Бургенланд - поля, вино и... кюфтенца

Искам да ви запозная с една много вкусна рецепта, която научих от приятелка, живееща в Бургенланд, Австрия. И понеже често съм обикаляла региона, впечатлена от пъстротата, спокойствието и гостоприемството му, се поинтересувах малко и от историята му. Ще споделя някои интересни факти за него, малко събрани снимки, а после ще напиша и рецептата. :-)

И така, Бургенланд е една от деветте провинции на Австрия, една от най-красивите, най-източната, граничаща със Словакия, Унгария и Словения. Там, на  границата с Унгария, поделено между двете съседни страни е най-голямото в Австрия, и третото по големина в Централна Европа езеро Neusiedler (на унгарски – Fertő) - 315 km².

Характерно за него е, че е плитководно (средно 50-60 см. и най-много 180 см.), обградено с множество природни паркове и резервати, защитено от ЮНЕСКО, с богата флора и фауна. Любимо място за орнитолози, ботаници, ветроходци, уиндсърфисти и всякакви туристи.

Старото име на провинцията е било Vierburgenland  (земя на четири замъка) наречена така през 1919 г. от Odo Rötig - тогавашният виенски представител в Шопрон (административен център на областта по онова време). Името било продиктувано от факта, че провинцията била съставена от четири области с главни градове Posony (Pressburg), Moson (Wieselburg) , Sopron и Vas (Eisenburg). По-късно Posony бил даден на Чехословакия (това е днешната Братислава), а Sopron остава в унгарска територия. Това наложило отпадането на представката Vier- (четири) от названието на областта. Така, тя днес ни е позната като Burgenland. Преди 1921 г. регионът не е имал териториална цялост и затова, до онзи момент не е имал и официално название. До края на Втората световна война немско говорящата, западна част на Кралство Унгария е била понякога наричана Deutsch-Westungarn (немска западна Унгария)

Днес Бургенланд е известен като модерна туристическа дестинация, с множество балнео и спа курорти, голф игрища, исторически забележителности. Уникалната природа и климат, богатите лозови масиви и прекрасното вино привличат гости от цял свят.

Има маршрут наречен „Бургенланд - пътя на виното”, който ви води през най-китните и уютни селца в региона, отдадени на магията на винопроизводството. Тръгнете ли по него наесен, когато дейността кипи в разгара си, ще останете удивени и омагьосани от Бургенланд.

Всяка година, в края на август в Айзенщат се провежда винен и гурме фестивал. В продължение на 5 дни лозаро винарските производители представят своите вина, от които може да опитвате и закупите. Освен това, има продукти и специалитети от цял Бургенланд – био масла, ядки, сирена, месни деликатеси, консерви, ликьори, дори козметика. По цялата главна, пешеходна улица са сглобени импровизирани гостилници, капанчета, пицарии, бирарии, щандове със стоки. Навсякъде е пълно с весели, усмихнати хора, носят се ухания на току-що приготвените ястия, музика звучи непрекъснато за поддържане на настроението, повечето хора са облечени в традиционни носии и... всички пият вино. :-)

Днешните бургенладци са хора с мултикултурни бит и ценности, наследени от предците си хървати, словенци, унгарци, австрийци, германци, евреи и роми дори. И кухнята им е смесица от всички тях, макар все още да се водят спорове около произхода на някои ястия.

Но да оставим споровете на тях, а ние да се насладим на самите гозби! 

Предлагам ви да опитате с мен характерните...

Пикантни бургенландски кюфтенца

Имам достоверна информация-подсказка, че тези кюфтенцата били едни от любимите на граф Естерхази (не знам точно кой по ред, но явно този, живял след 1920 г.), чийто главен замък се намира точно в провинция Бургенланд, в Айзенщат. Също така се знаело, че графа обичал да ги полива само с вино от собствените си лозя. 

Моето изпълнение съвсем малко поизмени оригиналната рецепта, като замених с кетчуп доматения сок, за соса. И така, за да си приготвим сами кюфтенца по бургенландски, ето какви са необходимите продукти:

за кюфтетата

500 гр  телешка кайма (може и смес)

2 филии хляб

1 глава лук

2 яйца

2 скилидки чесън

1 ч.л. лют червен пипер

черен пипер и кимион на вкус

1 с.л. горчица

магданоз

за соса

4-5 с.л. пикантен кетчуп

малко сос Табаско

сол

олио+масло

малко телешки бульон

галета/брашно за сгъстяване на соса

за зелевата гарнитура

200 гр. зелено зеле

1 малка глава лук

30 гр. масло

30 гр. бекон

1 с.л. брашно

250 мл. телешки бульон

2 с.л. готварска сметана

малко олио, сол, черен пипер и кимион

Проготвяне:

Омесваме каймата с останалите продукти за кюфтетата, оформяме малки топки ( по 8 за порция) и ги пържим в много мазнина, примерно във фритюрник.

Нарязваме зелето на тънко и го бланшираме за кратко във вряща и солена вода,

След което го вадим и изстискваме. Смесваме в тиган олиото, маслото, нарязания на тънки луни лук и бекона (може и сланинка на много ситни кубчета) и пържим докато месцето захрупка. Добавяме брашното, запържваме малко и разреждаме с бульона.

Варим малко и отвеждаме настрана. Добавяме зелето, подправяме със сол, пипер и кимьон. Разбъркваме още 1 минутка на огъня и окончателно отвеждаме.

Подреждаме кюфтенцата в топла чиния, гарнираме ги със зелето и заливаме със

соса, като за целта :

             

Загряваме олиото с маслото и запържваме галетата/ брашното. Добавяме кетчупа, табаското и бульона. Варим на слаб огън 8-10 мин.

Ако сте ползвали галета, може да прецедите за да е глатък соса.

Допълнително гарнирах и с варен ориз, с много масло и няколко пържени гъбки.

Сервирах с хубаво, червено вино.

В близост до Айзенщат и прочутият замък Естерхази...

... в земите на графството, се намира винарска изба Domaine Pöttelsdorf, за която се твърди, че прави виното си по много стара, римска рецепта. Също се говори, и че винопроизводството в този край е с традиции от преди 2500 години, от времето на келтите и Древен Рим, и лозови масиви е имало още тогава. Нищо чудно, защото географията и релефа на областта са формирани в резултат от вулканична дейност, което означава много богата почва, подходяща за лозя, а мекият климат подпомага дейността.

Почерпиха ме с вино Baronesse от избата. Страхотно е,  с тъмен рубинено червен цвят, отлежало в дъбови бъчви, с вкус на касис. На тръгване даже получих подарък – сандъче с бутилка от него. Откровено бих казала, че не съм любител на алкохола, но обичам да си пийвам понякога хубаво вино, с някои храни, особено с шоколад или за настроение ;-)

И сега така се зарадвах, като малко момиченце на нова кукла. Ами да, рядко харесвам нещо толкова много, а това вино ще помня дълго, защото е превъзходно – тъмно като кръвта, дъхаво, плътно и силно!