Фини коледни бисквити

Ще кажете, че нещо съм се объркала, а? Не! Не смогнах да публикувам рецептата за тези бисквитки преди коледно-новогодишните празници. От еуфория и разтакаване не ми остана време за писане в блога. То вече взе да ми става и навик, но... Но по-добре късно от колкото никога, както се казва. Ето ги, докато все още е зима и снимките са актуални!

Иначе бисквитките са толкова вкусни, крехки и дъхави, че за да им се насладим, няма значение какъв е сезонът, има ли повод или не. С тях на масата всеки делник би се превърнал в красив празник.
Рецептата за тях е от една малка и много стара, мамина книжка за сладкиши, която вече не намирам (явно си е намерила нов собственик), но добре, че съм я записала в моята тетрадка с изпитани рецепти. Много отдавна не ги бях правила.
Сетих се за едно новогодишно посрещане с наши приятели преди години. Изпекох бисквитките буквално в последните часове, преди да излезем от нас. Бях забравила тестото в хладилника и ми светна за него едва, след като се бяхме стегнали да излизаме. Закъсняхме малко, но пък аз цялата ухаех на ванилия и канела за празника. :)  А те бяха още топлички, когато пристигнахме в дома на приятелите. Нощта беше весела, каквато е всяка новогодишна нощ - танци, наздравици, много смях, много храна и напитки, лудории... По едно време се сетихме за десертите и когато потърсихме бисквитките, се оказа, че няма нито една. Децата ги бяха излапали като бонбони. Дори се оплакваха сладурите, че били малко. После у дома, дъщерята дълго говореше за тях. Бяха ѝ станали май любими за един период от време, но не знам по каква причина ги направих може би само още един –два пъти. Разлиствайки тетрадката преди Коледа, се спрях на тях. Искаше ми се да направя нещо по-различно от редовните сладости. Е, пак се оказаха малко. И не че дозата е такава, а са ужасно вкусни и не можеш да се спреш да бъркаш в буркана с бисквитки.

Продукти

за тестото

125 гр. + 1 с.л. меко масло

1½ ч.ч. брашно (180 гр.)

1 к.ч. пудра захар

4 жълтъка

за глазурата

1 ч.ч. млени орехи

4 белтъка

4 с.л. захар

½ ч.л. канела

2 пликчета ванилена захар

кората и сока на половин лимон

Приготвяне

Разбива се маслото със захарта до пухкав крем.
Един по един се добавят жълтъците като сместа се бие до пълното им поемане.

Сипва се брашното наведнъж и се омесва меко тесто. Оставя се да почине на студено за около 15 минути, след което се разточва на кора с дебелина до 1 см. Изрязват се бисквитки с формички според настроението, в случая звездички, и се подреждат в тава, застлана с хартия за печене. По оригинална рецепта се намазват с глазура, но аз реших в този случай малко да променя външният им вид. Затова направих с малка капачка (от шише с минерална вода) вдлъбнатина в средата им, която напълних с глазура.

За глазурата най-напред се разбиват белтъците на сняг.  Щом се сгъстят им се добавя лимоновия сок и захарта. Бият се, докато захарта се стопи. Ароматизират се с ванилията и канелата, а накрая се добавят и млените орехи.

С нея се покриват бисквитките и се пекат на 180° до леко порозовяване.
Следят се ръбчетата на долната кора – щом те се зачервят, значи бисквитките са готови.
Охлаждат се върху решетка и се съхраняват в добре затворен съд. Най добре да се затваря с вакуум.

Не мога да кажа колко бройки се получават от тази доза, но не са по-малко от 35-40. Ако разточите тестото по-тънко, ще имате повече и по-хрупкави бисквитки. Ако е със сантиметър дебелина, те ще по-скоро меки и крехки, повече ще наподобяват сладки, ако ме разбирате какво искам да кажа. За мен бисквитки и сладки са две различни неща. Във всеки случай много ще ви харесат.

ПРАЗНИЦИ, ПРАЗНИЦИ...

Зимата е сезон, благодатен от към празници. И празниците в този сезон са някак по-възторжени, по-многолюдни, лежерни и едновременно уютни, по-топли (въпреки студеното време), по-тачени и сплотяващи. Празници, съчетали в себе си традиции, обичаи, обреди и зрелищни веселби. Празници, наситени на красота, творчество, доброта и позитивна енергия, на магия и щастливи мигове! А където са бели, снежно бели, са и приказни. J Хубаво време, чакано време!

Започнахме с най-хубавата, най-топлата и вълшебна вечер - Бъдни вечер. Вечер, носеща в себе си коледния дух, излязъл от искрите от бъдника, пръснал се навсякъде и озарил лицата с мекота, усмивки и любов. 

И като се почна с тая магия, та минахме през Коледа, Стефановден... и изпратихме старата, 2014-та година.  

Добре я изпратихме - с удоволствие и много наслада се разделихме с нея, макар да не бе чак толкова злощастна за всички ни, но все пак запомняща се с не малко неприятни събития. Година на надежди и очаквания,  богата на трусове – икономически и социални, сложна, трудна и съдбовна за едни, паметна и успешна за други, даваща и вземаща, топла и мокра. Но беше и красива, и романтична, и много, много вкусна. Особено финалът ѝ, с цял наниз от цветни празници, подсилен с вълнуващи емоции и каквито се сетите кулинарни изкушения. Направо може да експлоадира човек от ... насищане. J 

 

 

 

 

Така пристъпихме (в кулинарно отношение) в новата година - с леки стъпки и малки залчета. Но обратно на тях с блясък и шум, с нови надежди, с обещания пред себе си, с намерения за планувани промени. Дано за всички ни е по-добра от старата, дано е година на възход и донесе повече удовлетворения!

Честита нова 2015-та година, приятели!

Здрава и мирна, успешна и благодатна!

Нека сбъдне много желания и мечти, да прелива от любов, усмивки и щастливи моменти!

Напук на всичкото лошо, нека пребъде доброто, нека се обърнем към човека до нас, пред и зад нас, да се погледнем в очите, да се усмихнем, да се поздравим. Пък дано доброто полети и кацне на други рамене, и се усмихне през други очи, и така... да запалим безкрайна пътека от човещина!

Не е невъзможно, не е трудно, само се иска желание и вяра!

С дъх на Коледа

Ето ни отново на прага на Коледа, след още една изтърколила се година, след още някой побелял косъм, още сътворени спомени, завършени и не съвсем задачки, забързани и въодушевени, изпращащи, посрещащи, запретнали ръкави и напудрили кухнята, от която се носят аромати чак... до небето. И обратно на реда в листа с менюто, започваме подготовката му от края, с десертите. У дома наред с баниците има и няколко редовни за този празник сладкиша. Започвам с най-вкусните сладки от моето детство, най-лесните, бързи и ароматни, с дъх на мед, канела и портокал. За повод и без повод, за празник и делник, винаги внасящи чувство на топлина, уют и наслада. 

Меденки

Продукти

500 гр. брашно

1 к.л. сода бикарбонат

сока на 1 портокал

2 с.л. мед

2 к.ч. захар

1 с.л. канела

1 с.л. какао
2 яйца

2 к.ч. олио

орехови ядки за гарниране

Приготвяне

Пресяваме брашното и го поставяме в дълбока купа, правим кладенче и в него слагаме захарта, какаото, канелата, яйцата и наливаме портокаловият сок с разтворената в него сода. Размесваме с ръце като постепенно наливаме и олиото. Замесваме средно меко тесто от което късаме по малко и оформяме топчета с големината на орех. Редим ги върху застлана с хартия за печене тава и печем в предварително загрята на 180° фурна докато повърхността им спре да лъщи и отдолу леко покафенеят. 

Не ги препичайте много, за да не останат твърди!

По желание може да замените по-голяма част от захарта с мед (2 пълни с.л. мед = 1 к.ч. захар).

От тази доза се получават 40-50 бройки, в зависимост от едрината.

Сладките са с балансирана сладост, но ако обичате повечко да ви благнеят увеличете леко захарта или меда. Имат стегната външност и мека вътрешност, а дъхът на печена орехова ядка в комбинация с останалите аромати ги прави вълшебни. J

Опитайте!

Коледно, следновогодишно

Коледа отдавна мина, вече сме в новата година, но аз пак за онези дни ще ви говоря, с риск да ви отегча. Вярно, много се изписа и каза по темата преди празниците и по време на честването им в блог пространството, но понеже така и така закъснях с тази публикация, нека да е с малко закъснение, отколкото с огромно, нали? :-) Причината е, че в края на миналата година, само десетина дни преди Коледа пострадах малко с ръката, за което споменах в предните публикации и подготовката ми за тържествата малко поизостана, че даже и замря накрая. Бях направила този кейк в началото на декември и го бях прибрала да отлежава, с намерението точно преди Коледа да довърша само декорацията му. Но, черна котка ми мина път и се провалих с реализацията на намерението си. Обаче не съвсем – отложих само малко сервирането му на празничната трапеза, така че се появи на нея в новогодишната нощ. Трябваше да ви представя рецептата преди 25 декември, а после по-навреме, още миналата седмица, но черните котки се оказаха две. Този път ме повали грип, всички у дома бяхме заразени и бухахме задружно 4-5 дни. Аз, убедена, че съм със силен организъм и имунната ми система е на ниво, бях повалена дори на легло с адско главоболие, дерящо гърло и запушени нос, уши, дробове... направо се чувствах разбита. Дори днес, имам усещане, че сякаш някой е бъркал с пасатор в черепната ми кутия и всяко мускулче над шията ми е болезнено до толкова, че да се чувствам като след нанесен побой с тояги. Никога досега такъв вирус не ме беше нападал!

Е, оплаках се достойно като лигла, но поне ще знаете защо ви поднасям коледен сладкиш, току пред Антоновден.

А той беше невероятно вкусен и уханен, с богат аромат на ядки и плодове, карамел и нежен шоколад. С декорацията гледах да се улесня и вместо популярното покритие изцяло от бадемов марципан, го залях с глазура от бял шоколад и разточих с огромно усилие съвсем мъничко от марципана, колкото да направя някакви листенца, за по-празничен вид. 

Английски коледен кейк

Продукти

за кейка

450 гр. светли стафиди

250 гр. тъмни стафиди

150 гр. сушени череши

150 гр. сушени кайсии

100 гр. цитрусови корички (по-добре домашно приготвени)

настъргана кора на 1 лимон

150 мл. тъмен ром

сока на 1 портокал

250 гр. меко масло

200 гр. тъмна захар Мусковадо

5 яйца

200 гр. натрошени на едро орехи и лешници / бадеми

300 гр. брашно

 за глазурата

125 гр. масло

5 с.л. пудра захар

300 гр. бял шоколад

100 мл. млечна сметана

за декорацията

1/3 до 1/2 от 200 гр. бадемов марципан

5 равни с. л. пресята пудра захар

Приготвяне

на кейка

В дълбока купа сложете стафидите, сушените плодове, нарязани на ситно и цитрусовите корички, заедно с настърганата  лимонова кора. Залейте ги с рома и портокаловият сок, похлупете съда и оставете да киснат така за 5-6 часа или 1 нощ

Отделно, в друга голяма купа разбийте маслото и кафявата захар продължително, до получаването на пухкав крем. Добавете яйцата наведнъж и разбийте. Сместа изглежда като пресечена, но после, след като добавите останалите продукти всичко си идва на мястото, затова не се притеснявайте. Сега отцедете плодовете и ги добавете. Добавете и натрошените ядки и разбъркайте всичко. Накрая хомогенизирайте сместа със пресятото брашно. Получава се идеално, гъсто тесто за кейк.

Сега трябва да го прехвърлите в дълбока, права форма за кейк (ø 20sm.) – като за панетоне. Ако нямате такава, направете като мен:

Имам малки (3 литрови) алпакови тенджерки, но са с бакелитени дръжки, та ги разглобих. Застлах ги отвътре навсякъде, та чак до повърхността с хартия за печене и прехвърлих тестото вътре. Загладих повърхността му, след което беше готово за печене.

В рецептата която имам, съм записала, че след тази процедура се прави един пръстен от хартия, широк около 15 см., който се завива около формата и се пристяга с конец, така че да повдига обема й с още около 10 см. Това е защото оригиналната форма за този сладкиш, колкото и да е дълбока, пак поема цялото количество тесто до ръба си, а то ще бухне още при печене, нали?. Моята тенджерка обаче, е достатъчно дълбока и тестото достигна 2/3 от обема й, което обезсмисли подобен, допълнителен пръстен. Но пък, ако нямате подобна форма, нито подходяща тенджерка, нищо не ви пречи да печете и в тортена форма. Какво, ако кейка има формата на торта!

Такааа, идва ред на печенето. Ето това е изненада! Пече се по рецепта 4 часа на 150°. Но, (пак има „но”) при мен кейка беше готов за 2 часа и  половина, пак на тези градуси. Не мога да си го обясня – тестото се получи точно, както съм си записала, температурата съм спазила, налях го в дълбока форма, но факт е, че стана по-бързо. Ако бях продължила още да пека, та дори и само до третият час, рискувах да го пресуша много, което пък щеше да го направи твърд и сбит, а това няма да е никак добре. Така че, следете с дървено шишче, дали е подсушен сладкиша във вътрешността си и вадете, когато това стане, без да се притеснявате, че сте сгрешили. Естествено, когато вадите шишчето и ако има влага по него, обърнете внимание дали това не е от някое плодче. Набодете кейка на няколко места, и когато навсякъде е сух, значи е изпечен достатъчно.

Ако при печене кейка потъмнее повече, го покрийте с хартия.

Изваден от фурната, трябва да се остави във формата да се охлади до толкова, че спокойно да можете да го освободите от нея, след което го поставете да изстине напълно върху телена скара. Изстинал, може да съхранявате до 2-3 месеца в херметически затворена кутия. Моят отлежава 26 дни и беше прекрасен, когато го отворих.

на глазурата

За да покриете сладкиша с каквото и да изберете покритие, първо го намажете навсякъде с маслен крем (маслото + захарта), който хем ще заравни неравностите по повърхността му, хем ще действа като спойка, особено ако покритието ще е от бадемов марципан. Намазаният с маслен крем кейк поставете за 15 минутки във фризер, за да се охлади и стегне по-бързо крема, след което извадете, отново заравнете и сложете в хладилника да чака. Аз малко се изложих със страните, заради болната ми ръка, но все пак успях да загладя добре горната повърхност.

Преди да намажа с маслен крем, надупчих с дървено шишче навсякъде кейка и го сиропирах леко с портокалов, захарен сироп, защото знаех какви са вкусовете на гостите ми, но спокойно може да си остане и сух.

Сега да направим самата глазура!

В касеролка сложете сметаната да кипне, отведете настрана и добавете наситнения шоколад. Оставете така за 3 минутки, след което с дървена лъжица или лопатка разбъркайте, докато се стопи шоколада и сместа стане гладка и хомогенна.

Извадете кейка от хладилника, поставете го на малка подложка със същият диаметър и залейте с половината глазура, като с въртеливи и накланящи движения я разпределите навсякъде. Поставете върху телена скара да се отцеди и веднага след това, приберете отново в хладилника, за да се стегне. През това време дръжте останалата глазура на водна баня, защото скоро пак ще я ползвате.

Когато повърхността на кейка се е втвърдила, го извадете и повторете действието с  останалата глазура. Двата слоя шоколад ще дадат плътност на покритието. Отцедете и пак сложете да се охлажда в хладилник.

на декорацията

Бадемовата паста размесете с пресятата пудра захар, докато я поеме цялата. Капнете няколко капки течна, сладкарска боя в цвят по ваш избор, размесете докато цялото количество се оцвети равномерно навсякъде. Разточете на тънък лист и изрежете формички, с които да декорирате кейка.

Аз изрязах на ръка, с ножче малки листенца, които нацепих по края и с тях оформих венец. Червените топченца са замразени боровинки.