Простите неща

Ароматна прах - подправка за десерти и ястия                                                                      

Винаги при приготвянето на ястия, салати, десерти и други храни ползваме аромати, които да засилват вкуса на храната, да я правят по-неустоима и вкусна. Някои купуваме в готов, преработен вид, други в свеж, натурален, трети си произвеждаме сами - всеки според вкуса и предпочитанията на семейството си. Има едно нещо, което почти всички добавяме в десертите, а това са цитрусовите корички. На мен лично много ми харесват, но престоят ли посипани известно време със захар, която както знаете ги консервира, после нещо не ми допадат толкова. Ще кажете "Ами тогава рендосвай ги директно, непосредствено преди употреба!" и ще сте прави, съгласна съм! Дори тогава са и с по-силен аромат, но не всеки път разполагаме с нужният плод и ето, пак опираме до коричките, предварително заделени за такива случаи.

А какво ще кажете вместо да насипваме в бурканче кора от 5 портокала/лимона и да я ръсим със захар, да я направим на прах? Както настърганата кора, така и прахта от цитрусите е много удобна за ароматизиране на всякакви десерти – сладкиши, кремове, мусове, бонбони, сладоледи, сиропи дори... При това запазва аромата и цвета си дълго време. Лимоновата може да се използва и в ястия - навсякъде, където ползвате плода лимон – ориз, риба, супи, сосове. Приложението е широко и зависи само от вашето предпочитание и вкус. Аз само ви давам идеята, а вие можете да я развиете още.

Ето, днес ще ви покажа как си приготвих точно такава, от портокали, а след време ще допълвам публикацията и с други разновидности - от лимон, грейпфрут, мандарина, лайм...

За целта ще са ви необходими чисти плодове – с добре измита повърхност (кори) или още по-добре, ако са Био. Друго, което ще ви е нужно е парче тензух или марля и една плитка, широка тавичка.

Как да процедираме?

Ако плодовете ви не са Био, то трябва да ги измиете много добре с топла вода и мека четка. Бъдете старателни! Дори ги накиснете в хладка вода за около 1 час и тогава изчеткайте кората им под течаща вода. Подсушете ги добре и обелете колкото можете по тънко. 

Можете да ползвате белачка за зеленчуци или друго някакво ножче. Ако е останала по вътрешната страна на кората от бялта част, намираща се под нея, я премахнете максимално. Виждате на снимката, че по моите обелки все още има от нея, но това е защото мен все още ме наболява ръката от Коледното падане и не мога да извършвам с нея прецизни действия, та ползвах услугите на половинката. И понеже му бях сервирала около 20 портокала, ме хвана жал постоянно да наставлявам и упреквам, че е останало тук-там бяло. Нали все пак с готовност се зае да ме замести! Ако бях аз нямаше да се види бял цвят, но този път ще преглътна. Е, мога да ви уверя, че не оказа никакво влияние на вкуса, така че не се престаравайте!

Наредете обелките в тавичка на тънък слой, покрийте с парче тензух или марля, за да не се прашат и ги забравете така, в топла стая за около седмица.

Малко пресилено се изразих като казах „забравете” – всъщност не ги забравяйте, ами по веднъж на ден ги разбърквайте, за да се обърнат и разместят.  В зависимост от топлината и влагата в стаята, съхненето може да отнеме от 4-5 до 10 дни. Ако пък имате и климатик и обичате да ви е по-топло и за 3-4 дни ще са готови.

Корите са изсъхнали тогава, когато при разбъркване с ръце шумят като изсъхнали есенни листа. Дори потропват леко като черупки. Наблюдавайте ги и не позволявайте да съхнат повече от необходимото, защото при по-продължително съхнене потъмняват и  губят от аромата си.

Когато прецените, че са идеални ги смелете с кафемелачка. Слагайте малки порции.  За да предпазите мелачката от повреда (тъй като те стават твърди) първоначално направете няколко пулсации, за да се наместят и поочукат малко, а след това задръжте докато се смелят на ситна прах – не съвсем като брашно, а като грис.

Готовата цитрусова прах можете да смесите със  захар, като така ще си гарантирате нейната трайност. От лимоновата може да отделите малко, за да я направите солена. Ако ползвате портокалова кора в основни ястия и сосове, можете и от нея да смесите с малко сол. Изборът е ваш. Имайте също предвид, ако не я ползвате редовно, направете по-малко количество, за да не изсветлее. Пробвайте с 3 плода.

Аз съхранявам в стъклени бурканчета, но добре би било да се опази от светлината, за да не избледнява цветът й.

Лятото, когато има изобилие от рози в градините, можете да направите и розова прах. Пак по същият начин. Тя даже е по-лесна, защото и времето за съхнене е по-малко, и по-лесно се смилат тънките розови листенца. С нея идеално се декорира и ароматизира сладолед.

Може да ползвате и листенцата на други ядливи цветя – виолетките напролет са разкошни за тази цел, теменужките също, латинките, лавандулата.

След тези снимки с портокала, ще допълвам с времето и други, които ще приготвям. Ако ви е интересно следете публикацията – тя ще се развива!

Простите неща

Домашна шарена сол – елемтарно, Уотсън!

Наистина, полезна и вкусна е солта, не можем без нея, набавяме си полезни минерали с употребата й, но и много си вредим, прекалявайки с количествата. Замислям се, смятам и пресмятам, но пак не мога да преценя дали у дома има завишена консумация на сол. Но, на домашна шарена сол съм сигурна, че да. Вчера правих именно такава.  И пак се сетих, както всяка година  по това време, за онази приказка на Братя Грим, за най-скъпото нещо – солта. Помните я, нали? Домакинството ни към днешна дата е само от трима души, и на всеки от нас се падна по буркан ( 720 мл.) ароматна, пиперлива и много вкусна подправка. Миналата година бурканите бяха само два и сега, едва дочакахме чубрицата да цъфне, за да смелем за новата партида.

Тази шарена сол е специалитет на дядо. Като дете прекарвах доста време около него и баба.  Баба беше страхотен градинар – всичко каквото насееше се хващаше и даваше много и едри плодове. А цветната й градина беше истински рай. Имаше толкова цветя, красиви, ароматни, разноцветни. Берях букети и пълнех де каквото намерех - след вазите,  пълнех 3-литровите буркани от избата. Всяко подходящо място в къщата, всеки ъгъл украсявах с букет, малък или голям, с рози, астри, лилиуми, гладиоли, далии, невен, парички, слънчогледи....а градината пак си оставаше отрупана с тях.

На двора имаше страхотна асма с бяло, кехлибарено грозде. Лятото,  дядо сядаше под нея и забъркваше в едно дървено коритце шарена сол, да има за цяла година. Питах го: „ Дядо, това корито, за сол ли е? – Не, това е на прасето паницата.” - така ме занасяше той, сериозен до последно. А коритото се оказа, че са на баба нощтвите, които тя бе зарязала и заменила с модерни купи.  Хубава сол правеше дядо. Много беше люта, но пак я обичах много. Най-вече на циганска баница, с пресен и сладък домат от градината и задължително сиренце. Оттам явно е голямата ми страст за сирене и домати.

Дядо го няма вече да ми подава наготово сол, а аз от години се опитвам да постигна оня вкус и все не успявам. Сякаш тайната е в това, че смилаше лютите чушки, тиквените семки (заедно с люспите)  и печената царевица с ярмомелката  :-)  Лютеше въздухът чак на двора. Но после, добавеше ли чубрицата, вече замирисваше на  най-вкусното.  Как не запомних от кое по колко слагаше! Всеки път променям количествата  на това или онова с малко, колкото да доближа оригинала и все ми липсва нещо, макар и наглед да е същата, но... не са я правили неговите ръце. Е, получава се, става. Пак ми мирише на детството, на село и на дядо и веднага поръсвам филия, захапвам вкусен градински домат и хубаво, домашно козе сиренце.  Ммм, блаженство!  

От малките, прости неща по-хубаво няма – елементарно, Уотсън!

Домашната шарена сол на дядо

ПРОДУКТИ

10 големи корена (не тези в земята) изсушена на сянка чубрица (наронена или леко смляна)

5 шепи печена, суха царевица (смляна на ситно)

2 пликчета млян черен пипер ( по 20 гр.)

2 пликчета ( по 10 гр. ) ситно смлян кимион

5-6 шепички семена от копър ( смлени, но не на прах)

1 връзка ( около 30-40 на брой) люти чушлета, едро смлени/счукани

100 гр. сладък червен пипер

200 гр. тиквени семки (ситно смлени) – ако са ситни и млади, може и с люспите

сол на вкус

Това е всичко необходимо. Мелете на едрина според собственият ви вкус, смесвате старателно и Voila!

Спомням си, че дядо слагаше понякога орехови ядки вместо тиквени семки, натрошени на ситно. Аз обаче предпочитам с тиквени. И по- ми допада да е смляна на едро, но в къщи единият господин иска да може да се ръси със солница. Аз пък си щипвам с пръсти. После си ги облизвм сладко, сладко – никой не ме вижда  :-)