

50-60 млади лозови листа

за плънката

400 гр. ориз (едрозърнест и по-лепкав)

½ ч.ч. олио+зехтин(или само олио)

1 връзка пресен лук

1 стрък пресен чесън

1 шепа наситнен пресен джоджен

1 шепа наситнен магданоз

1 шепа наситнен пресен копър

1 шепа светли стафиди

1 ч.ч. нарязани на дребно орехови ядки

сол и черен пипер на вкус

допълнително още малко зехтин и сол за сваряването на сармичките

Приготвяне

Наливаме в тенджера 6 ч.ч. вода, слагаме я на котлона да заври и след това я отвеждаме настрана.

Почистваме, измиваме и подсушаваме ориза.

Сипваме в дълбок тиган мазнината и слагаме на среден огън да се загрее. Добавяме лука и запържваме за 2-3 минути, след което добавяме предварително измития и подсушен ориз. Запържваме го до избистряне на зърната като постоянно разбъркваме с дървена лъжица. Доливаме с топла вода - 2/3 от общото количество (3:1 вода към ориз или в случая около 4 ч.ч.) и изчакваме ориза почти да я поеме. Когато остане да се къпе само в гъст сос, го отвеждаме настрана, посоляваме със сол и черен пипер на вкус, добавяме зелениите и разбъркваме. 

Оставяме да се охлажда, а междувременно попарваме предварително измитите лозови листа в гореща вода. 

За целта слагаме вода в дълбока тенджера и след като заври изключваме котлона. Слагаме листата на порции по около двайсетина, за да ни е по-лесно, натискаме ги с решетъчна лъжица, похлупваме и ги държим в нея около 3 минути, след което ги изваждаме и поставяме в ледена вода. Това няма да позволи да покафенеят, ще запази цветът им зелен, а освен това няма да ни парят, когато навиваме сармичките.

Междувременно оризът ще е поел малкото влага, останала в него и ще се е охладил, така че пристъпваме към завиване на самите сармички. Във всяко листо слагаме по чаена или супена лъжица от плънката (според едрината на листата) и завиваме малки пакетчета. 

Редим ги в тенджера с дебело дъно (ако не разполагате с такава, застелете дъното на вашата тенджера с няколко лозови листа), след което посоляваме, поливаме с 1 к.ч. зехтин и останалата 1/3 от цялото количество вода (2 ч.ч.). Притискаме с чиния и слагаме тенджерата на слаб огън. Варим 20-25 минути от завирането на водата, изключваме котлона и оставяме настрана за половин час. Ако в тенджерата е останало малко вода я изливаме, за да не се поеме от сармите и ориза в тях да стане кашав.

Поднасяме топли или съвсем охладени, както ни харесват.

               

Салатката е също много вкусна, бърза, лесна и не е за изпускане – пълнени чери доматчета с авокадо мус и моцарела.

Да ви е сладко и Наздраве!

Още за сармичките и една друга рецепта с тях вече съм писала тук 

 

 

Церевичен галет с камамбер, ананас и чери домати

След Царевичният галет с череши и Бри, ви предлагам и вариант с ананас и чери домати. Рецептата видях преди време тук, при Емили, но промених сиренето – вместо Бри, ползвах Камамбер и понеже не харесвам риган, освен на чай, поръсих всичко с мащерка и малко розмарин. Тестото е маслено, без яйца, без сол или захар, вкусно, хрупкаво и ухае страхотно. Разтопеното сирене чудесно се комбинира с малките черита, а ананаса придава екзотичен и приятно сладникав вкус на всяка хапка.

Продукти

за тестото

150 гр. бяло брашно

150 гр. царевично брашно

150 гр. студено масло

1/3 ч.ч. студена вода

отделно:

1 яйце разбито с 1 с.л. прясно мляко

за плънката

1/4 ананас (или плода на 1 консерва от 400 гр)

10-12 чери доматчета

200 гр. Камамбер

малко прясно смлян черен пипер

билки на вкус (риган, мащерка, розмарин)

Приготвяне

В оригиналната рецепта първоначално тестото се замесва в блендер, за да не поема от топлината на ръцете, но понеже на мен ми доставя удоволствие да се пудря с брашно :) го замесих изцяло на ръка.

В купа сипваме двата вида брашно и нарязаното на малки парченца масло. С ръце бързо намачкваме всичко, докато се образуват трохи (или в блендер), след което добавяме по малко студена вода и месим докато всичко се събере в компактна, не лепнеща по ръцете маса, която дооформяме на гладка топка. Завиваме в стреч фолио и прибираме в хладилника за около час.

Междувременно си приготвяме продуктите за плънката. Измиваме и разполовяваме черитата, сиренето нарязваме на тънки филийки, а ананаса на едри кубчета (ако ползвате от консерва, изцедете плода предварително) Билките наситнете максимално.

Включете фурната да се загрява на 200°.

Извадете тестото от хладилника и върху хартия за печене го разточете на кора с дебелина 3-4 мм. и диаметър около 35 см.

Наредете най-отдолу сиренето, като оставите свободен от плънката борд с ширина 5-6 см. Следват кубчетата ананас, а последни добавете половинките чери доматчета. Поръсете с черен пипер и билки на вкус.

Загърнете борда навътре, над плънката и го намажете с разбитото с прясно мляко яйце.

Печете за около 20-25 минути или до красив златист загар на тестото.

Извадете и оставете за около 5 минутки да се охлади и леко да стегне разтопеното по дъното сирене и поднесете.

Галета е вкусен и напълно изстинал, а по мой вкус, колкото повече сирене има, толкова е по-хубав.

Опитайте и да ви е сладко!

Майски отражения

Месец Май е описван от поети, писатели, фотографи, художници и в каквито и картини да ни го представят, са били винаги удивителни. Аз също се удивлявам на непрекъснатата промяна, която месеца рисува с такава скорост, че не хванеш ли точният момент, определено си загубил. Ех, загубих толкова кадри, но пък успях все пак и тази година да запечатам няколко емоции, които да ме греят през студените зимни месеци. 

Въоръжена с малка камера и все още само с една батерия (не знам защо се мотая и не се подсигуря с още една резервна), с 5 парцала, два чифта обувки и четка за зъби в сака, се отправих на едно двуседмично пролетно пътуване в ранна утрин.

Картините се редяха една след друга в наситени зелени, сини, жълти и червени цветове, често нашарени от бързо преминаващите сенки на облаците, които пък са една друга моя страст.

Пред очите ми минаваха окъпани в зеленина дървета, поля, гори…

 

… после жълти рапични полета, чийто аромат се носеше отдалеч, още преди да ги видя...

… следвани от акациеви масиви с толкова пчели, че наистина се зачуден как така се говори за опасност от изчезването им. 

Люлякът цъфтеше и прецъфтяваше докато камерата ми щракаше кадър след кадър, на места глициниите му бяха голям конкурент, а аз вдишвах с пълни гърди от ароматния въздух, сякаш можех да го складирам нейде из дробовете си. 

Макар и още да е средата на май, в планинските части мащерката застъпваше с натрапчивият си, но омагьосващ дъх, а току що окосените планински ливади ме хвърляха в тотално опиянение. Небесният купол пък сменяше  премяната си във всички нюанси на синьото, преливащо от светло в тъмно сиво, гранитено, понякога в пурпурни или огнени цветове.

  

О, и през гръмотевична буря минах и то каква, не съм си и представяла, че може да има такава – като блесне светкавица в нощното небе, осветява навсякъде като бял ден. И като казвам навсякъде не преувеличавам никак. Имах усещането, че ще ми освети зениците, ще ме ослепи. Но пък бе красиво! :-)

А когато вятърът раздухаше плътните, слоести облаци и откриеше небесната шир, когато се покажеше моето любимо слънце, сякаш всеобщо щастие обхващаше всяка жива клетка -  зелени гущерчета притърчаха постоянно, птичите песни огласяха всичко , самите те летяха хаотично нагоре надолу, стрелкаха се край нас, гонеха се и си играеха сякаш са малки деца, пърхаха във въздуха. Пеперуди потопили криле в цветната дъга, танцуваха над всеки цъфнал цвят, бръмбарчета, щурци и скакалци тракаха сякаш с кастанети, красиви фазани гордо и напето стъпваха в нивите, понякога край тях спокойно пасяха сърни. Случваше се някой заек да пробяга през пътя, току пред колелата на колата или пък в сенките на горите, през които минавахме, да видим задниците на фамилия диви прасенца. После слънцето печеше ли печеше, градусите се вдигаха като в посред лято и в плитките реки жадно утоляваха жажда чапли, патици, гъски, дори стада коне и крави. Прекрасна е пролетта, месец Май е пленителен, а моя милост съживена, обнадеждена и подмладена. Духът ми се наслади на емоции, а тялото се зареди с енергия и сила.

Извън България, по полетата работят усилено и упорито селскостопански работници, някои все още на ръка, с остарели за днешното време сечива (дори такива, непознати за мен), впрегнали коне или волове, другаде с модерни машини, но работата върви. Любима картинка ми е събирането на сеното, особено трупането му на големи купи, които оприличавам на булки. Когато по ливадите са наредени десетки такива камари, подпрени с по три големи кола всяка, ги оприличавам на сватбари. Странна асоциация, нали? :-) И винаги, когато видя косачи да събират сено, ми иде да изтичам при тях, да се включа в работата, та дори и да се уморя би ми било приятно.

Много ме тегли напоследък към земеделието и като гледам как се трудят хората, как няма и една запустяла нива се радвам чистосърдечно, но ми става и болно за нашата страна, където необработени масиви с избуяла по метър и повече трева, са честа гледка.

По нашите ширини пък често се попада на подобни мили картини :-)

Умилението надви над суетата и букета, който често имахме на трапезата беше от едри житни класове :-)

Утрините бяха предимно такива... 

... залезите пък като тези

Надявам се лятото да не е адски горещо, каквото всъщност предусещам, че ще е, за да мога да се насладя на още красиви моменти през следващите месеци.

И ако си мислите, че това е финалът на този дълъг пост и ще ви оставя без гозба, лъжете се :-)

След като се прибрах у дома, след като ревизирах банята и милото ми легло, бях любезно помолена да сготвя едно просто, постно, но любимо за нас 

Ризото с гъби и мащерка

Задължително ползвам свежа мащерка и бяло вино Тамянка. В днешният случай оризът ми е Арборио, но когато нямам от него, ползвам Сент Андреа, който също е много едър и с кръгло, бяло зърно.

Продукти

/за 3 порции/

200 гр. гъби

1  к.ч. олио

½  пакетче.масло (60 гр.)

1 + 1/3 ч.ч. ориз

1 глава лук

1 к.ч. бяло вино Тамянка

4 ч.ч. топла вода (не гореща)

сол на вкус

прясно смлян черен пипер, на вкус

малко свежа мащерка

сока на ½ лимон

Приготвяне

Почистете и нарежете гъбите на едри парчета.

Сипете олиото в дълбок тиган и загрейте на среден огън. Добавете гъбите и запържете отвсякъде добре, до хубав златист загар. Извадете ги в чиния с помощта на решетъчна лъжица.

В тигана добавете почистеният и наситнен лук, пържете до омекване и добавете измитият ориз. Продължете пърженето при постоянно бъркане, докато оризът добие стъклен вид. Полейте с виното и намалете огъня още малко. След като оризът поеме почти всичкото вино, налейте 2/3 от водата, разбъркайте и оставете всичко да къкри на бавен огън.

Следете какво става в тигана и когато отново се поеме течността, добавете останалата вода, посолете на вкус, поръсете с малко черен пипер и добавете 2/3 от гъбите. Разбъркайте и оставете на котлона до пълното сваряване на ориза.

Ако след това пак ви се стори, че не е готов съвсем, досипете още мъничко водичка.

Малко преди да поеме всичката течност, т.е. когато тя е на вид като гъст сос, отведете тигана настрана от котлона, добавете маслото, прясната мащерка, лимоновият сок и останалите изпържени гъбки. Разбъркайте и опитайте как е на вкус. Ако нещо ви липсва, допълнете внимателно.

Тук аз поръсвам с около ½ ч.л. смлян розмарин, но не на всеки допада подобен вкус, макар на мен особено да ми харесва.

Насипете готовото ризото в топли чинии, поръсете едва-едва с прясно млян черен пипер и гарнирайте с клонче свежа мащерка.

Поднесете със любима зелена салата и чаша сухо, бяло вино.

Добър апетит!

И весело лято! :-)