Конфитюр от горски малини с мед и ванилия

Ах, тези малини! Обожавам ги, във всякаква форма и не знам дали бих отказала някаква храна, в която присъстват. Едва ли!

Няма спор, че в прясно състояние са за предпочитане, но както всеки стяга зимнина и прибира храна за студените и безплодни дни, така и ние. Дето се казва „да затворим лятото в буркани“. Плодовете отдавна превръщам само в сладка, конфитюри и мармалади. Рядко замразявам и то по някоя и друга кутийка червени и черни боровинки. Компоти почти не правя, с изключение на десетина-петнадесет буркана вишнев, на който ползваме само течната част. И понеже наблюдавам, че в последните няколко години като че ли все към малиновият конфитюр посягаме, тази година се презапасих. Обичаме го не много сладък, с преобладаващ плодов вкус. Затова ползвам фиксовете на Д-р Йоткер – с тях не се налага да висиш с часове над огъня, да бъркаш непрекъснато и да рискуваш някоя гореща капка да се пльосне на ръката ти и да те изгори. Освен това се запазва плодовия аромат, което е още един плюс. Цялото време за приготвяне на доза конфитюр е нищожно малко и ако не се изсилваме с количествата, за половин-един час ще имаме готов, насипан в бурканите, прекрасен конфитюр. 

Днес няма да се правя на учител и да ви обяснявам  как се ползва гелфикса, нито как с негова помощ да си приготвите стандартния конфитюр от малини. Ще ви споделя как отделих малко плодове и направих една доза с мед и ванилия. Резултатът е отличен, а вкусът – възхитителен! И понеже не ми се искаше да убивам всичките полезни вещества в меда, го добавих на по-късен етап, когато температурата на плодовата част бе леко паднала. То и затова този конфитюр не е така траен, както ако бе приготвен с друг подсладител (захар, сироп от агаве, кленов...) и дори мед, добавен в процеса на варене. Но предполагам, ще издържи в хладилника до месец. Ще споделя по-нататък, ако не забравя.

Текстурата му е слабо до средно желирана, не е нито много гъст, нито рядък. Преобладаващото количество на плодовете не позволява разливане. Е, разбира се, че ако нямате търпение да изстине съвсем и си намажете филия с още топличък конфитюр, рискувате хубаво да се омацате,  това и децата го знаят. Но какво пък, ароматът, който се носи при направата на малинов конфитюр е невероятен и освен, че предизвиква обилно слюноотделяне, оправдава всякакви петна по блузката, появили се в резултат на слаба воля и добър апетит, нали?  :))

Продукти

/за 8-10 бурканчета по 250-300 мл./

2 кг. пресни, горски малини

3 пликчета гелфикс Екстра 2:1

4 с.л. захар (за гелфикса)
1 буркан (580 мл.) втечнен, пчелен мед (на стайна температура)

2 шушулки бурбонска ванилия

2 с.л. пресен лимонов сок

Приготвяне

Най-напред си приготвяме бурканчетата – измиваме ги, подсушаваме ги и ги слагаме във фурната на 50°, да се загреят и да чакат в готовност момента на наливане на конфитюра.

През това време си почистваме малините – ползваме само напълно узрели и здрави плодове. Поставяме ги в подходяща по големина тенджера (добре е да е с дебело дъно), добавяме семенцата ванилия и шушулките, посипваме отгоре им гелфикса, разбъркваме и поставяме на среден огън. Бъркаме непрекъснато, докато заврат като отстраняваме образуващата се пяна. След завирането, намаляваме огъня до слаб, засичаме 3 минути и веднага след тях отвеждаме настрана. Оставяме горещите малини да се охладят малко (пръст потопен в тях да търпи, без да се изгори) и добавяме втечненият мед. Разбъркваме добре, докато се стопи напълно и се усвои като в същото време поливаме с лимоновия сок.
Отстраняваме ванилените шушулки и веднага наливаме в подготвените, топли бурканчета. Завиваме добре с винтови капачки и обръщаме надолу с капачките до пълното изстиване на конфитюра.

Все пак, ако не държим да запазим напълно полезните свойства на меда, можем да го добавим веднага след завирането на плодовете, както се процедира със захарта в предложената рецепта, на гърба на пликчето с гелфикс. В този случай трайността му е гарантирана за по-дълъг период.

Това е моят конфитюр! Толкова рубинено червен, толкова нежен, с балансирана сладост, с дъх на малини, ванилия и мед.

Божествен е, опитайте го!

Сладка, нежно розова фантазия

Имам малък грях пред моите мъже у дома и по-специално, пред по-младия. От седмица ме моли да направя нещо сладко, ама тортено ако може. Че и шоколадено, защото видите ли, не съм правила торта не помнел от кога. И аз не помня, трябва да прегледам записките за да съм точна, което иде да покаже, че детето може и да е право. Обаче, след няколко дни е рождения ден на половинката и съм обещала най-отговорно, че тортата ще е мнооого шоколадова. И няма как да е другояче – таткото харесва единствено шоколадови торти и то с маслен крем. Компромис може да направи само за декорацията, която можело да е сметанова. Ами сега?! Да правя ли торта три дни преди празника или да карам млкия-голям човек да почака още малко...да ми мрънка всеки ден и час...? Ооо, няма начин!  Нито мога да търпя  молбите му, нито жалния поглед, а и ако мама не му угоди, кой тогава! И отново обещах. И направих торта, само че не шоколадена. За нея наистина ще почакат.

А днешната е, както ви подсказва заглавието, много нежна – едно малиново парфе.

Малинките са най-нежните, ароматни и вкусни плодчета. Освен това са прекрасни като визия – малки червени рубини. И за капак, дъщеря ми носи тяхното име. Моята малка Малина, вече пораснала и отлетяла, свила свое гнезденце,  с две невероятни малки слънчица в него. Как ми се искаше сега да са тук, да разперя ръце и да ги гушна в купом... моите живи малинки!

Тортата направих  без да следвам каквато и да е рецепта, само с налични продукти и капчица въображение.

Продукти

Ø  на формата 24 см.

за основата

 6 бр. ореховки по 42 гр. (ползвах на марката Cake Mania)  или опаковка орехови, маслени, сметанови бисквити

125 гр. меко масло

за белия крем

500 гр. Маскарпоне

400 гр.  сметана (аз ползвах млечна)

1 ч.ч пудра захар (по-малко или повече според вкусът ви)

1 пликче ванилова захар

настърганата кората на 2 лайма

15 листенца босилек, наситнени

2 пликчета желатин

за малиновото желе

300 гр. малини

около ½ ч.ч. захар (или на вкус)

1 пликче желатин

за малиновия крем

400 гр. сметана

200 гр. малини

1 желатин

за декорацията

шепа пресни малинки

200 гр. бял шоколад

Приготвяне

Блиндирайте ореховките и ги разбъркайте добре с маслото, до еднородна смес.

Разстелете я с притискане по дъното на тортена форма, като се старете да извадите всичкия въздух. Приберете в хладилника докато приготвяте крема.

За белият крем разбийте Маскарпонето с пудрата захар и ванилията до гладка смес. Отделно разбийте сметаната и я добавете към горния крем, заедно с кората от лайм и наситнените листенца босилек.

Разтворете желатина по описанието на опаковката и добавете в крема. Внимателно хомогенизирайте сместа и я излейте върху охладената основа. Приберете във фризера и се заемете с приготвянето на малиновото желе.

Сложете в касеролка малините и захарта и ги загрейте на среден огън. Бъркайте докато захарта се разтопи. Претрийте през сито и в полученият гладък сок, добавете разтвореното пликче желатин. Извадете формата и излейте все още течнното желе върху крема. Пак върнете във фризера.

Сега направете малиновият крем. Става много бързо. Разбийте сметаната с миксер и когато е готова добавете малините. Разбийте още няколко секунди, докато крема порозовее и го желирайте с разтворено пликче желатин (по познатия начин) Крема налейте върху стегналото малиново желе и пак приберете във фризера.

Следете полученото парфе, и когато е почти стегнал и последният слой наредете свежи малинки отгоре. Приберете за поне още 2 часа във фризера, а после освободете от формата и прехвърлете в тортен поднос. Декорирайте допълнително с рендосаният на едро бял шоколад.

Бърза и лесна се оказа тортичката. Плюс това е страшно ароматна, много лека и вкусна. 

Много ни допадна и като вкус и като текстура, а малкият-голям мъж беше толкова доволен, че усмивката му не падна от лицето поне час. Даже ме гушка и разнасяше из дома като чувал с картофи  :-)

Колко малко трябва за да накараш някого да се усмихне,  да е доволен и щастлив!  А след няколко дни пиесата ще се повтори!  Вярвам тогава не ще получа само усмивки и прегръдки  :-)