Днес ще ви заведа до едно много красиво, вълшебно местенце,
намиращо се в долината на река Палакария, сгушена между планините Рила, Верила,
Плана и Витоша. Село Белчин. Чували ли сте за него, знаете ли го? Години наред
ние минавахме само на километър-два от него и никога не се бяхме отбивали, но
дойде време и това да направим. Местоположението му, живописните гледки от
околностите, мекият климат, минералните извори и историческото му наследство
благоприятстват развитието на еко, културно-исторически и балнео туризъм.
Близо е до курорта Боровец, съвсем близо до гр. Самоков и на около 50-на
километра от столицата. Едно от тълкуванията на името му казва, че то идва от
две думи-срички: „бел“
(мед) и „чин“ (чини ми се, вижда ми се). – т.е. понеже районът се е развивал от древни времена като
рудодобивен, някой е видял в планината, точно на това място мед и е казал на
останалите. И от там, вероятно
след многократно цитиране на думите му, те са станали нарицателни и послужили
за название на мястото, където по разбираеми причини се създало селото. Доказано
е обаче, че на същото място селище е имало още по времето на латините, които му
дали името Цари Мали град.
Ако търсите спокойствието и тишината на природата, ако
милеете за родното и историята ви вълнува и тегли назад към древни времена, то
не пропускайте да посетите Белчин.
В селото е изградена музейна къща - филиал на Самоковския
исторически музей, която е един вид стартова точка за посещение на
културно-историческия комплекс Цари Мали Град над селото.
Изградена е в духа на Възраждането и идеално се вписва в
архитектурата на селото. Музеят е събрал експозиции на вещи с различна битова тематика,
съхранили културата и традициите на населението през вековете.
Самият комплекс е изграден с инвестиция на стойност над 5,5
млн. лева, спечелени от община Самоков по оперативна програма „Регионално
развитие“ на ЕС.
Включва частично реставрирана късноантична римска крепост
от III-V в. сл.
Хр., църквата „Възнесение Христово“ (IV в.),
баптистерий,
оброкът "Свети Спас",
паметник на Богородица...
… и
парк за отдих и забавления с атракции за най-малките посетители. В тяхна чест е
обособена не малка площ с пързалки, въжени конструкции и въжен мост, които
събират палавниците на рояци. И за още развлечения са помислили местните –
можете да пояздите коне по пътеките около хълма, а малките ви придружители
могат да се възползват от услугите на понитата, които кротко пасат наоколо и
чакат поредния смел ездач да поеме юздите им.
Името си крепостта Цари Мали Град (Малък Цариград) е
получила още от древни времена, заради белите стени и кули, които я изграждали
и напомняли на величествения Цариград.
Изграждането ѝ е започнало по време на управлението на
император Валент (364-378 г.) Разположението ѝ на билото на Верила, на
хълма Свети Спас не е избрано случайно - вперила поглед напред към котловината
и Витоша, тя е имала функцията на наблюдателница и защитна крепост.
Възникналото селище е свързано с рудодобива, с бликащите минерални извори (41° C) в подножието, а мястото му е било стратегически съобразено с кръстовището на древните римски пътища -
единият между Рим и Константинопол, минаващ
през Пауталия (днешен Кюстендил), Германея (Сапарева баня) и Филипополис (Пловдив), а другият от Сердика към Македония.
Съществуват много легенди достигнали от онова старо време
до наши дни, предавани и допълвани от уста на уста, някои красиви, други
страшни, но всички внушаващи респект и гордост към предците ни. Една от тях
разказва за дъщеря на римския император Гала Плацидия, тръгнала с войска от
Константинопол за Равена, за да освободи своя син от плен. Минавайки от тук, спряла
да се потопи в изворите, да почине преди предстоящата битка. Оказва се обаче,
че някои легенди лежат на истински истории, а тази май ще се окаже вярна. По
време на разкопките археолозите са намерили монета с нейния лик.
Доказателства има много, както за водени битки, така и за
културното развитие на района. Проучванията на хълма започват през 2007 г. след сигнали за масови набези от
иманяри. Намерените над 1000 находки – части от оръжия, стрели,
монети, накити, керамика, разкрити работилници и инструменти говорят много.
![](//4.bp.blogspot.com/-K0mBuLnQCpc/VFoRVjsjCWI/AAAAAAAADSw/Yzea4_u_5d0/s1600/22.JPG)
![](//1.bp.blogspot.com/-ahsRd4PZ1qs/VFoRdNmzDjI/AAAAAAAADS4/QVUuTK2_Yk4/s1600/23.JPG)
![](//3.bp.blogspot.com/-qBFHOt0gv2w/VFoR6ZMF4sI/AAAAAAAADTI/ZUefL5AFbOQ/s1600/25.jpg)
![](//3.bp.blogspot.com/-_6HtBxn7hNc/VFoSUxf2e8I/AAAAAAAADTQ/OWtkl_nFZwU/s1600/26.jpg)
„...За месец археолозите разкриват югоизточната
кула на крепостта. Става ясно, че тя е част от римска крепост с шест стражеви
кули, а общата дължина на стената е близо 400 м. Оказва се, че оброчището на
хълма Св. Спас е брънка от цяла броеница свети места, които опасват село
Белчин. Тези оброчища са появяват у нас в Късното средновековие. Точно на този
хълм изследователите намират следи от последователни храмове, свидетелстващи за
1700 години християнство без прекъсване.
Най-ранният храм е от края на III и началото на
IV век. Върху него е изградена раннохристиянска църква от 70-те години на IV
век. А по-късно е построена и базилика от края на V и началото на VI век.
След нейното разрушаване върху останките й е
издигната средновековна църква от XV век. А когато тя е спряла да функционира,
на това място се появява оброкът Св. Спас, който е действал до скоро.
Неотдавна
става ясно, че северният параклис е баптистерий. За това свидетелства
намерената писцина - зидано басейнче, в което са кръщавали в християнство
езичниците.
В края на V век става масовото покръстване на
местното тракийско население. След Юстиниян, след VI век, кръщелните изчезват,
тъй като се смята, че населението е християнизирано. В купелите се кръщават
само новородените.
До най-малка височина възстановяваме зидовете на
най-стария християнски храм от IV век. От него имаме запазена северната
половина на сградата, следи от езическо светилище на неизвестен бог, което само
е означено върху терена.“ - разказва археологът
Веселин Хаджиангелов от Историческия музей на Самоков.
Макар че е напълно реконструирана, средновековната църква не е
действаща. Мултимедийна система (на касата може да си платите за аудио гид, както и да наемете професионален такъв на български или на чужд
език) и
фототабла по стените ѝ разказват за историята на християнството в
целия Самоковски край.
„...Знаем,
че последните две изградени кули на крепостта са били с четирискатен покрив,
покрит с керемиди, тъй като открихме на място падналия покрив. Намерихме и
северната фасадна стена на една от кулите - при земетресение в началото на VII
век тя е паднала, без да се разруши. Така разбрахме как точно е била изградена -
на три етажа, като на втория е имало бойница. За 5-6 месеца върху хълма
Св. Спас бе доизградена на различна височина почти цялата крепостна стена. „ –
продължава археологът.
Какво
точно е било Цари Мали град?
Първите
предположения са за укрепено селище, но с напредването на разкопките
археолозите стигат до извода, че е била военна крепост. Първоначалното й
предназначение е било да охранява рудните находища в Самоковското поле от
нашественици.
През VI век, известен с великото преселение на
народите, крепостта е приютявала местното население при варварските нападения.
В хореума (обществен склад за зърно) са
открити заготовки и кюлчета желязо, готови за продан. В крепостта са намерени
ценни златни монети на Юстиниан, Траян, Теодосий, почти всички номинали от IV
до VI век със знаците на всички императори. Сред тях е много ценна и рядка
бронзова монета на императрица Гала Плацидия.
В експозицията към крепостта акцент са древните
оръжия - от стрели до обсадна техника.
Един от най-уникалните експонати е стрела, която
се мята не с лък, а с ръка. Има дълъг и много остър железен връх, а отзад -
оловна тежест и къса дървена дръжка. Стрелата е стояла от вътрешната страна на
щита. Носили са я само офицери от армията на император Константин Велики. Сред
находките има и средновековни апликации, фибули от VI век.
През епохата, известна като "Тъмните
векове", крепостта е разрушена от хунските и аварските орди. Едва
сега се възстановява и реставрира в някогашния си вид.
В
северозападната кула е разположена музейната експозиция, а североизточната ще
се използва като площадка за посетители. Източната, южната и западната стена на
крепостта са реставрирани частично. До крепостта се стига пеш по две еко
пътеки или с помощта на фуникуляр (таксата за него влза в цената на входния
билет) Има и въжен мост, който води
от външния вход на крепостта до цитаделата. В двора на крепостта са изложени
антични бойни машини и доспехите на воините от бурната епоха, когато „Цари Мали
град” е трябвало да отбива нападенията на варварите.
В подножието на крепостта се намира изцяло реставрираната със средства на местни жители
средновековна църква „Света Петка“ (XIII-XIV в.). Построена върху основите на по-стар храм, църквата
е действаща, но за жалост вътре е забранено да се снима. В нея са
съхранени много ценни икони от школата на Пимен Зографски, най-старите от които
са изписани през 1653 г.
![](//4.bp.blogspot.com/--g0UguMBDvU/VFoT7RIR5dI/AAAAAAAADTw/3G3sFi_fhvY/s1600/30.jpg)
![](//3.bp.blogspot.com/-dqPJRIVvZbw/VFoUEIQvW7I/AAAAAAAADT4/mOTYN8Nkwfc/s1600/31.JPG)
![](//4.bp.blogspot.com/--EX78DaYgJU/VFoUK36uuqI/AAAAAAAADUA/ee-sAleDZgU/s1600/32.jpg)
![](//1.bp.blogspot.com/-k-XjyZspSfU/VFoUpKnKDqI/AAAAAAAADUI/WWyZoCYqQcE/s1600/32a.jpg)
![](//2.bp.blogspot.com/-I-e0aWfj-ls/VFoUy9z29zI/AAAAAAAADUQ/wiyovLHqklY/s1600/33.JPG)
![](//3.bp.blogspot.com/-Ybo6JRbvAJ4/VFoU8O0J9sI/AAAAAAAADUY/UpJPvD7g4_U/s1600/34.JPG)
![](//2.bp.blogspot.com/-W6KkBHo9rnY/VFoVE7wyraI/AAAAAAAADUg/gsuYSCoypnA/s1600/35.JPG)
![](//3.bp.blogspot.com/-I-q3lorA1zw/VFoVMnPlXGI/AAAAAAAADUo/DefpfyS9hME/s1600/36.JPG)
![](//1.bp.blogspot.com/-TtymR5Bbb2E/VFoVRiUzR2I/AAAAAAAADUw/tlHaYqR1qT4/s1600/37.JPG)
![](//1.bp.blogspot.com/-DBhpX8Tz2lc/VFoVZon2bGI/AAAAAAAADU4/OlZ7VQyechM/s1600/38.JPG)
![](//4.bp.blogspot.com/-ikNNV_ECXJY/VFoVgMqZxfI/AAAAAAAADVA/fAhNYgCZQpM/s1600/39.JPG)
До село Белчин можете да стигнете от
Самоков по посока Дупница като точно след разклона за Белчински бани, преди
дефилето следвате табелата за селото и завиете на дясно, а по посока Дупница –
Самоков, след като излезете от дефилето, веднага завивате на ляво. От София пък
пътят е през Бистрица, Железница, Ковачевци до Белчински бани, откъдето е на само
километър-два. В селото ще се ориентирате по указателните табели и множеството
туристи. Има обособени два големи паркинга, които се оказаха напълно заети,
дори улиците на селото бяха препълнени от коли с всякакви регистрации. Отначало
това предизвика истинска изненада в мен, но само след половин час ми стана
ясно, че навалицата е напълно оправдана.
До крепостта може да се качите или с
фуникуляра, чиято цена влиза в билетчето (обща за музея и комплекса) или по
двете пътеки в ляво и в дясно от него. Дясната е по-екстремна, но и по-забавна. J
Която и да изберете, няма да
сгрешите – почти на всеки завой има обособени маси с пейки и заслони за отдих.
Ние не се возихме на фуникуляра – избрахме трудната нагоре, а слязохме по
полегатата. Усещането да се слееш с красивата природа наоколо е неописуемо! Дори срещнахме не една и две млади семейни двойки, бутащи бебешки колички по склона.
При горния паркинг, точно пред атрактивното возило има заведение
(ресторантче/кръчма) в което може да се подкрепите, да хапнете и пийнете
вкусно. Цените са народни, а обслужването любезно.
Бих повторила, потретила дори.
Ако и вие още не сте посетили мястото,
не се колебайте и поправете при първа възможност тази грешка! Заведете и децата
си! Обещавам ви задоволство и настроение!