23 януари 2015 г.

За сармичките с любов


За сармичките се спори в моя дом – дали да са лозови, дали постни, с кълцано месо или кайма, със заливка или без, запечени или само варени... Да не сте на мястото ми бихте казали, нали? Наистина, кой би издържал на подобни капризи дълго? Май само аз... но до скоро. Вече тропнах с крак и отсякох – угаждам по ред на номерата. Така де, инак угодия няма и все аз съм виновна.
Днешните са точно по мой вкус, макар че младежът им се нахвърли пръв. Ако го попитате кои са любимите му ястия, ще ги изреди на пръстите на едната ръка и там задължително ще присъстват зелевите сармички. А какъв аромат се разнася из къщи, докато се готвят... мирише на уют, топлина и сплотеност. И на любов! Точно така – на топло семейно гнездо. Може би причината е в съставките, може би в начина на приготвяне, на традицията, а може би на любовта с която свещенодействам в кухнята. J
Страхотен аромат, завладяващ и действащ като психотерапия. Е, поне за мен! J
Но... спирам да ви баламосвам, че докато обяснявам и ми замириса, и ми се дояде, и...

Такаа, сипах си аз две сармички в чинийката, а на вашето внимание предлагам рецептата.

Печени зелеви сармички с кайма


Продукти

за сармичките
листата на 1 голяма зелка
3-4 с.л. олио
500 гр. кайма (свинско+телешко)
500 гр. ориз
1 глава лук
1 скилидка чесън
сол
черен пипер
1 к.л. кимион
сух джоджен
суха чубрица или мащерка
500 мл. топла вода

отделно: 500 мл. топла вода+ 500 мл. зелева чорба (кисела)

за соса
3 с.л. олио
50 гр. масло
2 с.л. брашно
500 мл. пресно мляко
останалият сок от варенето на сармите
сол, черен пипер и индийско орехче на вкус
сока на ½ или 1 лимон (на вкус)

Приготвяне

Почистваме ориза, измиваме го и го отцеждаме.
В дълбок тиган на среден огън наливаме олиото и запържваме леко почистеният и наситнен лук, заедно със смачканата скилидка чесън.
Добавяме каймата в тигана и с помощта на вилица, бързо я раздробяваме като едновременно с това тя се запържва. След като леко се зачерви, добавяме ориза и запържваме всичко при постоянно бъркане още малко, докато оризът стане прозрачен. Доливаме водата и подправяме със сол на вкус. Щом като водата се поеме, изключваме котлона и отвеждаме тигана настрана. Едва сега добавяме подправките – черния пипер, кимиона, джоджена и чубрицата. Всичко на вкус. Ние харесваме по-ароматни сармички и затова не щадя сушените подправки – по шепа от всяка. С черния пипер по-внимателно!
Оставяме плънката да се охлади малко, а през това време отделяме листата на зелката. Ако зелето е много солено, ще се наложи да ги измием, за да падне малко от солта.
Застиламе дъното на глинен гювеч с няколко листа зеле, а върху тях редим прилежно навитите сармички на два-три реда. По желание между тях може да сложите няколко дебело отрязани филийки бекон, свински гърди или тънки слайсове сланинка. Дори някоя пържола да „прежалите“, накрая ще се окаже, че ще ви хареса. Най-отгоре похлупваме с чиния и наливаме сместа от водата и зелевата чорба – течността трябва да достига до половината на сармите. Похлупваме гювеча и го пъхаме в студена фурна. Пускаме я на 200° и след известно време, когато се разнесе аромат от нея, намаляваме градусите на 180°. Така престоява вътре, докато течността в гювеча остане 1 пръст на дъното. Изваждаме го и прехвърляме сармичките в друг, плитък керамичен съд (или тава), предварително намазан с олио. Връщаме ги във фурната да се запекат леко и да придобият приятно зачервена, хрупкава коричка.


Междувременно си приготвяме соса.
За целта слагаме в касерола олиото и маслото да се загреят на среден огън. После добавяме брашното и го запържваме, докато леко пожълтее. Отвеждаме касеролата настрана и при постоянно бъркане с тел, разреждаме с прецедения бульон от варенето на сармичките (колкото е останало). Доливаме и с пресното мляко, хомогенизираме сместа, връщаме на огъня, намляваме го до слаб и варим соса около 5 минути с постоянно бъркане. Накрая подправяме със сол, черен пипер, индийско орехче и лимонов сок.



Сервираме сармичките като ги поливаме със сос и поръсваме нежно с прясно смлян черен пипер.


И както традицията повелява - хлябът да е домашен, а виното червено!
Наздраве и да ви е сладко!





24 коментара:

  1. Ирма, останаха ми очите в тези сърми..
    Направо усетих аромата им. И така запечени с този сос...ммммм....Вкусотия!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А на мен са ми още в устата, Аля. :)
      Благодаря ти!
      Хубав петък!

      Изтриване
  2. Чудесни сармички, Ирма!
    Никога не съм ги правила с равно количество ориз :)
    Иначе винаги ги правя във фурната :)
    Прегръдки, мила и хубав петък!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Дани!
      Дълго време ги хапвахме по на мама рецептата, където месото преобладаваше, но аз промених съотношението му с ориза по мой вкус, малко балансирах количествата им. А много харесвам и постните, но те са друго нещо. :)
      Поздрави и прегръдки от мен!

      Изтриване
  3. С любов ами, как иначе. А за твоите прелестни сарми не може и по друг начин. Страхотни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Йоли! Драго ми е, че ти допадат! :)
      Поздрави сърдечни!

      Изтриване
  4. Бих добавила с голяма любов и от всички наведнъж! Нямам търпение да чакам по ред!
    И в къщи преди седмица, две се носеще този неповторим аромат,Ирма! Точно както го описваш е!
    Прегръдка! Хубав петък!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не за Бъдни вечер хапнахме постни, Ивана. После дояждахме от тях, че останаха малко, а след нова година повторихме в този вариант. И ни свърши зелетооо. :) Не съм правила "голи", дето им казват, но е идея, ако ни се доядат пак. Много обичаме сарми. :)
      Поздрави сърдечни, мила!

      Изтриване
  5. У дома много обичаме сарми,само да не са постни,макар че аз и постни бих ги уважила.
    Много са вкусни и съблазнителни твоите,Ирме,особено с този чуден сос и така запечени отгоре-страхотни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Роси!
      Значи от една партия сме с теб - постни, блажни, щом са зелеви, ги харесвам най-много запечени. :)
      Отказвам само разварени да ям.
      Хубава вечер!
      Поздрави с много усмивки от мен!

      Изтриване
  6. Обезателно ... хлябът мекичък и домашен и виното червено :) традиция е това.
    А експлозията от чувства досущ се допълва и с моята в такъв ден за правене на сарми Ирме :) Ама гледам навън да е по-студеничко и мрачно, та ефекта да е по-голям :) Наздраве и от мен!

    ОтговорИзтриване
  7. Ама, разбира се, Дани! Ако е и снежно времето, ефектът ще е в пъти по-голям, а насладата ще се утрои най-малкото. ;)))
    Наздраве, мила! Хубава петъчна вечер ти пожелавам!
    Прегръдка от мен!

    ОтговорИзтриване
  8. Ирме, прекрасни са ти сармичките! Не само любов има в тях, двойна любов - и към готвенето, и към семейството. :)
    Ех че хубаво..
    Прегръдки и хубави почивни дни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, специална любов, Гери - в тях има вложено повече от едно чувство, повече от един спомен и по много от оная магия, наречена мерак. :)
      Поздрав сърдечен и много усмивки от мен!

      Изтриване
  9. Ирме, ще се почерпя от твоите сармички, че моите хора не дават да слагам заливка!
    Вкусни, приготвени с много желание и любов!
    Прегръдка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И у нас понякога отказват заливката, Ина, но аз приготвям малко и я сервирам всеки път, да има, та ако им скимне да си полеят.
      Хубава седмица ти желая! Прегръдка!

      Изтриване
  10. Ирме, прекрасни снимки и задушевна атмосфера в твоя пост!
    У дома обичат всички сарми, които им приготвя-и плънки, които ми хрумнат, понякога правя по заявка, а много често за месоядните-едни, за вегетарианците -други. Така всички доволни :}
    Ароматът на любов се носи във всеки дом, в който хората си приготвят храна...Абсолютно точно си го отбелязала...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Бети! :)
      Явно сармите са обичани от всеки. Всъщност до сега не съм срещала човек, който категорично да заяви обратното.
      "Ароматът на любов се носи във всеки дом, в който хората си приготвят храна..." "-та с мерак" - бих добавила аз. ;)) Нали знаеш, че има къщи, в които се готви рядко, без старание, по задължение? Там атмосферата и усещанията са други, Бети. За наше щастие, ние сме от другата порода, с друга душевност. :)
      Топла прегръдка от мен!

      Изтриване
    2. Да, за готвенето с желание говоря и аз, забравих, че има и друго, но тогава и храната не е вкусна...мисля. А вярвам, че както качеството, така и настроението, с което е приготвена храната имат значение.
      Прегръдка!.

      Изтриване
  11. Ирме, така да обичам постовете ти....А началото все едно описва нашия дом - всеки с различните си изисквания, ама да ти кажа - колкото по им угаждаме, толкоз по-капризни стават. Ама и аз като теб - не мога да не изпълня желанията...
    Прекрасни сърми, аз ги правя по подобен начин, но слагам по-малко ориз, не слагам чесън и кимион. Ще пробвам и така , ако се сетя следващ път!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е, не напразно се надушихме с теб, Весе - усмихваш ме :))
      Да се надяваме да ти се усладят сармите с моите аромати, мила!
      Прегръдки!

      Изтриване
  12. Много обичам сърми, но мразя да ги правя- все не ми е в ред зелето, което ще рече, че аз не съм в ред. Обаче на фурна е една стъпка към по-добри резултати. Не се бях сещала, Ирма. Благодаря и хубав ден!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Марте, те и моите зелки тази година рано-рано омекнаха, но нямаше как да е иначе с това топло време. Затова и по-бързо си ги изядохме, та сега си нямам листа за сармички, ако пак ни се доядат. Но, ще продължим с дробеното - не съм никога правила "голи сарми" та ето удобен случай. :) А ти смело пъхай във фурната - стават божествени запечените сарми!
      Хубаво, усмихнато утре от мен!

      Изтриване
  13. Свихте ми сърмите Вие с Тили:)))!
    Чудесни са,Ирме!

    ОтговорИзтриване