Рибен пай в мини вариант

Колкото и да тачим у нас традициите, рядко се случва за Никулден да имаме риба на трапезата. На този ден или не сме у дома, или рибка сме хапвали в някой от близките дни. Така се случи и този декември, съвсем "традиционно" за нас – в неделята се разходихме в планината и понеже ни изкушиха с прясна пъстърва, с удоволствие се подадохме на изкушението. Но пък ми се искаше да почета празника, та затова спретнах набързо малки рибни пайчета от любимото ни бутер тесто. Идеята за оформянето е от интернет, а плънката по наш вкус.

Продукти

 1 пакет бутер тесто (500 гр.)

за плънката
200 гр. риба тон от консерва (добре отцедена)

50 гр. настъргано меко сирене

100 гр. настърган кашкавал

1 варено яйце

2 с.л. зърна варена царевица

1 малък стрък зелен лук (наситнен)

малко наситнен магданоз или копър

сол и черен пипер на вкус

за намазване

1 яйце – 1 с.л. пресно мляко

Приготвяне

Изцеждаме добре рибата и към нея добавяме настърганите сирене и кашкавал, надробеното на кубчета варено яйце, царевицата, лука, малко магданоз или копър, подправяме на вкус със сол и черен пипер, разбъркваме и ако ни се вижда суха плънката, може да я овлажним с малко (1 ч.л.) майонеза или квасена сметана.

Включваме фурната да се загрее на 220°.
Разточваме тестото върху набрашнен плот на кора с дебелина не повече от 2-3 мм. Правим си от картон шаблон с формата на рибка (около 15 см. дълга) и с негова помощ изрязваме основите на пайчетата – аз изкарах 6 бр. Подреждаме ги върху застлана с хартия за печене тава и върху всяка поставяме по 1 пълна супена лъжица от плънката, като я центрираме правилно. От останалото тесто изрязваме кръгчета с диаметър 3,5 см., които нареждаме върху плънката, имитирайки люспите на риба. Нарязваме опашките леко, намазваме рибките с разбитото с мляко яйце и им поставяме оченца от черен пипер.
Печем за около 20-30 минути или до златист загар.

ВНИМАНИЕ!  Хора, проявяващи алергия след консумация на риба и белтък (яйчен или млечен), трябва да изключат сиренето, кашкавала и яйцата от рецептата или да ги заместят с други продукти. Например, добра вкусова комбинация се получава на риба с намачкан, варен картоф и броколи; със спанак и зелен лук; с малко сварен и намачкан бял боб, репички и наситнена краставица.

Весели и споделени зимни празници!

Още мои рецепти с риба може да видите ТУК

В навечерието на Никулден не шаран, а ципура

Най-вкусната ципура на грил. Е, по мой и на близките ми вкус, но истината е, че приготвена по този лесен и бърз начин, ще ви накара да си оближете пръстите, обещавам! J
И понеже утре е Никулден и традицията повелява да се блажи с шаран, а ние не си падаме по неговият вкус, няма да пропуснем празника и ще го отбележим не по-малко вкусно.

Ципура на грил тиган

Продукти
/за 2 порции/

2 пресни ципури, средни по големина

смляна морска сол

черен пипер

50 гр. масло

1 лимон

зехтин

клонче розмарин

за гарниране

няколко сварени дребни картофчета

няколко дребни доматчета - Чери или Рома

1 връзка магданоз

сока на 1 лимон

малко зехтин

4-5 скилидки чесън

сол на вкус

Приготвяне

Почистваме и подсушаваме добре рибките отвън и отвътре.

Набраздяваме с остър нож кожата им от двете страни – само 2-3 плитки, хирургически разреза.

Натриваме ги нежно със сол и черен пипер навсякъде.

Във вътрешността им слагаме по малка бучица масло и тънко резенче лимон и забождаме отвора с клечка за зъби. Намазваме ги отвън добре със зехтин.

Включваме котлона на среден огън, поставяме тигана отгоре и след като се нагорещи добре, намасляваме и него със зехтин. Подреждаме рибките и печем ги от всяка страна по около 6-7 минути (според едрината им) или докато добият страхотна, златиста коричка – препечена според вашия вкус.

По желание, докато се пекат рибките може да сложите до тях и някое малко доматче в тигана, както и клонче розмарин, за повече аромат.

Сервираме рибките в плато, заедно с дребни, варени картофки и грилованите доматчета. Преди да им се нахвърлим, поливаме всичко със смес от зехтин, лимонов сок, наситнен чесън, сол и много магданоз.

Опитайте и да ви е сладко!

Още мои рецепти за приготвяне на рибка може да видите ТУК

Весел празник утре и много късмет!

Как съмнението ни прави смели

и рецепта за Сьомга филе на грил

След последния път, когато хапнах сьомга получих кожен проблем. Не знам дали имаше връзка с рибата, не ходих на лекар, защото се прояви късно вечерта и до сутринта вече не можех да търпя дреха на гърба си, та излизането ми бе невъзможно. И понеже не можех да спя, а и съм много упорита, да не кажа инат, изчетох де що намерих медицинска литература по темата, сверих научните знания със симптомите си и слава Богу, на сутринта съпругът ми купи правилните лекарства, благодарение на които за ден-два се оправих напълно. Съвсем съм наясно, че ситуацията не бе за пренебрегване и можеше да се развие в друга посока, но за момента прецених и действах на своя глава. Остана обаче в мен съмнението, че всичко това бе реакция на организма ми към сьомгата. И друг път съм консумирала тази риба, не съм имала проблеми с нея, но кой знае – понякога се случват неочаквани неща с нас. Може би съм развила непоносимост към нея и за жалост, вече няма да мога да й се наслаждавам. Или пък рибката е била „нахранена“ с нещо? Но едва ли – само аз отчетох кожен проблем.

И понеже всичко това са само предположения без доказателства, а тази риба много ми харесва, реших да си направя повторен тест на организма. Нямах намерение да се отказвам заради някакви си съмнения - смело, а може би и глупаво от моя страна! Бях се заредила с килограм нежно, с почти портокалов цвят сьомгово филе и идея за по-различното му поднасяне, та се заех с голям ентусиазъм. Е, получи се много вкусен обяд и за мой късмет и успокоение всичко мина добре, което ще рече, че съм здрава, нямам алергия към сьомга и мога да си я ям спокойно и на воля. :)

А какво бе по-различното в една грилована сьомга ли? Гарнитурата. Пикантно портокалово чътни. Чътнито (chutney) е индийска гарнитура/ястие, което наподобява лютеница, но с тази разлика, че се ползват за направата му освен зеленчуци и плодове. Може да са само плодове, но те присъстват задължително в рецептите  за него.  Не е мармалад, сладко или конфитюр. Чътнито е нещо уникално като вкус, много приятно, НО и лютиво. Трябва да пари доста, за да е истинско чътни. Е, на който не му понася само може да съжалява, защото вкусът му е неповторим, независимо с какви плодове ще е приготвено. От друга страна защо пък да се лишава човек от това удоволствие? Именно по тази логика моето чътни направих с балансирана пиперливост. Обичам люта храна, но толкова люто, колкото би трябвало да бъде и аз не мога да понеса.

От мен е рецептата и снимка за доказателство, от вас решението дали да ми се доверите и да пробвате ;) И така, заповядайте на вкусен обяд с...

Гриловано сьомга филе с портокалово чътни

Продукти

/за 3 порции/

600 гр. филе от сьомга (3 х 200 гр.)

сол и черен пипер на вкус

4-5 с.л. зехтин

30 гр. масло

половин лимон

за портокаловото чътни

60 гр. масло

1 с.л. зехтин

1 скилидка чесън

1 червена люта чушка (може и суха)

3 портокала

½ к.л. рендосан джинджифил

щипка  бял пипер

Приготвяне

Почистете кожата на филето от люспите.

Ако филето е цяло парче го разделете на три части по 200 гр. Посолете го нежно със сол и черен пипер и го оставете настрана докато загреете скарата. Може успешно да ползвате и грил тиган, като го загреете на среден огън. Когато е готово, намажете грила с маслото, а рибните филета със зехтин, поръсете с малко лимонов сок и ги поставете на нагорещената повърхност, с кожата на горе да се запекат, след което обърнете. Печете от всяка страна за по 3 минути, извадете върху кухненска хартия и приберете във фурната на топло.

За портокаловото чътни сложете в тиган с не залепващо покритие маслото на среден огън да се разтопи. Добавете пресованата скилидка чесън, наситнената люта чушка , кората и сока на 1 портокал, който преди това добре сте измили и подсушили. Разбъркайте. Обелете добре останалите два  портокала,  почистете ги от повърхностните ципи и ги надробете на кубчета.  Сложете и тях в тигана, добавете настърганият джинджифил, белият пипер и разбъркайте отново. Оставете чътнито да къкри докато течността се редуцира наполовина.

Сервирайте филетата в затоплени чинии като гарнирате с леко отцеденото чътни. По желание може да ги полеете с орехово чеснов сос и да поръсите с малко наситнено чили.

За соса:

Смелете ½ ч.ч. орехови ядки на ситно, добавете им ½ ч.ч. майонеза, 1 ч.л. мека горчица, ½ глава печен чесън  и ½ ч.ч. квасена сметана. Разбъркайте всичко добре да се хомогенизира и подправете с малко сол при необходимост.

Аз прибавих и останалият от прецеденото чътни портокалов сос. Получи се вълшебен вкус. 

Зелената  салата и бялото вино са препоръчителни!  :)

Да ви е сладко!

Пъстърва за Никулден

 Две рецепти – пържена и печена

Никулден е православен празник и носи името на светеца Николай, което  означава "Побеждаващ" и се почита като покровител на рибарите. Според народно-християнския мит при подялбата на света на него се паднали водите – океаните и моретата, реките и езерата. Властник на целия подводен свят - рибите и водните демони, както и управител на морските стихии.  Според народните вярвания Свети Никола носи първия сняг - разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Има такава поговорка: "Днес му е денят, утре му е снегът". На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта. Свети Никола ( в римската митология Нептун, в старогръцката Посейдон и християнският първообраз на дядо Коледа) се смята покровител на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката.

По традиция на днешния празник се яде риба и то не каква да е, а такава, чието тяло е покрито с люспи. Обикновено шаран, тъй като според поверието шаранът е "слуга” на Свети Никола. Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето, силни вълни пропукали пода й. Свети Никола хванал един шаран и с него запушил пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. Затова има обичай да се жертва шаран в чест на светеца. На този ден всеки трябва да си хапне риба, а костите й не се изхвърлят – изгарят се, закопават се в земята или се пускат в реката. Вярването е, че по този начин ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от главата на шарана, тази която има форма на кръст, старите баби зашивали на шапките на внуците, за да ги пази от зли сили, уроки и болести.На празника, освен риба на трапезата трябва да има и постни ястия, царевица, жито, боб и обредна питка.

Ние нямаме във фамилията именници на Никулден и почти никога не съм спазвала традицията да се яде риба на този ден. Е, случвало се е, но не е било ритуално  хапване. Тази година се случи така, че рибката я приготвих предния ден, не беше шаран, че не ни харесва, а пъстърва (и тя има люспи), но ако някой поиска днес отново, няма да откажа. :)

На вас ще предложа две рецепти с такава рибка, а ако си харесате някоя и я направите, гаранцията за удовлетвореност я имате от мен и цялата фамилия. :)

Пъстърва в царевична коричка на тиган

Продукти

3 малки пъстърви (по около 250 гр.)

100 мл. ябълков оцет

200 мл. прясно мляко (опция)

60 гр. масло

½ к.ч. зехтин

сол и черен пипер на вкус

2 с.л. натурално нишесте

6 пълни с.л. царевично брашно

за картофената гарнитура

6 средни картофа

2 големи глави лук

100 мл. ябълков оцет

2 с.л. кристална захар

за майонезен сос

3 жълтъка

½ к.ч. олио

3 с.л. пудра захар

3 пълни с.л. мека горчица

1 к.л. сол

3 пълни с.л. квасена сметана

3 с.л. лимонов сок (сока на ½ лимон)

Приготвяне

Почистете пъстървата много добре, като внимавате да не пробиете нежната й кожа при остъргването на люспиците. Измийте я и я мариновайте за 1 час в 200 мл. вода и 100 мл. ябълков оцет (още по-добре с лимонов сок). Това се прави за стягане на нежното й месо. Ако имате и най-малко съмнение за произходът й, заменете водата с прясно мляко – то има способността да извлича токсините. За повече вкус може да добавите и 2 скилидки наситнен чесън – рибката ще поеме леко от аромата му. Който пък харесва по-натуралния вкус на риба, може да го пропусне. Този път аз не сложих.

Такааа, рибката нека си почива, а вие през това време направете картофената гарнитура:

Измийте и обелете картофите, сложете ги в тенджерка, посипете с 1 ч.л. сол и ги залейте със студена вода, колкото да се покрият. Сложете на среден огън и варете до полуготовност. Пробвайте готовността им с вилица – трябва да влиза в тях с лек натиск, като картофите да остават цели, не бива да се разпукват!

Отцедете ги от водата и оставете настрана леко да се охладят.

Обелете лука, измийте го и го нарежете на много тънки кръгчета, като след това го разлистите на пръстенчета. Посолете ги с малко сол и разбъркайте.

В дълбока купа нарежете картофите на шайби с дебелина около 5 мм и ги наредете на 4-5 пласта като по между тях, разпределяте лучените кръгчета.

В тенджерка сипете 1,5 л. вода, 2 с.л. захар и 100 мл. оцет. Сложете на котлона да заври и с тази марината залейте картофите, похлупете и оставете настрана за 10-15 минутки.

Докато почиват картофите, направете майонезения сос:

В дълбока купичка сложете жълтъците и с миксер ги разбийте на пухкав крем, като добавяте лъжица по лъжица олиото. Това ще ви отнеме около 5 минутки, Добавете в така получената майонеза горчицата, солта, пудрата захар, квасената сметана и лимоновият сок. Разбийте добре.

Сега с помощта на гевгир отцедете добре картофената салата от маринатата, прехвърлете я в салатиера и полейте с майонезения сос. Внимателно разбъркайте и приберете в хладилника да се охлажда до сервирането.

Време е да изпържим рибката.

Изцедете я от соломурата и я подсушете максимално с кухненска хартия. Посолете я отвън и отвътре и поръсете само вътрешността й с черен пипер. В дълбока чиния смесете добре нишестето, царевичното брашно и 1 к.л. сол. Напудрете обилно навсякъде рибката с тази смес и изтърсете излишното брашно.

Загрейте голям тиган на среден огън, налейте в него ½  к.ч. зехтин и добавете 60 гр. масло. Когато маслото се разтопи и хубаво замирише, сложете в тигана рибката и я пържете от всяка страна за по 5-6 минутки

Сервирайте веднага, като поръсите рибките с прясно смлян черен пипер и гарнирате с парченце лимон. Поднесете с картофената гарнитура и свежа зелена салата.

Втората рецепта е за малко по-голяма риба – сьомгова пъстърва. Нея я готвих в началото на есента, когато милото ме изненада с този прекрасен екземпляр – почти 3 кг. Дъщеря ми се затъжи за животинчето, наистина много красива риба, но така и така бе уловена и донесена ми, та трябваше да я сготвя.

Сьомгова пъстърва на фурна

Продукти

1 сьомгова пъстърва около 2,5 - 3 кг. (може и по-малка)

200 гр. масло

2 лимона

1 връзка магданоз

1 връзка пресен копър

стръкче розмарин

5-6 скилидки чесън

морска сол и черен пипер на вкус

Приготвяне

Включете фурната да се загрява на степен грил (т.е. само на горни реотани)

Почистете добре рибата и я измийте. Подсушете с домакинска хартия. 

Направете няколко равномерни, леки разреза от едната й страна и я посолете навсякъде. Вътрешността й поръсете с черен пипер и напълнете със половината масло, нарязано на парченца, магданоза, копъра, розмарина и чесъна.

В разрезите сложете по парченце масло и парченце лимон. Останалите лимони нарежете и напъхайте при плънката. Затворете коремната кухина с клечки за зъби и намажете цялата риба с меко масло.

Застелете скарата на фурната с алуминиево фолио, поставете я върху прилежащата й тава и разположете отгоре приготвената риба. 

Сложете да се пече в загрятата фурна, на средно ниво (на около педя под реотаните).

Печете от всяка страна за около 15-20 минутки (при по-малка риба времето респективно е по-малко) или докато получи красива, златиста коричка. 

Извадете и оставете за няколко минути да почине, след което нарежете на порционни котлети и поднесете с картофена салата и млечно-чеснов сос с копър и магданоз.

Наздраве! Да ви е сладко и весел празник!

Когато боба срещна рибата

 Историята за една салата

Преди да ви разкажа, да  си изясним нещата:

Обичате ли боб? А червен? С  рибата на „ти” ли сте? А какво ще кажете за риба тон?

Ако отговорите на всички въпроси с ”ДА”, то тогава може би ще ви е интересно да научите и историята за тази салата!  И така:

Един ден, преди доста време, в младите ми години, виждам в магазина червен боб. До този момент не бях опитвала, макар по думите на мама, той да не е кой знае колко дефицитна стока. Но защо не беше ни готвила от него не знам. Може би ѝ се е отщял въобще боба, защото е израсла с него –       „... един ден бял, на другият червен, на третият шарен, после бакла, зелен фасул и пак по ред.” Това ми е разказвала. Но ние обичахме белият и него редовно ни готвеше, кога бистър, кога на яхния, на фурна или чорба – все беше вкусен. И никога не ми е омръзвал, и няма да се случи.

Та, купувам аз червен боб и се прибирам. Не знам обаче как се готви, по-различно ли от белият, бързо ли увира, има ли специфична рецепта за него, нищо! И мама я няма да ми каже. Погледнах в няколко готварски книги, но за червеният нищо не се споменаваше. Интернет, форуми, блогове тогава не познавах. И не ми остана друго, освен да импровизирам. Реших да го готвя по традиционният, за боб яхния начин. Накиснах го вечерта и на другият ден го сложих в тенджерата, да ври. Вря 2 часа и пак дрънкаше! Ужас! Сетих се, че свекърва ми слага по 1 ч. л. сода за хляб във всичко, което увира бавно, дори и на домашно поотрасло пиле, кокошка с две думи. Не ми харесва после вкусът, но този път и аз  бухнах сода в боба. След половин час беше готов. Нататък както си знам, запръжка, много магданоз и малко пресен джоджен. Опитах и ми хареса. Брей, защо мама не щеше да чуе за боб?! Прибира се вечерта любимият и гладен, гладен надига капака на тенджерата. Каква мислите беше реакцията му?

„ - А, ама червен боб на яхния ли? Та това е боб за салата, не знаеш ли?

  - Ами, не знам. Мама казваше, че на манджа са го яли, значи се готви в тенджера за основно! А бобена салата знаеш, правя с едър бял боб!”

 Изяде се, но следващият път го сварих натюр и направих на салата, както милото ме научи – с много лук, печена, червена чушка, кисела краставичка, царевица и не помня какво още. Не помня , защото всеки път когато правим бобена салата слагаме каквото има в хладилника, че и мръФки  понякога :-) И винаги е мнооого вкусна и засищаща!

 Преди една-две години, в един летен ден се сещам аз за бобена салатка. Имах консерва червен боб, и всякакви зеленчуци. Набързо я забърках, с консервата става като аламинут. Опитвам как е на сол и нещо ми липсва. Не е солта. Пак опитвам и пак нещо не е както ми се иска. Хм. Да я подправя с нещо още? Щипка черен пипер! – той оправя вкуса на много ястия. Готово! Ама не, пак нещо ми бяга.... Оглеждам подправките, отварям хладилника, шкафа... и очите ми се приковаха на консерва с риба тон. Фокусирам я 5-10 секунди и решавам, че ще пробвам. Комбинацията ѝ  с прясно зеле е отлична, защо да не опитам и с боб?!  И се получи. Точно вкусът, който ми липсваше се намери. Невероятно сполучлива идея! Боб, зеленчуци и крехка, розова и нежна рибка. Разкошотия!

Ей това е първата среща на боба с рибата в моята кухня. От тогава редовно им устройвам рандеву.  С каквато рибка имам. И след като им се полюбувам няколко минутки отстрани, колкото да се видят, помиришат и гушнат, да слеят устни в целувка, ги нападам!  Фронтално :-) Колкото и сладка картинка да са, на мен ми е три пъти по-сладко да ги атакувам!  Не им оставям време за повече ласки, да не втасат. Така де, вече се опознаха, редно е и аз да се включа в срещата, нали?

Предлагам ви съвсем чистосърдечно да се присъедините към нашето парти и да се запознаете с главното действащо лице днес – 

Салатката с червен боб и риба тон

Продукти

за 2 порции

1 консерва (400 гр.) червен боб Kidney

1 червена чушка (сурова, а зимата може и маринована)

1 малка глава лук

1 консерва риба тон (180-200 гр.) – в моя случай беше „в олио”

150 гр. кашкавал

3-4 краставички корнишони (според едрината)

няколко листенца пресен джоджен и мащерка (може и едното)

сол и черен пипер на вкус

2 с. л. лимонов сок

малко зехтин за поръсване

Първо отцеждаме боба от сока му (не го мием) и го поставяме в подходяща по големина купа.

Почистваме лука (може и червен) и го нарязваме на тънки лунички.

 Чушката и кашкавала на кубчета, а краставичките на тънки шайби.

Наситняваме джоджена и го добавяме, заедно с мащерката. Подправяме леко със лимоновият сок, сол и черен пипер и разбъркваме. Последна слагаме рибката - натрошаваме я леко, с едно завъртане на виличката, както си е в консервната кутия и я добавяме към салатката. Капваме и малко зехтинче накрая, но малко, че рибката е била в олио. Ако ползвате риба тон в собствен сос, може да полеете салатата с повечко зехтин (3-4 с. л.)

Това е! Лесна и бърза салатка, витаминозна и много полезна, със страхотен вкус и аромат. И най-вече засищаща. Можете спокойно да минете с една салата за обяд, без да претоварвате стомаха си и все пак да се чуствате сити и доволни. Можете да импровизирате с добавките по ваш вкус, разбира се. Аз показвам просто днешният й вариант..

Опитайте я!

Бобена салата с репички и пушена скумрия пребори стреса

Миналата нощ имаше земетресение. В 3 часа след полунощ се разбудихме в нестабилното си легло, което се люлееше като хамак, стените, прозорците и всичко в стаята скърцаше и се тресеше. Виеше ми се свят и едва се надигнах. Веднага осъзнахме какво става, а също че е и доста сериозно. Определено се уплаших много, но си наложих да запазя спокойствие доколкото е възможно. Застанах в рамката на вратата, вкопчих се в нея и единственото което помня като емоция, беше дългото очакване ужасът да спре, за да излезем навън. А навън бяха всички, уплашени, пребледнели, с децата, с кучето, едни по пижами, други наметнати я с яке или направо със завивките. Ние сме сами. Дъщерята е в Германия със семейството си и слава Богу, а синът ми учи в София. За него се уплаших. Подсъзнателно знаех, че е по-близо до епицентъра, за който пък бях сигурна, че е в България. Преди време попаднах на предаване по телевизията в което се обсъждаше, че София е сеизмична зона и в близките 10 години се очаква именно там унищожително земетресение. Сега това изскочи в съзнанието ми и не ми даваше мира. Адреналинът ми е бил на максимум, защото се усетих, че треперя, но не от студ. Дилемата беше дали да звъня посред нощ на детето или по-късно. Можеше да спи, да не е усетил нищо, а аз само да го разтревожа... но ако се повтори труса?... Звъннах. Веднага ми отговори, бодър и спокоен. Отдъхнах си за момент, но тревогата ми не мина. Каза, че е усетил всичко, но не се е уплашил, добре е и не мисли да излиза навън. На 15-тата минута след труса се разбра, че шестото ми чувство за пореден път не ме е излъгало. Епицентърът не само е бил в България, ами на 25-30 км. от столицата. Много е страшно в такъв момент да си далеч от децата си и да не можеш да направиш нищо. Можем само да се молим Бог да ни пази, всички да сме добре и най-вече те.
Поуспокоени се прибрахме, но до сутринта е люляло още няколко пъти. Аз не усетих последвалите трусове, но повечето хора са. През целия ден единствената тема по радиа, телевизии и на улицата беше нощният кошмар. 

По тая причина цял ден не съм се сещала за храна. Вечерта и съпругът ми каза, че не е много гладен, но все пак направихме една салата и това беше всичко на масата. Тя пък се оказа че била много вкусна, макар да беше пълна импровизация, направена като в унес. Затова ще ви я напиша, а ако ви допадне я опитайте.

Бобена салата с репички и пушена скумрия

Продукти

400 гр. червен боб Kidney от консерва

филето на 1 топло пушена скумрия

1 малка глава червен лук, нарязан на тънки лунички

1 стрък пресен чесън, наситнен

1 морков, сварен и нарязан на шайби

10 репички, разполовени или нарязани на шайби

1/2 връзка магданоз, накълцан на ситно  

1 клонче пресен джоджен, накълцан на ситно 

за дресинга

сока на 1/2 лимон

3 с.л. зехтин екстра върджин

1 равна ч.л. горчица

черен пипер на вкус

За да направите салатата е необходимо само да отделите филето на рибата, като обелите преди това кожата й и премахнете внимателно всички костици. После я съберете в купа със зеленчуците и тревите. Залейте с предварително направеният сос - дресинг. 

За соса разбийте всички продукти с тел или вилица и хомогенизирайте добре сместа.

Сол не се полага - и рибата, и боба от консервата съдържат в себе си достатъчно.

Салатката е готова. Сервирайте с ракийка или бяло вино. 

Добър апетит! :)

Ето, вече се усмихвам!  Усмихвайте се и вие, защото усмивките са най-доброто лекарство!