Козунак
Да не си
помислите, че Великден ще посрещнем само с курабии? :-)
Козунакът е
другото голямо изкушение на този празник. Понякога е небрежно оплетен, понякога
е във вариант на кифли и винаги добре приет на масата ни. Но, щом става въпрос
за Великденски козунак, винаги го оформям на малка плитка и завивам в кръгла форма. Не че не харесвам по
засуканите плетки, но тези малки, кръгли козуначета са ми много симпатични и ми
е по-удобно като разчупя един, да свърши наведнъж, а не да остане от него. Случва
се и два да разчупим, особено когато са още топли, ухаят невероятно и никак,
ама никак не можем да им устоим. Тогава един не стига! ;-)
Правя го по рецептата на мама (а може би
е на баба)
Продукти
/за 5 бр.
средни козунака - плетени с 2 фитила/
7 яйца
1400-1500 гр.
брашно
400 гр. захар
(2 ч.ч.)
2 с.л. олио
300 гр. разтопено
масло
1 равна ч.л.
сол
2 кубчета
пресна мая (или 3 пликчета суха)
1 ч.ч. топло
пресно мляко (230 мл.)
4 бр. ванилова
захар
Приготвяне
Тестото можете да замесите и с помощта на робот, но ако все пак решите да действате на ръка, както аз предпочитам, ето какво да направите:
В купа
натрошаваме на ситно маята, добавяме ½ ч.ч. захар и малко брашно и заливаме с
топлото мляко. Разбъркваме добре, за да стане на гладка каша, като смес за
палачинки. Покриваме и оставяме настрана за 15 минутки да шупне.
Отделно, в
по-голям съд пресяваме брашното и солта. Правим кладенче и в него сипваме маената
смес + разбитите с останалата захар и ванилия 6 яйца.. Замесваме тесто, като в
процеса на месене по малко добавяме разтопеното с олиото масло. Месим като
захващаме тестото от дъното и теглим нагоре, към нас, захлупваме напред към дъното,
захващаме отново и пак теглим нагоре, към нас. Тестото е меко, но еластично и
се разтяга добре. Това действие продължава доста време – колкото по-дълго го разтягате,
толкова повече и по-дълги конци ще има готовият козунак. Много е уморително, но
от омесен на ръка козунак не съм виждала по-добър. Някога баба теглеше по 15-20
минути – как не се изморяваше! Аз приключвам доста по-рано, но пак има големи
конци и в моя козунак. Така че препоръчвам поне едно 10 минутно теглене.
Първоначално тестото ще ви се лепи по ръцете, но с добавянето на още, и още
мазнина ще се оформи гладко и ръцете ви сами ще се изчистят от полепналото.
Накрая го изваждаме на работният плот и доомесваме като оформяме хубава питка.
Намасляваме хубаво съда в който сме месили (може даже и по-голям да ползвате) и
поставяме вътре тестото. Намазваме го и отгоре с мазнина, покриваме със стреч
фолио и му метваме една покривка, сгъната на няколко ката. Оставяме го
настрана, на топло да втасва. Добре е да не се мести!
Когато тестото
утрои обема си го изваждаме на плота.
Ако искаме да направим 5 козунака (като на първата снимка), разделяме тестото на 5 части. Всяка една на още две, които оформяме на тънки фитили и усукваме. После завиваме на кравайче и готово.
Ако пък искаме да оплетем така козунаците, както е горе на втората снимка (не този с плънката), ще излязат само три броя, защото в такива влиза повече тесто. В такъв случай разделяме цялото тесто на 3 равни части, като всяка
една делим на 4, леко преомесваме, за да са гладки и покриваме отново за 10 минутки да се отпусне.
Взимаме 4 топки и с добре намаслени ръце (нека си имаме малко мазнина в
една купичка до нас - олио, масло или смесена) ги оформяме на
фитили с дебелина на наденица. Оплитаме ги на стегната плитка...
... която накрая
завиваме на кръг. Краищата подпъхваме отдолу.
Така оформяме и
останалото тесто. Така оплетени се получават 3 козунака, които поставяме в тава, застлана с
хартия за печене.
Аз направих вчера само два по-едри (единият с плънка), с намалена доза с 1 кг. брашно.
Пак казвам: ако плетете козунаците с плитки от 2 фитила, от горе посочената доза излизат 5 броя.
Добре е ако имате форми за козунак да ползвате тях – така
няма да рискувате да се разлеят настрани, а и стените на формите ще ориентират
бухването нагоре. Ако ги редите в тавата
на фурната както аз правя, оставете достатъчно разстояние между тях, за да не
се слепят след като втасат отново.
По желание в
козунака може да се добавят пияни стафиди (накиснати за 1 ден/нощ в ром),
парченца локум, чипсове шоколад,
нарязани орехи... каквото се сетите. Може да разточите тестото на кора,
да намажете с масло и да поръсите с ядки, канела, да намажете с някакъв мармалад и да завиете на руло, че даже и пак
да оплетете. Вариантите са много и всеки би дал отличен резултат. Всичко в
оформлението е въпрос на фантазия и вкус.
Така готовите,
наредени козунаци оставяме да втасат отново.
Вече,
окончателно втасали ги мажем с останалото едно яйце, разбито добре с 1 с.л.
прясно мляко. Отгоре ги ръсим с кристална захар (аз я смесвам с пликче ванилена
захар). Може и да ги гарнирате с филирани бадеми – пак е много вкусно и
красиво, но в този случай не слагайте фините бадемови люспички в началото,
защото рискувате да се запекат доста и да потъмнеят. Затова, след като се
зачервят леко козунаците, набързо ги намажете отново с яйце и тогава поръсете
ядките.
Печем в
предварително загрята фурна на 180° за около 25-35 минутки, в зависимост от големината им.
Добре
изпеченият козунак е лек, с красива златиста кора отгоре и отдолу, При
почукване по долната кора издава кух звук.
Не завивайте
козунака докато не се охлади добре, защото все още изпуска пара и това може да
доведе до овлажняване! Добре е да се охлади настрана, върху скара, за да
изпусне всичката пара от себе си както отгоре, така и отдолу. Тогава вече ако
го завиете с месал може да остане мек с дни, дори седмица и повече. Ако имате
платнена торба с нанизани в края й връзки, тя ще е идеална за съхранението му.
Добър резултат можете да получите и когато месите тестото в машина за хлаб, но удовлетворението от напълно ръчно изработен козунак е неповторимо, знаете, че всичко е плод на вашите усилия и ръце. :-)
Този направих като заделеното за него тесто (половината от цялото количество) разделих на две части, разтеглих с ръце на правоъгълни кори с дебелина около 5-6 мм. (да не са много тънки, за да не се пробият от плънката), поръсих с какао, посипах натрошени на едро орехи и парченца локум (1 цяла кутийка, като нарязах всяко локумче на 4). Завих на рула и после ги оплетох едно с друго. Завих на кравай и леко, с остър нож направих къси, но дълбоки разрези по плитката. При втасване те се отварят и става много красиво. Ако рулата са по-дълги, плитката респективно ще се получи с повече навивки и ще е още по-красив такъв козунак. За вкуса мога да кажа, че стана изключителен, даже повече ни се услади от натуралният! Горещо препоръчвам! :-)
Ами, това е! Приятно подготвяне на празника и да ви е сладко!