Започвам днешната публикация с
уговорката да не се подвеждате по летните, слънчеви снимки на островна Гърция,
те са само връзката с това, за което ще ви говоря днес. А какво е то? – сега ще
ви разкажа.
В петък вечер, сгушила се в дебело
одеяло, все още леко подсмърчаща след грипния вирус, се бях захласнала за
пореден път по репортажните снимки на Мария от ваканцията й на Санторини (в Цветно с Пепеляшка). Преглъщах по глътка вино, за да се сгрея разбира се, иначе
рядко близвам – само по повод, понякога два пръста за компания на милото, а понякога
когато съм сама и опитвам някое ново ястие, ей така, от келешлък. Та, в
компанията на сладкото и тръпчиво вино, премятах бавно кадър след кадър, взирайки
се във всеки детайл, опитвайки се да се шмугна едва ли не през екрана и да
вдъхна от морския въздух, да усетя мириса на бугенвилиите, под които Марийчето
ненаситно се гушеше на всеки ъгъл. И така ми се искаше да мога, да си 'крадна от
слънцето, потопило целия остров в светлина, сякаш само заради него и хората там
изгрява. Направо се сгрях по едно време. От виното ли, от емоциите, които
провокираха снимките в мен ли, не знам, но се отпуснах, стана ми едно хубаво,
мило, разтупка ми се сърчицето, че и спомени ме налегнаха. Вярвам всички сте
попадали на снимки от това неземно кътче, някои от вас може би са го и посетили
вече, та знаете за характерната архитектура в снежно бяло, съчетано с
прекрасните нюанси на небесното синьо и онова, по-наситеното като самото
Егейско море. Море и небе се сливат в едно, слънцето огрява къщи, вили и
безброй хотели, всички снежно бели, накацали един връз друг, кой от кой по-красиви и по-луксозни,
малки улички-пътечки се вият стръмно нагоре-надолу и навсякъде цветя – красиви
и ароматни храсти от чийто мирис само си представям как ще се омагьосам. Аз се
омагьосвам само от снимки и видео, а какво остава да съм там... колкото и да
съм словоохотлива знам, че ще замлъкна и ще съзерцавам като в хипноза...
Та, потопена в картини, колорит, лукс,
съчетан с толкова земна простота,
мислите ми леко и неусетно ме отнесоха в миналото, в старата ни къща, в която
раснах до осем годишна. Родът на татко е от Гърция, от Беломорска Тракия. Дошли
в България с петте си деца, изоставили роден край, дом - цял палат, близки и приятели, натоварени на талигата, с малко покъщина и надежда
за по-добър живот. Но коренът си е корен и трудно се хваща на нова почва. Дядо
беше подредил целият двор по гръцки тертип,
сякаш за да се почувства наистина у дома си – къщата варосана, с цветни, зелени
прозорци и врати, двора покрил с асма, под която оформил пътечки, насипани със
ситни камъчета и пясък, очертани с по-големи и бели, сякаш и те варосани. От двете им страни равно подстриган шпалир от чимшир, в единият край до къщата даже и
оформен на огромна топка. Баба отглеждаше много и все големи храсти,
отрупани целите със ситни, ароматни рози
в разни цветове. Лятото цъфтеше и една лиана с орлови нокти – и до днес този
мирис ми е един от любимите. Имаше няколко делви с лимони и зокуми – тях ги
прибираха зимата вътре. И смокиня имахме! За къде без смокиня, а? :-) Като дойдеха гости от Гърция,
носеха подаръци и задължително критараки, леща, ядки, зехтин, зрънца мастикс и
много портокали, на които казвах порто-Гали. Чудно детство имах – с часове следях мравките накъде вървят и
сякаш ставах още по-малка, колкото тях, следвах ги неотлъчно из целия двор,
сякаш живеех в техния свят. Постоянно се вкарвах в някаква приказка :-)
........
Та, след като разгледах снимките на
Марийчето, се заиграх с чичко Гугъл – питах го за гръцката кухня и в един
момент попадам на супа, наречена Αυγολέμονο
(Авголемоно) - яйчно-лимонова, това означава и името й. Ама тя като на баба,
същата, гъста и само с малко магданоз поръсена. Боже, баба си е готвела точно
нея, а мама си мислеше, че само нейното е супа! „Е, каква е тая супа, бяла,
гъста като сутляш, без морков и каквито и да било подправки?” Ама пък много се
обичаха с нея. Де на всяка снаха такава свекърва – тиха, мила и добричка. Мама
винаги плачеше за нея, когато си я спомняше. Беше една нисичка, сигурно метър и петдесет. Ама, с голямо сърце. Златка се казваше и златна беше.
Не помня много от гозбите на тая ми баба,
но това което няма да забравя е нейната баница с грис, другата със спанак,
доматените кюфтета и бялата супа, с врящ в нея цял лимон.
Веднага преведох рецептата и побързах да
я приготвя. Сега ми се услади повече от тогава. :-) Явно с годините съм забравила вкусът й.
Αυγολέμονο (Авголемоно)
В оригинал това е яйчно-лимонов сос, а
супата с него е постна, само с ориз (някъде с орзо/ критараки), но баба си я
готвеше и с пиле – нещо като фрикасе с ориз, но още по-вкусно. Сосът се
получава гладък и плътен като мус, като кадифе. С невероятен лимонов вкус и
аромат. Може да се ползва при поднасяне на риба и морски продукти, пиле,
кюфтенца, лозови сармички и такива с листа от прясно зеле, тиквички, дори и за
паста. Според предназначението варират и пресните, зелени подправки, които му
се прибавят накрая.
За да не ви мъча повече, веднага ви казвам
как да си я приготвите. Мисля, че ще е много подходяща и за деца – лека и
апетитовъзбуждаща с този лимонов вкус.
Продукти
за 4-5 порции
2 л. пилешки бульон(подсолен) или същото
количество вода с 4 кубчета пилешки бульон
½ ч.ч. ориз
2 малки лимона или 1 голям (най-добре
био)
4 яйца
малко магданоз
Приготвяне
Ако нямате пилешки бульон, заделен от
варенето на някое пиленце, то тогава сложете 1 пиле да се полусвари в подсолена
вода, като може да добавите в тенджерата и зеленчуци за супа – морков,
пащарнак, скилидка чесън, глава лук, няколко зърна черен пипер, едно малко
добре узряло доматче и цяла връзка магданз. Мисля, че баба вареше само пилето.
Може и без пиле, а с 4 кубчета пилешки бульон - пак ще се получи, но по-добре е
с истински.
Отделете месото настрана, а бульонът
прецедете.
- Ако сте решили супата да ви е постна, с пилето можете да сготвите
някакво ястие, но пък може да накъсате малко от гърдите и да добавите накрая, в готовата супа.
Измийте много добре лимоните и отцедете
сока им.
Сложете буьона отново да заври и когато
това стане, добавете измитият ориз и едната половинка отцеден лимон (това по
бабиният метод). Намалете огъня до среден и оставете тихо да ври, докато оризът
омекне.
Междувременно разбийте много добре
яйцата с лимоновият сок.
Когато оризът се е сварил, отведете
тенджерата настрана и добавяйте на тънка струя от бульона в яйчната смес, при
постоянно бъркане. Добавете толкова бульон, че да уеднаквите почти
температурата на супата и яйчната застройка. Тогава, пак на тънка струя и при
постоянно бъркане, върнете яйчния сос в супата. Пак сложете на котлона, да
кипне за около минутка-две и отведете окончателно. Поръсете с прясно накълцан
магданоз.
По желание сега добавете и месото, или
го разпределете в порционните чинии и залейте със супа.
- Внимание! Бързо се сгъстява и ако не я изконсумирате всичката, после само претоплете и разредете до желаната гъстота с бульон.
Вкусна е както топла, така и студена.
Студена ще е отличен избор за лятото - лека, засищаща и освежаваща.
За да направите само сос, към разбитите с лимоновият сок яйца, добавете на тънка струя и при постоянно бъркане около 1/2 ч.ч. прецеден бульон. Прехвърлете сместа в касеролка и върнете на котлона, на среден огън, като бъркате енергично с тел или дървена лъжица, докато се посгъсти. Може да поръсите едва, едва с черен пипер, но и натюр сосчето си е много добре.
При изстиване стяга още!
Остава да ви пожелая добър апетит! Или казано
по гръцки Кали Орекси!
