Малинова лимонада

/Raspberry Lemonade/

Поредното лято отмина и настъпи за пореден път есента - леко, кротко и на пръсти. Не, че ги броя, но признавам, че времето, в което се срещат и здрависват, ми е особено приятно. Пък и да отдам заслужена почит на малиновата лимонада, която ме спасяваше това лято от жегата и стреса от неспирния ремонт, който за жалост все още продължава. Не е лесно да живееш на строеж! Но това е друга тема.  

Веднага споделям как си я права аз, пък ако на някой му се допие, да тича към пазара, че все още се намират пресни малинки тук-там.

Продукти

/ориентировъчни и на вкус/

500 гр. пресни малини (може и замразени, но не са така дъхави)

5 с.л. захар

5 с.л. вода

3 с.л. мед

1 лимон

1 шепа свежи листа от Маточина

лед

газирана вода

Почистваме малините и ги посипваме със захар и 5 с.л. вода.

Поставяме ги за една нощ в хладилника и на следващия ден разбъркваме и изстискваме през марля.

Полученият сок наливаме в голяма кана, добавяме меда и разбъркваме, докато се разтопи.

Добавяме старателно измитият и нарязан (на шайби или на кубчета) лимон, маточината и разбъркваме. Допълваме каната до 2/3 от обема ѝ с кубчета лед и наливаме газираната вода (за деца обикновена) и готово – имаме си разкошна, истинска, малиново-медена лимонада за чудо и приказ! 

Ако каната е с вградена цедка, изобщо не си играем да цедим малиновия сок, ами слагаме всичко в нея. Като я изпразним, може да допълним още веднъж с мед, лед и вода. По бързата процедура изстискваме малините на момента и за 5 минути лимонадата е готова. Само да имате плантация от малини наблизо. ;) 

Нектар от моркови и ябълки – дар от боговете

Думата нектар идва от гръцки (νέκταρ) и според гръцката митология е напитката на боговете.

„...Според поемата „Одисея“ на древногръцкия поет Омир, нектарът е напитката на боговете, а амброзията (Ambrosia) — храната на боговете. Нектарът е като червено вино. Както амброзията, той има сладък вкус и дарява вечна младост и безсмъртие на всеки, който отпие от него.

Според повечето версии на мита нектар налива Хеба - богинята на младостта, въпреки че по-късно по традиция тази роля изпълнява Ганимед. Понякога антични автори наричат ​​храната на боговете нектар, а напитката — амброзия. „

Като дете обожавах нектар, днес не по-малко, но за първи път приготвих сама домашен нектар чак, когато родих дъщеря си. Детето наблягаше много на плодови пюрета, особено на шипковото и кайсиевото, които пък винаги бяха кът по магазините. Намерех ли някъде в наличност, купувах с кашончета и съвсем естествено ми дойде идеята да се пробвам сама с направата му. По онова време кайсиите, както и всичко на пазара, бе на нищожни цени и се купуваше на едро. Пробата беше успешна и това ми даде кураж да се заема и с нектар. Пак от кайсии. С праскови не ни хареса – имаше мирис на „вмирисан чорап“ ;)

В годините напред добих опит в направата на нектари, но като че ли най-любим си ни остана кайсиевият, докато не излязоха на пазара разните морковени. Добрият ни татко редовно носеше от чужбина стекове с нектар ACE – морковен в чист вариант или в комбинация с друг плод. После се появиха и у нас, а напоследък положението излезе от контрол. Свърши ли домашният, а това става само за месец-два, се започва едно неудържимо снабдяване от магазина. Зимата не стигат цитрусовите фрешове, та освен тях, винаги има една-две бутилки морковен сок в шкафа. Малкият следи за наличностите.

Тази година само изчаках да назреят първите ябълки и се захванах да пълня изпразнените вече бутилки с  една от най-харесваните комбинации – ябълки с морков. Харесваме много и този, комбиниран с малинов сок, но тази година малините ми се видяха скъпи, че да ги влагам и в нектар. След няколко месеца ме чака зимно упражнение – моркови с портокал, също много вкусен.

Преди да напиша рецептата искам само да уточня, че всички мерки са приблизителни, тъй като от сорт до сорт има разлика, дори да говорим за един плод. Всеки сорт ябълки е различна сладост, някои са леко киселки, така че захарта, която се добавя е на вкус. Отделно от това и количеството на сока, който пускат различните сортове варира. При морковите положението е същото, така че мерките, които давам са базисни, но не задължителни.

А сега рецептата – само три продукта и никакви консерванти. 

Продукти

/за приблизително 8 л. нектар/

10 кг. ябълки

5 кг. моркови

600 гр. захар

Приготвяне

Измиваме и почистваме плодовете. Ябълките разполовяваме, махаме семенниците им, но не белим, а на морковите махаме само най-горната част, близо до дръжките.

Изцеждаме сока на всички плодове през сокоизтисквачка и прецеждаме през сито и марля. Ако не желаем никаква пулпа, съответно утайка, прецеждаме още веднъж през марля. На нас не ни пречи това, така че минах само с едно прецеждане и нектарът ни леко се утаява, но едно разклащане преди да отворим бутилка, поставя всичко на място.

Измиваме бутилките, изцеждаме ги добре и ги поставяме в загрята на 50° фурна да се подсушат и останат топли до момента в който ще са ни нужни.

Прецеденият сок наливаме в дълбока тенджера (най-добре с дебело, двойно дъно) и добавяме захарта. Разбъркваме и загряваме на среден огън до степен малко преди завиране. Щом се позагрее започваме да бъркаме непрекъснато, а щом достигне степента преди завиране (по учебник това са 95°) , отвеждаме и веднага наливаме в подготвените бутилки.

Не чакаме да заври, за да запазим максимално витамините и другите му полезности, но по желание може и да се изчака да кипне и тогава да се отведе.

Внимателно, бавно наливаме, за да не се спука някоя бутилка и да не се изгорим!

Напълнените бутилки добре запечатваме с винтови или други капачки (според вида на бутилките) и поставяме в легнало положение до пълното охлаждане на нектара. Така горещият нектар достига капачката и прави здрав вакум, което не налага допълнително консервиране (варене на бутилките в казан).

Приготвен без консерванти, от качествени плодове, нектарът има съвсем натурален вкус, което е и преимуществото му пред всеки друг от магазина.

Отворите ли бутилка, докато се обърнете, ще я намерите празна. :)

Не пропускаме и да се поглезим с айс-нектар – едно удоволствие, което на мен лично ми е спомен още от ученическите години и което почти не среща противници.

След пробата с 10кг. ябълки и 5кг моркови, приготвих още една, по-голяма доза с 25 кг. ябълки, 15 кг. моркови и само 1.200 гр. захар – резултатът бе 17л. нектар.

За първата доза ябълките бяха леко кисели, докато за втората са от сорт Гала, които са по-сладки. И в двата случая, резултатът е отличен, а доказателство е скоростното намаляване на наличностите в избата.

Ако сте от почитателите на нектарите, ако още не сте се осмелили по някаква причина да си приготвите домашен, поправете това! Набавете си  плодовете и опитайте този, ще ви хареса!

Топла, красива и вълшебна есен ви пожелавам! До скоро!

Лятно, зелено смути /Summer Green Smoothie/

Честно да си призная, не се бях замисляла каква е точно разликата между фреш и смути. Възприемах ги като фрешове с по-малко или повече пулпа. Замислям се обаче кое е по-полезно, кое да предпочетем? Оказва се, че дори и да си здрав човек, не бива да прекаляваш с фрешовете, защото те, за разлика от смутитата, са лишени от така полезните фибри, влакнините на плода, зеленчука, ядките или тревите, ползвани за приготвянето им. Фрешовете са богати на витамини и минерали, които доставени на организма в този им вид, по-бързо се усвояват от него, подсилват го и го възстановяват на клетъчно ниво. Да, ама това понякога би било опасно. Липсата на фибрите във фреша, спомагат тялото ни по-бързо да го абсорбира и е възможно рязко да се повиши кръвната захар, вследствие на което да почувстваме неразположения като отпадналост, проблеми с паметта, промяна в настроението. На всичкото отгоре, фрешът не ни засища и скоро след това ще изпитаме чувство на глад. Но за някои хора с проблеми в храносмилането, той е добро решение.
Смутито е за предпочитане, изключая единствено онези хора с проблемното храносмилане. При него няма липси, всичко е в чашата – и сока, и фибрите, а те действат като метла в стомашно-чревния тракт, засищат и могат да се ползват като заместител на закуските. Нужно е обаче да се съобразим някои неща преди да изберем от какво да си приготвим полезната напитка.

„Не е добре да се смесват плодове със зеленчуци, с изключение на ябълката, защото това може да повлияе не особено добре на храносмилането. Когато използваме зеленолистни, това няма значение, те са добра основа за всякакви комбинации. Зеленчуци като моркови, цвекло, броколи, тиквички не се съчетават добре с плодове, поради високото съдържание на нишесте. Храни съдържащи скорбяла е добре да се приемат самостоятелно, защото се усвояват от организма чрез ензими, различни от тези, използвани за другите храни. Като резултат може да предизвикаме излишни газове в стомаха. Докато зеленолистните зеленчуци се съчетават добре с почти всичко.“

Едно смути по ваш вкус, с любимите ви плодове или зеленчуци, подправено с леки и нежни ароматни подправки е идеалната храна за летните жеги. От два дни пълня чашите със много зеленина. Не знам докога ще ме държи зелената вълна, но много ми харесва на нейния гребен, а и понеже вкусът е страхотен, бързам да го споделя и с вас.

Продукти

Всичко е на око и на вкус, но горе долу това сложих в каната:

½ пъпеш „Медена роса“

1 краставица

1 авокадо

1 връзка свеж босилек

2-3 с.л. пчелен мед

сока на 2 лимона

цял лимон (без кора и семки)

около 300 мл. сорбе от бъз (бъзов сироп)

Всичко се пасира до желаната финост на продуктите и веднага се поднася.

Много вкусно се получава и като добавим топка сладолед. J

Да ви е сладко!

Сироп от цвят на бъз

Прекрасният май – най-цветният, най-пролетният и най-дъждовен месец за тази година отмина. Вече преполовихме юни и понеже лятото дойде изведнъж, припряно и нагло с горещи дни и всекидневни бури моя милост е в пълна кондиция. :) И ми е весело и ми е цветно на душата, както е всичко наоколо. Поразкарах се и тази година (това е любимото ми време за ваканция), а сега заета с цветни занимания продължавам да пълня всяко кътче на жадната си за красота душа с прелест и ухания. От люляковата вълна, след теменужената и акациевата сега съм възседнала бъзовата. Именно за бъз ще ви говоря днес.

Както всеки вече знае безброй са ползите от консумацията на бъз – под формата на отвари, чайове, мармалади , сиропи, мазила...

Семейство Бъзови включва над 25 рода растения, разпръснати по цялото земно кълбо. Към него се числи родът Бъз (Sambucus), някои от основните представители на който, носят строгите латински имена Sambucus ebulus, Sambucus nigra и Sambucus racemosa. У нас са познати с имената бъзак, тревист бъз, бъзуняк, ниско бъзе; черен бъз, дървенист бъз, свирчовина, червен бъз. И представителите и имената са много, но два от разнообразните видове заслужават особено внимание, заради отличните полезни свойства, които притежават. За щастие и двата вида се срещат и виреят в цяла България. Това са Черният бъз (Sambucus nigra) или наричан дървесен (свирчовина) и тревистият бъз (Sambucus ebulus) наричан бъзак.

Важно е да се знае, че неузрелите плодчета на тревистия бъз съдържат цианогенни гликозиди и са отровни. В билколечението се използват плодовете на бъзака, но само когато са много добре узрели. Случайното недоглеждане и консумация и на едно по-зеленко зрънце може да има фатален край.

В бъзака се съдържат флавоноиди, танини, няколко вида киселини (включително ябълчна и винена) и растението е богат източник на пектин, целулоза и витамин С. В химичния състав на тревистия бъз влиза и естер на кафеевата киселина, който е известен с антираковите си и противовъзпалителни свойства.
Плодовете на бъзака, които се събират в периода август-септември, съдържат също смоли и дъбилни вещества. Основно бъзакът се ползва като диуретик, антисептик и при възпаление на дихателните пътища (действа отхрачващо). От него се приготвя и мармалад против хемороиди. Листата на бъзака се използват под формата на чай срещу чревни колики, а отварата от корените му се употребява при бъбречни заболявания.

Освен това бъза притежава и още едно качество, което го прави верен и ценен помощник на жените.  И ниският, и високият бъз имат свойството да вталяват дамите. "Оцет от плодчетата се пие по една супена лъжица за тънка талия. Приготвя се както всички други вина, като се оставя да ферментира".

Ние пък пием сироп от цветовете на бъза и то, откакто се помним.

Когато за първи път ме водиха да бера бъзов цвят, спомням си че бяхме една голяма компания – мама, татко, вуйна, вуйчо, баба, дядо, ние с брат ми и братовчед ми – т.е. цялата ни фамилия се бе захванала с да опустошава една бъзова горичка край река Тополница. Разбира се, това си беше семеен излет, съчетаващ полезното с приятното. А после колко бутилки с невероятно вкусен сироп затваряхме.... не помня бройката, но ако кажа сто няма да сбъркам. Помня този случай по две причини. Не, по три.

Първото нещо, което ми изплува в съзнанието от онзи момент е, че си умирах от страх докато не приключихме с бъзобера. Баба и мама ни казаха, че в бъзовите дървета се крият змии и понеже времето бе топло е много вероятно да изпълзи някоя, подплашена от нас. И до днес плахо пристъпвам край тези дървета.

Второто нещо запечатало се в паметта ми около събитието е голямата „бомбандировка“  :))))  Бомбандировка, да! Това е най-точната дума описваща мамината идея да газира сиропа от цветовете с оризови зърна. Готовият сироп наляхме в еднолитрови бутилки от швепс и преди да ги запечатаме пуснахме във всяко едно по няколко зрънца ориз. Май е трябвало да са само 2, но за по-сигурно пускаме по около 10. Е, може аз да съм пускала и по повече, но кой да знае?! Повечето прибрахме за зимата, а десетина шишета оставихме наблизо, под ръка да са ни, в кухненските шкафове. След няколко дни, докато се бяхме разположили спокойно пред телевизора и гледахме „Робинята Изаура“ се чуха такива гърмежи, че мама подскочи от стола от страх и падна на пода. Забравихме за филма от смях. Всички шишета със бъзов сироп, както си стояха наредени като войници в шкафа, сякаш под команда започнаха да гърмят и да изстрелват капачките си като бутилки с шампанско. Ами, да - имахме си шампанско от бъзов цвят. И фойерверки, и наводнение и ... голямо чистене накрая. Затова вече внимавам когато пускам оризовите зрънца в бутилките. :)

Третото нещо е самият сироп с невероятен вкус, който опитах за първи път тогава и в който се влюбих. Обожавам го!

Миналата година пробвах и акациев сироп, приготвен по същата технология и останах очарована. Увеличих само количеството на цветовете и не ги мих, за да не загубят от аромата си. Разбира се, брах ги от чисто място, без замърсяване на въздуха, в планината.

А сега бързам да напиша и моята рецепта за това вълшебно питие докато  все още е актуално и все още има нацъфтели цветове от бъз.

Сироп от бъзов цвят

Продукти

/за 4 л. сироп/

20 едри цвята от бъз (от дървесния вид)

5-6 лимона, разполовени (или нарязани на шайби)

½ кг. захар (или 1 бурканче мед - 400 мл.)

4 л. чиста студена вода (най-добре минерална)

по желание – 3 лайма и 2-3 клончета прясна мента

Приготвяне

Почистете цветовете от евентуални буболечки, лисенца и други нежелани неща, които може да са попаднали в тях. Измийте ги под течаща вода.

Лимоните измийте с топла вида и четка (или с грубата страна на нова гъба за миене на съдове), след което ги разполовете.

В голям съд (аз ползвам тенджера от алпака) с вместимост поне 5 литра сипете захарта или меда, според предпочитанието ви. Добавете лимоните и цветовете от бъз. Може да добавите и няколко лайма и стръкчета мента към групичката от аромати.

Накрая залейте всичко с водата, разбъркайте и похлупете.

Нека стои така 2 денонощия като често разбърквате, за да се стопи по-бързо захарта.  Ако сте си у дома, колкото пъти минете край тенджерата и се сетите, толкова пъти разбъркайте! Ако е много топло времето внимавайте да не започне да ферментира сиропа! При температури над 18°-20° това бързо се получава. Сложете го в хладилника!

След 36 часа сиропът е готов за прецеждане и консумация.

Прецедете го през цедка (сито), а след това и през тензух. Изцедете сока на лимонените половинки, след което добавете и него към сиропа.

Налейте в чисти бутилки и затворете плътно с капачки.

 Ако желаете да газирате сиропа, то тогава сложете по 2 зърна ориз на бутилка с вместимост 1 л. преди да ги запечатате.

Този сироп не е концентрат, макар лично аз да го разреждам с много лед.

За директна консумация е, но може да трае и до зимата без да се стерилизира. Важно е само да се следи да не започне ферментация преди да се налее в бутилките, както и те много добре да се запечатат.

Имайте предвид, че с времето (дори за седмица) течността леко помътнява, което си е в реда на нещата. Ако не сте били прецизни в прецеждането мътилката ще е повечко, но ако сте внимавали и прецедили максимално добре, то помътняването ще е едва забележимо. Но пък нищо не пречи да се прецеди отново преди употреба.

Освен сиропа за бутилиране, приготвям и по една-две кани за директна консумация. Докато има цвят от бъз по дърветата, постоянно каните са заредени с него.

После този сироп може да се ползва за основа на плодови коктейли - портокалов, ягодов, с диня, пъпеш... Също може да комбинирате с цветни сиропи – акация, мента, роза. В не малко сладкиши се вмъква аромата от бъз, а в някой дори се оставят цветовете цели. Вариантите са много и все вкусни, освежаващи и ароматни.

Друга идея е да замразите сиропа на ледени кубчета и с тях да ароматизирате и разхлаждате водата си или други напитки в летните жеги.

Развихрете фантазията си и използвайте максимално това чудо на природата!