Сарми от фини, точени кори с плънка от мусака с тиква

Малко по малко, неусетно дори, както ѝ става навик в последните години, есента се промъкна, настани се удобно и обсеби всичко наоколо – от пейзажа, през облеклото и настроенията ни, та до ароматите и вкусът ни. А какво е есен, без тиква на масите ни? Няма такава, поне не и при нас. Дали ще е печена, задушена, сготвена или замаскирана в някой сладкиш, няма значение, защото се научихме да я харесваме всякак, а аз дори си я похапвам с апетит и сурова. Докато рендосвам парчетата за тиквеника, си я гризкам както заек морков и в един момент се налага да допълвам количествата за плънката с още. :) Чуден плод е тиквата!
Няма да се впускам в изреждане на ползите и приложенията ѝ, ами направо ще ви запозная с последната ми хрумка с нейно участие. За нея ме запали дъщеря ми като похвали ястие, което опитала, наподобяващо вкуса на нашата мусака, но постно и с тиква. Умувахме и предположихме, че може да се заменят картофите в мусаката с тиква, като това ще придаде нотка сладост и свежест в ястието. Речено-сторено. А какво ще кажете да завием всяка порция в кори за баница? Като сармички. Супер, нали? Е, няма да забравим и заливката, която тук трансформираме в нежен сос, позлатен с тиквено масло и от който поливаме щедро в чинията.
Ако вече съм ви впечатлила, може да продължите да четете надолу, за да се запознаете с рецептата, която може също да откриете и на страниците на кулинарният блог на Белла –  La Vita è Bella.

Продукти
/за 3–6 порции/

1 пакет фини точени кори Bella
1 яйце
2 с.л. олио
½ ч.ч. пълномаслено пресно мляко

за плънката
3-4 с.л. олио
1 глава лук
1-2 скилидки чесън, според едрината им
400 гр. телешка кайма
1 червена чушка, надробена на ситно
1 ч.л. червен пипер
1 к.л. смлян черен пипер
600 гр. смлени домати
сол на вкус
2 равни с.л. листенца от свежа мащерка
1 малка или половин по-едра тиква Хокайдо
60 гр. масло+2 с.л. олио

за соса
2 с.л. олио
30 гр. масло
1 с.л. брашно
½ ч.ч. пресно мляко
1 яйце
300 гр. квасена сметана
сол на вкус 

Приготвяне

В дълбок тиган наливаме олиото, добавяме към него наситнените лук и чесън и задушаваме на среден огън до омекването им.
Междувременно в купа поставяме каймата, добавяме ѝ 1 к.ч. вода и с помощта на вилица я раздробваме добре. Добавяме я към омекналия лук, разбъркваме и бъркаме, докато се изпари течността, а тя се запържи леко. Отвеждаме настрана от огъня, добавяме наситнената червена чушка, червения и черен пипер, доматите, разбъркваме всичко да се смеси добре, връщаме на котлона, намаляваме огъня до слаб и похлупваме тигана. Малко преди всичката течност да се изпари, махаме капака и бъркаме непрекъснато, докато плънката остане на мазнина. Отвеждаме настрана да се охлажда.
През това време си почистваме, обелваме и надробяваме тиквата на дребно, както картофи за мусака. Поставяме тиган на среден огън и в него разтопяваме маслото с две с.л. олио, добавяме кубчетата тиква и ги пържим, разбърквайки от време на време с дървена лопатка, докато леко омекнат. Трябва да са леко хрупкави! Отцеждаме ги от мазнината, а нея запазваме.

Оформяне на сармите

Застиламе с хартия за печене дъното и стените на форма с диаметър 24 см. и падащи стени (ако е с дупка в средата добре, ако нямате такава, похлупете в центъра ѝ малка купичка). Намасляваме добре хартията с олио (и купичката също, ако ползваме такава).
За всяка сарма взимаме по две кори и леко ги напръскваме със сместа от разбитото с олиото и пресното мляко яйце.
С първите два листа застиламе дъното на формата, като оставяме краищата им леко да висят отвън – накрая ще ги приберем вътре.  Следващите листи поставяме с широката страна към нас, сгъваме един-два пъти отсрещната страна навътре, за да се получи ръбче, широко 1 см. По почти цялата дължина на дългия край, който е откъм нас поставяме от месната плънка, отгоре нахвърляме малко от запържената в масло тиква...

навиваме напред, до средата на кората хлабаво руло, след което започваме да навиваме странично. Горната половина на така оформеното рулце/сарма/ трябва да остане празна. 

Поставяме рулото в тавата право, а до него и следващите, оформени по същия начин. Леко надипляме надолу празните горни части на сармите като внимаваме да запазим рехави отворите им. Висящите части на долната кора прибираме внимателно навътре, около сармите. Намазваме всичко нежно от същата смес, с която пръскахме корите, а ако ни е останало малко от тиквата я разпределяме в центъра на рулата, в диплите им.
Печем в предварително загрята на 230° фурна до златиста коричка – около 15 минути. Изваждаме, покриваме с кърпа и оставяме да се охлади за 15-20 минути.

Соса си приготвяме като в касерола на среден огън разтопяваме маслото и олиото. Добавяме брашното и го запържваме леко, до порозовяване. Дръпваме касеролата настрани от огъня и разреждаме сместа с разбитото с пресното мляко яйце като го наливаме на тънка струйка, при непрекъснато разбиване с телта. Връщаме на котлона и варим 2-3 минути без да спираме разбиването.

Охлаждаме сместа и внимателно я добавяме на порции към разбитата сметана, за да получим фин и гладък сос.

Сервираме сармите леко охладени, поляти с малко сос и струйка от мазнината, отделена от пържената тиква. 

Македонска баница със спанак и ориз

Една по-различна, не толкова популярна у нас, колкото е баницата със сирене, със зеле, тиква, праз, лапад и дори обикновеният спаначник, но много вкусна и запомняща се. Незнайно защо рядко я правя като всеки път бързо свършва...  Една от любимите ми баници, с които свързвам детството. Баба я правеше от време на време и бях особено доволна да си хапна от нея.

Продукти

за тестото

½  доза от тестото по ТАЗИ РЕЦЕПТА или 1 пакет фини кори за баница

60 гр. разтопено масло

1 к.ч. олио

за плънката

½ кг. пресен спанак, измит, почистен и нарязан на тънко

3 стръка пресен лук, почистен и надробен на ситно

1 стрък пресен чесън, почистен и надробен на ситно

5-6 клончета пресен джоджен, само листата, наситнени

1 ч.ч. сварен ориз

1 яйце

3 пълни с.л. кисело мляко

150-200 гр. сирене

3-4 с.л. олио

сол на вкус

за намазване

1 яйце+ 1 с.л. олио/зехтин/разтопено масло

Приготвяне

Ако сме замесили тесто за корите, докато то се отпуска в рамките на 15 минутки, си приготвяме плънката:

В тиган наливаме олиото и го поставяме на среден огън да се загрее. Добавяме лука, чесъна и спанака, разбъркваме и задушаваме до лекото им омекване. Отвеждаме настрана, посоляваме на вкус и добавяме наситнения джоджен.
В купичка разтопяваме маслото с олиото, а в друга разбиваме яйцето с киселото мляко (може леко да посолим и тук).

Разточените кори най-напред напръскваме със мазнината, след това поръсваме със задушения спанак, отгоре му нахвърляме от сварения ориз, малко натрошено сирене и поливаме с 1-2 с.л. от яйчно-млечната смес. Навиваме на руло и редим в намаслена тавичка. Така оформяме всички кори до изчерпване на продуктите.

*Ако ползваме готови кори за баница, взимаме по две наведнъж, редим плънка в същия ред, след което или навиваме на рула, или редуваме пластове, каквато е наложената баница (в този случай я и нарязваме, преди да намажем отгоре).

Оформена вече, намазваме баницата с разбитото с мазнина яйце и веднага вкарваме да се пече в предварително загрята на 240° фурна, за около 15-20 минути.

След изваждане от фурната я напръскваме леко със студена вода и веднага покриваме с кърпа, да се задуши.

Ако харесвате подобни “зелени“ баници, опитайте и тази. Чудесна е!

Още баници, приготвени от мен може да разгледате ТУК

Баница със зехтин и овче сирене

Бабин ден е, а на този празник се меси питка и се върти баница. Толкова много да обичаме баници у дома, а тук съм публикувала само две-три. Странно. Това трябва да се поправи, та поне, ако баба ме гледа от небето, да се усмихне доволна. Уроците, които научих от нея са безценни и никога не бих забравила. Толкова силно ми липсва понякога! Липсват ми ласките от напуканите ѝ, състарени ръце, липсва ми мирисът ѝ, а нежният ѝ поглед и блага усмивка винаги ще са с мен!

Обичам те, маме, където и да си!

Продукти

за плънката

350 гр. овче сирене

5 яйца

½ ч.л. сол

250 гр. кисело мляко

1 равна с.л. сода бикарбонат

100 мл. зехтин

1 к.ч. олио

Рецептата за тестото и методът на изтегляне на кори от него вече съм описала ТУК , при това постъпково и подробно, така че няма да пиша отново. За една тава баница ползваме половин доза тесто, в противен случай удвояваме количеството на продуктите за плънка.

Можем да ползваме и готови кори – 1 пакет за това количество плънка.

Приготвяне

Ако сте омесили сами тестото за баницата, след като сте го разделили на топчета и сте ги оставили да почиват, подгответе плънката.

За нея натрошете сиренето, към него добавете 4 от яйцата, солта, млякото със загасената в него сода и зехтина.

Оформяне

·         Разтегляме корите внимателно, за да не се скъсат. Поръсваме с плънка (без мазнина преди това, в нея има достатъчно) и навиваме на хлабаво руло. Всяко руло навиваме спираловидно в тава, намаслена с олио. Така продължаваме до изчерпване на корите. Отгоре леко намазваме баницата с олио и нахвърляме тук-там малки парченца студено масло.

·         За баница с готови кори взимаме по две кори наведнъж (ако са много тънки и пресни може и по три) като по между им ги напръскваме едва-едва с олио – буквално по десетина капки. Намазваме горната по четирите ѝ краища с олио, сякаш рисуваме рамка, разпределяме по 4-5 пълни с.л. от плънката отгоре ѝ, свиваме късите страни леко навътре, а дългата навиваме на руло. Така оформяме всички кори, подреждаме ги върху тава, застлана с хартия за печене. Намазваме ги обилно с останалото яйце, разбито с 1 с.л. зехтин.

Печем в предварително загрята на 230° фурна до златист загар.

След като извадим баницата от фурната леко я напръскваме със студена вода и покриваме с кърпа, за да се задуши и да ѝ омекне леко коричката.

Дали ще изберете да направите баницата със собственоръчно точени/теглени кори или готови от магазина (тези от Лидл са много добри, стига да са пресни), ще имате разкошна, пухкава и много вкусна баница.
Да ви е сладко!

Честит празник на всички баби! Да са ви живи, здрави и честити внуците, повече да лудуват, а вие повече да угаждате! Здрави и чевръсти да сте и вие, да се радвате на взаимна обич и топлина до дълбоки старини!

Есенна баница със спанак и зеле

Няма смисъл да убеждавам който и да е, доколко е българска баницата като такава, че е едно от изкушенията, да не кажа и най-голямото, на българската традиционна кухня и че е любима на малки и големи, местни или гости. Искам днес обаче да ви представя и похваля вкуса на моята есенна баница със прясно зеле и спанак.

Когато я сервирах на масата и казах на насядалите с какво съм я напълнила, ме погледнаха учудено – зеле и спанак? Индивидуални зелеви и спаначени баници бяха опитвали, но двете плънки смесени в една баница виждаха за първи път. Хареса им след като опитаха, но за тяхно съжаление бях изпекла само една. Голяма беше, но пак не стигна. Дадох на дамите рецептата и вече две фамилии се радват на вкусна есенна баница със зеле и спанак, което много ме радва.

Идеята за нея ми дойде докато у дома умуваххме с какво да напълня корите на поредната баница. Любима на семейството ми е баницата със сирене, но на мен ми се искаше тази да е постна, с някаква зелена плънка. Не може все сирене, я! А и сладкиш скоро имахме. Единият предложи лук, другият – зеле, а на мен ми се въртеше спанак в главата. Знаех, че ако продължа да държа отворена темата, ще се стигне пак до спор, затова избягах в кухнята и тихо, необезпокоявана от никой направих две плънки, които редувах в корите. Така всички са доволни, а най-важното - аз спокойна. J

Продукти

/ за форма с ⌀ 28 см./

1 пакет фини кори за баница

½ ч.ч. зехтин

за зелевата плънка

1 малка бяла зелка

1 глава лук

5-6 с.л. олио

щипка кимион

сол и черен пипер на вкус

за спаначената плънка

500 гр. пресен спанак (може и замразен)

2-3 с.л. зехтин

1 връзка зелен лук, надробен

1 стрък млад чесън (или 2 скилидки от глава чесън), надробен

сол и черен пипер на вкус

100 мл. млечна сметана (не подсладена)

150 гр. сирене (козе, краве, Фета)

1 яйце

отделно

1 яйце + 1 с.л. зехтин

малко масло, студено (около 1 пълна с.л.)

Приготвяне

на зелевата плънка

Нарязваме на ситно зелето.

В тиган с не залепващо покритие наливаме олиото и го загряваме на среден огън. Щом замирише, слагаме в него зелето наведнъж и с дървена лъжица го разбъркваме. Първоначално то ще пусне малко вода, от която зелето ще омекне, докато тя се изпари. Тогава започва да се запържва, а ние го бъркаме непрекъснато с дървената лъжица. Междувременно го подправяме със сол, черен пипер и кимион. Подправките се добавят на този етап, за да могат да пуснат повече от ароматите си, докато се пържи зелето. Бъркаме докато хубаво се позлати и отвеждаме настрана да изстива.

на спаначната плънка

Почистваме и измиваме спанака. Нарязваме го на дребно, като за салата. Ако ползваме замразен, пропускаме тази стъпка.

В тиган наливаме зехтина и го загряваме на среден огън. Добавяме надробените лук и чесън и задушаваме, докато омекнат.

Слагаме и спанака при тях и бъркаме.

Като омекне и той,  подправяме със сол и черен пипер, добавяме сметаната, изключваме котлона и разбъркваме за около 1 минута.

Отвеждаме настрана и добавяме натрошеното сирене и яйцето. Разбъркваме добре и оставяме настрана да се охлажда.

Включваме фурната да се загрява на 220°.

Намазваме си тавичката със зехтин.

Взимаме две от корите, поръсваме ги леко със зехтин като добре намазваме отсрещния край. Разпределяме равномерно по цялата кора от едната плънка и навиваме на руло. Притискаме двата му странични края към центъра, за да се нагъне леко като хармоника, завиваме като охлюв и поставяме в центъра на тавичката.

По същия начин приготвяме и останалите кори като редуваме двете плънки – една кора със зеле, една със спанак.

Накрая, преди да сложим баницата във фурната я поливаме  с разбитото със зехтина яйце и нахвърляме маслото на малки късчета отгоре ѝ.

Печем, докато хубаво се зачерви отгоре и отдолу. При мен около 30 минути.

Вадим я от фурната и я завиваме с тънък месал, докато се охлади и сервираме.

За разлика от баницата със сирене, която можем да ядем топла, тази е по-вкусна студена. 

Опитайте и да ви е сладко!

Страта или баница с хляб

Отдавна не съм публикувала и честно казано, още нямам нагласа за писане, но заради десетките настоявания от днес, набързо се появявам тук с едно ново за някои и много старо за други ястие. Може би повечето от вас са чували за бързата, бабина баница от стар хляб. Макар да съществуват доста разновидности, в основата си е една – нарязан или накъсан на залци хляб, залят с яйчно-млечна смес и запечен във фурната. Може да се добавят зеленчуци, колбас, дребни късчета месо, комбинации от тях, дори и плодове – един вид хлебен пудинг. Начинът на подреждане е различен за всяка рецепта, но като че ли преобладава предпочитанието то да бъде на слоеве. „Страта“ на италиански означава „слой“, но ястието с това име е американско (май все пак с италианска намеса). Е, баба не е италианка, нито американка, не се стараеше чак толкова, никакви слоеве не редеше, но ни поднасяше нещо много, много вкусно, българско при това. Характерното за нейната рецепта бе гарнирането с тънки и хрупкави късчета предварително леко запържена, шарена сланинка. В повечето рецепти ще прочетете, че преди да отиде на горещо във фурната, вашата страта трябва да отпочине за няколко часа (доста при това), хлябът да поеме добре соса. У дома няма кой да чака толкова. Дори не ми се е налагало да я подготвям от вечерта, за да я имаме за закуска, нито пък сутринта да я редя и да я запека за вечеря. Моят метод е може би най-бързият, най-мързеливият, а резултатът най-вкусният. Който не вярва, може да попита капризните ми мъже. А след потвърждението, което ще получите, няма да ви е нужно повече, за да ми повярвате. Ех, къде ми е циганката?! 

Много вкусен е вариантът с гриловани тиквички и чери домати, също така с прошуто и ементал, или вегетариански с броколи и фета. Ако сте смели може да подложите небцето си на тест и с плодова страта – опитвала съм с тиква и с круша и бях очарована. С времето замених филиите хляб с дебели краищници (и стратата стана баница с хляб), а напоследък даже ползвам малки франзелки – бели или пълнозърнести, според наличността. Забелязах, че колкото повече корички има хляба, толкова е по-добре, по хрупкава е стратата. А когато ми се занимава, първо слагам в загрятата фурна формата с надробения в нея хляб, леко да се запече, след което изваждам, заливам, гарнирам и отново пека.

 Страта с Моцарела и шварцвалдска шунка

Продукти

/за 4 порции/

4 малки франзелки, сухи (или друг стар хляб), може и сухар

400 гр. сирене

6 яйца

300-400 гр. кисело мляко

млян черен пипер на вкус

10-15 обезкостени маслинки

няколко клончета свежа мащерка

150 гр. шварцвалдска шунка

150-200 гр. моцарела

свежа мента за поръсване

60 гр. масло

Приготвяне

Намажете обилно формата/те с меко масло.

Накъсайте хляба на едри залци и ги наредете плътно един до друг на дъното. Отгоре нахвърляйте наситненете маслинки и поръсете с листенцата свежа мащерка.

В купа намачкайте сиренето, чукнете отгоре му яйцата и добавете млякото. Поръсете с черен пипер на вкус и разбъркайте сместа. Излейте я върху хляба  с лъжица размърдайте леко залците, за да попадне навсякъде от нея.

Нарежете шунката на тънки ивици, които навийте на къдрици и нахвърляйте отгоре. Покрийте всичко с късове моцарела и сложете да се пече на 230° за около 15 минути. Когато ястието получи красива коричка го извадете. Нека си отдъхне за около 5 минутки, поръсете със свежа мента и поднесете.

Добре охладено бяло вино е чудесно, дори задължително в случая.

Това е! Да ви е сладко!

Вкусни пържени банички за всякакъв повод

Искам да ви представя днес моите съвсем нови банички, които се родиха ей така, от нищото. Малко изостанало сирене Моцарела, малко спанак, също артисал в едно пликче в хладилника, половин опаковка рулца от раци, и тя дремеща в забрава, във фризера... Бях се захванала да почистя хладилника и тези неща скоростно трябваше да се оползотворят.  Не ми се искаше да ги запратя в кофата с боклука, както често ми се случва да правя (тайно обаче). И чудейки се в салата ли да ги сглобя, в някой мъфин ли или в супа, решението дойде от само себе си – пред погледа ми стоеше нахално плик с кори за баница, които бях купила предната вечер, когато минавайки покрай тях в магазина, ми се привидяха веднага банички. Хм, банички не сме хапвали от доста време! Купих ги, защото не ми се занимаваше да меся пак – точно преди да изляза бях сготвила, бях направила десерт и извадила хляба от фурната,  казвайки си:  „Стига толкоз за днес!”

И така,  в съзнанието ми веднага се визуализираха, да не кажа и замирисаха даже :-) , сочни банички, с топяща се Моцарела и свежи зелении.

Стават много бързо – навиват се а нула време, а за половината на нулата се изпържват. :)))

Ето ги моите хрупкави, дъхави и сочни хубавелки:

Тези последните да не си помислите, че са само с Моцарела  ;) – нее, останаха ми накрая малко кори, а плънката не ми достигна, та хайде и няколко сладички да има и ги навих с резени банан.

Продукти

1 пакет фини кори за баница (450 гр.)

1 к.ч. зехтин + 50 гр. разтопено масло

1 разбито яйце

мазнина (олио) за пържене – пържи се в голямо количество

Плънка

Малко ми е трудно да определя грамажите, защото правих всичко на око, но ще се опитам да ви ориентирам някак си.

* Първи вариант:

 

  1 ч.ч. наситнена на кубчета Моцарела

  2 шепи нарязан на ситно спанак (измит и почистен)

  1 малък стрък пресен чесън

  сол на вкус

 

* Втори вариант:

 ¾  ч.ч. наситнена на кубчета Моцарела

 8 – 10 пръчици рулца от раци – нарязани на средни кубчета (като картофи за супа)

 1 стрък пресен кромид лук

 1 разбито яйце

 сол на вкус

 по желание: половин люто чушле, наситнено

* Трети вариант:

банан

мед

масло

лимонова кора

Банан – не уточнявам количеството, но ако трябва да съм точна 1 банан разполових на две по дължина, и после пак на две, за да се получат 4 парченца – трябваха ми точно толкова за останалите кори.

Медът разбих на крем с маслото – за 1 банан ползвах 2 пълни с.л. мед и 1 голяма с.л. меко масло. Подправих с прясно настъргана кора от половин лимон.

Приготвяне

Първо си направете плънката – всички или само една от тях.

Разтопете маслото и го съберете в малка купичка със зехтина.

Корите разрежете по ширината им на две части ( така както са си на куп) и съберете на едно.

Взимайте по две ленти и леко напръсквайте с мазнина.

В единият край, откъм тясната страна сложете малко от плънката и завийте на рулца, като намажете краищата им с разбито яйце, за да се залепят.

 

Ако правите сладкият вариант, сложете парченцето банан в края на кората, отгоре разпределете крем от масло и мед, така че банана добре да се покрие и завийте рулце.

Навийте си всички банички, сложете ги за малко в хладилника, докато се загрее олиото и пристъпете към пържене.

Загрейте мазнината (аз я сипах в една малка тенджерка от алпака, за да дигне обем) на среден огън и когато замирише и видите малки балончета да се издигат към повърхността сложете внимателно, за да не се изгорите по няколко банички наведнъж. Пържат се много бързо, като почти сами се завъртат. Пържете до златиста коричка и извадете да се отцедят на кухненска салфетка. Отнема около 2 минути общо за всяко зареждане.

Излязоха ми общо 20 банички – по 8 от солените и 4 с банан.

Сладките, бананови рулца поръсете с пудра захар, след като леко се охладят, но определено леко топли са много вкусни. Не мога да кажа как ще са изстинали, защото пържих първо тях и докато изстинат и се справя с останалите, младежът беше вече опитал едничка и идеше за втора, преди да ги напудря още. Едва измолих да почака за да им направя снимка и после за отрицателно време изчезнаха. :-)

с  Моцарела и спанак

с Моцарела и рулца от раци

Мога само да си представя колко по-вкусни ще са тези, последните, ако вместо рачешките рулца ползвах рачешко месце, но... следващият път!  :-)

Домашна вита баница с теглени кори, сирене и масло

Вече ви споделих, че бях поканена да гостувам на Пепи  в  "Храна за мой'те канибали". А на гости не се ходи с празни ръце, та по този повод спретнах една баница. И днес, както ви подсказва заглавието ще ви запозная с приготвянето ѝ.

Почти всеки чужденец посетил страната ни, разказва за нашата кухня с голяма усмивка. Една от храните, които много се харесват и впечатляват всеки с вкус, аромат и текстура е нашата баница. БанИца, както ѝ казват гостите от чужбина.

Баници се правят в целия Балкански полуостров, та и в централна Европа дори (щруделите са вид баница, все пак), но нашата баница я няма никъде. Вкусни са, разбира се, и баниците на съседите, но не могат да се сравняват с нашата. Както млякото, сиренето и кашкавалът са ни единствени и неповторими (истинските, не тези в магазините), бозата (която развалиха през новото време), плодовете и зеленчуците, така и баницата ни е уникално вкусна.

Научих се да правя баница от баба. Мама също можеше, но корите и бяха по-дебели. Може би уморена много от ежедневието и натовареността си, не е имала сили да стои приведена дълго, за да изпипва и разтегля всяко крайче. Но пак миришеше страхотно всеки път, когато имаше баница у дома. И аз всеки път стоях неотлъчно до майсторката, която и от двете да беше, подавах това-онова и наблюдавах всяко движение.
Когато веднъж мама беше в болница и отидох да я видя, ѝ занесох първото си творение – кекс. По нейна рецепта, която нямаше никъде записана. Всичко беше в главата ми, до последният детайл.  А резултатът беше голямата усмивка на мама и искрите в очите ѝ. И все не можеше да повярва, че съм го направила сам-сама. Ами че той беше нейният кекс, направен сякаш с нейните ръце. От тогава вече ми беше разрешено да експериментирам в кухнята :-) Въпреки че баба отдавна ми беше дала това позволение. Намигваше ми и ми кимаше с глава приканващо. Пускахме си музика и започвахме. Баниците, които правехме с баба бяха всякакви – сладки, солени, с плодове, с ядки и без, със сирене, зеле, спанак. Дори с месо. А най-любимите ми са със сирене, с пържено зеле или с ябълки. Тя ги правеше сякаш с магия - толкова лесно и ловко точеше, теглеше, изтъняваше корите, ставаха като воалени. Това ми се струваше много сложно и непостижимо за мен действие. А тя, явно видяла в погледа ми възхита и страхопочитание, ми обясняваше търпеливо, като приказка ".. това се слага за това... чака се и не се бърза... после нежно и внимателно, ей така, с дланите, да не се скъса... не я навивай стегнато... не слагай много мазнина - ще ти тръсне (т.е. ще ми стане тежко)..."  Колко горда беше след време да опита баница от моите ръце, а за мене думите ѝ тежаха най-много. Затова на всеки ентусиаст, решил да следва нечия рецепта, казвам че е най-добре да присъства на приготвянето ѝ, ако е възможно - да гледа внимателно и да следи всяко действие, да пипне, да помирише... да запамети всичко като на филм в главата си. 

Говорех за баница. Днешната е със сирене. Ще се опитам и аз да ви разкажа като приказка, как да стане тънка, нежна и с хрупкави кори, как да ги разтегнете максимално, без да ги скъсате и какво да направите, за да е мека коричката.

Продукти

за корите

1 кг. брашно (тип 500)

500 мл. студена вода

2 равни с.л. сол

2 с.л. олио

2 с.л. оцет

за оформяне на корите

100 гр. масло

50 мл. олио

6 с.л. брашно (пълни)

за плънката

800 гр. сирене

6 яйца

1 ч.ч. кисело мляко

Ако сиренето е обезсолено, добавете малко сол на вкус

допълнително

30 гр. масло

олио за намазване на тавите

Приготвяне

Пресейте брашното и го сипете в голяма купа.
Направете кладенче, в което сипете водата, солта, олиото и оцета.
1. Замесете гладко и еластично тесто.
2. Доомесете го върху леко набрашнена повърхност, докато спре да лепне и се оформи хубава, гладка топка.
3. Разделете топката на две части, като всяка една оформите на фитил.

4. Сега накъсайте фитилите на четен брой парчета, с еднаква големина (колкото голямо яйце). Получават се 18 бр.

5. Намаслете леко масата и окръглете добре всяка топка, с въртеливи движения и като леко я притискате към масата с дланта. Трябва да станат напълно гладки. Оставете ги да отпочиват около 15 минути, след което те ще са се отпуснали.
6. Тогава, с длан ги натиснете за да се разплеснат малко – да станат като питки.

Нека починат още 5-10 минути.

7. През това време сложете в малка купичка 100 гр. масло и 50 мл. олио. Разтопете ги в микровълновата фурна, на средна мощност.
8.  След това им добавете 6 с.л. брашно и разбъркайте добре сместа до гладка, гъста каша.
9. Тази на снимката се вижда малко течна, затова добавих още 1 с.л. брашно. Трябва да капе на едри парцали, а не да тече. 

10. В средата на всяка питка сложете по около супена лъжица от брашнената смес.
11. Похлупете с друга питка. Работете бързо, за да не изтече сместа. Най-добре да правите това за всяка питка по отделно.
12. Веднага след като сте похлупили с втора питка, слепете идеално краищата, като притискате двата края между палеца и показалеца, а с останалите пръсти повдигате средата нагоре, като калпачето на гъбка. С въртеливи движения бързо и лесно се изпълнява тази процедура.
Вече имате 9 готови за разточване на кори питки.

13. Сега  ги наредете върху намаслена дъска или друга повърхност и ги завийте с кърпа, за да не засъхнат отгоре и да им се образува коричка.

Подгответе си тавичките в които ще печете, намаслете ги добре навсякъде.

Направете си и плънката, като натрошите сиренето на ситно, но не го и мачкайте твърде много – нека има цели парченца, които да се усещат в баницата. Добавете яйцата и киселото мляко и разбъркайте всичко заедно.

Следва да разточим корите за баницата.

За целта намаслете навсякъде масата с олио – разнесете го с ръка, но не я заливайте, защото тестото ще ви бяга и няма да можете да го разточите. Нека масата само заблести силно от мазнина!

14. Вземете една питка и с точилка или мердене я разточете от центъра към краищата, на колкото можете по-тънка кора.

15. Няма да ви уча сега как се мятат корите, макар че това много улеснява цялата работа. Защото това не става само с думи – трябва да се види и да се опитва (трябва да се наканя и да направя видео урок поне за оформянето на корите). Затова, след като сте разточили максимално тънка кора, с ръце я изтънете - първо средата, а след тях изтънете краищата й, като не я повдигате много, не чак до центъра. Леко повдигане с леко и нежно издърпване навън, доколкото позволява тестото. Така я обикаляте околовръст и ако е останало някъде по-плътно крайче, доизтънявате и него. Не бива да късате корите, защото после ще ви изпада плънката през дупките. Бъдете търпеливи и внимателни! :-)

Моите винаги се получават без дупки, много тънки, така че се чете през тях. Защото съм внимавала и слушала. :-) Веднага давам доказателство. 

Благодарение на милата ми баба, се научих на толкова много неща, едно от които е да умея да правя тънки, като коприна кори! 

16. Готовата кора напръскайте с малко мазнина.

На мен ми остана от брашнената каша, с която слепвах питките и я разредих с малко олио – в нея има доста масло и не ми се искаше да го губя. С това и пръсках корите преди да им сложа плънка. Но ако не ви се нрави идеята, може да разтопите още масло и олио по описания по-горе метод, в микровълновата.

17. Отгоре сложете равномерно, навсякъде плънка...
18. ...и завийте кората на руло. Добре е да се навива хлабаво – да има луфт между стените на рулото. Ако е много стегнато, те ще се слепят и баницата ще стане плътна и тестена. Затова, за да ви е лека и хрупкава внимавайте с навиването! С мазнината също трябва да се внимава, за да не стане пък прекалено мазна. То и сухата баница не е баница, но от много мазнина боли корем!  :-)

Готовите рула навийте спираловидно и подредете в подготвените тави. Аз съм забелязала, че в алуминиеви тави най-добре ми се изпичат баниците. За други печива има и по-добри съдове, но в случая предпочитам тези.

Когато напълните тавата с баница, напръскайте тук-там отново от (доста) разредената брашнена смес и сложете няколко малки парченца студено масло.

Печете баницата веднага!
Това значи, когато сте на 2-ра или 3-та кора да си пуснете фурната да загрява - вие си познавате вашата и сами преценете, колко време ще й е нужно, за да постигне градусите и в кой момент да я пуснете.

Пече се на 220 - 240° за около 10-15 минути.  Преценявате сами – трябва да е със златиста коричка, както и отдолу да има същата.

Синът ми обича по-препечени банички, а аз нормални. Затова и едната ми баница е по-тъмна - в никакъв случй не е прегоряла :-)

След опичането напръскайте леко повърхността й със студена вода и веднага я завийте с кърпа за около 15 минути, да се задуши и леко да омекне. После, ако не искате да чакате повече можете да я начупите (ние не режем баница) и сладко, сладко да си хапнете. Както традицията повелява: с айрян или боза :-) 

Дано ви е харесало предложението ми и ще бъда особено доволна и поласкана, да направите за вашите любими хора от моята любима баница!