Ако не броим лимоновите трюфели, в които няма животински
продукти, това е първата веган рецепта от мен. Не робувам на определен
хранителен режим, но често диетувам. Не съм върл месояд и често с
удоволствие оставам за дълго на вегетарианско меню, но понякога с охота си
похапвам апетитно месце. Привърженик съм на разнообразното и здравословно
хранене. Малко са лакомствата, които могат силно да ме изкушат, най-вече
простички и истински храни – топъл, ръчно омесен хляб с прясно домашно сиренце
и хубав, зрял, градински домат; бърканите яйца на татко със стрък пресен чесън
на пролет; сочна, димяща пържола, печена на огън в планината с все още
полепнала тук-там пепел; купа свежи ягоди или малини, посипани леко само със
захар; голяма, златна попска круша, обещаваща експлозия от аромат и вкус... и
палачинките на мама. Скромна съм, нали? J
Да, обаче към малкото изброени вкусотии вече добавих и
тези неустоими, разтапящи се в устата сандвичи от меки бисквити и кадифен,
фъстъчен крем. Неочаквано и за мен самата се оказа, че вегански сладкиш, може да ми хареса толкова много – та
в него няма яйца, няма масло, няма сметана. На всичкото отгоре не си падам
много по сладки и бисквитки. И още една изненада – харесаха се много и на
момчетата у дома. Идеята за тези сладки взаимствах от нета, където е пълно с
подобни сандвичи, но тази рецепта създадох лично. Приготвих една доза за моите
малки слънчица, които дъщеря ми учи от малки да се хранят разумно, но сладките
така вкусно ухаеха, че мъниците бяха глобени с две бройки – една за вуйчо и
една за дядо. Сигурна съм, че и на тях ще се харесат и ако може, мамо, не ги
ограничавай в бройките, молим?
И разбира се, на следващия ден отново пекох сладки
и лепих с крем, нямаше къде да мърдам. J
А на вас, за да не ви дразня повече, предлагам рецептата,
за да си ги приготвите, ако ви допадат.
Продукти
/за 16-18 броя/
2 с.л. ленено брашно + 5 с.л. вода (може да заместите с 2
яйца)
250 гр. смлени, свежи фурми (обезкостени и не озахарени)
2-3 с.л. разтопено кокосово масло
1/3 ч.ч. нерафинирана тръстикова захар
1 ч.л. ванилов екстракт
200 гр. кокосово мляко
½ ч.ч. царевично брашно
½ ч.ч. бяло брашно от лимец
½ ч.ч. овесено брашно (може да смелите овесени ядки до
фина структура)
½ ч.ч. цели овесени ядки
1ч.ч. млени орехови ядки
½ ч.л. хималайска сол
½ ч.л. сода бикарбонат
½ ч.л. бакпулвер
2 ч.л. канела
за крема
100 гр. меко кокосово масло
2-3 с.л. (на вкус) нерафинирана тръстикова захар (или
мед)
3 пълни с.л. студено фъстъчено масло (не подсладено)
Приготвяне
Включваме фурната да се загрява на 160°.
В голяма купа сипваме лененото брашно, заливаме го с
водата, разбъркваме и оставяме настрана за около минутка, докато се стегне.
Следва да добавим към него смлените фурми, разтопеното кокосово масло, захарта,
ванилията и кокосовото мляко. Разбъркваме и оставяме настрана.
В друга голяма купа смесваме всички сухи съставки плюс
ореховите ядки и на порции и при постоянно бъркане добавяме мократа смес.
Получава се меко, но плътно тесто. Опитайте го как е на сладост и ако ви се
стори малко, добавете още мъничко захар, макар че по мое мнение няма да се
наложи, тъй като кремът, с който накрая ще слепим бисквитките ще ги подслади
допълнително.
Готовото тесто прибираме за 5-10 минутки в хладилника да
се охлади и стегне още.
Следва да оформим бисквитките, като с намаслени в олио
длани окръгляме топчета с размер колкото пинг-понг или малко по-мънички. Леко
ги разплескваме в длани, до питки с дебелина не повече от 5 мм. Редим ги в
тава, застлана с хартия за печене на разстояние от около 2 см. една от друга.
Печем за 18-20 минути. Оставяме ги в тавата да се охладят за кратко, след което прехвърляме на скара до окончателното им изстиване.
Печем за 18-20 минути. Оставяме ги в тавата да се охладят за кратко, след което прехвърляме на скара до окончателното им изстиване.
През това време от изброените съставки разбъркваме крема
и го прибираме за 10-на минути в хладилника, за да стегне леко.
Лепим бисквитите по две с по 1 с.л. крем между тях.
Подреждаме в добре затваряща се кутия, в която можем да
съхраняваме до седмица на сухо и хладно място.
Крема за сладките, които изпекох за нас, подсладих с мед
и стана по-дъхав, но избяга една идея от веганското. Ако решите да се
възползвате от рецептата и не сте заклети вегани, a консумирате спокойно мед, препоръчвам да
използвате именно него в кремчето.
Весели,
вкусни и щастливи коледни празници!