”Pot de Crème” - френски шоколадов мус

Pot de Crème (по дьо крем) е лек, френски десерт идващ при нас още от 17 век. В превод името му означава гърне с крем (или сметана) и традиционно се приготвя от яйца, мляко, сметана, ванилия и се пече както крем Карамел, на водна баня. Някога вероятно е правен в едно „гърне“, но днес се налива в малки порцеланови чашки с форма на гърненца като индивидуални порции. С времето, както с повечето рецепти се случва, и тази претърпява актуализации, по точно вариации на оригинала и днес може да се срещне като „пиян“, „цветен“(флорален), шоколадов, ядков и какъв ли още не. В интернет пространството ще намерите много рецепти за него и ви гарантирам, че която и да изберете, ще останете очаровани.  Може би най-популярен е станал шоколадовият и причината е обяснима. Аз също заложих на шоколад, но след първата проба се изкуших да импровизирам с вкуса. Добавих мъничко кафе, лъжичка фино фъстъчено масло и една идея соев сос (категорично не заради играта на Кикоман и Блоговодител, но вие може да я проучите - има и награди). Получи се вълшебен мус, толкова нежен, лек и ефирен, че колкото и бавно, с наслада, да го яде човек, изненадващо бързо вижда дъното на чашката. И още един плюс -  приготвя се само за има няма 5-6 минути. Имате ли съставките у дома, няма да се почувствате неловкo, ако ви изненадат неочаквани гости. При това, поднесете ли им го, ефектът категорично ще е  „Уау!“.
Препоръчвам да го опитате!

А сега рецептата:

Продукти
/за 3 порции/

за крема
100 гр. тъмен шоколад (поне 70% какаово съдържание)
100 гр. млечен шоколад
1 яйце
1 ч.л. фъстъчено масло
1 с.л. кафява захар (според горчивината на тъмния шоколад или на вкус, дори може да се пропусне)
1 к.л. соев сос (може да се замести със щедра щипка морска сол)
1 ч.л. (равна) нес кафе
1 ч.л. ванилов вкстракт (или 1 пликче ванилена захар)
150 мл. млечна сметана (30-36% масленост)

за гарниране
бита сметана
какао

Приготвяне

Няма по-лесно нещо от това, да си приготвите Pot de Crème. Направите ли го веднъж, редовно ще прегрешавате с него.
За целта използваме блендер с висока кана. Не е необходимо да е специален, моят е купен от Лидл, достатъчно мощен е и върши чудесна работа, дори и за топли супи.
Ако имате шоколад на чипсове/копчета/, ползвайте него. Не за друго, ами ще си спестите една минута да настържете такъв, който е на блокчета. Шоколадът, държан за няколко часа на стайна температура се стърже изключително лесно, само с нож.

Сложете цялото количество шоколад в блендера, след него яйцето, захарта, кафето, соевият сос, фъстъченото масло, ванилията и захарта (ако ползвате). Похлупете каната и пуснете за около 15-20 секунди да се смесят съставките. Изключете и налейте сметаната в дълбока касеролка, сложете я на котлона и изчакайте да заври. За още по-бързо може да ползвате и микровълнова фурна, на максимална мошност за около минутка, но внимавайте да не изкипи – сипете я в дълбок съд и наблюдавайте през прозорчето на фурната.
Следва да налеем горещата сметана в блендера при другите съставки. Затова махаме малкото капаче на капака, слагаме една фуния в отвора, пускаме блендера на ниска скорост и след 5-6 секунди започваме да наливаме бавно, на тънка струя горещата сметана. След като сме я наляли, похлупваме отново отвора и засилваме скоростта на блендера. Миксираме около минута.
Накрая бързо наливаме топлата смес в предварително подготвени чашки и оставяме да се охлади и стегне.

 Стяга бързо дори без хладилник, но ако сте нетърпеливи и все пак предпочитате напълно изстинал крем, поставете чашките за половин-един час в хладилника.

Преди поднасяне гарнираме с бита сметана и поръсваме нежно с какао на прах.

За цветята в чинията и един вкусен крем с люляк

Отдавна вече цветята на масата ни не са само букети във вазата, а могат и да се похапват. Знаем всички, че от тях се правят ароматизирани води, които се ползват в парфюмерийната и козметичната индустрия. Розата е царицата в това отношение. Но знаем също, че розовата вода се ползва и в сладкарството, както и тази от лимонов, портокалов цвят, цвят на лайм и грейпфрут. За направата на прекрасни чайове ползваме цветовете на лайка, липа, мащерка, кантарион, хризантема, бергамот, лавандула и още много, и много. Но опитвали ли сте да ги консумирате свежи, току що откъснати?

У дома имаме традиция в похапването на свежи цветя. Спомням си, че веднъж като момиче, на село в градината на баба не знам защо, но бях решила да „опаса“ розите й. Скъсах няколко от венчелистчетата им и ги опитах. Харесаха ми и като се започна едно хапване на розови листенца... дъвчех си ги доволно, до момента в който баба изпадна в потрес – най-красивите и едри рози бяха останали само с дръжки, а устата и езикът ми бяха посиняли от тях. Но бяха толкова ароматни и вкусни! :) Нищо не ми стана. Може би защото имах тренинг с розовото сладко. След години, моята дъщеря, тогава съвсем мъничка, възпрепятствала на мама едно гости. Жената купила букет карамфили (по онова време само те се намираха целогодишно), сложила ги във вода и влязла да си вземе душ преди да излезе, а малката й внучка докато скучаела, решила да си похапне карамфили. Така изчезнали не един или два, а цели три карамфила от общо седем. Не стига, че уплашила баба си, ами как с четен брой цветя на гости да отидеш, пък три били малко. Така че, никой никъде не отишъл. По-късно пък милото ме изненада, когато веднъж спря колата в планината до един акациев храст, откъсна няколко грозда и взе да си ги яде като козичка. Много били вкусни. Опита се и мен да привлече в заниманието си, но „аз коза не ставам!“ :) Мина време преди да се реша да опитам, че после взех и лимонада да правя с нея, и да я панирам... Но, когато и да сложех цветя в салатата или да гарнирам нещо с тях, винаги бяха грижливо отделяни от момчетата.  До онзи ден, когато им поднесох за пореден път цветен крем. Никой не махна и едно цветче дори. Излапаха всичко до шушка. Накрая се сетиха да ме питат  „Ама, люлякът не е ли отровен?!“  Е, не е! Ако се консумират само венчелистчетата без тичинките, нищо няма да ни стане. И не само това, ами запазва донякъде уханието си в десерта. При това толкова вкусен и ароматен стана, че ако не внимавах за килограмите и ако не бих изглеждала лакома, бих си хапнала с огромно удоволствие още една порция от него. :)

Та, за смелите и експериментаторите рецептата е тук:

Люляков Бавароаз

Продукти

/за 4 порции/

600 мл. пълномаслено пресно мляко

4 яйца

5 с.л. захар (ползвах тръстикова)

2  пликчета  желатин

1 шушулка ванилия

60 гр. масло

600 гр. сметана + 3 с.л. пудра захар

1 с.л. кокосови стърготини

отделно

1 пълна шепа цвят от люляк (в случая лилав)

100 мл. прясно мляко

3 ягодки

Приготвяне

Люлякът, който ще използвате е хубаво да е със силен аромат и трябва да е набран от чисто място – да не е крайпътен, напрашен от автомобили и със сигурност да не е третиран с препарати. Измийте го и изтръскайте водата. Съберете цвета му като леко издърпвате всяко цветче – то ще се отдели с лекота като тичинките ще си останат на дръжката.

Сега сложете в малка купичка или касеролка 100 мл. прясно мляко да се загрее. Точно преди завирането му го отведете настрана и сипете в него 2/3 от люляковият цвят. Отделете само малко за декорация на готовия крем. Похлупете съда и го оставете настрана да се охлади, след което прецедете млякото.

Накиснете желатинът в 6-7 с.л. студена вода. 

Разбийте сметаната с пудрата захар на пухкав крем.

В друга касеролка сложете останалото мляко да заври като добавите в него семенцата на разполовената шушулка ванилия. Когато заври отведете настрана.

Междувременно разбийте целите яйца със захарта и люляковото мляко. Прецедете ваниловото мляко (ако не ви пречат ваниловите семенца може да пропуснете прецеждането) и на тънка струя при постоянно разбиване с телта го добавете към разбитите яйца. Върнете съда на котлона и на среден огън продължете да бъркате, докато крема започне да се сгъстява. Добавете маслото, разбъркайте и отведете настрана и да се охлади малко. Когато можете да потопите пръст в него и да не ви пари, загрейте желатина на водна баня, докато се втечни и го добавете в крема. Разбъркайте и съберете с половината от разбитата сметана. Щом крема се хомогенизира, бързо го разпределете в порционни чаши и приберете в хладилника да се охлади и стегне.

Останалата разбита сметана подправете с кокоса и прехвърлете в пош с къдрав накрайник. С нея гарнирайте крема. Поръсете отгоре с малко люлякови цветчета от заделените и украсете с ягодка.

Кремчето се получава много леко като мус, приятно сладко и с нежен аромат, който ще ви накара да мъркате от удоволствие. :)  Цветчетата люляк придават с всяка лъжичка освен хубав мирис и един леко тръпчив вкус, който е нещо ново и много приятно като усещане. 

Опитайте и да ви е сладко! 

И няколко любопитни факта за люляка:

Наименованието на растението (Siringa) идва от гръцката дума "syrinx", която означава тръбичка и е свързана с тръбовидното устройство на цветовете. Така се наричала и свирката, която бог Пан направил от стеблата на тръстиката - нимфа. 

.....

"  ...  А преди 446 години един европейски император получава дар красив храст. Само след половин век от рядкост, великолепният храст започва да краси всеки дом и парк. Syringa vulgaris - това е неговото латинско наименование. Иначе ние го знаем като Люляк! 

Любопитно е, че най-обилно и разкошно цъфти в Скандинавия. А родината му е Персия, днешен Иран. Символ на различни настроения е люлякът. Казват, че колкото по на Изток отиваш и ти подарят люляк - то искрено желаят повече да не те видят. Затова тръгни на запад, защото подаряването на лилавото великолепие може да значи само и единствено „Обичам те!” Както се казва „Свят , като цвят!” Между другото може би не е случайно, че Lilas са нарекли персийците люляка, което в превод означава...”цвете”! ...  "

.....

Знаете ли че, люлякът и момината сълза не се понасят? Нито във вазата, нито в градината могат да виреят заедно. Защо ли? На вас оставям да разберете. ;)

СЛАДЪК ПАСТЕТ С БИСКВИТИ или крем за мазане и торти

Като предистория на това бижу мога да спомена, че откакто го опитах преди две години, все търся да си купя, но не намирам. Така, преди няколко седмици си бях взела две опаковки пълнозърнести бисквити, някаква нова за мен марка, изглеждаха добре и реших да ги пробвам. В къщи си мазнах една от тях с малко масло, гризнах и отпих от чашата с мляко. Вкусът се смеси в устата и изненадващо за мен ми напомни именно крем-пастата, която толкова ме бе впечатлила преди време и която не намирах. Така се и роди идеята да си направя нещо подобно сама.  Получи се почти същия вкус, малко засилен към карамел, но който идеално си пасна с домашното ми крем сирене. Следващият път мисля да намaля малко маслото, че ми идва в множко. Като стегне в хладилника не се усеща толкова, но нека е малко по-умерено, пък и вкусът ще е по-деликатен. 

Този крем може да се ползва за торти, рула, за слепване и пълнеж на какви ли не сладкиши, смесен с други млечни или сметанови кремчета, с Маскарпоне или Рикота, каквото ви дойде на ум и на вкус. Плътен е и би се държал добре и във форма, което е още един плюс. Може да се направи по-гладък, с по-фина текстура или да се остави с малки хрупкащи зрънца. Може да му добавите аромати по вкус или да го оставите по-семпъл.

Продукти

/за 2 бурканчета по 300 гр./

180 гр. пълнозърнести бисквити (моите бяха джинджифилови)

3 равни. с.л. пудра захар  *

2 равни с.л. кафява захар Мусковадо

50 гр. масло (аз сложих 60, но ми дойде много)

150 мл. млечна сметана (или пресно мляко) *

семенцата на ½ пръчица ванилия (по желание)

Приготвяне

Сложете в блендер двата вида захар и ги завъртете за около 5-6 секунди, колкото да се смесят добре. Пудрата захар ще раздели влажните кристалчета на кафявата. Изчакайте около минутка да спадне облака от пудра захар в блендера и добавете натрошените бисквити. Смелете всичко на ситни трохи. Добавете ванилията и мекото масло и отново включете блендера докато се хомогенизира сместа.

Прехвърлете я в касеролка, налейте сметаната/млякото/, разбъркайте и сложете на най-ниската степен на котлона, да се загрее. Бъркайте от време на време.  Когато всичко се превърне в пухкава паста (за около 10-12 минутки), отведете настрана и оставете да се охлади.

Загряването може да направите и във фурната на 50°

Насипете в чисти и сухи бурканчета и съхранявайте в хладилник. Не знам каква трайност би имало, защото при нас не се задържа, но предвид маслото, мисля поне две седмици да държи.

На студено доста стяга, затова преди употреба извадете да се отпусне за около час.

Степента на пасиране зависи от вас и желанието ви за гладка паста или усещане за хрупкавост.

* Ако бисквитите, които ползвате са по-сладки, намалете количеството захар.

* Ако ползвате пресно мляко вместо сметана, намалете количеството с 30 мл.

LEMON CURD - Лимонов крем

Когато животът ти поднесе лимони, направи си лимонада!

Пословично и оптимистично, нали? Но вярно! ;-) 

Лимонада? 
Да, но само това ли? Лимонада пием почти всеки ден - ягодова, акациева, бъзова, сега черешова - все с лимони. Даже се намира още една кана в хладилника. Много вкусна, но трябва и нещо друго да има с нея, нещо по-така, нали? 
Лимони имах много и умувайки в какво да ги вложа, за да не идат зиян, в което съм често обвинявана (понякога съм невинна ;-) ), се сетих, че не сме хапвали отдавна крем. А лимонов крем обичаме. Плодовете са достатъчно за две дози, от които ще остане и за сладкиш. 
Лимонов крем ... ама какъв? 
Никога не съм правила "лимонова извара", известна с чуждоезичното име Лемон кърд (Lemon curd). Имам прибрани две рецепти и много снимки, които да ми гъделичкат въображението и апетита, но учудващо и за самата мен, все още се помотавах с приготвянето им. Освен с лимони, този крем се прави и с други плодове - предимно цитрусови, но наскоро Дани ми сподели, че е правила и с дюла, а аз си мисля скоро да опитам и с малини. :-) Варира и начинът на приготвяне - някъде се ползват цели яйца, другаде само жълтъци, в някои рецепти се добавят яйцата накрая, а в други - маслото. Гледайки снимките обаче, за мен резултатът е един и същ. 

Е, забърках аз прословутият крем и мога да уверя всички, които като мен още не са го опитвали, че има за какво да съжаляват - много нежен, ароматен и неустоимо вкусен десерт! С текстура на фин мус и цвят на златно слънце!

Lemon curd

Продукти

/за 2 бурканчета по 300 мл./

4 лимона

1 ч.ч. захар (ако не обичате по-киселко, добавете още малко захар)

5 жълтъка

1/2 ч.ч. меко масло

Приготвяне

Измийте и подсушете лимоните. Настъргайте кората им на фино ренде (само повърхностният слой), след което ги изстискайте, а сока прецедете.

Сложете на котлона тенджера с вода да заври, а в нея по-малка (да не се допира до водата!), в която смесете лимоновият сок и кора, захарта и жълтъците. Намалете огъня, за да къкри водата само, и бъркайте сместа с дървена лъжица непрекъснато, докато стане на пухкав крем (отнема около 15 минутки).

Отведете настрана и прецедете, за да отстраните лимоновата кора, а и сместа така става идеално гладка. Докато я прецедите, тя ще се поохлади и тогава, добавете мекото масло. Разбъркайте да го поеме.  

Сега насипете в чисти и сухи бурканчета, върху които поставете по парче целофан (или стреч фолио) и затворете плътно с капачки. 

Така може да съхранявате крема до една седмица в хладилника.

Студен, кремът е гъст като квасена сметана, а оставен за час извън хладилника, леко омеква и даже бавно потича. 

Можете да го ползвате за основа на други (предимно сметанови кремчета), за намазване на кроасани, на тортени блатове (под пълнежите), за заливка на торти и тарти, за пълнене на еклери, също и като сос за поливане на сладолед и плодови салати, а и за каквото още се сетите.

Приятният му киселичък вкус ще ви освежи в горещото лято, а за още по-голяма наслада поднесете замразен :-)  Мисля, че ще се получи невероятен сладолед от равни количества Lemon curd и Маскарпоне, защото опитах тази комбинация и мога смело да кажа, че е СУПЕР! Ако не внимавах, щеше да замине ей така, за пет минутки, а я бях забъркала за сладкиш, който ще ви покажа в следващата публикация.  

Ако решите да опитате, може да замените лимоновият сок с друг цитрусов или да смесите няколко. Аз приготвих крема, който виждате само с лимони, но освен кората им, добавих смес от изсушена и стрита на прах такава от портокал и мандарина. Вкусът е божествен! 

И не мога да спра да му се радвам на жълтото! Бурканчето с остатъка стои на челна позиция в хладилника и почти на всяко отваряне си гребвам по малко, та май скоро ще има ново упражнение за затвърждаване на умението! :-)

Горещи обещания и...

... нещо вкусно, нещо сладко, нещо кадифено гладко!

Последните две седмици са ми много напрегнати, натоварени и изтощителни. Както има една дума „Да се чудиш на кой камък вода да сипеш!”  Няма да навлизам в подробности и да ви занимавам с моите си проблеми, а само ще кажа, че накрая не ми се готвеше изобщо. Добре че половинката не беше през цялото време в къщи, а малкият учеше за изпити, та не усети много напрежението ми. Но пък се беше сетил за крем Карамел и на два пъти ме подсеща, че съм обещала да му направя от... един месец. Е, не беше месец, а седмица, но пак си е закъснение, голямо при това, особено в съзнанието на гладен, млад мъж! Нали е просто крем, какво като е Карамел – цяла седмица ли трябва за подготовка?

Е, кандардисах се накрая и днес, когато вече май не е и очаквал му го сервирах. :-)

Ще напиша тук рецептата не за друго, а защото е малко по-различна от обичайната.  В старият ми тефтер имам записана мамината рецепта, но винаги когато приготвях крема, променях малко нещата – яйцата по-точно. По-точно намалявах количеството им, защото винаги са ми идвали в повече – крема ми миришеше осезаемо на тях, което ми пречеше да се насладя на иначе, великолепният му вкус. Мама е записала 8 яйца на 1 л. пресно мляко, а аз го правя винаги с 6. Или 7, ако са по-дребни.  Имах останала бутилка мляко, но младежа го беше преполовил, затова допълних до литър със сметана. Това е втората разлика от класическата рецепта за крем Карамел. Има и трета, но тя мисля е незначителна – захарта, която ползвах е тръстикова, нерафинирана.

А сега и точните съставки:

6 големи яйца

200 гр. захар (ползвах тръстикова, нерафинирана)

2 пликчета ванилова захар

500 мл. пресно млеко

500 мл. млечна сметана (30%)

за карамела

150 гр. захар

2 с.л. вода

Приготвяне

Сложете в тенджерка с дебело дъно млякото и го загрейте леко, до приятно топло (в никакъв случай да не вдига пара)

Отделно, в друга голяма купа разбийте яйцата, захарта и ванилията на пухкав крем (до побеляване на сместа). Продължавайки разбиването добавете на тънка струя сметаната и бийте докато всичко добие още по-пухкава консистенция. Тогава на тънка струя и на порции, налейте и топличкото мляко.

Получава се лека и нежна смес, като за сладолед.

Включете фурната да се загрява на 160°.

В малка касеролка сипете захарта и водата за карамела и поставете на котлона. Не бъркайте! Когато забележите, че захарта се е разтопила, започнете да разбърквате непрекъснато с дървена лъжица, докато карамела добие красив, златисто-кафяв цвят.

Веднага го разпределете в подготвените за целта купички от огнеупорно стъкло, алпака или керамика. Действайте бързо, докато не се е стегнал и  наливайте внимателно, за да не се спукат паничките от топлината на карамела. Наклонете ги насам-натам, за да се разпредели карамел и по стените докъдето е възможно. На формичка от около 200 гр. се пада по около  1 пълна с.л. карамел. Ако остане все пак, го разпределете по паничките. Подредете ги в дълбока тавичка и налейте в нея приятно топла водичка, на дълбочина 1 пръст.

Налейте с черпак  пухкавият крем в купичките, след което сложете тавата във фурната и долейте в нея още топла вода, докато достигне малко под ръба на купичките.

Печете около час – час и 15 минутки.

Внимателно извадете тавата от фурната и паничките от тавата. Оставете ги да се охладят добре и пренесете в хладилник до пълното им охлаждане.

Преди да поднесете, освободете леко с лъжичка залепналите ръбчета от стените на купичките, похлупете с чинийки и обърнете. Едно леко потупване по дъното на купичките и кремчето леко пада в чинийката.

Поднесете веднага или полейте с нежен карамелен сос.

За соса:

150 гр. захар

200 мл млечна сметана

  30 гр. масло

В малка касеролка кипнете сметаната и отведете настрана.

В друга касеролка сложете захарта и на среден огън я карамелизирайте до кехлибарен цвят, разбърквайки я от време на време с дървена лъжица. Когато ви хареса цветът, отведете настрана от огъна и при непрекъснато разбъркване добавете сметаната на тънка струя.

Върнете на котлона и бъркайте докато се сгъсти и сместа стане гладка.

Отведете окончателно и добавете маслото. Хомогенизирайте всичко добре.

Полейте с този сос крем Карамела, а ако ви остане от него приберете в бурканче и съхранявайте в хладилник. При изстиване той се сгъстява доста, а когато решите пак да ползвате, потопете бурканчето в касеролка с вода и сложете на среден огън. Докато водата заври, соса ще се отпусне.

Да ви е сладко!

Простите неща

Пастички с грис и карамелизирани ябълки  

Започвам проект „ПРОСТИТЕ НЕЩА”.

Тук ще включвам ястия, десерти, аламинути, закуски.... всичко, което не изисква много време и кой знае какви умения за да си приготвите едно вкусно блюдо, с малко и достъпни продукти. За такива наслади понякога дори няма да се налага същинско готвене, а резултатът ще ви накара да искате още и още. :-)  Иначе казано „Така и баба знае!”

В проекта освен храна, ще намерят място и други, позабравени или преоткрити неща, неща за които сякаш сме останали слепи, които припомняйки си, внезапно и по детински ни карат да се усмихнем, да се отпуснем и насладим на живота, такъв, какъвто забързаното и натоварено ежедневие пречат да бъде. Простите неща, които го подслаждат и правят по-цветен и красив.

Всяка публикация от този проект ще бъде подпечатана с щемпел, означаващ я като една от поредицата.

И като за начало, а и защото името на блога така предполага, ви представям първото предложение, което удобно би се настанило на всяка маса. Надявам се, би се усладило на всеки! Е, поне на повечето, поне на тези, които обичат грис! :-)

Пастички с грис и карамелизирани ябълки

Много лесен, с малко продукти и много вкусен десерт!

Грисът е много уважаван в кухнята ми. Всички го обичаме, приготвям го в различни варианти, но все сладки. Децата ми пораснаха с него - варен на пухкаво кремче с масло, понякога залят с гъст, домашен, плодов сироп или гарниран с парченца шоколад. Грис халвата също се приема радушно на трапезата ни,  леко подсладена, с какао, канела или ядки.

Преди няколко дни се сетих, че отдавна не съм правила нищо с грис, май от лятото. Подсети ме младежът – искал нещо сладко, нещо като крем, ама не точно... по-така... накрая реши -  грис. А аз реших да е нещо различно от до сега приготвяното и постепенно, в процеса на работа се оформиха малки пастички, гарнирани с ябълка и ядки. Хем леко и нежно кремче, хем сочно, пухкаво, дъхаво и хем приятно хрускащо накрая.

В общи линии ви трябват 5 неща - литър мляко, чаша грис, две ябълки, масло и малко ядки. А ето и подробностите:

Продукти

за 6 порции

1 л. пресно мляко

1 ч.ч. пшеничен грис (малко под върха) 

5 с.л. кристална захар (ползвах тръстикова, нерафинирана)

1 пликче ванилова захар

50 гр. масло

за гарниране

2 големи сладки ябълки

40 гр. масло

сока на 1 портокал

по желание 1 с.л. захар

1 ч.ч. начупени ядки (аз комбинирах орехи с лешници)

Приготвяне

Почистете, обелете и нарежете ябълките на малки кубчета като за супа или мусака.

В тиган с незалепващо покритие, на среден огън разтопете 40 гр. масло и добавете ябълките. Полейте с портокаловия сок и по желание подсладете с малко захар (аз пропуснах) Разбъркайте и пържете докато се поизпари течността. Междувременно разбъркайте само 2-3 пъти, внимателно, тъй като ябълките са нежни и меки, и може да се намачкат и да станат на пюре, а целта е да запазят формата си.

Отделно кипваме млякото със захарта, след което намаляваме огъня, а настрани от него и на тънка струя, при постоянно бъркане с телта насипваме гриса. Връщаме на котлона и варим докато сместа се посгъсти и гриса се свари. Отвеждаме настрана, ароматизираме с ванилията и добавяме маслото да се разтопи.

Внимавайте да не сгъстите много гриса!

В подготвени за целта купички, насипваме грис на пластове, които разделяме с карамелизирани ябълки и натрошени ядки, като не изразходваме всички, за да има за гарниране. Последно завършваме с пласт грис.

След като пастичките се охладят, ги обръщаме в десертни чинийки и декорираме повърхността им със заделените ябълки и ядки. 

Обикновено където се ползват ябълки в десерт, винаги са в компанията на канела. Аз не сложих, защото половинката не я долюбва, но който обича, може да си поръси малко и от нея. Обаче аз като обичаща канелата, в този десерт не я препоръчвам, тъй като ще доминира над останалите вкусове, дори да е само щипка. Хубавото тук е, че пастичките са много леки и вкусовете не се смесват до неузнаваемост, а приятно се допълват. Колкото по-просто, толкова по-вкусно, нали!

Това е! Опитайте!

Френски десерт с карамелизирани ябълки

След наситено шоколадовата торта пак десерт, но този път нещо леко и плодово.

Днешният сладкиш, много любим у дома, приготвих с актуални плодове, съчетани с характерния мек и кадифен вкус на канела и джинджифил. Едно есенно вълшебство от топли цветове, дълбоки аромати, фин крем и хрупкащи бисквити.

Може да го направите в индивидуални формички или в по-голям съд с диаметър 18-20 см.  С плодовете също може да се импровизира (круши, дюли, нектарини... според сезона)

Продукти:

за 4-5 порции

100 гр джинджифилово-канелени бисквити 
ако не намерите или не ви се приготвят домашни бисквити, ползвайте: 
канелени с добавка на 1 к.л. джинджифил на прах   или   
ореховки + 1 ч.л. какао и също толкова джинджифил на прах

50 гр. млени орехи (или други ядки по ваш вкус)

2 средно големи ябълки (около 300 гр)

4-5 с.л. течен карамел (може и топинг „Карамел”)

400 мл. пресно мляко

50 гр. пудра захар

60 гр. брашно

1 ванилова захар или ампула ванилова есенция

2 яйца

30 мл. (2 с.л.) ром или друг алкохол, според ползваните плодове

1 малака бучица масло (колкото орехче)

Приготвяне:

Смелете бисквитите на ситно (като галета) и смесете с млените ядки. Отделете 2 пълни с.л. настрана за украсата.

Покрийте дъната на чаени чаши или такива за крем карамел с прозрачното фолио (стреч-фолио), за да се улесни след това отделянето. Налейте по една кафена лъжичка от поохладеният  карамел.

В тенджерка смесете брашното, захарта и ванилията. Налейте пресното мляко, хомогенизирайте сместа и я оставете да заври, като непрекъснато бъркате с телта. Нека ври около минута, след което свалете тенджерката от огъня. Добавете едно по едно целите яйца и рома и добре разбийте, за да се усвоят напълно яйцата. Накрая идва ред на маслото, което ще се стопи и обогати вкуса на крема.

Обелете ябълките и ги  почистете от семето. Без да ги разполовявате, нарежете на много тънки и фини шайби.

Във всяка чаша, върху карамела, подредете застъпени по пет парченца ябълка. Останалите крайчета или недобре изрязани кръгчета наситнете и добавете към крема и разбъркайте.

Разпределете една трета от крема върху ябълките, покрийте с половината от смлените бисквити, заравнете слоя и сипете втората част от крема, след тях втората половина от смлените бисквити. Завършвате с третата част от крема.

Чашите се поставят за 30 мин., в съд за варене на пара след което се оставят да изстинат на стайна температура и накрая  се слагат на хладно за няколко часа.

Ако нямате такъв съд може да ползвате по-широка тенджера с похлупено в нея сито (или някаква скара на крачета). Наливате  вода, но така че като поставите чашките върху ситото да не се опират дъната им във врящата вода. Похлупвате с капак и варите на слаб до среден огън.  

Добре охладеният десерт преди сервиране обърнете върху чинийка и гарнирайте с оставените настрана стрити бисквити.

Навън е топла есен и макар вечерите да са хладни, можете да се настаните в двора, да наблюдавате в захлас сенките на  вечерното слънце и да похапвате блажено уханния десерт. Ако имате за компания и чаша добро, плодово вино идилията ще е перфектна :)