Продължавам със сезонните
предложения, а днешното е с тиква. Много вкусен и полезен плод. Като се замисля
май само листата и корените ѝ
не се консумират, но колко му е да греша!
Сега е сезона на тиквите и
почти всеки гледа да се снабди с поне няколко за зимата, а до тогава ще ги е и опитал вече, приготвени поне по няколко начина. Дали ще е печена натюр или
напълнена с всякакви намиращи ни се ядки, стафиди, семена и мед, дали ще е
сварена на вкусна супа или ще е навита в баницата, все е вкусно. А в домовете
ни се носи мирис на есен – примамливо
ухание, каращо ни обилно да слюноотделяме.
До преди няколко години у
дома тиква се ядеше само печена, посипана с прилично количество захар или
полята с мед. После, карамелизираната ѝ повърхност често биваше огребана от
най-лакомият и безследно изчезваше, за
изненада и съжаление на останалите. Мина
време и Ирма се научи да прави крем супа от тиква, понякога с моркови, понякога
с домати или с много сметана. На някой се харесваше, на някой не, но определено
обогатяваше масата в студените зимни дни. И сякаш влизаше лятното слънце у нас. J
От известно време насам
срещам рецепти със странни комбинации на тиква с какво ли не. Може да е много
вкусно, но за мен е нещо необичайно. Трябваше ми време за да се реша, да
изпробвам някоя от многото идеи.
Преди седмица някъде Зори предложи също такова ястие. А след два дни, в поредният брой на Frisch Gekocht (списанието
на австрийската Била) попаднах на рецепта, доста доближаваща се до нейната. Моментът беше решаващ за
стартирането на експеримента, в моята кухня. Да, експеримент, защото никак не
можех да си представя какъв ще е вкусът на готовото ястие и дали резултатът би се харесал на някого.
Но, дяволчето бе превзело мислите ми и действаше на своя глава...
И така, оставям за малко сладкишите и ще ви покажа една лесна, вкусна и
питателна супа.
Рецептата, която ви предлагам
е „кавър версия” на няколко подобни, приготвена по по-удачен за нашият вкус
начин, но категорично вкусна. И макар наглед да е пълно подобие на тази от
списанието, приготвянето не е същото. Аз предпочетох да запържа тиквата и
морковите в масло, а не да пека, както там пише.
Продукти
за 3 порции
за лещата
1 ч.ч. кафява леща (за мен е
най-вкусната)
1 глава лук, наситнен
3 скилидки чесън
1 малък морков, на малки кубчета
1 малък домат, разцепен леко при
дръжката
1 к.л. червен пипер
1 с.л. сол
3-4 с.л. олио
1 клонче чубрица или мащерка
1 с.л. брашно
отделно
300 гр. обелена и почистена тиква
1 голям морков
3 с.л. зехтин
1 с.л. масло
1 люта червена чушка
1 с.л. ситно накълцан шнитлаух
1 клонче мащерка
по 1 голяма с.л. квасена сметана
по 1 голяма с.л. квасена сметана, на порция
Приготвяне
Почистете и измийте лещата. Сложете я в
тенджера и добавете останалите продукти. Залейте с около 2 л. вода и сложете на
среден огън да заври. След завирането, ако е необходимо намалете още огъня и
оставете да къкри до пълното сваряване на лещата. Извадете домата и клончето чубрица и сгъстете чорбата с разбитото
на каша брашно. Отведете настрана.
Сега обелете и почистете парчето тиква и го
нарежете на кубчета с размери, приблизително 2x2 см. Моркова нарежете на дебели
кръгчета.
Загрейте зехтина и маслото в тиган с тефлоново покритие и запържете моркова на среден огън, до омекване, а след него и тиквата.
В купички сипете от лещата, отгоре
добавете по 1 с.л. квасена сметана, разпределете тиквата и моркова, поръсете
с наситнената люта чушка, накълцаният шнитлаух и прясна мащерка.
Много вкусно е да полеете цялата порция
с малко от мазнината, в която сте изпържили тиквата.
Лично на мен ми хареса с повече
сметана :-)
Преди два дни пробвах да приготвя същото
ястие вместо с леща, с червен боб. Не мога да кажа коя версия по-ми допада. И
двете са много вкусни и вече често ще ги приготвям.
Може да ползвате и консервиран боб или
леща за да съкратите максимално времето на приготвяне и да получите един бърз обяд или вечеря.
и порцията с боба